Държавен вестник, брой 58 от 6.VII

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Аспирантурата се провежда с откъсване от производството (редовна аспирантура) и без откъсване от производството (задочна аспирантура). Срокът за обучение на редовните аспиранти е до 3 години, а за задочните - до 4 години.

(2) Срокът на обучение в чужбина за редовните аспиранти е до 3 години и 6 месеца, а за задочните - до 4 години и 6 месеца съгласно ПМС № 36 от 1982 г. (ДВ, бр. 73 от 1982 г.).

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Аспирантурата се организира във висшите учебни заведения и научните организации (наричани за по-кратко "научни организации"), които могат да осигуряват квалифицирано научно ръководство и разполагат със съвременна експериментална база.

(2) Научните организации, на които се възлага обучението на аспиранти и провеждането на конкурсите за аспирантура в чужбина се определят от Министерството на науката и висшето образование с обявените конкурси за приемане на аспиранти.

Чл. 7. (Изм. - Дв, бр. 71 от 1990 г.) (1) Конкурсите за приемане на аспиранти се изработват по научните специалности, определени с действуващата класификация.

(2) Министерството на науката и висшето образование всяка година определя реда и условията за подготовка на предложения и за обявяване на конкурси за аспирантури в страната и в чужбина.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) За аспиранти могат да кандидатствуват лица с висше образование, не по-възрастни (към датата на подаването на документите) от 30 години за редовна аспирантура и 35 години за задочна аспирантура, които притежават необходимите научни, делови и морални качества. Младежите, кандидати за аспиранти, трябва да са отбили военната си служба или да са освободени за не по-малко от 3 години, съответно 4 години.

(2) Чуждестранни граждани се приемат за аспиранти или докторанти при условия и ред, установени от Министерството на науката и висшето образование.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Лицата, желаещи да участвуват в конкурс за аспиранти, подават молба до ръководителя на научната организация, в която ще се обучава аспирантът, за чужбина - до Министерството на науката и висшето образование.

(2) Към молбата по предходната алинея се прилагат:

1. автобиография;

2. творческа характеристика или препоръки от научни, стопански и други организации или от водещи научни работници и специалисти в съответната научна област;

3. нотариално заверени препис или копие от дипломата за завършено висше образование и приложението към нея;

4. медицинско свидетелство;

5. списък на публикуваните научни трудове, регистрираните рационализации и изобретения и др. (ако има такива);

6. документ за военна служба съобразно изискванията на чл. 8, ал. 1;

7. за задочните аспиранти - удостоверение за осигурена материална база за провеждане на експерименталната работа, издадено от стопанската или научната организация, в която работи кандидатът;

8. удостоверение за трудов стаж (ако има такъв).

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Допускането на кандидатите до конкурс става от ръководителя на научната организация по доклад на специално назначена от него комисия.

(2) Кандидатите за аспиранти в чужбина се допускат до конкурс от Министерството на науката и висшето образование.

(3) Уведомяването на кандидатите за допускане до конкурс става писмено не по-късно от 20 дни след изтичане на срока за подаване на документите.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Допуснатите до конкурс кандидати имат право на допълнителен отпуск 12 работни дни за явяване на изпити съгласно Кодекса на труда.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Кандидатите за аспиранти полагат конкурсен изпит по специалността, по руски език и по един западен език (английски, френски, немски или испански). Кандидатите за Германската демократична република полагат задължително изпит по немски език.

(2) Кандидатите за аспиранти могат да полагат изпит по друг чужд език вместо посочените в ал. 1 по преценка на организацията, в която ще се обучава аспирантът.

(3) Кандидатите за аспиранти по руски езика и руска литература освен изпитите по специалността и западен език полагат по избор още един изпит по някои от славянските езици или по съвременен български език.

(4) Кандидатите за аспиранти по западен език и западна литература освен изпитите по специалността и руски език полагат по избор още един изпит до друг западен език или по съвременен български език.

