Държавен вестник, брой 63 от 25.VII

Чл. 1. (1) Тези норми се отнасят за проектирането на нови и преустройство на съществуващи тунели по автомобилните пътища и железопътните линии в НРБ, наричани за краткост в тези норми "тунели".

(2) Нормите не се отнасят за проектирането на тунели с друго предназначение.

Чл. 2. Нормите се прилагат едновременно с другите нормативни документи и български държавни стандарти, противопожарните строително-технически норми, хигиенните норми, нормите по безопасността на движението по пътищата и железниците, ако те не противоречат на тези норми.

Чл. 3. При проектирането пътните и железопътните тунели се разглеждат като неразделна част от комплексното решение на пътя, съответно железопътната линия. Тунели се проектират само след доказана техническа и икономическа целесъобразност.

Чл. 4. (1) Тунелите се проектират въз основа на подробни инженерно-геоложки, геотехнически и хидроложки проучвания на терена, през който преминават.

(2) През време на строителството и експлоатацията им, тунелите не трябва да оказват вредни въздействия върху съществуващите близки сгради и съоръжени, режима на подпочвените и повърхностните води и на природната среда.

(3) При пътни тунели с дължина над 150 m и железопътни с дължина над 500 m - при парна или дизелова тяга и над 1000 m - при електрическа, се проучват и метеорологичните условия при порталите им (температура на въздуха, ветрове, атмосферна налягане и др.) във връзка с проектирането им.

Чл. 5. Не се допуска изграждането на тунели през активни свлачища. Тунелите могат да преминават през стари затихнали свлачища при доказана необходимост, като се предвидят и необходимите заздравителни мероприятия.

Чл. 6. Порталите, видимите части на тунелната конструкция, съоръженията и инсталациите в тунелите се оформят функционално и архитектурно в хармонично взаимообвързване с околната среда.

Чл. 7. Изключение от настоящите норми се допускат само с разрешение на министъра на транспорта.

Чл. 36. Разположението на пътните и железопътните тунели в план и профил се проектира с оглед топографските, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия на терена, като се търси оптимално решение с минимални трудности и разходи при изграждането и експлоатацията им.

Чл. 37. По правило тунелите следва да се проектират ситуационно в права, а при доказана необходимост и в крива или съчетание от прави и криви. Минималният радиус на кривите се приема както в извънтунелните участъци, а за пътните тунели - и съобразно чл. 38.

Чл. 38. (1) Пътни тунели, които не могат да бъдат в права, се проектират изцяло в една крива с радиус r в m, съобразен със страничната видимост в тунела, която трябва да е равна или по-голяма от спирачния път на колите

където d е страничната видимост в тунела в m, равна или по-голяма от спирачния път на колите по фигура 4;

е - разстоянието на очите на водача от ограничаващата видимостта изпъкнала стена (пиедрит) на тунела в m.

(2) При определяне на разстоянието е по ал. 1 се приема, че очите на водача отстоят на 2 m от водещата ивица в тунела.

(3) При фактори, ограничаващи радиуса на кривата, с ограничава съответно и скоростта на движене в тунела.

Чл. 39. Местоположението на порталите се определя в зависимост от условията на терена. Порталите се разполагат обикновено перпендикулярно на пътната, съответно железопътната ос, като по възможност започват оттам, където нивото на естествения терен по оста на тунела се изравнява с нивото на облицовката в ключа или с нивото на парапетната стена над челата им.

Чл. 40. При пътни тунели входният портал трябва да се вижда непрекъснато от разстояние най-малко 5 V в m, където V е проектната скорост на движение пред тунела в km/h.

Чл. 41. При скатни тунели, които влизат косо в стръмни и ронливи скатове или сипеи, тунелите се удължават по открит начин, с "тунелни плъзгачи" или се проектират предпазни "джоб-стени".

Чл. 42. Надлъжно тунелите се проектират в едностранен или двустранен наклон не по-малък от 3‰.

Чл. 43. При пътни тунели максималните надлъжни наклони на пътя са същите както в извънтунелните участъци.

Чл. 44. (1) При железопътни тунели максималният надлъжен наклон на железопътната линия е равен на ръководящия наклон, намален съгласно табл. 2.

(2) При тунел в хоризонтална крива се взема предвид и влиянието на кривата.

(3) За междинни дължини на тунелите, стойностите в табл. 2 се интерполират.

(4) Тунели с дължина над 300 m в терен с обилни подпочвени води, за които се предвижда двустранно изграждане, се проектират по възможност с двустранен надлъжен наклон, падащ към порталите им.

(5) Двустранно падащ наклон към средата на тунелите не се допуска.

Фиг. 4. Определяне на спирачния път

Таблица 2

Чл. 45. Горното строене в железопътните тунели се проектира съобразно с изискванията на "Технически норми за устройство и поддържане на горното строене на железния път", а пътната настилка в пътните тунели - съобразно с нормите за проектиране на автомобилни пътища.

