НАРЕДБА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Чл. 1. Наредбата определя изискванията, нормите и правилата за безопасност, които се прилагат към дейностите и съоръженията за управлението на радиоактивните отпадъци (РАО).

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2018 г.) управлението на всеки твърд отпадък, който съдържа радионуклиди със специфични активности или активности над нивата за освобождаване от регулиране на радиоактивен материал, определени в Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.);

2. управлението на течните и газообразните РАО, които не са освободени като разрешени изхвърляния.

(2) Наредбата не се прилага по отношение на:

1. управление на отработено ядрено гориво, ако не е обявено за радиоактивен отпадък по реда на чл. 75 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ);

2. освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ;

3. разрешени течни и газообразни изхвърляния;

4. отпадъци от миннодобивната промишленост;

5. превоз на РАО извън площадката на ядреното съоръжение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2018 г.) Строителството и въвеждането в експлоатация на съоръжения за управление на РАО се извършва в съответствие с приложимите изисквания на Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи (ДВ, бр. 76 от 2016 г.).

(4) Изискванията на извеждане от експлоатация на съоръжения за обработване и/или съхраняване на РАО са определени с Наредбата за безопасност при извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, приета с Постановление № 204 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 73 от 2004 г.).

Чл. 3. (1) Управлението на РАО се извършва съгласно Стратегията за управление на отработено ядрено гориво и РАО, приета от Министерския съвет на основание чл. 74 ЗБИЯЕ, наричана по-нататък "национална стратегия".

(2) Националната стратегия се прилага за всички видове РАО, както и за всички етапи на управлението им - от генерирането до погребването им.

(3) Националната стратегия се преглежда и актуализира периодично, като се отчитат по целесъобразност техническият и научният напредък, както и препоръките, извлечените поуки и добрите практики от партньорските проверки.

(4) Националната стратегия съдържа:

1. общите цели на националната политика по отношение на управлението на РАО;

2. основните етапи и конкретните срокове за завършването им предвид водещите цели, определени в националната стратегия;

3. отчет за цялото количество РАО и прогнози за бъдещите количества, включително тези от извеждане от експлоатация, в който ясно се посочва местоположението им и се прилага класификацията по чл. 6;

4. концепциите или плановете и техническите решения за управление на РАО от генерирането до погребването;

5. концепциите или плановете за периода след затваряне от жизнения цикъл на съоръжението за погребване, включително периода, през който се поддържа подходящ контрол, и средствата, които се използват за съхраняване на информация за съоръжението в дългосрочен план;

6. научните изследвания, развойните и демонстрационните дейности, които са необходими за прилагането на решенията за управление на РАО;

7. отговорността за изпълнението на националната стратегия и ключовите показатели за наблюдението на напредъка по изпълнението ѝ;

8. оценка на разходите за изпълнение на националната стратегия, използваните за тази оценка основания и хипотези; оценката трябва да отчита очакваното изменение на разходите във времето;

9. използваните схеми за финансиране;

10. международни споразумения в областта на управление на РАО, включително за употребата на съоръжения за погребване.

(5) Националната стратегия трябва да осигури механизми и отговорности, така че необходимата информация за управлението на РАО да е на разположение на персонала и на населението. Информацията се предоставя на населението в съответствие с националното законодателство и международните задължения, при условие че това не излага на опасност други интереси, признати в националното законодателство или чрез международни задължения.

(6) Националната стратегия трябва да изгради условия, така че населението да има възможност свободно да изрази своите виждания и загриженост по въпросите на управлението на РАО.

(7) Националната стратегия трябва да съдържа условия, че РАО се погребват в национално хранилище, освен ако не е влязло в сила споразумение за използване на съоръжение за погребване в друга държава.

Чл. 4. (1) Дейности по управление на РАО може да извършва само юридическо лице, получило съответната лицензия и/или разрешение по ЗБИЯЕ, наричано по-нататък "лицензиант".

(2) Лицензиантът носи пълната отговорност за безопасното управление на РАО от момента на генерирането им до освобождаването им от регулиране по ЗБИЯЕ или до тяхното предаване на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци".

(3) Лицензиантът е длъжен да установи политика по безопасност, която да гарантира приоритет на безопасността в процеса на управление на РАО, както и организационна структура, която да осигурява провеждането на политиката по безопасност, с ясно определени отговорности и нива на пълномощия.

