Държавен вестник, брой 17 от 28.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници - държавна собственост, управлявани и стопанисвани от структурите и специализираните териториални звена (СТЗ) на Националното управление по горите (НУГ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС).

Чл. 2. Площите за държавни горски разсадници могат да бъдат определяни върху гори и земи от горския фонд, земеделски земи и урбанизирани територии - собственост на държавата.

Чл. 3. (1) В горските разсадници може да се произвеждат фиданки и други репродуктивни материали за лесовъдски цели, декоративни и овощни фиданки, коледни елхи, зеленина за украса и преработка, както и горски репродуктивни материали за преработка.

(2) При производството на декоративни фиданки е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 16 за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от декоративни растения (ДВ, бр. 51 от 2004 г.), а при производството на фиданки от горскоплодни видове, предназначени за овощарството - изискванията на Наредба № 40 за производство и търговия на посадъчен материал от овощни видове (ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Чл. 4. За нормалното функциониране на горските разсадници в тях може да се изграждат пътища, напоителни системи, парници, оранжерии, огради, складови помещения, семедобивни, резникодобивни и битови сгради, както и да се създават градини за семепроизводство, дендрариуми, опитни и експериментални участъци, маточници, генни банки и клонови колекции.

Чл. 5. (1) Ръководителите на структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС, които управляват горски разсадници, със заповед определят длъжностно лице, което ръководи и контролира дейността на съответния разсадник.

(2) Лицата по ал. 1 са материално отговорни лица и носят отговорност за имуществото в разсадника.

Чл. 6. Организацията и ръководството на горски разсадници, в които дейността се извършва от физически лица, вписани в публичния регистър по чл. 39, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) за упражняване на частна лесовъдска практика по чл. 39, ал. 1 ЗГ, или търговци, които са регистрирани в публичния регистър по чл. 57а, ал. 1 ЗГ, се осъществяват от регистриран лесовъд.

Чл. 7. Началникът на НУГ със заповед определя площта за държавен горски разсадник - постоянен или временен.

Чл. 8. (1) При определяне площта за постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:

1. теренът е равен или полегат с наклон до 5°;

2. мястото да бъде централно разположено в района за залесяване, да има удобна връзка с републиканската пътна мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;

3. почвата да бъде дълбока минимум 60 cm, богата, по възможност с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;

4. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0 - 7,0;

5. подпочвените води да са с дълбочина под 2,5 m.

(2) Не се допуска да се определя площ за постоянен горски разсадник на места със:

1. голяма опасност от ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;

2. площ до 10 dka, изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;

3. почви, които са обезструктурени, мочурливи или солени;

4. почви, замърсени с тежки метали или заразени с болести, насекоми и други вредители, установени от компетентен орган;

5. опасност от заливане;

6. близко разположени до 200 m, трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета и източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 km според посоката на преобладаващите ветрове).

(3) Големината на площта за постоянен разсадник в ДЛ/ДДивС се определя в зависимост от необходимите фиданки за залесяване, предвидени в лесоустройствения проект (ЛУП), като се допуска възможност за разширяване на производствената част с до 20% от общата площ.

(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина, близка до 1500 m.

Чл. 9. (1) При определяне площта за временен разсадник се спазват следните изисквания:

1. трябва да се намира под склопа на насаждение, определено за базов източник за производство на репродуктивни материали от категория "идентифициран", със склопеност до 0,3 и със странична осветеност на короните от слънчевата светлина;

2. насаждението да е разположено в средния планински пояс с наклон до 5°;

3. почвата да е с лек до среден механичен състав;

4. насаждението да е защитено от паша на дивеч и домашни животни.

(2) Не се допуска да се определя площ за временен разсадник на места:

1. в мразовинни дупки и изложени на студени ветрове;

2. с тежки по механичен състав почви.

Чл. 10. (1) Площта за постоянен или временен горски разсадник се определя при спазване на следната процедура:

1. директорът на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано писмено предложение до началника на регионалното управление на горите (РУГ);

2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, която включва представител на РУГ, ДЛ/ДДивС или СТЗ, горска семеконтролна станция (ГСС), лесозащитна станция (ЛЗС) и представител на районната служба за растителна защита (РСРЗ);

3. комисията по т. 2 след анализиране на всички налични данни, отнасящи се до предложеното място и посещение на терена, изготвя протокол с решение за одобряване или отхвърляне на предложението по т. 1 и в 7-дневен срок от провеждане на заседанието го изпраща до началника на РУГ;

4. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ постановява мотивиран отказ за приемане на предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - изпраща протокола, придружен със становище, до началника на НУГ за одобрение;

5. въз основа на писменото становище по т. 4 началникът на НУГ одобрява протокола, когато са спазени изискванията на чл. 8 или 9, и издава заповед за определяне площта на горския разсадник;

6. протоколът по т. 3 не се одобрява и началникът на НУГ не издава заповед, когато не е спазена процедурата, посочена в т. 1, 2, 3 и 4, или комисията, назначена по т. 2, не се е съобразила с изискванията по чл. 8 или 9.

(2) Увеличаването на площта за горски разсадник се извършва по реда на ал. 1.

(3) При необходимост се извършва прекатегоризация на земята по реда на чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за горите.

(4) Площта на горския разсадник се класифицира като:

1. производствена - в нея се включват площите, заети със: семенища, школи, вкоренилища, маточници, оранжерии и парници, площадки за контейнери и угари; за ефективно управление, отчет и контрол на производството в нея се обособяват:

а) отдели;

б) подотдели;

в) квартали;

2. непроизводствена - в нея се включват: застроени площи, пътища, дендрариуми, градини за семепроизводство, опитни и експериментални участъци, генетични банки и колекции и др.