Чл. 46. По възможност релсовият път в железопътните тунели се проектира безнаставов. Безнаставовият път трябва да започва и завършва вътре в тунела най-малко на 25 m от порталите.

Чл. 47. (1) Върху облицовката на железопътните тунели се предвиждат постоянни репери с надписани табелки, които съдържат: номера на репера, отстоянието му до вътрешния ръб на близката релса и височината му над глава вътрешна релса.

(2) При еднопътните железопътни тунели в права реперите се поставят през 20 m върху дясната тунелна стена по посока на километрирането, а в крива - през 10 m откъм външната стена на кривата.

(3) При двупътните железопътни тунели се поставят отделни репери за всеки коловоз върху съседната на коловоза тунелна стена.

Чл. 48. Върху всеки портал на пътните и железопътните тунели се предвиждат забетонирани нивелачни репери III клас. 11

Чл. 83. (1) В зависимост от проникващата през облицовката вода тунелите или тунелните участъци са:

1. сухи - без влажни петна;

2. навлажнени - с отделни, влажни петна, като при докосване на петната със суха ръка по нея не остават мокри следи;

3. влажни - с отделни, силно навлажнени петна, които при докосване мокрят суха ръка;

4. мокри - с капежи и течове от облицовката.

(2) Сухи се осигуряват нишите, камерите и евентуалните работни помещения в тунелите.

(3) Тунелните участъци, които през зимата замръзват, се допуска да бъдат навлажнени.

(4) Тунелните участъци, които през зимата не замръзват, се допуска да бъдат влажни.

(5) Мокри участъци в пътните и железопътните тунели не се допускат.

Чл. 84. Тунелите се защитават от повърхностни и подпочвени води чрез:

1. повърхностно отводняване на терена над тунела;

2. дрениране на тунела около тунелната тръба;

3. водоуплътняване на терена;

4. проектиране на водонепропусклива облицовка;

5. комбинирано.

Чл. 85. (1) Повърхностно отводняване на терена над тунела се проектира, когато по него текат или се завиряват постоянни или временни повърхностни води.

(2) Площта над тунела, която трябва да се отводни, се определя в зависимост от разположението на водонепропускливите теренни пластове над него, така че водите от неотводнения терен да не проникват към тунела.

Чл. 86. (1) Дрениране на терена около тунелната тръба трябва да се проектира при наличие на обилни подпочвени води, които затрудняват много изграждането на тунела или хидроизолирането му по чл. 84, т. 3 и т. 4.

(2) При съсредоточени водни притоци се проектират отделни водохващания (каптажи).

Чл. 87. (1) Водоуплътняване на терена чрез инжектиране около тунелната тръба се проектира, когато:

1. дренирането на терена води до влошаване на структурата му и увеличение на планинския натиск върху тунелната облицовка;

2. съществува опасност от затлачване на дренажните тръби;

3. допуска инжектиране с водоуплътнителни разтвори.

(2) Химическият състав и гъстотата на инжекционната смес, както и гъстотата и дълбочината на дупките за инжектиране се определят в зависимост от петрографския състав, структурата и разтворопоглъщането на терена.

Чл. 88. По правило тунелната облицовка трябва да бъде водонепропусклива, което се постига чрез:

1. водонепропусклив бетон;

2. специална хидроизолация;

3. водонепропусклив бетон и специална хидроизолация.

Чл. 89. (1) Хидроизолиране на тунелите чрез водонепропусклив бетон се допуска при:

1. максимален воден натиск върху облицовката до 0,15 МРа;

2. оразмеряване на облицовката при недопускане на пукнатини;

3. неагресивни или слабоагресивни подпочвени води;

4. липса на водни течове и капеж през време на бетонирането.

(2) При хидроизолиране с водонепропусклив бетон тунелната облицовка се проектира с еднаква или приблизително еднаква дебелина и без резки чупки.

Чл. 90. Хидроизолиране на тунелите чрез специална хидроизолация се осъществява посредством подходящи водоплътни материали, залепени или прикрепени към външната или вътрешната страна на облицовката (при еднослойна облицовка) или между двете облицовки (при двуслойна облицовка).

Чл. 91. Използваните за хидроизолиране на тунелите строителни материали трябва:

1. да не са химически агресивни към бетона и помежду си;

2. да са устойчиви на агресивното действие на подпочвените води и тунелните газове;

3. да не се напукват и губят водонепропускливостта си от стареене и при очакваните деформации на тунелната облицовка вследствие слягания, пълзене и съсъхване на бетона и температурни колебания в тунела;

4. да не горят или да са трудногорими и горейки, да не прокапват и да не отделят отровни газове.

Чл. 92. Комбинирано хидроизолиране чрез водонепропусклив бетон и специална хидроизолация се прилага при наличие на трудности за качествено изпълнение само на водонепропусклив бетон или само на специална хидроизолация.

Чл. 93. За изолиране на тунелите от проникващи през тунелната облицовка подпочвени води се проектира хващане и отвеждане на тези води във водоотводната система на тунела.

