НАРЕДБА № 8121з-647 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2014 Г. ЗА ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ ЗА ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОБЕКТИТЕ

Чл. 14. (1) Обектите се поддържат в техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба. Обектите, които съответстват изцяло на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, но са въведени в експлоатация при спазване изискванията на предходни нормативни актове за безопасност при пожар, може да се поддържат в техническото състояние, съответстващо на изискванията на същата наредба.

(2) (В сила от 31.12.2016 г.) За осигуряване на ПБ при експлоатацията на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се изпълняват:

1. пожароизвестителни системи със специфичен звуков сигнал на всеки етаж;

2. аварийно евакуационно и аварийно работно осветление;

3. отделяне на стълбищните клетки съгласно чл. 47 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар - за обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1;

4. изискващата се посока на отваряне на евакуационните врати, както и брави тип "антипаник".

(3) Изискванията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат за обекти, в които не са били изпълнени същите пасивни и активни мерки за пожарна защита въпреки изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежа в експлоатация.

(4) Допуска се изискването по ал. 2, т. 3 да не се изпълнява, когато в обекта е осигурена автоматична пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал на всеки етаж.

(5) За обекти, които представляват паметници на културата, изискванията по ал. 2 се прилагат след положително писмено становище на Националния институт за недвижимо културно наследство.

Чл. 15. (1) Обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) Продуктите за пожарогасене, с които се оборудват обектите, трябва да са с удостоверено съответствие съгласно изискванията на наредбата по чл. 17, ал. 6 ЗМВР.

(3) За продуктите за пожарогасене, с които са оборудвани обектите към датата на влизане в сила на наредбата по чл. 17, ал. 6 ЗМВР, се счита, че отговарят на изискванията й.

Чл. 16. (1) Свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.

(2) Горимите отпадъци, както и остатъчните продукти от печките с твърдо гориво се събират на определени пожарообезопасени места и се отстраняват по ред, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 9.

Чл. 17. (1) Пътищата за противопожарни цели се поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и водоизточниците.

(2) Преди затваряне на отделни участъци от пътищата по ал. 1, при което се затруднява преминаването на пожарни автомобили, незабавно се уведомява съответната РСПБЗН.

Чл. 18. (1) Външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите се поддържа в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта.

(2) Пожарните хидранти и водоемите (водоизточници и резервоари) се обозначават в съответствие с приложение № 5.

(3) Преди настъпване на зимния период пожарните хидранти, откритите водоеми и др. се подготвят за експлоатация при отрицателни температури.

Чл. 19. (1) Автоматичните портални врати и бариери се оборудват с устройства за ръчно задвижване.

(2) На прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия се поставят трайни настилки до горните части на релсите за осигуряване преминаването на пожарните автомобили.

Чл. 20. По време на експлоатация не се разрешава:

1. свободната дворна площ на обектите да се използва не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;

2. оставянето на подвижен железопътен състав на прелезите на железопътните линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия;

3. да се складират материали, оборудване, отпадъчен амбалаж, както и да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски обслужващи дейности на разстояние, по-малко от нормативно изискващото се съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. спиране и паркиране на транспортни средства, поставяне на преместваеми обекти, материали и съоръжения на разстояние, по-малко от 5 m, преди и след пожарните хидранти и подстъпите, шахтите и площадките за засмукване на вода от водоемите за пожарогасене;

5. използването на открит огън на територията на обекти с категория по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б (ако не е свързано с технологичния процес);

6. изгарянето на горими отпадъци, суха растителност и други растителни остатъци.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Контролът на носимите и возимите пожарогасители се осъществява от собственика (ръководителя) на обекта или от отговорниците по ПБ чрез извършване на периодични проверки при спазване на изискванията по т. 4.2 от СД ISO/TS 11602-2:2015 "Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2: Контрол и техническо обслужване". Проверява се дали пожарогасителят отговаря на следните условия:

1. поставен е в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2;

2. достъпът до него е безпрепятствен;

3. инструкциите му за експлоатация са четливи;

4. предпазното устройство за предотвратяване на непреднамерено задействане и пломбите не са повредени или липсващи;

5. пълен е (чрез претегляне или повдигане);

6. не е видимо повреден, корозирал, изтичащ или със запушен струйник;

7. показанието на манометъра или индикатора (където има такъв) е в работния обхват или положение.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват при първоначалното поставяне на пожарогасителя в обекта, а впоследствие - на интервали от не повече от 30 дни. Пожарогасителите трябва да се проверяват по-често, когато обстоятелствата налагат това.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4.3, 4.4 и 5 от СД ISO/TS 11602-2:2015.

(4) (Попр. - ДВ, бр. 105 от 2014 г.) Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР.

Чл. 22. (1) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС и на СГУ се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти:

1. за пожароизвестителните системи - СД CEN/TS 54-14 "Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане";

2. за автоматичните спринклерни инсталации - т. 20 от БДС EN 12845 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Автоматични спринклерни инсталации. Проектиране, монтиране и поддържане";

3. за стационарните пожарогасителни системи с прах - БДС EN 12416-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с прах. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане";

4. за стационарните пожарогасителни инсталации с газообразни вещества - БДС EN 15004-1 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации за гасене с газообразни вещества. Част 1: Проектиране, монтиране и поддържане (ISO 14520-1:2006, с изменения)";

5. за стационарните пожарогасителни инсталации с пяна - БДС EN 13565-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с пяна. Част 2: Проектиране, изграждане и поддържане";

6. за стационарните пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли - СД CEN/TR 15276-2 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Пожарогасителни инсталации с кондензирали аерозоли. Част 2: Проектиране, монтиране и поддържане";

7. за стационарните пожарогасителни инсталации с разпръсната струя вода - СД CEN/TS 14816 "Стационарни пожарогасителни инсталации. Инсталации с разпръскване на вода. Проектиране, монтиране и поддържане";

8. за стационарните пожарогасителни инсталации с въглероден диоксид - БДС ISO 6183 "Технически съоръжения за защита срещу пожар. Гасителни системи с въглероден диоксид за използване в помещения. Проектиране и монтиране";

9. за системите за гласово уведомяване - БДС EN 60849 "Звукови системи за извънредни ситуации".