Чл. 11. (1) Отмяната на заповед за определяне на площ за постоянен или временен горски разсадник се извършва от началника на НУГ или упълномощено от него лице при спазване на следната процедура:

1. директорът на ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано предложение до началника на съответния РУГ;

2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, включваща представителите по чл. 10, ал. 1, т. 2; комисията изготвя протокол с решение по предложението по т. 1;

3. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ отхвърля предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - представя на началника на НУГ протокола по т. 2, придружен с писмено становище за одобрение на предложението за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника;

4. въз основа на писменото становище по т. 3 началникът на НУГ одобрява протокола и издава заповед за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника, копие от която се изпраща на РУГ и ДЛ/ДДивС или СТЗ;

5. началникът на НУГ не одобрява протокола и не издава заповед, когато не е спазена процедурата по т. 1, 2 и 3, или обстоятелствата, посочени в протокола на комисията, назначена по т. 2, са несъстоятелни.

(2) Площта на горския разсадник се намалява по реда на ал. 1.

Чл. 12. (1) Площите за горски разсадници служебно се регистрират съгласно изискванията на Закона за горите и Правилника за прилагане на Закона за горите, а закритите се дерегистрират на основание заповедта на началника на НУГ по чл. 11 т. 4.

(2) За всяка площ, определена за горски разсадник, се води "Книга на горския разсадник" по образец приложение № 1, а лицето, ръководещо дейността на разсадника, съхранява и представя при поискване от контролните органи следните документи:

1. сертификати за идентификация на произхода на горските репродуктивни материали (приложение № 13 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.), използвани и съхранявани в разсадника;

2. семеконтролни свидетелства (приложение № 25 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос (ДВ, бр. 52 от 2005 г.), на семената, използвани и съхранявани в разсадника през последните пет години;

3. документи за извършени почвени проучвания от ГСС съгласно чл. 19, ал. 2;

4. документи, установяващи здравословното и фитосанитарното състояние, издадени от компетентни органи през последните пет години.

Чл. 13. (1) Производството в горския разсадник ежегодно се планира с изготвяне и одобрение на годишен план за производство на фиданки (приложение № 2).

(2) Планът по ал. 1 се изготвя от съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ в срок до 5 октомври, като се вземат предвид:

1. средногодишният обем на залесяванията и необходимите за тях фиданки, предвидени в ЛУП, планове и програми;

2. използваните средногодишно фиданки за залесяване и попълване на горските култури през последните пет години;

3. естественият отпад и други непредвидени загуби в размер до 10% от общия обем на предвиденото производство;

4. възложеното производство на фиданки от РУГ;

5. заявките за безвъзмездно предоставяне на фиданки съгласно разпоредбите на Закона за горите;

6. сключените договори с потребители извън структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС;

7. необходимите фиданки от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списъка по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос;

8. необходимите фиданки за осъществяване на научни задачи и експерименти.

(3) В срока по ал. 2 годишният план (приложение № 2) се изпраща от ДЛ/ДДивС в РУГ, а от СТЗ в НУГ за одобрение.

Чл. 14. (1) Въз основа на получените годишни планове (приложение № 2) от ДЛ/ДДивС РУГ изготвя обобщен годишен план (приложение № 2) за неговия район на дейност, който се представя в НУГ за одобрение в срок до 10 октомври.

(2) При изготвяне на плана по ал. 1 РУГ може да извършва промени и допълнения на представените от ДЛ/ДДивС годишни планове, имайки предвид общите нужди на РУГ от фиданки, настъпили форсмажорни обстоятелства и др.

(3) В срок до 20 октомври началникът на НУГ или упълномощено от него лице одобрява обобщения годишен план на РУГ и годишния план на СТЗ, като при необходимост от фиданки може да възлага допълнително количество или да намалява производството в горските разсадници.

(4) След получаване на одобрения обобщен годишен план за производство на фиданки РУГ одобрява плановете на ДЛ/ДДивС, като се съобразява с извършените от НУГ промени и допълнения.

Чл. 15. (1) Промени във вече одобрени годишни планове за производство на фиданки могат да извършват:

1. Националното управление по горите - на РУГ и СТЗ;

2. Регионалното управление на горите - на ДЛ и ДДивС, след предварително съгласуване с НУГ.

(2) Промените по ал. 1 могат да се извършват в следните случаи:

1. настъпили форсмажорни обстоятелства;

2. компрометиране на семенната реколта или разсадниковото производство;

3. необезпеченост с финансови средства от държавния бюджет.

Чл. 16. (1) За запазване и повишаване на почвеното плодородие в горските разсадници се извършва основна и допълнителна обработка на почвата.

(2) Основната обработка на почвата се осъществява чрез:

1. пълна обработка - прилага се на площи с прерасли школи, бракувани маточници и градини за семепроизводство или отсечени опитни или експериментални участъци;

2. оран - провежда се ежегодно през есента, като на всеки четири години е с обръщане на орния пласт на дълбочина:

а) за семенни отдели - 35 - 50 сm;

б) за вкоренилища, маточници, школи и декоративни отдели - 50 сm;

в) за структурни почви - 50 - 60 сm;

3. фрезуване - прилага се след оран върху почви със запазена структура при дълбочина 5 - 30 сm.

(3) Допълнителна обработка на почвата се осъществява чрез:

1. брануване - извършва се веднъж или неколкократно рано през пролетта след изпръхване на почвата;

2. култивиране - извършва се през пролетта и неколкократно през вегетационния период след есенна оран на дълбочина 6 - 12 cm;

3. подравняване - извършва се за удобство и правилно извършване на посева, саденето и другите производствени дейности и за ограничаване на ерозията на почвената повърхност;

4. валиране - извършва се за леко повърхностно уплътняване, стабилизиране профила на лехите и осигуряване капилярен приток на влага.

Чл. 17. (1) За запазване на почвеното плодородие и предотвратяване разпространението на болести и вредители част от производствената площ се поддържа във вид на угари.

