НАРЕДБА № V-12-299 ОТ 16 СЕПТЕМВРИ 2013 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СПОРТНИ ОБЕКТИ - ОТКРИТИ СПОРТНИ СТРЕЛБИЩА, ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Обн. ДВ. бр.83 от 24 Септември 2013г., отм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2021г.
Отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-3 от 1 февруари 2021 г. за условията и реда за изграждане и експлоатация на спортни обекти - открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии - ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2021 г., в сила от 16.02.2021 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за изграждане и експлоатация на спортни обекти - открити спортни стрелбища, извън урбанизираните територии, в т.ч. и изискванията за тяхното безопасно ползване, поддържане и контрол.
(2) Спортните обекти - открити спортни стрелбища, които се изграждат и експлоатират по реда на тази наредба, са предназначени за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове на лицензираните спортни организации по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС).
(3) Спортните обекти - открити спортни стрелбища, се изграждат и устройват така, че да са безопасни и достъпни при експлоатация, включително за хората с увреждания, като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на хората.
Чл. 2. (1) Наредбата се прилага едновременно със специфичните изисквания на правилниците за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове на лицензираните по смисъла на ЗФВС спортни организации за следните стрелкови спортове:
1. динамична стрелба;
2. ловна стрелба;
3. биатлон.
(2) Наредбата се прилага при:
1. планиране, проектиране и изграждане на спортни обекти - открити спортни стрелбища, разположени извън урбанизираните територии;
2. основно обновяване или ремонт на съществуващи спортни обекти - открити спортни стрелбища, разположени извън урбанизираните територии;
3. поддържане и контрол при експлоатацията на спортни обекти - открити спортни стрелбища, разположени извън урбанизираните територии.
Чл. 3. Спортните обекти - открити спортни стрелбища, разположени извън границите на урбанизираните територии, се планират, проектират и изграждат при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), на строителните книжа, издадени при условията и по реда на ЗУТ, и на правилата и нормативите на тази наредба. В зависимост от конкретното предназначение на поземлените имоти се спазват и изискванията на съответните специални закони (Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за опазване на околната среда и др.).
Чл. 4. (1) Употребата на огнестрелни оръжия на откритите спортни стрелбища, разположени извън урбанизираните територии, се извършва по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и в съответствие с изискванията на правилниците на лицензираните спортни организации по смисъла на ЗФВС.
(2) При проектирането на спортни обекти - открити спортни стрелбища, се създават условия за безопасно ползване на допустимите видове оръжия и боеприпаси по стрелкови дисциплини съобразно правилниците на съответната спортна организация.
Чл. 5. Продуктите и материалите, които се влагат в спортните обекти - открити спортни стрелбища (съоръженията за мишенни установки, продуктите за куршумопоглъщащи съоръжения и др.), произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да се използват за целите на тази наредба, при условие че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност спрямо изискванията, определени в тази наредба.
Глава втора.
ВИДОВЕ СПОРТНИ ОБЕКТИ - ОТКРИТИ СПОРТНИ СТРЕЛБИЩА, ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Чл. 6. Спортните обекти - открити спортни стрелбища, разположени извън урбанизираните територии, се устройват в зависимост от:
1. тяхното предназначение според дисциплините и правилниците на лицензираните спортни организации;
2. наличието на обезопасяващи съоръжения и/или прегради и техния вид;
3. изискванията за безопасност на тази наредба и съобразно вида на използваните спортни оръжия, допустими за употреба на спортните обекти - открити спортни стрелбища;
4. предвиждания капацитет на спортния обект и броя на стрелковите площадки.
Чл. 7. (1) Откритите спортни стрелбища, за които се прилага тази наредба, се класифицират в зависимост от предназначението им според стрелковите дисциплини на съответните лицензирани спортни организации, както следва:
1. открити спортни стрелбища със стрелкови площадки за динамична стрелба;
2. открити спортни стрелбища със стрелкови площадки за ловна стрелба;
3. открити спортни стрелбища със стрелкови площадки за биатлон.
(2) В спортен обект - открито спортно стрелбище, се допускат изграждането и експлоатацията на една или няколко стрелкови площадки за един или няколко вида стрелкови спорт.
Чл. 8. (1) В зависимост от наличието и вида на обезопасяващите съоръжения и/или естествени прегради откритите спортни стрелбища се класифицират, както следва:
1. стрелбище от полеви тип - стрелбище без специално конструирани обезопасяващи съоръжения и без обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба;
2. стрелбище със специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба;
3. стрелбище с обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.);
4. комбинирани стрелбища - стрелбища, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения.
(2) Открити стрелбища от полеви тип може да се изграждат за дисциплините за ловна стрелба - "СКИЙТ", "ТРАП", "ДВОЕН ТРАП" и "СПОРТИНГ".
Глава трета.
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ УСТРОЙСТВОТО НА СПОРТНИ ОБЕКТИ - ОТКРИТИ СПОРТНИ СТРЕЛБИЩА, ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Раздел I.
Изисквания при разполагането на открити спортни стрелбища извън урбанизираните територии
Чл. 9. (1) При определяне на местоположението на откритите спортни стрелбища извън урбанизираните територии се отчита тяхното безопасно отстояние до най-близките урбанизирани територии и/или до територии с особена териториалноустройствена защита, чийто режим на устройство и контрол се урежда със специални закони.
(2) Безопасното отстояние по ал. 1 се определя в зависимост от:
1. проектните направления на стрелба съобразно предназначението на откритото спортно стрелбище според стрелковата дисциплина на съответната лицензирана спортна организация;
2. наличието на обезопасяващи съоръжения и/или естествени прегради и техния вид съгласно класификацията на стрелбището;
3. необходимите минимални безопасни отстояния по направленията на стрелба от проектните стрелкови позиции до границите на съответните територии в зависимост от вида и калибъра на предвижданото за употреба огнестрелно и/или неогнестрелно оръжие;
4. нормативните изисквания за защита от шум и опазване на околната среда;
5. нормативните изисквания към териториите с особена териториалноустройствена защита, определени по реда на специални закони.
(3) За безопасно отстояние на откритото спортно стрелбище до границите на урбанизирани територии и/или на територии с особена териториалноустройствена защита се приема най-голямото определено отстояние по ал. 2. Отстоянията се отчитат като хоризонтални проекции, освен ако изрично не е посочено друго.
Чл. 10. (1) Безопасните отстояния по направленията на стрелба от стрелковите позиции до границите на урбанизираната територия се определят в зависимост от вида на допустимите за употреба на съответното открито спортно стрелбище огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно чл. 4 и балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия съгласно приложение № 1.
(2) Балистичните таблици за боеприпасите на допустимите оръжия за проектирания спортен обект - открито спортно стрелбище, са неразделна част от инвестиционния проект на стрелбището.
(3) Намаляване на безопасните отстояния по ал. 1 се допуска с до 50 %, ако за всяка стрелкова позиция за съответния вид оръжие са изградени проектилозадържащи съоръжения в съответствие с приложения № 2, 3 и 4, с пропорционално завишена височина с процента на намаляване на безопасните разстояния.
(4) В случаите, когато са предвидени допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка, не се изискват безопасни отстояния след обезопасяващите съоръжения.
Чл. 11. Минималното допустимо отстояние за разполагане на спортен обект - открито спортно стрелбище, от границите му до границите на най-близко разположените територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са с нормиран шумов режим, се определя при спазване изискванията на Наредба № 6 от 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58 от 2006 г.).
Чл. 12. До територията на всяко открито спортно стрелбище се осигурява пътна връзка, проходима за леки и лекотоварни автомобили през всички сезони на експлоатация на стрелбището, свързваща обекта с републиканската и/или общинската пътна мрежа.
Раздел II.
Общи изисквания при устройството на открити спортни стрелбища извън урбанизираните територии
Чл. 13. Откритите спортни стрелбища се устройват с вход/изход със свободна широчина най-малко 3 m с оглед осигуряване на възможност за свободно преминаване на автомобили при аварийни ситуации и спешни случаи.
Чл. 14. (1) Всеки спортен обект - открито спортно стрелбище, се състои от една или няколко от следните зони, разположени на територията му:
1. зона за стрелба;
2. зона за състезатели, съдии и служебни лица;
3. зона за зрители и за представители на средствата за масово осведомяване;
4. зона за безопасна проверка и обслужване на оръжие;
5. зона за паркиране;
6. тоалетни;
7. сервизна и складова зона.
(2) Спортните обекти - открити спортни стрелбища, предназначени само за тренировъчни цели, се допуска да се изграждат без зоните по ал. 1, т. 2, 3 и 7.
(3) Към спортните обекти - открити спортни стрелбища за стрелкови спорт биатлон, допълнително към зоните по ал. 1 се включва и зона за треньори.