(4) Лицензиантът е длъжен да спазва условията и сроковете по издадените му лицензии и разрешения.

Чл. 5. (1) Лицензиантът е длъжен да осигури:

1. генериране на РАО на разумно достижимия минимум по отношение както на активността, така и на обема посредством подходящи мерки за проектиране и практики на експлоатация и извеждане от експлоатация, включително рециклиране и повторна употреба на материалите;

2. безопасно управление на РАО, включително в дългосрочен план, с елементи на пасивна безопасност;

3. прилагане на степенувания подход;

4. достатъчна подкритичност и отвеждане на остатъчното топлоотделяне;

5. поддържане на въздействието от йонизиращото лъчение върху персонала, населението и околната среда на възможно най-ниското разумно достижимо ниво;

6. прилагане на основан на доказателства и документиран процес на вземане на решения по отношение на всички етапи на управлението на РАО;

7. характеризиране на РАО;

8. привеждане на РАО в безопасна пасивна форма за съхраняване и погребване във възможно най-кратки реално постижими срокове след генерирането им;

9. експлоатация на съоръженията и изпълнение на дейностите по управление на РАО въз основа на документирани и одобрени предели и условия за експлоатация;

10. минимализиране на крайните обеми РАО за погребване;

11. отчитане на взаимовръзките между всички етапи на генерирането и управлението на РАО;

12. прилагане на критерии за приемане на РАО;

13. проследимост на РАО на всички етапи от тяхното управление;

14. наличие на достатъчно финансови средства, необходими за осъществяване на дейностите по управление на РАО;

15. изпълнение само на дейности по управление на РАО, които са предварително разрешени от председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

(2) Лицензиантът е длъжен редовно да оценява, верифицира и непрекъснато да подобрява в рамките на разумно постижимото безопасността на съоръжението или на дейността за управление на РАО по систематичен и подлежащ на проверка начин. Това се постига чрез подходяща оценка на безопасността, други аргументи и доказателства, като обхватът на демонстрацията на безопасността съответства на сложността на операциите и степента на опасностите, свързани с РАО и със съответните съоръжения и дейности.

(3) Лицензиантът е длъжен да прилага мерки за предотвратяване на аварии и за смекчаване на последиците от тях, включително верификация на защитните физически бариери, и административните процедури, при чието нарушаване персоналът и населението биха били засегнати в значителна степен от йонизиращото лъчение.

Чл. 6. (1) Въвежда се класификация на РАО, която се основава на разделянето на твърдите РАО на категории и подкатегории и е насочена към безопасното им дългосрочно управление и погребване.

(2) В съответствие с активността и специфичните им характеристики твърдите РАО се класифицират, както следва:

1. категория 1 - отпадъци, съдържащи радионуклиди с ниска активност, за които не се изисква прилагането на мерки за радиационна защита или не е необходимо високо ниво на изолиране и задържане; РАО от тази категория се подразделят допълнително на:

a) категория 1a - отпадъци, които отговарят на нивата за освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ;

б) категория 1б - много краткоживеещи отпадъци, съдържащи предимно радионуклиди с кратък период на полуразпадане (не повече от 100 дни), чиято активност намалява под нивата за освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ, в резултат на подходящо съхраняване на площадката за ограничен период от време (обикновено не по-голям от няколко години);

в) категория 1в - много нискоактивни отпадъци с нива на специфичната активност, превишаващи минимално нивата за освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ и много ниско съдържание на дългоживеещи радионуклиди, които представляват ограничен радиологичен риск; за тази категория отпадъци не се изисква прилагането на специфични мерки за радиационна защита или за изолиране и задържане;

2. категория 2 - ниско- и средноактивни отпадъци: РАО, съдържащи радионуклиди в концентрации, които изискват мерки за надеждно изолиране и задържане, но не изискват специални мерки за отвеждане на топлоотделянето при съхраняване и погребване; РАО от тази категория се подразделят допълнително на:

