НАРЕДБА № 12 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА"

Приложение към член единствен

(Изм. - ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.)

МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ
"СПЕШНА МЕДИЦИНА"

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Дефиниция, основна цел и задачи на медицинската специалност "Спешна медицина"

1. Медицинската специалност "Спешна медицина" е основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или обстоятелства, в т. ч. недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента.

2. Основната цел на упражняването на медицинската специалност "Спешна медицина" е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния при пациента и/или дефинитивното му лечение.

3. Задачите на медицинската специалност "Спешна медицина" се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни превантивни, профилактични и диагностично-лечебни дейности при пациенти в спешно състояние при спазване на изискванията, определени в този стандарт.

4. Медицинската специалност "Спешна медицина" е интердисциплинарна специалност с обхват, включващ медицински дейности в досег с всички останали медицински специалности в спешния им компонент.

5. Обект на дейностите от обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина" е единствено спешният пациент.

6. Този стандарт цели да осигури високо качество на дейностите в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина" чрез изисквания за въвеждане и поддържане на базова интегрирана система за спешни грижи и лечение на спешни пациенти посредством приложение и осъществяване на постоянен, непрекъснат и неограничен достъп до спешна медицинска помощ и осъществяване на навременни, качествени и квалифицирани диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността в извънболнични условия, по време на транспорт и в болнични условия.

Раздел II

Относими определения

1. "Спешно състояние" е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или обстоятелство, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи, в т. ч. критични нарушения в жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото, временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение на пациента.

2. "Спешен пациент" е всеки, при който е налице спешно състояние и поради това нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха довели до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизнено значими органи и системи или до смърт.

3. "Степен на спешност" или "степен на спешното състояние" е необходимата, предвид клиничното състояние на пациента, бързина, с която се предприема съответното медицинско действие в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", с цел постигане на оптимален и най-благоприятен клиничен изход от спешното състояние на пациента.

Глава втора

ЕЛЕМЕНТИ НА ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБНИЯ ПРОЦЕС В ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА"

Раздел I

Основни елементи на диагностично-лечебния процес

1. Практикуването на медицинската специалност "Спешна медицина" включва следните основни елементи:

1.1. Медицински триаж.

1.2. Медицински контрол.

1.3. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент.

1.4. Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент.

1.5. Фокусирана анамнеза и физикален преглед.

1.6. Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент.

1.7. Клинично разрешаване на спешния случай.

1.8. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

1.8.1. приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент;

1.8.2. непрекъснато оказване на интердисциплинарна консултативна помощ по време на всеки един от основните елементи в лечебно-диагностичния процес.

1.9. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение.

1.10. Клинично документиране на спешния случай.

1.11. Транспорт на спешния пациент.

1.12. Дейности по комуникация.

2. Практикуването на специалността "Спешна медицина" се основава на модел на клиничната практика, определен в глава пета, раздел IV на този стандарт.

Раздел II

Медицински триаж

1. Медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността "Спешна медицина", с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи) чрез използване на стандартна медицинска триажна система.

2. Медицинският триаж е процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността "Спешна медицина", в т. ч. и в случаите на бедствия.

3. Приложението на медицинския триаж цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешна медицинска помощ и предоставяните от нея диагностика и лечение в зависимост от степента на спешност на пациента и наличните апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална ефикасност, ефективност и сигурност на медицинското обслужване в обхвата на специалността "Спешна медицина" и осигуряване на качествено диагностично-лечебно поведение, основано на субективни и обективни клинични критерии.

4. Медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ - витални параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.

5. С приложението на медицинския триаж в обхвата на специалността "Спешна медицина" се постига клинична справедливост и се осигурява подходящо и навременно лечение на спешни пациенти в зависимост от техните нужди и наличния ресурс в определена времева рамка.

6. Медицинският триаж включва оценка на степента на спешност на всеки спешен пациент посредством дефиниране на триажна категория.

7. Дефинирането на триажна категория при спешен пациент оценява степента на спешното състояние (степента на спешност) и осигурява различия в медицинския приоритет и времевата рамка за прилагане на диагностично-лечебните действия при спешен пациент в извънболнични и болнични условия в зависимост от наличния кадрови, инструментален и апаратурен ресурс за осъществяване на мерките и действията.

8. Триажни категории при спешни пациенти:

8.1. Критичен спешен пациент (код червено - А1) - пациентът е с животозастрашаващи признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната функция. Спешен пациент с определена триажна категория А1 налага незабавно осигуряване на максималните диагностични и терапевтични възможности в областта и обхвата на специалността "Спешна медицина" посредством приложение на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и всички останали ресурсни възможности от лекарски екип с най-висока компетентност или от екип с по-ниска компетентност под медицински конрол.

8.2. Нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто - В2) - относителна спешност - пациентът е с подозиран риск и потенциална опасност за живота, налице са признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане, които могат да прогресират по тежест и да доведат до усложнения с висока вероятност от настъпване на тежки последствия за жизненоважните функции, системи или органи, ако лечението не се приложи бързо в определена времева рамка при относителна спешност на състоянието.

8.3. Стабилен спешен пациент (код зелено - С3) - минимална спешност - при пациента са налични признаци и симптоми вследствие заболяване или увреждане с нисък потенциал и риск от настъпване на тежки последствия или усложнения и прогрес към по-тежко състояние.

9. В обхвата на специалността "Спешна медицина", осъществявана в извънболнични условия, се изпълняват и прилагат следните етапи (подкомпоненти) на медицинския триаж: телекомуникационен (телефонен) триаж, приоритетен екипен триаж, медицински триаж на мястото на инцидента и транспортен медицински триаж, дисперсен транспортен триаж.

9.1. Телекомуникационният (телефонен) триаж е входящ и се извършва от диспечерски екип в районна координационна централа на център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) със съответни технически условия за осъществяване на дейността.

9.1.1. Телекомуникационният триаж включва следните задължителни елементи:

9.1.1.1. осъществено телефонно интервю от диспечерски екип с набиране на входяща информация след задаване на ключови въпроси към търсещия системата на спешна медицинска помощ;

9.1.1.2. кодиране на повикването с определяне на триажната категория на пациента и съответната индикативна времева рамка за изпълнение на повикването от подходящ за асоциираната триажна категория спешен мобилен екип във възможно най-кратък времеви интервал.

9.1.2. Телекомуникационният триаж се провежда по строго определен протоколен модел, съдържащ стандартизирани за целта карти за инцидент, ключови въпроси на телефонното интервю, диагностични категории (признаци и симптоми) на повикването и телефонни инструкции за помощни действия до пристигане на мобилния екип за спешна медицинска помощ.

9.1.3. Определянето на триажната категория на пациента по време на осъществяване на телекомуникационния триаж се основава на информацията, получена от отговорите на ключовите въпроси по време на телефонното интервю и на допълнителни уточняващи въпроси, посочени в съдържанието на съответната стандартизирана карта за инцидент.

9.1.4. Отговорите и информацията от телефонното интервю са основание за осъществяване на подходящ приоритетен екипен триаж.

9.2. Приоритетният екипен триаж е изходящ и се извършва от стационарен диспечерски екип в координационната централа на ЦСМП (диспечерски екип).

9.2.1. Приоритетният екипен триаж включва следните задължителни елементи:

9.2.1.1. определяне на спешен мобилен екип за поемане и изпълнение на повикването (реагиращ екип на повикването) в зависимост от определената при телекомуникационния триаж триажна категория в необходимата за изпълнение на повикването времева рамка - определя се най-близкият по времеви критерий до мястото на инцидента и по възможност най-компетентният за изпълнение на повикването мобилен екип;

9.2.1.2. предаване и възлагане на повикването от диспечерския екип на съответния реагиращ екип;

9.2.1.3. предаване от диспечерския екип към реагиращия екип на информацията за инцидента по стандартен базов модел;

9.2.1.4. потвърждение и съгласие за поемане на повикването от спешния мобилен екип.

9.2.2. Приоритетният екипен триаж се смята за приключен при потвърждение и съгласие за поемането на повикването от мобилния екип при ясно телекомуникационно потвърждение на базовото съдържание на информацията за инцидента.

9.2.3. Времевата рамка за изпълнение на общата фаза на телекомуникационния и приоритетния екипен триаж трябва да бъде максимално кратка, без това да нарушава пълнотата на изпълнение на ключовите елементи в структурата на телефонното интервю и инструкциите от протоколния му модел.

9.2.4. (*) Протоколите за провеждането на телекомуникационния триаж и на приоритетния екипен триаж, както и съответните стандартизирани документи за тях се разработват и актуализират от колективи от медицински специалисти, определени от министъра на здравеопазването и се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването. С протоколите се определят етапите и компонентите на телекомуникационния и на приоритетния екипен триаж.

9.2.5. Описаните в протоколите етапи и компоненти на телекомуникационния и приоритетния екипен триаж подлежат на периодична преоценка и промяна в зависимост от промяната в условията за осъществяване на дейностите от обхвата на специалността "Спешна медицина" в извънболничната медицинска помощ.

9.3. Медицинският триаж на мястото на инцидента и транспортният медицински триаж се осъществяват от спешния мобилен екип, обслужил повикването по искане на диспечерския екип на основание приоритетния екипен триаж.

9.3.1. Медицинският триаж на мястото на инцидента е входящ и включва определяне на триажна категория на спешен пациент с използването на обективни клинични критерии и последващо определяне на лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода.

9.3.2. Медицинският триаж на мястото на инцидента може да включва при налични условия и искане към диспечерския екип на координационната централа за осигуряване на допълнителен(и) мобилен(и) екип(и), на мобилен(и) екип(и) с по-висока компетентност или на екип за аеромедицински транспорт.

9.4. Транспортният медицински триаж е изходящ медицински триаж на мястото на инцидента, който се извършва от мобилен екип на спешна медицинска помощ и включва определяне на най-подходящото направление за транспортиране, транспортно време и маршрут за спешен първичен транспорт до приемно лечебно заведение, съобразено с определената триажна категория на пациента.

9.4.1. Транспортният медицински триаж може да включва и искане от мобилния спешен екип към районната координационна централа за пресрещане/прихващане на отзовалия се на повикването спешен мобилен екип от мобилен екип на системата за спешна медицинска помощ с най-висока компетентност и възможности за лечение на спешния пациент.

9.4.2. Транспортният медицински триаж на мястото на инцидента може да включва и искане за осъществяване на аеромедицински транспорт на спешния пациент по строго определени времеви и медицински критерии под контрола на районната координационна централа.

9.5. Дисперсният транспортен триаж е подкомпонент на транспортния медицински триаж и включва решение за най-подходящото направление за транспортиране и транспортни действия при наличие на множество спешни пациенти в ситуации на възникнали масови бедствия, инциденти или аварии с цел равномерното им разпределение към няколко приемни лечебни заведения под контрола на районната координационна централа и съобразено с разработен предварителен план за действия при възникване на подобни ситуации.

10. В обхвата на специалността "Спешна медицина", осъществявана в болнични условия, се прилагат и изпълняват следните етапи (подкомпоненти) на медицинския триаж: входящ приемен медицински триаж, вътреболничен медицински триаж при спешен пациент със смяна на триажната категория (ретриаж) и междуболничен триаж при нужда от превеждане на спешен пациент.

10.1. Изискванията за осъществяване на медицински триаж в болнични условия се съдържат в глава четвърта, раздел V на този стандарт.

Раздел III

Медицински контрол

1. Дейността по медицински контрол в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина" представлява стандартизирано и валидизирано телекомуникационно подпомагане, назначение, контролиране и насочване на триажни, лечебно-диагностични и транспортни действия и решения на спешния долекарски или домедицински мобилен екип, извършвано от специално определен за целта лекар в районната координационна централа или в спешно отделение на приемното лечебно заведение.

2. Дейността по медицински контрол замества изцяло физическото присъствие на лекар в мобилен спешен екип с по-ниска професионална компетентност, давайки възможност за изпълнение от екипа на дейности и процедури, предварително дефинирани в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми, и изискващи лекарско назначение и присъствие или изпълнение с участието на лекар.

3. Искане за осъществяване на медицински контрол може да отправя долекарски или домедицински мобилен екип при възникване на нужда от такъв по време на извършваните триажни, транспортни и/или диагностично-лечебни действия в извънболнични условия.

4. За искането за осъществяване и за самото осъществяване на медицинския контрол, както и за дейностите и решенията на долекарските и домедицинските екипи във връзка с контрола се прилагат критериите и изискванията, посочени в този стандарт и в утвърдените в изпълнение на стандарта диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми.

5. Медицинският контрол в обхвата на специалността "Спешна медицина" се осъществява в условията на съответни за целта телекомуникационни и телемедицински технически възможности.

6. Спешните телемедицински дейности и техники са подкомпонент на медицинския контрол и включват използване на телекомуникационни и информационни технологии и връзки в реално време между мобилния спешен екип и районната координационна централа и/или специализирана зона на спешното отделение на приемното болнично лечебно заведение с цел диагностично-лечебно подпомагане на екип с по-ниска компетентност от лекарски екип с по-висока компетентност.

Раздел IV

Други елементи на диагностично-лечебния процес - преценки, диагностично-лечебни стъпки, клинично документиране

1. Прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент:

1.1. Кардиопулмоналната и церебралната ресусцитация и постресусцитационните грижи при спешен пациент включват прилагане на:

1.1.1. основни техники за поддържане на живота (Basic Life Support - BLS);

1.1.2. напреднали техники за поддържане на живота (Advanced Life Support - ALS) със специализирана екипировка;

1.1.3. напреднали техники за поддържане на сърдечната функция (Advanced Cardiac Life Support - ACLS) със специализирана екипировка;

1.1.4. педиатрични напреднали техники за поддържане на живота (Pediatric Advanced Life Support - PALS) със специализирана екипировка;

1.1.5. основни техники за поддържане на живота при травма (Basic Trauma Life Support - BTLS): доболнични напреднали техники за поддържане на живота при травма (Pre-Hospital Trauma Life Support - PHTLS) със специализирана екипировка; диагностика на клинична смърт; поставяне на пациента в основно положение на тялото за кардиопулмонална ресусцитация или в стабилно странично положение; методи за осигуряване на проходимост на горните дихателни пътища; методи за оксигенация и изкуствена белодробна вентилация; методи за изкуствена циркулация; методи за осигуряване на съдова линия; лекарствена терапия и електрическа дефибрилация;

1.1.6. постресусцитационни грижи.

2. Начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент:

2.1. Извършване на идентификация и ресусцитация на всички критични спешно болни: начална бърза преценка при спешен пациент и първоначален преглед, преценка и ресусцитация със стабилизация на основните жизнени функции.

3. Фокусирана анамнеза и физикален преглед:

3.1. Насочване към проявите, признаците, симптомите, здравната информация и специфичната клинична находка, които изискват незабавни действия и терапия при спешен пациент.

4. Вторична преценка и диагностично-лечебни стъпки при спешен пациент:

4.1. Предприемане на навременна вторична преценка с насочване към нуждата и извършване на незабавни терапевтични действия.

5. Клинично разрешаване на спешния случай в спешно отделение:

5.1. Съставяне на диференциално-диагностичен план при спешния пациент - представлява основен елемент в практикуването на специалността "Спешна медицина" и се състои в диференциране и категоризиране на оплакванията, симптомите и признаците с поставяне на работна диагноза с цел определяне на конкретните терапевтичните нужди на болния.

5.2. Определяне на необходимост от използване на допълнителен диагностичен лабораторноинструментален пакет с интерпретация на получените резултати при спешния пациент.

5.3. Определяне и провеждане на индивидуално медикаментозно, оперативно и/или инвазивно (интервенционално) лечение при спешния пациент.

