ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.

§ 1. (1) Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят приходите от глоби, имуществени санкции и такси или е посочено, че те се внасят в приход на републиканския или на държавния бюджет, тези приходи постъпват по бюджета на съответния държавен орган или бюджетна организация.

(3) Приходите от глоби по Закона за движението по пътищата, без тези по чл. 167, ал. 4 и по § 1, ал. 4, т. 1 от допълнителните разпоредби на същия закон, постъпват в приход на централния бюджет.

(4) Приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органите на Националната агенция за приходите, постъпват по съответните им банкови сметки за приходите на централния бюджет.

§ 2. (1) Разликата между приходите, разходите, трансферите и нето операциите по финансиране по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 е за сметка на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет.

(2) За целите на касовото изпълнение на бюджета сумата по ал. 1 за съответните бюджети и за централния бюджет е резултатна и индикативна величина.

§ 3. (1) Министърът на финансите одобрява лимит за плащанията на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г. в размер до 100 на сто от плащанията им за разходи и трансфери по уточнен план, независимо от изпълнението на приходите и останалите постъпления по съответните бюджети, в случай че не се нарушава утвърденото бюджетно салдо по републиканския бюджет.

(2) При залагането и актуализирането на лимитите в системата за електронни бюджетни разплащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити в частта на утвърдените суми за нелихвените разходи и трансферите за компенсиране неизпълнението на приходите по републиканския бюджет, както и за компенсиране на ефекта върху бюджетното салдо, произтичащ от касовите разлики в месечните размери на постъпилите приходи по републиканския бюджет.

§ 4. (1) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет.

(2) Средствата от резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 се разходват въз основа на решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.

(4) При разпределение на резерва по ал. 1 в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 Министерският съвет да осигури средства, както следва:

1. за предоставяне на крайни декодиращи устройства на лица със специфични социални потребности за приемане на цифрово телевизионно радиоразпръскване и за провеждане на национална информационна кампания за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване до 17 500 хил. лв.;

2. за основен ремонт и изграждане на детски ясли и детски градини до 30 000 хил. лв.;

3. за изпълнение на § 123 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 82 от 2012 г.) в размер до 1000,0 хил. лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) Средствата по ал. 4, т. 3 се предоставят по бюджета на Министерството на инвестиционното проектиране и се разпределят по общини от министъра на инвестиционното проектиране съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2013 г.) Утвърждава се обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 200 млн. лв.

§ 6. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2013 г. е в размер 4,5 млрд. лв.

§ 7. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 335 лв. от 1 януари 2013 г.

§ 8. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 22 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 71, ал. 2 и чл. 73, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е 376 лв. от 1 януари 2013 г.

§ 9. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 350 лв.

(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 35 лв. за всяко дете.

(3) При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от размера по ал. 2.

(4) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 150 лв.

(5) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е, както следва:

1. за първо дете - 250 лв.;

2. за второ дете - 600 лв.;

3. за трето и всяко следващо дете - 200 лв.

(6) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 100 лв.

(7) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 100 лв.

(8) Размерът на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 1200 лв. за всяко дете.

(9) Размерът на еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 2880 лв.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2013 г.) Размерът на месечната добавка по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2013 г. е 217 лв.

(11) Размерът на обезщетенията по чл. 230, ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за 2013 г. е 270 лв.

§ 10. Максималният размер на държавните парични награди по чл. 3, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията е, както следва:

1. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - до 700 лв.;

2. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 2 - до 700 лв.;

3. за наградата по чл. 3, ал. 1, т. 3 - до 5000 лв.

§ 11. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2013 г. е 60 лв.

§ 12. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2013 г. е 12 лв.

§ 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2013 г.) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г., е 3,0 млрд. лв.

(2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2013 г., е 0,2 млрд. лв., в т.ч. гаранционни депозити по § 16, ал. 2.

§ 14. Максималният размер на държавния дълг към края на 2013 г. не може да надвишава 14,6 млрд. лв.

§ 14а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2013 г.) Министерският съвет може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 1,0 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условия за последваща ратификация.

§ 15. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да:

1. емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

§ 16. (1) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране на инвестиционни проекти с външни държавни заеми.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата под формата на гаранционни депозити съгласно § 36 в общ размер до 100 млн. лв.

(3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 80,5 млн. лв.

§ 17. (1) За 2013 г. приходите, разходите, трансферите и елементите на финансирането, свързани с усвояване на държавните инвестиционни заеми и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент - търговско дружество, са планирани по централния бюджет.

(2) През 2013 г. разпоредителите с бюджетни кредити, които администрират по бюджетите си държавни инвестиционни заеми или държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент - търговско дружество, извършват и отчитат операции с тях, включително за сметка на националното съфинансиране. Общият лимит на разходите е в размер до 336 261,8 хил. лв.

(3) Министърът на финансите по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити текущо извършва компенсирани промени между централния бюджет и бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити на базата на действително извършените и отчетени операции по ал. 2.

(4) Компенсираните промени по ал. 3 могат да се извършват и авансово за плащания, свързани с погашения на задължения към кредитора, разходи за лихви и такси-ангажимент.

(5) Допълнителни бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2013 г. могат да се одобряват и по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Разпоредбите на ал. 1 - 5 не се прилагат от Националния осигурителен институт.