(5) Програмите за конкурсните изпити по специалността, които се утвърждават от ръководителя на научната организация, в която се провеждат изпитите, както и и типовите програми по езиците, утвърдени от Министерството на науката и висшето образование се предоставят на кандидат-аспирантите от канцеларията не по-късно от 60 дни преди датата на провеждането на изпита.

Чл. 13. (1) Конкурсните изпити се провеждат от комисии, назначени със заповед на ръководителя на научната организация, в която се включват трима хабилитирани научни работници или доктори на науките по същата специалност. При липса на достатъчно такива един от членовете може да бъде със сродна специалност.

(2) По изключение изпитите по езиците могат да се провеждат и от двучленна комисия. При липса на хабилитирани научни работници за членове на комисиите могат да бъдат назначени и нехабилитирани научни работници-преподаватели по съответния език.

Чл. 14. (1) Изпитът по специалността е писмен и устен с отделни оценки. До устен изпит се допускат получилите оценка най-малко много добър(4,50) на писмения изпит. Успешно положили изпита са кандидатите, които са получили средна оценка (от писмения и устния изпит) най-малко много добър(5,00).

(2) До изпит по езиците се допускат само кандидатите, които успешно са положили изпита по специалността. Той се провежда за установяване на възможностите на кандидатите да ползуват чуждестранна литература ида водят разговор на съответния език. Успешно положили изпитите по езиците се считат кандидатите, получили оценка по руски език не по-малко от добър (4,00) и по западен език - добър (3,50).

(3) Изпитите по специалността и по езиците за всяка аспирантура се провеждат в продължение не повече от 12 дни и приключват най-късно до 20 декември на предплановата година.

(4) Оценките от конкурсните изпити се оформят с точност до 0,25.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Класираните кандидати за аспиранти в Република Полша, ЧСФСР и Република Румъния преди зачисляването им полагат проверочен изпит по езика на приемащата страна. Такъв изпит не полагат кандидатите, завършили висшето си образование в същата страна. Курсовете и изпитите се организират от Министерството на науката и висшето образование.

Чл. 15. (1) Резултатите от всеки изпит се съобщават на кандидатите не по-късно от 2 дни след приключването му.

(2) Научните организации, на които е възложено да провеждат конкурси за аспиранти в чужбина, изпращат в седемдневен срок след приключването на конкурсите в Министерството на науката и висшето образование протоколите и писмените работи на кандидатите.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Предложение за класиране се прави от комисията по чл. 13, ал. 1 само за кандидатите, които са положили успешно конкурсните изпити.

(2) Председателят на комисията в седемдневен срок след приключване на конкурсите представя писмен доклад в научния (факултет) съвет (наричани за по-кратко "научни съвети"), в който се отразяват за всеки кандидат освен оценката от изпита по специалността още и: успехът през време на следването, участието в студентското научнотехническо творчество, научните и научно-приложните разработки, внедрени постижения в практиката, трудовите отличия, моралните качества, езиковата подготовка и други данни, характеризиращи научните и деловите качества на кандидатите. В заключението на доклада въз основа на комплексната оценка комисията предлага кой от кандидатите да бъде утвърден за аспирант.

(3) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1980 г.) Класирането на аспирантите за чужбина се извършва от Министерството на науката и висшето образование.

Чл. 17. (1) Докладът на комисията се представя в канцеларията на научната организация не по-късно от 7 дни преди заседанието на научния съвет и може да се ползува от кандидатите за аспиранти и членове на научния съвет. Кандидатите могат да правят писмени възражения до научния съвет по предложението на комисията най-късно до деня преди заседанието.

(2) Решенията на научния съвет се вземат в присъствието на най-малко 2/3 от списъчния му състав с обикновено мнозинство от присъствуващите и чрез явно гласуване. Научният съвет може да утвърди за аспирант всеки от успешно положилите конкурса кандидати.

Чл. 18. (1) Зачисляването на аспирантите в страната се извършва със заповед на ръководителя на научната организация или ръководителя на ведомството въз основа на решение на научния съвет. В заповедта се посочват формата на аспирантурата, научната специалност, срокът на обучението, името и званието на научния ръководител и научното звено - отдел, сектор, катедра, секция (наричани за по-кратко "научно звено"), към което се зачислява, и организацията, за чиито нужди се подготвят аспирантите. Препис от заповедта се изпраща на ведомството-заявител на аспирантурата. Зачисляването на аспирантите в чужбина се извършва със заповед на министъра на науката и висшето образование.