а) категория 2a - ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи предимно краткоживеещи радионуклиди (с период на полуразпадане не по-дълъг от този на цезий-137), както и дългоживеещи радионуклиди на значително по-ниски нива на активност, ограничена за дългоживеещите алфа-емитери под 4,106 Bq/kg за всяка една отделна опаковка и максимална средна стойност на всички опаковки в съответното съоръжение 4,105 Bq/kg; за такива РАО се изискват надеждно изолиране и задържане за период до неколкостотин години;

б) категория 2б - ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи дългоживеещи радионуклиди при нива на активността на дълго живеещите алфа-емитери, надвишаващи границите за категория 2a;

3. категория 3 - високоактивни отпадъци: РАО с такава концентрация на радионуклидите, при която топлоотделянето трябва да бъде взето предвид при съхраняване и погребване; за тази категория е необходима по-висока степен на изолиране и задържане в сравнение с ниско- и средноактивните отпадъци чрез погребване в дълбоки, стабилни геоложки формации.

(3) Класификацията по ал. 2 се прилага и за течните и газообразните РАО в зависимост от характеристиките и формата на подходящите за погребване твърди РАО, които се очаква да бъдат получени след кондиционирането на течните и газообразните РАО. Когато в страната не е налична технология за кондициониране на течните или газообразните РАО, класификацията се извършва, като се отчитат най-добрите съвременни технологии за кондициониране.

(4) Класификацията по ал. 2 не отчита нерадиоактивните опасни съставки на отпадъците и потенциалното им нерадиологично въздействие.

Чл. 7. (1) Според прилаганите методи и подходи при обработване на РАО лицензиантът може да въведе допълнителни подкатегории на РАО, които да подпомагат дейностите по управление и оперативната експлоатация на съоръжението.

(2) Допълнителните подкатегории по ал. 1 трябва да бъдат разработени така, че да не противоречат на основната класификация по чл. 6 и да са обосновани в програмата по чл. 12.

Чл. 8. За дейностите и съоръженията за управлението на РАО се спазват следните дозови ограничения:

1. индивидуалната ефективна доза за съответната критична група лица от населението в резултат от дейности по управление на РАО и/или вследствие нормалната експлоатация на всички ядрени съоръжения, разположени на една обща площадка, не може да надвишава 0,15 mSv за една година за нови съоръжения и 0,25 mSv за една година - за съществуващите съоръжения;

2. индивидуалната ефективна доза за съответната критична група лица от населението в резултат от съоръжение за повърхностно погребване на РАО след неговото затваряне не може да надвишава 0,1 mSv за една година;

3. индивидуалната ефективна доза за съответната критична група лица от населението в резултат от съоръжение за геоложко погребване на РАО след неговото затваряне не може да надвишава 0,3 mSv за една година.

Чл. 9. При проектна авария в съоръжение за управление на РАО оценената индивидуална ефективна доза за съответните критични групи от населението на границата на площадката не може да надвишава 1 mSv за една година.

Чл. 10. (1) Лицензиантът е длъжен да прилага мерки за ограничаване на генерирането на РАО и за избягване на тяхното натрупване в необработен вид на площадката.

(2) Лицензиантът е длъжен:

1. да прилага технологии и методи, подходящи за поддържане генерирането на РАО до разумно достижимия минимум по отношение на тяхната активност и обем;

2. да предотвратява разпространението на радиоактивното замърсяване в съоръжението;

3. да не допуска смесването на радиоактивни с нерадиоактивни отпадъци;

4. да класифицира и сортира отпадъците според техните радиационни, физически и химически характеристики и с отчитане на предвидените възможности за последващо обработване;

5. да прилага технологии за обработване за намаляване на обема на РАО;

6. да извършва дезактивация въз основа на анализ "цена/полза";

7. да осигурява подходящи условия за съхраняване на РАО, подлежащи на последващо обработване, освобождаване от регулиращ контрол или погребване.

(3) В съответствие с изискванията на ал. 1 и с цел да се осигури последващото управление на излезлите от употреба закрити радиоактивни източници на йонизиращи лъчения лицензиантът е длъжен:

1. да прави инвентаризация на радиоактивните източници най-малко веднъж годишно, за да идентифицира източниците, които не се използват редовно и са излезли от употреба;

2. да включва излезлите от употреба закрити радиоактивни източници на йонизиращи лъчения в количеството на радиоактивните отпадъци;

3. да предприеме възможните мерки за връщане на излезлия от употреба източник на неговия доставчик, преди да декларира този източник като радиоактивен отпадък;

4. да осигури непрекъснатост на контрола и след като радиоактивните източници са излезли от употреба;

5. да предава своевременно всички излезли от употреба радиоактивни източници на лицензирано съоръжение за последващото им управление, освен ако в лицензията е определено друго.