5.4. Ретриаж на спешния пациент.

5.5. Незабавно или дефинитивно лечение в спешно отделение.

6. Мениджмънт на спешния пациент и разпореждане със спешния случай в спешно отделение:

6.1. Планиране на изписване от спешно отделение с определяне на план за наблюдение/вторичен преглед.

6.2. Решение за обсервация с настаняване в спешно отделение.

6.3. Предложение за хоспитализация на спешно болния в лечебно заведение за болнична помощ.

6.4. Решение за предприемане и осъществяване на подходящ междуболничен транспорт при нужда от превеждане на спешен пациент в друго приемно лечебно заведение.

6.5. Периодична оценка на спешното състояние, нова преценка на спешния пациент с корекция на предварителната диагноза и лечение при нужда.

7. Приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение в спешно отделение:

7.1. В случаите на наличие на множество спешни пациенти се извършва и прилага непрекъснато отчитане на индивидуалните нужди на конкретния спешен пациент в зависимост от триажната категория, тежестта на състоянието и медицинския приоритет с цел насочване на дейността към спешно болните с висок приоритет.

8. Клинично документиране на спешния случай:

8.1. Навременно, прегледно, кодирано по подходящ начин и точно отбелязване в специфичния за дейността документооборот при спешен пациент на:

8.1.1. анамнестични данни за болния;

8.1.2. основно оплакване и абнормна клинична находка;

8.1.3. витални белези, документирани в динамика;

8.1.4. предварителна диагноза и планирани изследвания;

8.1.5. резултати от направените изследвания и тяхната интерпретация;

8.1.6. предприети терапевтични стъпки и действия;

8.1.7. заключение и клинично разрешаване на случая;

8.1.8. автор на клиничното документиране.

Раздел V

Транспорт на спешния пациент

1. Обект на спешен транспорт е спешният пациент, по отношение на който са изпълнени относимите критерии за необходимост от осигуряване на транспорт, съобразно състоянието, нозологията и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно състояние.

2. Категории и дефиниции на транспорт на спешен пациент:

2.1. Категория 1: Спешен първичен транспорт:

2.1.1. Спешен първичен транспорт е транспортът на спешен пациент от мястото на инцидента до подходящо приемно лечебно заведение.

2.1.2. Спешният първичен транспорт се осигурява с определени по изисквания на този стандарт мобилен екип и санитарно транспортно средство.

2.1.3. Спешният първичен транспорт се извършва от мястото на инцидента до приемно лечебно заведение за болнична помощ или до филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) към ЦСМП.

2.1.4. Изборът на направление за транспортиране при осъществяване на спешния първичен транспорт се прави въз основа на предварително изготвения от лечебното заведение болничен транспортен план и след преценка на:

2.1.4.1. очакваното транспортно време до приемното лечебно заведение;

2.1.4.2. степента на спешност, оценена по медицински триажни критерии;

2.1.4.3. конкретната нужда от спешни медицински действия в болнични условия с насочване към приемно лечебно заведение с подходяща компетентност.

2.1.5. Спешен първичен транспорт се извършва само в случите на изпълнени критерии по състояние, нозология и медицински нужди при спешен пациент във или със:

2.1.5.1. критично състояние;

2.1.5.2. очаквано влошаване с потенциал за достигане на критично състояние;

2.1.5.3. нестабилни витални белези с нужда от постоянна поддръжка на вентилацията, оксигенацията и циркулацията;

2.1.5.4. нужда от постоянен физиологичен мониторинг;

2.1.5.5. застрашена проходимост на дихателните пътища с потенциал за обструкция;

2.1.5.6. признаци на шок;

2.1.5.7. нужда от кислородотерапия;

2.1.5.8. исхемичен/хеморагичен мозъчен инсулт;

2.1.5.9. остър инфаркт на миокарда;

2.1.5.10. остра аортна дисекация;

2.1.5.11. руптура на аортна аневризма;

2.1.5.12. остра вътрекоремна хеморагия;

2.1.5.13. ампутация с планирана реимплантация;

2.1.5.14. исхемия на крайник;

2.1.5.15. некротизиращ фасциит;

2.1.5.16. малигнена хипертензия;

2.1.5.17. епидурален хематом;

2.1.5.18. субарахноидална хеморагия;

2.1.5.19. субдурален хематом;

2.1.5.20. епилептичен статус;

2.1.5.21. кардиогенен шок с нужда от постоянна фармакологична или механична поддръжка на циркулацията/сърдечния ритъм;

2.1.5.22. сърдечна тампонада;

2.1.5.23. остра клапна сърдечна дисфункция;

2.1.5.24. черепномозъчна травма с прогресиращо стеснение на съзнанието;

2.1.5.25. гръбначномозъчна травма с прогресиращ неврологичен дефицит/хипотензия;

2.1.5.26. гръден капак;

2.1.5.27. нужда от венозен достъп и постоянна инфузия на течности или лекарствени продукти;

2.1.5.28. травматични увреди с нужда от имобилизация;

2.1.5.29. невъзможно безрисково придвижване до лечебно заведение посредством алтернативен транспорт;

2.1.5.30. сърдечна контузия;

2.1.5.31. тазова фрактура с хипотензия;

2.1.5.32. изпълнени индикатори за тежка политравма;

2.1.5.33. множествени фрактури на дълги кости с хипотензия;

2.1.5.34. открити фрактури;

2.1.5.35. изпълнени критерии за тежко изгаряне;

2.1.5.36. инхалационна увреда при изгаряне;

2.1.5.37. комбинирана травма;

2.1.5.38. електрически изгаряния;

2.1.5.39. кървене от гастроинтестиналния тракт и хемодинамична нестабилност;

2.1.5.40. нужда от спешна хемодиализа;

2.1.5.41. давене;

2.1.5.42. нужда от приложение на хипербарна оксигенация (СО отравяне);

2.1.5.43. тежка/о интоксикация или предозиране на медикаменти;

2.1.5.44. ангиоедем или епиглотит;

2.1.5.45. ретрофарингеален абсцес;

2.1.5.46. нужда от специален режим на механична вентилация;

2.1.5.47. нужда от прием в педиатрична интензивна клиника;

2.1.5.48. астматичен и епилептичен статус;

2.1.5.49. предтерминно раждане с тегло на новородено под 2000 g;

2.1.5.50. хидропс на плода;

2.1.5.51. неонатално сърдечно заболяване;

2.1.5.52. прееклампсия/еклампсия;

2.1.5.53. абрупцио плаценте;

2.1.5.54. диабетна кетоацидоза;

2.1.5.55. кома от всякакъв произход;

2.1.5.56. персистираща хипогликемия или температурна нестабилност (деца);

2.1.5.57. сепсис или менингит (деца);

2.1.5.58. гърчове (деца);

2.1.5.59. некротизиращ ентероколит;

2.1.5.60. дефект на коремната стена (деца);

2.1.5.61. диафрагмална херния (деца);

2.1.5.62. състояние след сърдечен арест.

2.1.6. Като подкомпонент на спешния първичен транспорт може да бъде осъществен бърз приоритетен транспорт (ранен транспорт) - транспорт, който се осъществява преди настъпване на вторични вредни последствия от първоначалната животозастрашаваща увреда или заболяване при спешен пациент.

2.1.7. Основни елементи и дейности на спешния първичен транспорт:

2.1.7.1. Преди спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.1.1. транспортен триаж;

2.1.7.1.2. определяне на транспортното време и маршрута;

2.1.7.1.3. проверка на транспортното средство и екипировката.

2.1.7.2. По време на спешния първичен транспорт се извършват:

2.1.7.2.1. поддържане и гарантиране на сигурността на болния, екипировката и спешния екип с оглед специфичния транспортен риск;

2.1.7.2.2. поддържане на сигурност на имобилизацията на спешния пациент;

2.1.7.2.3. поддържане на адекватен достъп до спешния пациент;

2.1.7.2.4. осигуряване на адекватен физиологичен мониторинг;

2.1.7.2.5. осъществяване на температурен контрол и физиологична стабилност на спешния пациент;

2.1.7.2.6. осъществяване на постоянна периодична оценка на съзнанието, дихателните пътища, дихателната и циркулаторната функция;

2.1.7.2.7. поддържане на постоянна вътрешна (между членовете) и външна (на екипа) телекомуникация на мобилния спешен екип;

2.1.7.2.8. при изпълнени критерии за това - отправяне на искане/предложение за предоставяне на медицински контрол или искане/предложение за пресрещане/прихващане от мобилен екип с по-висока компетентност.

2.1.7.3. Спешен първичен транспорт се инициира в зависимост от тежестта на спешното състояние, от наложената транспортна политика съобразно спазвания диагностично-лечебен алгоритъм и от надделяването на транспортния или лечебния приоритет при спешния пациент.

2.1.7.4. Инициирането на спешен първичен транспорт, когато такъв е необходим, от мобилния екип на спешна медицинска помощ трябва да бъде извършено до 10 минути от момента на пристигането на екипа на мястото на инцидента освен в случите на налични обективни пречки и непредвидени обстоятелства, които задължително трябва да бъдат изрично описани и мотивирани в специфичния за дейността документооборот.

2.1.7.5. Всички извънболнични структури, които осъществяват дейност в областта на специалността "Спешна медицина", изготвят болничен транспортен план - по триажна и диагностична категория на спешните състояния и зависещо от това планово направление за транспортиране в приемно лечебно заведение, съобразено с Националната здравна карта, с изключение на случаите на вторичен транспорт.

2.1.7.6. Приоритет при избора на направление за транспортиране в процеса на спешния първичен транспорт е настаняването на спешния пациент в приемно лечебно заведение, което поддържа структура за спешна медицинска помощ, в съответствие с изискванията на този стандарт, осигуряваща най-висока компетентност и възможности за лечение на конкретното спешно състояние при пациента при оценен транспортен риск в зависимост от прогнозното транспортно време.

2.1.7.7. При наличие на еднаква компетентност и равностойни условия за болнично лечение в повече от едно приемно лечебно заведение изборът на направление за транспортиране при спешен първичен транспорт зависи единствено от очакваното транспортно време и транспортния риск.

2.1.7.8. Екипът, осъществяващ спешния първичен транспорт, може да не спази разписания болничен транспортен план и да пропусне настаняване в най-близкото приемно лечебно заведение за болнична помощ в случай, че състоянието и нуждите на спешния пациент изискват настаняване в друго лечебно заведение с по-висока компетентност в условията на съобразен транспортен риск, транспортно време и под задължителен медицински или диспечерски контрол.

2.2. Категория 2: Спешен вторичен транспорт:

2.2.1. Спешният вторичен транспорт е транспорт на спешен пациент от приемното лечебно заведение към друго лечебно заведение, предоставящо специализирано лечение, при:

2.2.1.1. изчерпване на локалните болнични ресурси за интензивно лечение на критичен (категория А1) и нестабилен (категория Б2) спешен пациент;

2.2.1.2. необходимост от интензивен мониторинг и интензивни грижи по време на транспорта и след транспортирането;

2.2.1.3. липса на болничен ресурс за специфично третиране на животозастрашаващо състояние при спешен критично болен.

2.2.2. Спешният вторичен транспорт трябва да бъде извършен при задължително изпълнени алгоритъм за вторичен транспорт при спешен пациент, компоненти на сигурността и етапи на вторичния транспорт, показатели по контролен фиш за предтранспортна подготовка на пациента, показатели по контролен фиш за предтранспортна проверка на изправността и функционирането на транспортната екипировка и мониториращите устройства и показатели за оформяне на клиничната документация.

2.2.3. Вторичният транспорт на спешен пациент се прилага само при изпълнени критерии за безопасност и подсигурени условия за прием в приемното лечебно заведение с използването на реанимационен наземен спешен мобилен екип със санитарно транспортно средство тип С или на аеромедицински екип.

2.2.4. Решението за спешен вторичен транспорт се съобразява и със:

2.2.4.1. характеристиката на района на действие и условията на достъп на планираното за извършване на вторичния транспорт санитарно транспортно средство;

2.2.4.2. наличието на информирано съгласие на пациента или негов законен представител;

2.2.4.3. обстоятелството, че при невъзможност да бъде получено информирано съгласие - медицинските действия се извършват по решение по целесъобразност, взето от лекуващ лекар;

2.2.4.4. правилата по т. 2.2.5 - 2.2.11.

2.2.5. Изборът на приемно лечебно заведение при нужда от вторичен транспорт зависи от:

2.2.5.1. основната причина за състоянието на пациента - пациентът се транспортира до лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо със структура със съответното ниво на компетентност за овладяване на конкретното спешно състояние;

2.2.5.2. прогнозното транспортно време при възможност за избор между повече от едно приемно лечебно заведение за болнична помощ с налична необходима компетентност за лечение на конкретното спешно състояние, с насочване на пациента към най-бързо достъпното (като времева рамка) такова.

2.2.6. Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.7. Преди провеждане на вторичен транспорт изпращащото лечебно заведение е длъжно да уведоми за това приемното (дестинационното) лечебно заведение.

2.2.8. Вторичният транспорт се осъществява при предварително избран режим на транспорт и предварително планиран оптимален транспортен маршрут до приемното лечебно заведение.

2.2.9. При планиран вторичен транспорт на спешен пациент се предпочита осъществяването му през светлата част на денонощието и на благоприятни метеорологични/транспортни условия, а в случай че състоянието на пациента не позволява изчакването им, се изпълняват дейностите по т. 2.2.11.

2.2.10. Вторичният транспорт на спешен пациент се координира от диспечерските екипи в районните координационни централи на ЦСМП във връзка със спешните отделения на изпращащото и на приемното лечебно заведение за болнична помощ.

2.2.11. В случай че спешният пациент се намира в структура на лечебно заведение, която е с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт въпреки наличните индикации за такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-лечебни дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист по съответната специалност) от болнична структура от трето ниво на компетентност.

2.3. Категория 3: Вътреболничен транспорт на спешен пациент:

2.3.1. Вътреболничният транспорт е транспорт на спешния пациент в рамките на функционално обособения спешен болничен комплекс в приемно лечебно заведение при нужда от извършване на диагностични действия и продължаване на лечението.

2.4. Категория 4: Специализиран транспорт на спешен пациент:

2.4.1. Специализираният транспорт на спешен пациент е вторичен транспорт на пациент с нужда от специализирано лечение, мониторинг или грижи по време на транспорта, осъществяван от специализиран екип по определена медицинска специалност или при нужда от наличие в екипа на специалист по спешна медицина със специална подготовка, на специалист по анестезиология и интензивно лечение със специална подготовка, при нужда от неонатален транспорт и нужда от транспорт на пациент с помощта на специализирана апаратура и екипировка.

3. Режими на транспорт при спешен пациент:

3.1. Режимите на транспорт при спешен пациент са:

3.1.1. наземен транспорт;

3.1.2. аеромедицински транспорт.

3.2. Решението за избор на режима на транспорт при спешен пациент се основава на презумпцията, че времето до дефинитивното лечение и качеството на лечението/грижите за спешния пациент в приемното лечебно заведение от негова структура със съответстващо на спешното състояние ниво на компетентност са от приоритетно значение за постигане на оптимален клиничен изход при спешни състояния.

3.3. Наземен транспорт на спешен пациент:

3.3.1. Наземният първичен транспорт на спешен пациент се осъществява само от мобилни спешни екипи с използването на наземни санитарни транспортни средства от центровете за спешна медицинска помощ при пациенти с транспортна категория 1 и 2. Вторичният наземен спешен транспорт и вътреболничният транспорт могат да бъдат осъществявани и от санитарни превозни средства на лечебни заведения за болнична помощ в съответствие с изискванията и по реда и условията на този стандарт.

3.4. Аеромедицински транспорт на спешен пациент:

3.4.1. Основни компоненти на аеромедицинския транспорт на спешен пациент са спешен първичен аеромедицински транспорт и вторичен аеромедицински транспорт.