(2) Пожарните кранове се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 671-3 "Стационарни противопожарни системи. Системи с маркуч. Част 3: Поддържане на макари с полутвърд маркуч и системи с плосък маркуч".

(3) Системите за управление на дим и топлина се поддържат в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на БДС EN 12101 "Системи за управление на дим и топлина".

(4) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС, СГУ и на системите за управление на дим и топлина, проектирани по реда на чл. 7 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, се извършват и при спазване на специфичните изисквания на стандарта или на националния нормативен акт, по който са проектирани.

(5) Поддържането и обслужването на ПИС, ПГС, СГУ, на пожарните кранове и на системите за управление на дим и топлина се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР.

(6) Допуска се дейностите по ежедневно, ежеседмично и ежемесечно поддържане и обслужване (ако такива се изискват съгласно инструкциите за експлоатация на производителя или стандартите по ал. 1 - 4) на пожарните кранове, на системите за управление на дим и топлина, на ПИС, ПГС и СГУ (с изключение на ежемесечното обслужване на системите по ал. 1, т. 3) да се извършват от собственика (ръководителя) на обекта или от лица, определени със заповедта по чл. 6, ал. 1, т. 3.

Чл. 23. (1) Пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари се поддържат в изправно състояние в съответствие с указанията за ползване на производителите им.

(2) Пожаротехническите средства се поставят на леснодостъпни и с добра видимост места и в съответствие с тяхното местоположение върху схемите за евакуация за обектите, за които се изискват такива схеми. Пожаротехническите средства се монтират при спазване на следните изисквания:

1. пожарогасителите се поставят на конзоли или стойки или се монтират в шкафове, освен ако не са возим тип;

2. пожарогасители с обща маса 18 kg или по-малка се монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на разстояние не повече от 1,5 m над пода; пожарогасители с обща маса, по-голяма от 18 kg (с изключение на возимите видове), се монтират така, че горната част на пожарогасителя да е на разстояние не повече от 1,0 m над пода; разстоянието между дъното на пожарогасителите, монтирани на конзоли или стойки, и пода е не по-малко от 3 cm;

3. когато пожаротехническите средства са монтирани или поставени на предназначените за тях места, инструкциите за работа се обръщат навън или по посока на най-вероятния достъп;

4. когато пожаротехническите средства са монтирани в затворени шкафове, които са поставени навън или са изложени на повишени температури, шкафовете се осигуряват с вентилационни отвори;

5. за пожаротехническите средства, разположени в заключени шкафове или помещения, се предвиждат средства за достъп при аварийна ситуация.

(3) Местоположението на пожарогасителите и пътищата за достъп до тях се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 3 от 2009 г.).

(4) Противопожарните съоръжения, пожарните кранове, стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, устройствата за алармиране или оповестяване, устройствата за ръчното задействане на ПИС, ПГС и СГУ, евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към евакуационните изходи се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) При експлоатация на обектите не се разрешава:

1. носимите и возимите пожарогасители, с които са оборудвани обектите, да не са технически обслужени, презаредени и хидростатично изпитани съгласно чл. 21, ал. 3 и 4;

2. пожарните кранове, ПИС, ПГС, СГУ и системите за управление на дим и топлина да не са поддържани и обслужени съгласно чл. 22, ал. 1 - 6.

Чл. 24. (1) Входовете на помещенията в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 се обозначават със знаци, указващи категорията по пожарна опасност, съгласно т. I от приложение № 6.

(2) На обектите по ал. 1 входовете на местата от групи "Повишена пожарна опасност" и "Експлозивна опасност" (съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) се обозначават със знаци съгласно т. II от приложение № 6.

Чл. 25. (1) Забранява се използването на открит огън и тютюнопушенето в обекти от подкласове на функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2, където се използват или съхраняват ЛЗТ, ГТ, ГГ, както и материали, отделящи горими прахове или летящи частици.

(2) Забранените места за пушене и използване на открит огън се обозначават със знаци съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа.

Чл. 26. Аварийното евакуационно и аварийното работно осветление се поддържат в изправност през целия експлоатационен срок на обекта.

Чл. 27. (1) Дървените елементи на сцени в обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 трябва да отговарят на изискванията за клас по реакция на огън С съгласно БДС EN 13501-1 "Класификация на строителни продукти и елементи по отношение на реакцията им на огън. Част 1: Класификация въз основа на резултати от изпитвания на реакция на огън".

(2) Всички декори, завеси и драперии, използвани в сценичните комплекси, зрителните зали, фоайетата и други подобни в обекти от подклас по функционална пожарна опасност Ф2.1 за повече от 50 души, трябва да отговарят на следните изисквания по отношение на поведението им при горене:

1. за продуктите от дърво - С-d0, s1, съгласно БДС EN 13501-1;

2. за продуктите от пластмаса - V-0, съгласно БДС ЕN 60695-11-10 "Изпитване на опасност от пожар. Част 11-10: Изпитвателни пламъци. Хоризонтален и вертикален метод за изпитване с пламък с мощност 50 W";

3. за продуктите за тапициране (пенопласти) - HF-1, съгласно БДС ISO 9772 "Разпенени пластмаси. Определяне характеристиките при хоризонтално горене на малки пробни тела, подложени на малък пламък";

4. за текстилни продукти - клас 1, съгласно БДС EN 13773 "Текстил и продукти от текстил. Поведение при горене. Завеси и пердета. Схема за класификация".

(3) Извършената обработка на реквизитите и декорите с огнезащитни състави за изпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 се удостоверява с протокол (приложение № 7).

