НАРЕДБА № 2 ОТ 7 ФЕВРУАРИ 2013 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ НА ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ И ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ, ЗАЩИТНИ И СТОПАНСКИ ГОРИ И НА ГОРИ В ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ, ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА СЪЗДАДЕНИТЕ КУЛТУРИ, ТЯХНОТО О

Чл. 5. (1) Предвиждането на залесяването се извършва след комплексна преценка на необходимостта и целта за провеждането им, конкретните природни и растежни условия, биологичните особености и екологичните изисквания на използваните дървесни и храстови видове със:

1. горскостопанските планове и програми;

2. планове за управление и заповеди за обявяване на защитени територии и зони;

3. специализирани проекти;

4. технологични планове за залесяване.

(2) Въз основа на комплексната оценка по ал. 1 се определят:

1. насоката и целта на залесяването;

2. подходящият посадъчен или посевен материал по вид, количество, качество и произход;

3. видът и начинът на почвоподготовка;

4. схемата и гъстотата на културата;

5. начинът и сезонът на залесяване.

Чл. 6. (1) В случаите на залесявания на земеделски земи и нарушени територии по смисъла на ЗУТ, при бедствия, пожари, каламитети, други природни въздействия и за невъзобновени сечища и пожарища по естествен път в срока по чл. 97, ал. 1 ЗГ, когато залесяванията в горски територии не са предвидени в горскостопанските планове и програми, планирането се извършва с технологичен план за залесяване (приложение № 1).

(2) Изготвянето, утвърждаването и изменението на технологичния план за залесяване се извършва по реда и условията на раздел ІІІ на наредбата.

Чл. 7. Промени на предвидените залесявания в действащите горскостопански планове и програми се извършват съгласно реда и условията на Закона за горите и наредбата по чл. 18, ал. 1 от него.

Чл. 8. Залесяванията се планират от:

1. физически лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) по чл. 235 от Закона за горите и притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на дейността "планиране и организация на дейностите по залесяване" - при изготвяне на технологичен план за залесяване (приложение № 1);

2. търговци, вписани в публичния регистър на ИАГ по чл. 241 от Закона за горите и притежаващи удостоверение за регистрация за извършване на дейностите:

а) "стопанисване на горски територии" - при изготвяне на технологичен план за залесяване (приложение № 1);

б) "инвентаризация на горски територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии и издаването на съпровождащите ги документи" - при изготвяне на технологичен план за залесяване, горскостопански план и програма.

Чл. 9. Залесяванията се извършват в следните горски територии според преобладаващите им функции:

1. защитни - за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията;

2. специални:

а) включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии, и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими;

б) за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; научноизследователски и учебноопитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча;

в) с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност;

3. стопански - не са обхванати в т. 1 и 2 и стопанисването им е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.

Чл. 10. В зависимост от поставената цел залесяванията се извършват за:

1. осигуряване на защита срещу ерозия, свлачища, лавини, пожари, снегонавяване и промишлено замърсяване;

2. производство на дървесина;

3. интензивно производство на дървесина и биомаса;

4. производство на недървесни горски продукти;

5. производство на горски репродуктивни материали;

6. възстановяване на изредени гори и култури и на гори, пострадали от биотични и абиотични въздействия;

7. подпомагане на естественото възобновяване, подобряване на състава и състоянието на насаждението;

8. рекултивация на нарушени терени;

9. запазване и възстановяване на биологичното разнообразие и на застрашени от изчезване или с ограничени ареали горски дървесни и храстови видове;

10. провеждане на опити и научни изследвания;

11. озеленяване и подобряване на ландшафта;

12. поддържане на лесистостта на територията.