Чл. 94. Начинът на хидроизолиране на тунелите се определя в зависимост от:

1. инженерно-геоложките условия на терена;

2. хидроложките условия на терена и теренната повърхност над тунела;

3. химическия състав на подпочвените води и скалите;

4. вида на тунелната конструкция;

5. метода на разработка и технологията за изпълнение на изкопните работи и облицовката.

6. очакваните относителни слягания и деформации на тунелната конструкция;

7. произвежданите хидроизолационни материали.

Чл. 95. (1) Тунелите се проектират задължително с водоотводни канавки, които поемат и отвеждат вън от тунела изтичащите от дренажите подпочвени води, отпадъчните води при миене на пътното платно (за пътни тунели) и валежните води от при порталните тунелни пръстени.

(2) Допуска се отвеждането на дренажните води да се проектира чрез отделни водоотводни тръби.

Чл. 96. Водоотводните канавки се проектират успоредно на тунелната ос в средата или до основите на стените (пиедритите) на тунела.

Чл. 97. Водоотводните канавки се проектират с правоъгълно или кръгло напречно сечение с размери съобразно максималното водно количество, което ще отвеждат, и с широчина на дъното или диаметър на тръбите не по-малко от 250 mm.

Чл. 98. Надлъжният наклон на водоотводните канавки е обикновено еднакъв с надлъжния наклон на тунела, но не по-малък от 3‰.

Чл. 99. (1) С оглед лесно почистване се препоръчват странично разположени незасипани водоотводни канавки.

(2) При засипаните канавки се предвиждат контролни шахти и шахти за почистване през разстояние не по-голямо от 50 m.

(3) Засипаните водоотводни канавки при тунели в крива се проектират полигонално, като шахтите се предвиждат в полигоновите чупки.

Чл. 100. (1) Контролните шахти и шахтите за почистване по правило се проектират кръгли с минимален диаметър 600 mm.

(2) Шахтите по засипаните канавки при железопътните тунели се проектират с подвижна горна част.

Чл. 101. Водоотводните канавки и контролните шахти към тях се проектират от водоплътен и мразоустойчив бетон. При наличие на агресивни води бетонът се проектира със съответната противокорозионна устойчивост.

Чл. 102. Натоварването на тунелната облицовка се определя в зависимост от височината на покритието и размера на тунела, климатичните, инженерно-геоложките, хидрогеоложките и земетръсните условия на района на тунела, конструкцията на облицовката, начина на изпълнение на тунелните работи, разположението на съседни подземни изкопи и вида на транспортните средства.

Чл. 103. Облицовката се изчислява за най-неблагоприятните възможни съчетания на товарите, които могат да действат през време на изграждането и експлоатацията на тунела.

Чл. 104. Меродавните товари за оразмеряване на тунелните облицовки са главни, допълнителни и особени:

1. главните товари (Г) се състоят от постоянни натоварвания (вертикален и хоризонтален планински натиск, собствено тегло на облицовката и външен хидростатичен натиск) и от временни натоварвания (подвижен товар от надземен и тунелен транспорт);

2. допълнителните товари (Д) се състоят от налягането на циментния разтвор, инжектиран зад облицовката, въздействието на температурните колебания, съсъхването и пълзенето на бетона, теглото на строителната механизация и експлоатационното оборудване и др.;

3. особените товари (О) се състоят от сеизмични въздействия, удари при авария на превозни средства и др.

Чл. 105. (1) Планинският натиск се определя чрез експериментални изследвания, по данни от опита при строителството на тунели в аналогични инженерногеоложки и хидрогеоложки условия или по аналитичен начин.

(2) За тунели или отделни участъци от тях, които се изграждат в сложни инженерно-геоложки условия, се провеждат натурни изследвания по време на проучвателните работи или през време на строителството.

Чл. 106. (1) Планинският натиск в напукани скални почви, при наличие на пукнатини в масива, разположени в две или повече равнини, със средно разстояние между пукнатините bnі 0,04 В и коефициент на здравина на почвата f > 4 + 0,005 Н, се приема в зависимост от теглото на разхлабената почва в свода и стените. Нормативният планински натиск от обрушвания се определя съгласно с табл. 7.

Таблица 7

където В е широчината (диаметърът) на тунелния изкоп в m;

f - коефициент на здравината на почвата, характеризиращ планинския масив. Приема се по опитни данни, а при отсъствие на такива - по табл. 8, като се отчита структурата и напукаността на масива и начините на изграждане на тунела;

Н - височината на покритието над тунелния изкоп в m;

h - височината (диаметърът) на тунелния изкоп в m;

g - обемното тегло на почвата, определено по данни от изследванията, в kN/m3.

Таблица 8

(2) За планински масив с пукнатини, разположени в една равнина, нормативният планински натиск по табл. 7 се коригира с коефициент К, приет в зависимост от ъгъла a, сключен между остана тунела и равнината на пукнатините, като:

1. при aЈ 45° - К = 0,7;

2. при 45° < a < 90 - К = 0,4.