Чл. 28. Пасивните и активните мерки за защита и приетите технически решения за осигуряване на пожаробезопасната експлоатация на обекта се поддържат в изправно състояние през целия експлоатационен срок на обекта с оглед спазване на изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за безопасност при пожар.

Чл. 29. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи на обектите (за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ), свързани с преминаване през пожарозащитните прегради на тръбопроводи, въздухопроводи, кабели и други съоръжения и комуникации, в местата на преминаването им преградите се уплътняват с продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, без да се намалява огнеустойчивостта им.

Чл. 30. Входовете за подпокривните пространства на сградите с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В до F, се държат заключени, когато в тях не пребивават хора.

Чл. 31. При извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 32. В сградите и помещенията не се разрешава:

1. складиране на ЛЗТ и ГТ и на горими вещества и материали в помещения с друго функционално предназначение и в подпокривните пространства на сгради с покриви, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън от В до F;

2. използване и съхраняване на пропан-бутан в помещения, чийто под е разположен по-ниско от нивото на околния терен, с изключение на случаите по чл. 97, ал. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 82 от 2004 г.);

3. използване и съхраняване на ЛЗТ, ГТ и ГГ в количества, по-големи от допустимите, съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения (с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответната защита);

5. възпрепятстване на достъпа до електрическите табла, пожарогасителите, вътрешните пожарни кранове и местата за управление на ПИС, ПГС, СГУ и системите за управление на огън и дим;

6. нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им;

7. влагане на столове и на продукти за покрития на вътрешни и външни повърхности, както и на продукти за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.), които са с класове по реакция на огън, несъответстващи на определените в Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ.

Чл. 33. При организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност на обектите, се разработват и представят в съответната РСПБЗН планове за осигуряване на ПБ, като задължително се осигуряват условията за безопасна евакуация при спазване изискванията на глава седма от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и изискванията на тази наредба.

Чл. 34. (1) По време на експлоатация не се разрешава:

1. използване на сградите и помещенията не по предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при пожар;

2. заключване (блокиране в затворено положение) на вратите по пътищата за евакуация от обекти в работно време и в извънработно време, когато в тях пребивават хора, с изключение на затвори, психиатрични заведения и др. под.;

3. поставяне на материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите, пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища под нормативно изискващата се или се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация;

4. поставяне на горими материали по пътищата за евакуация.

(2) Допуска се изискванията по ал. 1, т. 2 да не се изпълняват, ако е налице най-малко едно от следните условия:

1. заключените врати се освобождават от сигнал на автоматична ПИС, като в непосредствена близост отвътре до вратата се разполага ръчен пожароизвестител;

2. осигурено е автоматично отключване (разблокиране) на вратата при отпадане на електрическото захранване, както и при натискане на бутон, разположен в непосредствена близост отвътре до вратата.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 3 не се отнасят за вратите, чиито крила в отворено положение стесняват пътя за евакуация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Допуска се изискванията по ал. 1, т. 4 да не се изпълняват за детски градини и ясли от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.1 и за училища и центрове за подкрепа за личностно развитие от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1, когато са изпълнени следните условия:

1. горимите материали са дрехи и/или материали, свързани с образователния процес (учебни пособия) и са поставени в метални ученически или детски шкафчета;

2. шкафчетата по т. 1 са монтирани в евакуационни коридори и/или фоайета на сградата;

3. осигурена е автоматична пожароизвестителна система със специфичен звуков сигнал, обхващаща цялата сграда, и евакуационните стълбища в сградата са отделени съгласно чл. 47 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) В случаите по ал. 4 разпоредбите на чл. 14, ал. 3 и 4 не се прилагат.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Шкафчетата по ал. 4 се поставят при спазване на следните изисквания:

1. монтирани са само към едната стена на коридора/фоайето и са стационарно закрепени към стената и/или пода;

2. минималното разстояние от всеки евакуационен изход до шкафчетата е 0,9 m.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Не се разрешава:

1. в шкафчетата по ал. 4 да се поставят леснозапалими течности, горими течности и горими газове;

2. върху шкафчетата по ал. 4 да се поставят всякакви материали и оборудване, в т.ч. негорими такива.

(8) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) Допускането по ал. 2 не се прилага за врати, на които има монтирани брави тип "антипаник".

Чл. 35. Всички неизправности в електрическите инсталации и съоръжения, които може да предизвикат искрене, късо съединение, нагряване на изолацията на кабелите и проводниците, отказ на автоматични системи за управление и др., се отстраняват незабавно.

Чл. 36. След приключване на работния ден захранването на електрическите вериги с изключение на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на работа, се изключва.

Чл. 37. При експлоатацията на обектите, при извършването на текущи ремонти и при поддържането на електрическите инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:

1. използването на нестандартни и/или подсилени предпазители в електрическите табла;

2. съхраняването на материали или престоят на транспортни и други технически средства върху ревизионните шахти на тунели с електрически кабели, в помещенията на главните разпределителни табла, както и разполагането на горими материали на разстояние, по-малко от 1 m, от главни и разпределителни електрически табла;

3. нарушаването на степента на защита на електрическите съоръжения (IP) и категорията на експлозивна защита на електрическите съоръжения, работещи в места от групи "Повишена пожарна опасност" и "Експлозивна опасност" съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. полагането на проводници и монтирането на елементи на електрическите инсталации в нарушение на изискванията, определени в глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

5. нарушаването на инструкциите на производителите за монтаж и експлоатация на електрически съоръжения и изделия;

6. използването на електронагревателни уреди (ютии, котлони, бързовари и други подобни) извън специално оборудваните за тази цел непожароопасни места, определени със заповедите по чл. 9, ал. 2, т. 2 и 4;

7. влагането на стационарни електрически съоръжения и използването на преносими електрически съоръжения, апарати и уреди със степен на защита (IP) и с категория на експлозивна защита, несъответстваща на изискващата се за местата от групи "Повишена пожарна опасност" и "Експлозивна опасност" съгласно глава дванадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 38. (1) Преди настъпване на есенно-зимния период отоплителните уреди и съоръжения се проверяват и при необходимост се ремонтират за осигуряване на пожарната им безопасност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) Комините и димоотводните тръби, както и шахтите и въздухопроводите за скари, фритюрници и други подобни се почистват от сажди и отлагания в началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат мерки за ПБ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) Комините, димоотводните тръби, шахтите и въздухопроводите за скари, фритюрници и други подобни, се осигуряват с негорими мастни филтри (мазниноуловители), които се почистват периодично съгласно инструкциите на производителите.