Чл. 11. (1) Залесяванията се планират и отчитат в следните насоки:

1. ново залесяване - към него се отнасят залесяванията на голини, недървопроизводителни горски територии и на земеделски земи и нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията, на които е променено предназначението в горски територии;

2. възстановяване на гори - към него се отнасят залесяванията на цялостно или частично унищожени от биотични и абиотични въздействия насаждения и култури (вкл. несклопени); култури за презалесяване; обезлесени площи в клекови формации и просеки;

3. в зрели гори - към тях се отнасят залесяванията: за възобновяване и подпомагане на естественото възобновяване в зрели гори, в които са проведени голи сечи или окончателни фази на възобновителни сечи; в гори със затруднено естествено възобновяване със склопеност над 0,6 или при групов строеж над 0,7 и след проведена неравномерно постепенна сеч;

4. попълване на редини - към него се отнасят залесяванията в изредени гори със склопеност от 0,1 до 0,6, а при групов строеж - до 0,7 вкл.;

5. двуетажни насаждения - към него се отнасят залесяванията под склопа на млади и средновъзрастни култури - до 40 години, и насаждения от светлолюбиви видове, чиято склопеност е от 0,5 до 0,7 вкл.

(2) Не се променя насоката на залесяване при планиране и отчитане на култури, които подлежат на презалесяване през първата година от създаването им.

Чл. 12. (1) Технологичният план за залесяване (приложение № 1) е задължителен за изпълнение и се изготвя от лицата по чл. 8.

(2) Технологичният план за залесяване се изготвя в два екземпляра за всеки залесителен обект, от които един е за утвърждаващия орган.

(3) Технологичният план за залесяване влиза в сила след утвърждаването му от:

1. директора на съответното ДГС/ДЛС - за горски територии - държавна собственост, и за предоставените им за управление гори и земи в случаите, когато залесяването е предвидено в съответния горскостопански план или програма;

2. директора на съответното ДП по чл. 163 ЗГ - за горски територии - държавна собственост, и за предоставените им за управление гори и земи в случаите, когато залесяването не е предвидено в съответния горскостопански план или програма;

3. ръководителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ - за горски територии и земеделски земи - общинска собственост, и за предоставените им за управление гори и земи;

4. ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ - за горски територии и земеделски земи, стопанисвани и управлявани от сдружението;

5. директора на РДГ - за случаите извън т. 1 - 4, както и при изпълнение на проекти за залесяване, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз и по други международни програми.

(4) Технологичният план за залесяване (приложение № 1) се подава от собственика или упълномощен негов представител до утвърждаващия орган по ал. 3.

(5) Срокът за разглеждане и произнасяне по технологичния план за залесяване е до един месец след представянето му от заявителя.

(6) При необходимост органите по ал. 3 могат да извършат проверка на място в присъствието на заявителя за установяване точността на направеното предложение или да изискат допълнителни документи.

(7) Когато се установят нередовности в документите или непълнота и неточности в заявените данни, от заявителя се изисква да отстрани допуснатите нередности в срок, определен от органа по ал. 3.

(8) При направен отказ за утвърждаване на технологичния план за залесяване основанията се мотивират писмено до заявителя.

(9) В 10-дневен срок от утвърждаване на технологичния план по ал. 3 заверено копие от него се представя в съответната РДГ, а в случаите по ал. 3, т. 1 - и в съответното ДП.

(10) Допуска се изготвянето и утвърждаването на един технологичен план за залесяване за повече от един имот, когато те са съседни, предвидените дейности се извършват по една и съща технология и в един сезон и видовете за залесяване са еднотипни. В този случай данните за отделните имоти, отразени в образеца на технологичен план за залесяване (приложение № 1), се прилагат към него.

(11) При извършване на залесяване в горски територии, попадащи в границите на природните паркове, дейностите и технологичният план за залесяване се съгласуват със съответната дирекция на природния парк в случаите, когато са извършени промени в горскостопанските планове или програми съгласно чл. 7.

Чл. 13. (1) Изменение на утвърден технологичен план за залесяване се допуска по искане на собственика на залесителния обект или упълномощено от него лице.

(2) За извършване на промяната се подава заявление до органа, утвърдил съответния технологичен план за залесяване. Заявлението се придружава от:

1. обосновка за необходимостта от промяната;

2. утвърдения технологичен план за залесяване;

3. проект на нов технологичен план за залесяване.

(3) Промененият технологичен план за залесяване се утвърждава по реда на чл. 12 и получава номера на вече утвърдения технологичен план с актуалната дата.