(3) Вертикалният планински натиск се приема равномерно разпределен върху площ с широчина 0,25 В, разположена в най-неблагоприятно положение, а хоризонталният - равномерно разпределен по цялата височина на изкопа.

Чл. 107. (1) В слабоустойчиви напукани скални почви, със средно разстояние между пукнатините в масива bnЈ 0,04B или при коефициент на здравина f Ј + 0,005 Н, както и в едронапукани песъчливи и глинести почви, при които е възможно сводообразуване, нормативният вертикален планински натиск qH и нормативният хоризонтален планински натиск рН в kN/m2 се приемат равномерно разпределени съответно по цялата широчина (диаметър) и височината на тунелния изкоп (фиг. 5) и се изчисляват по формулите:

qH = Kp . g . h1 (19)

pH = g(Kp . h1 + 0,5h) . tg2(45° - j/2) (20)

където Кp е коефициент за условия на работата на почвата съгласно с табл. 9;

g - обемно тегло на почвата в kN/m3;

h1 = L / 2f - височина на свода на обрушване в m; (22)

В - широчина на тунелния изкоп в m;

h - височина на тунелния изкоп в m;

j° - приведен ъгъл на вътрешно триене на почвата в пределите на тунелната облицовка. Определя се от табл. 8.

(2) Когато тунелът преминава главно през глини с воден натиск в тунелния изкоп, големината на вертикалния планински натиск по ал. 1 се увеличава с 30%.

Фиг. 5. Планински натиск при единичен тунел

(3) Степента на напуканост на почвата се характеризира с разстоянието между пукнатините и с обема на почвените блокове, определени от пресичащите се пукнатини:

а) слабо напукани - разстояние между пукнатините bn > 0,5 m и обем на блоковете по-голям от 0,1 m3;

б) средно напукани - разстояние между пукнатините bn = 0,25 - 0,5 m и обем на блоковете 0,01 - 0,1 m3;

в) силно напукани - разстояние между пукнатините bn < 0,25 m и обем на блоковете по-малък от 0,01 m3.

(4) При почви със здравина f Ј 4 + 0,005 Н, но с разстояние между пукнатините bn > 0,04 В или с разстояние между пукнатините bn < 0,04 В, но със здравина f > 4 + 0,005 Н, коефициентът Кp = 1.

Таблица 9

Чл. 108. Планинският натиск в неустойчиви почви, при които не е възможно сводообразуване, а така също при слабоустойчиви напукани скални почви (при средно разстояние между пукнатините bnЈ 0,04 В или при коефициент на здравина f Ј 4 + 0,005 Н и в глинести почви, когато разстоянието от върха на свода на обрушване до земната повърхност или до контакта със слаби неустойчиви почви е по-малко от височината на свода на обрушване, се приема равен на теглото на цялото покритие над тунела. Нормативният планински натиск (вертикален и хоризонтален) в този случай се определя по формулите:

където gi е обемното тегло на почвата в съответния пласт в kN/m3;

Hi - дебелина на пласта в m;

n - броят на пластовете над тунелния изкоп.

Чл. 109. Планинският натиск върху облицовката на успоредни, близко разположени един до друг тунели, се определя в зависимост от размерите на всеки тунелен изкоп, целика (Ц) между тях и физико-механичните свойства на почвата:

1. при възможност за образуване на отделен свод на обрушване при всеки тунелен изкоп - всеки тунел се третира самостоятелно;

2. в останалите случаи се приема общ свод на обрушване съгласно с фиг. 6.

Фиг. 6. Планински натиск при успоредни тунели с общ свод на обрушване

Чл. 110. (1) Широчината на целика (Ц) в m между двата успоредни тунелни изкопа се определя предварително по емпиричната формула на Протодяконов

където а е половината широчина на единичния тунелен изкоп в m;

g - обемното тегло на почвата в kN/m3;

Н - максималното теренно покритие над тунелите в m;

f - коефициент на здравина на почвата.

(2) При тунелни изкопи с различна широчина, величината "а" във формула 25 към чл. 110 е равна на полусумата от двете полуширочини.

Чл. 111. (1) Хидростатичното налягане се отчита при оразмеряване на тунелната облицовка, когато тя е разположена под нивото на подземните води. Приема се възможно най-неблагоприятното водно ниво през време на строителния и експлоатационния период.

(2) Нормативният планински натиск върху облицовката на тунели, прокарани във водонаситени почви, които съдържат свободна вода, се определя от съвместното действие на хидростатичния натиск и налягането от почвата с обемно тегло g', определено по формулата

където g е обемното тегло на почвата, определено по данни от лабораторни изследвания в kN/m3;

D - обемно тегло на водата, прието 10 kN/m3;

e - коефициент на порите на почвата, който се определя опитно.