Чл. 15. (1) Зоната за стрелба се състои от една или множество стрелкови площадки, разположението, размерите и конфигурацията на които са в съответствие с правилниците на лицензираните спортни организации за съответните стрелкови дисциплини.
(2) Изискванията при устройството на зоните за стрелба се определят съгласно приложения № 5, 6 и 7 и при спазване на изискванията на правилниците на съответната лицензирана спортна организация.
Чл. 16. (1) Зоната за състезатели, съдии и служебни лица се разполага непосредствено зад стрелковите позиции на всяка зона за стрелба.
(2) Размерите и конфигурацията на зоната за състезатели, съдии и служебни лица се определят съобразно изискванията на конкретния вид спортна дисциплина, както следва:
1. в широчина - по-малка или равна на широчината на стрелковата площадка;
2. в дълбочина - не по-малко от 3 m.
Чл. 17. (1) Зоната за зрители и за представители на средствата за масово осведомяване се разполага зад зоната за състезатели, съдии и служебни лица.
(2) Размерите на зоната за зрители и за представители на средствата за масово осведомяване са, както следва:
1. в широчина - по-малка или равна на широчината на стрелковата площадка;
2. в дълбочина - не по-малко от 2 m.
(3) За удобство в зоната за зрители и за представители на средствата за масово осведомяване може да се предвидят седящи места, навеси, шатри или други елементи.
Чл. 18. (1) Зоната за безопасна проверка и обслужване на оръжие се устройва в непосредствена близост до входа/изхода на стрелковата площадка или група от стрелкови площадки или на друго безопасно място на територията на стрелбището.
(2) Зоната за безопасна проверка и обслужване на оръжие се проектира така, че при извършване на проверка и обслужване на оръжията да няма възможност случайно/неволно изстрелян проектил, рикоширал такъв или фрагменти от него да излязат извън границите на зоната.
Чл. 19. Зоната за паркиране се устройва съобразно броя на посетителите на спортния обект - открито спортно стрелбище, при спазване изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.).
Чл. 20. (1) Тоалетните се разполагат в близост до зоната за състезатели, съдии и служебни лица и се свързват със съществуващата водопроводна и канализационна мрежа. При липса на такива мрежи или когато те не могат да бъдат изградени, се устройват химически тоалетни.
(2) Броят на тоалетните се определя със заданието за проектиране и в зависимост от капацитета на спортното стрелбище, но не по-малко от две тоалетни - една за мъже и една за жени.
Чл. 21. Сервизната и складова зона се разполага на място, което осигурява безопасен достъп при провеждане на спортно-тренировъчна дейност.
Чл. 22. Всяка зона в спортен обект - открито спортно стрелбище, се обозначава с най-малко една ясновидима указателна табела с наименованието на зоната, изписано с трайни, четливи и контрастни надписи, разположена в съответната зона. Границите на зоната се очертават (ограждат) по подходящ начин с линии, ленти, подвижни или неподвижни прегради с височина не по-малка от 1,20 m.
Чл. 23. Броят на кошчетата за отпадъци е не по-малко от две кошчета за всяка зона и не по-малко от едно кошче за всяка стрелкова площадка.
Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ОТКРИТИТЕ СПОРТНИ СТРЕЛБИЩА
Чл. 24. Откритите спортни стрелбища се проектират така, че да няма опасност за живота и здравето на намиращите се на територията на спортния обект, както и опасност от нараняване, причинени вследствие:
1. вида на конструкцията, начина на разполагане и материалите, от които са изработени трайно изградените съоръжения и елементи на оборудването, необходими за провеждането на спортно-тренировъчна дейност;
2. вида и изпълнението на настилката на стрелковите площадки и прилежащите към спортния обект зони.
Чл. 25. (1) За всяка отделна стрелкова площадка на открито спортно стрелбище се указват стрелковите позиции и направлението на стрелба спрямо стрелковите позиции.
(2) Направлението на стрелба за всяка стрелкова площадка и необходимите обезопасяващи съоръжения се проектират съобразно изискванията за различните видове открити спортни стрелбища, определени в чл. 6, 7 и 8.
Чл. 26. (1) Обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки се проектират и изграждат така, че да улавят и задържат в границите на стрелковата площадка изстреляните по направлението на стрелба проектили, рикоширалите такива, както и части от тях.
(2) Размерите, конструкцията, конфигурациите и начините на разполагане на обезопасяващите съоръжения се определят съобразно изискванията за конкретния стрелкови спорт и дисциплина съгласно приложения № 2, 3 и 4.
(3) При наличие на естествени защитни прегради и на прегради от преместваем вид те трябва да осигуряват равна или по-голяма защита от указаните в предходните алинеи.
Чл. 27. (1) Елементите на оборудването се проектират и изграждат от материали и с конструкция, съобразени с изискванията на правилниците на стрелковите спортове и дисциплини.
(2) Конструкциите и материалите, от които са изработени елементите на оборудването, не трябва да позволяват рикошети на попаднали в тях проектили.
(3) При използване на метални мишени или на конструкции за мишени се осигуряват безопасни дистанции до стрелковата позиция, съобразени с изискванията на правилниците на стрелковите спортове и дисциплини.
Чл. 28. Елементите на оборудването на откритото спортно стрелбище се разполагат така, че да е осигурена в максимална степен безопасността на ползвателите на спортния обект и на трети лица, намиращи се в границите на спортния обект.
Чл. 29. (1) Теренът на стрелковите площадки трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да е изравнен, с минимален наклон 1,5 % за оттичане на атмосферните води и с максимален наклон не по-голям от 10 %;
2. настилката да е изпълнена от естествени или изкуствени материали с гранулометрия на твърдите включения, по-малка от 5 cm, и да е почистена от случайни единични твърди включения (скални, бетонни, метални или други с размери, по-големи от 5 cm).
(2) В случай че на територията на стрелковата площадка са необходими сервизни пътеки, с изключение на връзките между стрелковите места на площадките за ловна стрелба, те се изпълняват от материали, непозволяващи рикошети на проектилите или на части от тях.
(3) При наличие на открити водни пространства на територията на стрелковите площадки те се защитават срещу директни попадения на проектили или на части от тях или срещу рикошети посредством обезопасяващи съоръжения, чиито параметри се определят в зависимост от направлението на стрелба.
Чл. 30. (1) На всяко открито спортно стрелбище се поставя най-малко едно информационно табло с трайни, четливи и контрастни надписи, което се разполага на видимо място до входовете/изходите на спортния обект.
(2) Информационните табла съдържат задължително следната информация за:
1. стопанина на спортния обект - открито спортно стрелбище, като се посочват и данни за контакт;
2. допустимите за употреба на спортния обект оръжия и боеприпаси и правилата за безопасност при тяхната употреба;
3. безопасната експлоатация на спортния обект - открито спортно стрелбище, включително за въведените забрани и ограничения на територията му;
4. телефонните номера на бърза помощ, пожарна, полиция и др. (телефонен номер 112).
Чл. 31. (1) Границите на откритите спортни стрелбища се обозначават с предупредителни табели, трайно поставени по границите на терена на откритото спортно стрелбище, на разстояние не по-малко от 50 m една от друга и така, че да има пряка видимост между всеки две съседни табели през всички сезони на експлоатация на спортния обект.
(2) Предупредителните табели се поставят/закрепват стабилно на предвидени за целта стълбове/колове или на трайни обекти от местността - дървесни стволове, на височина от 1,50 до 2,00 m от терена. Табелите са със следните минимални размери: широчина - 0,50 m, и височина - 0,40 m. Лицето с надписите на предупредителните табели е обърнато навън от територията на спортния обект.
(3) Предупредителните табели се изпълняват така, че да са устойчиви на атмосферни въздействия и да имат леснозабележими контрастни, трайни и четливи надписи.
(4) Надписите на предупредителните табели съдържат най-малко следната информация (текст и графични знаци за внимание и опасност):
Чл. 32. (1) При провеждане на спортно-тренировъчна дейност на откритите спортни стрелбища се осъществява постоянен контрол на достъпа на трети лица до територията на стрелбището чрез ограждане по границите на територията на стрелбището с огради и оградни съоръжения и/или чрез технически средства (сирени, флагове, лъчеви сигнализации за пресичане, видеоконтрол и/или др.) и/или чрез непрекъснат визуален контрол на достъпа.
(2) Постоянен контрол на достъпа се осъществява и до стрелковите площадки, до зоните за съдии и състезатели и до други зони, които могат да представляват опасност, чрез поставяне на ясновидими обозначителни ленти и/или прегради по границите на тези зони или на подходящи за целта места.
Глава пета.
ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА ОТКРИТИТЕ СПОРТНИ СТРЕЛБИЩА ИЗВЪН УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ. ПОДДЪРЖАНЕ И КОНТРОЛ
Раздел I.
Осигуряване на безопасност при ползването на откритите спортни стрелбища извън границите на урбанизираните територии
Чл. 33. Въведеният в експлоатация спортен обект може да се ползва по предназначение след издаване на разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно изискванията на ЗОБВВПИ.
