НАРЕДБА № 4 ОТ 12 ЮНИ 2015 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Чл. 7. (1) Консервацията и реставрацията като системен процес включва индиректни и директни мерки и действия, целящи опазване на движимите културни ценности.

(2) Индиректните мерки и действия се определят като превантивна консервация.

(3) Действията, които се извършват директно върху движимата културна ценност, се определят като оздравителна консервация и реставрация.

Чл. 8. Основните дейности, свързани с консервацията и реставрацията на движими културни ценности, са:

1. оглед за установяване на състояние на движима културна ценност и изготвяне на констативен протокол за състояние, независимо от причините, които налагат осъществяването на дейностите (увреждане, аварийни ситуации, приемане и предаване на движими културни ценности, включени в изложби в страната и в чужбина, и др.);

2. диагностика и проучване на технико-технологичните характеристики на движима културна ценност;

3. планиране и извършване на превантивна и оздравителна консервация и реставрация;

4. даване на предписания за:

а) оптималните условия за съхранение на движимата културна ценност;

б) вида, материала и дизайна на реквизита, необходим за експониране и/или съхраняване на движима културна ценност;

в) вида, материала и дизайна на реквизита и начина на опаковане на движима културна ценност при транспортиране;

г) разкриване и безопасно вдигане от терен, полево съхранение и транспортиране на археологически находки;

5. осъществяване на контрол:

а) за правилното боравене с движими културни ценности при тяхното преместване, експониране, депониране, заснемане (фото-, дигитално, графично и др.), както и при диагностика, проучване, изготвяне на копия и др.;

б) относно вида, материала и дизайна на реквизита, използван за експониране и съхранение на движимите културни ценности;

в) при опаковане на движими културни ценности за транспортиране;

г) при провеждане на профилактика в експозиция и фондохранилище;

6. изготвяне на консервационно-реставрационна документация за всеки обработен обект;

7. оказване на спешна помощ на движима културна ценност в риск или при теренни проучвания;

8. изготвяне на предложения за аварийна и извънпланова профилактика и консервационно-реставрационна намеса;

9. извършване на научноизследователска работа, свързана с теорията и практиката по консервация, реставрация и проучване на движимите културни ценности;

10. консултиране на научни и културни организации във всички сфери на дейността по консервация и реставрация на движими културни ценности;

11. контролиране и приемане на консервационно-реставрационни работи, извършвани по договори от външни специалисти, върху движими културни ценности от фондове и колекции на научни и културни организации и физически лица;

12. даване на експертна оценка в помощ на правораздавателните органи, участие в специализирани консервационно-реставрационни комисии и съвети за експертна оценка и за идентификация и регистрация на движими културни ценности.

Чл. 9. (1) Консервационно-реставрационните дейности задължително се предшестват от етап на планиране, диагностика и проучване.

(2) Етапът на консервационно-реставрационно планиране включва:

1. оглед за установяване състоянието на движимата културна ценност, резултатите от който се отразяват в констативен протокол;

2. изготвяне на проект за извършване на необходимите дейности по проучване, диагностика, консервация и реставрация, в който се дават и мотиви за избора на методи и материали;

3. подробно документиране на състоянието на движима културна ценност преди консервационно-реставрационна намеса чрез фото-, дигитално, графично заснемане и др.

Чл. 10. (1) Диагностиката се извършва въз основа на проведени наблюдения, проучване, анализ и интерпретация на получените резултати.

(2) При проучването на технико-технологичните характеристики на движима културна ценност се събира и информация, необходима за вземане на решения за консервационно-реставрационните намеси.

Чл. 11. Диагностиката и проучването на технико-технологичните характеристики на движими културни ценности позволяват да се:

1. определи видът и актуалното състояние на конкретен обект;

2. направят изводи за настъпили и протичащи в момента промени в състоянието;

3. вземат обективно обосновани решения за спирането и/или максималното им забавяне;

4. установят и документират специфични белези, които определят материалите, техниките и технологията, използвани за създаването на движимата културна ценност, както и нейната функция и история.

Чл. 12. Диагностиката и проучването на технико-технологичните характеристики на движими културни ценности се извършват от или под ръководството на реставратора, осъществяващ консервацията и реставрацията.

Чл. 13. Дейности по проучване на движими културни ценности могат да се извършват предварително и по време на директната консервационно-реставрационна намеса.