Чл. 14. (1) Валидността на технологичния план за залесяване е до приключване на предвидените дейности в обекта, но не повече от 5 години след одобряването му.

(2) Оригиналите на утвърдения технологичен план за залесяване се съхраняват от собственика и утвърждаващия орган до влизане в сила на следващия горскостопански план или програма, но не по-малко от 5 години след приключване на изпълнението на предвидените в него дейности.

(3) Изпълнителят на дейностите в залесителния обект трябва да разполага със заверено от собственика копие на утвърден технологичен план за залесяване и да го предоставя при поискване от служебни лица на контролен орган.

Чл. 17. (1) Изборът на дървесните и храстовите видове за залесяване се съобразява с предвижданията на:

1. Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор;

2. областен план за развитие на горските територии;

3. утвърдения горскостопански план или програма за горските територии;

4. плановете за управление и заповедите за обявяване на защитените територии и зони;

5. специализирани проекти.

(2) Избраните видове за залесяване трябва да гарантират устойчивото развитие на новосъздадените гори и да осигурят опазване и увеличаване на биологичното разнообразие и постигане на поставената цел съгласно чл. 10.

(3) Конкретният избор на използваните видове в залесителния обект се извършва след комплексна оценка на:

1. поставената цел на залесяване;

2. условията на месторастене;

3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;

4. резултатите и оценката от досегашната залесителна практика.

(4) Изборът на видовете за залесяване се извършва съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България.

(5) При залесяване на земеделски земи и на нарушени територии за горска биологична рекултивация изборът на видовете за залесяване се извършва при спазване на изискванията на ал. 3 и 4.

Чл. 18. (1) За залесяване се използват:

1. главни видове - осигуряват трайно постигане на поставената цел в съответната категория залесяване;

2. съпътстващи видове - подпомагат растежа и развитието на главните видове и спомагат за постигане на поставената цел.

(2) За постигане на целите и категориите на залесяване при избора на видовете се спазват следните изисквания:

1. за производство на дървесина - с предимство се използват устойчиви видове, по-бързорастящи и такива, даващи възможност за производство на специална дървесина и на други ценни дървесни суровини;

2. за защитни гори приоритетно се използват:

а) в леглата на реките - бързорастящи и влаголюбиви дървесни видове;

б) в брегови и извънбрегови земи - сухоустойчиви видове, развиващи разклонена коренова система;

в) за полезащитни горски пояси - бързорастящи, дълговечни, ветроустойчиви, снегоустойчиви и сухоустойчиви видове;

г) в райони с висок риск от пожари - видове с висока устойчивост на пожари;

д) в промишлено замърсени райони - устойчиви на атмосферни и почвени замърсявания видове;

3. за подобряване на ландшафта приоритетно се използват видове и форми с ценни декоративни качества;

4. в защитени територии и зони - използват се характерни за тях видове, като при необходимост се предпочитат застрашени от изчезване или с ограничени ареали видове и такива за увеличаване на биологичното разнообразие, с изключение на случаите по чл. 2, ал. 3 и 4.

Чл. 19. (1) Типът на горската култура се определя по:

1. произход:

а) семенни - с участие на семенни фиданки от 100 %;

б) издънково-семенни - с участие на семенни фиданки над 55 %;

в) семенно-издънкови - с участие на семенни фиданки под 55 %;

г) автовегетативни - създадени с части от растения - резници (коренови и стъблени), леторасли, отводки и издънки или с фиданки, получени от вкоренени части на растения;

д) хетеровегетативни - създадени с присадени фиданки;

2. състав:

а) дървесни - съставени само от дървесни видове; използват се за всички категории залесявания;

б) храстови - съставени само от храстови видове; използват се при противоерозионни залесявания;

в) храстово-дървесни - има доминиращо участие (над 55 %) на дървесните видове; използват се при дървопроизводствени, защитноводоохранни, ландшафтни и пътезащитни залесявания;

г) дървесно-храстови - има доминиращо участие (над 55 %) на храстовите видове; използват се при противоерозионни залесявания;

3. строеж:

а) по начин на смесване - редово; поясно; поясно-редово; групово-мозаично или схематично; единично;

б) по форма на смесване - редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само от спътников вид или само от храст; в реда - чрез редуване на видовете в определена последователност; поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от спътникови или храстови видове; групово - залесяване на видовете в групи с площ до 0,3 дка; единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.

