НАРЕДБА № Е-РД-16-427 ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. ЗА КРИТЕРИИТЕ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ВСЕОБХВАТНАТА ОЦЕНКА, АНАЛИЗЪТ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ И АНАЛИЗЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ВИСОКОЕФЕКТИВНО КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ
Обн. ДВ. бр.71 от 15 Септември 2015г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Чл. 2. (1) Министърът на енергетиката изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет:
1. всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи;
2. анализ на разходите и ползите като част от всеобхватната оценка по т. 1, като анализът може да е част от екологичната оценка на програмата и на проекта, ако такава се предвижда;
3. анализ на националния потенциал като част от всеобхватната оценка по т. 1 и оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия;
4. мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с оценката по т. 1 и анализите по т. 2 и 3.
(2) Министърът на енергетиката изготвя методика за извършване на анализа по ал. 1, т. 2, която се публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката.
Глава втора.
ВСЕОБХВАТНА ОЦЕНКА НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ВИСОКОЕФЕКТИВНО КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛИННА И ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРИ ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ
Чл. 3. Всеобхватната оценка на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането включва:
1. потребление на енергия за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане;
2. прогноза за потреблението на енергия за производство на топлинна енергия и енергия за охлаждане през следващите 10 години, като се взема предвид изменението на потреблението на енергия в сградите и промишлените сектори:
а) очаквано търсене на топлинна енергия и енергия за охлаждане по промишлени сектори;
б) потенциал за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи енергопроизводствени мощности в MW, включително инсталирани в жилищни сгради микроагрегати за комбинирано производство на енергия;
в) очаквано допълнително производство на топлинна и електрическа енергия в MWh;
г) допълнителна дължина на тръбопроводи за пренос на топлинна енергия или енергия за охлаждане;
д) обхваната нова зона за топлоснабдяване/охлаждане;
е) брой на нови присъединени потребители;
ж) количество топлинна енергия или енергия за охлаждане в MWh от централи за комбинирано производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, от инсталации за използване на отпадна топлина и други източници на енергия;
з) процентно сравнение на изградените допълнителни мощности, на производството, на потреблението, на дължината на тръбопроводите и на покритата площ спрямо базовата 2013 г.;
3. изготвяне на карта на националната територия, на която са посочени:
а) точките на потребление на енергия за отопление и охлаждане, включително:
аа) общини и гъсто населени области със съотношение на застроената площ поне 0,3;
бб) индустриални зони с общо годишно потребление на енергия повече от 20 GWh енергия за отопление и охлаждане;
б) съществуваща и планирана инфраструктура за районни отоплителни и охладителни системи;
в) потенциални точки на подаване на енергия за отопление и охлаждане, включително:
аа) инсталации за производство на електрическа енергия с общо годишно производство на електрическа енергия над 20 GWh;
бб) инсталации за изгаряне на отпадъци;
вв) съществуващи и планирани инсталации за комбинирано производство на енергия и районни отоплителни инсталации;
4. установяване на потенциала за допълнително високоефективно комбинирано производство на енергия, включително чрез преоборудване на съществуващи и изграждане на нови централи за производство на електрическа енергия и промишлени инсталации или други съоръжения, които генерират отпадна топлина;
5. установяване на потенциала за енергийна ефективност на инфраструктурата на районните отоплителни и охладителни системи;
6. мерки за реализиране на потенциала по т. 4 с цел задоволяване на потребностите по т. 2.
Чл. 4. (1) Всеобхватната оценка на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането съдържа анализите по чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и мерките по чл. 2, ал. 1, т. 4.
(2) Всеобхватната оценка на потенциала за енергийна ефективност при отоплението и охлаждането се изготвя въз основа на информация, предоставена от Националния статистически институт, Евростат и енергийните предприятия.
Глава трета.
АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ. ПРИНЦИПИ НА АНАЛИЗА НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ
Раздел I.