(4) Изискванията на ал. 1 трябва да бъдат отчитани на етап проектиране, строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядреното съоръжение както при избора на подходящи методи, процеси, технологии и материали за изработване на оборудването, така и при разработването на експлоатационните процедури.

Чл. 11. (1) Генерираните РАО се обработват своевременно за привеждане в пасивно безопасно състояние с цел недопускане на разпръскването и разпиляването им при тяхното манипулиране по време на съхраняването и погребването им.

(2) Лицензиантът е длъжен на всеки етап от управлението на РАО да прилага методи и процедури за обработване на РАО, улесняващи последващото им управление.

(3) Изборът на метод за обработване на РАО трябва да гарантира, че получаваната форма на РАО, неопакована или опакована, отговаря на критериите за приемане за последващото им управление и не ограничава възможностите за последващото им погребване.

Чл. 12. (1) Лицензиантът на ядрено съоръжение разработва програма за управление на РАО, в която описва и обосновава предприетите и планираните дейности по управление на всички генерирани РАО до тяхното погребване или освобождаване от регулиране.

(2) Програмата по ал. 1 трябва да съдържа като минимум:

1. обхват и цел на програмата;

2. оценка на източниците, потоците и характеристиките на генерираните РАО, включително излезлите от употреба закрити радиоактивни източници на йонизиращи лъчения;

3. описание на избрания вариант за управление на всеки поток РАО, включително график на дейностите по обработването, съхраняването и погребването и/или освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ;

4. обосновка на избрания вариант за обработване и съхраняване, включително анализ на алтернативите, критериите за избор на вариант, направените основни допускания и наличието на възможности за погребване;

5. демонстриране на съответствие с националната политика и стратегия за управление на РАО и с изискванията по безопасността при управлението на РАО, определени в ЗБИЯЕ и в наредбите по прилагането му;

6. основните рискове и неопределености, идентифицирани от програмата, и оценка на тяхното влияние върху нейното изпълнение;

7. описание на създадената административна организация за изпълнение на програмата;

8. оценка на разходите и източници за финансиране на програмата;

9. изискванията за поддържане на записите по изпълнението на програмата.

(3) Програмата по ал. 1 се преразглежда при настъпване на съществени изменения в използваните методи, технологии и процедури по управление на РАО и при промяна на нормативните изисквания по безопасност, но най-малко веднъж на три години.

(4) Ако се предвижда предаване на РАО на друг лицензиант, програмата по ал. 1, както и нейните изменения се съгласуват с него.

Чл. 13. (1) При предварителното преработване отпадъците се събират и сортират в зависимост от техните характеристики, важни за последващото им съхраняване и обработване, включително чрез разделяне на радиоактивни и нерадиоактивни потоци и извличане на материалите за рециклиране и повторно използване.

(2) При преработването на РАО следва да се отчитат изискванията за намаляване на обема и/или извличане на радионуклиди, както и промяна на характеристиките им за улесняване на последващото им съхраняване и/или кондициониране.

(3) Радиоактивните отпадъци се кондиционират за превръщането им във форма, която осигурява:

1. физикомеханична стабилност на формата на РАО и химична съвместимост между отпадъка, матрицата и контейнера;

2. максимална хомогенност на формата на РАО;

3. минимално свободно пространство в контейнера;

4. ниска степен на измиваемост на формата на РАО;

5. контрол върху съдържанието на комплексообразуващи и органични реагенти.

(4) Кондиционираните РАО трябва да отговарят на критериите за приемане за съхраняване и/или погребване.

(5) Лицензиантът разработва и прилага технически спецификации на опаковките РАО, съответстващи на изискванията за манипулиране и превозване и на критериите за приемане за съхраняване и/или погребване.

Чл. 14. (1) Радиоактивните отпадъци се съхраняват по начин, осигуряващ подходяща изолация от околната среда и населението за целия планиран срок на съхраняване и улесняващ последващите етапи на управлението им.