(2) Препис от заповедта за зачисляване на всеки редовен аспирант в страната и в чужбина се изпраща в Министерството на науката и висшето образование не по-късно един месец от издаването на заповедта.

Чл. 19. Ръководителите на предприятията, учрежденията и научните или стопанските организации са длъжни да освобождават от работа лицата, зачислени на редовна аспирантура в срокове, определени с Кодекса на труда.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Научните организации провеждат организиран учебен процес с аспирантите с цел да се разширят и задълбочат теоретичната, методичната и езиковата им подготовка, необходими за разработването на кандидатските им дисертации на съответно научно равнище. Организираният учебен процес се съчетава в максимална степен с изискванията на индивидуализираната самостоятелна работа. Той се планира с учебен план съгласно приложение № 1 и индивидуален план за работата на аспиранта съгласно приложение № 2.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) В учебните планове се включват задължително курсове и семинари по изпитите от кандидатския минимум, а също по руски и западен език. При необходимост с плана се определят и курсове или семинари по други специалности, направления или дисциплини. В курсовете могат да се обучават и задочните аспиранти. При недостатъчен брой участници може да се организират курсове от две и повече научни организации.

(2) Учебните планове се утвърждават от ръководителите на научните организации всяка година не по-късно от 1 март.

(3) Учебните програми за курсовете и семинарите, определени с учебния план, се утвърждават от ръководителите на съответните научни организации.

(4) Научните организации осигуряват за лектори най-изтъкнатите учени и специалисти независимо от местоработата им.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) С индивидуалния план за работата на аспиранта се определят: темата на дисертацията, сроковете за полагане на изпитите от кандидатския минимум, посещението на определен цикъл от лекции, участието в семинари, курсове, конференции и др. Определянето на темата на дисертацията става съгласувано със заявителя на аспирантурата. Тя трябва да бъде насочена към решаването на научни или научно-приложни проблеми и да спомага за решаването на задачи на организациите-заявители на аспирантурите.

(2) Индивидуалният план се изготвя от аспиранта и научния му ръководител и след обсъждането му в съответното научно звено се утвърждава от научния съвет, но не по-късно от 3 месеца след зачисляването на аспиранта.

(3) През първата година на аспирантурата се провежда защита на реферат-концепция на основните положения по темата на дисертацията пред научното звено. По изключение научният съвет може да направи промяна на темата на дисертацията, ако има съгласие на заявителя на аспирантурата, но не по-късно от 3-месечен срок преди защитата.

Чл. 23. (1) На всеки аспирант научният съвет определя научен ръководител-хабилитирано лице или доктор на науките.

(2) Когато характерът на подготовката и темата на дисертацията налагат, с решение на научния съвет на един аспирант могат да бъдат определени и двама научни ръководители.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Аспирантът полага изпит от кандидатския минимум по специалността и изпит или зачот по философия и методология на науката.

(2) Допълнителните изпити за кандидатския минимум се определят с индивидуалния план за работа на аспиранта (приложение № 2).

(3) След полагането на последния изпит от кандидатския минимум се издава удостоверение, в което се включват всички положени изпити.

(4) Изпитите и зачотите от кандидатския минимум се провеждат от комисии, назначени от ръководителите на научните организации, в които се включват трима хабилитирани научни работници или доктори на науките, единият от които е ръководителят на аспиранта.

(5) Аспирантите, разработващи дисертации по отрасловите икономически науки, полагат кандидатския минимум освен по специалността и по политическа икономия. Аспирантите по политическа икономия полагат изпит и по история на икономическите учения, тези по философия на науката - изпит и по история на философията, и тези по история - изпит и по нова и най-нова история на България.