(2) Площта на угарите се определя в зависимост от плана за производство и наличните площи при спазване на следните норми:

1. за семенища и вкоренилища с едногодишен цикъл на производство - до 100% от заетата с тях площ през годината;

2. за семенища и вкоренилища с двегодишен цикъл на производство - до 50% от заетата с тях площ през годината;

3. за семенища и вкоренилища с тригодишен цикъл на производство - до 30% от заетата с тях площ през годината;

4. за школи - до 100% от площта, предвидена за освобождаване от тях през годината.

(3) Общата площ на угарите в горския разсадник е сбор от нормативно определените площи по ал. 2.

(4) Според почвено-климатичните и производствените условия се поддържат:

1. черна угар;

2. сидерална угар;

3. угар, заета със селскостопански култури.

Чл. 18. За възстановяване на плодородието, структурата на почвата и като превантивна мярка срещу болести и вредители се прилагат сеитбообръщения и обеззаразяване на почвата.

Чл. 19. (1) Торенето се прилага с цел поддържане и повишаване плодородието и подобряване на структурата на почвите и субстратите.

(2) Торенето в горските разсадници се извършва въз основа на предписанията, дадени от ГСС от проведените на всеки 10 години почвени проучвания.

(3) За торене се използват органични, минерални, бактериални торове и микориза.

(4) В производствените площи на постоянните горски разсадници според нуждите се внасят - оборски тор, торф, компост, торфо-компост, дървесна пепел и биоторове, или се прилага зелено торене.

Чл. 20. (1) Оборският тор се използва като силно разложен (прегорял), а внасяне на полупрегорял оборски тор се допуска върху угарни площи една година преди използването им, като при възможност се третира с инсектициди.

(2) На почви с по-тежък механичен състав оборският тор се внася при есенната дълбока оран, а на по-леки - и през пролетта.

(3) Оборският тор се внася при норма 2 - 4 t/dka според необходимостта през 3 - 6 години.

Чл. 21. Компостът се внася при норма 3 - 4 t/dka, веднъж на 3 - 4 години, през есента по време на основната оран или през пролетта при преораването.

Чл. 22. Зеленото торене (сидерация) се извършва в разсадници с бедни на хумус почви (под 4%) и с влошена почвена структура.

Чл. 23. (1) Торенето с растителна пепел се извършва на уплътнени и кисели почви.

(2) Растителните материали се изгарят извън производствените площи, а пепелта се внася през есента върху угарните площи или през втората половина на лятото при средна норма 2 - 3 dm3/m2 или 0,5 kg/m2.

Чл. 24. Минерални торове се прилагат, както следва:

1. амониева селитра (NH4NO3 ) - предпосевно и за подхранване;

2. карбамид [CO(NH2)2] - за основно и предпосевно торене;

3. амониев сулфат [(NH4)2SO4] - внася се за основно торене заедно с оборски тор или за подхранване при неутрални и алкални почви;

4. натриева селитра (NaNO3) - за подхранване при кисели почви;

5. калциева селитра [Ca(NO3)2] - предпосевно и за подхранване при бедни на калций и азот кисели почви;

6. обикновен суперфосфат [Ca(H2PO4)2H2O2CaSO4)] - внася се поетапно - 2/3 при есенната дълбока оран и 1/3 при предпосевното торене и подхранването;

7. двоен суперфосфат [Ca(H2PO4)2H2OH3PO4] - внася се както обикновения суперфосфат;

8. амфос (10 - 11 % N2, 46 - 50 % P2O5) и диамфос (20 - 21 % N2, 46 - 51 % P2O5) - внася се предсеитбено и за подхранване;

9. калиев сулфат (K2SO4) и калиев хлорид (KCl) - внасят се през есента като основно торене, както и за подхранване през втората половина на лятото.

Чл. 25. (1) Микроторовете се използват за повишаване кълняемостта на семената, усилване на растежа, намаляване на отпада от гъбни заболявания и повишаване устойчивостта на фиданките.

(2) Микроторовете се прилагат във вид на слабо концентрирани разтвори (до 5%) от солите на съответните микроелементи за предпосевна обработка на семената, кореново и извънкореново подхранване, накисване на кореновата система на фиданките.

Чл. 26. (1) За намаляване на киселинността в повърхностните почвени хоризонти (до 15 cm) се прилага варуване.

(2) Варта се внася във вид на прах след предварително разрохкване на почвата с равномерно поръсване, размесване и заравняване при есенната оран.

(3) Нормата на варуване се определя в зависимост от стойността на установения показател за киселинност (рН).

Чл. 27. (1) За усилване на биохимичните процеси и фиксацията на атмосферен азот се прилагат и бактериални препарати.

(2) Бактериалните торове се внасят чрез накисване на семената в бактериалните препарати или обработка на кореновите системи на фиданките с бактериална емулсия.

Чл. 28. (1) За по-добро разклонение на корените и осигуряване допълнително хранене на фиданките се използва микориза.

(2) Внасяне на микоризна почва, взета под насаждения от съответния вид, се изисква предимно при производство на фиданки от бял бор, смърч, лиственици, ели, дъбове и бук.

Чл. 29. (1) Основното торене се извършва върху угарна или свободна от фиданки площ при следните изисквания:

1. еднократно през една или повече години, като площта предварително се разделя на клетки, торовете се разхвърлят по цялата площ и се заорават при есенната дълбока оран на 20 - 25 cm;

2. използват се органични торове, съчетани с минерални, фосфорни, калиеви и отчасти амониеви торове;

3. минералните торове се заорават в деня на внасянето им.