§ 18. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско, участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в републиканския бюджет, а общинските - в общинския бюджет.

(2) За имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.

(4) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.

(5) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.

(6) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към републиканския бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 19. В случаите, когато бюджетните предприятия, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми.

§ 20. (1) Задълженията на Република България по ратифицираните от Народното събрание споразумения относно поемането от страна на държавата на правата и задълженията на Банковата консолидационна компания се изплащат от централния бюджет.

(2) Изплатените от централния бюджет суми по ал. 1 се отразяват в намаление на постъпленията от приватизация.

§ 21. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък "единна сметка".

(2) Средствата на органите на съдебната власт, както и на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Българската академия на науките, държавните висши училища, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса и на другите бюджетни предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.

(3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.

(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.

(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните предприятия по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5, както и на картовите плащания по чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(7) Обслужването и програмното осигуряване на СЕБРА се извършват от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на клиентски преводи с левове, предназначени за изпълнение в определен момент, въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет.

(9) Въз основа на представена от съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити информация лимитите за плащания по бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите първостепенни разпоредители по ал. 1, Българската академия на науките и държавните висши училища се определят и актуализират периодично от Министерството на финансите.

(10) За сметките за чужди средства, както и за сметките на бюджетните предприятия, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, без тези по ал. 9, лимитите се определят автоматично на базата на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка, по която се залага лимитът, доколкото за тях не е приложена разпоредбата на ал. 9.

(11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 3, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет и Единната бюджетна класификация за 2013 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.

(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и/или ал. 5 да се включат в единната сметка и/или в системата за електронни бюджетни разплащания средствата, постъпленията и плащанията на централния бюджет, държавните висши училища от страната, извънбюджетните сметки и фондове и сметките за чужди средства, както и на други бюджетни предприятия, извън тези по ал. 1, 4 и 5, включително плащанията по възстановяване на надвнесени или погрешно внесени публични вземания на централния бюджет и от осигурителни вноски.

(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетни предприятия по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 9 и 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.

(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.

(15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства.

(16) За целите на контрола, отчетността и статистиката на публичните финанси в системата за електронни бюджетни разплащания може да се отразява, отчита и обобщава информация за приходи, разходи, други операции, активи и пасиви, просрочени вземания и задължения, поемане на ангажименти, както и други бюджетни, отчетни и статистически показатели на касова и начислена основа, свързани с консолидираната фискална програма.

(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.

(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3 на бюджетните предприятия по ал. 1 и на държавните висши училища по ал. 12, както и техните наличности по сметките за извънбюджетни и чужди средства могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.

(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, чрез операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.

§ 22. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните предприятия се осъществява от Българската народна банка и от банките.

(2) Наличните парични средства по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и във валута на бюджетните предприятия, включително на общините в банките, с изключение на средствата по чл. 19 от Закона за Българската банка за развитие, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на държавни ценни книжа по дълга на Република България. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения. Банките деблокират държавни ценни книжа само при условие, че това не води до временен недостиг на обезпечение на наличните парични средства на бюджетните предприятия по сметки при тях.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират, въз основа на искане за това, отправено от обслужващите банки, в зависимост от размера на паричните средства по сметките в тях.

(4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите на банките, служещи за обезпечение, както и условията и реда за обезпечаване по ал. 1 - 4, за което уведомяват обслужващите банки.

(6) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни предприятия, включително общини, ценните книжа и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 2 - 5, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 2 - 5 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността.

(7) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа и други активи по ал. 5 за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон.

(8) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да бъдат включени и дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции.

(9) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 - 6, включително за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и за наличностите по сметките на бюджетните организации.

§ 23. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата - първостепенни разпоредители, на Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция, Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2012 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.

(2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и за други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.

(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните предприятия по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.

(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавни и държавногарантирани заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата.

§ 24. (1) Бюджетните предприятия публикуват информация от годишните си финансови отчети чрез интернет по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите съгласувано с председателя на Сметната палата.

(2) Информацията по ал. 1 от одитираните от Сметната палата годишни финансови отчети се публикува и на интернет страницата на Сметната палата заедно с одитния доклад и/или одитното становище по чл. 53 от Закона за Сметната палата.

§ 25. (1) Начисляването, внасянето и отчитането на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравното осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, без общините, се извършва по досегашния ред чрез прилагането на централизирано разплащане и разчитане между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове.

(2) Годишното разчитане за сумите по ал. 1 между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове се извършва на базата на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия.

(3) Произтичащата в резултат на § 2 разлика между отчетените суми и уточнения план на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите по чл. 4 и чл. 6, ал. 1 не формира разчет - задължение за съответния бюджет към централния бюджет за целите на прилагане на ал. 2.

(4) Данъците върху доходите на физически лица се начисляват, удържат, отчитат и внасят от бюджетните предприятия по ал. 1 на основата на принципите, правилата и сроковете на централизираното разплащане по ал. 1 - 3, без да се превеждат по сметките за приходите на централния бюджет на Националната агенция за приходите и при спазване на приложимия режим на данъчно облагане.

(5) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 - 4.

§ 26. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2013 г. съгласно приложение № 8.

