НАРЕДБА № Н-2 ОТ 3 МАЙ 2012 Г. ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АВИАЦИОННИ ПРОИЗШЕСТВИЯ С ВОЕННИ ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 14. (1) Разследването на авиационно произшествие с военно ВС започва едновременно с предаването на първите донесения за авиационното произшествие и завършва, когато са направени окончателните изводи.

(2) Забранява се извършването на полети с типа военно ВС, преди да е завършено разследването на авиационното произшествие.

(3) В хода на разследването се забранява разпространението на сведения и информация относно предполагаемите причини, довели до възникването на авиационното произшествие.

(4) Достъп до документацията от извършени разследвания имат министърът на отбраната, директорът на служба "Военна полиция" и звеното по чл. 3, ал. 1.

Чл. 15. Разследването на авиационни произшествия се осъществява въз основа на следните принципи:

1. обективност и достоверност;

2. причинно-следствен анализ и пълнота;

3. научно доказателство на фактите и явленията;

4. оперативност;

5. независимост.

Чл. 16. Военните формирования от Българската армия, осъществяващи авиационна дейност, водят на отчет в специален дневник съгласно приложение № 4 всички авиационни произшествия, допуснати във формированието.

Чл. 17. (1) При авария, катастрофа или сериозен инцидент с военно ВС до пристигане на комисията за разследване по чл. 18 командирът на военното формирование (старшият авиационен началник) е длъжен:

1. незабавно да докладва по команден ред и да уведоми звеното по чл. 3, ал. 1 за длъжността, военните звания и фамилиите на командира и членовете на екипажа; броя на пътниците, намиращи се на борда на военното ВС (ако са му известни); типа на военното ВС; регистрационния му знак; изпълняваната полетна задача; метеорологичните условия, известните обстоятелства, последствията от авиационното произшествие или сериозния инцидент и предприетите мерки;

2. да пристигне на мястото на произшествието и да определи необходимите допълнителни мерки за спасяване на членовете на екипажа и пътниците, гасенето на пожара или предотвратяването на неговата поява и съхраняване на веществените доказателства по реда, описан в глава ІІ;

3. да предприеме мерки за спасяване и съхраняване на полетните записващи устройства, на документите, оказали се на мястото на произшествието, да организира търсенето на отломките от военното ВС в околната местност и да осигури тяхното съхраняване на местонахождението им; ако полетното записващо устройство се намира в агресивна среда или в мястото на пожара, да организира незабавното му изваждане, като по възможност предварително се фотографира мястото на изваждане, и се предприемат мерки за съхраняване на информацията; да организира съставянето на протокол за изваждането и за външното състояние на полетното записващо устройство;

4. да вземе необходимите мерки за безопасност при осъществяването на дейностите по т. 2 и 3;

5. да организира събиране, запечатване и съхраняване на летателната, техническата и друга документация, имаща отношение към даденото произшествие (планови таблици за полети, метеорологична документация, летателни и медицински книжки на командира и членовете на екипажа, документация на лицата от групите за обслужване на въздушното движение и бойно управление (ОВД и БУ) на полетите, записите на радиоразговорите, формулярите и журналите за подготовка на военното въздухоплавателно средство, документацията на горивото, маслата, специалните течности и газове, материалите от последната тарировка на бордовите средства за обективен контрол, журналите за радиообмена и отчитане работата на радиотехническите средства, запечатване на инструмента, контролните проби от горивото, средствата за наземно осигуряване на полетите, които са използвани при подготовката на военното въздухоплавателно средство, и др.);

6. да организира установяването на очевидците на произшествието и съставянето на списък, който да представи на председателя на комисията.

(2) При авария, катастрофа или сериозен инцидент с военно ВС старши оперативният дежурен в авиационния оперативен център (AOЦ) на военновъздушните сили организира снемане и съхранение на регистриращите записи от екраните на радиолокационните станции и данните от радиообмена.

(3) Действията по ал. 1 и 2 се предприемат и при авария, катастрофа или сериозен инцидент с чуждестранно военно ВС на територията на Република България.