(2) При провеждане на основно торене се прилагат следните торови норми:

1. оборски тор - 2 - 3 t/dka на черноземни почви и 3 - 4 t/dka за другите почвени типове;

2. азот - 3 - 4 kg/dka (10 - 12 kg/dka амониева селитра или 15 - 20 kg/dka амониев сулфат);

3. фосфор - 6 - 10 kg/dka P2O5 (30 - 50 kg/dka суперфосфат);

4. калий - 3 - 4 kg/dka K2O (6 - 10 kg/dka калиев сулфат или калиев хлорид);

5. при производство на иглолистни фиданки количеството на азота се увеличава с 30 - 50 %, а на фосфора се намалява с 30 - 40 %;

6. при производство на бял борови фиданки върху ниско плодородни кафяви горски почви се използват следните средни торови норми: азот - 4 kg/dka; фосфор - 12 kg/dka; калий - 0,7 kg/dka;

7. за школите при основно торене се прилагат следните общи торови норми: оборски тор - 4 - 6 t/dka; азот - 3 kg/dka; фосфор - 5 - 7 kg/dka; калий - 7 - 10 kg/dka;

8. птичият тор се внася предсеитбено при норма 200 - 400 kg/dka;

9. суперфосфатът се внася в широколистни семенища при норма 12 - 15 kg/dka, а в иглолистни - 8 - 10 kg/dka, и се прибавя 4 - 5 kg/dka дървесна пепел;

10. биоторът се внася при норма 120 - 150 kg/dka.

Чл. 30. Предпосевното (предпосадъчното) или припосевното торене се извършва при следните изисквания:

1. преди посева или едновременно с него като допълнение на основното торене могат да се използват и други торове извън посочените в чл. 29, ал. 2;

2. торовете се заравят на дълбочина 10 - 15 cm с предпосевната подготовка на почвата 1 - 2 седмици преди посева.

Чл. 31. (1) Подхранването се извършва неколкократно по време на вегетацията с лесно разтворими и бързодействащи торове по следните начини:

1. като самостоятелно торене в допълнение на основното торене или като торене за засилване растежа на фиданките;

2. сухо торене - поръсване на тора в междуредията и последващо поливане, или извънкореново (листно подхранване) във вид на слабо концентрирани водни разтвори (до 5%).

(2) Извънкореновото (листното) подхранване се провежда до началото на август. Третирането се извършва в края на деня в безоблачно време с навлажняване на листата с разтвора, без да се допуска стичане на течността.

Чл. 32. (1) Оптималните норми на торене се установяват диференцирано в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, потребността на съответния вид от хранителни вещества, климатичните условия и др.

(2) Количествените съотношения между основните хранителни елементи (азот, фосфор, калий) се привеждат с торенето към следните оптимални стойности:

1. за едногодишни фиданки - 1 : 3,6 : 0,24;

2. за двегодишни фиданки - 1 : 2,7 : 0,2;

3. за тригодишни фиданки - 1 : 2,8 : 0,04.

Чл. 33. (1) За поддържане на влажностните условия на почвата, пълноценно усвояване на торовете и регулиране на температурния режим в оранжерии се прилага поливане.

(2) Сроковете и нормите за поливане се определят от биологичните особености на видовете, фазата на развитие на растенията, воднофизичните свойства на почвата и метеорологичните условия.

(3) Поливането се извършва рано сутрин, в края на деня или при облачно време.

(4) Поливките се прекратяват към средата на август.

Чл. 34. За подобряване влажностния режим на хранене на фиданките могат да се прилагат препарати за абсорбиране на влагата около корените.

Чл. 81. (1) Пикирането се извършва с цел при по-малка гъстота на отглеждане и за по-кратко време да се произведат едроразмерни фиданки с добре оформени коренова система и надземна част.

(2) Чрез пикиране се произвеждат едроразмерни фиданки от бавнорастящи в млада възраст видове (ели, смърчове, мури и др.) за залесяване на обекти с утежнени почвено-климатични условия, за озеленяване, за подложки и др.

(3) Едроразмерни фиданки за залесяване могат да се произвеждат чрез презасаждане в отдела за пикиране, както и чрез рядък посев в лехи или квартали.

(4) Производството на едроразмерни декоративни фиданки протича в последователни школи - първа, втора и трета, като храстите се отглеждат до втора школа.

(5) Във втора и трета школа за декоративно производство се презасаждат вече пикираните фиданки от предходната школа.

Чл. 82. (1) Отделът за пикиране (школният отдел) се оформя в квартали.

(2) Основната обработка на почвата се извършва на дълбочина 30 - 50 cm, като кварталите в сухи райони се правят равни, а в по-влажните - издигнати на 15 - 20 cm.

(3) Различните дървесни и храстови видове се групират в кварталите според бързината на растежа, респ. срока на отглеждане в школата.

Чл. 83. (1) Като изходни материали за пикиране се използват поници, семенищни или вегетативни фиданки.

(2) Материалите за пикиране се подготвят в деня на пикиране или предишния ден, като се предпазват от просушаване.

Чл. 84. (1) Начинът на пикиране се съобразява с биологията на вида, типа и размера на изходните материали.

(2) Пониците и фиданките с открити корени се пикират по следните начини:

1. под кол или със садило;

2. с меч;

3. в бразди с лата или между дъски;

4. в дупки;

5. със садилна машина.

(3) При необходимост преди пикирането корените на фиданките се подрязват до 1/3 от дължината им.

(4) Пониците и фиданките със закрита коренова система се пикират в ръчно или машинно изкопани дупки.

Чл. 85. (1) Срокът на пикиране се съобразява с вида на изходните материали, като:

1. пониците се пикират в края на пролетта до началото на лятото;

2. фиданките с открити корени се пикират през пролетта (за иглолистни видове и където има опасност от мразоизтегляне) и през есента (за широколистни видове и в разсадници в райони с преходно-средиземноморски климат);

3. през лятото се пикират фиданки със закрита коренова система и по изключение с открита коренова система, на които е приключил растежът на летораслите (месец август).

(2) Пикирането се извършва в хладните дни и часове и при облачно време.

Чл. 86. (1) Схемите на пикиране се съобразяват с биологията на вида, условията на месторастенето в разсадника, размера на изходните материали, целта на производството и използваната механизация.

(2) Семенищните фиданки се пикират в квадратни, правоъгълни или шахматни схеми при разстояния в реда от 10 до 30 cm и междуредия 10 - 30 cm за ръчно и 60 - 150 cm при машинно засаждане.