§ 27. (1) Левовите плащания на Държавен фонд "Земеделие", включително плащанията на Разплащателната агенция, както и на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите за средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, включително плащанията за сметка на свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране от централния бюджет, се извършват чрез системата за електронни бюджетни разплащания.

(2) Авансовото финансиране от централния бюджет може да се извършва по реда, в размерите и в сроковете за предоставяне, погасяване и отчитане, предвидени за финансирането на плащанията на извънбюджетните сметки и фондове, включени в системата за електронни бюджетни разплащания, при недостиг на средствата по съответната сметка, както и със средства от трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.10.

(3) Средствата от Европейския съюз по ал. 1 постъпват по сметки в Българската народна банка. Министърът на финансите съгласувано с управителя на Българската народна банка определя реда и начина на обслужване на тези сметки и извършването на операции по тях.

§ 28. (1) Средствата на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите се получават, разходват и отчитат в съответствие с изискванията на Европейския съюз и страните-донори и по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(2) Годишните разчети на извънбюджетните средства по ал. 1 се утвърждават и променят от Министерския съвет.

(3) Промени на разчетите по ал. 2 се правят по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на техния баланс.

(4) Министърът на финансите може да извършва промени по отделните показатели, утвърдени по реда на ал. 2, в рамките на общия размер на разходите и трансферите.

(5) Чрез извънбюджетната сметка по ал. 1 се осъществяват получаването, разходването и управлението на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти ФАР, Кохезионния фонд (Регламент (ЕО) 1164/94) и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария", както и кореспондиращото съфинансиране от държавния бюджет.

(6) Националният фонд може да осигурява за сметка на постъпили текущо през годината или налични като преходен остатък от предходни години средства от централния бюджет авансово финансиране в хода на изпълнението на администрираните оперативни и други международни програми.

§ 29. (1) На бенефициенти - бюджетни предприятия, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Метрополитен" - ЕАД, може да се предоставя авансово финансиране и по реда на § 27, ал. 2 по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите.

(2) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки до размера на окончателните плащания от финансирането на съответния проект. За определени случаи след предварително съгласуване между Министерството на финансите и съответния управляващ орган авансово финансиране може да се отпусне и за определени междинни плащания до техния размер.

(3) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на бенефициенти - бюджетни предприятия, под формата на временни безлихвени заеми между извънбюджетни сметки.

(4) Авансовото финансиране по ал. 1 се предоставя на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Метрополитен" - ЕАД, под формата на временна безлихвена финансова помощ, като операциите по предоставянето и възстановяването на тези суми се отразяват в отчетността на Националния фонд в частта на финансирането.

(5) Авансовото финансиране по ал. 1 постъпва, използва се, възстановява се и се отчита чрез отделни сметки и кодове в СЕБРА, обособени от останалите средства на Националния фонд.

(6) Авансово финансиране може да се осигури и чрез други временно свободни средства на Националния фонд, включително за сметка на преходни остатъци от минали години, при спазване на изискванията на ал. 5 за обособяване на тези средства и операции.

(7) За целите на прилагане на този параграф авансовото финансиране по ал. 1 - 6 представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране на бенефициенти - бюджетни предприятия, на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Метрополитен" - ЕАД, извън определените в съответствие с правилата за управление на съответните програми суми за финансиране.

(8) Въз основа на акт на Министерския съвет може да се осигурява авансово финансиране и за други предприятия, които са контролирани от държавата/общините, при спазване правилата на Европейския съюз за допустима държавна помощ. Авансовото финансиране се извършва по реда на ал. 1, 2 и ал. 4 - 7.

§ 30. (1) Националното съфинансиране на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз и други донори по Кохезионния фонд (Регламент (ЕО) 1164/94), Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария" се предоставя за сметка на трансфер по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.10 от републиканския бюджет по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

(2) За покриване на по-високото от разчетеното усвояване на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз, Министерският съвет може да одобри предоставянето на допълнително финансиране от централния бюджет по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

§ 31. (1) Изпълнителните агенции/управляващите органи/програмните оператори по предприсъединителните финансови инструменти ФАР, Кохезионния фонд (Регламент (ЕО) 1164/94) и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария" са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от донорите, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство, правото на Европейския съюз и в международните договори, сключени с донорите.

(2) Вземанията на изпълнителните агенции/управляващите органи/програмните оператори по ал. 1, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Вземанията на изпълнителните агенции/управляващите органи/програмните оператори по ал. 1, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда за събиране на частните държавни вземания.

§ 32. (1) Събираните от Националната агенция за приходите чрез сметки за чужди средства на публични и частни вземания по чл. 3, ал. 1, т. 3 и 9 от Закона за Националната агенция за приходите, подлежащи на превеждане в полза на бюджети, които не са част от републиканския бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а останалите събрани средства се превеждат по сметките на Националната агенция за приходите за събиране на приходите на централния бюджет.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на събираните от Националната агенция за приходите вземания, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства за сметка на предприсъединителните финансови инструменти ФАР, Кохезионния фонд (Регламент (ЕО) 1164/94) и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество и външни граници на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Европейския фонд "Солидарност", частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария" и свързаното с тях национално съфинансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните договори за тези средства и програми или не е определено друго с нормативен акт.

