НАРЕДБА ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ГГИ).

(2) Разпоредбите на наредбата се прилагат за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW, независимо от вида на използваното гориво.

(3) Нормите за допустими емисии (НДЕ) по ал. 1 се определят с цел постигането на висока степен на опазване здравето на хората и околната среда чрез предотвратяване или, когато това е невъзможно, ограничаване на вредните въздействия на емисиите на определени замърсители, образувани в резултат от изгарянето на горива в ГГИ.

Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за следните горивни инсталации:

1. инсталациите, в които продуктите от горенето се използват за пряко нагряване, сушене или за друг вид обработка на предмети или материали;

2. инсталациите за допълнително изгаряне, които са предназначени за очистване на отпадъчните газове чрез изгаряне и които не работят като самостоятелни горивни инсталации;

3. съоръженията за регенериране на катализатори за каталитичен крекинг;

4. съоръженията за превръщане на сероводород в сяра;

5. реакторите, използвани в химическата индустрия;

6. коксовите пещи;

7. кауперите на доменните пещи;

8. всяко техническо съоръжение, използвано за задвижване на превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;

9. газовите турбини и газовите двигатели, използвани на крайбрежни платформи;

10. инсталации, използващи за гориво всякакви твърди или течни отпадъци, различни от отпадъците, като:

а) селскостопански или горски растителни отпадъци;

б) растителни отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, ако получената топлина се оползотворява;

в) растителни влакнести отпадъци от производството на първична целулозна каша и от производството на хартия от целулоза - ако са съвместно изгаряни на мястото за производство и ако получената топлина се оползотворява;

г) коркови отпадъци;

д) дървесни отпадъци, с изключение на такива, които е възможно да съдържат халогенирани органични съединения или тежки метали в резултат на третиране с дървесни консерванти или нанасяне на покритие, включително дървесни отпадъци от строителни обекти.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) В случай че отпадъчните газове от две или повече отделни горивни инсталации се изпускат през един общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на общата номинална входяща топлинна мощност.

(2) В случай че две или повече инсталации, на които за първи път е издадено разрешително за ползване по Закона за устройство на територията на или след 1 юли 1987 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за такова разрешително на или след тази дата, са инсталирани по такъв начин, че при отчитане на техническите и икономическите фактори техните отпадъчни газове биха могли да бъдат изпускани през общ комин, съвкупността от тези инсталации се счита за една горивна инсталация и техният капацитет се сумира за целите на изчисляването на общата номинална входяща топлинна мощност.

(3) В случаите по ал. 2 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със становище.

(4) Отделни горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност под 15 MW не се вземат предвид за целите на изчисляване на общата номинална входяща топлинна мощност на съвкупността от горивни инсталации по ал. 1 и 2.

Чл. 4. (1) Изпускането на отпадъчни газове от ГГИ се извършва организирано през комин, състоящ се от една или повече отделни димни тръби, чиято височина е изчислена така, че да не се нарушава качеството на атмосферния въздух в района на въздействие на горивната инсталация.

(2) При проектиране и изграждане на нови ГГИ, независимо от задължението за постигане на НДЕ, се определя въздействието на инсталацията върху качеството на атмосферния въздух в района, като се използва утвърдена методика съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). При определяне на това въздействие се отчитат фоновите нива на контролираните замърсители в района на въздействие на инсталацията.

(3) По отношение на ГГИ задължително се прилага необходимата степен на пречистване на димните газове, височина на комина и др., така че при тяхната експлоатация съдържанието на нормираните с наредбата вредни вещества в атмосферния въздух да не превишава нормите за концентрации на вредни вещества съгласно Наредба № 12 от 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (ДВ, бр. 58 от 2010 г.).

(4) В случай на изграждане на нова ГГИ, която е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава - членка на Европейския съюз, министърът на околната среда и водите осигурява цялата необходима информация и провеждане на консултации в трансграничен контекст по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и глава осма от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с Постановление № 59 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2006 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 29 от 2010 г., бр. 3 от 2011 г. и бр. 94 от 2012 г.).