(2) Типът на културата според участието на един или повече видове е:

1. чиста - един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;

2. смесена - в състава участват поне два вида, но нито един от тях не превишава 8/10 участие.

(3) Наименованието на типа култура се определя от името (имената) на главните видове.

Чл. 20. (1) Смесените култури се предпочитат пред чистите, когато условията на месторастене и целта на залесяване го позволяват.

(2) Чисти култури се създават на ерозирани, сухи и бедни месторастения, а също така при създаване на култури за ускорено производство на дървесина от бързорастящи видове. В тези случаи при подходящи условия се внасят единично други видове, които са почвоподобрители, подпомагат растежа на основните видове или изпълняват други функции.

(3) При създаване на смесени горски култури се отчитат междувидовите и вътревидовите взаимоотношения, като с предимство се използват групова (мозаична), поясно-редова и редова смес, като се допуска използване на схема с единично разположение на видове в състава.

Чл. 21. (1) Гъстотата на горските култури се определя от целта на залесяването, екологичните и почвените условия и биологичните особености на дървесните и храстовите видове.

(2) Първоначалната оптимална гъстота на културата и схемата на залесяване се определят съгласно приложение № 4.

(3) За дървесни и храстови видове, непосочени в приложение № 4, се използват схемите и гъстотите на най-близките до тях по биологични особености видове.

(4) При използване на пикирани и контейнерни фиданки и при наличие на семенен подраст от характерни за съответното месторастене дървесни видове се прилагат гъстоти, определени в диапазона между минималната и средната им стойност съгласно приложение № 4.

(5) При възстановяване на опожарени гори, залесяване на голи земи и на терени с припечни изложения - юг, югозапад, югоизток, разположени в диапазона 0 - 700 м надморска височина и без наличие на естествен семенен подраст, максималните гъстоти, посочени в приложение № 4, могат да бъдат увеличени до 50 %.

(6) Залесяването на площи, граничещи с горната граница на гората се извършва на групи с пикирани фиданки, като се прилагат максималните гъстоти за вида съгласно приложение № 4.

(7) (В сила от 01.01.2016 г.) За създаване и при презалесяване на горски култури от видове, които не са бързорастящи в горски територии - държавна и общинска собственост, разположени до 800 м н.в., както и на сухи и бедни месторастения, нарушени територии, пожарища и ерозирани гори и земи, приоритетно се използват фиданки със закрита коренова система (контейнерни).

Чл. 32. (1) Горските култури се отглеждат с цел създаване на оптимални условия за растеж и развитие на засадените дървесни и храстови видове в най-млада възраст, поддържането им в добро здравословно състояние, регулиране на състава на културата и за създаване условия за производство на висококачествена дървесина.

(2) Новосъздадените култури се отглеждат:

1. до тригодишна възраст - за всички култури извън случаите на т. 2 и 3;

2. до петгодишна възраст - за култури, създадени над 1600 м надморска височина и на трудни терени - рекултивации, на нарушени терени, нелесопригодни и промишлено замърсени земи; специални култури - семепроизводствени градини, опитни и географски култури, дендрариуми и култури в защитени територии и зони; новосъздадени горски култури, в които е извършено попълване през втората и третата година върху над 20 % от общата залесена площ;

3. докато е необходимо - за интензивни култури.

(3) Отглеждането на културите се осъществява по следните начини:

1. в редовете - изораване, брануване, култивиране, фрезоване, мулчиране, плевене, окосяване и окопаване за премахване или ограничаване на плевелна, тревна, храстова и друга конкурентна растителност;

2. в междуредията - за премахване или ограничаване развитието на конкурентната растителност чрез:

а) изораване, култивиране, брануване, фрезоване и мулчиране;

б) окосяване или отесване на плевелна, тревна, храстова и издънкова растителност;

в) изсичане или изрязване на издънки, нежелан подраст, конкурентна и увредена от болести и вредители растителност, включително и тяхното изнасяне от площта или изгаряне при необходимост;

г) селскостопанско ползване с окопни култури;

д) пръскане със селективни хербициди и арборициди, растителнозащитни препарати, репеленти и варосване на стъблата;

3. торене - основно и като подхранване;

4. поливане;

5. кастрене и филизене на фиданките за формиране на короната.