3.4.2. Осъществяването на аеромедицински транспорт при спешен пациент се подчинява на оценка на отношението риск/полза по медицински критерии и трябва да бъде извършван само при отношение < 1.

3.4.3. Общите критерии за искане и последващо осъщестяване на аеромедицински транспорт са: тежест и приоритет на спешното състояние, отдалеченост на мястото на инцидента от мобилния спешен екип и приемното лечебно заведение, възможност за достъп на наземния спешен медицински екип, условия на наземния транспортен трафик, моментни метеорологични условия, ресурсна осигуреност с подходящ за състоянието мобилен наземен спешен екип и санитарно транспортно средство в зависимост от нуждите на спешния пациент.

3.4.4. За осъществяване на аеромедицински транспорт е необходимо задължително покритие на изискванията за: оправдана медицинска нужда от аеромедицински транспорт, времеви критерии на аромедицинския транспорт, медицински триажни индикатори и критерии за аеромедицински транспорт и налични спешни състояния с изпълнени медицински критерии, както следва:

3.4.4.1. Оправдана медицинска нужда за осъществяване на аеромедицински транспорт е налице при спешно състояние, при което необходимото/прогнозното транспортно време или нестабилността на физиологичните функции при изпълнение на наземен транспорт поставя под висок риск живота на спешния пациент.

3.4.4.2. Времеви критерии за искане и изпълнение на аеромедицински транспорт:

3.4.4.2.1. Общото прогнозно/очаквано транспортно време, включващо времето за организиране на транспорта, транспортното време за достъп до мястото на инцидента, времето на мястото на инцидента и транспортното време до подходящо приемно лечебно заведение при осъществяване на наземен транспорт надхвърля с повече от 30 минути очакваното/прогнозното транспортно време (включващо същите компоненти) при осъществен аеромедицински транспорт.

3.4.4.2.2. При искане за аеромедицински транспорт от спешен наземен екип на мястото на инцидента отговорът на аеромедицинския транспорт до мястото на инцидента (времето за организиране на транспорта и транспортното време за достъп до мястото на инцидента) трябва да може да се осъществи с по-малко транспортно време от това на спешния наземен екип от мястото на инцидента до приемното лечебно заведение с цел спестяване с над 20 минути транспортно време.

3.4.4.2.3. Спешното състояние на пациента изисква приоритетен (бърз) транспорт, който не може да бъде осъществен в медицински допустимите срокове от наземен спешен екип поради ограничен, блокиран или несигурен наземен достъп до спешния пациент.

3.4.4.3. Спешни състояния с изпълнени медицински критерии и оправдана медицинска нужда от аеромедицински транспорт:

3.4.4.3.1. изпълнени индикатори за тежка политравма - физиологични, анатомични, клинични и по механизъм на травмата;

3.4.4.3.2. травма с нужда от спешна оперативна интервенция в специализиран център;

3.4.4.3.3. интракраниална хеморагия с нужда от спешна неврохирургична интервенция;

3.4.4.3.4. кардиогенен шок или остър коронарен синдром с време - критична нужда от спешна интервенционална терапия;

3.4.4.3.5. тежки изгаряния с нужда от лечение в специализиран център;

3.4.4.3.6. комбинирана термична и механична травма;

3.4.4.3.7. спешни състояния с нужда от терапия в център с налична апаратура за хипербарна оксигенация;

3.4.4.3.8. спешен пациент с неконтролируемо кървене;

3.4.4.3.9. спешен пациент или критично болен с нужда от междуболничен трансфер за осъществяване на животоспасяващи действия или терапия поради локална липса или изчерпан ресурс;

3.4.4.3.10. инциденти с множество пострадали с преобладаващи триажни категории на мястото на инцидента А1 и В2;

3.4.4.3.11. нужда от подпомагане и осъществяване на дисперсен транспортен триаж при масови инциденти, бедствия и аварии;

3.4.4.3.12. тежки отравяния с нужда от настаняване в специализирана структура;

3.4.4.3.13. педиатрични спешни пациенти с нужда от специализирано лечение;

3.4.4.3.14. започващо раждане на плод с нужди от грижи за новороденото, надхвърлящ ресурса на приемното лечебно заведение;

3.4.4.3.15. тежка еклампсия и прееклампсия;

3.4.4.3.16. бременна с хеморагия в трети триместър;

3.4.4.3.17. неонатални спешни състояния, включително свързани с вродени малформации, изискващи спешно хирургично лечение.

3.4.4.4. Медицински критерии за искане и изпълнение на аеромедицински транспорт:

3.4.4.4.1. наличие на спешно състояние, което изисква незабавно лечение с цел запазване на живота, поддържане на жизненоважните функции или запазване на крайник при спешен пациент в случаите, в които това не може да бъде осъществено в приемното лечебното заведение поради изчерпване или липса на локален болничен ресурс;

3.4.4.4.2. наличие на спешно състояние, което може да се утежни или усложни при осъществяване на наземен спешен транспорт в случите на ограничен, затруднен, блокиран, невъзможен или несигурен наземен достъп до спешния пациент, като диагнозата, състоянието и приоритетът на спешния пациент оправдават осъществяването на аеромедицински транспорт;

3.4.4.4.3. спешното състояние изисква приложение на високо ниво на лечебни действия и физиологичен мониторинг, което не може да бъде осигурено с ресурс от екип на наземния спешен транспорт;

3.4.4.4.4. нужда от транспорт на орган/органен реципиент/органен донор в областта на дейностите по осъществяване на органно донорство и трансплантация с цел спазване на трансплантационните времена;

3.4.4.4.5. нужда от пресрещане на наземен мобилен спешен екип от аеромедицински екип или нужда от транспорт на спешен лекар до мястото на инцидента.

3.4.5. Ползването и активирането на аеромедински транспорт се разрешава от Министерството на здравеопазването по искане на ръководителя на районна координационна централа на основание заявена нужда от страна на наземен мобилен спешен екип или след постъпило искане от лечебно заведение за болнична помощ за аеромедицински транспорт на спешен пациент.

3.4.6. Пресрещане от мобилен спешен екип:

3.4.6.1. Пресрещането от мобилен екип за спешна медицинска помощ е дейност, която се осъществява на мястото на инцидента или по време на транспорт в случаи на възникнала нужда или медицинска необходимост от мобилен екип с най-висока компетентност.

3.4.6.2. Искането за пресрещане от мобилен екип за спешна медицинска помощ се извършва от долекарски, домедицински или медицински мобилен екип или от аеромедицински екип и се отправя към медицински или реанимационен мобилен екип с цел оказване на пълен възможен обем диагностично-лечебни дейности при критичен спешен пациент.

3.4.6.3. Осъществяването на пресрещане от медицински или реанимационен екип се активира и координира от районната координационна централа, която извършва екипен транспортен триаж, съобразен с наличните екипни ресурси.

3.4.6.4. При наличие на необходимост и липса на собствен ресурс диспечерският екип на районната координационна централа може да отправи искане за осигуряване на реанимационен екип с цел осъществяване на пресрещане на мобилен спешен екип и към спешни отделения на лечебни заведения за болнична помощ.

4. Режими на придвижване и стациониране (престой) на мобилните спешни екипи и санитарните превозни средства:

4.1. Видове режими на придвижване и стациониране на санитарните превозни средства:

4.1.1. Топъл режим - санитарното превозно средство и мобилният спешен екип извършват придвижване и стациониране с цел бърз достъп до мястото на инцидента, обозначаване на стациониране на мястото на инцидента, нужда от бърз обратен достъп до базовата станция (домуване) или транспорт на спешен пациент до приемно лечебно заведение с включени всички налични сигнални устройства.

4.1.2. Студен режим - санитарното транспортно средство извършва фази на придвижване и стациониране (престой) без включени сигнални устройства при случаи, неизискващи топъл режим, или при налични обстоятелства, които пряко застрашават сигурността на мобилния спешен екип.

4.1.3. Режим на постоянно придвижване - режимът на постоянно придвижване е подкомпонент на студения режим и предвижда постоянно движение на мобилния спешен екип по предварително планиран транспортен маршрут в обслужвания от съответната координационна централа регион.

4.2. Фази на придвижване и стациониране (престой) със стандартизирани индикативни (целеви) времеви рамки за изпълнение на наземните мобилни спешни екипи:

4.2.1. За спешен първичен транспорт:

4.2.1.1. Фази:

4.2.1.1.1. Фаза 1 - стациониране (престой) в базова станция - времевата рамка (времето от пристигане в базовата станция на мобилния спешен екип до напускане на мобилния спешен екип) за изпълнение на фаза 1 е неопределена.

4.2.1.1.2. Фаза 2 - придвижване до място на инцидента - времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип, стациониран в базова станция или намиращ се на друго местоположение до пристигане на мястото на инцидента) за изпълнение на фаза 2 е в зависимост от определената от диспечерския екип триажна категория на повикването при изпълнен телекомуникационен триаж и се дефинира, както следва: за код червено А1 - до 8 минути, за код жълто В2 - до 20 минути, за код зелено С3 - до 120 минути.

4.2.1.1.3. Фаза 3 - стациониране (престой) на мястото на инцидента - времевата рамка (времето от пристигане на мястото на инцидента на мобилен спешен екип до началото на спешния първичен транспорт) за изпълнение на фаза 3 е до 10 минути.

4.2.1.1.4. Фаза 4 - транспортно време - времевата рамка (времето от началото на спешния първичен транспорт до пристигане в приемно лечебно заведение) за изпълнение на фаза 4 е неограничена.

4.2.1.1.5. Фаза 5 - стациониране (престой) в приемно лечебно заведение - времевата рамка (времето от пристигане в приемно лечебно заведение на мобилния спешен екип до напускане на приемното лечебно заведение) за изпълнение на фаза 5 е до 20 минути.

4.2.1.1.6. Фаза 6 - стациониране (престой) на място при искане за присъствие на мобилен спешен екип - времевата рамка (времето от пристигане на мобилния спешен екип на място при повикване за присъствие, определено от диспечерския екип до напускане на мястото при освобождаване на спешния мобилен екип от диспечерския екип) за изпълнение на фаза 6 е неопределена.

4.2.1.1.7. Фаза 7 - подвижна фаза на мобилен спешен екип - времевата рамка (общо време за движение на мобилен спешен екип извън стациониране (престой) на място при възлагане на подобен режим на придвижване на територията на обслужвания регион от диспечерски екип) за изпълнение на фаза 7 е неопределена.

4.2.1.2. Времевите рамки за изпълнение на фази 2, 3 и 5 (целеви) с допустимо отклонение в закъснение в не повече от 20 % (през 2016 г.), 15 % (през 2017 г.) и 10 % (от 1 януари 2018 г.) от общия брой на случаите са индикативни.

4.2.1.3. Времевите рамки за изпълнение се проследяват и документират от мобилния спешен екип и районната координационна централа на ЦСМП и се използват като част от комплексната оценка на качеството и ефективността на дейността по оказване на спешна медицинска помощ.

4.2.1.4. За дейности по спешен първичен транспорт мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото на фаза 4, в началото и в края на фаза 5, в началото и в края на фаза 6.

4.2.1.5. При отклонения от времевите рамки за изпълнение (непостигане на индикативните времеви рамки) съответният ЦСМП изготвя анализ на причините и план за преодоляване на препятствията на годишна база.

4.2.2. За вторичен транспорт:

4.2.2.1. Фази:

4.2.2.1.1. Фаза 1 - придвижване до изпращащо пациента лечебно заведение - времевата рамка (времето от потвърждението и поемането на възложеното повикване от мобилен спешен екип до пристигане в изпращащото лечебно заведение) за изпълнение на фаза 1 е неопределена.

4.2.2.1.2. Фаза 2 - стациониране (престой) в изпращащо лечебно заведение - времевата рамка (времето от пристигане в изпращащото лечебно заведение на мобилен спешен екип до начало на вторичния транспорт) за изпълнение на фаза 2 е неопределена.

4.2.2.1.3. Фаза 3 - транспортно време - времевата рамка (времето от началото на вторичния транспорт до пристигане в приемно лечебно заведение) за изпълнение на фаза 3 е неопределена.

4.2.2.1.4. Фаза 4 - стациониране (престой) в приемно лечебно заведение - времевата рамка (времето от пристигане в приемното лечебно заведение до напускане на приемното лечебно заведение) за изпълнение на фаза 4 е до 30 минути.

4.2.2.1.5. Фаза 5 - стациониране (престой) в базова станция - времевата рамка (времето от пристигане в базова станция на мобилния спешен екип до напускане на мобилния спешен екип) за изпълнение на фаза 5 е неопределена.

4.2.2.2. Времевата рамка за изпълнение на фаза 4 е задължителна при допустимо отклонение в закъснение не повече от 10 % от общия брой на случаите.

4.2.2.3. За дейности по вторичен транспорт мобилният спешен екип уведомява задължително координационната централа: в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото и края на фаза 4 и в началото на фаза 5.

4.2.2.4. Всяко забавяне на мобилния спешен екип на мястото на инцидента или по време на престой в приемно лечебно заведение трябва да бъде документирано в специфичния за дейността документооборот с изразени мотиви и аргументация.

4.2.3. Диспечерският екип е длъжен да назначи режим на придвижване на мобилния спешен екип.

4.2.4. Мобилният спешен екип се подчинява на назначения от диспечерския екип на координационната централа режим на придвижване, като може да го промени при нужда по собствена преценка, за което задължително уведомява диспечерския екип.

Раздел VI

Дейности по комуникация

1. Дейностите по комуникация в обхвата на специалността "Спешна медицина" се изпълняват в извънболничните и болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността, с помощта на осигурени и подходящи за целта телекомуникационни технически средства и създадени условия за задължителен персонален обмен на информация при осъществяване на ключови моменти в триажа, диагностиката, лечението, транспорта и медицинския контрол при спешен пациент.

1.1. Дейности по комуникация, осъществявани в извънболнични структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността "Спешна медицина":

1.1.1. Комуникационните дейности в извънболничните структури се извършват между координационната централа и мобилните спешни екипи (външна), между самите мобилни спешни екипи (външна), между членовете на мобилните спешни екипи (вътрешна), между координационната централа и Министерството на здравеопазването с определено в този стандарт съдържание на информационния поток.

1.1.2. Координационната централа извършва следните дейности по комуникация в изпълнение на диспечерската си функция:

1.1.2.1. телекомуникационен триаж с извършване на телекомуникационни дейности от диспечерски екип с определено в този стандарт съдържание при двустранен информационен поток между търсещия системата на спешна медицинска помощ и диспечерския екип, включващ провеждане на задължителните елементи на телефонното интервю и обратни инструкции до пристигане на мобилния спешен екип;

1.1.2.2. приоритетен екипен триаж с провеждане на телекомуникационни дейности от диспечерски екип по възлагане на повикването към подходящ реагиращ екип при поддържане на двустранен информационен поток, включващ базово съдържание при предаване и възлагане на повикването/адреса: естество на инцидента/спешния случай, асоциирана триажна категория с времева рамка за изпълнение, възраст, пол, брой пострадали, специфична локация/адрес/отличителни знаци, основно оплакване, придружаващи симптоми и признаци, статус на съзнанието, статус на дишането, необходима допълнителна екипировка и пособия за обслужване на повикването, достъп и маршрут до локацията, отговор и ангажираност на други служби за осигуряване на безопасен периметър за действия на мястото на инцидента, опасности и риск за екипа, режим на придвижване на екипа;

1.1.2.3. двустранен информационен поток между реагиращия екип и диспечерския екип, включващ ясно потвърждение от мобилния спешен екип на изходната информация от приоритетния екипен триаж.