Чл. 34. (1) Допустимите оръжия за употреба на откритите спортни стрелбища се регламентират от ЗОБВВПИ и правилниците на съответните спортни организации, като балистичните им параметри според приложените към инвестиционния проект балистични таблици трябва да отговарят на безопасните отстояния за конкретния спортен обект.
(2) Употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси на открити спортни стрелбища се осъществява по реда и при условията на ЗОБВВПИ и под непосредствения контрол на длъжностните лица на съответния обект, определени съгласно изискванията на ЗОБВВПИ.
(3) До употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси се допускат само лица, преминали инструктаж за безопасност, съгласно правилниците на съответната спортна организация.
Чл. 35. На територията на спортните обекти - открити спортни стрелбища, не се допуска:
1. извършване на дейности, които не са свързани с функционирането на спортния обект - открито спортно стрелбище;
2. използване на оръжия и боеприпаси, които не отговарят на издаденото разрешение за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ и на условията за безопасно ползване според съответните безопасни отстояния до урбанизираните територии.
Чл. 36. (1) Ползването на откритите спортни стрелбища при провеждане на спортно-тренировъчна дейност се осъществява под непосредственото ръководство и контрол на длъжностните лица от спортните организации в съответствие с правилниците и вътрешните нормативни актове за дейността им.
(2) Всички огнестрелни оръжия и боеприпаси преди употреба се подлагат на проверка и контрол от длъжностно лице съобразно разпоредбите на съответната спортната организация.
Раздел II.
Поддържане и контрол на откритите спортни стрелбища извън границите на урбанизираните територии
Чл. 37. Поддържането на спортните обекти - открити спортни стрелбища, в проектните параметри е задължение на техните собственици или ползватели.
Чл. 38. (1) Контрол на техническото състояние на съоръженията се извършва един път годишно от представители на съответната спортна организация.
(2) Представителите на съответната спортна организация имат право да издават препоръки за отстраняване на технически нередности и пропуски, както и при необходимост да сезират компетентните държавни и общински органи.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Открити спортни стрелбища извън урбанизираните територии" са спортни обекти, предназначени за провеждане на тренировъчна и състезателна дейност по стрелкови спортове и дисциплини в съответствие с правилниците на спортните организации по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗФВС.
2. "Стрелбище от полеви тип" е стрелбище без специално конструирани обезопасяващи съоръжения и без обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността по направленията на стрелба.
3. "Стрелбище със специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба" е стрелбище с изградени на всички стрелкови площадки обезопасяващи съоръжения, които улавят и задържат в границите на стрелковата площадка изстреляните по направлението на стрелба проектили, рикоширалите такива, както и части от тях.
4. "Стрелбище с обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността" е стрелбище, при което се използват съществуващи естествени или изкуствено създадени високи и стръмни скатове, високи хълмове и др., осигуряващи равна или по-голяма защита в сравнение със стрелбищата с изградени обезопасяващи съоръжения.
5. "Комбинирани стрелбища" са стрелбища, които съчетават повече от един вид обезопасяващи съоръжения.
6. "Стрелкова площадка (стрелкова полоса)" е територия от стрелбището, на която се намират мишените и стрелковите позиции и на която непосредствено се провеждат стрелковите упражнения и тренировки. Стрелковата площадка, ако не е от полеви тип, обикновено е оградена с обезопасяващи съоръжения или с естествени прегради в посоката на допустимите и възможни направления на стрелба. Формата, размерите и пропорциите на страните на стрелковата площадка са в зависимост от изискванията на конкретния вид спорт. Ако дълбочината на стрелковата площадка е значително по-голяма от нейната широчина (при стрелба на големи дистанции - 100, 300, 600, 1000 и повече метра), тя се нарича "стрелкова полоса". На едно и също открито спортно стрелбище може да има повече от една стрелкови площадки/полоси, разположени в съседство една с друга, разделени с обезопасяващи съоръжения, на които едновременно да се провеждат стрелби, при спазване на изискванията за безопасност.
7. "Направление на стрелба" е линия, свързваща стрелковата позиция с мишената и е с посока от стрелящия към мишената. Основно направление на стрелба за стрелковата площадка е перпендикулярната линия към дъното на стрелковата площадка (страната по широчина на стрелковата площадка, намираща се срещу стрелковите позиции). При конкретни видове стрелкови спортове са допустими и вторични направления на стрелба под ъгъл максимум 90° наляво и 90° надясно от основното направление на стрелба, ако стрелковата площадка е проектирана и осигурена с обезопасяващи съоръжения в тези направления.
8. "Обезопасяващи съоръжения" на стрелбищата служат да не се допуска изстреляните проектили да излизат извън границите на стрелковата площадка/полоса. Те спират както директно изстреляните проектили, така и проектилите, които са рикоширали на територията на площадката и попадат в тях. Изискванията при проектирането и изграждането на обезопасяващи съоръжения са те да бъдат надеждни, устойчиви на въздействията на изстрелите, да са трайни и устойчиви във времето, да издържат на неблагоприятни атмосферни въздействия и да се поддържат и почистват лесно.
9. "Допълнителни проектилозадържащи обезопасяващи съоръжения" са допълнително изградени обезопасяващи съоръжения на стрелковите площадки - тунели, козирки, куршумоуловители и/или други технически решения, които не позволяват на проектилите или на техни фрагменти да напуснат границите на съответната стрелкова площадка.
10. "Елементи на оборудването" са преместваеми или стационарни конструкции, разположени на територията на стрелковата площадка, които служат за поставяне/закрепване на мишени, мишенни съоръжения, стрелкови декори, за разполагане и защита на управляващи и сигнализиращи системи или за други цели, свързани с изпълнението на предвидените спортни упражнения.
11. "Сервизна и складова зона" е територия, в която се разполагат/складират елементи и материали от оборудването на спортния обект, помощни материали, инструменти, където на място се извършват дейности по сглобяване, разглобяване, ремонт на оборудването на спортния обект и стрелковите площадки и други съоръжения, свързани с дейността на спортния обект.
12. "Проектил" е всяко метално или неметално тяло (снаряд, куршум, сачма и др.), предназначено за попадение в мишените чрез изстрелване от оръжие.
13. "Граница на открито спортно стрелбище" е границата на зоната за стрелба, която се състои от една или множество стрелкови площадки.
14. "Граница на спортен обект - открито спортно стрелбище" е границата на територията, която включва зоните по чл. 14.
15. "Оградни съоръжения" са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.
§ 2. За нарушения на наредбата се прилагат административнонаказателните разпоредби на ЗУТ и на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако по реда на друг закон не се предвижда по-тежко наказание.
§ 3. Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на българския пазар (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 2 ЗФВС.
§ 5. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в "Държавен вестник".
§ 6. В срок една година от влизане в сила на наредбата собствениците или ползвателите на съществуващи спортни обекти - открити спортни стрелбища от приложното поле на наредбата, одобряват план-график за дейностите, които трябва да извършат за постигане на съответствие с изискванията на наредбата.
Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1
Балистични таблици за боеприпасите на допустимите оръжия
| Обобщена | Номинално | Приравнени |
| група калибри | максимално | калибри/Гладкоцевни |
| на боеприпасите | разстояние/Средна | куршуми и сачми |
| начална скорост на | ||
| проектила/Вертикално | ||
| направление на | ||
| стрелба | ||
| 1 | 2 | 3 |
| .50 Browning | 7216 m | .50 Browning Caliber |
| Caliber | 900 m/s | |
| 40° | ||
| .338 Lapua | 6322 m | .338 LapuaMagnum |
| Magnum | 900 m/s | 7 mm RemingtonMagnum |
| 39° | .300 WinchesterMagnum | |
| .300 WeatherbyMagnum | ||
| .308 NormaMagnum | ||
| .375 HHMagnum | ||
| 8 mm RemingtonMagnum | ||
| .300 HHmagnim | ||
| .338 WinchesterMagnum | ||
| .340 WeatherbyMagnum | ||
| .358 NormaMagnum | ||
| .350 RemingtonMagnum | ||
| .378 WinchesterMagnum | ||
| .308 | 4359 m | .308 Winchester |
| Winchester | 845 m/s | .30-06 Springfield |
| 36° | 7 mm-08 Remington | |
| 6,5x55 Swedishmauser | ||
| 6,5x54 Mannlicher-Schoenauer | ||
| 6,5x57 Mauser | ||
| 6,5x57R Mauser | ||
| 6,5x58R Sauer | ||
| 6,5x58 Portuguese Vergueiro | ||
| 6,5x58R Krag-Jorgensen | ||
| 8 mm Mauser (8x57 JS) | ||
| .270 Winchester | ||
| .358 Winchester | ||
| 6,5x61 Mauser | ||
| 7x57 Mauser | ||
| 7x57R Mauser | ||
| 7,62x54R Russian | ||
| 6,5x50 Arisaka | ||
| 6,5x52 Mannlicher-Carcano | ||
| 6,5x53R Mannlicher | ||
| .250 Savage | ||
| .257 Roberts | ||
| .307 Winchester | ||
| .303 British | ||
| .350 RemingtonMagnum | ||
| .300 Savage | ||
| .223 | 4121m | .223 Remington |
| Remington | 1050m/s | .22 Hornet |
| 36° | .220 Swift | |
| .22-250 Remington | ||
| .223 RemingtonMagnum | ||
| .30 Remington | ||
| .303 Savage | ||
| .32 Winchester Special | ||
| .35 Remington | ||
| .38-55 Winchester | ||
| .38-40 Winchester | ||
| .30MI carabine | ||
| .348 Winchester | ||
| .351 Winchester | ||
| .356 Winchester | ||
| .22 Savage Hi-Power | ||
| .25 Remington | ||
| 7,62x39 Russian | ||
| 5,45x39 Russian | ||
| .30-30 Winchester | ||
| .222 Remington | ||
| .25-20 WCF | ||
| .25-25 Winchester | ||
| .256 WinchesterMagnum | ||
| .50-90 Sharps | ||
| .32-20 Winchester | ||
| .44-40 Winchester | ||
| .444 Marlin | ||
| .44 Ball | ||
| .357 Winchester | ||
| .45-70 U.S. Government | ||
| .458 Winchester | ||
| 6 mm Lee Navy | ||
| .30-40 Krag | ||
| .357 SW | 2136 m | .357Magnum |
| Magnum | 450 m/s | .357 Sig |
| 35° | 7,62x25 TT | |
| 9 mm | 2073 m | 9 mm Parabellum (9x19) |
| Parabellum | 350 m/s | .44Magnum |
| 35° | .45 ACP | |
| .22 Long Rifle | 1685 m | .22 Long Rifle HV |
| HV | 390 m/s | .22 Long Rifle Std. Velocity |
| 35° | .22 Long | |
| .22 Short | ||
| 9 mm Browning Short | ||
| 9x18 Makarov | ||
| .25 ACP | ||
| .32 ACP | ||
| .38 Special | ||
| shotgun 12 ga | 1000 m | Slug |
| (гладкоцевно | (куршум за гладкоцевно | |
| оръжие 12 | оръжие) | |
| кал.) | ||
| shotgun 12 ga | 600 m | 0 buckshot |
| (гладкоцевно | (диаметър на сачмите | |
| оръжие 12 | 8,13 mm) | |
| кал.) | 00 buckshot | |
| (диаметър на сачмите | ||
| 8,38 mm) | ||
| 000 buckshot | ||
| (диаметър на сачмите 9,1 mm) | ||
| shotgun 12 ga | 419m | сачми № 2 |
| (гладкоцевно | 396m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 371 m | сачми № 4 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 349 m | сачми № 5 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 331 m | сачми № 6 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 300 m | сачми № 7 1/2 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 288 m | сачми № 8 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба | ||
| shotgun 12 ga | 268 m | сачми № 9 |
| (гладкоцевно | 396 m/s | |
| оръжие 12 | всички допустими | |
| кал.) | направления на | |
| стрелба |
Приложение № 2 към чл. 10, ал. 3 и чл. 26, ал. 2
Размери, конструкция, конфигурации и начини на разполагане на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за динамична стрелба
I. Дефиниция и класификации на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за динамична стрелба
1. Обезопасяващи съоръжения
1.1. Обезопасяващите съоръжения са предназначени да поемат и задържат изстреляните по направлението на стрелба проектили, като не позволяват проектилите или части от тях да рикошират.
1.2. Обезопасяващите съоръжения се разполагат напречно на направлението на стрелба или по страните на територията на стрелковата площадка, към които са насочени направленията на стрелба.
2. Видове обезопасяващи съоръжения
2.1. Специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба.
2.2. Обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.).
2.3. Комбинирани съоръжения - съоръжения, съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения.
3. Видове специално конструирани обезопасяващи съоръжения в зависимост от използваните материали
3.1. Обезопасяващи съоръжения от пръст и/или инертни материали - земнонасипни.
3.2. Обезопасяващи съоръжения от други материали - обезопасяващи конструкции, запълнени с пръст, инертни материали и др.
II. Размери, конструкция и конфигурация на обезопасяващите съоръжения за стрелковите площадки
1. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения
1.1. Земнонасипните обезопасяващи съоръжения представляват насипи от инертни материали и/или пръст с трапецовидно сечение и се разполагат по границите на стрелковите площадки/полоси (фиг. 1 и 2).
Фиг. 1. Земно-насипни обезопасяващи съоръжения (напречен разрез): 1 - вътрешен скат на насипа; 2 - външен скат на насипа; 3 - било на насипа; 4 - основа на насипа; 5 - стрелкова площадка; H - височина на насипа; j - ъгъл на естествения откос
Фиг. 2. Земно-насипни обезопасяващи съоръжения (надлъжен разрез): 1 - земен насип; 2 - страничен скат на насипа; 3 - било на насипа; 4 - граница на стрелковата площадка; 5 - стрелкова площадка; H - височина на насипа; j - ъгъл на естествения откос
1.2. Елементи на земнонасипните обезопасяващи съоръжения
1.2.1. Вътрешен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение - страната на напречното му сечение откъм стрелковата площадка.
1.2.2. Външен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение - противоположната на вътрешния скат страна от трапецовидното напречно сечение.
1.2.3. Страничен скат на земнонасипно обезопасяващо съоръжение - наклонената страна на сечението му по дължина на насипа.
1.2.4. Било на земнонасипно обезопасяващо съоръжение - горната основа на трапецовидното сечение на насипа.
1.2.5. Основа на земнонасипно обезопасяващо съоръжение - долната основа на трапецовидното сечение на насипа.
1.2.6. Височина на земнонасипно обезопасяващо съоръжение (Н) - вертикалната проекция на разстоянието между ръба на билото и терена на стрелковата площадка в долната основа на земния насип.
1.3. Минимални изисквания към характеристиките на елементите на земнонасипни обезопасяващи съоръжения.
1.3.1. Препоръчва се ъгълът на наклона на вътрешния скат да е 34° (2:3), но не по-малък от 30°.
1.3.2. Препоръчва се ъгълът на наклона на външния скат да е не по-голям от ъгъла на естествения откос (j) на материалите, от които е изграден земният насип.
1.3.3. Препоръчва се ъгълът на наклона на страничния скат да е не по-голям от ъгъла на естествения откос на материалите, от които е изграден земният насип.
1.3.4. В случай че земнонасипното обезопасяващо съоръжение е разположено между две съседни стрелкови площадки и служи за обезопасяващо съоръжение и за двете площадки, и двете страни на напречното му сечение се приемат за вътрешен скат и трябва да отговарят на минималните изисквания за такъв скат.
1.3.5. Широчината на билото на земнонасипното обезопасяващо съоръжение е не по-малка от 1,00 m.
1.3.6. Краят на билото на земнонасипното обезопасяващо съоръжение откъм страната на страничния скат е най-малко с 1,00 m навън от границата на стрелковата площадка (фиг. 3).
Фиг. 3. Било на стрелковата площадка: 1 - страничен скат на земния насип; 2 - граница на стрелковата площадка; 3 - край на билото на земния насип; 4 - било на земния насип; 5 - вътрешен скат на земния насип; 6 - външен скат на земния насип; 7 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 8 - стрелкова площадка; 9 - подход на състезателите
1.3.7. Минималните височини (Н) на земнонасипните обезопасяващи съоръжения в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия са дадени в табл. 1 и 2.
Таблица 1
| Нарезна карабина и гладкоцевна пушка |
| Дистанция на | Минимална |
| стрелба,m | височина |
| Н,m | |
| До 25 | 3,00 |
| Над 25 и до 50 | 4,00 |
| Над 50 и до 100 | 5,00 |
| Над 100 | 6,00 |
Таблица 2
| Пистолет |
| Дистанция на | Минимална |
| стрелба,m | височина |
| Н,m | |
| До 15 | 3,00 |
| От 15 вкл. до 25 | 4,00 |
| От 25 вкл. до 50 | 5,00 |
| Над 50 | 6,00 |
1.3.8. Проекцията на линията на прицелване от най-ниската допустима позиция за стрелба през горния ръб на мишените върху обезопасяващото съоръжение трябва да е на не по-малко от 1,0 m от горния ръб на билото на съоръжението (фиг. 4).
Фиг. 4. Линия на прицелване: 1 - земен насип; 2 - проекция на линията на прицелване; 3 - било на насипа; 4 - удължена дистанция между мишените и земния насип; 5 - значителен ъгъл на наклона на терена на стрелковата площадка; 6 - линия на прицелване; 7 - стрелкова позиция; 8 - мишена; h - височина на най-ниската стрелкова позиция; H - височина на насипа
1.4. Конструкция на земнонасипните обезопасяващи съоръжения.