Чл. 25. (1) Научният ръководител отговаря за цялостната подготовка на ръководените от него аспиранти. Той е длъжен да им дава необходимите консултации, да дава предложение и да осигурява допълнителна консултация с други специалисти в процеса на разработването на дисертацията, редовно да контролира изпълнението на поставените им с индивидуалните планове за работа задачи и участието им в предвидените курсове, семинари и др.

(2) На научни ръководители, които не изпълняват задълженията си, с решение на научния съвет се налага дисциплинарно наказание и не получават възнаграждението за ръководените от тях аспиранти. Работата на научните работници с аспирантите се взема под внимание при атестирането им, включително и при определяне на индивидуалната им заплата.

Чл. 26. (1) В края на всяка година научното звено обсъжда и приема отчета на аспиранта за изпълнение на индивидуалния план и оценката на научния ръководител с препоръки за бъдещата му работа. Препис от атестацията на редовните аспиранти се изпраща на организацията-заявител на аспирантурата, а на задочните аспиранти - на организацията, в която работят.

(2) Отчитането и атестирането на аспирантите, обучаващи се в чужбина, се извършват по реда, установен в съответната страна. Атестациите се представят чрез българското посолство в Министерството на науката и висшето образование.

Чл. 27. Най-малко един път в годината научните организации, които обучават аспиранти, обсъждат състоянието на аспирантурата и вземат решение за нейното подобряване.

Чл. 28. Аспирантът се включва в състава на научното звено, в което е зачислен, ползува се от библиотеките, кабинетите, лабораториите и др., както и от правото да бъде изпращан при възможност на специализация в страната или в чужбина.

Чл. 29. (1) Задочните аспиранти, след втората година на подготовката им по предложение на научния ръководител и с решение на научния съвет могат да бъдат зачислявани на стипендия до 6 месеца за ползуване на експерименталната база на научната организация, в която се обучават, или за оформяне на дисертационния труд. Зачисляването става със заповед на ръководителя на научната организация след съгласието на стопанската или научната организация, където работят.

(2) Задочните аспиранти в чужбина се зачисляват на стипендия по реда на предходната алинея от Министерството на науката и висшето образование.

(3) През времето, когато са зачислени на стипендия, задочните аспиранти се считат в неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж съгласно т. 3 от Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г. за материални стимули за българските аспиранти (ДВ, бр. 89 от 1973 г.).

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Редовните аспиранти ползуват всяка учебна година 30 календарни дни платен домашен отпуск съгласно т. 7 от Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г., а отпуските на задочните аспиранти се определят и разрешават съгласно чл. 169, ал. 1, т. 1, ал. 2, 3 и 4 и чл. 171, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Кодекса на труда.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Редовните аспиранти и зачислените на стипендия задочни аспиранти се настаняват с предимство в квартири от жилищния фонд за студенти, независимо от ведомственото подчинение на научните организации, в които се обучават. През време на аспирантурата те запазват местожителството и квартирите си и се ползуват с правата на студенти при пътуване по железопътния и градския транспорт.

Чл. 32. Времето, прекарано в редовна аспирантура, се признава за стаж по специалността съгласно т. 10 от Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Срокът на аспирантурата в страната може да се удължи с до 6 месеца само по обективни причини с решение на научния (факултетния) съвет. Срокът на аспирантурата в чужбина не може да се удължава (ПМС № 36 от 1982 г. - ДВ, бр. 73 от 1982 г.).

(2) Срокът на редовната аспирантура в страната и в чужбина може да бъде прекъснат:

1. на аспирантките майки - български гражданки, поради бременност, раждане и отглеждане на дете за времето и при условията и по реда, определени с Указ за насърчаване на раждаемостта и Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта. През време на прекъсването аспирантките получават помощ в размери, определени с посочените документи;

2. при тежко и продължително боледуване на аспирантите за срок от 3 месеца до 1 година въз основа на медицинско удостоверение, издадено от органите на здравеопазването. През това време редовните аспиранти получават помощ в размер на установената минимална работна заплата (ПМС № 36 от 1982 г. - ДВ, бр. 73 от 1982 г.).

Чл. 34. Прекъсване на аспирантурата може да се разрешава по изключение по молба на аспиранта поради болест, майчинство, семейни и други причини най-много до 2 години след вземане мнението на научния ръководител и след решение на научния съвет.