(4) Забранява се до пристигането на председателя на комисията за разследване по чл. 18 да се отварят и прослушват наземните и бордовите средства за обективен контрол, да се отварят и дешифрират записите от полетните записващи устройства, да се правят допълнения, изменения или поправки в документацията, отнасяща се до организиране, провеждане и осигуряване на полета.

Чл. 18. (1) Всяка авария, катастрофа и сериозен инцидент с военно ВС се разследва от комисия. Комисията и нейният председател се назначават със заповед на министъра на отбраната по предложение на директора на служба "Военна полиция".

(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове, включително с председателя, като съставът й се определя в зависимост от характера и тежестта на произшествието.

(3) Не могат да бъдат членове на комисията за разследване лица, които:

1. са роднини по права или съребрена линия до втора степен с участниците или потърпевшите в произшествието;

2. отговарят функционално и непосредствено за летателната годност и експлоатация на военното ВС, претърпяло авария, катастрофа или сериозен инцидент, за организирането, провеждането и осигуряването на полета, за обслужването на въздушното движение, както и за поддръжката и функционирането на летището;

3. са на служба във военното формирование, където се извършва разследването.

(4) До завършването на работата на комисията всички нейни членове са под разпореждането на председателя на комисията за разследване и не могат да се привличат за извършване на други дейности без изричното негово разрешение.

Чл. 19. (1) В зависимост от характера и мястото на произшествието, обема и сложността на задачите, решавани при разследването, за подпомагане работата на комисията извън състава, определен по реда на чл. 18, могат да се сформират експертни групи и подкомисии под ръководството и координацията на председателя на комисията.

(2) Експертните групи и подкомисии могат да бъдат:

1. група по провеждане на полета - подготвя информация за траекторията и параметрите на полета на военното въздухоплавателно средство непосредствено преди произшествието; анализира всички въпроси, свързани с подготовката на екипажа и хода на полета, действията на екипажа в крайната фаза на полета и след произшествието; координира работата си с групите по човешките фактори, по полетните записващи устройства и по показанията на очевидците;

2. група по метеорологичните условия - събира и анализира всички метеорологични данни, които имат отношение към произшествието, включително информация от екипажи, намирали се във въздуха по време на произшествието; координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение и по показанията на очевидците;

3. група по обслужване на въздушното движение и по управление на въздушното пространство, по комуникационните, информационните и навигационните системи (КИНС) за осигуряване на полетите - събира и анализира данни по всички въпроси, свързани с обслужването на въздушното пространство, работата на комуникационните, информационните и навигационните системи, осигуряващи полета, които имат връзка с произшествието; изготвя схема с траекторията на полета въз основа на обработената информация; координира работата си с групите по провеждане на полета и по полетните записващи устройства;

4. група по показанията на очевидците - установява контакт и провежда разговори и беседи с всички лица, наблюдавали полета и произшествието с военното ВС; събира различни сведения, които могат да подпомогнат работата на комисията за изясняване на обстоятелствата при произшествието; оформя в писмен вид получените описания, обяснения и сведения;

5. група по полетните записващи устройства - открива местонахождението на полетните записващи устройства и ги съхранява в подходящи условия, извършва разчитане, анализ и оценка на информацията за полета (разчитането на информацията от полетните записващи устройства се извършва от правоспособни лица и с изправно оборудване); координира работата си с групите по провеждане на полета, по обслужване на въздушното движение, по управление на въздушното пространство и по комуникационни, информационни и навигационни системи, по силовата установка, по оборудването и системите и по показанията на очевидците;

6. група по конструкцията на военното ВС - определя местоположението на военното ВС и неговите отломки, изследва системите му за управление и идентифицира секциите, компонентите и частите от него; координира работата си с групите по провеждане на полета, по силовата установка и по оборудването и системите;

7. група по силовата установка - изследва двигателите и системите, осигуряващи тяхната работа и управление; установява признаците за тяхната нормална или нарушена работа в полет; координира работата си с групите по провеждане на полета и по конструкцията на военното ВС;

8. група по оборудването и системите - изследва всички компоненти от оборудването, системите и въоръжението на военното въздухоплавателно средство; оценява състоянието и експлоатационната му годност, положението на превключвателите за режимите на работа, както и показанията на бордовите индикатори; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното ВС, по силовата установка и по полетните записващи устройства;

