НАРЕДБА № РД-02-20-1 ОТ 19 ЮНИ 2014 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВПИСВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕГИСТЪР НА СВЛАЧИЩНИТЕ РАЙОНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НА РАЙОНИТЕ С АБРАЗИОННИ И ЕРОЗИОННИ ПРОЦЕСИ ПО ЧЕРНОМОРСКОТО И ДУНАВСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ И МОНИТО

Чл. 1. С тази наредба се уреждат функционирането, подаването, въвеждането и получаването на информация от регистър на свлачищните райони на територията на Република България, на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и за извършване на мониторинга им.

Чл. 2. Регистърът представлява информационна система с периодично актуализирана електронна база данни, осигуряваща информация за свлачищните райони на територията на Република България и на районите с абразионни процеси по Черноморското и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

Чл. 3. Информацията от регистъра се ползва от централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт, ведомства и граждани във връзка със:

1. формиране на политика в областта на геозащитната дейност;

2. устройствено планиране и инвестиционно проектиране;

3. издаване на предварителни разрешения по реда на чл. 96, ал. 3 и 4 ЗУТ;

4. предотвратяване, ограничаване и/или ликвидиране на щети от неблагоприятни геодинамични процеси и др.;

5. планирането на защитата при бедствия на общинско, областно и национално ниво.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Регистърът се води от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 5. Информацията в регистъра се въвежда и поддържа от държавните дружества за геозащита в зависимост от териториалния им обхват.

Чл. 6. (1) В регистъра подлежат на вписване и мониторинг:

1. райони, засегнати от свлачищни процеси на територията на страната;

2. райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие;

3. райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

(2) Свлачищни процеси на територията на страната, абразионни процеси по Черноморското крайбрежие и ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие, предмет на наредбата, са неблагоприятни геодинамични процеси.

Чл. 7. Регистрирането на свлачищни райони на територията на страната се осъществява от държавните дружества за геозащита след инженерно-геоложки оглед на място.

Чл. 8. Първоначалното регистриране на неблагоприятните геодинамични процеси се извършва с индивидуален идентификационен (регистрационен) номер, който се състои от следните части: съответните означения (по ЕКАТТЕ) за област, община, населено място и пореден регистрационен номер, и съдържа информацията и данните съгласно:

1. приложение № 1 - за свлачищни райони на територията на страната;

2. приложение № 2 - за райони, засегнати от абразионни процеси по Черноморското крайбрежие;

3. приложение № 3 - за райони, засегнати от ерозионни процеси по Дунавското крайбрежие.

Чл. 9. Информацията по чл. 8 се отразява на хартиен носител и се въвежда в електронна база данни.

Чл. 10. (1) Информацията, съдържаща се в регистъра на хартиен носител, се съхранява в архива на дружествата за геозащита.

(2) Информацията, съдържаща се в регистъра на електронен носител, представлява база от данни с въведени основни характеристики на регистрираните процеси: местоположение, обхват, състояние, щети, извършени геозащитни мерки и дейности и др. съгласно приложения № 1, 2 и 3.

(3) Данните в регистъра са в процес на постоянно допълване и актуализиране на основните характеристики.

(4) Постъпилата в регистъра информация се съхранява с постоянен срок.

Чл. 11. Информацията в регистъра се осигурява чрез:

1. комисии, сформирани във връзка с възникнали бедствени и аварийни ситуации;

2. инженерно-геоложки огледи след постъпили сигнали;

3. проведен мониторинг.

Чл. 12. Мониторингът е елемент на геозащитната дейност при устройственото планиране на териториите и акваториите, опазването и възстановяването на околната среда, действие по време на кризи, причинени от неблагоприятни геодинамични процеси, и включва:

1. инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки наблюдения - извършват се чрез системни огледи и анализ на регистрирани свлачищни райони и потенциално застрашени участъци;

2. измерване на контролно-измервателни системи, в т.ч.:

2.1. хидрогеоложки измервания на нивата на подземните води във и около свлачищата и анализ на състоянието им;

2.2. геодезически измервания на реперни мрежи и промерни работи на морското дъно и оценка на динамичното поведение на свлачищните райони и подводния брегови склон;

2.3. инклинометрични измервания за деформации и анализ на динамиката на свлачищните процеси в дълбочина;

3. наблюдение за функционалната ефективност на изградени геозащитни строежи;

4. анализ на проведени измервания и на информация от постъпили сигнали за неблагоприятни геодинамични процеси.

Чл. 13. Информацията в регистъра се поддържа и актуализира при осъществяване на периодичен мониторинг и при настъпване на изменения на въведените данни (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, реализирано укрепване и др.).