(4) Извършените мероприятия за осигуряване на ПБ на отоплителните уреди и съоръжения по ал. 1 - 3 се удостоверяват с протокол с изключение на обектите от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4.

Чл. 39. (1) Елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват в съответствие със сроковете, определени в инструкциите или указанията на производителя. Резултатите от извършената проверка се документират.

(2) Когато в инструкциите и/или в указанията на производителя не са посочени срокове за проверка, елементите на защитната автоматика на съоръженията се проверяват не по-рядко от веднъж годишно.

Чл. 40. (1) При експлоатацията на отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава:

1. използването на неизправни инсталации, уреди и съоръжения, както и в несъответствие с техническите изисквания за техния монтаж и експлоатация;

2. употребата на ЛЗТ и ГТ за разпалване;

3. сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите;

4. използването на въздухопроводите и инсталационните канали като димоотводи;

5. принудителното възпламеняване на горимите отлагания по комините и вентилационните въздухопроводи;

6. повторното запалване на печки с течно гориво, преди те да са се охладили;

7. оставянето без наблюдение на печки с твърдо, течно и газово гориво и други отоплителни уреди (с изключение на тези с автоматичен режим на работа);

8. разполагането на локални отоплителни уреди и на димоотводните им тръби на разстояние, по-малко от 0,5 m, от конструктивни елементи, стенни покрития и тавани с класове по реакция на огън В - F.

(2) Разрешава се поставянето на локални отоплителни уреди на твърдо гориво върху подови покрития, изпълнени от продукти с класове по реакция на огън Вfl - Dfl, при наличието на подложка под тях, изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, която да излиза най-малко 0,5 m пред уреда и по 0,25 m от останалите му страни.

Чл. 41. В котелните помещения не се разрешава:

1. оставянето на работещи котли без контрол при липса на съответната автоматика;

2. поставянето на горими материали и продукти върху конструкцията и оборудването на котлите и тръбопроводите;

3. извършването на дейности и съхраняването на материали и оборудване, които не са свързани с обслужването на съответната инсталация и повишават пожарната опасност.

Чл. 42. (1) Системите за отвеждане на ГГ, ЛЗТ и ГТ от вместимостите и апаратите в случай на авария или пожар се поддържат постоянно в изправност.

(2) Устройствата и съоръженията на системите по ал. 1 се обозначават със знаци съгласно чл. 23, ал. 4 и се осигурява свободен достъп до тях. Редът и последователността на операциите за отвеждане се определят с поставена на видно място инструкция, утвърдена от ръководителя или собственика на обекта.

Чл. 43. Всички дейности в местата от група "Експлозивна опасност" се извършват с искронеобразуващи инструменти, а работещите са длъжни да използват антистатични обувки и антистатично облекло.

Чл. 44. В технологичните процеси се използват вещества и материали с установени параметри на пожарна и експлозивна опасност.

Чл. 45. Показателите на режима на работа на технологичното оборудване и протичащите процеси, свързани с употребата на ГГ, ЛЗТ, ГТ, горими прахове или влакна, се поддържат в съответствие с изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации.

Чл. 46. Строителните конструкции, технологичното и електрическото оборудване, отоплителните тела и инсталации се почистват периодично от експлозивоопасни и пожароопасни прахове и други горими материали по реда, определен със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 8.

Чл. 47. Подгряването на замръзнали участъци по тръбопроводите, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ, се извършва по пожаробезопасни начини (с гореща вода, водна пара, пясък и др.).

Чл. 48. (1) Резервоарите за ЛЗТ, ГТ и ГГ се обозначават на видни места с табели, указващи обема на резервоара, максималната граница на неговото запълване, допустимото работно налягане и наименованието на веществото.

(2) При защита на резервоарите за ЛЗТ и ГТ с инсталации за пожарогасене или охлаждане (в комбинация или поотделно) на видно място се поставят инструкции, указващи начина на работа с инсталациите.

Чл. 49. (1) В процеса на експлоатация на технологичното оборудване се осигурява постоянна изправност на устройствата, гарантиращи ПБ при работа (дихателните и предпазните клапани, огнепреградителите, нивомерите, дренажните системи, отвеждащите тръби, контролно-измервателните прибори, взривните мембрани и др.).

(2) Прегледите и ремонтите на оборудването се извършват в съответствие с изискванията на техническата му спецификация, инструкцията за експлоатация и технологичната документация.

(3) Резултатите от проверките на технологичното оборудване по ал. 1 се отразяват в протоколи.

Чл. 50. (1) При изтичане на ЛЗТ, ГТ или ГГ от технологичното оборудване незабавно се предприемат мерки за спиране на изтичането и за осигуряване на ПБ.

(2) Напоената с ЛЗТ или ГТ топлоизолация на технологичното оборудване се заменя незабавно след ликвидиране на повредите, предизвикали изтичането на продукт.

Чл. 51. Продуктите за боядисване, миене и за други цели, представляващи ЛЗТ или ГТ, се доставят в готов вид. Употребата и съхранението на тези продукти се извършват при спазване на правилата за ПБ съгласно техническите им спецификации.