Общи принципи на анализа на разходите и ползите
Чл. 5. (1) Анализът на разходите и ползите представлява финансово-икономически анализ, който има за цел определяне на икономически целесъобразни и технически осъществими мерки за насърчаване на енергийната ефективност при отопление и охлаждане.
(2) Анализът на разходите и ползите обхваща оценка на проект/проекти, въз основа на която се установява икономически най-ефективната възможност за отопление или охлаждане за даден географски район за целите на планирането на топлоподаването.
(3) Анализът на разходите и ползите отчита финансовите, социално-икономическите и екологичните фактори.
Чл. 6. Анализът на разходите и ползите се извършва в следната последователност:
1. установяване на граници на системите и географски граници:
а) установяване на граници на системите за отопление и охлаждане за всеки проект поотделно;
б) установяване на географските граници, които обхващат община, област или регион;
в) избор на оптимизирани решения, в рамките на установените географски граници;
2. прилагане на интегриран подход към вариантите за търсене и предлагане на енергия, като се отчитат всички приложими производствени ресурси, налични в границите на системата, на база разполагаемата отпадна топлина от производството на електрическа енергия, промишлените инсталации и енергия от възобновяеми източници, както и характеристики на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;
3. съставяне на основен сценарий, служещ за еталон, спрямо който се оценяват алтернативните сценарии;
4. идентифициране на всички технически и финансово приложими алтернативни сценарии, като се разглеждат само тези сценарии, които се основават на използване на високоефективно комбинирано производство на енергия, ефективни районни отоплителни и охладителни системи или ефективни индивидуални варианти за осигуряване на отопление и охлаждане;
5. прилагане на метод за изчисляване на разходи и ползи, който включва:
а) общите дългосрочни разходи и ползи от вариантите за осигуряване на отопление и охлаждане по критерий настояща нетна стойност;
б) избиране на времеви хоризонт, който включа всички разходи и ползи, свързани със сценариите, както следва:
- за бойлери - 20 години;
- за газови електроцентрали - 25 години;
- за районна отоплителна система - 30 години;
6. изчисляване и прогнозиране на цените и други допускания за икономическия анализ:
а) представят се допускания за цените на основните входни и изходни елементи и сконтовия процент, избран в съответствие с европейските или националните насоки; националният сконтов процент отчита предоставените от Европейската централна банка данни;
б) използват се национални, европейски или международни прогнози за развитието на цените на енергията;
в) цените, използвани в икономическия анализ, отразяват действителните социално-икономически разходи и ползи; цените включват външни разходи, свързани с въздействието върху околната среда и здравето, ако съществува пазарна цена на тези разходи или ако цената е включена в европейски или национални актове;
7. извършва се анализ, който отчита всяко значимо икономическо въздействие, включително разходите и икономиите на енергия от повишената гъвкавост на енергийните доставки и от оптимизираната работа на електроенергийните мрежи в анализираните сценарии, включително избегнатите разходи и спестяванията от намалени инвестиции в инфраструктура; в анализа се включват:
а) разходи:
аа) капиталови разходи за изграждане на енергийни обекти;
бб) капиталови разходи за преносни и разпределителни мрежи;
вв) променливи и постоянни оперативни разходи;
гг) разходи за първична енергия;
дд) разходи по отношение на околната среда и здравето, доколкото е възможно;
б) ползи:
аа) стойност на количествата произведени топлинна и електрическа енергия за потребителя;
бб) външни ползи, като ползи за околната среда и здравето, доколкото е възможно;
8. анализът на разходите и ползите отразява действителния паричен поток, свързан с инвестициите в отделни инсталации и тяхната експлоатация;
9. въз основа на метода по т. 5 се оценяват разходите и ползите от даден проект/проекти на основата на различни цени на енергията, сконтови проценти и други променливи фактори, оказващи съществено въздействие върху резултатите от изчисленията;
10. проектите с положителен резултат са тези, при които сумата от приходите във финансовия анализ надхвърля сумата от разходите.