1.1.3. Комуникационните дейности при спешен първичен транспорт между диспечерския екип и мобилния спешен екип във фазите на придвижване и стациониране са задължителни в следните пунктове: мобилният спешен екип уведомява задължително диспечерския екип в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото на фаза 4, в началото и в края на фаза 5, в началото и в края на фаза 6.

1.1.4. Комуникационни дейности на диспечерския екип и мобилния спешен екип при нужда от пресрещане (прихващане) от мобилен екип на спешна медицинска помощ с по-висока компетентност - двустранен информационен поток с отправяне на аргументи и мотиви за искането към диспечерския екип с последващо потвърждение на искането с обозначаване на точка за пресрещане и прогнозно време до момента на прихващане.

1.1.5. При пресрещането (прихващането) на мобилен екип с по-ниска компетентност от мобилен екип с по-висока компетентност се предават данни за пациента при следния задължителен информационен поток: анамнестични данни, данни за инцидента (естество), сегашно състояние - съзнание и витални белези, проведено лечение, извършени процедури и планирано направление за транспортиране.

1.1.6. Комуникационните дейности между членовете на мобилния спешен екип (вътрешна комуникация) във всички фази на придвижване или стациониране се осъществяват в подходящ информационен формат посредством осигурени за целта технически средства на вътрешна комуникационна система в санитарното транспортно средство и на мястото на инцидента, което включва комуникация между членовете на екипа с цел вземане на общи решения и насочване на провеждането на диагностично-лечебни дейности при спешен пациент под ръководството на водача на мобилния спешен екип, обсъждане на приоритета при спешния пациент (транспортен срещу лечебен), обсъждане на режима на транспорт, мениджмънта на спешния пациент по време на транспорта, планираното направление за транспортиране и маршрут.

1.2. Междуструктурна комуникация в медицинската специалност "Спешна медицина":

1.2.1. Комуникационните дейности между районна координационна централа на ЦСМП и/или мобилния спешен екип и приемно лечебно заведение включват двустранен информационен поток със задължителни елементи - телекомуникационни дейности между мобилен спешен екип и екип на приемно лечебно заведение: телемедицински контрол, телекомуникационен медицински контрол; комуникационни дейности на място при прием в лечебно заведение - естество на инцидента/спешния случай, стабилност на виталните белези на място и по време на транспорт, извършени процедури, проведени интервенции и диагностично-лечебни дейности, анамнестични данни за пациента, предполагаеми (подозирани) увреждания и диференциална диагноза на спешното състояние.

1.2.2. Междуструктурни комуникационни дейности при вторичен транспорт:

1.2.2.1. Потвърждение и поемане на възложеното повикване от мобилен спешен екип до пристигане в изпращащо лечебно заведение с информационен поток, включващ: индикациите за вторичен транспорт, изпращащо лечебно заведение, нужна апаратура и екипировка за осъществяване на вторичния транспорт, режим на транспорт, направление за транспортиране и транспортен маршрут.

1.2.2.2. Мобилният спешен екип, осъществяващ вторичния транспорт, уведомява задължително диспечерския екип в координационната централа в началото на фаза 1, в началото на фаза 2, в началото на фаза 3, в началото и края на фаза 4 и в началото на фаза 5.

1.2.2.3. Комуникационните дейности между координационните централи на изпращащото и приемащото лечебно заведение включват двустранен информационен поток с информация за етапите и протичането на процеса на вторичен транспорт при спешен пациент.

1.2.2.4. Комуникационни дейности между съседни координационни централи при нужда от припокриване на мобилните спешни екипи и при възникване на бедствия се подсигуряват и осъществяват от координираща структура, определена от министъра на здравеопазването.

1.2.2.5. Комуникационни дейности между координационна централа и определената от министъра на здравеопазването координираща структура се осъществяват при възникване на искане за аеромедицински транспорт в случаи на бедствия и при нужда от допълнително припокриване на територията на действие на мобилните спешни екипи.

1.2.2.6. Комуникационните дейности между мобилния спешен екип за вторичен транспорт и изпращащото лечебно заведение се определят с двустранен информационен поток съобразно изискванията на документацията по раздел V на тази глава, т. 2.2.2.

1.2.2.7. Комуникационните дейности между мобилния спешен екип за вторичен транспорт и приемно лечебно заведение включват двустранен информационен поток със задължителни елементи - телекомуникационни и телемедицински дейности с точка в приемното лечебно заведение с описание на прогнозно време на пристигане и нужда от подготовка на екипировка, апаратура и екип за прием на спешно болния в зависимост от състоянието и нуждите; комуникационни дейности на място при прием в лечебно заведение - индикации за вторичен транспорт, изпращащо лечебно заведение, естество на спешното състояние, стабилност на виталните белези по време на транспорта, извършени процедури, проведени интервенции и диагностично-лечебни дейности по време на вторичния транспорт и възникнали проблеми.

1.2.2.8. Предаването на спешен пациент в приемно лечебно заведение от мобилен спешен екип се извършва с оформена документация съобразно специфичния за дейността документооборот със задължително попълнени атрибути и при нужда двустранен приемо-предавателен протокол с описание на поставени консумативи и медицински изделия при спешния пациент, които подлежат на възстановяване на мобилния спешен екип след излизането им от употреба след приема на болния в лечебното заведение.

1.3. Дейностите по комуникация на болничните структури, оказващи медицинска помощ от обхвата на специалността "Спешна медицина", се осъществяват с подходящи за тази цел комуникационни средства.

Глава трета

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА"

Раздел I

Общи правила

1. Извънболничната медицинска помощ по специалността "Спешна медицина" се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) и техните филиали (ФСМП).

2. Лекарите от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ са длъжни да осъществяват дейности по оказване на спешна медицинска помощ на обърналите се към тях спешни пациенти съгласно утвърдените диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми и правила за добра медицинска практика.

3. При необходимост в зависимост от състоянието на спешния пациент съответният лекар или лечебно заведение за извънболнична помощ се обръща към ЦСМП.

4. До пристигането на мобилен спешен екип на ЦСМП лекарят или лечебното заведение осигуряват максималния възможен обем от медицински дейности за поддържане на виталните функции и стабилизация на спешния пациент.

Раздел II

Център за спешна медицинска помощ

1. Центърът за спешна медицинска помощ осъществява дейността си на териториален принцип.

2. Дейността на ЦСМП се осъществява при непрекъснат денонощен режим на работа и екипна организация.

3. Дейността на ЦСМП се осъществява от мобилни спешни екипи и стационарни екипи (спешни и диспечерски).

4. Структурата, дейността и организацията на работа в ЦСМП се определят подробно с правилника за устройството, дейността и структурата на центровете за спешна медицинска помощ по чл. 35, ал. 3, т. 1 от Закона за лечебните заведения.

5. Обемът на осъществяваните от ЦСМП дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" включва:

5.1. оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ на пациенти в дома, на мястото на инцидента, в случаи на бедствия, по време на транспорта до приемно лечебно заведение за болнична помощ или по време на престой във ФСМП;

5.2. осигуряване на необходимия обем от спешни диагностични изследвания съобразно възможностите и наличната апаратура съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми;

5.3. транспортиране на спешни пациенти до приемно лечебно заведение за болнична помощ при установено спешно състояние на пациент, налагащо хоспитализация;

5.4. клинично и инструментално наблюдение на спешния пациент на мястото на инцидента и по време на спешния транспорт;

5.5. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" с цел стабилизация на спешния пациент до овладяване на спешното състояние на място или до приема на спешния пациент в приемно лечебно заведение за болнична помощ;

5.6. навременно осъществяване на диагностично-лечебни дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" при спешен пациент в случай на осъществен прием и престой във ФСМП;

5.7. осигуряване на специализиран спешен транспорт на пациенти, донори и органи, кръв, кръвни съставки и апаратура и републикански консултанти за оказване на спешна медицинска помощ;

5.8. навременно и качествено осъществяване на ключовите елементи и видовете дейности в рамките на обхвата на специалността "Спешна медицина": медицински триаж, медицински контрол, прилагане на методите на кардиопулмонална и церебрална ресусцитация и постресусцитационни грижи при спешен пациент, начална (първична) преценка, стабилизация и животоспасяващи действия при спешен пациент, фокусирана анамнеза и физикален преглед, оценка на тежестта на спешното състояние, вторична преценка и диагностично-лечебни дейности при спешен пациент, клинично разрешаване на спешния случай, приложение на методи за мониториране на жизнените функции с постоянно наблюдение и нова оценка на спешния пациент, приоритетна организация и действия при нужда от преценка, грижи и лечение на повече от един спешен пациент с цел предоставяне на оптимално лечение, клинично документиране на спешния случай, транспорт на спешния пациент, дейности по комуникация и координация при оказване на спешна медицинска помощ;

5.9. обучение на студенти и специализанти по специалността "Спешна медицина".

Раздел III

Районна координационна централа

1. Районната координационна централа (РКЦ) е структура на ЦСМП, която осъществява оперативно ръководство по оказване на спешна медицинска помощ.

2. Оперативното ръководство по т. 1 се осъществява посредством:

2.1. неограничен, непрекъснат, унифициран и улеснен, телекомуникационен достъп до системата за спешна медицинска помощ;

2.2. телекомуникационен триаж и комуникация с лица, потърсили системата на спешна медицинска помощ;

2.3. диспечерска дейност;

2.4. медицински контрол;

2.5. приоритетен екипен триаж;

2.6. координация при постъпило искане за пресрещане/прихващане;

2.7. координация на транспортен триаж;

2.8. координация при постъпило искане за осъществяване на аеромедицински транспорт;

2.9. координация при възникнала нужда от дисперсен транспортен триаж;

2.10. координация при възникнала нужда от вторичен транспорт;

2.11. координация при възникнала нужда от специализиран транспорт;

2.12. координация и взаимодействие при възникнала опасност и риск за мобилния спешен екип;

2.13. определяне и проследяване на режимите и фазите на придвижване и стациониране на мобилните спешни екипи;

2.14. междуструктурна комуникация в системата на спешна медицинска помощ с ЦСМП, ФСМП и лечебни заведения;

2.15. координация и взаимодействие с държавни институции, полицията и други служби, с Национална система 112, с регионалните здравни инспекции и с Министерство на здравеопазването.

3. Районната координационна централа функционира при непрекъснат денонощен работен режим с осигурени телекомуникационни, автоматизирани информационно-комуникационни, информационно-технологични и телемедицински технически условия за осъществяване на дейността.

4. Дейностите на РКЦ се осъществяват от стационарен диспечерски екип (диспечерски екип) с ръководител - лекар, магистър по медицина.

5. Дейността на РКЦ се осъществява в определена за тази цел зона - диспечерска зала - с осигурен контрол на достъп и минимална площ на работно място от 6 м².

6. Към диспечерската зала се осигуряват съблекални, отделно за мъже и жени, с шкафчета за смяна на облеклото и баня/санитарен възел, с обща площ не по-малко от 12 м² и помещение за стационарния диспечерски екип - стая за почивка, с минимална площ от 18 м², и при нужда допълнително помещение за разполагане на технически средства, осигуряващи дейността на РКЦ (архив, сървър).

7. В ЦСМП се води архив (електронен и хартиен) на всички осъществени координационни и комуникационни дейности на РКЦ, който се съхранява в нормативно установените срокове.

8. В РКЦ се осигуряват технически условия за набиране на статистическа информация с цел анализ на дейността на РКЦ и ЦСМП по:

8.1. структура на телекомуникационния триаж по триажни категории;

8.2. пиков, минимален брой и тенденции (натоварване) на осъществени повиквания по денонощен, сезонен или годишен критерий;

8.3. период за обработване на повикването - време от момента на постъпване на повикването (начало на телекомуникационния триаж) до поемане на повикването от мобилен спешен екип;

8.4. съвпадение между наложената от телекомуникационния триаж триажна категория с определен от приоритетния екипен триаж мобилен спешен екип за изпълнение на повикването и мобилния спешен екип, реално осъществил повикването;

8.5. брой случаи на отклоненията от телекомуникационния триаж по вина на търсещия спешна медицинска помощ (неизпълнен телекомуникационен триаж);

8.6. брой фалшиви повиквания;

8.7. изпълнение на задълженията на мобилните спешни екипа по комуникация в различните фази на придвижване на санитарните транспортни средства;

8.8. придържане и отклонения от болничните транспортни планове;

8.9. съвпадение на асоциираната триажна категория при телекомуникационния триаж и установената триажна категория от мобилния спешен екип на място;

8.10. спазване на индикативните и на задължителните времеви рамки за изпълнение на повикванията от мобилните спешни екипи и времевите рамки на отделните фази на придвижване;

8.11. общи часове на придвижване на мобилните спешни екипи в топъл режим;

8.12. извършени брой и тип на телефонните инструктажи до пристигане на мобилния спешен екип на място;

8.13. придвижване на мобилните спешни екипи посредством устройства за проследяване;

8.14. възникнали искания за аеромедицински транспорт;

8.15. възникнали искания за медицински контрол;

8.16. възникнали искания за транспорт по дейностите на републиканска консултация;

8.17. характеристика на повикванията по поставена диагноза по МКБ от мобилните спешни екипи;

8.18. броя на случаите с активирана от мобилен спешен екип система за самоотбрана;

8.19. натрупване в база данни на локализацията и концентрацията на повикванията в определения район на действие на денонощна, месечна и сезонна база.

9. Районната координационна централа уведомява задължително съседна РКЦ при възникнала нужда от покриване от мобилен спешен екип по предварително изготвен план за действие и споразумение между съответните съседни ЦСМП.

10. Районната координационна централа спазва в дейността си въведените с този стандарт правила за телекомуникационен и приоритетен екипен триаж в ЦСМП.

11. След осъществяване на телекомуникационен триаж екипът в РКЦ извършва в максимално кратък срок приоритетен екипен триаж към мобилен спешен екип, дава указания и инструктира екипа за изпълнение на повикването, като следи за неговото изпълнение.

12. Районната координационна централа извършва планирани учения и дейности по проиграване на сценарии на масови бедствия, аварии и кризи в координация с други отговорни служби и координационни органи, както и в изпълнение на сключено споразумение със съседен ЦСМП при възникнала нужда от териториално припокриване с мобилен спешен екип(и).

13. Броят на членовете на стационарния диспечерски екип в РКЦ може да нараства над минималния, определен в правилника за устройството и дейността на център за спешна медицинска помощ, в зависимост от структурата и обема на осъществените дейности по телекомуникационен триаж на основание извършен анализ на статистическите данни в ЦСМП и при наличен ресурс.

Раздел IV

Филиал за спешна медицинска помощ

1. Филиалът за спешна медицинска помощ (ФСМП) е структура на ЦСМП, която осъществява непрекъсната денонощна дейност по осигуряване на спешна медицинска помощ посредством използването на мобилни спешни екипи, санитарни транспортни средства и стационарни спешни екипи.

2. Броят, разположението, типът и капацитетът на разкритите ФСМП в състава на ЦСМП се определят съобразно Националната здравна карта и Правилника за устройството и дейността на ЦСМП.

3. За осъществяване на дейността си ФСМП разполагат със сграден фонд и подходяща осигурена архитектурно-инфраструктурна среда, състояща се от административни помещения, складови помещения, склад за лекарствени продукти, медицински изделия и консумативи, автосервиз, гаражни и сервизни помещения, помещения за дежурните екипи, административни и помощни помещения, съобразно капацитета на филиала.