§ 33. (1) В случай на наложени финансови корекции, когато те не подлежат на възстановяване от бенефициентите, изпълнителните агенции/управляващите органи/програмните оператори по предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария" възстановяват в рамките на бюджетната година на Националния фонд от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е съответната/ият изпълнителна агенция/управляващ орган/програмен оператор, изплатените недопустими разходи с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд.

(2) В случаите, когато проекти се оттеглят от финансиране със средства от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария", изпълнителните агенции/управляващите органи/програмните оператори преустановяват плащанията с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд, като изплатените недопустими разходи по съответната програма с източник извънбюджетната сметка на Националния фонд се възстановяват на Националния фонд по реда на ал. 1. Необходимият финансов ресурс за финализирането на проектите се осигурява от бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е съответната/ият изпълнителна агенция/управляващ орган/програмен оператор.

§ 34. При необходимост възстановяването на средства към Европейската комисия по предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, програмите за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент, както и към донорите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Програмата за сътрудничество "България - Швейцария" е за сметка на трансфера от централния бюджет и/или на такъв от минали години по извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите.

§ 35. Поетият дълг от общините от Фонда за органите на местно самоуправление в България "ФЛАГ" - ЕАД, и поетият дълг от общините по линия на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 - 2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка не се включват в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг.

§ 36. (1) За покриване на финансовия недостиг на общини, други бюджетни предприятия и на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са бенефициенти по проекти по оперативните програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие", одобрени от Европейската инвестиционна банка в съответствие с изискванията на Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България, съфинансиране по Фондовете на ЕС 2007 - 2013) между Република България и Европейската инвестиционна банка, може да се отпускат заеми от Българската банка за развитие въз основа на предоставени от централния бюджет възстановими средства със специално предназначение по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за Българската банка за развитие.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на Българската банка за развитие като гаранционни депозити.

(3) Предоставянето на средства за покриване на финансов недостиг на заемообразен принцип чрез Българската банка за развитие се извършва в съответствие с утвърдения от Министерския съвет Механизъм за ползване на средства от Кредитното споразумение и сключения през 2011 г. договор между Българската банка за развитие и Министерството на финансите за определяне на условията за кредитиране на финансов недостиг на бенефициенти по оперативните програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие" със средства от Кредитното споразумение за структурен програмен заем (България - съфинансиране по Фондовете на Европейския съюз 2007 - 2013 г.) между Република България и Европейската инвестиционна банка.

§ 37. (1) При извършване на промени по реда на Закона за устройството на държавния бюджет размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.

(2) Промените по показателите на общинския бюджет в резултат на получени като трансфер или временен безлихвен заем средства от държавния бюджет, от други бюджети и сметки се извършват, без да е необходимо решение на общинския съвет.

(3) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната.

(4) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните и стойностните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините.

§ 38. (1) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 10, ал. 1 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи.

(2) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват за финансиране на същите дейности, включително за инвестиционни разходи.

(3) Размерът на общата изравнителна субсидия може да се увеличава/намалява в случаите на структурни промени чрез компенсирана промяна между съответните бюджети.

§ 39. С решение на общинския съвет в частта за делегираните от държавата дейности може да се прехвърлят средства между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в делегираната дейност.

§ 40. Временно свободните средства по бюджета на общината може да се ползват за текущо финансиране на одобрените по бюджета на общината разходи и за други плащания, при условие че не се нарушава своевременното финансиране на делегираните от държавата дейности в определените им размери, както и на местните дейности, и не се променя предназначението на средствата в края на годината.

§ 41. Общините могат да бъдат подпомагани за достъпа си до финансиране от Фонда за органите на местното самоуправление в България "ФЛАГ" - ЕАД, при изпълнение на проекти от европейските фондове при условия, по критерии и ред, определени от Министерския съвет съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.

§ 42. (1) Министърът на финансите може да извърши прихващане на невъзстановените от общините временни безлихвени заеми, отпуснати от централния бюджет, от подлежащите на предоставяне субсидии и трансфери за общините, с изключение на общата субсидия за делегираните от държавата дейности.

(2) Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е длъжен да извършва необходимите действия за събирането на невъзстановени от общините ползвани временни безлихвени заеми по чл. 6, ал. 1, т. 7 от Постановление № 40 на Министерския съвет от 2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) и за възстановяването им (обн., ДВ, бр. 24 от 2005 г.; изм., бр. 81 от 2005 г., бр. 16 от 2008 г. и бр. 84 от 2012 г.).

(3) В зависимост от размера на задълженията по ал. 1 министърът на финансите може да извърши разсрочването им, включително по погасителен план, приет от общинския съвет и одобрен от министъра на финансите.

§ 43. Държавен фонд "Земеделие" през 2013 г. извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и по Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" за периода 2007 - 2013 г.

§ 44. (1) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565" за закупуване през 2013 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.

(2) Предоставяните средства по реда на ал. 1 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2013 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565".

(3) Министърът на финансите по предложение на министъра на здравеопазването може да одобри промени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2013 г. за операциите по ал. 1 по реда на § 21, ал. 11.