Чл. 35. Удължаването и прекъсването на аспирантурата в страната се извършват съгласно реда и изискванията, установени в чл. 18.

Чл. 36. (1) Преминаването на аспиранти от една в друга научна организация става след решение на съответните научни съвети.

(2) Преминаването от задочна в редовна аспирантура става с разрешение на Министерството на науката и висшето образование след решение на научния съвет при условие, че при постъпване в аспирантура аспирантът не е бил по-възрастен от 30 години и има съгласие за устройване на работа в местоработата му или от друга заинтересувана организация.

(3) Преминаването от редовна в задочна аспирантура става по решение на научния съвет и със съгласие на заявителя на аспирантурата.

(4) В случаите по предходните алинеи се спазва изискването по чл. 18, ал. 2.

Чл. 37. Редовни аспиранти, работещи в сферата на йонизиращи лъчения, ползуват правата, които се дават на работници и служители съгласно ПМС № 26 за предпазни мероприятия и привилегии за работещите в среда на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 30 от 1974 г.).

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Отстранява се аспирант: който не взема изпитите си без уважителни причини; не изпълнява задачите в сроковете, определени с аспирантския план; не посещава лекции, курсове, семинари и други занятия, свързани с подготовката му; спрямо когото е постановена влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление.

(2) Отстраняването се извършва със заповед от органа, който го е зачислил в аспирантура, въз основа на доклад от научния ръководител и решение на научния съвет.

Чл. 39. (Предишен чл. 40 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Отстранените или самоволно напуснали аспиранти са длъжни да върнат получените от тях стипендии и други разходи, свързани с тяхното обучение, на организацията, от която са ги получили, съгласно Разпореждане № 224 на Бюрото на МС от 1973 г.

Чл. 40. (Предишен чл. 42 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Аспирантът, който е положил изпитите от кандидатския минимум, но не е защитил дисертацията си в срок, се отчислява от аспирантура с право на защита.

Чл. 41. (Предишен чл. 44 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Дисертационни трудове за получаване на научната степен "кандидат на науките" могат да се подготвят и самостоятелно, а за научната степен "доктор на науките" - само самостоятелно.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Лице с висше образование, което е разработило кандидатска дисертация в основната и част, може да бъде зачислено като дисертант без ограничения във възрастта и без полагане на конкурсни изпити, ако темата на дисертацията е от плановете за научно-технически прогрес или е с актуално и важно научно или приложно значение при наличието на условия за разработването й на необходимото научно равнище. Останалите изисквания по чл. 8 се прилагат и за кандидатите за дисертанти.

(2) За целта лицето подава молба до ръководителя на съответната компетентна научна организация, към която прилага:

1. автобиография;

2. диплома за завършено висше образование;

3. основната част от дисертационния труд;

4. списък на научните публикации и разработки;

5. творческа характеристика от местоработата или препоръки от водещи научни работници или специалисти в съответната научна област.

Чл. 43. (Предишен чл. 46 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Молбата и представените материали се обсъждат в срок до 3 месеца в съответното научно звено.

(2) Заседанието на научното звено се счита за редовно, ако присъствуват най-малко 2/3 от неговите щатни членове. Решението се взема с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъствуващите.

Чл. 44. (Предишен чл. 47 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Ръководителят на научното звено в 10 дневен срок след обсъждането внася предложение пред научния съвет за вземане на решение. При положително решение ръководителят на научната организация или ръководителя на ведомството издава заповед за зачисляване на кандидата като дисертант и му определя хабилитирано лице за научен ръководител, ако е необходимо.

Чл. 45. (Предишен чл. 48 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Дисертантът доразработва и оформя дисертацията и я представя за защита най-късно до 2 години от датата на зачисляването му. През този период полага изпитите от кандидатския минимум в научната организация и се ползува с правата на задочен аспирант. Към незащитилите в двегодишен срок се прилага чл. 40.

(2) Хабилитираните научни работници не полагат изпити от кандидатския минимум.