4. За осъществяване дейността на ФСМП във филиала се поддържа определен брой и тип мобилни спешни екипи, санитарни транспортни средства и стационарни спешни екипи, чийто брой и състав се определят съобразно демографските характеристики (брой, състав и гъстота) и здравните индикатори (заболеваемост, обръщаемост) на популацията в обслужвания регион, аналитичните резултати от налагането на времевите рамки за изпълнение на повикванията от съответния регион на обслужване, географски особености на региона на обслужване, отдалеченост от лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, достъпност на пациентите до извънболнични лечебни заведения, концентрация на повиквания в обслужвания регион, структурата на повикванията в обслужвания регион по триажна категория, наличието на лечебни заведения за болнична помощ с разкрити структури за оказване на спешна медицинска помощ, сезонни и други миграционни промени в популационните характеристики и разстоянието до най-близък съседен ФСМП.

5. За целите на оптималното функциониране на ФСМП и спазване на критериите за достъпност и навременно оказване на квалифицирана спешна медицинска помощ могат да се създават временни или постоянни базови станции (точки) за разположение на мобилни спешни екипи по решение на ЦСМП, на чиято територия е разкрит филиалът.

6. Филиалът за спешна медицинска помощ разполага с осигурена телекомуникационна връзка с РКЦ и се подчинява в дейността си на оперативното ѝ ръководство по оказване на спешна медицинска помощ.

7. Центърът за спешна медицинска помощ изготвя болничен транспортен план за всеки ФСМП, съобразен с разположението и нивото на компетентност на лечебните заведения за болнична помощ с разкрити структури за спешна медицинска помощ в съответствие с този стандарт на неговата територия на действие, с мястото и естеството (типа) на инцидента по диагностична категория и нуждите от осъществяване на оптимален транспортен триаж до подходяща за хоспитализация на спешния пациент болнична структура за спешна медицинска помощ.

8. Филиал за спешна медицинска помощ тип стационарен (ФСМПС):

8.1. Във ФСМПС се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа.

8.2. Дейността на ФСМПС на място във филиала се осигурява от стационарен спешен екип.

8.3. Времевите рамки за обслужване на пациентите във ФСМПС се определят в зависимост от асоциираната триажна категория при посещението във филиала.

8.4. Център за спешна медицинска помощ, на чиято територия функционира ФСМПС, изработва транспортен план при нужда от вторичен транспорт на спешен пациент, приет във ФСМПС, към лечебно заведение за болнична помощ с разкрита структура за оказване на спешна медицинска помощ съобразно възможностите за отговор в стандартните времеви рамки на мобилен спешен екип при постъпило повикване от района на обслужване на филиала, без това да нарушава дейността му, или чрез използване на екип за пресрещане или поемане на вторичния транспорт от съседен ФСМП.

8.5. Изисквания към архитектурно-инфраструктурната среда и апаратурната обезпеченост на ФСМПС:

8.5.1. Вход - пациентен тролей и амбулаторни пациенти.

8.5.2. Зона за медицински триаж/регистрация.

8.5.3. Зала за спешно лечение с разширени възможности за наблюдение с пациентен тролей, оборудване и апаратура - площ не по малко от 20 м² .

8.5.3.1 Сервизен панел - 2 извода за кислородна инсталация под налягане, 1 извод за инсталация за сгъстен въздух, 2 извода за аспирационна система, 8 извода за електрозахранване, подсигурени с аварийно електрозахранване, 1 съоръжение за закрепване (шина, колона, включително поставки за таванен или стенен монтаж) на медицинско реанимационно оборудване (мониторна, вентилаторна, аспирационна и инфузионна техника).

8.5.4. Манипулационна зала с пост с пациентна процедурна маса, оборудване и апаратура с минимална площ от 20 м².

8.5.4.1. Сервизен панел - 2 извода за кислородна инсталация под налягане, 1 извод за инсталация за сгъстен въздух, 1 извод за аспирационна система, 8 извода за електрозахранване, подсигурени с аварийно електрозахранване, 1 съоръжение за закрепване (шина, колона, включително поставки за таванен или стенен монтаж) на медицинско оборудване.

8.5.5. Всички сервизни панели във ФСМПС трябва да бъдат окомплектувани със системи за кислородотерапия - флоуметър, със системи за кислородоподаване и аспирационни системи със съответните задължителни елементи за функциониране.

8.5.6. Общи изисквания за постовете във ФСМПС - наличие на допълнителен светлинен източник за улеснен преглед, сфигмоманометър (за предпочитане за стенен монтаж), стелажна система за консумативи и материали, пособия и оборудване за събиране на болничен отпадък, включително на режещи инструменти и пособия, пациентна степенка, пособия за поддръжка на ръчна хигиена и дезинфекция, пособия/диспенсери за индивидуални предпазни средства.

8.5.7. Постът за спешно лечение с разширени възможности за наблюдение трябва да бъде оборудван с медицински монитор с минимални изисквания за наблюдение на следните физиологични параметри: постоянна мониторна ЕКГ, неинвазивно артериално налягане - NIBP, периферна кислородна сатурация на хемоглобина - SpO₂, телесна температура, портативен механичен вентилатор; пълен набор за мениджмънт на дихателни пътища, оборудване на инфузионна терапия, тролей/количка за КПР/сърдечен арест с портативен монитор/дефибрилатор с възможност за транскутанно пейсиране, дихателен мех с лицева маска и резервоарен балон за деца и възрастни; инфузионни помпи - минимум 2 бр.; консумативи и пособия за съдов достъп.

8.5.8. Оборудване на манипулационната зала: медицински хладилник, специфична превързочна, процедурна или инструментаторска количка с консумативи и инструментариум за извършване на специфични процедури и манипулации.

8.5.9. Зала за наблюдение (мин. 6,5 кв. м на едно пациентско място, с обща площ не по-малко от 16 кв. м) за не по-малко от 2 легла, разделени с параван и/или завеси, оборудвани с изходи за медицински газове при всяко легло, апаратура за мониториране на жизнените параметри, дефибрилатор, респиратор, инфузионни помпи, лекарствен шкаф, манипулационна масичка, насочено подвижно осветление. Залата е за наблюдение на по-леки случаи, но при необходимост може да бъде превърната в допълнителна зала за спешно лечение.

8.5.10. Диспечерска зала с комуникационно оборудване - не по малка от 10 м².

8.5.11. Помещение за стационарния спешен екип - не по-малко от 20 м².

8.5.12. Съблекални със санитарен възел - не по-малко от 12 м².

8.5.13. Санитарен възел за пациенти и посетители - не по-малко от 4 м².

8.5.14. Помещение за съхранение на лекарствени продукти, консумативи, апаратура и екипировка и оборудване - не по-малко от 8 м².

8.5.15. Мокро помещение - не по-малко от 5 м².

8.5.16. Лекарски кабинет - не по-малък от 9 м².

Раздел V

Санитарни транспортни средства в структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина"

1. За дейностите по специалността "Спешна медицина" в извънболничната помощ се използват специализирани медицински наземни и въздушни транспортни средства, предназначени и екипирани за оказване на спешна медицинска помощ, в т.ч. транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и мониторинг при спешни пациенти.

2. Типове санитарни транспортни средства:

2.1. Санитарно транспортно средство тип А1 - наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на един пациент.

2.2. Санитарно транспортно средство тип А2 - наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на повече от един пациент, разположен на пациентна носилка(и) или пациентен(и) стол(ове).

2.3. Санитарно транспортно средство тип В - спешна линейка, мобилно транспортно средство за спешно лечение - наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.4. Санитарно транспортно средство тип С - реанимобил, мобилно транспортно превозно средство за интензивно лечение - наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за спешен транспорт, прилагане на напреднали техники за поддръжка на живота (Аdvanced Life Support) и мониторинг на спешен пациент.

2.5. Санитарно транспортно средство тип М - санитарен мотоциклет - наземно санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на мобилен спешен екип и прилагане на основни техники за поддръжка на живота (Basic Life Support).

2.6. Въздушно санитарно транспортно средство - санитарно транспортно средство, проектирано и екипирано за транспорт на мобилен спешен екип, спешен транспорт, диагностика, лечение и мониторинг на поне един спешен пациент.

3. За целите на дейността си ЦСМП могат да ползват и друг тип санитарни транспортни средства в зависимост от географската и климатичната характеристика на района на обслужване, например високопроходими и други специализирани санитарни превозни средства за улеснен навременен достъп.

4. Стандартизирани изисквания към санитарните транспортни средства:

4.1. Целта на въвеждането на стандартизирани изисквания към санитарните транспортни средства е да се създаде сигурна работна среда и условия за мониторинг, лечение и транспорт на спешния пациент и мобилния спешен екип при осигуряване на оптимални условия за извършване на дейностите, съчетано с минимално вредно въздействие върху екипа и пациента.

4.2. Изискванията за санитарните транспортни средства и тяхното оборудване са, както следва:

4.2.1. За санитарно транспортно средство тип А1, санитарно транспортно средство тип А2, санитарно транспортно средство тип В и санитарно транспортно средство тип С:

4.2.1.1. БДС EN 1789:2007+A2:2014 Медицински превозни средства и техните съоръжения. Автомобили за спешна медицинска помощ, заедно с БДС EN 737-1:1998; БДС EN ISO 10079-1:1999; БДС EN ISO 9919; БДС EN 12470-1; БДС EN 60601-2-4, БДС EN 13544-1, БДС EN 794-3, БДС EN 864, БДС EN 455-1, -2; БДС EN 471; БДС EN 420, БДС EN ISO, 20345, БДС EN 14052, БДС EN 3-7, БДС EN 455-1, -2, БДС EN 1865;

4.2.1.2. БДС EN 1865-1:2010 Съоръжения, използвани за обслужване на пациенти в линейки. Част 1: Технически изисквания за общи системи за носилки и съоръжения за обслужване на пациенти;

4.2.1.3. БДС EN 1865-2:2010 Съоръжения, използвани за обслужване на пациенти в линейки. Част 2: Механизирана носилка;

4.2.1.4. БДС EN 1865-3:2012 Съоръжения, използвани за обслужване на пациенти в линейки. Част 3: Носилка за тежък режим на работа;

4.2.1.5. БДС EN 1865-4:2012 Съоръжения, използвани за обслужване на пациенти в линейки. Част 4: Сгъваем стол за пренасяне на пациенти;

4.2.1.6. БДС EN 1865-5:2012 Съоръжения, използвани за обслужване на пациенти в линейки. Част 5: Носеща платформа на носилка.

4.2.2. За въздушно санитарно транспортно средство:

4.2.2.1. БДС EN 13718-1:2014 Медицински превозни средства и техните съоръжения. Въздухоплавателни средства за спешна медицинска помощ. Част 1: Изисквания за медицинските изделия, използвани във въздухоплавателните средства за спешна медицинска помощ;

4.2.2.2. БДС EN 13718-2:2009 Медицински превозни средства и техните съоръжения. Санитарни самолети линейки. Част 2: Експлоатационни и технически изисквания за санитарните самолети линейки;

4.2.2.3. Изискванията на Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските изделия (ОВ, L169, 12.07.1993) и всички нейни изменения, както и хармонизираните по директивата стандарти.

4.3. Спазва се и всяка актуална промяна в изискванията по посочените в т. 4.2 стандарти.

5. Всички санитарни транспортни средства в ЦСМП от тип А, В и С носят следната специфична окраска и маркировка: основен цвят на автомобила - бял; допълнителен цвят: оранжев - цвят на покрива, оранжева светлоотразяваща лента с ширина до 40 см, опасваща целия автомобил на височината на дръжките на страничните врати, лого (емблема) на центровете за спешна медицинска помощ върху покрива, предните и една от задните врати, надпис "Спешна медицинска помощ" от двете страни на санитарния автомобил, специална светлинна и звукова сигнализация, състояща се от сини сигнални лампи, сини сигнални фарове и сирена; графично и цветно изображение на отличителния знак на единния европейски номер 112 за територията на Република България по образец съгласно Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, разположен върху задната половина на санитарната част, симетрично от двете страни.

6. Превозни средства с посочения с този стандарт външен дизайн, специфична окраска, маркировка и опознавателни знаци ползват само ЦСМП.

7. Всички наземни санитарни транспортни средства в ЦСМП подлежат на редовен технически контрол, включително на екипировката и оборудването в тях.

8. Всички наземни санитарни транспортни средства на ЦСМП от тип А, В и С подлежат на периодична подмяна при спазване на следните препоръчителни критерии:

8.1. експлоатационно време на автомобила не повече от 7 години, и/или

8.2. индивидуален пробег на автомобила не повече от 300 000 км.

Раздел VI

Индикатори за проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина"

1. За проследяване на качеството на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина", се използват следните индикатори:

1.1. екипни часове в топъл режим/100 000 население - индикатор за достъпност до организирани структури на извънболничната спешна медицинска помощ;

1.2. време за отговор: Процентно изпълнение на времевите интервали за отговор при високоприоритетно повикване с код А1;

1.3. честота на високоприоритетен отговор при повиквания с код А1/100 000 население;

1.4. честота на проведени АLS интервенции/100 000 население;

1.5. честота на обслужени инциденти в случаите на остър коронарен синдром, остра дихателна недостатъчност, мозъчно-съдов инцидент, тежка животозастрашаваща травма в рамките на първия час/100 000 население.

2. За проследяване на качеството се анализират и данните за изпълнението на всички времеви интервали, посочени в този стандарт, транспортни планове и резултати от проведени учения и сценарии за реакции при бедствия и други.

Глава четвърта

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТРУКТУРИТЕ ЗА БОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА" (ОТМ. С РЕШЕНИЕ № 8552 ОТ 11.07.2016 Г. НА ВАС - ДВ, БР. 24 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 21.03.2017 Г.)

Глава пета

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПЕРСОНАЛА НА СТРУКТУРИТЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В ОБХВАТА НА СПЕЦИАЛНОСТТА "СПЕШНА МЕДИЦИНА"

Раздел I

Общи положения

1. В структурите, осъществяващи дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" в извънболнични и болнични условия, се поддържа квалифициран персонал, осигуряващ непрекъснато 24-часово обслужване на спешно болните пациенти.

2. Общите изисквания към квалификация на персонала, осъществяващ професионална дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" в извънболнични и болнични условия, са, както следва:

Квалификация на персонала, осъществяващ професионална дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина"
	Лекари	Специалисти по здравни грижи	Немедицински специалист
Обучение, образователна степен	1. Магистър по медицина със специалност "Спешна медицина" 2. Магистър по медицина с друга специалност 3. Магистър по медицина - лекар специализант 4. Магистър по медицина без специалност	1. Бакалавър "Медицинска сестра" 2. Бакалавър "Акушерка" 3. Бакалавър "Лекарски асистент" 4. Бакалавър "Медицинска сестра" или бакалавър "Акушерка" със специалност по спешна медицина	1. Парамедик
Медицински познания, умения, дейности и решения	Самостоятелни	1. Самостоятелни 2. По лекарско назначение 3. Под медицински телекомуникационен контрол 4. По изпълнение на диагностично-терапевтичен протокол и алгоритъм
Основни практически знания, дейности и умения в спешната медицина	1. Основни познания по спешна медицина 2. Познаване на спешните състояния и най-честите им симптоми 3. Познаване на специфичните аспекти на спешната медицина
Лечебно-диагностичен процес при спешния пациент	1. Анамнеза 2. Физикален преглед 3. Клинична преценка 4. Клинично поведение	1. Медицински триаж 2. Анамнеза 3. Оценка на състоянието 4. Поведение съгласно утвърдени диагностично-терапевтичен протокол и алгоритъм
Комуникация, колаборация и междуколегиални отношения	Комуникациони умения: 1. Със спешен пациент и неговите близки 2. С други медицински лица 3. С други служби 4. С медии
Професионализъм, етични и правни задължения	1. Лични качества: професионализъм, способност за работа в екип, колегиалност във взаимоотношенията 2. Взаимотношение със спешния пациент: спазване на поверителност на пациента, конфиденциалност на информацията около състоянието му и запазване на автономност на болния 3. Познаване на нормативната база и разпознаване на случаите, при които се провежда полицейско разследване - насилие, трудови, битови и пътно-транспортни инциденти
Организационно планиране	1. Мениджмънт на времето 2. Мениджмънт на информацията 3. Мениджмънт на спешното състояние - приритетно обслужване

Раздел II

Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" в болнични условия

1. Професионалните дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" в болнични условия се осъществяват на екипен принцип от един или повече спешни болнични екипи.