Чл. 5. (1) Всички комплексни разрешителни (КР) на инсталации, които включват ГГИ, за които е издадено разрешително за ползване преди 7 януари 2013 г. или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата и са въведени в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., трябва да включват условия, които гарантират, че емисиите в атмосферния въздух не превишават съответните НДЕ, определени в част 1 от приложение № 1.

(2) Всички КР за инсталации, които включват ГГИ, съдържащи условие, което освобождава от спазване на НДЕ при ограничена експлоатация от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г., и които са в експлоатация след 1 януари 2016 г., трябва да включват условия, които гарантират, че емисиите в атмосферния въздух не превишават съответните НДЕ, определени в част 2 от приложение № 1.

(3) В КР на всички ГГИ, които не попадат в приложното поле на ал. 1 и 2, се включват условия, които гарантират, че емисиите в атмосферния въздух не превишават НДЕ, определени в част 2 от приложение № 1.

Чл. 6. (1) Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение № 1, както и минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение № 1, се прилагат за емисиите от всеки комин в зависимост от общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

(2) В случай че НДЕ по приложение № 1 се прилагат за част от горивна инсталация с ограничен брой експлоатационни часове, те се определят в съответствие с общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация.

Чл. 7. По искане на заинтересованите лица министърът на околната среда и водите може да позволи за максимален срок до 6 месеца изключение от задължението за спазване на НДЕ за серен диоксид по чл. 5 за инсталации, които нормално използват единствено горива с ниско съдържание на сяра, когато операторът на съответната инсталация не е в състояние да спазва тези НДЕ поради прекъсване на доставката на такива горива, предизвикана от техния краен недостиг.

Чл. 8. (1) По искане на заинтересованите лица министърът на околната среда и водите може да позволи изключение от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, когато една инсталация, която използва само газообразно гориво, по изключение трябва да използва други горива.

(2) Изключението по ал. 1 се позволява в случай на внезапно прекъсване на захранването с газ и ако за изгарянето на другите горива инсталацията не е оборудвана със съоръжения за пречистване на отпадъчните газове.

(3) Срокът, за който се позволява изключението по ал. 1, не може да превишава 10 денонощия, освен в случаите, когато съществува непреодолима необходимост от поддържането на доставките на енергия.

(4) При всички случаи по ал. 1 операторът е длъжен да уведоми незабавно министъра на околната среда и водите.

Чл. 9. В случаите на прилагане на изключенията по чл. 7 и 8 министърът на околната среда и водите докладва незабавно на Европейската комисия (ЕК).

Чл. 10. (1) Когато дадена горивна инсталация бъде разширена, към разширената част на инсталацията се прилагат НДЕ съгласно част 2 от приложение № 1.

(2) Когато горивна инсталация бъде променена по начин, който може да окаже въздействие върху околната среда и тази промяна засяга част от инсталацията с номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, към променената част се прилагат НДЕ съгласно част 2 от приложение № 1.

(3) Нормите за допустими емисии по ал. 1 и 2 се определят според общата номинална входяща топлинна мощност на цялата инсталация.

Чл. 11. Нормите за допустими емисии, определени в части 1 и 2 от приложение № 1, не се прилагат за следните горивни инсталации:

1. дизелови двигатели;

2. регенерационни котли към инсталации за производство на целулозна каша; за тези котли се прилагат НДЕ съгласно приложение № 2.

Чл. 12. (1) В случаите, когато в горивни инсталации се изгаря местно твърдо гориво, което поради своите характеристики не позволява спазването на НДЕ за серен диоксид, определени в чл. 5, могат да бъдат прилагани минималните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение № 1, в съответствие с правилата, определени в част 6 от приложение № 1.

(2) Прилагането на изключението по ал. 1 може да бъде разрешено на основание на представена от оператора преди издаване/преразглеждане на КР и одобрена от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него длъжностно лице техническа обосновка за невъзможността за спазване на НДЕ, определени с чл. 5.

(3) За целите на ежегодното докладване пред ЕК операторите на горивни инсталации представят до 31 март пред министъра на околната среда и водите информация за предходната година за:

1. съдържанието на сяра в използваното гориво и постигнатата степен на десулфуризация, определени като средномесечни стойности по комини или по котли - за инсталации, за които се прилага ал. 1;

2. броя на експлоатационните часове - за инсталации, които не работят повече от 1500 експлоатационни часа, определени като плаваща средна стойност, за период 5 години.