Чл. 7. Анализът на разходите и ползите отчита прогнозите на общините и областите за развитие на потреблението на електрическа и топлинна енергия и природен газ, програмите и плановете за електроснабдяване, топлоснабдяване и газоснабдяване.
Раздел II.
Принципи на анализа на разходите и ползите за целите на чл. 8
Чл. 8. Анализ на разходите и ползите по чл. 2, ал. 1, т. 2 се извършва и когато:
1. се планира нова топлоелектрическа инсталация за производство на електрическа енергия с обща входяща топлинна мощност над 20 MW, с цел оценяване на разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
2. се извършва значително преоборудване на съществуваща топлоелектрическа инсталация за производство на електрическа енергия с обща входяща топлинна мощност над 20 MW, с цел оценяване на разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия;
3. се планира или се извършва значително преоборудване на промишлена инсталация с обща входяща топлинна мощност над 20 MW, която генерира отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел оценяване на разходите и ползите от използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, включително чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа;
4. се планира нова районна отоплителна и охладителна мрежа или при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия с обща входяща топлинна мощност над 20 MW, или се налага значително преоборудване на съществуваща инсталация, с цел оценяване на разходите и ползите от оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации.
Чл. 9. В случаите по чл. 8 анализът на разходите и ползите се извършва при спазване на следните принципи:
1. при планиране изграждането на инсталация за производство само на електрическа енергия се прави сравнение между планираната инсталация или планираното преоборудване и равностойна инсталация, която произвежда същото количество електрическа енергия, но оползотворява съпътстващата топлинна енергия, чрез високоефективно комбинирано производство на енергия и/или ефективни районни отоплителни и охладителни мрежи;
2. в дадени географски граници в оценката се вземат предвид планираната инсталация и всички подходящи съществуващи или потенциални точки на потребление на топлинна енергия, които биха могли да се снабдяват от инсталацията, като се отчитат рационални възможности (например техническа осъществимост и разстояние);
3. границите на системата се определят така, че да включват планираната инсталация и топлинните товари, като сградата/сградите и промишления процес; в границите на тази система се определят общите разходи за производство на топлинна и електрическа енергия в двата случая и се сравняват;
4. топлинните товари включват съществуващите топлинни товари, като промишлени инсталации или съществуващи районни отоплителни системи, а в градските райони и топлинния товар и разходите, които биха съществували, ако група от сгради или част от града разполага и/или е свързана с нова районна отоплителна мрежа;
5. анализът на разходите и ползите се основава на описание на планираната инсталация и инсталацията/инсталациите, сравнявани с планираната инсталация, като се посочват:
а) капацитет за производство на електрическа и топлинна енергия;
б) вид гориво;
в) планирано използване на инсталацията и броят на заплануваните часове на експлоатация дневно;
г) потребление на електрическа и топлинна енергия;
д) местонахождение на планираната инсталация;
6. за целите на сравнението се вземат предвид търсенето на топлинна енергия и видовете отопление и охлаждане, използвани от близките точки на потребление на енергия за отопление; сравнението обхваща свързаните с инфраструктурата разходи за планираната инсталация и за инсталацията, използвана за сравнение.
Чл. 10. При издаване на строителни разрешения в случаите по чл. 8 се вземат предвид:
1. резултатите от всеобхватната оценка по чл. 2, ал. 1, т. 1;
2. резултатите от анализа на разходите и ползите по чл. 2, ал. 1, т. 2.
Глава четвърта.
АНАЛИЗ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ВИСОКОЕФЕКТИВНО КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛИННА И ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И НА ЕФЕКТИВНИ РАЙОННИ ОТОПЛИТЕЛНИ И ОХЛАДИТЕЛНИ СИСТЕМИ. ОЦЕНКА НА ПОСТИГНАТИЯ НАПРЕДЪК ОТ УВЕЛИЧАВАНЕ ДЕЛА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНОТО КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО В БРУТНОТО ВЪТРЕШНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Чл. 11. За изготвяне на анализа на националния потенциал по чл. 2, ал. 1, т. 3 се определят:
1. референтни цени за първичните енергийни източници;
2. референтна цена/цени на електрическата енергия;
3. референтна цена/цени на топлинната енергия;
4. икономически живот на инвестицията;
5. процент на дисконтиране;
6. инвестиционни и експлоатационни разходи;
7. приходи от редукция на CO2;
8. годишен експлоатационен период.
