НАРЕДБА № Н-18 ОТ 19 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. ЗА РЕДА ЗА РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ВРЕМЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ, НЕГОВОТО ОТЧИТАНЕ ИЗВЪН НОРМАЛНАТА МУ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НАД ОБЩАТА

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) С тази наредба се определят редът за разпределяне на служебното време на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън нормалната му продължителност, и компенсирането му с намалено служебно време, както и допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Наредбата се прилага и за българските военнослужещи, които изпълняват военна служба на територията на страната в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации или в други международни инициативи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Наредбата не се прилага при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

Чл. 2. Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

Чл. 3. Месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната дневна продължителност на служебното време.

Чл. 4. На военнослужещите се осигурява почивка за хранене с продължителност не по-малко от половин час. При разделяне на служебното време на две или три части сумарното време на почивката не може да бъде по-малко от един час. Времето за почивка не се включва в общата продължителност на служебното време.

Чл. 5. (1) Организирането на работата на военнослужещите в режим на нормална продължителност на служебното време се извършва при осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа, и седмична почивка от 48 часа. В случаите, когато по служебни причини седмичната почивка не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на военнослужещите се осигурява ползването на остатъка ѝ в рамките на календарния месец.

(2) За изпълнение на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени - майки с деца до 6-годишна възраст, и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, се дава съгласие от тях в писмена форма с декларация-съгласие по образец съгласно приложение № 1. Декларацията може да се оттегли писмено най-късно до 10 календарни дни преди датата, от която военнослужещият жена желае да преустанови изпълнението на тези служебни задължения.

(3) Забранява се изпълнението на служебни задължения от 22.00 ч. до 06.00 ч. от военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение инвитро.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) (1) Организацията, разпределението и отчитането на служебното време се определят с писмена заповед на ръководителите на съответните структури и командирите (началниците) на военните формирования.

(2) При разпределението на служебното време се регламентират дните на междуседмичната почивка в съответствие с чл. 210 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като по възможност единият от почивните дни е събота или неделя.

(3) При обоснована необходимост организацията и разпределението на служебното време може да не са еднакви за всички военнослужещи.

Чл. 7. Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време, т.е. същата е не повече от 12 часа в денонощие в работни дни.

Чл. 8. Увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време в рамките на определената по чл. 7 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на военните формирования и съответните структури.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) (1) Нормалната дневна продължителност на служебното време се увеличава в рамките на общата продължителност на служебното време с писмена заповед на ръководителите на съответните структури или на командирите (началниците) на военни формирования.

(2) При увеличаване на нормалната дневна продължителност над два часа в рамките на общата продължителност на служебното време лицата по ал. 1 на длъжност, по-ниска от "командир на бригада, база, полк", уведомяват писмено непосредствения ръководител на съответната структура или непосредствения си командир (началник).

(3) С оглед конкретната обстановка писмената заповед може да се издаде в срок до 3 работни дни след фактическото изпълнение на служебните задължения над нормалната продължителност на служебното време.

Чл. 10. В писмената заповед по чл. 9 за увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време се определят:

1. правното основание;

2. причините, налагащи необходимостта от превишаване на нормалната дневна продължителност на служебното време;

3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) продължителността на времето, с което се увеличава служебното време в часове;

4. военнослужещите, за които се отнася заповедта;

5. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) дните, в които военнослужещите ще се компенсират с намалено служебно време, в рамките на месечната продължителност на служебното време по чл. 3.

Чл. 11. Увеличаването на нормалната продължителност на служебното време в рамките, определени в чл. 7, се допуска в границите на месечната продължителност на служебното време, определена по чл. 3, за месеца, през който се налага изпълнение на задачите в условия на увеличена продължителност на служебното време.

Чл. 12. При увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време се осигурява непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Режим на работа с увеличена продължителност на служебното време се допуска за срок до 90 работни дни през една календарна година, но за не повече от 40 работни дни последователно.