Чл. 52. Разлетите ЛЗТ и ГТ и разсипаните твърди горими вещества и материали се събират и почистват незабавно.

Чл. 53. Празните съдове от използвани ЛЗТ, ГТ и ГГ се съхраняват плътно затворени на специално предназначени места, защитени от прякото въздействие на източници на възпламеняване.

Чл. 54. Отработените ЛЗТ и ГТ се съхраняват в затворени съдове на определените за целта места.

Чл. 55. Не се разрешава:

1. съвместното съхраняване на съдове с ГГ, ЛЗТ или ГТ в едно помещение със съдове за кислород или въздух;

2. употребата на огън за откриване изтичането на ГГ от газопроводни инсталации и газови прибори;

3. изливане на ЛЗТ и ГТ в канализационната система с изключение на промишлената канализационна система за химически замърсени води, изпълнена в съответствие с изискванията на раздел IX от глава петнадесета на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар;

4. оставянето без наблюдение на запалени горелки и други нагревателни уреди, които не са осигурени с автоматика за спиране притока на гориво при изгасване на пламъка;

5. експлоатацията на оборудване, което не отговаря на изискванията на технологичните инструкции и техническите спецификации;

6. използването на открит огън за подгряване на замръзнали участъци по тръбопроводи, транспортиращи ЛЗТ, ГТ и ГГ.

Чл. 56. (1) Материалите в складовете от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2 се съхраняват при спазване изискванията на глава петнадесета от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на указанията в инструкциите на производителя.

(2) В складови помещения без стелажи материалите се складират на фигури с площ до 100 m², които се обозначават с ограничителни линии, като между отделните фигури се обособяват проходи с минимална широчина 0,9 m. В случай че в складовите помещения не е осигурена АПГИ, височината на фигурите не може да превишава 3,5 m.

(3) Проходите между стелажите и фигурите в закритите складове, навеси, както и пространствата между фигурите на откритите площадки се поддържат свободни.

(4) Преди разтоварване на насипни горими материали и изделия мястото, което е определено за складиране, се почиства от други горими материали, суха растителност и други растителни остатъци.

Чл. 57. (1) Веществата и материалите се класифицират и съхраняват въз основа на техните физико-химични свойства и пожарната им характеристика.

(2) При съхраняването на ЛЗТ, ГТ и ГГ и на горими материали и изделия, както и на негорими материали и изделия в горима опаковка се спазват изискванията и на съответните технологични инструкции.

(3) Товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ на пристаните и пирсовете се извършват посредством автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване на изтичане при аварийно разкъсване на връзката с танкера.

Чл. 58. (1) Местата в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.1, които се предвиждат за обособяване на междинни (буферни) складове за горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова) работа, се отделят с ограда от негорим материал.

(2) Площта на буферните складове е до 25 % от площта на помещението, но не повече от 200 m2.

Чл. 59. Площадките за складиране на дървен материал, въглища, бутилки с ГГ и съдове с ЛЗТ и ГТ се почистват от отпадъчни горими материали и тревна растителност или се покриват със слой от пясък или пръст.

Чл. 60. При аварийно изтичане на ГГ от бутилките същите незабавно се изнасят от помещението и се вземат мерки за обезопасяването им.

Чл. 61. Разсипаните или разлетите ЛЗТ, ГТ и горими материали и изделия от повредени опаковки незабавно се събират и почистват.

Чл. 62. Не се разрешава:

1. паркиране и ремонт на товарно-разтоварни и транспортни средства в открити и закрити складове за съхранение на ЛЗТ, ГТ, ГГ и горими материали и изделия;

2. съхраняване и складиране на ЛЗТ, ГТ, ГГ и на горими материали и изделия без обозначение с предупредителен знак за опасност съгласно Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа;

3. използване на открит огън и на необезопасени за работа в съответната среда уреди и съоръжения на местата, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

4. използване на необезопасени транспортни средства и без необходимата защита за съответната работна среда, където се извършват товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

5. оставяне без наблюдение на транспортни и други средства по време на товарно-разтоварните работи с ЛЗТ, ГТ, ГГ, горими материали и изделия и негорими материали и изделия в горима опаковка;

6. извършване на товарно-разтоварни работи с ЛЗТ, ГТ и ГГ без осигурено заземяване на транспортните средства;

7. наливане, съхраняване и транспортиране на ГГ, ЛЗТ и ГТ в резервоари и други съдове, в автомобилни и железопътни цистерни, наливно-изливни естакади, тръбопроводи, железопътни линии в района на естакади, сгради и съоръжения в района на складове за газове, ЛЗТ и ГТ без осигурена защита от мълнии, статично електричество, блуждаещи токове и други опасности.

Чл. 63. На територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 (бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, комплексни автоснабдителни станции) не се разрешава:

1. пълненето на битови и туристически бутилки от колонките за зареждане на автомобилни газови уредби;

2. паркирането на моторни превозни средства (МПС) за зареждане с ЛЗТ, ГТ и ГГ (автоцистерни и др.) и на МПС с прикачени захранващи тръбопроводи към стационарни резервоари извън технологичното време за зареждане на резервоарите на станцията;

3. извършването на ремонтни дейности на пътни превозни средства извън изградените и предназначени за това места;

4. паркирането на МПС извън изградените и предназначени за целта места на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоарите, отдушните тръби, компресорния модул за природен газ, бутилковата група за природен газ, пунктовете за пълнене на бутилки с пропан-бутан, изпускателните тръби от предпазната арматура, колонките за зареждане на МПС и съоръженията за пълнене на резервоарите;

5. използването на открит огън;

6. тютюнопушенето на разстояние, по-малко от 5 m, от резервоари, отдушни тръби, шахти за отработени масла, колонки за зареждане и съоръжения за пълнене на резервоарите;

7. пълненето на съдове, които не са предназначени за съхранение на ЛЗТ и ГТ.