Чл. 13. (1) Преходният национален план (ПНП) по чл. 9в ЗЧАВ се прилага в периода от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2020 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) Всяка голяма горивна инсталация, която е включена в ПНП, се освобождава от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 и/или на степените на десулфуризация по чл. 12 в съответствие с установените в ПНП срокове.

(3) Преходният национален план включва емисиите на един или повече от следните замърсители: азотни оксиди, серен диоксид и прах, за всяка горивна инсталация, включена в ПНП.

(4) Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах на горивните инсталации, включени в ПНП, определени съгласно приложение № 2 и съгласно издадените КР по чл. 117 ЗООС и приложими към 31 декември 2015 г., се запазват.

(5) В ПНП се включват горивни инсталации с разрешително за ползване, издадено за първи път преди 27 ноември 2002 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата и инсталацията е пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

(6) За газовите турбини ПНП включва само емисиите на азотни оксиди.

(7) Нормите за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах, които се прилагат към 31 декември 2015 г., се определят съгласно приложение № 2 и се включват в КР на горивната инсталация.

(8) Горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 500 MW, използващи твърди горива, чието първоначално разрешително за ползване е издадено след 1 юли 1987 г., спазват НДЕ на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение № 1.

Чл. 14. Преходният национален план не може да включва следните горивни инсталации:

1. горивни инсталации, за които се прилага чл. 18, ал. 1;

2. горивни инсталации в рафинерии, които изгарят нискокалорични газове от газификацията на остатъци от рафиниране или остатъци от дестилация и превръщане при рафинирането на суров нефт за собствена консумация, самостоятелно или съвместно с други горива;

3. горивни инсталации, за които се прилага глава пета;

4. горивни инсталации, за които в издаденото КР има включено условие, освобождаващо от спазване на НДЕ при условията на ограничена експлоатация от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г.

Чл. 15. (1) В ПНП се определят тавани на максималните общи годишни емисии за всеки от замърсителите, включени в него, от всички инсталации, обхванати от плана.

(2) Таваните по ал. 1 се определят въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на всяка инсталация към 31 декември 2010 г., нейния действителен годишен брой експлоатационни часове и нейната консумация на гориво, определени като средна стойност за последните 10 години на експлоатация до 2010 г. включително.

(3) Таванът за 2016 г. се изчислява въз основа на съответните НДЕ, определени в приложение № 2, или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в същото приложение.

(4) За газовите турбини се използват НДЕ на азотни оксиди, определени за такива инсталации в приложение № 2.

(5) Таваните за 2019 и 2020 г. се изчисляват въз основа на съответните НДЕ, определени в част 1 от приложение № 1, или, когато е приложимо, въз основа на степените на десулфуризация, определени в част 5 от приложение № 1.

(6) Таваните за 2017 и 2018 г. се определят така, че да е осигурено линейно намаление на таваните между 2016 и 2019 г.

Чл. 16. Ако инсталация, която е включена в ПНП, бъде изведена от експлоатация или престане да попада в приложното поле на наредбата, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите включени в ПНП инсталации.

Чл. 17. Преходният национален план съдържа също:

1. разпоредби за мониторинг и докладване съгласно Решение за прилагане на ЕК от 10 февруари 2012 г. за определяне на правила относно преходните национални планове (ОВ, L 52 от 24.2.2012);

2. мерки, предвидени за всяка от инсталациите, с цел да се гарантира своевременното спазване на НДЕ, които се прилагат от 1 юли 2020 г.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) Съществуващи ГГИ могат да бъдат освободени от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 и/или на степените на десулфуризация по чл. 12 за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г., както и от включването им в ПНП по чл. 13, ако са изпълнени следните условия:

1. операторът на съществуващата инсталация е поел отговорността в писмена декларация, подадена до министъра на околната среда и водите не по-късно от 1 януари 2014 г., да не експлоатира инсталацията повече от 17 500 часа за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г.;