Чл. 112. При тунели в неустойчиви водонаситени почви (плаващи пясъци, тини и др.) натоварването върху облицовката се определя по законите на хидростатиката.

Чл. 113. Нормативният планински натиск върху облицовката при реконструкция на тунели (замяна на съществуващата облицовка), за случаите на отделни обрушвания и сводообразувания се увеличава 1,3 пъти.

Чл. 114. Нормативното вертикално натоварване от собственото тегло на тунелната конструкция се изчислява от проектните размери на конструкцията и обемното тегло на материалите.

Чл. 115. (1) При оразмеряване на тунелните облицовки по първа група гранични състояния, постоянните товари се коригират с коефициенти на претоварване съгласно с табл. 10. При изчисление по втора група гранични състояния коефициентът на претоварване се приема равен на 1.

Таблица 10

(2) Стойността на коефициента на претоварване, дадена в скобите в табл. 10, се приема в случаите, когато намаляването на натоварването води до по-неблагоприятно натоварване на тунелната облицовка.

Чл. 116. (1) Нормативните временни товари от подвижен железопътен състав, от автомобилен и верижен транспорт в тунела, натоварването върху тротоарите, коефициентите на претоварване и динамичните коефициенти се приемат в съответствие с "Норми за проектиране на пътни и железопътни мостове".

(2) Временните товари върху терена над тунела, когато теренното покритие е:

1. Н > 2 h1 - не се вземат под внимание;

2. Н Ј 2 h1 - се отчитат както следва:

а) Н і 1,00 m - без динамичен коефициент;

б) Н < 1,00 m - с динамичен коефициент.

Чл. 117. Натоварванията през строителния период (тегло на строителната механизация, налягане на циментния разтвор от инжектиране, от хидравлични крикове и др.) се определят съгласно с проектната технология за изграждане на тунела, като трябва да се предвиди и коефициент на претоварване не по-малък от 1,3.

Чл. 118. Действието на температурните колебания се отчита при оразмеряване на статически неопределими бетонни, стоманобетонни и метални тунелни конструкции при оразмерителен интервал на колебанията 30°C.

Чл. 119. (1) Съсъхването на бетона се приема условно като еквивалентно натоварване от понижение на температурата с 20°C. Въздействието от съсъхване не се взема под внимание, когато подобрява оразмеритените условия.

(2) Съсъхването и пълзенето на бетона се вземат под внимание само при определяне на усилията в статически неопределими тунелни конструкции.

Чл. 120. (1) За тунели в земетръсни райони при сеизмичност 7 ст. и повече, трябва да се вземе под внимание сеизмичното действие върху тунелната облицовка, което се проявява в плоскост, перпендикулярна на надлъжната ос на тунела.

(2) При тунели с покритие по-малко от два пъти височината на тунелния изкоп, облицовката се изчислява за сеизмичните инерционни сили от собственото й тегло и теглото на почвата над тунелния изкоп.

(3) При покритие над тунела по-голямо от два пъти височината на тунелния изкоп, изчислението се извършва за действието на разпростиращите се в масива надлъжни и напречни вълни съгласно с "Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони".

Чл. 121. (1) Оразмеряването на тунелните облицовки се извършва по двете групи гранични състояния в съответствие с "Норми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции":

1. по първа група гранични състояния - на якост, а в случай на необходимост - на устойчивост;

2. по втора група гранични състояния - на деформации и пукнатиноустойчивост.

(2) Условията на работа в тунелите при оразмеряване на облицовките им се отчита със следните коефициенти:

1. за неточност при избора на статическата схема на облицовката - 0,9;

2. за неточен монтаж при сглобяемите облицовки - 0,9;

3. за понижение на якостта на бетона при облицовка без външна хидроизолация в обводнени участъци - 0,9.

Чл. 122. (1) Изчисленията по първа група гранични състояния за всички тунелни конструкции се провеждат за най-неблагоприятното съчетание от трите групи товари, действащи през отделните етапи на изграждане и експлоатация на съоръжението.

(2) При оразмеряване на якост временният подвижен товар се отчита с динамичен коефициент, с изключение на случаите в чл. 116, т. 11 и 2, буква "а". При проверка на устойчивост динамичният коефициент не се взема предвид.

Чл. 123. При статическите изчисления на тунелната облицовка се отчита еластичният отпор на масива, с изключение на случаите, когато тунелът преминава в слаби водонаситени неустойчиви почви.

Чл. 124. Деформационните характеристики на масива (модул на деформация, коефициент на еластичния отпор, коефициент на напречната деформация) се приемат по данни от инженерно-геоложките проучвания, по натурни и лабораторни изследвания, а така също и по данни от строителството на тунели в аналогични инженерно-геоложки условия.

Чл. 125. Силите на триене и сцепление между тунелната облицовка и почвата се отчитат, само когато се предвиждат мероприятия, осигуряващи достатъчен контакт между облицовката им почвата. Те не трябва да превишават допустимите напрежения на хлъзгане на почвата.