Чл. 64. (1) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф 5.2 и Ф 5.3 се допуска поставянето на стелажи за съхранение и продажба на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l.

(2) В свободната дворна площ на обекти от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1 се допуска поставянето на стелажи за съхранение на бутилки с втечнен въглеводороден газ с обща вместимост на бутилките до 1500 l, предназначени за използване от консуматори в обекта.

(3) Стелажите по ал. 1 и 2 се поставят при спазване на следните минимални разстояния:

1. непосредствено до сгради с плътни стени, изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2 и с огнеустойчивост не по-ниска от EI 120, разположени на територията на обекта;

2. на разстояние 3 m в хоризонтална и вертикална посока до отвори в стените по т. 1;

3. на разстояние 4 m до края на автомобилното платно на второстепенни пътища от републиканската пътна мрежа;

4. на разстояние 5 m до бензиноколонки, газоколонки, подземни резервоари, отвори на незащитени шахти и края на автомобилното платно на първостепенни пътища от републиканската пътна мрежа;

5. на разстояние 6 m до автомагистрали;

6. на разстояние 10 m до надземни резервоари, складирани горими материали и места за паркиране на МПС;

7. на разстояние 10 m до сгради, чиито стени не отговарят на изискванията по т. 1 и 2, и до сгради и съоръжения, разположени извън територията на обекта.

(4) Бутилките се поставят в стелажите във вертикално положение (на открито или под навес), защитени от пряка слънчева светлина, и на места, където не може да бъдат нагрети до температура, по-висока от 40 °С.

Чл. 65. Огневите работи се извършват на постоянни и временни места.

Чл. 66. Постоянните и временните места за извършване на огневи работи се оборудват с пожаротехнически средства съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 67. (1) Собствениците или ръководителите на обектите определят със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1:

1. постоянните места за извършване на огневи работи;

2. условията и реда за осигуряване на ПБ преди, по време и след извършване на огневи работи на временните места;

3. реда за разрешаване извършването на огневи работи;

4. местата, където огневите работи се забраняват или се разрешават, след вземане на допълнителни мерки за ПБ и при пълно спиране на производството.

(2) При промяна на условията в заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1 се издава нова заповед съобразно настъпилите изменения.

Чл. 68. (1) Собственикът (ръководителят) на обекта, лицето, определено със заповедта по чл. 9, ал. 2, т. 1, или лицето по силата на сключен договор преди извършване на огневи работи на временни места издава акт съгласно приложение № 8.

(2) Актът по ал. 1 се регистрира в дневник (приложение № 9).

(3) В акта се определят ръководителят на огневите работи и лицата за изпълнение на дейностите за всеки отделен случай.

(4) За постоянните места по чл. 66 не се изисква акт за извършване на огневи работи.

Чл. 69. Валидността на акта по чл. 68, ал. 1 е до три дни. При промяна на условията, при които е издаден актът, се издава нов.

Чл. 70. (1) При наличие на условия за образуване на експлозивна среда от пари или газове лицето, което издава акта, организира вземането на проба за анализ на средата на всеки два часа.

(2) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на собственика на обекта или от акредитирани лица.

(3) Резултатите от анализа се отразяват в протоколи за определяне на експлозивната опасност на средата (приложение № 10), които са неразделна част от акта за извършване на огневи работи.

Чл. 71. (1) Актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се съхраняват от издалия акта най-малко три дни след изтичане на срока, за който са издадени.

(2) В случай на пожар или експлозия актът за извършване на огневи работи и протоколите за определяне на експлозивната опасност на средата се предават на компетентните органи при поискване.

Чл. 72. При извършване на ремонтни дейности, свързани с пълно спиране на производствената дейност, срокът на валидност на акта за извършване на огневи работи е еднакъв с установения в плана по чл. 9, ал. 1, т. 3.

Чл. 73. Огневите работи започват след проверка от ръководителя на огневите работи за изпълнение на мероприятията за осигуряване на ПБ, което се удостоверява в акта за извършване на огневи работи.

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) Заваръчните дейности се извършват от правоспособни лица съгласно Наредба № 7 от 2002 г. на Министерството на образованието и науката за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване (ДВ, бр. 100 от 2002 г.).

Чл. 75. (1) Временните и постоянните места, където се извършват огневи работи, се почистват предварително от горими материали, суха растителност и други растителни остатъци в радиус не по-малък от дадения в приложение № 11. При извършване на абразивно рязане или шлайфане на метали разстоянията се увеличават 1,5 пъти.

(2) Когато горимите материали и конструкции не може да бъдат отстранени, те се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от продукти с клас по реакция на огън най-малко А2 с височина най-малко 1,8 m.

Чл. 76. Когато огневите работи се извършват на височина над кота прилежащ терен, горимите материали и конструкции във вертикална посока, които не може да бъдат отстранени, се защитават от топлината и искрите с щитове или завеси от негорим материал. Щитовете и завесите служат като препятствие срещу попадането на искрите върху горимите материали, включително и в отворите в междуетажни конструкции.

Чл. 77. По време на работа изпълнителите на огневи работи:

1. не допускат падане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди върху горими конструкции и материали;

2. следят за изправността на уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи;

3. преустановяват незабавно огневите работи при промяна в условията, при които е издаден актът за извършване на огневи работи; повторно започване на работата се допуска след осигуряване на условията за безопасност;

4. изключват незабавно уредите и съоръженията, с които се извършват огневите работи, при възникване на запалване или пожар;

5. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 08.06.2021 г.) съобщават незабавно на телефон 112 при възникване на запалване или пожар и предприемат гасителни действия с наличните пожаротехнически средства, когато това не поставя в опасност живота и здравето им.

Чл. 78. След приключване на работа работещите, извършващи огневи работи, уведомяват отговорника по ПБ.

Чл. 79. След приключване на работа ръководителят и изпълнителят на огневите работи проверяват работните места за осигуряване на ПБ, като обръщат внимание на района около и под мястото на огневите работи. Резултатите от проверката се регистрират в акта по чл. 68, ал. 1.