(3) За производство на декоративни фиданки се прилагат квадратни, шахматни или правоъгълни схеми, съобразени с биологията на вида, техниката и целта на производството, като:

1. за дървесни видове - разстоянията в редовете за I школа са от 30 до 70 cm, за II школа - от 50 до 80 cm, и за III школа - от 1 до 3 m;

2. за храстови видове - разстоянията в редовете за I школа са от 20 до 60 (80) cm и само за специални цели се доотглеждат във II школа през 60 до 120 cm;

3. по-малките разстояния се прилагат за бавнорастящите и теснокоронните, а по-големите - за бързорастящите и ширококоронните видове и форми.

Чл. 87. (1) Пикираните поници и фиданки се поливат непосредствено след засаждането, а по-късно - по необходимост.

(2) За грижите по мулчиране, засенчване, подхранване, плевене и разрохкване се прилагат разпоредбите по глава шеста, раздел IV.

(3) В школите за декоративни фиданки се провеждат допълнителни грижи за оформяне на стъблата и короните, които включват:

1. изрязване на пънче - за храстите през първата или втората година и за дървета с криви стъбла;

2. изрязване на излишните леторасли и оставяне на първия най-силен леторасъл;

3. пензиране за удебеляване на стъблото - от втората година след присаждането страничните леторасли по стъблото се изрязват на 1/3 до 1/4 от дължината им, като върху оставащите части се запазват по няколко листа;

4. резитби за оформяне на короната.

Чл. 88. (1) Оранжерийните технологии в горските разсадници се използват с цел интензивно производство на фиданки за видове, страдащи от слани, и за съкращаване на производствения процес.

(2) Оранжериите се използват и за вегетативно размножаване чрез вкореняване на резници и като технологичен етап при присаждането.

Чл. 89. Мястото за изграждане на оранжерия се подбира при спазване на следните изисквания:

1. да е равно и достатъчно по площ за разполагане на оранжерията с тесните страни в направление север - юг за долния горскорастителен пояс (до 600 m н.в.) и изток - запад - за средния планински пояс (от 600 до 1800 m н.в.);

2. да се избягват микрорелефните понижения, места, изложени на силни ветрове и снегонавявания;

3. почвите да са дренирани, а подпочвената вода да не достига на по-малко от 1,5 m дълбочина;

4. да е електроснабдено и с постоянен водоизточник, позволяващ темпериране на водата за поливане.

Чл. 90. (1) Оранжерийните конструкции трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са трайни, устойчиви на вятър, сняг и слънчево прегаряне;

2. лесно да се поставя и снема фолиото и да има възможност за частично откриване на оранжерията за проветряване (фолиото да се повдига странично на 70 - 80 cm височина или да се откриват отвори с най-малко 15% от общата площ);

3. да позволяват поддържане на благоприятен микроклимат;

4. да са удобни за работа и приложение на механизация (препоръчителни са оранжерии от пирамидален и тунелен тип - с полусводест профил).

(2) Използват се стационарни и мобилни конструкции с носеща част от метал или дърво и полиетиленово покритие.

(3) Оранжериите се оборудват по възможност с поливна инсталация за мъглуване, свързана с гарантиран водоизточник и снабдена с филтри.

(4) Лехите се вкопават на 25 - 30 cm, а стените им се изготвят от устойчив материал - бетон, тухли, дъски или др.

(5) При опасност от земеровни гризачи по дъното на лехите се застила рабицова или полиетиленова мрежа.

Чл. 91. (1) В оранжерийните лехи се използват субстрати от слаборазложен торф, широколистна листовка, иглолистна листовка, градинска почва, пясък, органични и минерални торове, перлит, компостирани дървесни отпадъци и др. или смеси от тях.

(2) Преди използване субстратът се размесва и пресява.

(3) Дебелината на слоя субстрат в лехите или леглата се подбира съобразно биологичните особености на видовете и продължителността на отглеждането им.

(4) Лехите се запълват в два слоя - хранителен (25 - 28 cm) и покривен (2 - 5 cm). Хранителният слой е съставен от субстратите по ал. 1, а покривният - от промит среднозърнест пясък в чисто състояние или смесен с перлит.

(5) Субстратите се използват в продължение на два до три вегетационни периода, след което изцяло или частично се подменят.

Чл. 92. (1) Оранжериите се покриват в края на зимния период, когато средната денонощна температура достигне 3°С, като до посева се извършват подготвителните работи по лехите, субстрата, поливната инсталация и др.

(2) Посевите се извършват 3 - 4 седмици по-рано от установената средна дата за посевите на открито (края на февруари до март) и по схеми, осигуряващи пълноценно използване на площта.

(3) Посевните материали задължително се подготвят предпосевно.

(4) Гъстотата на посева се оптимизира съобразно интензивността на производството, поникваемостта в оранжерийни условия, целта на производството (размерите, които ще достигнат оранжерийните фиданки).

(5) Използват се минималните дълбочини на посев, посочени в приложение № 4.

Чл. 93. (1) В оранжерията се извършват необходимите дейности за поддържане на благоприятен микроклимат и постигане на устойчив растеж на фиданките.

(2) Светлината се осигурява по естествен път, като се следи за добрата проницаемост на покритието.

(3) Температурата се поддържа над 18 - 20°С, по възможност в оптималните 22 - 28°С, без да се допуска покачване над 30°С.

(4) Относителната влажност на въздуха се поддържа в диапазона 75 - 85%, а влажността на субстрата - в оптималните 60 - 70% от пълната влагоемност.

(5) Поливките се извършват при спазване на следните изисквания:

1. полива се под форма на водна мъгла;

2. поливките са ежедневни през първата половина на вегетационния период, а през втората му половина постепенно се разреждат на 6 - 7 пъти за 10 дни до веднъж на два-три дни;

3. след снемане на фолиото поливките са един път седмично и се извършват при облачно време или в по-хладните часове на денонощието;

4. продължителността на поливките е 15 min, а нормата е около 2,6 l/m2.