(2) Доколкото е практически приложимо, РАО се съхраняват при спазване на следните изисквания за пасивна безопасност:

1. радионуклидите да са в имобилизирано състояние;

2. формата на РАО и контейнерът за съхраняване да са физически и химически стабилни в средата на съхраняване.

(3) Радиоактивните отпадъци, подлежащи на последващо освобождаване от регулиране по ЗБИЯЕ, трябва да се съхраняват отделно от другите съхранявани РАО и се маркират по подходящ начин.

Чл. 15. (1) Лицензиантът, съхраняващ РАО, разработва и прилага критерии за приемане на РАО за съхраняване.

(2) Критериите за приемане трябва да са обвързани с резултатите от оценката на безопасността на съоръжението и да съдържат като минимум изисквания към:

1. радионуклидния състав на опаковката на РАО, включително концентрацията на радионуклиди в опаковката;

2. мощността на еквивалентната доза гама-лъчение на повърхността и на определените разстояния от стените на контейнера;

3. химичните, физичните, механичните и биологичните свойства на формата на РАО;

4. размерите и способностите на контейнера да запазва механичната си цялост и да осигурява изолацията на РАО при нормални и аварийни условия и за предвидения период на съхраняване.

Чл. 16. (1) Радиоактивните отпадъци се приемат за съхраняване, ако отговарят на критериите за приемане при проверка на придружаващата ги документация.

(2) Лицензиантът на съоръжението за съхраняване трябва да има установени процедури, за да извърши проверка на място за определяне на съответствието на РАО с критериите за приемане за съхраняване.

(3) В случай че РАО не отговарят на критериите за приемане, лицензиантът изисква прилагане или предприема мерки за отстраняване или компенсиране на несъответствието или отказва приемането на РАО.

(4) Лицензиантът трябва да следи за състоянието на съхраняваните РАО, включително, когато е приложимо чрез тестове, измервания и вземане на проби.

Чл. 17. (1) Погребването на РАО трябва да осигури защитата на здравето на персонала и на населението и на околната среда по време на експлоатация на съоръжението за погребване и след неговото затваряне, като се предотврати неконтролируемо разпространение на радиоактивни вещества и се осигури тяхната изолация от биосферата.

(2) Безопасността при погребване на РАО се осигурява чрез задържане на радионуклидите в опаковката и изолиране на РАО от околната среда за периода от време, през който отпадъкът остава опасен за населението. Задържането и изолирането на РАО от околната среда се осигурява чрез последователни инженерни и естествени бариери и средства за контрол на тяхната цялост и ефективност при максимално използване на пасивни средства.

(3) Лицензиантът трябва да осигури запазването на главните функции на безопасност както при нормална еволюция на системата за погребване, така и за предвидените в проекта случаи на нарушаването на системата за погребване.

Чл. 18. Начинът на погребване се основава на класификацията на РАО съгласно чл. 6, както следва:

1. радиоактивните отпадъци от категория 1а подлежат на освобождаване от регулиране - без специфични изисквания към възможното им погребване;

2. радиоактивните отпадъци от категория 1б след достигане на нивата за освобождаване от регулиране също подлежат на освобождаване от регулиране - без специфични изисквания към възможното им погребване;

3. радиоактивните отпадъци от категория 1в подлежат на условно освобождаване от регулиране - могат да бъдат депонирани в повърхностни депа при спазване на условията за освобождаване;

4. радиоактивните отпадъци от категория 2a трябва да бъдат погребвани в повърхностни инженерни съоръжения за погребване на РАО;

5. радиоактивните отпадъци от категория 2б и от категория 3 трябва да бъдат погребвани само в геоложки съоръжения за погребване на РАО.

Чл. 19. Критериите за приемане за погребване на РАО се определят в съответствие с оценката на безопасността и като минимум включват изисквания за:

1. обща и специфична активност и радионуклиден състав за типа опаковка;

2. формата на отпадъка;

3. мощността на дозата и замърсяването на повърхността на опаковките;

4. съдържание на материали, които могат да доведат до процеси, като генериране на газове и/или топлина, корозия и раздуване на опаковките, или да ускоряват миграцията на радионуклиди;

5. количество свободна течност в опаковките;

6. съдържание на химически или биологически опасни вещества;

7. запалимост и пирофорност;

8. размери, тегло, здравина и други механични свойства, важни за дейностите по манипулиране и разполагане в съоръжението;

9. маркировки и идентификационни знаци;

10. изисквания към формата на РАО, контейнера за опакованите РАО, опаковката РАО и манипулирането на РАО, произтичащи от анализите на безопасността на съоръжението.