Чл. 80. Временните места, на които се извършват огневи работи, се наблюдават в продължение на не по-малко от 3 часа след приключването им. Лицето, което извършва наблюдението, се назначава от издалия акта или от ръководителя на огневите работи срещу подпис, като името му се вписва в т. 8 от приложение № 8.

Чл. 81. Резервоарите, цистерните, тръбопроводите, апаратите и др., използвани за ЛЗТ, ГТ и ГГ, на които ще се извършват огневи работи, се изключват (изолират) от съседните инсталации и съоръжения. Всички люкове, контролни и други отвори на заваряваните резервоари, съдове и други по време на огневи работи трябва да са отворени и в тях да се поддържа постоянна вентилация така, че да не се допуска образуването на експлозивоопасна среда.

Чл. 82. Не се допуска извършване на огневи работи:

1. преди да са изпълнени всички мероприятия, предвидени в акта по чл. 68, ал. 1;

2. при неизправни заваръчни уредби и съоръжения и такива, чието съответствие не е оценено и удостоверено в съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите;

3. при електрозаваръчни дейности - когато захранващата с електрически ток стационарна мрежа не е осигурена със съответната защита - автоматично изключване на захранването, или когато са извършени промени, с които се нарушава ефективната работа на защитата;

4. когато в процеса на работа е възможно образуване на експлозивоопасни концентрации на пари, газове или горими прахове;

5. когато изпълнителите не притежават правоспособност за съответния вид заваряване;

6. когато не са осигурени изискващите се пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари съгласно чл. 66.

Чл. 83. Преносимата или подвижната електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки, изключващи възможността за искрене и нагряване.

Чл. 84. Електрическите проводници, които свързват заваръчния апарат със стационарната електрическа мрежа, се защитават срещу действието на висока температура и срещу механични въздействия.

Чл. 85. Работните площадки за извършване на електрозаваръчни дейности на височина над пода на помещението (терена) се изработват от негорими конструкции и покрития.

Чл. 86. Стационарните и преносимите ацетиленови генератори, използвани при извършването на огневи работи, се разполагат на разстояние не по-малко от 10 m до:

1. местата на огневите работи;

2. открит огън и силно нагрети предмети;

3. зони, съоръжения и устройства с употреба на ЛЗТ и ГТ;

4. резервоари и групови бутилкови инсталации за ГГ;

5. местата за вземане на въздух за компресори и за вентилационните инсталации;

6. невзривозащитени вентилатори на общообменните вентилационни инсталации.

Чл. 87. При съхраняване, превозване или използване на бутилки с горими газове и кислород същите се защитават от действието на източници на топлина с оглед недопускане нагряването им над максималната стойност на температурата, определена в инструкцията за експлоатация на производителя.

Чл. 88. Бутилките с кислород и други газове се поставят на разстояние не по-малко от 1 m от отоплителни радиатори и на разстояние 5 m от мястото на огневите работи, печки и други източници на огън или топлина. Между работещите бутилки за кислород и ацетиленовите генератори се осигурява разстояние най-малко 5 m.

Чл. 89. При извършване на огневи работи с използването на ЛЗТ се осигурява разстояние най-малко 5 m между бутилките с кислород и съдовете с ЛЗТ.

Чл. 90. При манипулации (подреждане, местене, транспорт и др.) на празни бутилки за кислород и горими газове се спазват същите мерки за пожарна безопасност както за пълни бутилки.

Чл. 91. Калциевият карбид се съхранява в сухи, добре проветрени помещения, като съдовете с карбид се поставят на дървени поставки (скари) на височина най-малко 0,2 m от пода.

Чл. 92. (1) Работещите горелки и резачи за извършване на огневи работи се поставят на пожаробезопасни приспособления, когато не се държат в ръка.

(2) Горелките и резачите за извършване на огневи работи се използват съгласно инструкциите на производителя.

(3) При прекъсване на работа пламъкът на горелките или резачите се гаси и вентилите се затварят.

(4) Маркучите за подаване на ГГ се предпазват от искри, пръски от разтопен метал, отрязани парчета метал, огън и тежки предмети и се разполагат така, че да са предпазени от стъпване върху тях, прегазване, прегъване, нагряване и други вредни въздействия.

Чл. 93. Не се разрешава:

1. извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, ако не е осигурено разстояние най-малко 5 m между горелката (горивното устройство) и работните бутилки (съдове);

2. работа с горелки и резачи с неуплътнени съединения;

3. съвместно съхраняване в едно помещение на бутилки с кислород, горими газове, калциев карбид, бои, масла и други леснозапалими и горими течности;

4. съхраняване на бутилки с горими газове и съдове (освен работните) в местата, на които се извършват огневите работи;

5. пушене, използване на открит огън и на инструменти, които може да образуват искри в помещенията за съхраняване и отваряне на варели с калциев карбид;

6. съхраняване на калциев карбид в помещения без прозорци, под кота ±0,00 m, във влажни места или в помещения, през които преминават водопроводи и паропроводи.

Чл. 94. (1) При извършване на огневи работи с горелки и други уреди, използващи ГГ и ЛЗТ, не се разрешава оставянето на работещи горелки без наблюдение.

(2) При извършване на огневи работи не се разрешава преминаването на захранващите проводи за горими газове:

1. през помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1, в които не се произвежда/употребява транспортираният газ;

2. през битови, помощни, общественообслужващи, административни и складови помещения от класове на функционална пожарна опасност Ф1, Ф2, Ф3 и Ф4 и от подклас Ф5.2, както и през електромашинни, електроразпределителни и трансформаторни помещения;

3. през вентилационни камери и отвори;

4. на разстояние, по-малко от 1 m, от повърхности с температура, по-висока от 150 °С.