(6) В края на периода на отглеждане в закрита оранжерия се извършва постепенно закаляване на фиданките при спазване на следните изисквания:

1. започва се с проветряване нощно време в периода 15 - 30 юли;

2. проветряването продължава и през деня от 30 юли до 15 август;

3. около 15 август страниците на оранжерията се откриват постоянно за 10 дни, като се оставя само покривната част.

(7) Пълното откриване на оранжериите се извършва от началото на август до началото на септември, като моментът се избира съобразно биологията на вида, адаптивните му възможности, динамиката на растежните процеси и след вдървеняване на леторастите.

Чл. 94. Допуска се и по-кратък период на отглеждане на фиданките в оранжерийна обстановка (за 8 - 10 седмици) съобразно цялостната производствена технология и при прилагане на вегетативни методи за размножаване.

Чл. 95. (1) Контейнерното производство се използва в горските разсадници с цел да се преодолее сезонността в залесителната дейност, да се осигури по-добро развитие и прихващане на фиданките.

(2) Фиданките се отглеждат в полиетиленови торбички, целулозни и торфени саксийки, пластмасови или други подходящи съдове. Размерът на контейнерите, използвани за залесяване, трябва да отговаря на изискванията на част Д, т. 3 на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

(3) В контейнери могат да се отглеждат семенищни, вегетативни и пикирани фиданки за залесяване, за декоративни цели, коледни елхи и за подложки.

(4) За запълване на контейнерите се използват субстратите по чл. 91.

(5) Контейнерното производство може да се съчетае цялостно или частично с оранжерийното производство.

Чл. 96. (1) При избора на контейнери се съблюдават следните изисквания:

1. да са изработени от нетоксичен материал;

2. да са с достатъчна трайност и якост;

3. да са с подходящи размери, обем и форма, осигуряващи балансирано развитие на кореновата система и надземната част на фиданките;

4. да не предизвикват засукване на корените;

5. да са леки и удобни за транспортиране.

(2) Повторно използване на контейнери се допуска след почистване и обеззаразяване.

Чл. 97. За посевни и посадъчни материали се използват семена, семенищни фиданки, поници, вкоренени резници или растения.

Чл. 98. (1) Посевните материали се засяват в открити лехи, оранжерийни легла, хладни парници, терини, сандъчета в палетизирани малки контейнери или в контейнерите за отглеждане.

(2) Директният посев в контейнери се прилага за посевни материали с висока кълняемост (над 80%), като се спазват следните изисквания:

1. при кълняемост на семената от 80 до 90% се сеят по три семена в контейнер;

2. при кълняемост на семената над 90% се сеят по две семена в контейнер;

3. след укрепването им пониците се прореждат и се оставя по един в контейнер.

(3) Посадъчните материали, получени по семенен път, могат да се засаждат от фаза поници до 4-, 5-годишни фиданки.

Чл. 99. (1) Фиданките се пикират в контейнери по време на есенно-зимния покой, а през вегетационния период - във фаза на затихване на растежа.

(2) Презасаждането от един в друг по-голям контейнер може да се извършва целогодишно.

Чл. 100. (1) Фиданките с открити корени се изваждат през периода на зимния покой, включващ времето от приключване на вегетацията до нейното започване.

(2) Фиданките се изваждат ръчно или механизирано.

(3) За фиданки, които след залесяването или пикирането се изрязват на пънче, се допуска преди изваждането стъблото им да се съкрати до 50 cm.

Чл. 101. (1) Механизирано се изваждат фиданките чрез плугове или скоби. Подрязаните и повдигнатите със скобата или плуга фиданки се освобождават от почвата ръчно.

(2) Допуска се есенно подкопаване на фиданките със скоба и изваждане през пролетта преди залесяването.

(3) Изваждането се извършва по възможност в облачни дни или рано сутрин, като не се допуска продължително престояване на извадените фиданки на открито.

(4) При ръчното изтръскване на фиданките от почвата се предприемат мерки за предпазване на кореновата им система.

Чл. 102. (1) Веднага след изваждането фиданките се сортират и окачествяват на заветно и сенчесто място, като кореновите системи се поддържат влажни, покрити с влажен мъх, слама или друг подходящ материал.

(2) Фиданките за залесяване се окачествяват в съответствие с изискванията на БДС 1449-73, а на тополовите фиданки - на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали.

Чл. 103. (1) Извадените фиданки се съхраняват в горските разсадници краткосрочно (временно) - за няколко дни до транспортирането им.

(2) Дългосрочното съхраняване (след есенно изваждане до пролетта) се допуска по изключение.

(3) Фиданките се съхраняват на открито или в хладни помещения.

(4) Краткосрочното съхраняване на открито се извършва в траншеи на сенчесто и заветно място.

(5) Дългосрочното съхраняване на фиданки в хладилни камери се извършва при спазване на следните изисквания:

1. при температура от -2 до +2°С и относителна влажност на въздуха 90 - 95%;

2. фиданките с открита коренова система се пакетират в затворени чували или в други опаковки, покрити с мъх или торф;

3. през 2 - 5 дни се извършват проверки на състоянието на фиданките.

Чл. 104. При изваждането, сортирането и съхраняването на фиданките се предприемат мерки за предпазване от просушаване, измръзване и други повреди.

Чл. 105. (1) Всяка опаковка от фиданки се придружава с етикет и сертификат за идентификация, изготвени съгласно изискванията по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали. За обозначаване на възрастта на фиданките се използват кодовете съгласно приложение № 8.

(2) Маркирането с боя се прилага за:

1. присадки, тополови и върбови фиданки - чрез един или повече пръстени на височина 1 m от кореновата шийка с цвят, съответстващ на клона или сорта съгласно приложение № 9, и отбелязване над пръстена с римско число качеството на фиданката; на фиданки от тополи, предназначени за дълбоко залесяване, пръстените се поставят на височина 1,50 m от кореновата шийка;

2. резници и пръти - маркират се със същите по цвят пръстени както в т. 1, без да се отбелязва качеството.