2. операторът включва отчет за отработените часове до края на всяка година считано от 1 януари 2016 г. в доклада по чл. 125, ал. 1, т. 6 ЗООС;

3. инсталацията не е освободена от спазване на НДЕ при условията на ограничена експлоатация от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г.;

4. през останалото време на експлоатация по т. 1 инсталацията трябва да спазва най-малко определените съгласно приложение № 2 и съгласно издаденото КР по чл. 117 ЗООС и приложими към 31 декември 2015 г. НДЕ на серен диоксид или степени на десулфуризация, азотни оксиди и прах;

5. горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 500 MW, използващи твърди горива, на които първоначалното разрешително за ползване е било издадено след 1 юли 1987 г., спазват НДЕ на азотни оксиди, определени в част 1 от приложение № 1.

(2) За горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1500 MW, въведени в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи местно твърдо гориво с долна топлина на изгаряне, непревишаваща 5800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45 % (тегловни), комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60 % (тегловни), и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10 %, периодът на експлоатация по ал. 1, т. 1 е 32 000 експлоатационни часа.

Чл. 19. (1) До 1 януари 2016 г. министърът на околната среда и водите изпраща на ЕК списък с горивните инсталации, за които се прилага чл. 18, като посочва за всяка от тях общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах.

(2) Министърът на околната среда и водите предоставя на ЕК ежегодно доклад за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г., за инсталациите, за които се прилага чл. 18.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) До 31 декември 2022 г. горивна инсталация може да бъде освободена от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 и/или на степените за десулфуризация по чл. 12, ако са изпълнени следните условия:

1. общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация не надвишава 200 MW;

2. първоначалното разрешително за ползване на инсталацията е издадено преди 27 ноември 2002 г. или операторът на инсталацията е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата и инсталацията е въведена в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.;

3. най-малко 50 на сто от производството на полезна топлоенергия на инсталацията, определено като плаваща средна стойност за период 5 години, се предоставя под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление;

4. до 31 декември 2022 г. се спазват най-малкото определените съгласно приложение № 2 и съгласно издаденото КР на инсталацията и приложими към 31 декември 2015 г. НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах.

Чл. 21. (1) До 1 януари 2016 г. министърът на околната среда и водите изпраща на ЕК списък с горивните инсталации, за които се прилага чл. 20, като посочва за всяка от тях общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах.

(2) Министърът на околната среда и водите предоставя ежегодно на ЕК за всички инсталации, за които се прилага чл. 20, информация за съотношението на производството на полезна топлоенергия, предоставена под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление, изразено като плаваща средна стойност за предходните 5 години.

Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) В КР на ГГИ по чл. 117 от ЗООС се включват условия за процедурите в случаите на неефективна работа или спиране на пречиствателни съоръжения.

(2) При авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице превишаване на НДЕ, операторът е длъжен, в случай че в рамките на 24 часа спазването им не бъде постигнато отново, да ограничи или да спре работата на инсталацията, или да премине към използване на нискоемисионни горива.

(3) При всички случаи по ал. 2 операторът е длъжен в срок, не по-дълъг от 48 часа, да уведоми за това директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).

(4) В рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца общата продължителност на експлоатацията на една горивна инсталация без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа.

Чл. 23. По искане на заинтересованите лица министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице може да допусне изключение от ограниченията по чл. 22, ал. 2 и 4 в един от следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) по преценка на министъра на енергетиката е налице непреодолима необходимост от поддържане на енергийните доставки;

2. инсталацията с аварирали или спрели пречиствателни съоръжения е възможно да бъде заменена за ограничен период от време единствено с друга инсталация, експлоатацията на която би довела до общо увеличаване на емисиите.

Чл. 24. (1) При проектиране, изграждане на нови ГГИ и експлоатация на съществуващи ГГИ възложителят, съответно операторът на съответната инсталация, осигурява всички необходими условия и апаратура за извършване на собствени периодични или непрекъснати измервания на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах съгласно изискванията на част 3 от приложение № 1 и глави пета, шеста и седма от Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 52 от 2000 г., бр. 93 от 2006 г. и бр. 34 от 2011 г.).

