НАРЕДБА № 9 ОТ 17 НОЕМВРИ 2011 Г. ЗА РЕДА ЗА СЪОБЩАВАНЕ, ПРОУЧВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ВЗРИВ ОТ ХРАНИТЕЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ И РЕДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧНОТО ПРОУЧВАНЕ

Чл. 1. С тази наредба се определят редът за съобщаване, проучване, регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване.

Чл. 2. Всеки взрив от хранително заболяване подлежи на задължително съобщаване, проучване и регистриране с цел установяване на причините, довели до възникването му, и провеждане на неотложни и ефикасни профилактични и противоепидемични мерки.

Чл. 3. На съобщаване по реда на тази наредба подлежат:

1. взривове от хранителни заболявания, в т.ч. и битови, причинени от етиологичните причинители, посочени в приложение № 1;

2. всеки смъртен случай от хранително заболяване.

Чл. 4. (1) При наличие на анамнестични и клинични данни за случаи по чл. 3 общопрактикуващите лекари, медицинските специалисти от лечебните заведения, здравните кабинети в училищата, детските градини, детските ясли, специализираните институции за предоставяне на социални услуги, както и лекарят (фелдшерът), изготвил смъртния акт, уведомяват с бързо известие за всеки заболял съгласно приложение № 2 в срок до 24 часа по телефон, факс или електронна поща регионалната здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия е открито заболяването.

(2) След получаване на информацията за взрив от хранително заболяване РЗИ незабавно уведомява Министерството на здравеопазването и съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) по телефон, факс или електронна поща.

Чл. 5. (1) След получаване на информацията по чл. 4, ал. 2 ОДБХ незабавно уведомява по телефон, факс или електронна поща Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за възникналия взрив от хранително заболяване на територията на съответната област.

(2) В случай че информация за взрив от хранително заболяване е постъпила първо в ОДБХ, ОДБХ незабавно уведомява по телефон, факс или електронна поща съответната РЗИ за възникване на взрив от хранително заболяване на територията на областта.

Чл. 6. (1) Проучването на хранителен взрив се извършва от медицински екип, сформиран със заповед на директора на РЗИ, състоящ се от специалист по епидемиология (ръководител на медицинския екип), специалист по микробиология и служител/и от ОДБХ, определен/и със заповед на директора на ОДБХ. При необходимост към екипа се привличат и други специалисти.

(2) При взрив от хранително заболяване, когато са засегнати населени места в повече от една област, министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице със заповед може при необходимост да сформира медицински екип за оказване на методическа помощ на екипите по ал. 1. В екипа се включват специалисти от Министерството на здравеопазването, Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Националния център по заразни и паразитни болести и длъжностно лице от БАБХ, определено със заповед на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 7. (1) При провеждане на епидемиологичното проучване членовете на медицинския екип съобразно своята компетентност извършват следното:

1. снемат подробна епидемиологична анамнеза от заболелите и контактните лица в огнищата на инфекция (в домашни и в организирани колективи);

2. изясняват каква храна са консумирали заболелите и контактните лица през последните 24 - 72 часа;

3. установяват има ли заболели, които не са консумирали от същата храна; има ли заболели членове от семействата на засегнатите и каква храна са консумирали те;

4. осъществяват връзка с лабораториите и организират незабавното и правилно транспортиране на взетите проби;

5. предписват извършването на задължителни микробиологични изследвания на контактните, на болните и на персонала, работещ в обекта, където е консумирана храната, и/или в обектите, свързани с добива, преработката, съхранението, транспорта и продажбата й;

6. предписват отстраняване от работа на лицата с положителни микробиологични резултати; отстранените лица се допускат на работа след проведено лечение и отрицателен резултат от последващото микробиологично изследване;

7. установяват и регистрират броя на заболелите, на хоспитализираните и на контактните лица;

8. потвърждават или отхвърлят наличието на "взрив от хранително заболяване" на основание данните от снетата анамнеза на заболелите, клиничната картина на заболяването, резултатите от лабораторните изследвания и данните от извършените инспекции/проверки на обектите.