Чл. 12. Анализът по чл. 2, ал. 1, т. 3 съдържа оценка на моментното състояние на:
1. производството на енергия от високоефективно комбинирано производство и от районни отоплителни и охладителни системи;
2. вложени енергийни ресурси за производството на енергия;
3. потребление на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане.
Чл. 13. Оценката на потенциала на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия (КПТЕ) при системи за централизирано топлоснабдяване съдържа:
1. оценка на състоянието на централите за комбинирано производство чрез централизирано топлоснабдяване;
2. оценка на икономическата и екологичната ефективност, изразена като икономия на първична енергия и редуцирани СО2 емисии, в резултат на увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство при системите за централизирано топлоснабдяване.
Чл. 14. Оценката на потенциала на производство на енергия от ефективни районни отоплителни и охладителни системи съдържа:
1. оценка на състоянието на районни отоплителни и охладителни системи;
2. оценка на икономическата и екологичната ефективност, изразена като икономия на първична енергия и редуцирани СО2 емисии.
Чл. 15. Потенциалът на КПТЕ и ефективното отопление и охлаждане в жилищни и обществени сгради обхваща:
1. жилищни сгради;
2. граница на икономическата ефективност;
3. потенциал за приложение на КПТЕ и ефективното отопление и охлаждане за нежилищни сгради.
Чл. 16. Потенциалът на КПТЕ в индустрията обхваща:
1. инвестиции за развитие на потенциала за модернизиране;
2. икономия на първични енергоносители и СО2;
3. прогнози за индустриалния потенциал на КПТЕ.
Чл. 17. Потенциалът на биомасата като енергийно гориво за КПТЕ и за районни отоплителни и охладителни системи обхваща:
1. технически потенциал на горската дървесна биомаса и потенциал по регионални управления на горите;
2. прогноза за добива на дървесина на следващите 5-10 години;
3. потенциал на биомасата от дървообработващата промишленост;
4. потенциал на селскостопанската биомаса;
5. обобщени данни за потенциала на биомасата като първичен енергиен ресурс;
6. потенциал на градските битови отпадъци за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия.
Чл. 18. Прогнозата за реализацията на потенциала за КПТЕ и на районни отоплителни и охладителни системи разглежда следните направления:
1. прогнозата за реализацията на потенциала за КПТЕ при системите за централизирано топлоснабдяване;
2. прогнозата за реализацията на потенциала за КПТЕ и на районни отоплителни и охладителни системи в жилищните и обществените сгради;
3. прогнозата за реализацията на потенциала за КПТЕ в индустриалния сектор;
4. прогнозата за реализиране на потенциала за КПТЕ и в районни отоплителни и охладителни системи от биомаса.
Чл. 19. (1) Въз основа на оценката по чл. 13 се извършва оценка на постигнатия напредък от увеличаване на дела на високоефективното комбинирано производство в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия.
(2) Оценката на постигнатия напредък по ал. 1 съдържа преглед на националната политика за подкрепа на КПТЕ и идентифицира потенциалните бариери пред развитието на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, които могат да бъдат:
1. нормативни бариери;
2. технически бариери;
3. финансови бариери;
4. бариери при използване на биомасата.
Глава пета.
МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕФЕКТИВНА ОТОПЛИТЕЛНА И ОХЛАДИТЕЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
Чл. 20. (1) Въз основа на всеобхватната оценка по чл. 2, ал. 1, т. 1 се изготвят мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, за реализиране на потенциала по чл. 3, т. 4.