Чл. 106. Фиданките се опаковат и транспортират съгласно изискванията по чл. 49 и чл. 50, ал. 1 и 3 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос.

Чл. 107. При продажба и транспортиране на декоративни и овощни фиданки се спазват изискванията на Наредба № 16 за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от декоративни растения и Наредба № 40 за производство и търговия на посадъчен материал от овощни видове, като те могат да бъдат придружени и със:

1. снимка или рисунка на растението в период на най-висок декоративен ефект;

2. данни за цвят, период и продължителност на цъфтеж;

3. схематични указания за начин на засаждане, подходящ срок, необходими грижи и др.

Чл. 108. За борба срещу инфекциозни заболявания по иглолистните поници и фиданки се прилагат превантивните и лечебните мерки, посочени в приложение № 10.

Чл. 109. За ограничаване на повредите от инфекциозни заболявания по широколистните поници и фиданки се прилагат превантивните мерки, посочени в приложение № 11.

Чл. 110. (1) За борба с насекомни вредители по корените на фиданките се прилагат мерките, посочени в приложение № 12.

(2) За ограничаване повредите от кореногризещи вредители в горските разсадници се прилагат системи за сеитбообращение и поддържане на черна угар.

Чл. 111. За борба с насекомни вредители по листата и стъблата на фиданките се предприемат мерките, посочени в приложение № 13.

Чл. 112. Срещу повреди от неблагоприятни почвено-климатични условия се прилагат мерките, посочени в приложение № 14.

Чл. 113. (1) Инвентаризациите в горските разсадници се извършват с цел определяне:

1. никненето на посевите, вкореняване на резниците и пикираните фиданки;

2. естествения отпад и загубите от фиданки;

3. количеството на произведените фиданки по вид, произход, възраст и качество;

4. използваемостта на разсадниковите площи;

5. себестойността на произведените фиданки;

6. броя на заетите щатни работници, наличието и състоянието на машините и съоръженията, сградите и оградите в разсадника.

(2) Инвентаризациите се извършват във всички горски разсадници.

(3) През годината се извършват три инвентаризации - пролетна, есенна и зимна.

Чл. 114. (1) Пролетната инвентаризация се провежда през май за проверка на никненето на посевите, прихващането на резниците и пикираните фиданки и има за цел да се набележат мерки за подпомагане на производството, допълнителен посев или прореждане.

(2) Пролетната инвентаризация е частична и обхваща само новите семенища, вкоренилища и школи.

(3) Инвентаризацията се извършва чрез преброявания в окомерно определени представителни пробни части от посевните и посадните редове.

(4) Пролетната инвентаризация се провежда от лицата по чл. 5, ал. 1, като резултатите от нея се представят с доклад до директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ за сведение и разпореждане.

Чл. 115. (1) Есенната инвентаризация е основна и се извършва през септември на всички произведени фиданки на открито, в оранжерии или в контейнери по вид, възраст и годност за залесяване.

(2) Използват се следните методи:

1. на пробните отрязъци - прилага се за редовите посеви, школи за залесяване и вкоренилища, в които се произвеждат над 500 бр. фиданки в квартал;

2. пълно изброяване - прилага се за посеви, школи и вкоренилища, извън случаите по т. 1, както и за контейнерните и облагородените фиданки.

Чл. 116. (1) При инвентаризация на равномерно гъсти посеви, вкоренилища и школи по метода на пробните отрязъци се извършва изброяване в равни по дължина части (извадки) от редовете, разположени по най-дългия диагонал на инвентаризирания квартал, както е показано в приложение № 15. Извадката включва не по-малко от 2% от общата дължина на инвентаризираните редове.

(2) Инвентаризацията на неравномерно гъстите посеви, вкоренилища и школи се извършва по метода, посочен в ал. 1, като пробните отрязъци обхващат не по-малко от 4% от общата дължина на редовете и се разполагат в окомерно определени среднопредставителни участъци от квартала.

(3) Дължината на пробните отрязъци се определя по следния начин:

1. измерва се общата дължина на редовете в квартала;

2. изчислява се общата дължина на пробните отрязъци като процент (2 или 4) от общата дължина по т. 1;

3. дължината на отделния пробен отрязък се получава, като се раздели общата дължина на пробните отрязъци по т. 2 на общия брой на семенищните редове в квартала.

(4) Общият брой на наличните фиданки в квартал се получава, като се умножи общата дължина на семенищните редове със средния брой фиданки на 1 m.

(5) Броят на годните за залесяване фиданки от всеки дървесен и храстов вид се определя, като от един среднопредставителен отрязък от квартала се изваждат и сортират 200 броя фиданки. Фиданките, които отговарят на изискванията на БДС 1449-73 и на приложение № 12 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали, се причисляват към годните. Общият брой на годните фиданки се изчислява, като се умножат общо инвентаризираните фиданки от вида, за съответна възраст с изчисления процент на годните фиданки от среднопредставителния отрязък.

Чл. 117. (1) Посеви, в които при есенната инвентаризация се установи, че не са поникнали или са частично поникнали (под 25% за местни видове и под 10% за интродуцирани видове), се извършва пробно определяне на жизнеността на непоникналите семена.

(2) Чрез разравяне на участък в произволно избрана част от посева с дължина 1 m се изваждат всички непоникнали засети семена и се изброяват поникналите семена.

(3) Жизнеността на извадените семена се определя чрез надлъжно разрязване.

(4) Когато по-малко от 25% (за местните видове) и 10% (за интродуцираните видове) от семената са поникнали или здрави със запазен зародиш и ендосперм, семенището се инвентаризира като "загинало".

(5) При констатирани стойности на здравите и поникналите семена над стойностите, посочени в ал. 4, семенището се инвентаризира като "мъртво".

(6) Загиналите семенища се бракуват, а мъртвите се мулчират за презимуване.

