ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 263 ОТ 24 НОЕМВРИ 2017 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА, УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 184 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1958 Г. (ДВ, БР. 73 ОТ 1958 Г.)
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 263 ОТ 24 НОЕМВРИ 2017 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА, УТВЪРДЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 184 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1958 Г. (ДВ, БР. 73 ОТ 1958 Г.)
Обн. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 2017г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. Член 1 се изменя така:
"Чл. 1. (1) Легализирането и заверяването на документи и други книжа се извършва в страната от Министерството на външните работи, а в чужбина - от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Удостоверяването на документи по реда, посочен в Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, се извършва от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката в качеството им на органи, оправомощени от Република България да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от тази конвенция."
§ 2. Член 2 се изменя така:
"Чл. 2. Лицата, които извършват легализации, заверки и удостоверяване на документи съгласно компетентността на ведомствата по чл. 1, се определят с писмена заповед, издадена от съответния министър, а за дипломатическите и консулските представителства на Република България - от ръководителя на представителството."
§ 3. Член 2а се отменя.
§ 4. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от органи на общинската администрация, нуждаещи се от легализация, се заверяват от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице."
§ 5. В чл. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "когато това се изисква или приема от държавата, в която ще се използват".
§ 6. В чл. 5 думите "заверени от нотариуса" се заменят с "удостоверени от нотариус".
§ 7. В чл. 14, изречение второ думите "изпраща за служебно административно ползване на съответния народен съвет" се заменят с "изпраща по служебен път на съответната администрация по постоянен адрес на българския гражданин".
§ 8. Член 17 се отменя.
§ 9. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Министерството на външните работи поддържа списък на физическите лица, които извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията на Република България, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация. Включването на лица в списъка, условията на които следва да отговарят тези лица, както и правилата по поддържане на списъка се възлагат на Министерството на външните работи.
(2) При включване на едно лице в списъка по ал. 1 дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи издава потвърждение, съдържащо пореден номер и идентификационни данни, включително ЕГН."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина определят лицата, които могат да извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд на български език, в приемащата държава и в държавите на акредитация, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация."
§ 10. Член 19 се отменя.
§ 11. Създава се чл. 21а:
"Чл. 21а. (1) За чуждестранен документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2.
(2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която ще се използва."
§ 12. В чл. 22 изречение второ се заличава.
§ 13. Навсякъде в правилника абревиатурата "НРБ" и думите "НР България" се заменят с "Република България".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 14. Физическите лица, които към датата на влизането в сила на постановлението извършват преводи по реда на този правилник и са представили образец от подписа си в Министерството на външните работи, се включват в списъка по чл. 18, ал. 1 по служебен път.
§ 15. Постановлението влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