(4) При механизирано отглеждане на културата в редовете и междуредията чрез изораване, брануване, култивиране и фрезоване между фиданките и обработваната площ се оставя предпазна ивица с широчина от 10 до 30 см.

(5) В случая по ал. 3, т. 2, буква "г" разстоянието между фиданките и окопната култура трябва да е не по-малко от 50 см.

Чл. 33. (1) Броят на отглежданията се определя от възрастта на културата и необходимостта от отглеждане. Според възрастта и вида на културата се препоръчва следният брой отглеждания:

1. едногодишни - до 3 броя;

2. двегодишни - до 3 броя;

3. три- до петгодишни - до 2 броя;

4. интензивни култури за дървопроизводство - от 3 до 5 броя;

5. горски защитни пояси - от 2 до 4 броя до 4-годишна възраст.

(2) Последното отглеждане в създадени култури със семенищни и дребноразмерни фиданки - до 50 см, е за подготовка на културата за презимуване и се извършва от септември до края на ноември.

(3) В сечищата и пожарищата, които са оставени за естествено възобновяване по чл. 97, ал. 1 ЗГ, при необходимост може да се извършва отглеждане на подраста до склопяване на младото насаждение чрез прилагане на дейностите, посочени в чл. 32, ал. 3.

Чл. 34. (1) Попълване на горските култури се извършва за възстановяване на загиналите през вегетационния период засадени фиданки.

(2) На попълване подлежат:

1. всички горски култури до 3-годишна възраст и културите до 5-годишна възраст, посочени в чл. 32, ал. 2, т. 2, с установено при есенната инвентаризация прихващане между 25 и 80 %;

2. култури с прихващане над 80 %, в които са загинали на петна не по-малко от 5 % от броя на първоначално засадените фиданки или засети гнезда (копки и др.) на дка;

3. семепроизводствени градини, клонови колекции, опитни и географски култури, дендрариуми, рекултивации на нарушени територии, култури в защитени територии и зони, на нелесопригодни площи и промишлено замърсени земи, както и култури с гъстота на засаждане под 1500 бр./ха до 3-годишна възраст и независимо от процента на прихващане.

(3) Залесените тополови култури с култивари, независимо от процента на прихващане, се попълват до 2-годишна възраст.

(4) Попълването се извършва след приключване на есенната инвентаризация на културите въз основа на технологична схема през:

1. есенно-зимния сезон след приключване на вегетацията на фиданките и при наличие на благоприятни условия за засаждане;

2. пролетта на следващата година преди започване на вегетацията.

(5) За попълване се използват фиданки от същия или друг характерен дървесен или храстов вид за съответния тип месторастене, като след преценка на лицата по чл. 8 попълването може да се извърши със или без обработка на почвата.

(6) Не се допуска попълване в равномерно изредени тополови култури с фиданки, които не съответстват на преобладаващата средна височина на културата.

(7) Размерът на попълването се определя за всеки залесителен обект като редуцирана площ от общо залесената площ.

(8) Културите с прихващане под 25 % подлежат на презалесяване, като се отписват от книгата (приложение № 2) и се записват отново в нея след извършването му. Презалесяването се извършва въз основа на протокол, изготвен от комисиите и лицата по чл. 36, ал. 3, и по нов технологичен план, съобразен с конкретното състояние на културата.

(9) Култури над 3- и 5-годишна възраст (над 1600 м н.в.), в които поради природни бедствия, промишлени аварии, суша, болести и каламитети до склопяването им (до 6-годишна възраст за бързорастящи видове) са загинали повече от 75 % от засадените фиданки и не са естествено възобновени, се отписват от книгата (приложение № 2). Отписването се извършва въз основа на протокол, изготвен от комисиите и лицата по чл. 36, ал. 3 с участието на представител на ЛЗС, и ако не са настъпили необратими увреждания на месторастенето, се презалесяват.