§ 45. Закупените по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565" медицинска апаратура, хардуер, софтуер, други дълготрайни материални активи и извършваните по проекта строително-монтажни работи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на регионалните здравни инспекции и на Националната здравноосигурителна каса съобразно предназначението им.

§ 46. Министърът на финансите може да предостави предвидените в централния бюджет за 2013 г. средства по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 1.1 за субсидии за нефинансови предприятия и чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 47. (1) Целево предоставяните средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 1.1 и 2.2 и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не може да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

(3) Неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по ал. 1 може да се прихващат в пълен размер с подлежащи на отпускане от републиканския бюджет трансфери, съответно със субсидии и компенсации, включително за общините.

§ 48. Министърът на финансите по предложение на министъра на външните работи може да извърши промени по бюджета на Министерството на външните работи за 2013 г., като за сметка на постъпленията от действия на разпореждане и управление на имоти в чужбина, намалени със съответните разходи по реализацията на сделката, които са за сметка на продавача, се увеличават капиталовите разходи и/или разходите за членски внос и ангажименти по международни спогодби и/или за разплащане на данъчни задължения в чужбина.

§ 49. Неизпълнението на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. може да се финансира за сметка на централния бюджет.

§ 50. Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г., както и превишението над предвидените разходи за пенсии, помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на държавното обществено осигуряване, може да се финансира за сметка на централния бюджет по ред, определен от Министерския съвет.

§ 51. Временно свободните средства на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване.

§ 52. (1) Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения през 2013 г. в системите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 5 и чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по чл. 6, ал. 1, т. 1, 3 и 25, по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) Разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски през съответния месец се извършват до утвърдения по ал. 1 месечен размер.

(3) Увеличение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по месеци може да се извърши само с нормативен акт на Министерския съвет:

1. при структурни промени за сметка на намаление на други елементи на кредитите по бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити;

2. при намаление на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на други разпоредители с бюджетни кредити.

(4) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за издръжка.

(5) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала вследствие на преминаване на функции и персонал към друго бюджетно предприятие, икономиите от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати съобразно оценката на изпълнението и изплащане на дължимите към тях осигурителни вноски и/или за издръжка. Намаляването на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за следващата година.

(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат по отношение на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски за сметка на:

1. получени средства от дарения, по международни договори и програми;

2. разходи за социално-битово и културно обслужване на персонала с характер на възнаграждения;

3. получени трансфери от други бюджети;

4. разходи по единни разходни стандарти, приети с акт на Министерския съвет, и целеви средства по програми за развитие на средното образование;

5. разходи за изпълнение на Националния план за действие по заетостта и за възнаграждения на приемните семейства по Закона за закрила на детето;

6. проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

(7) Алинеи 4, 5 и 6 се прилагат съответно и от Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Държавен фонд "Земеделие" и от общините за делегираната от държавата дейност "Общинска администрация".

§ 53. (1) Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни договори и програми, включително от минали години, се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.

(2) За извършване на разходи по неусвоени от минали години дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, непредвидени по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4, 5 и 6, министърът на финансите може да осигури средства по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(3) Редът по ал. 2 може да се прилага и за предварително (авансово) финансиране от републиканския бюджет на разходи, подлежащи на последващо безвъзмездно финансиране по международни договори и програми.

(4) Неизразходваните средства от минали години и набраните текущо през 2013 г. постъпления във връзка с дейността на Център "Фонд за лечение на деца" се разходват от Център "Фонд за лечение на деца" над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването, по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 54. С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобряване проектите на програмните бюджети на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2014 г., като част от проекта на закона. С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобряване проекта на бюджет на Народното събрание, включително с разходите по програми, като част от проекта на закона.

§ 55. (1) Министърът на финансите извършва едновременно с корекциите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет и корекции на утвърдените от Министерския съвет бюджети по програми на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г.

(2) Министърът на финансите може да дава съгласие за вътрешни компенсирани промени на разходите между одобрените с приложение № 2 разходи по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за 2013 г., по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма "Администрация" по реда на чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 56. (1) Министерският съвет, министерствата и държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, изготвят и представят на Народното събрание, Сметната палата и на Министерството на финансите отчети за изпълнението на политиките и програмите си за полугодието и годишни отчети в срок до 45 работни дни след отчетния период. Отчетите за полугодието и годишните отчети съдържат информация за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение.

(2) Структурата и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите.

(3) Отчетите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на съответните държавни органи, министерства и ведомства в срок 10 дни от представянето им при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) С годишните отчети за изпълнението на политиките и програмите си първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по ал. 1 внасят в Народното събрание и кратък доклад за обсъждане в подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.

(5) Редът за докладване и обсъждане по ал. 4 се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.

(6) В срок до 15 септември 2013 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2013 г.

§ 57. Средствата от общия бюджет на Европейския съюз за възстановяване на разходите за делегати на Република България при участие в заседания на работните формати на Съвета на Европейския съюз постъпват по отделно открита сметка на централния бюджет в Българската народна банка и се отчитат като намаление на разходите на централния бюджет.

§ 57а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2013 г.) Присъдените по дело № ICC 17339/GZ/MHM суми се отчитат като приход по бюджета на Министерството на финансите за 2013 г.

