НАРЕДБА № 4 ОТ 27 МАЙ 2011 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ДОПУСКАНЕ И ЯВЯВАНЕ НА ИЗПИТ ПО ЧЛ. 186, АЛ. 3, Т. 3 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ, ПРИДОБИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ ПО МЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ И/ИЛИ СПЕЦИАЛНОСТ В ОБЛАСТТА НА

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в системата на здравеопазването в трета държава, които желаят да упражняват медицинска професия в Република България.

Чл. 2. (1) Наредбата не се прилага за граждани на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Швейцария.

(2) Наредбата не се прилага и за граждани на трети държави, придобили професионална квалификация в държава - членка на Европейския съюз, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и Швейцария.

(3) Наредбата не се прилага и за граждани на трети държави, притежаващи документ за признаване на професионална квалификация и/или на специалност в системата на здравеопазването, издаден от компетентен орган, който им дава право да упражняват медицинска професия и/или специалност на територията на Република България.

Чл. 3. В Министерството на здравеопазването се води регистър на издадените удостоверения за успешно положен изпит по чл. 1, който съдържа:

1. пореден номер на вписването;

2. номер и дата на удостоверението за успешно полагане на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето и висшето училище, което го е издало;

3. данни за лицето, получило удостоверение за успешно полагане на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето - имена по документ за самоличност, дата и място на раждане, гражданство, номер на документ за самоличност;

4. придобита професионална квалификация, номер и дата на документа, с който се удостоверява това; държавата и обучаващата институция, в която е придобита;

5. номер и дата на документа, с който се признава професионална квалификация на територията на Република България, и органът, който го е издал;

6. придобитата специалност, номер и дата на документа, с който се удостоверява; държавата и обучаващата институция, в която е придобита.

Чл. 4. (1) Гражданите на трети държави, придобили професионална квалификация по регулирана медицинска професия в трета държава, желаещи да бъдат допуснати до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква "а" от Закона за здравето, подават заявление по образец съгласно приложение № 1 до министъра на здравеопазването.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. копие на документ за самоличност;

2. копие на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия и съответните приложения към нея;

3. академична справка и/или учебен план (програма) на проведеното обучение по медицинска професия, от която са видни продължителността на обучението, изучаваните дисциплини и техният хорариум и проведеното практическо обучение/стаж;

4. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето;

5. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия, или нотариално заверена декларация, че професията не е упражнявана до момента;

6. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за чисто съдебно минало;

7. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве;

8. документ за идентичност на имената (на лице с различни имена).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г.) Документите по ал. 2, т. 2 и 3 и т. 5 - 7 следва да са заверени с "апостил" или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България, или от Министерството на външните работи и придружени с превод на български език, както следва:

1. когато чуждестранният документ е преведен на български език на територията на Република България, подписът на преводача, положен в извършения от него превод, трябва да бъде нотариално удостоверен в Република България;

2. когато чуждестранният документ е преведен в друга държава, подписът на преводача се заверява от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

Чл. 5. (1) Гражданите на трети държави, придобили специалност в областта на здравеопазването в трета държава, желаещи да бъдат допуснати до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква "б" от Закона за здравето, подават заявление по образец съгласно приложение № 2 до министъра на здравеопазването.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. копие на документ за самоличност;

2. копие на диплома, удостоверение или друго доказателство за професионална квалификация по медицинска професия;

3. документ за признаване на професионалната квалификация по т. 2 на територията на Република България, издаден от компетентен орган, или удостоверение за успешно положен изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква "а" от Закона за здравето, когато квалификацията не е придобита в Република България;

4. копие на документ за придобита специалност в системата на здравеопазването;

5. учебна програма, по която е проведено обучението за придобиване на специалност;

6. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето;

7. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за наличие или липса на наложени административни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия, или нотариално заверена декларация, че професията не е упражнявана до момента;

8. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ за чисто съдебно минало;

9. актуален (до три месеца от момента на издаване) документ, в който се посочва, че заявителят е в добро физическо и психическо здраве;

10. документ за идентичност на имената (на лице с различни имена).