Чл. 14. (1) Консервационно-реставрационната документация отразява извършените дейности и използваните методи и материали по диагностика, изследване на технико-технологичните характеристики, консервация и реставрация.

(2) Консервационно-реставрационна документация се изготвя за всяка движима културна ценност.

(3) Изготвянето на документацията по ал. 2 е задължително.

Чл. 15. (1) Консервационно-реставрационната документация се изготвя на хартиен и електронен носител най-малко в два екземпляра.

(2) Копия от документацията на хартиен и електронен носител се съхраняват безсрочно:

1. от собственика на културната ценност;

2. в лабораторията или ателието, в което са извършени дейностите по консервация и реставрация;

3. в научния архив в случаите, когато се извършва от музей.

Чл. 16. Консервационно-реставрационната документация включва:

1. цялата налична писмена, фото- и други видове документация за извършените по-ранни проучвания и консервационно-реставрационни намеси;

2. подробно описание на състоянието, в което движимата културна ценност е постъпила за консервация и реставрация;

3. резултатите от диагностиката и проучването на технико-технологичните характеристики;

4. мотивите за прилагането на едни или други методи и материали за консервация и реставрация;

5. описание на извършените консервационно-реставрационни намеси и списък на използваните материали:

а) предписания за параметрите на средата, в която ще се съхранява или експонира движимата културна ценност;

б) начина на експониране и необходимия реквизит, гарантиращ безопасността на движимата културна ценност;

в) изисквания към начините на боравене с движимата културна ценност;

6. илюстративен материал (фотографии, дигитални изображения, рентгенография и пр.), документиращ началното състояние на движимата културна ценност, технико-технологични белези, междинните етапи от извършената консервационно-реставрационна работа и състоянието след консервация и реставрация; копия на протоколите от всички проведени изследвания и анализи (физико-химични, микробиологични, исторически и др.); копия от протоколи от проведени заседания на експертни съвети, ако е имало такива;

7. библиография на публикации, използвани в работата по планиране, диагностика, проучване и консервация и реставрация на движимата културна ценност.

Чл. 17. (1) За извършване на дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности, собственост на физически и юридически лица, се сключва писмен договор.

(2) Договорът съдържа клаузи за:

1. посочване на вида и обема на необходимите дейности по диагностика, проучване, консервация и реставрация;

2. условията, свързани с охраната на културната ценност за периода на извършване на договорените дейности;

3. задължително изпълнение на предписанията за условията на боравене, съхранение и експониране на движимата културна ценност след консервация и реставрация;

4. срок за изпълнение;

5. изготвяне на консервационно-реставрационна документация;

6. размер на договорено възнаграждение;

7. поемане на задължение за осигуряване на охрана на културната ценност за срока на договора;

8. поемане на гаранция от реставратора за определен срок за извършената консервация и реставрация, при спазване на предписанията по т. 3;

9. условията за приемане и предаване на движимата културна ценност.

(3) Към договора се прилагат:

1. приемно-предавателен протокол;

2. констативен протокол за състоянието при приемане на движимата културна ценност за консервация и реставрация;

3. проект за консервационно-реставрационна намеса;

4. план-сметка за дейностите;

5. копие от удостоверение за вписване в регистъра по чл. 165, ал. 1 ЗКН на реставратора или на ръководителя на лабораторията/ателието, на което е възложена работата по консервация и реставрация.

Чл. 18. (1) Предаването и приемането на движима културна ценност за консервация и реставрация се извършва с приемно-предавателен протокол на основание проведено проучване на състоянието на движимата културна ценност и изготвени констативен протокол и проект за консервационно-реставрационна намеса.

(2) Приемно-предавателният протокол по ал. 1 съдържа:

1. информация за вида, размерите и теглото, материала и техниката на изработка (ако са известни);

2. инвентарен/временен или полеви номер;

3. наименование/заглавие и автор (ако са известни);

4. произход (ако е известен);

5. обща оценка на състоянието на движимата културна ценност;

6. срок на действие (важи само за акта за временно ползване);

7. дата на връщане, подпис.

(3) Документите по ал. 1 се изготвят в два идентични екземпляра.

(4) Движими културни ценности, върху които следва да бъдат извършени дейности по консервация и реставрация за целите на идентификацията или за временни изложби, постъпват с временен или полеви номер.

Чл. 19. Редът за приемане-предаване на движими културни ценности за консервация и реставрация в лаборатория и/или ателие се урежда с правилника по чл. 3, ал. 2.