9. група по отчетните документи - на базата на документацията установява летателната годност на военното ВС; определя как е извършвано техническото обслужване и подготовката за полета; координира работата си с групите по провеждането на полета, по конструкцията на военното ВС, по силовата установка и по оборудването и системите;

10. група по човешките фактори - определя местонахождението и извършва разпознаване на членовете на екипажа и пътниците, като констатира получените телесни повреди вследствие на произшествието; изследва фактите и оценява проблемите при евакуацията и оцеляването им; анализира данни и сведения, свързани с медицинската годност, възможната загуба на работоспособност, общото физическо и психическо състояние на всеки от членовете на екипажа; изследва въздействието на факторите на полета и външната среда върху състоянието и действията им; координира работата си с групите по провеждане на полета, по конструкцията на военното ВС, по оборудването и системите и по показанията на очевидците;

11. група по търсенето, спасяването, евакуацията и пожарогасенето - изучава обстоятелствата и действията при търсенето, спасяването и евакуацията на екипажа и пътниците и оценява дейността на службите за пожарна и аварийна безопасност; прави изводи за качеството и ефективността при използване на техниката и специалното оборудване; координира работата си с групите по показанията на очевидците, по конструкцията на военното ВС, по силовата установка и по човешките фактори.

Чл. 20. Като експерти в работата на комисията по разследване на аварии, катастрофи или сериозни инциденти могат да се привличат представители на министерства, предприятия и организации, занимаващи се с проектиране, производство, експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства, обслужване на въздушното движение и управление на въздушното пространство, подготовка на авиационни специалисти и т.н.

Чл. 21. (1) Председателят и членовете на комисията за разследване имат право на незабавен достъп до:

1. мястото, където е станало произшествието, и местата, където са останките на военното въздухоплавателно средство;

2. летището, включително сградите и съоръженията;

3. всички места, използвани или свързани с производството, ремонта или поддържането на военното въздухоплавателно средство, негови агрегати или части;

4. сградите и съоръженията, в които се намират органите за обслужване на въздушното движение, радиолокационните, комуникационните и радионавигационните средства, както и станциите за метеорологично обслужване;

5. самолетните хангари и пистите за излитане и кацане;

6. съдържанието на полетните записващи устройства и всякакви други записи;

7. всякаква информация, съхранявана във военното формирование, където се числи военното ВС, в старшите инстанции, в чието подчинение е военното ВС, както и до организации и лица, разполагащи с такава информация;

8. резултатите от изследването или от тестовете, направени върху проби, взети от:

а) телата на жертвите;

б) лицата, участващи в експлоатацията на военното ВС.

(2) Председателят и членовете на комисията за разследване имат право да провеждат интервюта и анкети с участници и очевидци на произшествието и да изискват писмени обяснения от тях.

Чл. 22. (1) При разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент председателят на комисията за разследване е длъжен да:

1. организира и ръководи разследването; всички негови разпореждания и указания, отнасящи се до разследването, подлежат на задължително изпълнение от длъжностните лица във военното формирование, където е станало произшествието, както и от всички лица, привличани в разследването;

2. огледа мястото на произшествието и да даде оценка за действията на длъжностните лица за проведените аварийно-спасителни работи;

3. вземе решение за мястото на обработка на материалите от полетните записващи устройства;

4. инструктира членовете на комисията по техника на безопасност при работа на мястото на произшествието;

5. при необходимост да организира разработването на план за разследване на произшествието и да го утвърди;

6. утвърди състава на експертните подкомисии, предложени му от съответните председатели;

7. осигури съгласуваност в работата на експертните подкомисии, групи и координация на действията им в хода на разследването;

8. провежда заседания на комисията, на които да приеме докладите за резултатите от работите, проведени от членовете на комисията, и в съответствие с това да координира по-нататъшната работа;

9. осъществява контрол за пълното, своевременното, всестранното и обективното провеждане на разследването и правилното оформяне на документите;

10. извърши анализ на събраните данни и на заседание на комисията да формулира причините;

11. организира изготвянето в установените срокове на протокол за разследване, като на заключителното заседание протоколът се обсъди и подпише от него и от членовете на комисията за разследване;

12. организира изготвянето в установените срокове на информационния доклад за авиационното произшествие и изпращането му във военните формирования, организиращи и провеждащи авиационна дейност.