1.4.1. Еднородни материали.
1.4.2. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения със сърцевина от твърди материали.
Сърцевината на тези съоръжения може да бъде от трошен камък, скална маса или др. Дебелината на покривния земен слой върху сърцевината на съоръженията откъм страната на вътрешния скат трябва да е не по-малка от 1,00 m (фиг. 5). Покривният земен слой се почиства от твърди включения (камъни и др.) с размери, по-големи от 5 cm.
Фиг. 5. Земнонасипни обезопасяващи съоръжения със сърцевина от твърди материали: 1 - слой от пръст, пречистен от твърди включения; 2 - ядро от скална маса, трошен камък или други твърди материали; 3 - стрелкова площадка; j - ъгъл на естествения откос
1.4.3. Повърхността на вътрешния скат може да бъде терасирана в зависимост от вида и характеристиките на материалите, от които е изграден скатът, с цел предотвратяване на ерозия. Терасите са с обратен наклон не по-малък от 5 % (фиг. 6).
Фиг. 6. Терасиране на земнонасипни обезопасяващи съоръжения: 1 - слой от пръст, пречистен от твърди включения; 2 - ядро от скална маса, трошен камък или други твърди материали; 3 - стрелкова площадка; 4 - тераса на ската с наклон; j - ъгъл на естествения откос
1.4.4. Скатовете на обезопасяващите съоръжения може да бъдат засадени с подходяща растителност с цел намаляване на въздействието на ерозията.
2. Обезопасяващи съоръжения от други материали
2.1. Обезопасяващи съоръжения може да се изграждат и от други плътни и здрави строителни материали, като:
а) монолитен бетон или зидария от бетонни блокове;
б) тухлена зидария;
в) масивно дърво;
г) стоманени листове (ламарина);
д) комбинация от материалите по предходните букви.
2.2. Обезопасяващи съоръжения може да се изграждат и с кухи конструкции от материалите по т. 2.1, запълнени с пръст, инертни материали или с друг устойчив на изстрели и задържащ проектилите материал.
2.3. Обезопасяващите съоръжения се изграждат така, че проектилите от допустимите за употреба на съответното спортно стрелбище оръжия и боеприпаси да не преминават през съоръжението дори след продължителна експлоатация.
2.4. Повърхността на съоръжението откъм стрелковата площадка се покрива задължително с материал, който не позволява проектилите да рикошират - обикновено с дървесни плочи на няколко слоя или с плътно дърво или с плътни твърди гумени ленти.
2.5. Височината на обезопасяващите съоръжения от други материали Н е вертикалната проекция на разстоянието между горния ръб на съоръжението и терена на стрелковата площадка в долната му основа.
2.6. Минималните височини Н на обезопасяващите съоръжения от други материали в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия са дадени в табл. 1 и 2.
2.7. Краят на горния ръб на билото на обезопасяващото съоръжение трябва да е най-малко 1,00 m навън от границата на стрелковата площадка (фиг. 3).
3. Обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността
3.1. Открити спортни стрелбища може да се изграждат на терени, на които има съществуващи естествени или изкуствено създадени прегради с височина, равна или по-голяма от изискваната за конкретния вид стрелкова площадка, които могат да се класифицират като обезопасяващи естествени прегради, осигуряващи непробиваемост и задържане на изстреляните в тях проектили, и да не позволяват тези проектили или части от тях да рикошират, като:
а) планински скатове, скатове на хълмове и възвишения, скатове на дерета;
б) скатове и стени на кариери, пресушени язовири, открити мини и други подобни нефункциониращи обекти.
3.2. Обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността по размери и свойства на материалите трябва да осигуряват степен на защита, равна или по-висока от минимално изискуемите по тази наредба за съответните спортни дисциплини и оръжия. В случай че в някое от допустимите направления на стрелба не съществува естествена топографска преграда, се изгражда допълнително обезопасяващо съоръжение съгласно изискванията на т. 1 и/или т. 2 и откритото спортно стрелбище се класифицира като стрелбище с комбинирани обезопасяващи съоръжения.
3.3. Обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността трябва да са напречно на всички допустими направления на стрелба.
3.4. Елементи на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността
3.4.1. Вътрешен скат на преградата - линията на напречното сечение откъм стрелковата площадка.
3.4.2. Основа на преградата - пресечната линия на ската с равнината на стрелковата площадка.
3.4.3. Било или горен ръб на топографската естествена преграда - съществуващите такива.
3.4.4. Височина на топографската преграда (Нт) - най-малката от вертикалните проекции на разстоянията между ръба или билото и основата й.
3.4.5. Наклон на скатовете - най-малкият от наклоните на ската по неговата дължина, определени от правите линии, съединяващи основата на ската и билото (ръба).
3.5. Минимални изисквания към характеристиките на елементите на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността
3.5.1. Наклонът на скатовете на обезопасяващите естествени прегради от топографията на местността трябва да е не по-малък от 30°. Оптималният наклон на скатовете е 56°.
3.5.2. Минималната височина на билото на обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността в зависимост от дистанциите за стрелба и използваните оръжия трябва да е не по-малка от посочените височини в табл. 1 и 2.
3.5.3. По повърхността на вътрешния скат, в границите на необходимите височина и широчина, не трябва да има скали и други твърди повърхности, които да причиняват рикошети при попадение на проектил в тях.
4. Комбинираните обезопасяващи съоръжения представляват съвкупност от някои или от всички обезопасяващи съоръжения от видовете, описани в т. II.1, II.2 и II.3.
Приложение № 3 към чл. 10, ал. 3 и чл. 26, ал. 2
Размери, конструкция, конфигурации и начини на разполагане на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за ловна стрелба
1. Обезопасяващи съоръжения
1.1. Обезопасяващите съоръжения имат за цел да поемат и задържат изстреляните по направлението на стрелба сачми, сачмите от случайни неконтролируеми изстрели, като не позволяват и рикошет.
1.2. Обезопасяващите съоръжения се разполагат напречно на направленията на стрелба (фиг. 1 и 2). При повече от една стрелкова площадка се изграждат и обезопасяващи съоръжения по част от периметъра на стрелковата площадка (фиг. 3, 4 и 7).
2. Видове обезопасяващи съоръжения
2.1. Специално конструирани обезопасяващи съоръжения
2.2. Обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността
2.3. Комбинирани
3. Видове специално конструирани обезопасяващи съоръжения според използваните материали
3.1. Обезопасяващи съоръжения от пръст и/или инертни материали
3.2. Обезопасяващи съоръжения от други материали - обезопасяващи конструкции
3.3. Комбинирани
4. Обезопасяващи съоръжения - земни насипи
4.1. Земните насипи, използвани за обезопасяване, са с трапецовидно сечение и се състоят от следните елементи (фиг. 1 и 2):
Фиг. 1. Обезопасяващо съоръжение земен насип (напречен разрез): 1 - вътрешен скат на насипа; 2 - външен скат на насипа; 3 - било на насипа; 4 - основа на насипа; 5 - стрелкова площадка: H - височина на насипа; j - ъгъл на естествения откос
Фиг. 2. Обезопасяващо съоръжение земен насип (надлъжен разрез): 1 - земен насип; 2 - страничен скат на насипа; 3 - било на насипа; 4 - граница на стрелковата площадка; H - височина на насипа; j - ъгъл на естествения откос
4.2. Специално конструирани обезопасяващи съоръжения - преградни стени (фиг. 3)
Преградните стени се изграждат от вертикални, стабилно закрепени към повърхността на земята колони с размери 0,15 х 0,15 х 4 m, обковани шахматно с дъски със сечение 0,15 х 0,003 m. Шахматното обковаване позволява да се намали ветровото въздействие върху така получените големи площи.
Преградните стени се изграждат непосредствено зад кулите - голяма и малка, по периметъра на стрелковата площадка. Височината на преградната стена е 3 m. Преградната стена започва от хоризонталата, определена от стрелкова позиция 4S (за дисциплината "СКИЙТ"), и завършва на 3 - 5 m преди пресечната й точка с проектираните траектории на паничките за дисциплината "СКИЙТ" (фиг. 7).
Фиг. 3. Преградна стена между стрелкови площадки за ловна стрелба: 1 - стрелкова площадка 1; 2 - стрелкова площадка 2; 3 - преградна стена; 4 - детайл на преградна стена
Фиг. 4. Детайл на преградна стена: 1 - дървена колона с размери 0,15 х 0,15 m; 2 - шахматно разположени от двете страни дъски с размери 15 х 3 сm
4.3. Комбинирани обезопасяващи съоръжения
4.3.1. Комбинираните обезопасяващи съоръжения се изграждат напречно на направленията на стрелба на разстояние до началото на насипната част не по-малко от 95 m. Съоръжението представлява земен насип със сърцевина от твърди материали - трошен камък, скална маса или др., и с покривен слой земя. Върху билото се изгражда преградна стена от бетонни пилони и платна с обща височина 15 m (фиг. 5 и 6). Възможно е обезопасяващото съоръжение да бъде или само насип, или стена, но при запазване на посочената височина.