Чл. 20. В съоръжение за погребване на РАО се приемат за погребване само РАО, които еднозначно отговарят на критериите за приемане за погребване.

Чл. 47. (1) Лицензиантът трябва да документира и прилага интегрирана система за управление, която осигурява безопасността при управлението на РАО.

(2) Системата за управление трябва да описва и систематизира действията за изпълнение на изискванията по безопасност съгласувано с всички други приложими изисквания към дейността на организацията, така че да бъде гарантиран приоритет на безопасността.

(3) Системата за управление трябва да обхваща целия жизнен цикъл на съоръжението, както и цялата продължителност и обхват на изпълняваните дейности по управление на РАО при всички експлоатационни състояния и аварийни условия.

Чл. 48. (1) Лицензиантът трябва да определи и да разпространява политиките на организацията в отделните аспекти на дейността, с които да дава най-висок приоритет на безопасността и да поема ясен ангажимент за непрекъснатото ѝ подобряване. Изпълнението на политиките трябва да е обезпечено чрез определяне на стратегически цели, разработване на стратегии и планове и конкретни измерими цели, включително свързани с подобряване управлението на радиационния риск.

(2) Лицензиантът трябва:

1. да определи, разпространи и въведе индивидуални ценности, институционални ценности и очаквания за поведението на персонала по отношение на безопасността и да осигури те да се възприемат и спазват от всички в организацията;

2. да осигури достатъчно ресурси (персонал, финансови ресурси, инфраструктура и работна среда, информация и знания) за обезпечаване безопасността на всеки етап от жизнения цикъл на съоръжението и изпълнението на дейностите, които представляват радиационен риск;

3. да определи изискванията към компетентността на персонала на всички нива и да осигури обучението на персонала за постигане и поддържане на необходимата компетентност.

(3) Системата за управление трябва да се основава на обоснована организационна и управленска структура с ясно определени отговорности, правомощия и линии на взаимодействие, които са в съответствие с политиките и целите на организацията и ръководят вземането на решения в ежедневната работа.

Чл. 49. (1) Процесите на системата за управление трябва да са разработени, прилагани, оценявани и непрекъснато подобрявани. Последователността и взаимодействието между тях трябва да са определени така, че да се осигури всеобхватност на контрола на тяхното изпълнение и последователност в процеса на вземане на решения, включително разглеждане на въпросите на безопасността при вземане на икономически решения.

(2) Изискванията на системата за управление трябва да се прилагат степенувано в съответствие с определени и документирани принципи и критерии, които отчитат възможните опасности и степента на потенциално въздействие на процеса или дейността върху безопасността.

(3) За всеки процес трябва да се определят необходимите проверки, изпитвания, верификация и валидация, както и критериите за приемливост, включително етапите на изпълнение, отговорните лица или групи, които не са пряко ангажирани в изпълнението на процеса.

(4) Всеки процес, който може да окаже влияние върху безопасността, трябва да се изпълнява при контролирани условия чрез използване на утвърдени и разбираеми вътрешни документи, като резултатите трябва да се записват и оценяват. Документите трябва да са подходящо валидирани и да преминават периодичен преглед за актуалност и приложимост.

Чл. 50. В обхвата на системата за управление трябва да са регулирани като минимум:

1. управлението на РАО и експлоатацията, техническото обслужване и изпитването на КСК, необходими за управление на РАО;

2. характеризиране на РАО по отношение на: произход, потоци, количества, класификация, методи за обработване, съхраняване, погребване; радиационни, химични, физични, механични, термични, биологични характеристики и свойства;

3. установяване на критерии за приемане на отпадъците и прилагане на коригиращи мерки в случай на несъответствие;

4. инспекции и изпитвания при управлението на отпадъците, включително на крайния продукт, за съответствие с техническата спецификация и критериите за приемане на последващото им управление;

5. контрол при съхраняване на опаковките, включително мерки при влошаване на характеристиките на опаковките;