(3) Документите по ал. 2, т. 2, 4 и 5 и т. 7 - 9 следва да са заверени с "апостил" или от дипломатическото или консулското представителство на съответната държава в Република България или от Министерството на външните работи и придружени с превод на български език, заверен от Министерството на външните работи или от дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

Чл. 6. (1) Заявленията по чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 заедно с приложените към тях документи се разглеждат от комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Когато се установи липса на документи или непълнота на представените документи, председателят на комисията по ал. 1 или определено от министъра на здравеопазването длъжностно лице уведомява писмено заявителя да представи в срок до два месеца съответните документи.

(3) Ако заявителят не представи необходимите документи в срока по ал. 2, процедурата по допускане до изпита се прекратява.

Чл. 7. (1) Комисията по чл. 6, ал. 1 представя пред министъра на здравеопазването мотивирано предложение за допускане или за отказ от допускане до изпит в съответствие с изискванията на наредбата.

(2) Комисията по ал. 1 предлага на министъра на здравеопазването допускане до изпит при наличие на следните условия:

1. представените документи удостоверяват придобита от заявителя професионална квалификация по регулирана в Република България медицинска професия или специалност в системата на здравеопазването;

2. придобитата от заявителя специалност е съответна или може да бъде приравнена на специалност от номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, определена с наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;

3. на заявителя не са наложени административни, съдебни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия.

(3) Комисията по ал. 1 предлага на министъра на здравеопазването отказ от допускане до изпит при наличие на едно от следните условия:

1. представените документи не удостоверяват придобита професионална квалификация по регулирана в Република България медицинска професия или специалност в системата на здравеопазването;

2. придобитата от заявителя специалност няма съответна или не може да бъде приравнена на специалност от номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването, определена с наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;

3. установи се, че на заявителя са наложени административни, съдебни или дисциплинарни наказания, свързани с упражняването на медицинската професия;

4. продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България.

Чл. 8. (1) Министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението по чл. 7, ал. 1 издава заповед за допускане или отказва допускане до изпит в срок до два месеца от подаване на документите по чл. 4, съответно чл. 5, или от отстраняване на непълнотите по чл. 6, ал. 2.

(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 9. (1) Лицата по чл. 4, съответно чл. 5, които са допуснати до изпит, могат да се явяват на изпит в рамките на една година от датата на издаване на заповедта по чл. 8, ал. 1.

(2) След изтичане на срока по ал. 1, за да се явят на изпит, лицата следва да подадат ново заявление по реда на чл. 4, съответно чл. 5.

Чл. 10. (1) Изпитът по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква "а" от Закона за здравето се организира и провежда от висшите училища два пъти годишно.

(2) Съставът на комисиите за провеждане на изпита по ал. 1 и датите, на които ще се проведе, се определят със заповед на ректора на съответното висше училище.

Чл. 11. (1) Изпитът по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква "б" от Закона за здравето се провежда в двете изпитни сесии по чл. 31, ал. 1 на Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

(2) Изпитът по ал. 1 се провежда от изпитните комисии за държавен изпит за специалност, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването по реда на чл. 29 от Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 12. (1) Резултатът от изпита се вписва като "издържал" или "неиздържал" в индивидуален изпитен протокол.

(2) В 10-дневен срок от провеждането на изпита съответното висше училище изпраща в Министерството на здравеопазването копие от протокола по ал. 1.

(3) За успешното полагане на изпита ректорът на съответното висше училище издава удостоверение по образец съгласно приложение № 3, съответно приложение № 4.

(4) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище в 14-дневен срок поредния номер в регистъра по чл. 3 за вписване в удостоверението по ал. 3.

(5) Висшето училище изпраща в Министерството на здравеопазването копие на удостоверението по ал. 3 в 14-дневен срок от издаването му.