Фиг. 5. Комбинирано обезопасяващо съоръжение - земен насип с преградна стена (напречен разрез): 1 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 2 - обезопасяваща преградна стена; 3 - стрелкова площадка
Фиг. 6. Стрелбище за дисциплината "ТРАП" с преграда (надлъжен разрез): 1 - стрелкова позиция; 2 - траектория на сачмите; 3 - траектория на мишените; 4 - комбинирана преграда
Фиг. 7. Преградна стена между стрелковите площадки (поглед отгоре): 1 - комбинирана стрелкова площадка за дисциплините "СКИЙТ", "ТРАП" и "ДВОЕН ТРАП"; 2 - стрелкова площадка за дисциплината "СКИЙТ"; 3 - траектории на паничките за дисциплината "СКИЙТ"; 4 - траектории на паничките за дисциплината "ТРАП"; 5 - преградна стена; 1S, 2S - 8S - стрелкови позиции за дисциплината "СКИЙТ"; 1Т, 2Т - 5Т - стрелкови позиции за дисциплината "ТРАП"; L - ниска кула; H - висока кула
Приложение № 4 към чл. 10, ал. 3 и чл. 26, ал. 2
Размери, конструкция, конфигурация и начини на разполагане на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за биатлон
Обезопасяващите съоръжения, разположени на стрелковите площадки за биатлон, са предназначени да поемат и задържат изстреляните по направлението на стрелба проектили, като не позволяват проектилите или части от тях да рикошират. Обезопасяващите съоръжения се разполагат напречно на направлението на стрелба и по страните на територията на стрелковата площадка.
Обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за биатлон са: специално конструирани обезопасяващи съоръжения по направленията на стрелба, обезопасяващи естествени прегради от топографията на местността (високи хълмове, високи и стръмни скатове и др.) и комбинирани - съчетаващи обезопасяващи естествени прегради и специално конструирани обезопасяващи съоръжения.
Специално конструираните обезопасяващи съоръжения в зависимост от използваните материали са: обезопасяващи съоръжения от пръст и/или инертни материали - земнонасипни, или обезопасяващи съоръжения от други материали - обезопасяващи конструкции, запълнени с пръст, инертни материали, както и обезопасяващи конструкции от бетон или дървени стени с дебелина най-малко 5 cm.
Размерите, конструкцията и конфигурацията на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за биатлон са показани на фиг. 1.
Фиг. 1. Размери, конструкция и конфигурация на обезопасяващите съоръжения на стрелковите площадки за биатлон: 1 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 2 - сервизна зона зад мишените; 3 - мишени с покрив; 4 - сервизна зона с дължина броят на стрелковите коридори, умножени по 2,75 m + 2 х 0,5 m; 5 - стрелкови коридори; 6 - ски посока; 7 - стрелкови рубеж с дължина броят на стрелковите коридори, умножени по 2,75 m + 2 x 3 m, и с широчина от 12 до 15 m; 8 - постелка с размери 200 x 150 cm; 9 - зона за треньори; 10 - зона за представители на средствата за масово осведомяване
Земно-насипните обезопасяващи съоръжения представляват насипи от инертни материали и/или пръст с трапецовидно сечение и се разполагат по границите на стрелковите площадки/полоси (фиг. 2).
Фиг. 2. Стрелкова площадка за биатлон (вертикален разрез): 1 - мишени; 2 - обезопасяващо съоръжение - земен насип (минималната височина (min Н) на земнонасипното обезопасяващо съоръжение зад мишените е 6 m, а минималната височина (min Н) на земнонасипните обезопасяващи съоръжения от двете страни на стрелковата площадка за биатлон по направленията на стрелба е 4 m); 3 - направление на стрелба; 4 - ветропоказатели - разполагат се под направлението на стрелба; 5 - стрелкови рубеж; 6 - зона за треньори; 7 - зона за представители на средствата за масово осведомяване; 8 - височина на мишените - ЗИМА/ЛЯТО - 0,8/1,0 m
Приложение № 5 към чл. 15, ал. 2
Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
1. Зони за стрелба на открито спортно стрелбище за динамична стрелба
Откритите спортни стрелбища за динамична стрелба се изграждат при спазване изискванията на тази наредба, на Правилника на Международната конфедерация по динамична стрелба (IPSC) и на нормативните документи на Българската федерация по динамична стрелба. За провеждане на различните нива на състезания по динамична стрелба са необходими открити спортни стрелбища с множество стрелкови площадки, различни по вид и големина, които могат да бъдат групирани в стрелкови зони (ареи) (фиг. 1). Всяка зона за стрелба включва една или повече стрелкови площадки, разделени една от друга с обезопасяващи съоръжения, позволяващи едновременно да се провежда състезателна и спортно-тренировъчна дейност на всяка една от стрелковите площадки. Формата, размерите и пропорциите на страните на стрелковата площадка се определят в зависимост от дизайна и предназначението на конкретното стрелбище по вид дисциплина: пистолет, гладкоцевна пушка, карабина и/или комбинация от две или повече от дисциплините съгласно правилника на IPSC.
Фиг. 1. Стрелкова зона от група стрелкови площадки: 1, 2, 3 - номер на стрелковата площадка; 4 - граница на стрелковата площадка; 5 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 6 - настилка на стрелковата площадка
Стрелковата площадка за динамична стрелба е тази част от територията на стрелбището, на която се намират мишените, стрелковите декори и стрелковите позиции, където непосредствено се провежда състезателна и спортно-тренировъчна дейност. Всяка стрелкова площадка за динамична стрелба се огражда с обезопасяващи съоръжения и/или с естествени прегради в посоката на допустимите и възможни направления на стрелба.
Стрелковите площадки могат да бъдат с произволни форми и конфигурации съгласно правилника на IPSC. Стрелковите площадки се проектират така, че да позволяват провеждането на динамични стрелкови упражнения, при които състезателят обстрелва мишените, започвайки от начална позиция, и в хода на упражнението се придвижва и преминава в следващи стрелкови позиции или положения за стрелба, за да обстреля всички мишени, включени в стрелковото упражнение, като е допустимо да стреля и по време на движението си (фиг. 2).
Фиг. 2. Примерни динамични стрелкови позиции: 1, 2, 3, 4 - стрелкови позиции; 5 траектории на движение
Стрелковата площадка се проектира и осигурява с обезопасяващи съоръжения, позволяващи безопасно изпълнение на курса на стрелба в направления (фиг. 3) под ъгъл максимум 90° наляво и 90° надясно от основното направление на стрелба.
Фиг. 3. Примерни направления на стрелба при динамична стрелба: 1 - стрелкова позиция; 2 - основно направление на стрелба; 3 - вторични направления на стрелба
2. Елементи на стрелковата площадка за динамична стрелба (фиг. 4)
Фиг. 4. Елементи на стрелкова площадка за динамична стрелба: 1 - страничен скат на земния насип; 2 - граница на стрелковата позиция; 3 - край на билото на земния насип; 4 - било на земния насип; 5 - вътрешен скат на земния насип; 6 - външен скат на земния насип; 7 - дъно на стрелковата площадка; 8 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 9 - стрелкова площадка; 10 - подход за състезателите
2.1. Основни елементи
2.1.1. Подход за състезателите е зоната, в която се разполагат състезателите за подготовка и изчакване на реда си, както и помощният и обслужващ (съдийски или треньорски) екип.
2.1.2. Дъно на стрелковата площадка - страната на стрелковата площадка, намираща се срещу подхода за състезателите.
2.1.3. Страни на стрелковата площадка - страните по дълбочина на стрелковата площадка вляво и вдясно от подхода за състезателите.
2.1.4. Разполагане на мишените - мишените за стрелковите упражнения може да се разполагат по цялата площ на стрелковата площадка, при стриктно спазване на мерките за безопасност.
2.1.5. Стрелкови позиции са местата, от които състезателите обстрелват мишените при съответните упражнения. Стрелковите позиции се намират вътре в територията на стрелковата площадка.
2.1.6. Обезопасяващите съоръжения са съгласно приложение № 2.
2.2. Допълнителни елементи - стрелкови декори (фиг. 5)
Стрелковите декори са необходими, но не и задължителни за сценария на стрелковите упражнения. Разполагат се на територията на самата стрелкова площадка. Материалите, от които са изработени декорите и закрепващите конструкции, не трябва да позволяват рикошети.