(2) Служителят на ОДБХ, който е член на медицинския екип по чл. 6, ал. 1:

1. взема проби за лабораторни анализи от консумираните храни, от полуфабрикати и изходни суровини, както и проби от производствена среда;

2. извършва инспекция/проверка на обекта, където е консумирана храната, и/или обекта, свързан с добива, преработката, съхранението, транспорта и продажбата й;

3. издава писмено предписание за поставяне под възбрана на храните, за които има съмнение, че са причина за възникване на заболяването;

4. издава писмени предписания за провеждане на необходимите хигиенни мероприятия в обектите;

5. съставя актове за констатиране на административни нарушения;

6. прави предложение до директора на ОДБХ за издаване на заповед за спиране експлоатацията на обекта, станал причина за възникване на взрива от хранително заболяване.

(3) След приключване на проучването ръководителят на медицинския екип попълва карта за извършено епидемиологично проучване съгласно приложение № 3.

Чл. 8. (1) Когато обектът, в който е произведен, съхраняван или предлаган хранителният продукт, за който има съмнение, че е вероятен фактор за предаване на инфекцията, се намира извън територията на съответната РЗИ, извършваща проучването на взрива, тя съобщава незабавно по телефон, факс или електронна поща всички необходими данни на РЗИ, на чиято територия се намира обектът.

(2) Регионалната здравна инспекция, на чиято територия се намира обектът по ал. 1, съобщава незабавно по телефон, факс или електронна поща всички необходими данни на съответната ОДБХ за провеждане на съвместно проучване на място.

Чл. 9. След установяване на причините, довели до възникване на взрив от хранително заболяване, членовете на медицинския екип, в рамките на своята компетентност, предписват съответните профилактични, противоепидемични и други мерки.

Чл. 10. Проби от храни (или остатъци от тях), консумирани 24 - 48 часа преди началото на болестните симптоми, се вземат в съответствие с методите за вземане на проби съгласно Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните (обн. ОВ, специално българско издание, глава 13, том 51) и Наредба № 22 от 2003 г. за условията и реда за вземане на проби от храни (ДВ, бр. 93 от 2003 г.).

Чл. 11. (1) Проби от производствената среда се вземат от:

1. оборудване, съоръжения, инвентар и работни площи с голяма повърхност (работни маси, плотове, ленти, улеи, тави и други съдове с големи размери);

2. дребен инвентар (съдове и прибори в общественото хранене, потребителски опаковки, специални прибори и техника);

3. тръбни системи;

4. резервоари и други съоръжения за съхранение на полуфабрикати и готови хранителни продукти;

5. ръце на персонала, зает в производствения процес, работно облекло (престилки, ръкавици и др.);

6. други предмети и съоръжения.

(2) Редът за вземане на проби от производствената среда е посочен в приложение № 4.

Чл. 12. (1) Бързите известия за случаи на хранително заболяване или смъртни случаи от хранително заболяване се получават, регистрират и съхраняват в РЗИ, на територията на която е възникнал взривът от хранително заболяване.

(2) Взривовете от хранителни заболявания се вписват в регистър по образец съгласно приложение № 5.

Чл. 13. В срок пет работни дни след приключване на епидемиологичното проучване и диагностичните процедури за всеки регистриран взрив от хранително заболяване ОДБХ изпраща в РЗИ копие на всички документи, издадени от ОДБХ по време на епидемиологичното проучване, и информация за предприетите мерки.

Чл. 14. (1) Регионалните здравни инспекции в седемдневен срок след приключване на взрива изпращат в Министерството на здравеопазването картата за епидемиологично проучване, писмен епидемиологичен анализ, съдържащ данни, непосочени в картата, и информация за предприетите противоепидемични мерки, както и мерките, предприети от съответната ОДБХ.

(2) Регионалните здравни инспекции ежегодно до края на януари на следващата година изпращат в Министерството на здравеопазването и НЦОЗА справка съгласно приложение № 6 за всички взривове от хранителни заболявания, възникнали през предходната година.