§ 58. (1) Министерският съвет може да определя и актуализира задължителни за министерствата лимити за сключването на договори за доставки на активи, услуги и строителство, както и за поемането на други ангажименти.

(2) Редът и начинът за определянето, актуализирането и прилагането на лимитите по ал. 1 се определя с акт на Министерския съвет.

§ 59. (1) Акционерните дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, в които размерът на средствата на фонд "Резервен" е достигнал или надхвърлил 1/10 част от капитала или определената от устава по-голяма част, за финансовата 2012 г. не правят отчисления за фонд "Резервен".

(2) Акционерните дружества по ал. 1, в които средствата на фонд "Резервен" са в размер, по-малък от 1/10 част от капитала или определената от устава по-голяма част, за финансовата 2012 г. правят отчисления в размер 1/10 част от реализираната печалба или съответно необходимата част за фонд "Резервен" до попълване на фонда.

§ 60. (1) Разходването на средствата на извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда може да се извършва чрез системата за електронни бюджетни разплащания.

(2) Министърът на финансите може да определи предоставянето и разходването от Националния доверителен екофонд на средствата по чл. 142г, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда да се извършва чрез съответните кодове на извънбюджетната сметка по ал. 1 в системата за електронни бюджетни разплащания.

§ 61. (В сила от 21.12.2012 г.) (1) Когато това е предвидено в сключените от Република България договори за продажба на емисии на парникови газове, средства от продажбите по тези договори, постъпили по специалната извънбюджетна сметка по чл. 142в, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, могат да се предоставят:

1. на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите за финансиране на собствен принос при изпълнение на одобрени за финансово подпомагане по съответния ред проекти по Програмата за развитие на селските райони, мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи";

2. за придобиване от държавата на специализирана техника за борба с горските пожари;

3. на бюджетни организации за финансиране на собствен принос при изпълнение на одобрени за финансово подпомагане по съответния ред проекти по Програмата за развитие на селските райони, мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи".

(2) С акт на Министерския съвет се определят условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1.

§ 62. (1) Министърът на финансите одобрява по реда на чл. 34 от Закона за устройството на държавния бюджет допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на вътрешните работи за разходи на Фонда за безопасност на движението по § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата до размера на постъпилите във фонда приходи от глоби.

(2) Превишението на приходите над разходите по фонда в края на годината се предоставя за ползване за същите цели през следващата бюджетна година.

§ 63. По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2013 г. в частта "местни дейности" могат да се осигуряват средства за финансиране на държавните културни институти въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините, съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.

§ 64. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 70, ал. 4 т. 2 се изменя така:

"2. целева субсидия за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите."

2. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби:

а) в ал. 1 и 2 думите "2012 г." се заменят с "2013 г.";

б) в ал. 4, изречение първо думите "2013 г." се заменят с "2014 г.".

§ 65. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59 и 109 от 2007 г., бр. 50, 67 и 102 от 2008 г., бр. 47, 99 и 103 от 2009 г., бр. 52 и 54 от 2010 г., бр. 50 и 73 от 2011 г. и бр. 45 и 82 от 2012 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 80, ал. 3, т. 1 след думите "пазарната стойност на" се добавя "извършените от концесионера инвестиции в".

2. В § 23а от преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 4:

"(4) За концесионни договори, сключени до 1 септември 2012 г., се прилага действащата до 1 септември 2012 г. разпоредба на чл. 80."

§ 66. В Закона за публично-частното партньорство (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г.; изм., бр. 87 от 2012 г.) в чл. 63, ал. 2, т. 1 след думите "пазарната стойност на" се добавя "извършените от частния партньор инвестиции в".

§ 67. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г. и бр. 77 от 2012 г.) в глава пета се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието на главата се изменя така: "Финансиране".

2. Създава се раздел І с чл. 23а - 23г:

"Раздел I

Финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства

Чл. 23а. (1) Средствата от държавния бюджет за държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата, включват средства за:

1. осъществяване на дейности в областта на сценичните изкуства;

2. реализиране на творчески проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип.

(2) Министърът на културата утвърждава методика (формули) за разпределение на средствата по ал. 1, т. 1. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и може да бъдат променяни при изменение на бюджета на Министерството на културата.

(3) Формулите по ал. 2 се състоят от:

1. базов компонент, който включва средства, определени на базата на единни разходни стандарти, утвърдени от Министерския съвет за съответната група държавни културни институти, и броя продадени билети от съответния културен институт;

2. допълнителни компоненти, които отчитат спецификата на държавните културни институти.

Чл. 23б. Държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, прилагат система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да:

1. се разпорежда самостоятелно със средствата на института;

2. извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата;

3. определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове.

Чл. 23в. Освен средствата по чл. 23а, ал. 1 министърът на културата включва в бюджетите на държавните културни институти за текущата година и разходи за сметка на:

1. установеното в края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията на съответния държавен културен институт;

2. собствените приходи на държавните културни институти;

3. средствата, предоставени от общините по договори, сключени с Министерството на културата по реда на чл. 5, ал. 2;

4. средствата за реализиране на творчески програми и проекти, финансирани от Министерството на културата на конкурсен принцип;

5. средствата по други програми и проекти, бенефициенти по които са държавните културни институти.

Чл. 23г. За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити с възможност да съставят бюджети."