(2) Председателят на комисията за разследване има право да:

1. взема решения за сформиране на експертни групи и подкомисии по основните направления на разследването, да определя председателите им и след техни предложения да утвърждава състава на подкомисиите;

2. изисква от длъжностните лица да предоставят необходимата документация, свързана с авиационното произшествие;

3. привлича за участие в разследването или за консултации експерти и специалисти от структурите на Министерството на отбраната или такива, външни за МО;

4. предлага изпращането на материалите от полетните записващи устройства, от наземните средства за обективен контрол, детайли и агрегати от разрушеното военно ВС и други обекти, свързани с авиационното произшествие, на юридически лица или държава за провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания; да съгласува сроковете за изготвяне на заключенията в съответствие с уредените в тази наредба срокове за разследване на авиационно произшествие;

5. изисква и получава обяснения от всички лица, свързани по някакъв начин с авиационното произшествие;

6. разрешава евакуацията на повреденото военно въздухоплавателно средство от мястото на произшествието;

7. предлага (назначава) писмено незабавни мерки за безопасност на военните формирования на който и да е етап от разследването.

Чл. 23. (1) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие е длъжен да:

1. организира работата на експертната подкомисия в съответствие с плана за разследване, утвърден от председателя на комисията;

2. осигури пълнота и обективност на разследването;

3. осигури съгласуваност в работата на експертите в съответната подкомисия и координация на съвместните действия с другите експертни подкомисии;

4. докладва на председателя на комисията за хода на разследването;

5. представя в определените в плана за разследване срокове отчети за проведените изследвания.

(2) Председателят на експертна подкомисия за разследване на авиационно произшествие има право да:

1. дава разпореждания и указания на специалистите от състава на експертната подкомисия и контролира тяхната работа;

2. изисква от длъжностните лица във военното формирование, в което е станало произшествието, необходимите материали, справки и доклади, отнасящи се до него;

3. прави предложения до председателя на комисията за необходимостта от допълнителна информация и материали, необходими за хода на разследването;

4. привлича за участие в работата на съответната експертна подкомисия след съгласуване с председателя на комисията за разследване експерти от другите подкомисии.

Чл. 24. (1) Специалистът от експертната подкомисия за разследване е длъжен да:

1. провежда пълно и обективно изследване на обстоятелствата и причините за авиационното произшествие по профила на своята специалност и в съответствие с плана за работа;

2. извършва анализ на фактическите данни;

3. разглобява авариралата авиационна техника за отправянето й на изследвания (изпитвания) - при необходимост, с разрешение на председателя на комисията;

4. участва в съставянето на програми и провеждането на изследвания (изпитвания) по т. 3;

5. докладва на председателя на експертната подкомисия за резултатите от проведените изследвания и анализи с предоставяне на съответните материали, изводи и предложения;

6. участва в съставянето и обсъждането на протоколите и отчетите на съответната експертна подкомисия.

(2) Специалистът от експертната подкомисия за разследване има право да:

1. прави предложения до председателя на подкомисията за подобряване работата на комисията;

2. прави предложения до председателя на подкомисията за привличане на допълнителни специалисти и експерти и за изискване на материали, необходими за провеждане на разследването;

3. представи на председателя на комисията за разследване на авиационното произшествие писмено мотивирано "особено мнение" - при несъгласие с изводите на експертната комисия.

Чл. 25. (1) Членовете на комисията имат право да участват в заседанията на всяка от експертните подкомисии или групи.

(2) За целите на разследването при необходимост комисията за разследване анализира и дейността на старшата инстанция, в чието подчинение е военното формирование, от което са екипажът (пътниците), и военното формирование, в което се числи въздухоплавателното средство.

Чл. 26. (1) При необходимост от провеждане на аналитични, лабораторни и други изследвания в хода на разследването председателят на комисията определя обектите на тези изследвания, които заедно с описание на обстоятелствата на произшествието, необходимата техническа документация и заданието за провеждане на изследването се изпращат на други юридически лица или държава за изследване.