Чл. 46. (Предишен чл. 49, изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Отпускът на дисертантите се определя и разрешава съгласно чл. 169, ал. 4 и чл. 171, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Кодекса на труда.

Чл. 47. (Предишен чл. 50, изм. - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Научни работници и други специалисти с висше образование могат да бъдат зачислявани в докторантура за разработване на дисертационни трудове за получаване на научна степен "доктор на науките". Кандидатите представят в съответната научна организация документите по чл. 42, ал. 2.

(2) Основно изискване към кандидатите докторанти е да са разработили дисертационния труд в обем и на равнище, които да позволят на научния съвет да вземе решение. При вземането на решението се спазват изискванията на чл. 42, ал. 1.

(3) Заедно с материалите по докторската дисертация научният съвет се произнася и по програмата за обема на научните изследвания и етапите на работа. Заседанието на научния съвет се счита за редовно, ако присъствуват най-малко 2/3 от списъчния му състав. Решенията се вземат чрез явно гласуване с обикновено мнозинство от присъствуващите.

(4) Ръководителят на научната организация или ръководителят на ведомството въз основа на решението на научния съвет издава заповед за зачисляване на докторантите за срок, не по-дълъг от 3 години.

(5) Всяка година докторантите докладват пред научния съвет изпълнението на програмата и получените резултати от изследванията.

Чл. 48. (Предишен чл. 51 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Докторантите могат да ползуват еднократно платен служебен (творчески) отпуск до една година. Той се разрешава от ръководителя на учреждението, стопанската или научната организация, в която са на работа, въз основа на решение на научния съвет.

(2) За консултации и за проучване на чужд опит докторантите могат да бъдат командировани в чужбина с предимство при условията и по реда, установен за специализации на научните работници.

(3) На докторантите се осигуряват с предимство участие в международни научни прояви, ползуване на литература, копия то дисертационните трудове, автореферати, справки, схеми и др., които се намират на разположение на Централния институт за научна и техническа информация и други информационни центрове и библиотеки, свързани с темата на дисертацията.

Чл. 49. (Предишен чл. 52 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Докторски дисертации могат да се разработват и представят за защита и от лица, които не са зачислени в докторантура.

Чл. 50. (Предишен чл. 53 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Защитите в чужбина на кандидатски дисертации, които са разработени самостоятелно, а също и на докторски дисертации стават с разрешение на Висшата атестационна комисия. Командироването на лицата се извършва от Министерството на науката и висшето образование с право на валута срещу заплащане.

Чл. 51. (Предишен чл. 54, изм. - ДВ, бр. 71. от 1990 г.) (1) Редовните аспиранти получават месечни стипендии по размерите, определени от Министерския съвет, а тези с деца - и месечна помощ по чл. 3в от Указа за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 15 от 1968 г.) и Правилника за прилагане на Указа за насърчаване на раждаемостта (ДВ, бр. 30 от 1968 г.).

(2) На редовните аспиранти, които се обучават у нас и в чужбина, при положителна атестация през време на редовния курс на обучението се изплаща допълнително по една стипендия годишно за закупуване на научна литература, пособия и други материали (Разпореждане № 7 на Бюрото на МС от 1984 г.).

(3) Необходимите средства по предходните алинеи се осигуряват от:

1. бюджета - за аспирантите във висшите учебни заведения, Българската академия на науките, Медицинската академия, Селскостопанската академия, и организациите за научно обслужване и внедряване при министерството и другите ведомства на бюджетна издръжка и за аспирантите в чужбина;

2. фонд "Разрешаване и техническо усъвършенствуване" - за аспирантите в организациите за научно обслужване и внедряване със статут на стопанска организация или поделение.

(4) Необходимата валута за стипендиите на редовните аспиранти в чужбина се осигуряват от Министерството на народната просвета.

Чл. 52. (Предишен чл. 55 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Стопанските и други министерства, ведомства и организации по договор с обучаващата организация могат да осигуряват необходимите средства за стипендии на редовните аспиранти, които се подготвят за техни нужди.