3. Преди чл. 24 се създава наименование "Раздел II Финансово подпомагане на културата".

§ 68. (В сила от 21.12.2012 г.) В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60 и 94 от 2012 г.) в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 4 се отменя.

2. Създава се ал. 4а:

"(4а) За лицата по ал. 3 осигурителната вноска се внася в размера, определен със закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица."

§ 69. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г., бр. 38, 59, 98 и 100 от 2010 г., бр. 45 и 60 от 2011 г. и бр. 54 и 60 от 2012 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 100 се създават ал. 4 - 9:

"(4) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на държавни лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.

(5) Закупените по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването съобразно предназначението им на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала.

(6) В случаите по ал. 5, ако в тримесечен срок от предоставянето на медицинската апаратура, съответно на други дълготрайни материални активи, лечебното заведение не заплати стойността им, капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на апаратурата или на дълготрайните материални активи по цена на закупуването им, като държавата записва на свое име всички нови дялове/акции.

(7) Предоставените от бюджета средства на държавни лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, за капиталови разходи се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава само със стойността на предоставените от бюджета и усвоени средства за капиталови разходи на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции. Неусвоените средства за капиталови разходи подлежат на възстановяване в държавния бюджет по ред, определен от министъра на здравеопазването.

(8) В случаите по ал. 4, 6 и 7 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон и устава/дружествения договор за увеличаване капитала на дружеството и за свързаната с това промяна на устава/дружествения договор. Промените се извършват само с подаване на заявление до търговския регистър от министъра на здравеопазването или от оправомощено от него длъжностно лице.

(9) Финансирането и увеличаването на капитала по ал. 1 - 8 се извършват при спазване изискванията на Закона за държавните помощи."

2. Създава се чл. 106а:

"Чл. 106а. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала и държавните и общински лечебни заведения по чл. 26 и 26а въз основа на едногодишни договори за медицинските дейности, за които е предвидено със закон или с друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.

(2) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за оказана медицинска помощ при спешни състояния, за които е предвидено със закон или с друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и критерии, определени с методиката по ал. 1.

(3) Общата стойност на договорите по ал. 1 и 2 не може да надхвърля утвърдените за дейностите средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година."

§ 70. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от

2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г. и бр. 60 от 2012 г.) се създава чл. 91а:

"Чл. 91а. (1) В срок до 31 март на текущата година министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката извършва промени по субсидиите на държавните висши училища в случай на разлика между броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данни от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в" и броя на студентите и докторантите, формиращ размера на субсидиите за издръжка на обучението, включени в трансферите за държавните висши училища в закона за държавния бюджет за съответната година.

(2) Освободените средства по ал. 1 се предоставят по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за финансиране на дейности и политики в сферата на висшето образование.

(3) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката след 30 юни на текущата година може да извършва промени на средствата за научноизследователска дейност между държавните висши училища, Българската академия на науките и Министерството на образованието, младежта и науката на базата на резултати от независима експертиза върху официално представените отчети за научна дейност."

§ 71. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г. и бр. 9, 23 и 99 от 2011 г.) в глава пета се правят следните изменения и допълнения:

1. Наименованието на глава пета се изменя така: "Финансиране, управление и ресурсно осигуряване".

2. Създават се чл. 41а и 41б:

"Чл. 41а. (1) Средствата от държавния бюджет за дейностите по възпитанието, подготовката и обучението на деца и ученици в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета се определят по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на базата на единни разходни стандарти за едно дете и един ученик, одобрени с акт на Министерския съвет.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити разпределят средствата, получени по единни разходни стандарти, между училищата, детските градини и обслужващите звена въз основа на формули за всяка отделна дейност.

(3) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити утвърждава формулите по ал. 2 в срок до 28 февруари на текущата година след обсъждане с директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена от съответната дейност. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края й.

(4) Основни компоненти на всяка формула по ал. 2 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в детските градини, училищата и обслужващите звена за съответната дейност. Допълнителни компоненти на формулата могат да бъдат обективни географски, демографски и инфраструктурни показатели, определящи различия в разходите за едно дете или един ученик, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Не могат да бъдат компоненти на формулите по ал. 2 числеността на персонала и броят на групите и паралелките.

(5) Средствата по ал. 2 за всяка дейност се разпределят:

1. не по-малко от 80 на сто - на базата на основните компоненти на формулата;

2. останалите до 20 на сто - въз основа на допълнителни компоненти на формулата.

(6) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност могат да предвидят резерв за нерегулярни разходи в размер до 3 на сто от средствата по съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември на текущата година средства от резерва се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.

(7) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити като част от допълнителните компоненти на формулите могат да предвидят средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.

(8) Като част от формулите за разпределение на средствата първостепенните разпоредители с бюджетни кредити утвърждават и:

1. условията и реда за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т.ч. резерва;

2. правила за промени в разпределението на средствата между училища, детски градини и обслужващи звена при изменение на броя на децата и учениците или на стойностите по някой от другите компоненти на формулата, въз основа на които се разпределят средствата.