(2) За решаването на конкретни задачи, изискващи знания в специални области на науката и техниката, към разследването могат да се привличат експерти с необходимите знания, които работят извън Министерството на отбраната, при спазване на действащото законодателство.

(3) В случаите по ал. 2 след пристигането на експерта председателят на комисията за разследване му връчва писмено задание със списък на въпросите, изискващи разяснения.

(4) Протоколите с резултатите от проведените изследвания по ал. 1 и експертните становища по ал. 2 се прилагат към протокола от разследването на авиационното произшествие.

Чл. 27. (1) Работата на всяка от подкомисиите и групите завършва със съставяне на протокол, който се подписва от членовете на подкомисиите, групите и председателите им.

(2) При несъгласие на член на подкомисията или групата с изводите той го подписва със забележка "С особено мнение". Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение.

(3) Протоколите по ал. 1 се обсъждат на заседание на комисията за разследване.

(4) При съгласие на членовете на комисията с извършените работи и получените като резултат фактически данни протоколите по ал. 1 се приемат и се прилагат към материалите от разследването. Ако комисията не приеме някой от протоколите, той се връща на съответната подкомисия или група за доработка.

Чл. 28. (1) Работата на комисията приключва с изготвяне на протокол за разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент по образец съгласно приложение № 5.

(2) Протоколът по ал. 1 се изготвя след обсъждане на следните въпроси:

1. протокола от огледа на мястото на произшествието;

2. оценката на техническото състояние на полетните записващи устройства;

3. условията за възникване и развитие на аварийна (катастрофална) ситуация;

4. формираните версии за произшествието;

5. схемата на причинно-следствените връзки на разкритите опасни фактори;

6. недостатъците, разкрити в хода на разследването по всички направления на проведените изследвания, и тяхното влияние за възникването и развитието на аварийна (катастрофална) ситуация и изхода на полета;

7. причините за произшествието;

8. препоръките на комисията за отстраняване на разкритите опасни фактори.

(3) По решение на председателя на комисията може да се извърши запис на заседанието на комисията.

(4) Протоколът по ал. 1 се подписва от председателя и всички членове на комисията.

(5) При несъгласие на член от комисията с изводите той го подписва със забележка "С особено мнение". Особеното мнение се излага писмено и съдържа конкретните мотиви за несъгласието, тяхната обосновка и предложение. Особеното мнение се прилага към протокола за разследване.

(6) Протоколът за разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент се изготвя в единствен екземпляр.

Чл. 29. (1) В зависимост от тежестта на авиационното произшествие протоколът по чл. 28 се изготвя в следните срокове:

1. сериозен инцидент - до 10 работни дни;

2. авария - до 20 работни дни;

3. катастрофа - до 30 работни дни.

(2) Когато мястото на аварията или катастрофата е в труднодостъпна местност или има необходимост от назначаване на допълнителни експертизи, по решение на председателя на комисията срокът за разследване може да се удължи, но с не повече от 15 дни, а за сериозен инцидент - с не повече от 5 дни.

(3) В случаите, когато се налага техническо обследване на въздухоплавателното средство с участие на представители на производителя и/или специалисти от чужбина; разчитане на данни от системите за обективен контрол от външни организации и други случаи, когато сроковете по ал. 1 и 2 технологично не могат да бъдат спазени, срокът за разследване се увеличава с необходимото време за извършването на тези дейности, за което председателят на комисията уведомява министъра на отбраната.

Чл. 30. (1) Протоколът за разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент се представя за мнение на командира на вида въоръжени сили, в чието подчинение е съответното военно формирование.

(2) В случай на подписване на протокола за разследване от член на комисията със забележка "С особено мнение" или при изразяване на такова от командира на вида въоръжени сили, министърът на отбраната може да назначи допълнително разследване на авиационното произшествие съгласно сроковете по чл. 29, но за не повече от 15 дни.

(3) При допълнителното разследване могат също да се привличат експерти и да се назначават експертизи. Заключенията и изводите на комисията след приключване на допълнителното разследване са окончателни.