Чл. 118. Във вкоренилищата и школите за залесяване, инвентаризирани по метода съгласно чл. 115, ал. 2, т. 1, пробните отрязъци (редовете) са с дължина не по-малка от 10% от общата дължина на засадените редове и се залагат по начин, който характеризира средното състояние на подотдела.

Чл. 119. (1) Зимната инвентаризация се извършва от лицата по чл. 5, ал. 1 през декември само когато са изваждани фиданки за залесяване през есента. В квартал със съществени загуби след есенната инвентаризация инвентаризацията се извършва от комисията по чл. 120, ал. 1.

(2) За съществени се считат загубите над 20% от инвентаризираните през есента фиданки, определени окомерно.

(3) Резултатите се изчисляват, като от данните за есенната инвентаризация се изважда броят на използваните и на загиналите фиданки. Резултатите се представят с доклад до директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ за сведение и разпореждане.

Чл. 120. (1) Есенната инвентаризация в горските разсадници се извършва от комисия, назначена със заповед на директора на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ, в присъствието на лицето, определено по чл. 5, ал. 1 и на регистрирания лесовъд за изпълнение на частна лесовъдска практика, нает от изпълнителя, когато дейността в разсадника е била възложена. В комисията се включват:

1.председател - заместник-директорът на ДЛ/ДДивС, а за СТЗ - служител, определен със заповед на директора;

2.лесничей от ДЛ/ДДивС, а за СТЗ - специалист, наблюдаващ разсадника;

3.икономист от ДЛ/ДДивС или СТЗ.

(2) Типът на произведените фиданки се обозначава с кодове съгласно приложение № 8.

(3) Резултатите от инвентаризациите в отделните разсадници се регистрират по типове производства в преброителни ведомости (приложения № 16, 17, 18), въз основа на които ДЛ/ДДивС или СТЗ съставят обобщителни протоколи за инвентаризациите (приложения № 19, 20, 21, 22, 23, 24).

(4) Държавното лесничейство/ДДивС изпращат в РУГ до 30 септември: обобщителните протоколи, придружени с анализ на дейността в горските разсадници, в които се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс на фиданките (приложение № 25); справка за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26).

(5) Регионалното управление на горите обобщава получените от ДЛ/ДДивС (приложения № 19, 20, 21, 22, 23, 24) протоколи и изготвя: анализ, в който се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс за РУГ(приложение № 25); копия от получените в РУГ от ДЛ/ДДивС справки за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26). Документите се изпращат в НУГ до 10 октомври за сведение и разпореждане.

(6) В срока по ал. 5 специализираните териториални звена на НУГ изпращат в НУГ за сведение и разпореждане: обобщителните протоколи (приложения № 19, 20, 21, 22, 23,24), придружени с анализ на дейността в горските разсадници, в който се посочва себестойността на произведените фиданки; ориентировъчен баланс на фиданките (приложение № 25); справка за броя на заетите щатни работници и наличието и състоянието на имуществото по горски разсадници (приложение № 26).

Чл. 121. (1) Инвентаризираните фиданки в горските разсадници се заприходяват на лицата, определени по чл. 5, ал. 1, и се изписват от партидите при използването или продажбата им.

(2) При отдаване изпълнението на дейността в горския разсадник на други изпълнители фиданките се предават и приемат с протокол между страните по договора.

Чл. 122. (1) Бракуването на непоникнали или частично поникнали посеви и вкоренилища се извършва:

1. по време на извършване на есенната инвентаризация;

2. след констатиране на щети от болести и вредители, природни бедствия и производствени аварии, засегнали 90% от площта.

(2) Предложенията за бракуване се правят от:

1. комисията по чл. 120, ал. 1 - когато се бракуват посеви и вкоренилища по ал. 1, т. 1;

2. комисия, назначена със заповед на директора на ДЛ/ДДивС или СТЗ, включваща представителите по чл. 120, ал. 1 - когато се бракуват посеви и вкоренилища по ал. 1, т. 2.

(3) Констатациите с предложенията по ал. 2 се отразяват в протокол, който се представя на директора за одобрение. Протоколът с предложенията съдържа:

1. засегната площ по дървесни видове;

2. причини за бракуване;

3. предписания за начина на ползване на площите.

(4) Протоколът влиза в сила след съгласуването му с РУГ.

Чл. 123. (1) Фиданките в разсадника се бракуват:

1.по време на извършване на есенната инвентаризация;

2.след загиване или трайното им повреждане от природни бедствия, болести и вредители и производствени аварии;

3.след изваждането им и тяхното сортиране по качество;

4.след приключване на пролетното залесяване.

(2) На бракуване подлежат:

1. повредените и/или загиналите фиданки;

2. фиданките, неотговарящи на изискванията за качество и здравословно състояние;

3. прераслите фиданки;

4. излишните фиданки, чието оставане за доотглеждане ще влоши качествата им и ще бъде икономически неизгодно.

(3) За осъществяване на бракуването на фиданките директорът на ДЛ/ДДивС или СТЗ назначава комисия, включваща представителите по чл. 120, ал. 1.

(4) Комисията по ал. 3 след преценка на терена изготвя констатации с предложения, които се отразяват в протокол. Протоколът се представя за одобрение на органа, издал заповедта за комисията.

(5) Протоколът по ал. 4 влиза в сила след съгласуването му с РУГ.

Чл. 124. (1) За установяване достоверността на инвентаризациите в горските разсадници в срок до 5 октомври се извършват проверки от комисия, назначена от началника на РУГ.

(2) В комисията по ал. 1 се включват представители на РУГ, ГСС и ЛЗС, като при проверката присъстват представители на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ, както и регистрираният лесовъд, за изпълнение на частна лесовъдска практика, нает от изпълнителя, когато дейността в разсадника е била възложена.

(3) За резултатите от проверката се съставя протокол.

(4) Когато при проверката се установят отклонения, по-големи от 5% от броя на фиданките, посочени в преброителните ведомости (приложения № 16, 17 и 18), инвентаризацията не се приема и се извършва повторно.