Чл. 35. (1) Новосъздадени горски култури, за които има опасност от увреждане при движението на хора, превозни средства и от паша, се ограждат.

(2) Видът и размерът на оградата се определят от лицата по чл. 8 в технологичния план за залесяване (приложение № 1).

Чл. 36. (1) Инвентаризацията на създадените горски култури се провежда за установяване на:

1. действителната залесена площ;

2. състоянието на културата;

3. процента на прихващане на фиданките по дървесни видове;

4. състава на културата;

5. необходимостта от попълване, презалесяване или отглеждане.

(2) Инвентаризацията е задължителна и се провежда ежегодно през м. октомври, като обхваща:

1. всички създадени култури с възраст до 3 г.;

2. залесените култури с възраст до 5 г., които са разположени над 1600 м надморска височина, семепроизводствените градини, опитните и географските култури, дендрариумите, културите в защитени територии и зони, за рекултивация на нарушени територии, културите на нелесопригодни площи и в промишлено замърсените зони.

(3) Инвентаризацията на горските култури се извършва от:

1. комисия, назначена със заповед на директора на ДГС/ДЛС или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от ДГС/ДЛС;

2. комисия, назначена от ръководителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от общината;

3. комисия, назначена от ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури, стопанисвани и управлявани от сдружението;

4. собственика, когато е регистрирано лице в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ, или от наетото от него лице по чл. 8 - за създадени горски култури извън случаите по т. 1 - 3.

(4) При провеждане на инвентаризацията на горските култури задължително присъства и представител на изпълнителя - наетото физическо лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 ЗГ, или на собственика, когато е изпълнител и е регистриран в публичния регистър на ИАГ по чл. 241 ЗГ.

(5) По решение на собствениците на залесени култури може да се извърши и междинна инвентаризация до края на м. юли. Тя има предварителен оценъчен характер за установяване състоянието на културата и процента на прихващане на фиданките, въз основа на която да се предвидят необходимите корекционни мерки.

Чл. 37. (1) Действителната площ на създадените култури при инвентаризацията се определя чрез измерване на терена или въз основа на данни от горскостопанските планове, програми и карти, включително кадастрални и карти на възстановената собственост, когато граничните линии на терена са точно установими.

(2) При залесяване на голи площи, включващи нелесопригодни части с площ повече от 5 %, те се приспадат от общата площ на залесения обект.

(3) Когато се създават смесени култури с участието на спътникови видове и тяхното залесяване не се извършва едновременно с основния вид (видове), площта се отчита редуцирано съобразно процентното участие на вида (видовете). След залесяване на спътниковите видове се отчита останалата площ.

Чл. 38. (1) Инвентаризацията на създадените култури се провежда по един от следните методи (начини):

1. пълно преброяване на фиданките;

2. пробни ленти;

3. пробни площи.

(2) Изборът на метод на инвентаризация се определя съобразно площта, насоката на залесяване, конфигурацията на терена, състава на културата и начина на смесване на залесените видове.

(3) На един залесителен обект може да се прилага само един от методите (начините) по ал. 1.

Чл. 39. (1) Пълно преброяване на фиданките се прилага на залесени площи с големина до 0,2 ха, както и за семепроизводствени градини, дендрариуми, опитни и географски култури, клонови колекции и на културите с гъстота под 1500 бр./ха (с изключение на интензивните) независимо от площта им.

(2) Пълно преброяване на загиналите и на прихванатите жизнени фиданки се извършва върху цялата площ по дървесни и храстови видове.

Чл. 40. (1) Инвентаризацията на създадените култури с пробни ленти или пробни площи може да се прилага за всички обекти, независимо от размера им, с изключение на случаите по чл. 39, ал. 1.

(2) Широчината на пробната лента (площ) обхваща най-малко 5 реда от културата - при пълна подготовка на почвата, или 5 реда тераси, пояси, площадки или дупки - при частична подготовка на почвата. Пробните площи са с правоъгълна или квадратна форма.