Чл. 31. Протоколът за разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент се утвърждава от министъра на отбраната и се съхранява в деловодството на служба "Военна полиция".

Чл. 32. (1) При разследване на авария, катастрофа или сериозен инцидент с чуждестранно военно ВС оправомощеният представител на държавата на експлоатация има право да:

1. посещава мястото на произшествието;

2. оглежда останките;

3. получава информация относно разказите на очевидците и да предлага тематика за беседите с тях;

4. получи достъп до веществените доказателства;

5. получи копие от документите по разследването;

6. участва в разчитането на информацията от записите на параметрите на полета от полетните записващи устройства;

7. участва в мероприятия извън мястото на произшествието, имащи отношение към разследването;

8. изказва становища при формирането на работните версии и хипотези за причините за произшествието в хода на разследването;

9. участва в съвещания в хода на разследването, включително при анализа на информацията, формулиране на изводите, причините и препоръките по безопасност.

(2) Правата по ал. 1 имат и оправомощените представители на всички въвлечени страни.

Чл. 33. (1) Ако след приключване на разследването се установят съществени, неизвестни и неанализирани факти, отнасящи се до произшествието, разследването се възобновява по решение на министъра на отбраната.

(2) Когато е проведено разследване на произшествие с въвлечена чужда държава, за възобновяването му се иска нейното съгласие.

Чл. 34. (1) Авиационните произшествия се квалифицират като сериозен инцидент или инцидент от командира на военното формирование.

(2) Командирът на военното формирование взема решение по ал. 1, като се съобразява със Списъка на сериозните инциденти с военни ВС по приложение № 6 и Списъка на инцидентите с военни ВС по приложение № 7.

(3) Контролът по разкриване на инцидентите и правилната им класификация се осъществява от старшия началник, от органите по безопасност на полетите и от звеното по чл. 3, ал. 1.

(4) Ръководителят на звеното по чл. 3, ал. 1 има право да преквалифицира дадено произшествие в зависимост от тежестта на случая.

Чл. 35. (1) Разследването на инциденти с военни ВС се извършва от комисия във военните формирования.

(2) При инцидент с българско военно ВС, когато е участвало лице от командния състав на военното формирование или старшите инстанции, по предложение на специалистите по безопасност на полетите по чл. 3, ал. 2 комисията се назначава от командира на вида въоръжени сили.

(3) При инцидент с чуждестранно военно ВС на територията на страната разследването се извършва по реда на STANAG 3531 и AFSP-1 (приета със STANAG 7160), доколкото са приложими от всички въвлечени страни.

(4) За всички останали случаи при инцидент с българско военно ВС комисията се назначава от командира или началника на военното формирование, където се числи военното ВС.

Чл. 36. (1) Срокът за разследване на инцидент е 3 работни дни.

(2) По предложение на разследващия или на командира на военното формирование разрешение за удължаване на срока за разследване на инцидент може да даде назначилият комисията за разследване, но с не повече от 2 работни дни.

(3) В случаите, изискващи провеждането на специални изследвания, окончателните изводи за причините за инцидента се правят след получаване на резултатите от изследванията.

Чл. 37. (1) След приключване на разследването на инцидент се изготвя протокол за разследване на инцидент по чл. 13, ал. 5.

(2) Протоколът за разследване на инцидент се изготвя в три екземпляра и се изпраща:

1. в архива на военното формирование - екземпляр № 1;

2. в старшата инстанция - екземпляр № 2;

3. в служба "Военна полиция" - екземпляр № 3.

Чл. 40. (1) Предотвратяването на авиационни произшествия се постига чрез спазване на определени изисквания и норми за авиационна безопасност, заложени в техническата документация и документите, регламентиращи осъществяването на летателна дейност във военната авиация.

(2) Целта на авиационната безопасност е да повиши ефикасността на военната авиация чрез намаляване до минимум на рисковете, които водят до авиационни произшествия, и минимализиране на загубите на бойни способности и ресурси.

(3) Командирите и началниците от всички степени отговарят за осигуряването на авиационната безопасност при осъществяване на летателна дейност в подчинените им военни формирования чрез постигане на баланс между степента на риска при провеждане на полетите и необходимостта от изпълнението на поставените задачи.