Фиг. 5. Примерно разполагане на стрелкови декори
3. Направления на стрелба при стрелкови упражнения по динамична стрелба
Направление на стрелба е линията, свързваща стрелковата позиция с мишената и е с посока от стрелящия към мишената. Основно направление на стрелба за стрелковата площадка е перпендикулярната линия към дъното на стрелковата площадка. При динамична стрелба са допустими и вторични направления на стрелба под ъгъл максимум 90° наляво и 90° надясно от основното направление на стрелба, ако стрелковата площадка е проектирана и осигурена с обезопасяващи съоръжения в тези направления (фиг. 3).
4. Примерни конфигурации на стрелковите площадки за динамична стрелба (фиг. 6 и 7)
Фиг. 6. Примерна конфигурация на стрелбище за динамична стрелба (вариант I): 1 - 10 - номер на стрелковата площадка; ЗБ - зона за безопасна проверка и обслужване на оръжие; Хр - площадка за хронограф; 11 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 12 - граница на стрелковата площадка; 13 - навес; 14 - настилка на стрелковата площадка
Фиг. 7. Примерна конфигурация на стрелбище за динамична стрелба (вариант II): 1 - 18 - номер на стрелковата площадка; ЗБ - зона за безопасна проверка и обслужване на оръжие; Хр - площадка за хронограф; 19 - обезопасяващо съоръжение - земен насип; 20 - граница на стрелковата площадка; 21 - навес; 22 - настилка на стрелковата площадка
Приложение № 6 към чл. 15, ал. 2
Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за ловна стрелба
1. Ловна стрелба в дисциплините "ТРАП", "ДВОЕН ТРАП", "СКИЙТ" и "ДВИЖЕЩ СЕ СИЛУЕТ" се провежда на открити спортни стрелбища.
2. Стрелковите площадки за дисциплината "ТРАП" са с размери и оборудване съгласно фиг. 1. Полигонът (зоната за стрелба) за дисциплината "ТРАП" включва една или няколко стрелкови площадки и съответна огнева зона пред тях по направлението на стрелба. Размерите на полигона за устройване на стрелбища за дисциплината "ТРАП" са показани на фиг. 6.
2.1. Линията на стрелба е успоредна на траншеята за метателните механизми и има 5 позиции, разположени на 15 m спрямо предния ръб на траншеята.
2.2. Площадката със стрелковите места е с равно, твърдо и нехлъзгаво покритие, върху което с трайно оцветяване се означават линията на стрелба и стрелковите места. Нивото на площадката трябва да е на нивото на огневата зона.
2.3. В траншеята се разполагат 5 групи с по 3 броя метателни механизми, разположени на осево отстояние от 3 до 3,3 m една от друга.
2.4. Напречното сечение на траншеята за разполагане на метателната техника е показано на фиг. 2.
2.5. Изграждането на две и повече стрелкови площадки е показано на фиг. 3.
2.6. Траекториите на мишените и направлението на стрелба са показани на фиг. 4.
2.7. Огневата зона на полигон за ловна стрелба е площта, предвидена за падане на сачмите, съгласно фиг. 5.
Фиг. 1. Стрелкова площадка за ловна стрелба в дисциплината "ТРАП": 1 - aлея за придвижване и изчакване; 2 - зона за съдии и стенд за управление; 3 - минимално вътрешно разстояние на траншеята; 4 - отстояние от центъра на въртене на лирата до външния край на бруствера; 5 - максимален ъгъл на отклонение на паничката; 6 - стълба надолу; 7 - траншея; No1, No2 - No5 - стрелкови позиции; No6 - площадка за изчакване на реда за стрелба; N1, N2 - N5 - групи метателни механизми
Фиг. 2. Напречно сечение на траншеята за дисциплините "ТРАП" и "ДВОЕН ТРАП": 1 - стрелково място; 2 - дебелина на горната стена на траншеята; 3 - вътрешни размери на траншеята; 4 - отстояние от центъра на въртене на лирата до външния край на бруствера
Фиг. 3. Разположение при две и повече стрелкови площадки: 1 - площадка No1; 2 - площадка No2; 6 - стълба надолу за достъп до траншеята; No5, No1 - стрелкови площадки; No6 - площадка за изчакване на реда за стрелба; N5 - пета група метателни машини на първа площадка; N1 - първа група метателни машини на втора площадка
Фиг. 4. Траектории на мишените и направление на стрелба: 1 - комбинирана площадка за дисциплините "СКИЙТ" и "ТРАП" (поглед отгоре); 2 - площадка за дисциплината "СКИЙТ" (поглед отгоре); 3 - траектории на мишените и стрелбата в дисциплината "СКИЙТ"; 4 - направление на траекториите и стрелбата в дисциплината "ТРАП"; 5 - преградна стена; L - ниска кула; H - висока кула; 1S, 2S - 8S - стрелкови позиции в дисциплината "СКИЙТ"; 1T, 2T - 5T - стрелкови позиции в дисциплината "ТРАП"
Фиг. 5. Огнева зона на полигон за ловна стрелба: 1 - стрелкова позиция; 2 - траектория на сачмите; 3 - траектория на мишената
Фиг. 6. Полигон (зона за стрелба) на стрелбище за дисциплината "ТРАП": 1 - зона за състезатели, съдии и служебни лица (за разполагане на пътеката за придвижване на състезателите, стрелковите места, съдийското място и стенда за управление); 2 - огнева зона; 3 - траншея; 4 - максимално странично отклонение на полета на мишената; 5 - зона за зрители
3. За практикуване на дисциплината "ДВОЕН ТРАП" се използва стрелковата площадка за дисциплината "ТРАП".
4. Стрелковите площадки за дисциплината "СКИЙТ" (кръгова стрелба) са с размери и оборудване съгласно фиг. 7. Направлението на стрелба и траекториите на мишените в дисциплината "СКИЙТ" са показани на фиг. 8. Размерите на стрелковия полигон, който може да включва една или няколко стрелкови площадки и съответна огнева зона пред тях по направлението на стрелба за дисциплината "СКИЙТ", са показани на фиг. 9.
Фиг. 7. Стрелкова площадка за дисциплината "СКИЙТ": 1, 2...8 - стрелкови позиции; 9 - базова хорда; 10 - централна точка (пресечната точка на траекторията на паничките); 11 - граница за стрелба (40,3 +/-0,1 m); 12 - далечина на полета (65 - 67 m); L - ниска кула; H - висока кула
Фиг. 8. Направление на стрелба и траектории на мишените в дисциплината "СКИЙТ" (поглед отгоре): 1 - траектории на мишените; 2 - направление на стрелба; 1S, 2S - 8S - стрелкови места; L - ниска кула; H - висока кула
Фиг. 9. Стрелкови полигон за дисциплината "СКИЙТ": 1 - стрелкова площадка; 2 - огнева зона; 3 - зона за зрители
4.1. Стрелковите места се свързват с обходни пътеки с широчина най-малко 1 m. Стрелковите места и свързващите пътеки се предвиждат с равно, твърдо и нехлъзгаво покритие.
4.2. Метателните механизми изхвърлят мишените (асфалтови панички) от високата кула на височина 3,05 +/-0,05 m от нивото на площадката и от ниската кула - на височина 1,05 +/-0,05 m от нивото на площадката.
5. За стрелба в дисциплините "ТРАП", "ДВОЕН ТРАП" и "СКИЙТ" може да се изграждат и комбинирани стрелбища (фиг. 4).
6. Специализираните и комбинираните стрелбища по ловна стрелба за дисциплините "ТРАП", "ДВОЕН ТРАП" и "СКИЙТ" трябва да отговарят на следните изисквания:
а) наличие на център за управление на метателната техника;
б) зад стрелковите места се устройва равна площадка за придвижване на съдийския апарат и на стрелците и за разполагане на необходимото допълнително оборудване;
в) огневата зона да е равна и напълно обозрима, без наличие на дупки, издатини и растителност, с височина, по-голяма от 10 cm.
7. Стрелковите площадки за ловна стрелба в дисциплината "ДВИЖЕЩ СЕ СИЛУЕТ" (бягащ заек, глиган и др.) са с размери съгласно фиг. 10.
7.1. Стрелковото място е площадка, изградена от равно, твърдо и нехлъзгаво покритие.
7.2. Мишената се движи между преградните стени, които се изпълняват като строителна конструкция (от дърво или бетон). Стените трябва да осигуряват защитата на техническите лица, обслужващи мишената. Зад мишената се изгражда предпазен насип от пръст.
Фиг. 10. Стрелкова площадка за дисциплината "ДВИЖЕЩ СЕ СИЛУЕТ": 1 - стрелково място; 2 - огнева зона; 3 - движение на силует; 4 - предпазна стена; 5 - предпазен насип
8. Ориентацията на стрелбищата по ловна стрелба за дисциплината "ТРАП" се определя така, че стрелбата да се извършва в северна посока. В дисциплината "СКИЙТ" направлението на хордата, свързваща двете кули, гледано от високата кула, е в източна посока.