(3) Общата площ на пробната лента (площ) за залесителни обекти с площ до 100 дка не може да бъде по-малка от 2 %, а за обекти над 100 дка - 1,5 %. Площта на една пробна лента (площ) не се допуска да бъде по-голяма от 10 дка.

(4) Пробните ленти (площи) се залагат на терена така, че да са представителни за средното състояние на културата, а при смесени култури трябва да обхващат пълната схема на смесване.

(5) Пробните ленти (площи) се маркират трайно на терена в началните и крайните точки с колчета, камъни или с други подходящи средства.

(6) Извършва се преброяване на прихванатите жизнени фиданки и наличните неприхванати (загинали, празни посадъчни и посевни места) фиданки върху цялата пробна лента (площ) по дървесни и храстови видове.

Чл. 41. (1) Инвентаризацията на издънково-семенните култури и на културите, в състава на които е предвидено участието на най-малко 20 % от наличния подраст или издънки на стопански ценни видове, се извършва съгласно изискванията за инвентаризация на смесени култури. Процентът на прихващане се изчислява само на засадените фиданки, а за подраста и издънките се посочва процентното им участие.

(2) Залесените култури чрез сеене се инвентаризират по един от методите по чл. 38, ал. 1. Когато сеенето е извършено в гнезда или копки и в тях се установят повече от една поникнала, жизнена и здрава фиданка, в преброителния карнет се записва и отчита само една за съответното посевно място.

(3) Когато при есенната инвентаризация се установи наличието на достатъчно количество естествен семенен подраст, не се извършва попълване, а процентът на прихващане през следващите инвентаризационни години се изчислява въз основа на установените с последната инвентаризация брой живи засадени фиданки.

Чл. 42. (1) Резултатите от инвентаризацията се вписват в карнет съгласно приложение № 7. Карнетът се състои от две части:

1. преброителен карнет - в него се записват преброените прихванати и загубените (неприхванати) фиданки;

2. инвентаризационен карнет.

(2) Прихващането на културата в карнета по ал. 1, т. 2 се изчислява като процентно съотношение между броя на прихванатите и първоначално засадените фиданки или засети посевни места (копки, гнезда и др.).

(3) Загубите се изчисляват като процентно съотношение между загиналите (неприхванати) и първоначално засадените фиданки или засети посевни места (копки, гнезда и др.). Когато загубите са:

1. на петна и хармани - общата площ на културата се редуцира с площта им;

2. равномерно разпръснати - общата площ на културата не се редуцира с площта на загубите.

(4) В карнета (приложение № 7) се изготвят предписания за дървесните видове и схемата за попълване на изсъхналите фиданки в културата.

(5) Карнетът (приложение № 7) се съхранява от собственика на залесената култура до нейното склопяване и се предоставя при поискване от контролен орган по Закона за горите.

Чл. 43. (1) Достоверността на проведената инвентаризация и на вписаните резултати в карнета (приложение № 7) се проверява от:

1. комисия, назначена със заповед на директора на ДП по чл. 163 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от ДГС/ДЛС;

2. комисия, назначена със заповед на кмета на съответната община или упълномощено от него лице - за създадени горски култури върху територии, управлявани и стопанисвани от общината;

3. комисия, назначена от ръководителя на горското сдружение по чл. 183, ал. 1 ЗГ или упълномощено от него лице - за създадени горски култури, стопанисвани и управлявани от сдружението;

4. комисия, назначена от директора на РДГ или упълномощено от него лице - извън случаите, посочени по т. 1 - 3.

(2) На проверка подлежат не по-малко от 20 % от броя и площта на инвентаризираните 1-, 2- и 3-годишни култури на терена, избрани на произволен принцип. Когато културите на един собственик са не повече от 3 бр. - се проверяват на терена изцяло.

(3) Горски култури с прихващане под 80 %, за които в карнета (приложение № 7) е вписано, че причините за загубите се дължат на: неблагоприятни природни въздействия (суша, градушка, наводнение и пожар); болести и вредители; установена паша на домашни животни, за които е съставен акт за извършено нарушение по Закона за горите и има в сила наказателно постановление, се проверяват изцяло.