6. регистриране и архивиране на основните характеристики на РАО, включително осигуряване на проследимост на отпадъците чрез уникална идентификация на опаковките, трайно маркиране за целия период на съхраняване и записване на местоположението им;

7. управление на записите, съдържащи информация за резултатите от дейностите по управление на РАО и експлоатацията на съоръженията за управление на РАО;

8. мерки за осигуряване на радиационната защита;

9. управление на средствата за измерване;

10. управление на конфигурацията, включително актуализиране на експлоатационните документи и съответното обучение на персонала, наложено от внесените изменения в КСК на съоръжението и проектната документация;

11. периодична оценка на безопасността на съоръжението.

Чл. 51. (1) Системата за управление трябва да включва ефективни мерки за контрол при възлагане на процеси и дейности на външни организации, за да се гарантира, че продуктите и услугите, които са важни за безопасността, отговарят на установените изисквания.

(2) Мерките по ал. 1 трябва да включват: определяне на изискванията към продуктите и услугите в документите на доставката, както и изискванията за докладване и разрешаване на несъответствия; избиране на доставчиците въз основа на определени критерии и оценка на тяхното изпълнение; получаване на доказателства, че продуктите и услугите отговарят на определените изисквания преди използването им.

Чл. 52. (1) Системата за управление трябва да осигурява условия за формиране и развитие на култура на безопасност, основаваща се на съвкупност от убеждения и начин на поведение, които отразяват правилно отношение към безопасността и се споделят и следват от всички в организацията, т.е. всички работят така, че да се обезпечи принципът за приоритет на безопасността.

(2) Ръководителите на всички управленски нива трябва да демонстрират лидерски умения и да изпълняват ролята на модели на поведение, като подкрепят и спазват възприетите ценности и очакваното поведение, включително в процеса на вземане на решения, възникване и решаване на проблеми, предаването и разпространението на информация.

Чл. 53. (1) Ефективността на системата за управление трябва непрекъснато да се наблюдава и измерва, за да се потвърди способността ѝ да постигне целите на организацията и да се определи необходимостта от промени в политиката, целите, стратегиите, плановете, както и в процесите и дейностите така, че да се осигури подобряване на безопасността при управление на РАО.

(2) Възможностите за подобряване трябва да се определят чрез използване на различни механизми, включително самооценка, независима оценка, преглед на системата от ръководството, управление на несъответствията, обратна връзка от експлоатационен опит, използване на постиженията и добрите практики в областта.

(3) Организацията трябва да използва измерими показатели за проследяване и оценка на тенденциите в процесите и за откриване на ранни признаци, които могат да доведат до влошаване състоянието на безопасността с цел предприемане на коригиращи действия, следвайки проактивен подход.

(4) Изпълнението и ефективността на всички планирани и предприети действия за подобряване трябва да се наблюдава и оценява.

Чл. 54. (1) Лицензиантът трябва да извършва оценки на безопасността, които да оценяват съответствието на съоръжението или дейността за управление на РАО с целите, изискванията и критериите за безопасност и които да определят дали е постигнато адекватно ниво на безопасност.

(2) Оценката на безопасността трябва да включва систематичен анализ на всички радиационни опасности за доказване на способността на съоръжението и на изградената система за управление да осигуряват безопасността при нормалната експлоатация на съоръжението или изпълнението на дейността, както и при възникване на очаквани експлоатационни събития и проектни аварии.

(3) Оценката на безопасността трябва да определи необходимите мерки за управление на радиационните рискове по начин, осигуряващ защитата на персонала, населението и околната среда в съответствие с нормативните изисквания.

Чл. 55. (1) Обхватът на оценката на безопасността се определя с прилагане на степенуван подход в зависимост от степента на радиационния риск, който съоръжението или дейността могат да предизвикат.

(2) При прилагане на степенувания подход се отчитат следните основни фактори:

1. наличният инвентар на РАО и възможните радиоактивни изхвърляния в околната среда при всички експлоатационни състояния и аварийни условия, включително за събития с много ниска честота на поява, но със значителни радиационни последици;

2. сложността на съоръжението и извършваните дейности;

3. използване на доказани в практиката технологии и съоръжения, включително използване на опита от подобни съоръжения и дейности и наличие на утвърдени проектанти и производители на оборудване.