2. Спешният болничен екип е организационна единица, формирана на функционален принцип от лекари, специалисти по здравни грижи, немедицински специалисти и друг персонал за осъществяване на прием, диагностика и лечение на спешни пациенти в болнични условия.

2.1. Минимални изисквания за формиране на състав на спешния екип в мултипрофилно спешно отделение:

2.1.1. ръководител на спешния екип - лекар с придобита специалност по спешна медицина или анестезиология и интензивно лечение или лекар без специалност с над 1 година професионален опит в спешната медицинска помощ;

2.1.2. специалисти по здравни грижи - минимум трима, при задължително работно място на един от тях в медицинския триаж;

2.1.3. регистратор - минимум един;

2.1.4. помощен персонал - минимум двама.

2.2. Минимални изисквания за формиране на състав на екипа на профилираното спешно отделение:

2.2.1. ръководител на спешния екип - лекар с придобита специалност по профила на отделението;

2.2.2. специалисти по здравни грижи - минимум двама;

2.2.3. регистратор - минимум един.

2.2.4. помощен персонал - минимум един;

2.3. В състава на спешния екип извън персонала по т. 2.1 или т. 2.2 се включват и лекари специализанти, като могат да бъдат включени допълнително и медицински и немедицински специалисти, в зависимост от обема и характеристиката на осъществяваната дейност.

2.4. В специализираните спешни болнични центрове формирането на спешните болнични екипи се осигурява от персонала на съответната клиника/отделение при спазване на минималните изисквания на т. 2.2.

Раздел III

Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" в извънболнични условия

1. Професионалните дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" в извънболнични условия се осъществяват на екипен принцип от различни по вид спешни екипи на ЦСМП.

2. В зависимост от работното място и работните условия на екипа - в санитарно превозно средство или в структурна част на ЦСМП, и от професионалната компетентност на членовете на екипа се формират следните видове спешни екипи:

СТС	Тип на екипа	Брой членове	СЛ	Л	СЗГ	СЗГ/ЛА	П (ш)	Ш (п)	С
C	Реанимационен C1 РЕ-С1	3	1		1		1 (ш)
C	Реанимационен C1 РЕ-С1	3	1		1			1 (п)
C	Реанимационен C1 РЕ-С1	3	1			1	1 (ш)
C	Реанимационен C1 РЕ-С1	3	1			1		1 (п)
В	Лекарски B1 ЛЕ-В1	3 (2)		1	+/-1		1 (ш)
B	Лекарски B1 ЛЕ-В1	3 (2)		1	+/-1			1 (п)
B	Лекарски B2 ЛЕ-В2	3 (2)		1		+/-1	1 (ш)
B	Лекарски B2 ЛЕ-В2	3 (2)		1		+/-1		1 (п)
B	Лекарски В3 (сп) ЛЕ-В3 (сп)	3 (2)		1 (сп)	+/-1		1 (п)
B	Лекарски В3 (сп) ЛЕ-В3 (сп)	3 (2)		1 (сп)	+/-1			1 (п)
B	Лекарски В4 (сп) ЛЕ-В4 (сп)	3 (2)		1 (сп)		+/-1	1 (ш)
B	Лекарски В4 (сп) ЛЕ-В4 (сп)	3 (2)		1 (сп)		+/-1		1 (п)
С/др.	Лекарски пресрещане/прихващане - ЛЕ - П	3 (2)	1		+/-1	+/-1		1
B	Долекарски B1 ДОЛ - В1	3 (2)			1		+/-1	1
B	Долекарски B1 ДОЛ - В1	3 (2)			1		2(1)(ш)
B	Долекарски B2 ДОЛ - В2	3 (2)				1	+/-1	1
B	Долекарски B2 ДОЛ - В2	3 (2)				1	2(1)(ш)
B	Домедицински B1 ДОМ - В1	2					1	1
B	Домедицински B2 ДОМ - В2	2					2(1)(ш)
М	Домедицински М1 ДОМ - М1	1					1(ш)
A	Домедицински А1 ДОМ - А1	2						1 (п)	1
A	Домедицински А2 ДОМ - А2	2					1(ш)		1
A	Домедицински А3 ДОМ - А3	2						1	1
-	Стационарен спешен 1 - ССЕ - 1	3	1	или (1)	1				1
-	Стационарен спешен 2 - ССЕ - 2	3	1	или (1)		1			1
-	Стационарен диспечерски 1 - СДЕ - 1	≥ 2	1	или (1)	≥1		(≥1)
-	Стационарен диспечерски 2 - СДЕ - 2	≥ 2	1	или (1)		≥1	(≥1)
АМЕ - М	Аеромедицински АМЕ - М 1	2	1		1
АМЕ - М	Аеромедицински АМЕ - М 2	2	1			1
АМЕ - А	Аеромедицински АМЕ - А 1	2			1		1
АМЕ - А	Аеромедицински АМЕ - А 2	2				1	1
Абревиатура: СЛ - спешен лекар, Л - лекар, Лекар специалист - (сп), СЗГ - Специалист по здравни грижи, ЛА - лекарски асистент, Парамедик (шофьор) - П (ш), Шофьор (парамедик) - Ш (п), Санитар - С, СТС - Санитарно транспортно средство

2.1. Мобилен спешен екип:

2.1.1. Мобилният спешен екип извършва дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" по бърз достъп, триаж, диагностика, лечение и транспорт на спешни пациенти в санитарно транспортно средство и на мястото на инцидента.

2.1.2. Професионалната компетентност на мобилния спешен екип се определя от индивидуалната професионална компетентност на членовете на мобилния спешен екип и възможностите за изпълнение на компетентните дейности от членовете на екипа в зависимост от типа на санитарното транспортно средство, оборудвано със съответната екипировка (BLS или ALS).

2.1.3. Видове мобилни спешни екипи:

2.1.3.1. Реанимационен екип със санитарно транспортно средство тип С (РЕ-С).

2.1.3.1.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: трима, един от които е лекар специалист - ръководител на екипа, а другите членове на екипа могат да бъдат специалист по здравни грижи (1) и професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор (1).

2.1.3.2. Лекарски екип със санитарно транспортно средство тип В (ЛЕ-В).

2.1.3.2.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама или трима, двама от които са лекар - ръководител на екипа (1) и професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор (1), като екипът може да бъде допълнен от специалист по здравни грижи (1) или парамедик (1).

2.1.3.3. Лекарски екип, специализиран със санитарно транспортно средство тип В (ЛЕ-В(сп).

2.1.3.3.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама или трима, двама от които са лекар с профилна медицинска специалност - ръководител на екипа (1), и професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор (1), като екипът може да бъде допълнен от специалист по здравни грижи (1) или парамедик (1).

2.1.3.4. Лекарски екип за пресрещане/прихващане със санитарно транспортно средство тип С или друго (ЛЕ - П).

2.1.3.4.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: трима или двама в зависимост от типа на санитарното транспортно средство, двама от които са лекар специалист - ръководител на екипа (1), и професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор (1), като екипът може да бъде допълнен от специалист по здравни грижи (1) или парамедик (1).

2.1.3.5. Долекарски екип със санитарно транспортно средство тип В (ДОЛ - В).

2.1.3.5.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама или трима, двама от които са специалист по здравни грижи (1) и професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор(1), като екипът може да бъде допълнен от парамедик (1).

2.1.3.6. Домедицински екип със санитарно транспортно средство тип В (ДОМ - В).

2.1.3.6.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама професионални специалисти (парамедици).

2.1.3.7. Домедицински екип със санитарно транспортно средство тип М (ДОМ - М).

2.1.3.7.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: един професионален специалист (парамедик).

2.1.3.8. Домедицински екип със санитарно транспортно средство тип А (ДОМ - А).

2.1.3.8.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама, от които един професионален специалист (парамедик) (1) или шофьор (1) и един санитар.

2.1.3.9. Аеромедицински лекарски екип със санитарно транспортно средство за въздушен транспорт (АМЕ - М).

2.1.3.9.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама, един от които е лекар специалист и един е специалист по здравни грижи (1).

2.1.3.10. Аеромедицински лекарски екип със санитарно транспортно средство за въздушен транспорт (АМЕ - А).

2.1.3.10.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: двама, един от които е специалист по здравни грижи и един професионален специалист (парамедик), или двама професионалисти по здравни грижи.

2.2. Стационарен екип:

2.2.1. Стационарният екип има диспечерски, координационни и диагностично-терапевтични функции: триаж, прием, лечение и наблюдение на спешни пациенти на място в структурните части на ЦСМП (ФСМП).

2.2.2. Видове стационарни екипи:

2.2.2.1. Стационарен диспечерски екип в районна координационна централа (СДЕ).

2.2.2.1.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: не по-малко от двама, един от които е лекар, а другите членове на екипа могат да бъдат специалисти по здравни грижи (≥1).

2.2.2.1.2. Съставът на стационарния диспечерски екип може да се допълни от професионални специалисти (парамедици).

2.2.2.2. Стационарен спешен екип във ФСМП (ССЕ):

2.2.2.2.1. Минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа: трима, един от които е лекар - ръководител на екипа, а другите членове на екипа могат да бъдат специалист по здравни грижи (1) и помощен персонал - санитар (1).

2.2.2.2.2. При осигурен 24-часов телемедицински контрол ръководител на екипа може да бъде специалист по здравни грижи - фелдшер или лекарски асистент, преминал специализирано обучение за овладяване на необходимите компетентности и телемедицински контрол.

2.2.2.2.3. Съставът на стационарния спешен екип може да се допълни от професионални специалисти (парамедици) (≥1).

Раздел IV

Модел на клинична практика

1. Практикуването на специалността "Спешна медицина" се основава на следния модел на клиничната практика, съдържащ изисквания към компетенциите, познанията и уменията на медицинските специалисти по "Спешна медицина":

1.1. Основни професионални компетентности на лекаря, осъществяващ дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина":

1.1.1. Медицински триаж (медицинска сортировка).

1.1.2. Начална (първична) преценка и стабилизация при животозастрашаващи състояния.

1.1.3. Фокусирана анамнеза.

1.1.4. Вторична преценка и диагностично-терапевтични стъпки.

1.1.5. Клинично разрешаване на спешния случай.

1.1.6. Нова преценка на спешно болния.

1.1.7. Терапевтични интервенции и фармакотерапия.

1.1.8. Консултативна дейност.

1.1.9. Клинично документиране.

1.1.10. Действия по медицински контрол в доболнични условия.

1.1.11. Действия при бедствия, аварии и кризи.

1.1.12. Спешен първичен и вторичен транспорт на спешен пациент.

1.2. Медицински познания и умения:

1.2.1. Системно базирани основни знания.

1.2.1.1. Сърдечно-съдови спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.2. Дерматологични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.3. Течностни и електролитни нарушения.

1.2.1.4. Ендокринни и метаболитни спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.5. Очни, ушни, гърлени, шийни спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.6. Гастроинтестинални спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.7. Акушеро-гинекологични спешни състояния.

1.2.1.8. Хематологични и онкологични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.9. Имунологични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.10. Инфекциозни заболявания и сепсис при възрастни и деца.

1.2.1.11. Скелетно-мускулни спешни състояния.

1.2.1.12. Неврологични и неврохирургични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.13. Офталмологични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.14. Белодробни спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.15. Психиатрични спешни състояния.

1.2.1.16. Бъбречни и урологични спешни състояния при възрастни и деца.

1.2.1.17. Травма при възрастни и деца.

1.2.2. Чести симптоми и прояви при спешни състояния:

1.2.2.1. Апнея.

1.2.2.2. Атаксия.

1.2.2.3. Възбуда и промяна в поведението (възбуден пациент).

1.2.2.4. Гръдна болка.

1.2.2.5. Диария.

1.2.2.6. Дизурия, олигоанурия, полиурия.

1.2.2.7. Диспнея.

1.2.2.8. Главоболие.

1.2.2.9. Гърчове.

1.2.2.10. Болка.

1.2.2.11. Възбуда.

1.2.2.12. Дехидратация.

1.2.2.13. Кома.

1.2.2.14. Кървене.

1.2.2.15. Мултиплена травма.

1.2.2.16. Нарушения в съзнанието.

1.2.2.17. Обрив.

1.2.2.18. Обърканост.

1.2.2.19. Остра коремна болка.

1.2.2.20. Отравяне.

1.2.2.21. Парализа.

1.2.2.22. Парестезии.

1.2.2.23. Плач, раздразнение.

1.2.2.24. Плачещо (болно) дете.

1.2.2.25. Повръщане.

1.2.2.26. Промяна в съзнанието.

1.2.2.27. Световъртеж.

1.2.2.28. Синкоп.

1.2.2.29. Слабост.

1.2.2.30. Сърдечен арест.

1.2.2.31. Тремор.

1.2.2.32. Умора.

1.2.2.33. Фебрилитет, треска.

1.2.2.34. Хипотензия.

1.2.2.35. Цианоза.

1.2.2.36. Шок.

1.2.3. Специфични аспекти на спешната медицина:

1.2.3.1. Насилие над деца и възрастни.

1.2.3.2. Превенция на спешните състояния и острите увреждания.

1.2.3.3. Аналгезия и седация.

1.2.3.4. Бедствени ситуации и масови инциденти.

1.2.3.5. Инциденти, свързани с фактори на околната среда.

1.2.3.6. Съдебномедицински въпроси.

1.2.3.7. Организация на спешните структурни звена.

1.2.3.8. Медицински проблеми в специфични пациентни популации.

1.2.4. Основни практически умения и процедури в спешната медицина:

1.2.4.1. Кардиопулмонална и церебрална ресусцитация - според последните европейски консенсусни препоръки; напреднали техники, терапевтична хипотермия, КПР при отворен гръден кош.

1.2.4.2. Мениджмънт (оценка, осигуряване на проходимост и мониторинг) на дихателните пътища - основни техники, напреднали техники, алтернативни техники, хирургични техники, алгоритъм при трудни дихателни пътища, бърз последователен увод (rsi) в условията на спешност.

1.2.4.3. Аналгезия и седация - преценка на нивото на седация и силата на болката, мониторинг на виталните белези и потенциалните странични ефекти при терапия на болката, седация при процедури, будна седация, подготовка на поддържаща екипировка, използване на подходяща регионална топикална или локална анестезиологична техника.

1.2.4.4. Поддържане на дихателната функция и вентилацията - преценка на дихателната функция и вентилацията, кислородотерапия, интерпретация на кръвногазова проба, пулсоксиметрия и капнография, вентилация с херметична лицева маска и дихателен мех, торакоцентеза, поставяне на плеврален дрен, свързване с подводен дренаж и преценка на функцията на аспирационната система, техники за инвазивна и неинвазивна белодробна вентилация.

1.2.4.5. Циркулаторна и сърдечна поддръжка - инфузия на течности, трансфузия - циркулаторен мониторинг, дефибрилация и пейсиране, спешна перикардиоцентеза, съдов достъп - периферен венозен, артериален, централен венозен и интраосален.

1.2.4.6. Диагностични процедури и умения - интерпретация на ЕКГ, назначаване на подходящи лабораторни изследвания и интерпретация - биохимия, кръвни газове, дихателна функция, биомаркери, назначаване на подходящи образни изследвания и интерпретация - рентгенография, ехография, СТ/MRI, изпълнение на фокусирана ехографска преценка.