Чл. 126. (1) Определянето на усилията в тунелната облицовка се извършва по съществуващите методи на строителната механика, като се държи сметка за реалните физико-механични свойства на планинския масив и за предвижданите технологии за изпълнение на строителството.

(2) При определяне на усилията в тунелната облицовка се допуска образуването на пластични стави при следните условия:

1. достатъчен еластичен отпор на терена;

2. когато облицовката не е армирана;

3. когато няма подпочвени води (сух терен) или ако има, облицовката да е защитена от тях със специална хидроизолация;

4. изчислената широчина на пукнатините в облицовката при ставите да не надвишава 0,5 mm.

Чл. 127. При бетонни и стоманобетонни облицовки от водонепропусклив бетон без хидроизолация, изпълнявани във водонаситени почви, не се допуска образуването на пукнатини. В неводонаситени почви и при наличието на специална хидроизолация се допускат пукнатини в облицовката, не по-широки от 0,2 mm.

Чл. 128. Вентилацията на тунелите може да бъде естествена или изкуствена.

(1) Естествена вентилация се допуска в зависимост от дължината на тунела както следва:

1. за пътни тунели с дължина до 150 m;

2. за железопътни тунели:

а) при парна и дизелова тяга - с дължина до 500 m;

б) при електрическа тяга - с дължина до 1000 m.

(2) При пътни тунели с дължина над 150 m, железопътни при парна и дизелова тяга - над 500 m и при електрическа тяга - над 1000 m, необходимостта от изкуствена вентилация следва да се докаже.

Чл. 129. Изкуствената вентилация на транспортните тунели се осигурява чрез надлъжна, напречна, полунадлъжна, полунапречна и смесена система на вентилация.

Чл. 130. При изкуствената вентилация се предвижда подаване на чист въздух, така че по цялата дължина на тунела, включително камерите, нишите, уширенията за отбиване и напречните галерии, съдържанието на вредни вещества да не превишава допустимите норми: чл. 135, ал. 4 - за съдържанието на въглероден окис и ал. 6 - за задимяването.

Чл. 131. (1) Вентилацията на пътните тунели се проектира въз основа на:

1. данни за движението: интензивност, посочност, скорост, състав, режим на движение в тунела и подстъпите към него;

2. геометрични данни: напречно сечение, дължина и надлъжен профил на тунела и подстъпите към него;

3. вид на облицовката.

(2) Прогнозирането на движението за ново строителство при пътните тунели трябва да се извърши за период от 20 до 30 години след пускането на тунела в експлоатация.

(3) Вентилацията се оразмерява на база меродавните оразмерителни условия на движението за сегашното и перспективното му състояние.

Чл. 132. Вентилацията на железопътните тунели се проектира с отчитане на: дължината, надлъжния профил, напречното сечение на тунела, броя на коловозите, надморската височина, графика за движение на влаковете, скоростта и теглото им, вида на тягата (дизелова, електрическа), посочност на движението и др. фактори, определени в заданието за проектиране.

Чл. 133. Необходимото количество чист въздух за вентилация на тунелите се определя въз основа на отделените количества вредни вещества от транспортните средства и допустимата им концентрация съгласно с чл. 135.

Чл. 134. За изчисляване на необходимото количество чист въздух за пътните тунели се прилага: "методът на въглеродния окис СО" - при преобладаващо движение на леки превозни средства и "методът на задимяването", когато броят на тежкотоварните коли превишава 5% от общия брой. Меродавно е по-голямото количество чист въздух, изчислено по един от двата метода.

Чл. 135. (1) С метода на въглеродния окис се определя необходимото количество чист въздух Q в m3/s.km, който разрежда отделяното от превозните средства количество въглероден окис и други газове, приведени към него, до допустимите норми по формулата

където q е отделяното средно количество въглероден окис при наклон до 0,5% и надморска височина до 400 m в l/min;

f = fi . fh - корекционен коефициент за отчитане влиянието на надлъжния наклон и надморската височина;

n - броят на превозните средства на 1 km от пътя;

d - допустимата концентрация на въглероден окис в ppm (една милионна част по обем).

2. Броят "n" на превозните средства на 1 km от пътя се определя въз основа на резултатите от прогнозирането на движението по формулата

n = N/V (28)

където N е броят на превозните средства за 1 час;

V - средната скорост на движение на превозните средства в km/h.

(3) Средното количество въглероден окис q в l/min, отделяно от едно превозно средство, се определя от графика на фиг. 7.

Фиг. 7. График за отделяне на въглероден окис

(4) Допустимата концентрация d на въглероден окис зависи от местоположението на тунела, режима на движение и изискванията за безопасност и се отчита от таблица 11.

(5) При надлъжен наклон по-голям от 0,5% и надморска височина над 400 m за определяне на допустимата концентрация на въглероден окис се използват следните корекционни коефициенти:

1. fi, който отчита влиянието на надлъжния наклон и се определя от графика на фиг. 8. При надлъжен профил с различни наклони корекционният коефициент се определя по формулата

където L е дължината на участъците с постоянен надлъжен наклон в m;

m - броят на участъците.