Чл. 14. За изпълнение на служебни задължения при увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време от военнослужещите жени, които са бременни или в напреднал етап на лечение инвитро, майки с деца до 6-годишна възраст и от майки, грижещи се за деца с увреждания, независимо от възрастта им, се дава съгласие от тях в писмена форма с декларация-съгласие по образец съгласно приложение № 1.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Увеличаването на нормалната дневна продължителност на служебното време на военнослужещия задължително се компенсира с намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на служебното време по чл. 3.

Чл. 16. (1) (Предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Максималната продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) По изключение продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при съобразяване на максималната месечна продължителност на служебното време при носене на дежурство, когато е налице обективна невъзможност за извършване на смяната на дежурните длъжностни лица.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Увеличаването на продължителността на дежурството над 24 часа се извършва със заповед на ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование след получаване на разрешение от длъжностните лица по чл. 37 по реда на чл. 39. В 3-дневен срок след датата на носенето на дежурството ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование изменя заповедта по чл. 19 в съответствие с увеличената продължителност на дежурството.

Чл. 17. При носене на 24-часови дежурства служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни.

Чл. 18. (1) Военнослужещите се назначават за носене на дежурства по утвърден от ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование месечен график.

(2) Графикът се изготвя и утвърждава до 25-о число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася.

(3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, определена по реда на чл. 3 и изискванията за осигуряване на междудневна и междуседмична почивка на военнослужещите.

(4) Военнослужещият се уведомява срещу подпис за дните, в които е определен за носене на дежурство.

(5) Промяна в дните за носене на дежурство от военнослужещия се извършва с разрешение на ръководителя или командира (началника) по ал. 1, за което се уведомява военнослужещият.

Чл. 19. Ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование издава писмена заповед за носене на дежурство, която съдържа:

1. дежурството, което ще носи военнослужещият, и неговата продължителност;

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) дните, в които военнослужещият ще се компенсира с намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на служебното време по чл. 3.

Чл. 20. На военнослужещите, които ще носят дежурствата в съответствие с утвърдените графици, се извършва инструктаж:

1. за дежурство през делнични дни - в рамките на служебното време на предходния или същия работен ден;

2. за дежурство през почивни и/или празнични дни - в рамките на служебното време на последния работен ден преди почивните и/или празничните дни.

Чл. 21. Продължителността на служебното време за дежурство се определя от момента на приемане на дежурството до момента на неговото сдаване. Тази продължителност не може да превишава 24 часа.

Чл. 22. При дежурства, обхващащи част от междуседмичната почивка, на военнослужещите се осигурява през работната седмица, следваща дежурството, ползването на междуседмична почивка за почивния ден, в който са носили дежурството.

Чл. 23. Не се разрешава назначаването за носене на дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22.00 ч. до 06.00 ч., освен със съгласие, изразено писмено с декларация-съгласие по образец съгласно приложение № 1, от военнослужещи жени:

1. майки с деца до 6-годишна възраст;

2. майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им.

Чл. 24. Правата на майката военнослужещ по чл. 23 могат да се ползват от бащата военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи военнослужещи.

Чл. 25. При създаване на организация на служебното време за носене на дежурства от военнослужещи, назначени на длъжности, за които дежурството е основно функционално задължение, изпълнението на служебните задължения се осигурява в рамките на месечната продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 3.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време да се извърши до три месеца след края на календарния месец, в който е била увеличена нормалната дневна продължителност на служебното време или е носено дежурството.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) В случаите по чл. 26 ръководителят на съответната структура или командирът (началникът) на военното формирование изменя писмената заповед по чл. 10 или чл. 19, като определя времето на компенсиране с намалено служебно време, в рамките на три месеца след края на календарния месец, в който е била увеличена нормалната дневна продължителност на служебното време или е носено дежурството.

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.)

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Ежемесечно до пето число на месеца при наличие на некомпенсирани часове командирите (началниците) на батальон, полк, бригада, база изготвят обобщена поименна справка за броя некомпенсирани часове над нормалната продължителност на служебното време за предходния месец.