Приложение № 7 към чл. 15, ал. 2
Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за биатлон
1. Общи положения
Зоната за стрелба на стрелбището за биатлон трябва да е с равна повърхност и да е оградена с обезопасяващи съоръжения, разположени напречно на направлението на стрелба и по страните на територията на стрелковата площадка (фиг. 1 и 2). Разположението и конфигурацията на стрелбището се съобразяват с мерките за безопасност по отношение на стрелбището за биатлон и заобикалящите площи. Направлението на стрелба се ориентира по възможност на север с цел улесняване на видимостта към мишените. При възможност не се предвиждат защитни прегради, които пречат на видимостта на зрителите или на телевизионните камери.
2. Устройство на стрелбището за биатлон (фиг. 3)
2.1. Дистанция за стрелба
Дистанцията за стрелба е разстоянието между предния край на рубежа за стрелба и линията на мишените и е 50 m +/-1 m.
2.2. Разполагане на стрелковите позиции в зависимост от положението за стрелба
По посоката на стрелба дясната половина от стрелбището е за стрелба в положение "Легнал", а лявата половина - за стрелба в положение "Прав". Това разпределение трябва да е показано ясно на състезателите чрез табелки. Изключение от тази дясна и лява конфигурация се допуска за дисциплините "ПРЕСЛЕДВАНЕ", "МАСОВ СТАРТ" и "ЩАФЕТА", когато състезателите стрелят от всички коридори в положение "Легнал" и "Прав".
2.3. Вход и изход на стрелбището (зоната за стрелба)
Стрелбището за биатлон се устройва така, че по време на тренировка и състезание състезателите да влизат от лявата и да излизат от дясната страна.
2.4. Ниво на стрелковите площадки
Повърхността на рубежа за стрелба и повърхността, на която са разположени мишените, се предвиждат при възможност на едно ниво. Рубежът за стрелба и повърхността, на която са разположени мишените, трябва да са на по-високо ниво от площта между тях с най-малко 30 cm.
2.5. Пространствени конфигурации
В задната част на стрелбището се предвижда оградена зона с широчина 10 - 12 m (рубеж за стрелба), измерена назад от ръба на линията за стрелба и простираща се по дължината на цялата задна част на стрелбището. Тази зона е запазена за състезатели, официални лица и членове на журитата. Зад рубежа за стрелба се предвижда оградена зона с широчина най-малко 2 m, предназначена за членове от екипа на всеки отбор. Зоната се конфигурира така, че членовете на екипа на отбора да виждат добре мишените и зоната на рубежа за стрелба. Зад зоната за треньори се предвижда зона от 1,5 m по широчината на стрелбището, предназначена основно за представители на средствата за масово осведомяване.
3. Рубеж за стрелба
Рубеж за стрелба е зоната в задната част на стрелбището, където състезателите стрелят от положение "Легнал" и "Прав". Рубежът трябва да е покрит изцяло със сняг, отъпкан, равен, почистен и да не е заледен, като цялата площ, използвана от състезателите по време на състезанието, трябва да е равна. (При провеждане на тренировки и състезания по летен биатлон зоната на рубежа може да бъде подравнена с озеленена земна маса, с асфалт или бетон.)
3.1. Стрелкови коридори
Рубежът за стрелба е разделен на стрелкови коридори, от които състезателят стреля. Всеки стрелкови коридор е с широчина 2,75 - 3,00 m. Широчината на всеки коридор трябва да е маркирана и от двете страни по дължината на коридора от стрелковия рубеж до мишените с дъски с червен цвят на разстояние 1,5 m една от друга и потъващи в снега най-малко 2 cm под повърхността. И двете страни на всеки коридор се маркират от рубежа до мишените със седем Т-образни указателни табели с широчина не повече от 0,20 m и с височина 0,15 m с цветове, съвпадащи с фоновия цвят на номера на мишените, които ясно определят коридора, но не пречат на стрелбата. Минималното разстояние между външния край на най-левия и десен коридор и началото на обезопасяващите съоръжения, с които те граничат, е 3 m. Това разстояние трябва да се поддържа от рубежа до мишените.
3.2. Постелки за стрелба
За стрелба в положение "Легнал" и "Прав" се поставят постелки пред всеки коридор за стрелба на рубежа. За всички състезания на Международния съюз по биатлон (МСБ) постелките трябва да са с размери 2,00 x 1,50 m и с дебелина 1 - 2 cm и да са изработени от синтетични или естествени влакна с груба и нехлъзгаща се повърхност.
4. Мишени
4.1. Мишените, които се използват за биатлон, са метални и хартиени и трябва да отговарят на изискванията на МСБ. За всички състезания на МСБ се осигуряват най-малко 30 коридора за стрелба и мишени. За използваните мишени за зимни олимпийски игри, световни първенства и световни купи се осигурява възможност за дистанционно презареждане (без въже).
4.2. Поддръжка на мишените
Мишените се поддържат и настройват така, че да са в съответствие с инструкциите на производителя.
4.3. Разполагане на мишените
Мишените се разполагат подравнени в права линия, успоредно на предния ръб на рубежа за стрелба. Те се подравняват във всички посоки и се поставят така, че да са по средата на широчината на коридора. Мишените не трябва да се отклоняват настрани повече от 1° от десния ъгъл на коридорите за стрелба. Центърът на мишената трябва да е на височина 80 - 100 cm от повърхността на рубежа за стрелба.
4.4. Фон на мишената
Фонът зад мишените, от повърхността на площадката до 1 m над горния ръб на мишената, се оцветява в бяло.
5. Номериране и маркировка
Стрелковите коридори и елементите на оборудването (установките) се означават с един и същ номер. Те трябва да са лесно видими и да започват отдясно с номер 1. На всички състезания на МСБ стрелковите коридори се номерират отляво и отдясно в предната част на стрелковия рубеж. Табелите на стрелковия рубеж се поставят така, че да не пречат на телевизионното заснемане на стрелбата на състезателите. Табелите са с височина 30 cm и с широчина 20 - 25 cm. Номерата на табелите са с височина 20 cm, с широчина 3 cm между линиите, изписващи номера, и се отпечатват в долния край на табелата. Табелите се монтират върху стълб с дебелина 1 cm и с височина 40 cm, измерена от снежната повърхност до долната част на табелата. Размерът на номерата на установките трябва да е 40 cm, с широчина между линиите 4 cm. Номерата трябва да са монтирани непосредствено над установките. И двата вида номера (на стрелковите коридори и на установките) са с различни цветове - черно на жълто и жълто на черно, като се започва от номер 1 с черен цвят на жълт фон, и отговарят на Т-стълбовата маркировка.
5.1. Граници на входа и изхода на стрелбището
На входа и изхода на стрелбището, на разстояние 10 m преди левия и след десния коридор за стрелба, се нанася ясна маркировка, която показва външните очертания на зоната на стрелбището с информационна забрана.
6. Ветропоказатели
По време на състезанията и официалната тренировка отстрани на всеки втори коридор за стрелба се поставят ветропоказатели, като се започне от дясната страна на коридор 1, на разстояние 5 m от рубежа за стрелба и на 20 m от линията на мишената. Флагчетата се поставят така, че горният им край да е на едно ниво с долния край на мишената и да не пречат на пряката видимост към мишените.
7. Пирамиди за пушки
На стрелбището в зоната за екипировката на отбора се разполагат пирамиди за две резервни пушки за всеки отбор, който участва в състезанията, и достатъчен брой пирамиди по време на тренировка и прострелка на оръжието. Пирамидите се маркират ясно с имената на участващите страни или отбори. Те може да се използват от отборите по време на състезание, тренировка и прострелка на оръжието. Извън стрелбището се осигурява достатъчен брой пирамиди за тренировка.
8. Видеокамери на стрелбището
На всички състезания на МСБ видеокамерите се поставят така, че да обхващат и да записват действията на всички състезатели на стрелбището.
Фиг. 1. Стрелкова площадка за биатлон (вертикален разрез): 1 - мишени; 2 - естествена или изкуствена преграда; 3 - линия на стрелба; 4 - ветропоказатели; 5 - стрелкови рубеж; 6 - зона за треньори; 7 - зона за представители на средствата за масово осведомяване; 8 - височина на мишените
Фиг. 2. Стрелкова площадка за биатлон (план-схема): 1 - стена; 2 - сервизна зона зад мишените; 3 - мишени с покрив; 4 - сервизна зона; 5 - стрелкови коридор; 6 - ски посока; 7 - стрелкови рубеж; 8 - постелка с размери 200 х 150 cm; 9 - зона за треньори; 10 - зона за представители на средствата за масово осведомяване
Фиг. 3. Стрелбище за биатлон: 1 - обезопасяващо съоръжение; 2 - мишени; 3 - стрелкови рубеж; 4 - зона за треньори; 5 - зона за представители на средствата за масово осведомяване; 6 - материален контрол; 7 - финал; 8 - старт; 9 - наказателен рунд; 10 - тоалетни; 11 - зона за зрители; 12 - паркинг.