2. fh, който отчита влиянието на двата фактора на надморската височина - намаляването на специфичното тегло на въздуха и на съдържанието на кислород с увеличаване на надморската височина. Стойностите на коефициента fh се определят от графика на фиг. 9.

Таблица 11

Фиг. 8. График за определяне на корекционния коефициент за наклона fi за отделяне на въглероден окис

(6) С метода на задимяването се определя количеството чист въздух, необходимо за разреждане на димните газове, за да се запази разстоянието за видимост при разрешената скорост на движене. Това количество Q в m3/s.km се определя по формулата

където кo е коефициент на гъстота на димните газове;

no - средният обем на отделяните димни газове от едно тежкотоварно превозно средство;

к1 - коефициент на допустимото задимяване в тунела, свързан с необходимото разстояние за видимост, даден в табл. 12;

корекционен коефициент, който отчита влиянието на надлъжния наклон, надморската височина и скоростта на движение;

N - броят на тежкотоварните превозни средства за 1 час.

Фиг. 9. График за определяне на корекционния коефициент за надморска височина fh за отделянето на въглероден окис

Таблица 12

(7) Коефициентът на гъстотата на димните газове по формула 30 се приема средно кo = 0,3.

(8) Обемът на отделяните от едно тежкотоварно превозно средство газове no по формула 30 се приема:

1. no = 5 m3/km - за тежкотоварни превозни средства до 10 t;

1. no = 14 m3/km - за тежкотоварни превозни средства над 10 t.

(9) Горните стойности за кo и no, в точка 1 и 2 са валидни за скорости на движение n = 40-60 km/h, наклон f = 0,5% и надморска височина до 400 m.

(10) Корекционният коефициент fi за отчитане влиянието на наклона се определя от графика на фиг. 10. При надлъжен профил с много наклони се използва формула 29.

Фиг. 10. График за определяне на корекционния коефициент за наклона fi за отделянето на димни газове

(11) Корекционният коефициент fh за отчитане влиянието на надморската височина отразява завишеното отделяне на димни газове от тежкотоварните превозни средства, което се дължи на намаленото съдържание на кислород във въздуха при увеличаване на надморската височина и се определя от графика на фиг. 11.

(12) Корекционният коефициент fv отчита влиянието на скоростта на движение извън стойностите от 40 до 60 km/h и се приема:

1. fv = 1,5 - за скорост 80 km/h;

2. fv = 2 - за средна скорост от 10 до 20 km/h.

Фиг. 11. График за определяне на корекционния коефициент за надморска височина fh за отделянето на димни газове

Чл. 136. При железопътните тунели необходимото количество чист въздух Q в m3/s.km за намаляване съдържанието на въглероден окис до допустимата концентрация се изчислява по формулите

1. когато движението на въздуха съвпада с движението на влака

2. когато движението на въздуха е с противоположна посока на движението на влака

където с е отделяното количество условен СO m3/s.km;

cD - допустимата концентрация на СО в ppm;

V - скорост на влака в m/s;

VR - скорост на въздуха в m/s.

Чл. 137. За оразмеряване вентилацията на железопътните тунели при времепътуване на влака в тунела до 30 минути се приема cD = 50 ppm.

Чл. 138. При извършване на ремонтни работи, в работната зона на тунела съдържанието на въглероден окис не трябва да превишава 20 ppm.

Чл. 139. Скоростта на въздуха в транспортните тунел не трябва да превишава 6 m/s, а по изключение при технико-икономическа обосновка - 10 m/s.

Чл. 140. Надлъжната система на вентилация (фиг. 12) трябва да осигурява движение на въздушния поток по дължината на тунела с помощта на вентилатори.

Фиг. 12. Надлъжна система на вентилация със струйни вентилатори

Чл. 141. Напречната система на вентилация (фиг. 13) се осъществява с помощта на отделни надлъжни въздухопроводи за чист и за замърсен въздух и надлъжни канали, като вдухването на чистия и всмукването на замърсения въздух се извършва в едно и също напречно сечение.

Фиг. 13. Напречна система на вентилация:

1 и 2 - чист въздух; 3 - замърсен въздух; 4 - напречни канали през 3-10 m

Чл. 142. При полунадлъжната система на вентилация замърсеният въздух се всмуква през въздухопровод, разположен в свода на тунела, а чистият постъпва през порталите.

Чл. 143. При полунапречната система на вентилация чистият въздух се нагнетява по въздухопровод и напречни канали, а замърсеният излиза през порталите или през вентилационни шахти.

Чл. 144. Вентилацията на тунелите може да се осигури и по смесени системи - комбинация от основните, с оглед пригаждане към конкретните условия.

Чл. 145. При двупосочно движение и надлъжна система на вентилация вентилаторите трябва да бъдат реверсивни с оглед посоката на естественото движение на въздуха и буталното действие на превозните средства.

