НАРЕДБА № РД-07-3 ОТ 3 НОЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗА ПОСТАВЯНЕ И ГРАФИЧНОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЗНАКА ПО ЧЛ. 404, АЛ. 1, Т. 3 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. графичното изображение на специалния знак, указващ приложена принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, наричан по-нататък "специален знак за спиране";

2. правилата за поставянето и премахването на специален знак за спиране.

(2) Наредбата се прилага в случаите, когато контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" прилагат административната мярка спиране на дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората.

Чл. 2. (1) Специалният знак за спиране има две форми:

1. самозалепващ стикер съгласно приложение № 1;

2. предупредителна лента съгласно приложение № 2.

(2) Самозалепващият стикер е с правоъгълна форма и съдържа текст, изпълнен с черни и червени букви върху бял фон, в съответствие с изображението на приложение № 1. Текстът заема не по-малко от 40 % от общата повърхност на стикера. Стикерът:

1. се изработва от гъвкав материал, издържащ на влиянието на климатичните условия и подходящ за околната среда, като при поставянето и премахването му трябва да не уврежда повърхността;

2. се поставя по начин, който позволява да се вижда и разчита.

(3) Предупредителната лента е с широчина не по-малка от 5 сантиметра и съдържа повтарящ се по дължината ѝ текст, изпълнен с черни и червени букви върху жълт фон, в съответствие с изображението на приложение № 2. Лентата се изработва от гъвкав, здрав и лек материал, издържащ на влиянието на климатичните условия и подходящ за околната среда.

Чл. 3. (1) В случаите по чл. 1, ал. 2 контролните органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" поставят по своя преценка едната или двете форми на специалния знак за спиране съобразно обекта.

(2) Поставянето на специален знак за спиране се извършва само когато съществува техническа възможност за залепване на стикер и/или за преграждане или ограждане с предупредителна лента.

(3) Мярката по чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда може да бъде приложена и при обективна невъзможност за поставяне на самозалепващ стикер и/или предупредителна лента.

Чл. 4. (1) Поставянето на специалния знак за спиране се извършва непосредствено след установяване на нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, които застрашават живота и здравето на хората.

(2) Действията на контролните органи по прилагането на принудителната мярка, включително и по поставянето на специалния знак за спиране, се отразяват в акта за спиране, който се връчва на работодателя или негов представител.

(3) Работодателят предоставя необходимата информация относно приложената принудителна административна мярка на всички заинтересовани работници и служители, включително на тези, за които се предполага, че специалните знаци за спиране не могат да изпълнят функцията си, например поради нарушение на зрението и др.

Чл. 5. (1) След поставянето на специалния знак за спиране работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да преустановят дейностите в спряното предприятие, производство, обект или на спряното работно място, както и да прекратят експлоатацията на спряната машина или съоръжение.

(2) В случаите по ал. 1 е допустимо да се извършват само дейности или работи, с които се отстраняват рисковете, застрашаващи живота и здравето на хората, и такива по отстраняване на нарушенията, посочени в акта за спиране.

Чл. 6. (1) Премахването на специалните знаци за спиране се извършва от работодателя, след като са били отстранени рисковете, застрашаващи живота и здравето на хората, и нарушенията, посочени в акта за спиране.

(2) За действията по предходната алинея работодателят съставя протокол и в срок до три дни писмено уведомява контролния орган, поставил специалния знак за спиране.

Чл. 7. (1) Работодателят носи административнонаказателна отговорност по реда на глава деветнадесета от Кодекса на труда, когато премахне поставените специални знаци за спиране и/или позволи възстановяване на дейността на определен обект, преди да бъдат отстранени нарушенията, посочени в акта за спиране.

(2) Работодателят носи административнонаказателна отговорност по реда на ал. 1 и когато не е изпълнил задължението си по реда на чл. 6, ал. 2.