Чл. 30. До 10-о число на месеца командирите (началниците) на батальон, полк, бригада, база анализират изготвените справки по чл. 29 и създават организация за пълно компенсиране на часовете над нормалната продължителност на служебното време.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) До 15-о число на месеца, следващ тримесечието, командирите на батальон, полк, бригада, база изготвят и представят по команден ред до длъжностните лица по чл. 32 обобщена поименна справка за броя некомпенсирани часове над нормалната продължителност на служебното време и създадената организация за пълното им компенсиране.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) Командирите на структури по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България осъществяват контрол на подчинените им военни формирования за компенсиране на часовете над нормалната продължителност на служебното време.

Чл. 33. Ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната организират и осъществяват контрол за компенсиране на часовете над нормалната продължителност на служебното време в подчинените им структури.

Чл. 34. Продължителността на служебното време на военнослужещите, работещи в режим на нормална продължителност на служебното време, се изчислява в работни дни подневно, а на военнослужещите, работещи в режим на нормална и/или увеличена продължителност на служебното време и/или носене на дежурства, се извършва сумирано изчисляване на служебното време за месеца в рамките на месечната продължителност на служебното време, определена в чл. 3.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Отчитането на служебното време при извършване на дежурства до 24 часа от военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство се включва в основните функционални задължения, се извършва при сумирано изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всяко полугодие от календарната година. Продължителността на служебното време за всяко полугодие от календарната година се определя като сбор от месечната продължителност на служебното време в часове за всеки един от месеците в полугодието по реда, определен в чл. 3.

Чл. 36. (1) Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време на военнослужещите е изпълнението на служебните задължения след 12-ия час в денонощието.

(2) Допуска се изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време, когато:

1. общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие надвишава с повече от 4 часа нормалната дневна продължителност на служебното време;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) поради обективни причини е невъзможно изпълнението на разпоредбата на чл. 34 (некомплект и/или недостатъчен брой военнослужещи, получили допуск за съответната бойна дейност или дежурство, и/или заболяване и/или ползване на полагаем годишен отпуск от повече от 25 на сто от личния състав на военното формирование/структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната или организационно и икономически обособените в нея звена, участие в мероприятия по плана за бойна подготовка извън постоянната дислокация на военното формирование и други мероприятия, свързани с ангажиране на повече от 50 на сто от личния състав на военното формирование/структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната или организационно и икономически обособените в нея звена).

Чл. 37. Разрешение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и/или за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се дава от:

1. министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице - за военнослужещите от административните звена от Министерството на отбраната;

2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице - за военнослужещите от структурата на пряко подчинение на министъра на отбраната;

3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) началника на отбраната - за командирите на структури по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) командирите на структури по чл. 60д, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за военнослужещите от съответните командвания и подчинените им военни формирования.

Чл. 38. (1) (Предишен текст на чл. 38 - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Разрешението за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се дава въз основа на писмено искане по команден ред до длъжностните лица по чл. 37, съдържащо:

1. правното основание;

2. причините, налагащи необходимостта от изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници;

3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) списък на военнослужещите и прогнозния брой на часовете, в които ще изпълняват възложени задължения над общата продължителност на служебното време и положените от тях часове над общата продължителност на служебното време от началото на календарната година, съответно списък на военнослужещите и броя на часовете за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Възлагането от длъжностните лица по чл. 37 на изпълнение на задължения над общата продължителност на служебното време и изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се счита за дадено разрешение и не се изисква писмено искане по ал. 1.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) Изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се извършва след получаване на писмено разрешение/положителна писмена резолюция на длъжностното лице по чл. 37 и въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или на командира (началника) на военното формирование, която съдържа реквизитите по чл. 38, и дните, в които военнослужещите ще бъдат компенсирани с намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на служебното време по чл. 3.