Чл. 146. (1) При надлъжна система на вентилация със струйни вентилатори, същите се разполагат в групи от 1 до 4 броя в напречно сечение, окачени в свода, а при правоъгълно сечене - в най-горната част на стените. Разстоянието между две вентилаторни групи се приема от 8 до 10 пъти хидравличния диаметър на тунела D в m, изчислен по формулата

D = 4F/P, (33)

където F е светлото напречно сечение на тунела в m2;

Р - периметърът на тунела в m.

(2) Допуска се окачването на струйните вентилатори в ниши, разположени в свода и пиедритите на тунел с кръгово очертание и в тавана и стените на тунел с правоъгълно сечение. Размерите на нишите трябва да съответстват на типа на вентилаторите (фиг. 14).

Фиг. 14. Ниша за разполагане на струйни вентилатори:

А - дължина; d - диаметър

Чл. 147. Изборът на най-подходяща система за вентилация на пътните тунели се прави като се отчита категорията на пътя, трафика и околната среда. При предварителни проучвания може да се използват данните в табл. 13.

Таблица 13

Чл. 148. Максималната скорост на движение на въздуха във въздухопроводите се приема от 15 до 25 m/s.

Чл. 149. Дължината на въздухопроводите зависи от сечението им и мощността на вентилационната уредба, но не трябва да надвишава 2 km.

Чл. 150. Преградната стена между въздухопроводите за чистия и за замърсения въздух се оразмерява за 2 kN/m2 равномерно разпределен товар, а таванът за 1 kN единична сила или 2 kN/m2 равномерно разпределен товар.

Чл. 151. Вентилационните станции, шахти и галерии се разполагат в зависимост от геоложките и хидрогеоложките условия на терена.

Чл. 152. Приемните устройства за чист въздух се разполагат на места с минимално замърсяване на въздуха, като отворите им се поставят над земната повърхност на височина не по-малка от 2 m.

Таблица 14

Чл. 153. (1) За разположението на вентилационните станции на градските тунели се спазват изискванията за опазването на околната среда от изхвърления замърсен въздух и шума на вентилаторите.

(2) Концентрацията на вредните вещества в замърсения въздух от тунела в близост до обществени и жилищни сгради или земни насаждения не трябва да превишава допустимите санитарни норми за промишлени предприятия.

(3) Шумът от вентилаторите в тунела не трябва да превишава стойностите, дадени в таблица 14.

Чл. 173. Захранването с електроенергия на силовите осветителни и други инсталации се осигурява от енергийната система или от промишлени, комунални и други електростанции, а при електрифицираните железопътни линии - от най-близките електрически подстанции. Проектирането на собствена електростанция се допуска при липса в близост до тунела на източник на електроенергия и след технико-икономическа обосновка.

Чл. 174. Електрозахранването се проектира с променлив ток с напрежение 380/220 V от отделни трансформатори със заземен нулев проводник.

Чл. 175. (1) Трансформаторните електрически подстанции или разпределителните трафопостове, предвидени за електроснабдяване на тунелите, се оразмеряват за пълната работна мощност на всички едновременно работещи потребители.

(2) Вентилацията на пътните и железопътните тунели с дизелова тяга, сигнализацията и работното осветление се електрозахранват като потребители III категория, а инсталациите за безопасност на движението и резервното осветление като потребители I категория. При разделна работа на двата независими източника на електрическа енергия, в случай че единият от тях отпадне, прехвърлянето към другия трябва да става автоматично.

Чл. 176. Кабелите се поставят в специални канали под тротоарите или по стените на конзоли, разположени една от друга на разстояние 1 m по дължина на тунела, като най-долният ред кабели трябва да бъде на височина, не по-малка от 2,5 m над глава релса, съответно нивото на тротоара.

Чл. 177. Кабелите се проектират на вертикално светло разстояние:

1. между кабели с напрежение от 6 до 10 кV, между кабели с напрежение 6 до 10 кV и група кабели с напрежение до 400 V и между кабели с напрежение 6 до 10 кV и група слаботокови или контролни кабели - 170 mm;

2. между кабели с напрежение до 400 V и между кабели с напрежение до 400 V и група слаботокови или контролни кабели - 65 mm.

Чл. 178. (1) Контактите към електрическата мрежа с напрежение 380/220 V за директно включване на електрически механизми за извършване на ремонти в тунелите се предвиждат противовлажни в железопътните тунели и защитени от водна струя при мине в пътните тунели. Те се разполагат на височина 500-700 mm над глава релса, съответно нивото на тротоарите, и на разстояние 100-150 m по дължината на тунела:

1. по едната стена - при еднопътните железопътни тунели и пътните - с две ленти на движение;

2. по двете стени - при двупътните железопътни тунели и пътните - с три и повече ленти за движение.

(2) При възможност електрическите контакти се поставят в нишите и камерите на тунелите.