Чл. 53. (Предишен чл. 56, изм. - ДВ, бр. 21 от 1980 г.) (1) На хоноруваните преподаватели - членове на комисии, при провеждане на конкурсни изпити за аспиранти и на изпити от кандидатския минимум се признават по един лекционен час за двама изпитани, и на хоноруваните преподаватели - научни ръководители - по двадесет часа годишно за всеки ръководен от тях аспирант, но за не повече от четирима.

(2) Лекторските възнаграждения по предходните алинеи се изплащат в размери, определени от Министерския съвет, и са за сметка на научните организации, в които се провеждат изпитите или в които се обучават аспирантите.

Чл. 54. (Предишен чл. 57 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Редовните аспиранти, които се командироват съобразно индивидуалния им аспирантски план за събиране на материали по дисертацията или за консултации, получават пътни, дневни и квартирни пари по Наредбата за командировките на работниците и служителите.

(2) Командировъчните на редовните аспиранти, обучаващи се в страната, се изплащат от научните организации, в които са зачислени, а на тези в чужбина - от Министерството на науката и висшето образование, за което се издават и съответни заповеди. Пътните разноски на задочните аспиранти в чужбина (един път всяка учебна година) са за сметка на организациите, предприятията, учрежденията и др., в които работят. Валутата за дневни и квартирни пари се осигурява от Министерството на науката и висшето образование и се закупува от аспирантите.

(3) Редовните аспиранти в чужбина за времето на командировката им в България получават стипендията си в левове в размер, определен за редовните аспиранти у нас.

Чл. 55. (Предишен чл. 58 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Средствата за провеждане на курсове, семинари, школи и други форми, свързани с подготовката на аспирантите, както и тези за научно ръководство са за сметка на научната организация, в която те се обучават.

(2) Средствата за финансиране на експерименталната работа (опитни установки, материали, химикали, реактиви, семена и посадъчен материал, опитни животни, необходими часове на електронноизчислителна машина и др.) на редовните аспиранти са за сметка на научната организация,в която те се обучават, или за сметка на организацията, за нуждите на която се подготвят, съгласно договор между заинтересуваните страни.

(3) Научните, стопанските и другите организации са длъжни да осигуряват необходимите средства и експерименталната база, свързана с разработването на дисертационни трудове от техни специалисти - задочни аспиранти.

Чл. 56. (Предишен чл. 59 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) Научни организации, в които има зачислени докторанти, а също и научните и стопанските организации, които са заинтересувани от резултатите на дисертацията, предоставят на докторантите материално-техническа база и средства, необходими за разработването на докторската дисертация.

(2) Дисертационни трудове по важни проблеми и от съществено значение за развитието на науката, техническия прогрес и висшето образование, включени в единния план за социално-икономическото развитие на страната, могат да се финансират и от Министерството на науката и висшето образование. Предложение за финансиране на такива дисертации се прави от съответните министерства и ведомства.

Чл. 57. (Предишен чл. 61 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) Средствата за финансовото и материалнотехническото осигуряване на разработваните дисертационни трудове се утвърждават с годишните финансови планове по видове разходи (стипендии, социално подпомагане, командировъчни, експериментални работи и др.). Финансирането на експерименталната работа за всеки дисертационен труд се извършва по отделни годишни план-сметки, които се утвърждават от ръководителите на обучаващите организации за редовните аспиранти, а за задочните аспиранти, дисертантите и докторантите - от ръководителите на организациите, в които работят.

Чл. 58. (Предишен чл. 62 - ДВ, бр. 71 от 1990 г.) (1) На семействата на редовните аспиранти в чужбина се изплаща издръжка от Министерството на науката и висшето образование, а на зачислените на стипендия задочни аспиранти в чужбина - от предприятията, организациите и др., където те са на работа. Издръжката се изплаща в размери, установени с постановление на Министерския съвет от 1956 г. относно издръжката на семействата на изпращаните в чужбина специализанти.

(2) В случаите, когато редовните аспиранти в чужбина при постъпването в аспирантура не са били на работа, семействата им получават издръжка в минимален размер съгласно постановлението на Министерския съвет по предходната алинея.