(3) Оценката на безопасността трябва да обхваща всички етапи от жизнения цикъл на съоръжението или дейността и да включва както съоръжението, така и наличните в съоръжението РАО и техните характеристики и опаковки.

Чл. 56. (1) Оценките на безопасността на съоръженията за управление на РАО, както и проектните основи, техническите и организационните мерки, осигуряващи прилагането на концепцията на дълбоко ешелонираната защита, трябва да се документират в предварителен, междинен и окончателен отчет за оценка на безопасността, свързани с разрешителния режим по ЗБИЯЕ.

(2) Лицензиантът трябва да поддържа в актуално състояние отчета за оценка на безопасността в съответствие с извършените изменения на КСК, важни за безопасността, проведените нови анализи и действащите изисквания за безопасност.

(3) Отчетът за оценка на безопасността се обновява при подновяване на съответната лицензия.

Чл. 57. (1) За оценка на безопасността на съоръжение за управление на РАО трябва да се прилагат детерминистични методи за анализ.

(2) При комплексни съоръжения за управление на РАО като помощен метод за оценка може да се използва и вероятностен подход.

Чл. 58. (1) Оценката на радиационното облъчване на персонала и населението се основава на консервативни допускания.

(2) Реалистични оценки могат да се извършват с цел оптимизиране на защитата на съоръжението. В този случай се отчита наличието на специфични данни за съоръжението, както и от собствения и от външен експлоатационен опит.

(3) Методи с по-ниска степен на консерватизъм се прилагат при моделиране на сценариите и оценка на последствията от надпроектни аварии, включително нарушаване на изолиращите свойства на системата за погребване в резултат на човешка дейност.

Чл. 59. (1) Оценката на безопасността на съоръжение за управление на РАО трябва да се основава в максимална степен на експериментални данни за характеристиките на РАО, инженерните бариери и площадката.

(2) Оценката на безопасността трябва да съдържа анализ на чувствителността на използваните модели и анализ на неопределеностите на входните данни върху получените резултати.

Чл. 60. (1) Оценката на безопасността на съоръжение за погребване на РАО трябва да обхваща период от време, достатъчен за достигане на максималната прогнозна доза на облъчване за населението. Използваните модели за оценка на безопасността трябва да са верифицирани и оценени за постигане на увереност в тяхната приложимост за оценявания период от време.

(2) Оценката на безопасността на съоръжение за погребване на РАО трябва да определи и обоснове мерките за ограничаване разпространението на радионуклиди в околната среда в случай на човешка дейност след затваряне на съоръжението за погребване.

(3) Оценката на безопасността на съоръжение за погребване на РАО след затваряне трябва да отчита и събития с малка вероятност и човешка дейност, които могат да се отразят върху функционирането на съоръжението. В тези случаи като критерии за безопасност се прилагат нивата за намеса, установени в Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария.

Чл. 61. (1) Лицензиантът трябва да извършва периодична оценка на безопасността.

(2) В обхвата на периодичната оценка на безопасността трябва да се включат като минимум следните области на преглед:

1. характеристиките на площадката, отчетени в проекта, и при необходимост - тяхната преоценка на основата на получени нови данни и използвани нови методи;

2. състоянието на физическите и инженерните бариери на съоръжението за управление на РАО с отчитане на извършените изменения на КСК, важни за безопасността, ефектите на стареене и други ефекти, които оказват влияние на безопасността;

3. съществуващите аналитични методи за анализ на безопасността и приложимите нови изисквания по безопасност;

4. експлоатационният опит и ефективността на обратната връзка в разглеждания период;

5. организацията на експлоатация;

6. показателите на безопасност и ефективността на управление на безопасността и на качеството;

7. количеството, нивата на обучение и квалификацията на персонала;

8. критериите за приемане и всеки един случай на отклонение на съхраняваните опаковки РАО от тези критерии;

9. аварийната готовност;

10. радиологичното въздействие на съоръжението върху околната среда.

(3) Периодичната оценка на безопасността трябва да е изпълнена по систематична и документирана методология, която включва детерминистични, и където е приложимо, вероятностни методи. Заключенията трябва да обосновават практически възможните мерки за подобрения, като се отчитат взаимните връзки между установените отклонения.