(4) Спазването на изискванията и нормите за авиационна безопасност е задължение на всички лица, участващи в планирането, организирането, управлението, осигуряването и провеждането на летателната дейност.

Чл. 41. (1) Превантивната дейност, насочена към предотвратяване на авиационни произшествия, се осъществява чрез мониторинг на авиационната система; разкриване на основните рискови фактори за безопасността на полетите и възможните последствия; планиране и провеждане на мероприятия за минимализиране влиянието на тези рискови фактори.

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват от звеното по чл. 3, ал. 1, специалистите по безопасност на полетите по чл. 3, ал. 2 и командирите и началниците от всички степени.

Чл. 42. (1) При осъществяване на превантивна дейност по чл. 41 звеното по чл. 3, ал. 1:

1. оценява състоянието на безопасността на полетите;

2. организира воденето и самостоятелното съхраняване на документи от извършени разследвания;

3. поддържа информационна система с база данни от произшествия, както и система за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация;

4. осъществява обмен на информация, свързана с авиационната безопасност със СЗРАС към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

5. изготвя и разпространява периодично информационни бюлетини, в които се обобщават и анализират допуснатите през периода произшествия с български военни ВС, както и произшествия с чуждестранни военни ВС на територията на Република България.

(2) Лицата, подали доклади по системата за анонимно докладване на рискове и опасности във военната авиация, се ползват с анонимност, а информацията от тях не се огласява, с изключение на случаите на престъпление.

(3) В информационните бюлетини по ал. 1, т. 5 се включват само данни, които имат непосредствено отношение към анализа на произшествията. В тях не се огласяват: лицата, имащи пряко отношение към летателната и техническата експлоатация на военното въздухоплавателно средство, организацията, провеждането и осигуряването на полетите; записи от полетните записващи устройства и копия от тях; мнения или изявления, изказани при анализиране на информацията, свързана с произшествието.

Чл. 43. (1) Звеното по чл. 3, ал. 1 осъществява периодичен контрол за спазване изискванията и нормите за авиационна безопасност във военните формирования.

(2) При констатиране на нарушения в случаите по ал. 1 служителите от звеното по чл. 3, ал. 1 имат право:

1. да сигнализират командирите за откритите нередности и да изискват писмен отговор за взетите мерки за отстраняване;

2. да предлагат на командирите спиране от полети на личен състав, авиационна, автотракторна и самолетообслужваща техника.

Чл. 44. (1) Звеното по чл. 3, ал. 1 изготвя шестмесечен и годишен анализ за нивото на безопасността на полетите в авиацията на въоръжените сили на Република България.

(2) В анализите по ал. 1 се оценява цялата информация за безопасността на полетите; определя се тенденцията за нейното развитие и очакваните рискови фактори; набелязват се основните направления и препоръки за осигуряване и поддържане на високо ниво на безопасност на полетите.

(3) Анализите по ал. 1 се изготвят в срок до 30 дни след изтичане на шестмесечието, съответно на годината.

(4) Анализите по ал. 1 се изпращат от директора на служба "Военна полиция" до командирите на видовете въоръжени сили, организиращи и провеждащи летателна дейност, за становища, след което се представят на министъра на отбраната.

(5) След утвърждаването на анализите по ал. 1 звеното по чл. 3, ал. 1 ги изпраща във видовете въоръжени сили, имащи в подчинение военни формирования, осъществяващи авиационна дейност, както и в самите военни формирования.

Чл. 45. При осъществяване на превантивна дейност по чл. 41 специалистите по безопасност на полетите по чл. 3, ал. 2:

1. ежегодно разработват програми за безопасност, които се утвърждават от командира на авиобазата и включват:

а) основни задачи на профилактичната дейност по безопасност на полетите - специфичните за всяка авиобаза задачи, изискващи провеждането на профилактична дейност по осигуряване на безопасността на полетите;

б) годишни и други графици за контрол от ръководящия летателен, инженерно-технически и осигуряващ състав за спазването на мерките за безопасност по данни от средствата за обективен контрол;