1.2.4.7. УНГ умения и процедури - предна риноскопия, предна и задна носна тампонада, инспекция на орофаринкса, отоскопия, отстраняване на чуждо тяло при компрометирани дихателни пътища, поставяне и смяна на трахеостомна канюла.

1.2.4.8. Гастроинтестинални процедури - поставяне на назогастрална сонда, лаваж на стомаха, перитонеален лаваж, парацентеза, репониране на херния, измерване на вътрекоремно налягане, балонна тампонада на варици на хранопровода, проктоскопия.

1.2.4.9. Генитоуринарни процедури - поставяне на уретрален катетър, супрапубична цистостомия, преценка на функцията на уретрален катетър.

1.2.4.10. Хигиенни процедури - деконтаминация на пациент и околна среда, изолация на болен и протекция на персонала.

1.2.4.11. Мускулно-скелетни техники - асептична ставна пункция, фрактурна имобилизация (шиниране, гипсова имобилизация, лонгети), наместване на изкълчвания, имобилизация на шиен гръбнак, log roll (обръщане настрани), поведение при компартмънт синдром, фасцитомия, есхаротомия.

1.2.4.12. Неврологични и неврохирургични умения и процедури - преценка на съзнанието, балови системи, фундоскопия, лумбална пункция, интерпретация на образни изследвания.

1.2.4.13. Акушеро-гинекологични процедури - спешно раждане, вагинален преглед със спекулум, преценка на жертва на сексуално насилие.

1.2.4.14. Офталмологични процедури - отстраняване на чуждо тяло, латерална кантотомия, работа със специални диагностични осветителни тела.

1.2.4.15. Процедури по температурен контрол - измерване и мониториране на телесната температура, техники на охлаждане (евапоративно, ледена вода), техники на вътрешно охлаждане, техники на затопляне, мониторинг при пациенти с топлинен удар и еквиваленти, лечение и превенция на хипер- и хипотермия.

1.2.4.16. Транспорт на критично болен и спешен първичен транспорт - телекомуникация и телемедицински процедури, подготовка на санитарното транспортно средство - екипировка, специфични аспекти на мониторинг и терапия по време на транспорт.

1.2.4.17. Обработка на рани - инцизия и дренаж на абсцес, асептични техники, лечение на лацерации и мекотъканни увреди, хирургична обработка - иригация и затваряне.

1.3. Обучение и научни изследвания:

1.3.1. Самообучение на спешния лекар.

1.3.2. Преподавателски умения.

1.3.3. Критична оценка на научната литература.

1.3.4. Провеждане на клинични изследвания.

1.4. Комуникация, колаборация и междуколегиални отношения:

1.4.1. Комуникационни умения и междуличностови отношения по отношение на спешните пациенти и техните близки, колеги и други здравни специалисти, полиция, пожарна безопасност, гражданска защита, социални служби, медии и общество.

1.5. Професионализъм, етични и правни задължения:

1.5.1. Работа в спешен екип, делегиране на права и консултации, конфиденциалност на спешно болния, автономност на спешно болния и информирано съгласие, случаи на приложено насилие върху спешно болен, медико-правни аспекти и етични принципи в спешната медицина.

1.6. Организационно планиране:

Разрешаване на спешни случаи при грижи за множество спешни пациенти, спазване на качествени стандарти, мениджмънт на времето, мениджмънт на информацията.

1.7. Основни професионални компетентности на мобилните спешни екипи по дейности:

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Основни техники за поддръжка на живота без екипировка (Basic Life Support)
1. Първоначален преглед и начална бърза преценка	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Диагноза на сърдечен/дихателен арест	+	+	+	+	+	+	+	+
3. Оценка на съзнанието	+	+	+	+	+	+	+	+
4. Мануални маньоври за освобождаване и поддръжка на свободнопроходими дихателни пътища при възрастни, деца и новородени	+	+	+	+	+	+	+	+
5. Поставяне на пациента в безопасна зона	+	+	+	+	+	+	+	+
6. Осигуряване на безопасност в периметъра	+	+	+	+	+	+	+	+
7. Поставяне на пациента в странично стабилно положение	+	+	+	+	+	+	+	+
8. Вентилация уста в уста при възрастни, деца и новородени	+	+	+	+	+	+	+	+
9. Маскова вентилация при възрастни, деца и новородени	+	+	+	+	+	+	+	+
10. Проверка и оценка на пулса	+	+	+	+	+	+	+	+
11. Хаймлих маньовър	+	+	+	+	+	+	+	+
12. Непряк сърдечен масаж	+	+	+	+	+	+	+	+
13. Хемостаза с компресивна превръзка	+	+	+	+	+	+	+	+

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Основни техники за поддръжка на живота с екипировка (Basic Life Support)
1. Мениджмънт на дихателни пътища
2. Освобождаване и поддръжка на горни дихателни пътища с мануални и механични маньоври	+	+	+	+	+	+	+	+
3. Аспирация на долни дихателни пътища през изкуствени дихателни пътища	-	-/+	+	+	+	+	+	-
		При налични	При налични				При налични
		МК	К - ЛЕК				МК
		К - ДОЛ	К - РЕ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
4. Орофарингеален и назофарингеален тоалет	+	+	+	+	+	+	+	+
5. Алтернативни техники със супраглотично устройство	-/+	-/+	-/+	+	+	+	+	-/+
	КПР	КПР	КПР					КПР
6. Вентилаторен мениджмънт
7. Маскова вентилация при възрастни, деца и новородени	+	+	+	+	+	+	+	+/-
8. Назначаване на медикаменти
9. Кислород при КПР	+	+	+	+	+	+	+	+
10. Адреналин при КПР	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
11. Атропин при КПР	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
12. Адреналин при анафилактичен шок	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
13. Нитроглицерин спрей или сублингвално при ангина пекторис	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
14. Аспирин при съмнение за миокарден инфаркт	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
15. Високопроцентов глюкозен разтвор	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
16. Дефибрилация, синхронизирано кардиоверзио и сърдечна електростимулация
17. Автоматична дефибрилация	+	+	+	+	+	+	+	-/+

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Интензивна терапия при критичен спешен пациент
Мениджмънт на дихателни пътища
1. Основни техники за поддръжка	-	-	-	-	+	+	-	-
2. Алтернативни техники за поддръжка	-	-	-	-	+	+	-	-
3. Алтернативни техники при трудна интубация	-	-	-	-	+	+	-	-
4. Хирургични техники за поддръжка	-	-	-	-	+	+	-	-
Вентилация
5. Контролирана механична вентилация през изкуствени дихателни пътища	-	-	-	-	+	+	-	-
6. Различни варианти на специфична вентилация при деца и възрастни	-	-	-	-	+	+	-	-
Други							-
7. Гръден дренаж - поставяне и водене	-	-	-	-	+	+	-	-
8. Централен венозен път - осигуряване, мониторинг и инфузия	-	-	-	-	+	+	-	-
9. Интраосален достъп - осигуряване и инфузия	-	-	-	-	+	+	-	-
10. Интравенозно приложение на анестетици	-	-	-	-	+	+	-	-
11. Интравенозно приложение на невромускулни блокери	-	-	-	-	+	+	-	-
12. Интравенозно приложение на инотропи и пресори с инфузионна помпа	-	-	-	-	+	+	-	-
13. Артериален газов анализ	-	-	-	-	+	+	-	-
14. Интравенозно приложение на нитрат	-	-	-	-	+	+	-	-
15. Иглена декомпресия при тензионен пневмоторакс	-	-	-	-	+	+	-	-
16. Начална фибринолиза	-	-	-	-	+	+	-	-
Наблюдение и мониторинг							-
17. Инвазивно измерване на физиологични налягания	-	-	-	-	+	+	-	-
18. Количествена капнометрия	-	-	-	-	+	+	-	-
Техника на приложение на лекарствени продукти - ендотрахеално, i.v., назогастрично, рекално, интраосално, топикално, централно венозно	-	-	-	-	+	+	-	-

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Общи техники и действия при спешен пациент
1. Осигуряване на безопасност на мястото на инцидента	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Триаж на място и транспортен триаж	-	+	+	+	+	+	+	-
3. Предварителна информация от диспечер	+	+	+	+	+	+	+	+
4. Оценка и оглед на мястото на инцидента	+	+	+	+	+	+	+	-
5. Начална бърза преценка	+	+	+	+	+	+	+	+
6. Първоначален преглед, преценка и ресусцитация	+	+	+	+	+	+	+	-
7. Фокусиран преглед и анамнеза	-	-	+	+	+	+	+	-
8. Оценка за проходимост на дихателните пътища	+	+	+	+	+	+	+	+
9. Инспекция/палпация/аускултация	-	-	+	+	+	+	+	-
10. Бърза палпаторна преценка на артериално налягане и пулс	+	+	+	+	+	+	+	-
11. Оценка на кожни признаци	+	+	+	+	+	+	+	+
12. Оценка на шийни вени	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
13. Оценка на зенични реакции	+/-	+/-	+	+	+	+	+	-
14. Оценка на наранявания по региони	-	-	+	+	+	+	+	-
15. Балови системи за оценка на спешното състояние	-	-	+	+	+	+	+	-
16. Преценка на витални белези	+	+	+	+	+	+	+	+
17. Асистиране при нормално раждане	-	-	+	+	+	+	+	-
18. Асистиране при усложнено раждане	-	-	-	+	+	+	-	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
19. Стомашна декомпресия/лаваж	-	-	+	+	+	+	+	-
20. Каротиден масаж	-	-	-	+	+	+	-	-
21. Иригация на око	+	+	+	+	+	+	+	+
22. Катетеризация на пикочен мехур	-	-	+	+	+	+	+	-
23. Техники за външен контрол на телесната температура	+	+	+	+	+	+	+	+
24. Техники за вътрешен контрол на телесната температура	-	-	+	+	+	+	+	-
25. Интерпретация на 12-канална ЕКГ	-	-	+	+	+	+	+	-
26. Телеметрия	+	+	+	-	-	-	+	-
27. Искане за АМЕ	-	+	+	+	+	-	-	-
28. Триаж	+	+	+	+	+	-	-	-

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Евакуация и имобилизация на спешен пациент
1. Мануална шийна имобилизация	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Шийна яка	+	+	+	+	+	+	+	+
3. Шийна имобилизация при седнал пациент	+	+	+	+	+	+	+	+
4. Мануална имобилизация на крайници	+	+	+	+	+	+	+	+
5. Гръбначна имобилизация	+	+	+	+	+	+	+	+
6. Поставяне на оборудване за гръбначна имобилизация	+	+	+	+	+	+	+	-
7. Поставяне на твърда гръбначна дъска	+	+	+	+	+	+	+	+
8. Използване на шини за имобилизация на крайници	+	+	+	+	+	+	+	-
9. Налагане на превръзки	-/+	+	+	+	+	+	-/+	-
10. Налагане на турникет	+	+	+	+	+	+	+	+
11. Премахване на шлем на моторист	+	+	+	+	+	+	+	+
12. Преместване на спешен пациент	+	+	+	+	+	+	+	+
13. Бърза екстракция	+	+	+	+	+	+	+	+
14. Механична фиксация на пациент	+	+	+	+	+	+	+	+
15. Директен натиск при кървене	+	+	+	+	+	+	+	+
16. Контрол над кървене	+	+	+	+	+	+	+	+
17. Поставяне в транспортна позиция, мануален метод при бременни	-	МК	+	+	+	+	+	-
		К-ДОМ
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
Мониторинг при спешен пациент
1. Наблюдение - контакт, дихателна функция, дренажи, превръзки	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Неинвазивно измерване на артериално налягане	+	+	+	+	+	+	+	-
3. Пулсоксиметрия	-/+	+	+	+	+	+	+	-
4. Капнометрия - качествена	-/+	-/+	-/+	-/+	+	+	-/+	-
5. Автоматично измерване на артериалното налягане	-/+	+	+	+	+	+	+	-
6. Глюкометрия	-	+	+	+	+	+	+	-
7. Постоянна мониторна ЕКГ	-	+	+	+	+	+	+	-

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Мениджмънт на дихателни пътища
Основни маньоври за дезобструкция
1. Мануални маньоври, включително Хаймлих	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Механични маньоври: аспирация на горни дихателни пътища	+	+	+	+	+	+	+	+
3. Механични маньоври: аспирация на долни дихателни пътища през изкуствени дихателни пътища	-	-/+	+	+	+	+	+	-
		При налични	При налични
		КПР	КПР
		МК	К - ЛЕК
		К - ДОЛ	К - РЕ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
4. Механични маньоври: интубационен форцепс при чуждо тяло	-	+/-	+	+	+	+	+	-
		КПР
		МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
Напреднали техники за поддръжка на дихателни пътища
5. Трахеална интубация	-	-	-/+	+	+	+	-/+	-
			КПР				КПР
			МК				МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
6. Супраглотични техники	-/+	+	+	+	+	+	+	-/+
	КПР	КПР
	МК	МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
7. Хирургични техники	-	-	-/+	+	+	+	+	-
			КПР
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Венозен и интраосален достъп
1. Периферен венозен достъп	-/+	-/+	+	+	+	+	+	-
	КПР	КПР
	МК	МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
2. Интраосален достъп	-	-	-/+	+	+	+	-/+	-
			МК				МК
			К - РЕ
Дефибрилация и кардиоелектростимулация
1. Ръчна дефибрилация	-	-	+	+	+	+	-/+	-
2. Външен пейсмейкър	-	-	-	-/+	+	+	-/+	-
3. Синхронизирана кардиоверзия	-	-	-	-/+	+	+	-/+	-
							МК

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Назначаване и приложение на лекарствени продукти
1. Кислородотерапия	+	+	+	+	+	+	+	+
2. Аерозолна терапия	-	-	+	+	+	+	+	-
3. Интравенозно проложение на седативни, хипнотични и противогърчови лекарствени продукти	-	-	-/+	-/+	+	+	-/+	-
			МК				МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
4. Назначаване/приложение на неопиоиден аналгетик	-	-	-/+	+	+	+	+	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
5. Назначаване/приложение на опиоиден аналгетик	-	-	-/+	+	+	+	+	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
6. Интравенозно назначение и приложение на антиаритмици	-	-	-/+	+	+	+	+	-
			КПР
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
7. Приложение на инотропи/пресори на постоянна инфузия с инфузионна помпа	-	-	-/+	-/+	+	+	-/+	-
			МК				МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
8. Перорално приложение на антихипертензивни медикаменти	-	-	+	+	+	+	+	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
9. Интравенозно приложение на антихипертензивни медикаменти	-	-	-/+	+	+	+	+	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ

	ДОМ - М1	ДОМ - В1 ДОМ - В2	ДОЛ - В1 ДОЛ - В2	ЛЕ-В1 ЛЕ-В2 ЛЕ-В3(сп) ЛЕ-В4(сп)	РЕ-С1 РЕ-С2	АМЕ - М	АМЕ - А	ДОМ - А1 ДОМ - А2 ДОМ - А3
Назначаване и приложение на лекарствени продукти
1. Интравенозно приложение на спазмолитици	-	-	-/+	+	+	+	-/+	-
			МК				МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
2. Интравенозно приложение на диуретици и антидоти	-	-	-/+	+	+	+	-/+	-
			МК				МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
3. Интравенозно приложение на антибиотици	-	-	-/+	+	+	+	-	-
			МК
			К - ЛЕК
			К - РЕ
4. Асистирана медикация на пациент при налична лекарска прескрипция (автоинжекция, инхалация, букална, орална)	+	+	+	-	-	-	-	+
5. Инхалаторен β-агонист при диспнея и спазъм	-	-/+	+	+	+	+	+	-
		МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
6. Глюкагон/високопроцентов глюкозен разтвор (хипогликемия)	-	-	+	+	+	+	+	-
7. Подкожен или мускулен адреналин при анафилаксия	-	-/+	+	+	+	+	+	-
		КПР
		МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ
8. Аспирин при съмнение за миокарден инфаркт, нитроглицерин сублигвално или спрей	-	-/+	+	+	+	+	+	-
		КПР
		МК
		К - ДОЛ
		К - ЛЕК
		К - РЕ

КПР - в условията на Кардиопулмонална ресусцитация; К - ДОЛ - Компетентност на членове на екипа при участие в състава на долекарски екип; К - ЛЕК - Компетентност на членове на екипа при участие в състава на лекарски екип по лекарско указание; К - РЕ - Компетентност на членове на екипа при участие в състава на реанимационен екип по лекарско указание; МК - под телекомуникационен медицински контрол.