(2) По изключение разрешението по ал. 1 може да се получи по факс, а в изключителни случаи - в устна форма, като в срок 3 работни дни се дава писменото разрешение и се издава писмената заповед.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време да се извърши до три месеца след края на календарния месец, в който са изпълнени възложени задължения над общата продължителност на служебното време или е изпълнена служба през почивни дни или в дните на официални празници.

Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40 - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Продължителността на изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници за една календарна година не може да надвишава 150 часа.

(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Часовете по ал. 1 може да се надвишават при необходимост след разрешение на министъра на отбраната въз основа на мотивирано писмено искане, постъпило по команден ред.

Чл. 41. (1) За изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници от майки с деца до 6-годишна възраст и от майки, грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, същите изразяват съгласие в писмена форма за всеки отделен случай с декларация-съгласие по образец съгласно приложение № 1.

(2) Забранява се изпълнението на възложени задължения над общата продължителност на служебното време от военнослужещите жени, които са бременни или са в напреднал етап на лечение инвитро.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) При необходимост от възлагане на изпълнение на задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници военнослужещите се уведомяват своевременно преди изпълнението им.

Чл. 43. За изпълнение на възложените задължения над общата продължителност на служебното време през работни дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) определя се основно възнаграждение за един час, като основното месечно възнаграждение на военнослужещия се разделя на месечната продължителност на служебното време в часове, определена по чл. 3, за месеца, в който има изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време;

2. допълнителното възнаграждение за месеца е в размер 25 на сто от основното възнаграждение на военнослужещия за един час, определено по реда на т. 1, и умножено по броя на часовете за месеца, през които е изпълнявал възложени задължения над общата продължителност на служебното време.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) За часовете на изпълнение на службата през почивните дни, определени по реда и при условията на чл. 6, на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение.

Чл. 45. Възнаграждението по чл. 43 и 44 се начислява и изплаща въз основа на писмена заповед на ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование, издадена до 5-о число на месеца, следващ месеца, през който са изпълнявани възложени задължения над общата продължителност на служебното време или изпълнение на службата през почивни дни или в дните на официални празници.

Чл. 46. За отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници се води специална книга по образец съгласно приложение № 2.

Чл. 47. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Специалната книга по чл. 46 се води от структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав/структурните звена, изготвящи ежедневната заповед на командира (началника) или ръководителя за дейността на военното формирование или съответната структура и организационно и икономически обособените звена в нея) в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и се завежда в съответното деловодство по установения ред.

Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) В специалната книга по чл. 46 структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав/структурните звена, изготвящи ежедневната заповед на командира (началника) или ръководителя за дейността на военното формирование или съответната структура и организационно и икономически обособените звена в нея) ежемесечно изготвят рекапитулация за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници от всеки военнослужещ, а финансовите органи попълват съответната графа от специалната книга по чл. 46 и определят размера на допълнителното възнаграждение по реда на чл. 43 и 44.

Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) Въз основа на рекапитулацията по чл. 48 структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав/структурните звена, изготвящи ежедневната заповед на командира (началника) или ръководителя за дейността на военното формирование или съответната структура и организационно и икономически обособените звена в нея) изготвят заповед на ръководителя на съответната структура или командира (началника) на военното формирование за изплащане на допълнителното възнаграждение.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г.) До 5-о число на месеца, следващ полугодието, структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав/структурните звена, изготвящи ежедневната заповед на командира (началника) или ръководителя за дейността на военното формирование, съответната структура или организационно и икономически обособените звена в нея) изготвят отчет за броя на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници, както и изплатените допълнителни възнаграждения за всяко полугодие от календарната година по образец съгласно приложение № 3 и го изпращат, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) до структурите по чл. 69, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - от подчинените им военни формирования по команден ред;

2. до ръководителя на съответната структура - от организационно и икономически обособените звена в нея.

Чл. 51. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2016 г., в сила от 15.07.2016 г., отм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.)

Чл. 52. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2018 г., в сила от 16.10.2018 г.)