Чл. 14. (1) Информацията от извършен мониторинг в имоти, в т. ч. с изпълнени гео­защитни мерки и дейности, се предоставя/извършва на/от съответните дружества за геозащита за анализ, съхранение и въвеждане в електронната база данни на регистъра за сметка на собствениците на имоти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Обобщените анализи и оценки от извършения мониторинг от дружествата за геозащита се предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните и общинските администрации и други ведомства.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Координацията по чл. 95, ал. 5 ЗУТ между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата на територията на Република България, в т.ч. абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на тази глава.

Чл. 16. (1) При възникване на бедствени и аварийни ситуации, предизвикани от неблагоприятни геодинамични процеси, централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства подават сигнал до съответното дружество за геозащита, в чийто териториален обхват е проявен процесът.

(2) Дружествата за геозащита извършват инженерно-геоложки оглед/участват в комисии, назначени от органите по глава осма от Закона за защита при бедствия, в съответствие с функциите им по защита при бедствия, за констатиране на състоянието на района на място и предписват/набелязват мерки за предотвратяване на аварии и щети и осигуряване на безопасността и сигурността на населението и застрашената инфраструктура.

(3) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се оформя във вид на становище и/или се отразява в протокол на комисията по ал. 2 и съдържа препоръки за последващи действия и технически решения.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед/проведена комисия се предоставя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи - Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", и се нанася в регистъра.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) За всяко активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или други ведомства, в чийто териториален обхват е проявен процесът, подават писмен сигнал до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за наличие на неблагоприятни геодинамични процеси с копие до съответното дружество за геозащита.

(2) Сигналът по ал. 1 съдържа кратки данни за местонахождението, вида на възникналия процес по преценка на органа, подал сигнала, и данни за нанесени деформации.

(3) Граждани подават сигнал до кметовете на общини за активизирано, нововъзникнало свлачище или друг геодинамичен процес.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Съответното дружество за геозащита извършва проверка на място (инженерно-геоложки оглед) съвместно с представители на органа, подал сигнала, след писмено нареждане от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) При установяване на данни за неблагоприятни геодинамични процеси съответното геозащитно дружество изготвя становище, което се предоставя на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на вътрешните работи - Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението".

(6) Становището по ал. 5 съдържа изводи за причините, оценка на състоянието, както и предложения за мерки и действия за овладяване на неблагоприятния геодинамичен процес и препоръки за последващи действия и технически решения за стабилизиране на района.

(7) Информацията от извършения инженерно-геоложки оглед се нанася в регистъра.

Чл. 18. Данни от извършен мониторинг по чл. 12 се нанасят в регистъра.

Чл. 19. (1) При настъпили изменения в първоначално въведената информация в регистъра (активизиране на процесите, увеличаване на обхват, изпълнени геозащитни мерки и дейности и др.) централните и/или териториалните органи на изпълнителната власт или ведомства:

1. подават сигнал по реда на чл. 16 или 17;

2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) представят информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита.

(2) Физически и/или юридически лица, собственици на имоти, представят информация на кметовете на общини за предприети геозащитни мерки и дейности от тяхна страна, в т. ч. във връзка с дадени препоръки от дружествата за геозащита.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Кметовете на общини предоставят информацията по ал. 2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Информацията по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се придружава от документи, удостоверяващи настъпилата промяна.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството предоставя постъпилата информация по ал. 4 на дружествата за геозащита за вписване в регистъра.

Чл. 20. Регистърът се допълва с информацията по чл. 19.

Чл. 21. (1) Регистърът съдържа публична и служебна информация.

(2) Публичната информация е достъпна за всички физически и юридически лица в електронен вид чрез интернет страницата на МРР или чрез справка на хартиен носител.

(3) Служебната информация представлява специфична, специализирана, техническа информация за служебно ползване, която е достъпна за МРР и дружествата за геозащита, и се ползва за нуждите на отбраната и сигурността и при възникване на аварийни и бедствени ситуации.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Достъпът до служебна информацията в регистъра за органите по чл. 21, ал. 3 се определя с административен акт на министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2014 г., в сила от 12.12.2014 г.) Справка на хартиен носител по чл. 21, ал. 2 за регистриран неблагоприятен геодинамичен процес за имот/и се предоставя от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице след подадено заявление от собственика на имота/имотите или упълномощено по съответния ред лице.

(2) В заявлението се посочват конкретният териториален обхват (имот, квартал, населено място, административен адрес) и целите, за които ще се използва справката.

(3) Заявлението се придружава от документи за собственост, скици за имота/имотите и други документи за идентифициране местоположението на имота/имотите.

(4) Справката се предоставя в едномесечен срок от подаване на заявлението.