1.8. С цел усъвършенстване на квалификацията, теоретичните знания и практическите умения се провеждат допълнителни периодични професионални квалификационни курсове, обхващащи всички лица с професионална дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина".

1.9. Лицата с професионална дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" подлежат на периодична оценка на професионалните компетентности от управителя/изпълнителния директор/директора на лечебното заведение, като периодите за оценка са, както следва: за висш медицински персонал - не повече от две години, за останалите - не повече от три години. Професионалните компетентности могат да бъдат поставяни на оценка и при постъпване на работа в лечебно заведение.

Раздел V

Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми

1. Лечебно-диагностичните дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина" се извършват при спазване на изискванията на този стандарт и на утвърдени диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми, както и на правилата за добра медицинска практика.

2. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми (ДТПА) описват минималния стандарт (базовите задължителни стъпки) за лечение и грижи при спешни пациенти в извънболничната и болничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" от определени за това медицински специалисти.

3. Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина":

3.1. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" съдържат специфични назначения и указания за насочване на медицинските дейности и решения с прилагане и използване на специална екипировка, апаратура и лекарствени продукти в зависимост от компетенциите на спешния екип и нуждите на спешния пациент, извършвани под постоянен медицински контрол.

3.2. Мобилният спешен екип с най-високо ниво на компетентност извършва всички съставни части на ДТПА.

3.3. Долекарският и домедицинският мобилен спешен екип извършват всички съставни части на ДТПА в рамките на тяхната професионална компетентност и други съставни части на ДТПА под медицински контрол.

3.4. Провежданите лечебно-диагностични дейности и грижи и вземаните решения по отношение на спешен пациент могат да надвишават по обем и качество описаните в диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в зависимост от допълнителната квалификация, познанията и уменията на специалистите, без да надхвърлят компетенциите на екипа или на отделни негови членове.

3.5. Приложението на диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в извънболничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" трябва да започне незабавно след пристигането на мястото на инцидента от всеки мобилен спешен екип в рамките на указаната в този стандарт компетентност без искане за медицински контрол при установяване на диагностичната категория за конкретен спешен пациент в случаите на животозастрашаващи състояния.

3.6. Изпълнението на дейностите или частите на ДТПА, които са от професионалната компетентност на мобилния спешен екип, е задължение и отговорност на екипа.

3.7. В случай че състоянието на спешния пациент позволява и диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми го допускат, е възможно да бъдат предприемани диагностично-лечебни дейности от екип с по-ниска компетентност под медицински контрол (за тяхното потвърждаване, назначение и насочване) на лекар.

3.8. (*) Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се разработват и актуализират от колективи от медицински специалисти, определени със заповед на министъра на здравеопазването. При разработването и актуализацията на ДТПА могат да бъдат използвани (адаптирани) утвърдени европейски или международни протоколи за поведение и консенсуси в областта на спешната медицинска помощ, както и съобразени съответни препоръки на европейски/световни научни или съсловни дружества и организации. Задължително се разработват ДТПА относно следните състояния и със следното базово съдържание:

3.8.1. ДТПА при възрастни:

3.8.1.1. Чужди тела - обструкция.

3.8.1.2. Дихателна недостатъчност/астма/ХОББ.

3.8.1.3. Застойна сърдечна недостатъчност/белодробен оток.

3.8.1.4. Травматично дишане.

3.8.1.5. Шок.

3.8.1.5.1. Анафилаксия/анафилактичен шок.

3.8.1.5.2. Кардиогенен шок.

3.8.1.5.3. Хиповолемичен шок.

3.8.1.5.4. Неврогенен шок.

3.8.1.5.5. Септичен шок.

3.8.1.6. АCLS протоколи - възрастни.

3.8.1.6.1. Остър коронарен синдром.

3.8.1.6.2. Брадикардия.

3.8.1.6.3. Тахикардия.

3.8.1.6.4. Сърдечен арест.

3.8.1.6.5. Асистолия/безпулсова електрическа активност.

3.8.1.6.6. Камерна фибрилация, безпулсова камерна тахикардия.

3.8.1.7. Постресусцитационни грижи.

3.8.1.8. Коремна болка.

3.8.1.9. Повръщане.

3.8.1.10. Алергична/анафилактична реакция.

3.8.1.11. Нарушения в съзнанието.

3.8.1.12. Психиатрични спешни състояния/проблеми в поведението.

3.8.1.13. Захарен диабет.

3.8.1.14. Бъбречни заболявания.

3.8.1.15. Обструкция на хранопровода.

3.8.1.16. Епистаксис.

3.8.1.17. Хипертермия/топлинен удар.

3.8.1.18. Хипотермия/измръзване.

3.8.1.19. Гърчове.

3.8.1.20. Силен болков синдром.

3.8.1.21. Инсулт.

3.8.1.22. Токсично поглъщане/предозиране.

3.8.1.23. Травма при възрастни.

3.8.1.23.1. Коремна травма.

3.8.1.23.2. Изгаряния.

3.8.1.23.3. Гръдна травма.

3.8.1.23.4. Давене.

3.8.1.23.5. Травма на крайници/ампутация.

3.8.1.23.6. Очна травма.

3.8.1.23.7. Черепно-мозъчна травма.

3.8.1.23.8. Политравма.

3.8.1.23.9. Травматичен сърдечен арест.

3.8.1.24. Скали за оценка на тежестта на спешното състояние и пораженията.

3.8.2. ДТПА при деца:

3.8.2.1. Обструкция - чуждо тяло.

3.8.2.2. Дихателна недостатъчност - горни дихателни пътища/круп.

3.8.2.3. Шок.

3.8.2.4. Остър коронарен синдром.

3.8.2.5. Брадикардия.

3.8.2.6. Тахикардия.

3.8.2.7. Сърдечен арест.

3.8.2.8. Асистолия/безпулсова електрическа активност.

3.8.2.9. Камерна фибрилация, безпулсова камерна тахикардия.

3.8.2.10. Неонатална ресусцитация/апгар балова система.

3.8.2.11. Нарушения в съзнанието.

3.8.2.12. Повръщане.

3.8.2.13. Захарен диабет.

3.8.2.14. Хипотермия/измръзване.

3.8.2.15. Хипертермия/топлинен удар.

3.8.2.16. Обструкция на хранопровода.

3.8.2.17. Епистаксис.

3.8.2.18. Гърчове.

3.8.2.19. Силен болков синдром.

3.8.2.20. Инсулт.

3.8.2.21. Токсично поглъщане/предозиране.

3.8.2.22. Травма при деца:

3.8.2.22.1. Коремна травма.

3.8.2.22.2. Изгаряния.

3.8.2.22.3. Гръдна травма.

3.8.2.22.4. Давене.

3.8.2.22.5. Травма на крайници/ампутация.

3.8.2.22.6. Очна травма.

3.8.2.22.7. Черепно-мозъчна травма.

3.8.2.22.8. Политравма.

3.8.2.22.9. Травматичен сърдечен арест.

3.8.2.23. Скали за оценка на тежестта на спешното състояние и пораженията в детска възраст.

3.8.2.24. Деца със специални нужди.

3.8.2.25. Насилие над деца.

3.8.3. Травма протоколи.

3.8.4. ДТПА за акушерска спешност - бременност и раждане:

3.8.4.1. Абнормни презентации и придлежания на плода.

3.8.4.2. Акушерска спешност.

3.8.4.3. Нормално раждане/напреднало раждане и раждане в ход.

3.8.5. Медицински процедури:

3.8.5.1. Начална оценка при възрастни.

3.8.5.2. Начална оценка при деца.

3.8.5.3. Аерозолна терапия.

3.8.5.4. CPAP.

3.8.5.5. Капнометрия.

3.8.5.6. Трахеална интубация.

3.8.5.7. Алтернативни методи за поддръжка на свободнопроходими дихателни пътища.

3.8.5.8. Крикотиротомия.

3.8.5.9. Иглена декомпресия при тензионен пневмоторакс.

3.8.5.10. Пулсоксиметрия.

3.8.5.11. Аспирация.

3.8.5.12. Механична вентилация.

3.8.5.13. Осигуряване на периферен венозен път.

3.8.5.14. Интраосален достъп.

3.8.5.15. Автоматичен външен дефибрилатор.

3.8.5.16. Дефибрилация.

3.8.5.17. Синхронизирана кардиоверзия.

3.8.5.18. Пейсиране.

3.8.5.19. Глюкометрия.

3.8.5.20. Инжектиране на медикаменти.

3.8.5.21. Ортостатични промени в артериалното налягане.

3.8.5.22. Оценка на тежестта на болковия синдром.

3.8.5.23. Фиксиране на пациент с ограничаване на движенията.

3.8.5.24. Имобилизация на шийния отдел на гръбначния стълб.

3.8.5.25. Прилагане на турникет.

3.8.5.26. Налагане на тазов бандаж.

3.8.5.27. Деконтаминация.

3.8.6. Алгоритми за поведение/процедури:

3.8.6.1. Аеромедицински транспорт.

3.8.6.2. Алтернативен транспорт.

3.8.6.3. Отказ от лечение.

3.8.6.4. Летален изход при пристигане на място.

3.8.6.5. Оръжия.

3.8.6.6. Криминална сцена.

3.8.6.7. Насилие в дома/сексуално насилие/насилие върху възрастни.

3.8.6.8. Изоставено новородено.

3.8.6.9. Спешни пациенти със затлъстяване.

3.8.6.10. Наличие на мястото на инцидента на медицински специалист.

3.8.6.11. Спиране на действията по ресусцитация.

3.8.6.12. Инфекциозен контрол.

3.8.6.13. Протокол при излагане на патогени.

3.9. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми подлежат на непрекъсната преоценка и могат да бъдат използвани за оценка на качеството на дейността на екипите за спешна медицинска помощ.

3.10. Задължително е наличието и поддържането на последната версия на ДТПА на разположение на спешния мобилен екип във всички санитарни превозни средства.

3.11. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се изготвят във формат на бърза референция със схематично представяне, без да включват детайлизирано описание на поведението, действията и интервенциите.

3.12. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми са цветно кодирани с цел разграничаване на процедурните дейности и стъпки, които могат да бъдат изпълнени от мобилния спешен екип в рамките на неговата професионална компетентност.

3.13. Цветно кодиране на ДТПА:

3.13.1. Червен цвят - част от ДТПА, която се изпълнява под задължителен медицински контрол и оторизация от лекар.

3.13.2. Черен цвят - универсални грижи за спешен пациент - прилагат се от всички мобилни спешни екипи независимо от нивото им на професионална компетентност.

3.13.3. Жълт цвят - основни практически умения за преценка на състоянието, процедури, решения и интервенции - прилагат се от всички екипи независимо от нивото на професионална компетентност без нужда от медицински контрол.

3.13.4. Зелен цвят - напреднали практически умения за преценка на състоянието, процедури, решения и интервенции - прилагат се само от реанимационен, лекарски и долекарски мобилен спешен екип.

3.13.5. Син цвят - напреднали практически умения, процедури, решения и интервенции с прилагане на най-високо ниво на екипировка при нужда от интензивно лечение и интензивни грижи при критичен спешен пациент - прилагат се само от реанимационен мобилен спешен екип.

3.14. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването. Утвърдените ДТПА са задължителни за структурите, извършващи извънболнична медицинска дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина".

4. Диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми в болничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина":

4.1. Диагностично-терапевтичните протоколи и алгоритми в болничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина" са съставени от базови специфични назначения и указания за насочване на медицински дейности и решения с прилагане и използване на специална екипировка, апаратура и лекарствени продукти в зависимост от нуждите на спешния пациент и наличния кадрови и апаратурен ресурс на болничната структура.

4.2. (*) Министърът на здравеопазването определя със заповед колективи от медицински специалисти за разработване и актуализация на структурата и съдържанието на диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми по нозологии/състояния в болничната дейност в обхвата на специалността "Спешна медицина". При разработването и актуализацията на структурата и съдържанието на ДТПА могат да бъдат използвани (адаптирани) утвърдени европейски или международни протоколи за поведение и консенсуси в областта на отделните нозологии/състояния, както и съобразени съответни препоръки на европейски/световни научни или съсловни дружества и организации.

4.3. Структурата и съдържанието на ДТПА в болничната помощ по т. 4.2 се утвърждават със заповед на министъра на здравеопазването.

4.4. Лечебните заведения за болнична помощ разработват и внедряват свои ДТПА по най-често срещаните в практиката си спешни състояния въз основа на утвърдените структура и съдържание по т. 4.3.

Глава шеста

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ОСЪЩЕСТВЕНО ПОВИКВАНЕ И ПОСЕЩЕНИЕ В СТРУКТУРИТЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ИЗВЪНБОЛНИЧНА И БОЛНИЧНА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ОБХВАТА НА МЕДИЦИНСКАТА СПЕЦИАЛНОСТ "СПЕШНА МЕДИЦИНА"

1. Основателен достъп до извънболнична спешна медицинска помощ има при:

1.1. наличие на постъпило повикване в районната координационна централа с извършен телекомуникационен триаж при съдействие за отговор на ключовите въпроси от страна на търсещия системата за спешна медицинска помощ, определена триажна категория на повикването и осъществен екипен триаж съобразно стандартизираните карти за инцидент;

1.2. извършен медицински триаж на територията на филиал за спешна медицинска помощ;

1.3. извършен медицински триаж на територията на спешно отделение.

2. Основателно повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ има при:

2.1. обслужено от районната координационна централа при регламентиран достъп, възложено и поето за изпълнение от мобилен спешен екип повикване;

2.2. извършен от мобилния спешен екип медицински триаж на мястото на инцидента с потвърдена триажна категория при спешен пациент.

3. Неоснователно повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ има при установено на мястото на инцидента състояние при пациент, който не е обект на медицинската специалност "Спешна медицина", след проведен медицински триаж, снети анамнестични данни и извършена оценка на виталните функции и съзнанието.

4. Неоснователното повикване на мобилен екип на спешна медицинска помощ се удостоверява с документиране на обстоятелствата и условията за такова в специфичния за дейността документооборот - фиш за нерегламентирано (неоснователно) повикване - с отбелязване на анамнестичните данни и установените данни за състоянието на пациента след преглед и оценка на виталните функции и съзнанието.

5. Основателни посещение и прием в структури, осъществяващи дейности в обхвата на специалността "Спешна медицина", има при установено състояние при пациент, който е обект на специалността "Спешна медицина" (спешен пациент), след извършен медицински триаж и регистрация за прием в структурата.

6. Неоснователно посещение на ФСМП или спешно отделение има при установено състояние при пациент, който не е обект на специалността "Спешна медицина", след извършен медицински триаж, снети анамнестични данни и оценка на виталните функции.

7. Неоснователно посещение, прием и престой в спешно отделение има при установено състояние при пациент с проведени медицински триаж, входяща регистрация и диагностично-лечебни стъпки, което попада извън обхвата на специалността "Спешна медицина", като медицинското обслужване в тези случаи завършва с изписване и насочване на пациента към друга структура за болнична или извънболнична медицинска помощ.