(9) Освен средствата по ал. 2 първостепенните разпоредители с бюджетни кредити включват в бюджетите на училищата за съответната бюджетна година и разходи за сметка на:

1. установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на съответното училище;

2. собствените приходи на училището;

3. допълнителното финансиране за маломерни и слети паралелки, определено като размер с акт на министъра на образованието, младежта и науката;

4. дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити към 31 декември на предходната година.

(10) Средствата по ал. 9, т. 1 за държавните училища, финансирани по единните разходни стандарти, се предоставят по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката в срок до 31 март на текущата година.

(11) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити не утвърждава формули за дейности, по които получател на средства е само едно училище, детска градина или обслужващо звено.

(12) Освен средствата по ал. 1 допълнително финансиране за дейностите по обучението на ученици в задължителна училищна възраст получават защитени училища, определени съгласно § 6е от допълнителните разпоредби.

(13) До 31 януари на текущата година Министерството на образованието, младежта и науката публикува на интернет страницата си информация по видове единни разходни стандарти и целеви средства по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за:

1. броя на децата и учениците към 1 януари на текущата година съгласно информационната система на министерството "АдминМ";

2. броя на децата и учениците, по които са разчетени средствата за образование, получени от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 41б. (1) Училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището:

1. на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а в общините с районно деление - второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни кредити по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е кметът на район;

2. да извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в т.ч. и между дейности, като уведомява първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за това;

3. да се разпорежда със средствата на училището;

4. да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове;

5. самостоятелно да определя числеността на персонала, осигурявайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити делегират права на директорите на училищата да реализират собствени приходи, включително приходи от собственост. По изключение първостепенният разпоредител с бюджетни кредити може да не делегира приходи от собственост, когато имотът е относително териториално обособена единица, която има самостоятелно отчитане на разходите и не представлява част от присъщата за училището дейност.

(3) По предложение на министъра на образованието, младежта и науката и на министъра на финансите съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят системите на делегираните бюджети.

(4) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити не могат да финансират разходи на звена извън системата на народната просвета за сметка на средствата, които са получили по единни разходни стандарти.

(5) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да намали със съответната сума на неизпълнението размера на трансфера от централния бюджет към бюджета на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити при:

1. установени случаи на невъзстановяване превишението на постъпленията над плащанията по бюджетите на държавни и общински училища, детски градини и обслужващи звена;

2. неизпълнение на целеви средства и/или на делегирани средства с източник единни разходни стандарти;

3. невъзстановяване на собствени приходи на училищата, детските градини и обслужващите звена.

(6) Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието, младежта и науката може да предостави по бюджета на училището, детската градина или обслужващото звено, което не е получило дължимия трансфер от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, освободените в резултат на прилагането на ал. 5 средства. Средствата се предоставят като трансфер чрез бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.

(7) По решение на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити детските градини и обслужващите звена могат да прилагат системата на делегирани бюджети при спазване на условията на ал. 1 и 2."

§ 72. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.; изм., бр. 82 от 2009 г. и бр. 99 от 2011 г.) в чл. 16 се създава ал. 3:

"(3) Издаваните гаранции по ал. 1 във връзка с гаранционни схеми по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и по Оперативната програма за развитие на сектор Рибарство 2007 - 2013 могат да покриват до 80 на сто от задължението."

§ 73. (В сила от 21.12.2012 г.) В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 82 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5:

а) алинеи 3 и 4 се изменят така:

"(3) Дейността на комисията се подпомага от администрация, която включва и териториалните й звена, които са със статут на дирекции. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(4) Териториалните звена на комисията са разположени в районите на апелативните съдилища, ръководят се от директори и се подпомагат в дейността си от инспектори. Към тях могат да се създават териториални бюра с райони на действие, определени с правилника по чл. 20.";

б) създава се ал. 5:

"(5) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от служители, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда."

2. В чл. 11, ал. 1, т. 6 думите "трудовите им правоотношения" се заменят с "правоотношенията им".

3. В чл. 12, ал. 1 т. 6 се изменя така:

"6. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на комисията."

4. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби ал. 5 се изменя така:

"(5) Служебните и трудовите правоотношения със служителите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител, съответно чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда."

§ 74. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г.; изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г.; бр. 67 от 2008 г.; бр. 24 и 42 от 2009 г.; бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 60 от 2012 г.) се правят следните изменения :

1. В чл. 28, ал. 7 думите "и председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори" се заличават.

2. В чл. 29, ал. 1 изречение второ се заличава.

§ 75. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 101 от 2001 г.; изм., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 77 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 62 и 105 от 2006 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 54 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 38 и 60 от 2012 г.) в чл. 35б ал. 1 се изменя така:

"(1) Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, наричана по-нататък "комисията", е независим орган, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити."

§ 76. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53 и 54 от 2012 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 58 се създава нова ал. 2:

"(2) Освобождават се от данък електрическите автомобили."

2. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 35:

"35. "Електрически автомобили" са леки автомобили по смисъла на § 6, т. 12, буква "а" от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене."

§ 77. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 78. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

-------------------------

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 6 декември 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)

§ 88. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. (ДВ, бр. 102 от 2012 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

2. В останалите текстове на закона думите "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "министъра на регионалното развитие и благоустройството" се заменят съответно с "Министерството на регионалното развитие" и "министъра на регионалното развитие".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".