Чл. 95. За осигуряване на ПБ при всеки конкретен случай на експлоатация на преместваемите обекти с гъвкаво покритие с обща численост на пребиваващите в тях повече от 50 души се разработват документите по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и се уведомява съответната РСПБЗН, в чийто район на действие ще бъде поставен обектът.

Чл. 96. (1) Минималните разстояния между преместваеми обекти с гъвкаво покритие, които се поставят на площ, по-голяма от 300 m2, и съседни сгради са, както следва:

1. до сгради от I или II степен на огнеустойчивост - 15 m;

2. до сгради от III степен на огнеустойчивост - 20 m;

3. до сгради от IV и V степен на огнеустойчивост и сградите от незащитени стоманени конструкции - 25 m.

(2) Минималното разстояние от преместваемите обекти с гъвкаво покритие до обслужващи и помощни сгради и съоръжения (съблекални, фургони, мобилни кухни, навеси за животни и др.) е 5 m.

(3) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие, разположени на разстояние един от друг, по-малко от 5 m, се разглеждат като един обект с обща площ, равна на сумата от площите, върху които се поставят отделните обекти.

(4) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие се разполагат на разстояние не повече от 200 m от водоизточник, осигуряващ разход на вода за пожарогасене не по-малко от 10 l/s в продължение на най-малко 1 час, или от пожарен хидрант.

Чл. 97. За осигуряване на достъпа на пожарни автомобили до преместваеми обекти с гъвкаво покритие се осигуряват и поддържат свободни пътища и проходи за противопожарни цели съгласно раздел I от глава шеста на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 98. (1) За преместваемите обекти с гъвкаво покритие за повече от 50 души носещите конструкции на височина до 2,3 m от пода се изпълняват от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от:

1. клас С съгласно БДС ЕN 13501-1;

2. клас V-0 съгласно БДС ЕN 60695-11-10.

(2) Допуска се освен от продуктите по ал. 1 конструкциите да бъдат изпълнени от рендосана строителна дървесина.

(3) Опъващите приспособления на конструкциите се изработват от негорими продукти.

Чл. 99. (1) Преместваемите обекти с гъвкаво покритие са с минимална светла височина 2,30 m. Обектите с трибуни са с минимална светла височина 2,30 m над най-горния ред.

(2) Носещата конструкция на трибуни с повече от 10 реда с места за зрители, разликата във височината на които е повече от 0,32 m за всеки ред, се изгражда от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2.

(3) Дървените подиуми в преместваемите обекти с гъвкаво покритие за повече от 100 души трябва да отговарят на изискванията за клас по реакция на огън Сfl-s1 съгласно БДС EN 13501-1.

Чл. 100. Продуктите, използвани за гъвкави покрития и преградни стени на преместваемите обекти, трябва да отговарят на едно от следните изисквания по отношение на поведението им при горене:

1. да са с клас не по-нисък от V-0 съгласно БДС ЕN 60695-11-10;

2. да са с клас не по-нисък от Т3 съгласно БДС EN 15619 "Текстил с покритие от каучук или пластмаса. Безопасност на временни конструкции (палатки). Изисквания за платове с покритие, предназначени за палатки и подобни конструкции";

3. да са с клас по реакция на огън не по-нисък от С съгласно БДС EN 13501-1.

Чл. 101. За осигуряване на условия за безопасна евакуация от преместваемите обекти с гъвкаво покритие се спазват изискванията на глава седма от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и на този раздел.

Чл. 102. Максималният брой на зрителите се определя по чл. 36 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Когато редовете в преместваемите обекти са оформени от пейки, максималният брой на зрителите се определя по броя на номерираните места на пейките, а когато няма номерирани места на пейките - по 0,7 m на един човек.

Чл. 103. Преместваемите обекти с гъвкаво покритие трябва да имат най-малко два разсредоточени евакуационни изхода с широчина не по-малка от широчината на пътеките (проходите), водещи към тях, но не по-малко от 0,9 m.

Чл. 104. Не се разрешава поставянето на завеси и драперии по дължината или напречно на евакуационните пътища.

Чл. 105. За галериите, балконите и други подобни съоръжения за посетители в преместваемите обекти с гъвкаво покритие се предвиждат най-малко два независими един от друг евакуационни пътища.

Чл. 106. Рампите по пътя за евакуация на посетители трябва да са с наклон не по-голям от 1:6, а когато от двете им страни са осигурени парапети с ръкохватки - с наклон до 1:4.

Чл. 107. Когато преместваемите обекти с гъвкаво покритие са предназначени за повече от 100 души, не се допуска наличието на вити (спираловидни) или криволинейни евакуационни стълбища.

Чл. 108. Между евакуационен изход и стъпало се предвижда площадка с широчина не по-малка от широчината на крилото на вратата.

Чл. 109. По продължение на пътищата за евакуация не се допуска наличието на плъзгащи и въртящи се врати. Летящите врати, намиращи се по продължение на пътищата за евакуация, трябва да имат приспособления, с които се предотвратява превъртането на вратите.

Чл. 110. Елементите на вътрешното обзавеждане се закрепват към основната или подовата конструкция, без да се намалява широчината на евакуационните изходи и пътища.

Чл. 111. Завесите да не достигат до пода и да може да се придвижват лесно.

Чл. 112. Не се разрешава съхраняване на горими вещества и материали в пространството, обособено под трибуните.

Чл. 113. Кошчетата за отпадъци трябва да са изработени от негорими материали и да имат затварящи се капаци.

Чл. 114. Прожекторите в преместваемите обекти с гъвкаво покритие се разполагат на разстояние най-малко 1,5 m от завеси, драперии, декори и горими материали.

Чл. 115. В надувните обекти с гъвкаво покритие не се разрешава употребата на:

1. уреди с открити пламъци, нажежени части или които изхвърлят нажежени частици;

2. уреди, захранвани от ЛЗТ, ГТ и ГГ.