в) методическа дейност и обучение - годишно разпределение на учебните часове и теми за теоретическа подготовка на летателния и инженерно-техническия състав по безопасност на полетите; графици за обучение в курсове, свързани с дейности по безопасност на полетите на състав от авиобазата; учебно-методически сборове;

г) медицински и психологически профилактични мероприятия с летателния и останалия авиационен персонал по отношение на осигуряване на профилактична дейност по безопасност на полетите (допълнителни медицински мероприятия и психологически беседи);

д) профилактична дейност при участие в учения и тренировки - да включва мероприятията по осигуряване на безопасността на полетите при участие в учения и съвместни тренировки;

е) допълнителни раздели в зависимост от конкретните задачи и функции на отделните авиационни бази;

2. системно събират информация, анализират я и оценяват ефективността от прилагането на програмите по безопасност на полетите на всички нива;

3. изготвят препоръки и ги представят на командирите на военните формирования, осъществяващи авиационна дейност, които да им послужат при управлението на безопасността на полетите;

4. незабавно докладват в старшата инстанция и в звеното по чл. 3, ал. 1 за всички реализирани инциденти и особени случаи в полет;

5. незабавно докладват в старшата инстанция и в звеното по чл. 3, ал. 1 (по телефон, факс или друго подходящо средство за комуникация) и за случаи, застрашаващи безопасността на полетите - допуснати произшествия, които не се класифицират като авиационни такива, но биха могли да изложат на опасност военното ВС, екипажа, товара и пътниците в него или което и да било друго лице.

Чл. 46. (1) Органите по безопасност на полети във военните формирования изготвят периодично (но не по-рядко от един път на 3 месеца) анализ за състоянието на безопасността на полетите. В него се анализират произшествията, нарушенията и неправилните действия на личния състав при организиране, провеждане и осигуряване на полетите. Той е основа за определяне на тенденцията за развитие, за формулирането на изводи и разработването на допълнителни мероприятия за повишаване на безопасността на полетите.

(2) Анализът по ал. 1 се изготвя в срок до 15 дни след изтичане на съответното тримесечие и се утвърждава от командира на военното формирование. Екземпляри от анализа се изпращат в старшата инстанция и в звеното по чл. 3, ал. 1.

Чл. 47. Органите по безопасност на полетите по чл. 3, ал. 2 в старшата инстанция:

1. осъществяват методическо ръководство и контрол на органите по безопасност на полетите във военните формирования, непосредствено осъществяващи летателна дейност;

2. осъществяват периодичен контрол на изпълнението на програмите за безопасност във военните формирования;

3. обобщават информацията, свързана с безопасността на полетите в подчинените им военни формирования;

4. изготвят указания с препоръки за недопускане на неправилни действия от летателните екипажи, от лицата от органите за обслужване на въздушното движение и за бойно управление;

5. изготвят указания с препоръки за поддържане на надеждността на авиационната техника и недопускане на повторяемост на отказите в полет;

6. изготвят периодично (но не по-рядко от един път на 6 месеца) анализ за състоянието на безопасността на полетите в подчинените им военни формирования; анализът се изготвя в срок до 20 дни след изтичане на шестмесечието; екземпляр от него се изпраща в звеното по чл. 3, ал. 1.

Чл. 48. Анализите по чл. 46 и чл. 47, т. 6 съдържат следните раздели:

1. оценка на обстановката и условията за провеждане на летателната дейност във военните формирования; фактори, усложняващи изпълнението на поставените задачи;

2. анализ на допуснатите авиационни произшествия, повторяемост и новоразкрити опасни фактори, предприети мерки за недопускане на повторяемост;

3. състояние на профилактичната дейност по безопасността на полетите и ефективност на разработените и изпълнените мероприятия за предотвратяване на произшествия;

4. тенденции и очаквани рискови фактори;

5. набелязване на основните направления и препоръки за поддържане високо ниво на безопасност на полетите.

Чл. 49. Командирите и началниците от всички степени осъществяват дейности по чл. 41, като прилагат на практика програмите за безопасност, разработени от специализираните органи по чл. 3, ал. 2, и указанията и разпорежданията на старшите инстанции, свързани с осигуряване безопасността на полетите.