(4) Резултатите от проверката се отразяват в карнет за контролна проверка (приложение № 8), който се предоставя на лицето, назначило комисията, в срок до 10 ноември.

(5) Когато комисиите по ал. 1 установят отклонения в изчисления и записан в карнета (приложение № 7) процент на прихващане над допустимите ±3 % или не са спазени изискванията на чл. 37, 38, 39, 40, 41 и 42, се провежда нова инвентаризация на залесената култура.

(6) При установени отклонения от изискванията над допустимия процент съгласно ал. 5 инвентаризацията на проверяваната култура не се приема и се извършва отново, след което комисията по ал. 1 може да извърши нова проверка на инвентаризацията.

Чл. 44. (1) В срок до 20 ноември ДГС/ДЛС обобщават резултатите от инвентаризацията в отчетни форми съгласно приложения № 8, 9, 10 и 11 и ги предоставят на хартиен носител и в електронен вид на съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите.

(2) В срок до 20 ноември собствениците, които не са посочени в ал. 1, обобщават резултатите от инвентаризацията в отчетни форми съгласно приложения № 8, 9, 10 и 11 и ги предоставят на хартиен носител и в електронен вид (по електронната поща) в съответната РДГ.

(3) В срок до 20 декември ДП по чл. 163 ЗГ и РДГ обобщават и предоставят на хартиен носител и в електронен вид данните по ал. 1 и 2 в ИАГ. Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ предоставят информацията и на МЗХ за сведение.

(4) След обобщаване и анализиране на предоставените резултати по ал. 3 за страната ИАГ ги публикува на електронната си страница, като при необходимост се изготвят и предписания за отстраняване на допуснатите слабости и грешки при залесяването и инвентаризацията на културите.

Чл. 45. При отчитане на резултатите от есенната инвентаризация на културите в приложение № 10 и вписването им в книгата на горските култури (приложение № 2) за противоерозионни се считат залесяванията:

1. за създаване на защитни горски пояси;

2. провеждани във водосбори с поройна активност;

3. в 200-метровата защитна брегова ивица на р. Дунав и островите;

4. в защитната ивица на горната граница на гората и над нея;

5. за рекултивиране на нарушени терени;

6. в горски територии със силна и много силна степен на ерозираност на почвите;

7. в зоната дига - бряг на реките и в корекциите на водни течения;

8. за стабилизиране на свлачища, срутища, сипеи и др.;

9. за укрепяване на изградени противоерозионни съоръжения;

10. на нелесопригодни горски територии;

11. в 200-метровата ивица на язовири и водоеми, както и в санитарно-охранителна зона А на вододайни зони;

12. на площи с наклон на терена над 10°, разположени до 700 м надморска височина, както и на пожарища, изсъхнали гори и изредени гори с пълнота 0,1 - 0,3.

Чл. 46. (1) Ежегодно през м. декември ДГС/ДЛС, общините, собствениците и сдруженията, притежаващи и/или управляващи гори с площ над 1500 ха, извършват инвентаризация на наличните пожарища и невъзобновени сечища, както и на унищожени гори от други природни въздействия в горските територии.

(2) Резултатите от инвентаризацията се обобщават в приложение № 12 и се представят в срок до 15 януари във:

1. държавните предприятия по чл. 163 ЗГ - от ДГС/ДЛС;

2. регионалните дирекции по горите - от общини, собственици и сдружения, притежаващи и/или управляващи гори с площ над 1500 ха.

(3) Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ и РДГ изпращат обобщената информация (приложение № 12) по видове собственост в ИАГ в срок до 31 януари на следващата година. ИАГ публикува информацията за страната на своята електронна страница. Държавните предприятия по чл. 163 ЗГ предоставят информацията и на МЗХ за сведение.

(4) Всички сечища, пожарища и унищожени гори от други природни въздействия в горски територии, които са оставени за възобновяване по естествен път и за които при инвентаризацията по ал. 1 се установи, че няма условия за естествено възобновяване, могат да бъдат залесени по преценка на собственика преди изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 ЗГ.