(2) Инсталирането и работата на автоматичните системи за измерване подлежат на контрол и годишни контролни изпитвания съгласно изискванията на част 3 от приложение № 1.

(3) Разположението и броят на точките за вземане на проби се определят от собственика или ползвателя на обекта и се утвърждават от директора на съответната РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът.

(4) Всички резултати от мониторинга се записват, обработват и представят във формата, определен в глава шеста от Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, по начин, който позволява на директора на съответната РИОСВ да проверява спазването на експлоатационните условия и НДЕ, включени в КР.

Чл. 25. Нормите за допустими емисии се приемат за спазени единствено когато са изпълнени условията, определени в част 4 от приложение № 1.

Чл. 26. (1) За ГГИ с електрическа мощност, равна или по-голяма от 300 MW, които са получили разрешение за строеж след 25 юни 2009 г., операторът извършва оценка дали са изпълнени следните условия:

1. наличие на подходящи места за складиране на въглероден диоксид;

2. наличие на техническа и икономическа възможност за изграждане на транспортни връзки;

3. наличие на техническа и икономическа възможност за изграждане на инсталация за улавяне на въглероден диоксид.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) Министърът на енергетиката определя дали условията по ал. 1 са изпълнени на базата на оценката на оператора и на друга налична информация, отнасяща се в частност до опазването на околната среда и човешкото здраве. Ако условията по ал. 1 са изпълнени, на площадката, на която е разположена инсталацията, трябва да бъде отделено подходящо пространство за оборудване за улавяне и компресиране на въглеродния диоксид.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.)

Чл. 27. При горивни инсталации, изгарящи едновременно две или повече различни горива, НДЕ се определят от министъра на околната среда и водите или от упълномощено от него длъжностно лице при спазване на следната последователност:

1. определят се НДЕ, приложими за всяко отделно гориво и замърсител в зависимост от общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация, съгласно части 1 и 2 от приложение № 1;

2. определят се горивно претеглените НДЕ, получени чрез умножение на определените съгласно т. 1 индивидуални НДЕ по общата номинална входяща топлинна мощност, осигурявана от всеки вид гориво, като произведенията се разделят на сбора от номиналните топлинни мощности, осигурявани от всички горива;

3. събират се отделните горивно претеглени НДЕ, определени съгласно т. 2.

Чл. 28. (1) При горивни инсталации на няколко горива, използващи за собствена консумация остатъците от дестилация и превръщане от рафинирането на суров нефт, самостоятелно или с други горива, могат да се прилагат НДЕ, различни от нормите, определени по чл. 27:

1. когато при работата на горивната инсталация приносът на определящото гориво към общата номинална топлинна мощност е 50 на сто или повече, се прилагат НДЕ по част 1 от приложение № 1;

2. когато приносът на определящото гориво към общата номинална входяща топлинна мощност е по-малък от 50 на сто, НДЕ се определят при спазване на следната последователност:

а) определят се НДЕ, приложими за всяко отделно гориво и замърсител в зависимост от общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация, съгласно част 1 от приложение № 1;

б) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2018 г., в сила от 31.07.2018 г.) определя се НДЕ на определящото гориво чрез умножаване на НДЕ, определени по буква "а", по множител 2 и от получения резултат се изважда НДЕ на използваното гориво с най-ниска НДЕ, определена в част 1 от приложение № 1, съответстваща на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация;

в) определят се горивно претеглените НДЕ за всяко използвано гориво чрез умножение на изчислената съгласно букви "а" и "б" НДЕ по номиналната входяща топлинна мощност, осигурявана от всеки вид използвано гориво, като произведенията се разделят на сбора от номиналните топлинни мощности, осигурявани от всички горива;

г) сумират се отделните горивно претеглени НДЕ, определени съгласно буква "в".

(2) Като алтернатива на ал. 1 при горивни инсталации на няколко горива, използващи за собствена консумация остатъците от дестилация и превръщане от рафинирането на суров нефт, самостоятелно или с други горива, могат да се прилагат средни НДЕ на серен диоксид съгласно част 7 от приложение № 1.