(2) Мерките по ал. 1 включват предложения за:
1. увеличаване на дела на комбинирано производство на енергия в производството на енергия за отопление и охлаждане, както и в производството на електрическа енергия;
2. разработване на инфраструктура за ефективни районни отоплителни и охладителни системи с цел подпомагане развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване за отопление и охлаждане на енергия, произведена на база отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници;
3. насърчаване разполагането на нови топлоелектрически инсталации за производство на електроенергия и промишлени предприятия, генериращи отпадна топлина, на места, където може да бъде оползотворено максимално количество от наличната отпадна топлина за задоволяване на съществуващи или прогнозни потребности от енергия за отопление и охлаждане;
4. насърчаване разполагането на нови жилищни райони или нови промишлени предприятия, използващи топлинна енергия в своите производствени процеси, в случаите, в които наличната отпадна топлина, установена във всеобхватната оценка, може да допринесе за задоволяването на техните потребности от енергия за отопление и охлаждане;
5. насърчаване свързването на топлоелектрически инсталации за производство на електрическа енергия, промишлени предприятия, генериращи отпадна топлина, инсталации за изгаряне на отпадъци и другите инсталации за производство на енергия от отпадъци към местната районна отоплителна или охладителна мрежа;
6 насърчаване свързването на жилищни райони и промишлени предприятия, използващи топлинна енергия в производствените си процеси, към местната районна отоплителна или охладителна мрежа;
7. дела на високоефективното комбинирано производство на енергия, установения потенциал и постигнатия напредък;
8. оценка на количеството първична енергия, което ще бъде спестено;
9. оценка на мерките за публично подпомагане за отоплението и охлаждането и набелязване на потенциалния елемент на помощта.
(3) Мерките по ал. 1 имат за цел задоволяване на потребностите от енергия по чл. 3, т. 2.
Чл. 21. Мерките по чл. 20 се планират за период:
1. до 2020 г.;
2. до 2030 г.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Агрегат за комбинирано производство на енергия" е агрегат, който може да работи в режим на комбинирано производство на енергия.
2. "Малък агрегат за комбинирано производство на енергия" е агрегат за комбинирано производство на енергия с инсталирана електрогенерираща мощност под 1 MW.
3. "Микроагрегат за комбинирано производство на енергия" е агрегат за комбинирано производство на енергия с максимална електрогенерираща мощност под 50 kW.
4. "Ефективно отопление и охлаждане" е вариант на отопление и охлаждане, който в сравнение с друг вариант, отразяващ обичайни условия на работа, измеримо намалява вложената първична енергия, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система по разходно ефективен начин, съгласно оценката в анализа на разходите и ползите, като се вземе предвид енергията, необходима за извличане, преобразуване, пренос и разпределение.
5. "Ефективно индивидуално отопление и охлаждане" е индивидуален вариант за осигуряване на отопление и охлаждане, който в сравнение с ефективните районни отоплителни и охладителни системи измеримо намалява вложената първична енергия от невъзобновяеми източници, необходима за осигуряване на една единица доставена енергия в границите на съответната система, или изисква влагане на същото количество първична енергия от невъзобновяеми източници, но на по-ниска цена, като се вземе предвид енергията, необходима за извличане, преобразуване, пренос и разпределение.
6. "Референтна цена" е паричният израз на стойността на енергията и енергийните ресурси за целите на прогнозирането, определена от търсенето и предлагането на енергията и енергийните ресурси, осреднена за последните три години, която ще се прилага в бъдещ период.
§ 2. Наредбата въвежда изисквания на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 163 от Закона за енергетиката.
§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
§ 5. (1) Срокът за извършване на всеобхватната оценка по чл. 2, ал. 1, т. 1 и за уведомяване на Европейската комисия е 31.12.2015 г.
(2) При поискване от Европейската комисия оценката се актуализира и представя на всеки пет години.
§ 6. Методиката по чл. 2, ал. 2 се изготвя и публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката в едномесечен срок от влизане в сила на наредбата.
§ 7. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на енергетиката.
