ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ

Чл. 4. Горските територии изпълняват следните основни функции:

1. защита на почвите, водните ресурси и чистотата на въздуха;

2. поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми;

3. осигуряване на социални, образователни, научни, ландшафтни и рекреационни ползи за обществото;

4. защита на природното и културното наследство;

5. производство на дървесни и недървесни горски продукти;

6. регулиране на климата и усвояване на въглерода.

Чл. 5. (1) Горските територии в съответствие с преобладаващите им функции се делят на три категории:

1. защитни;

2. специални;

3. стопански.

(2) Защитни са горските територии за защита на почвите, водите, урбанизираните територии, сградите и обектите на техническата инфраструктура; горната граница на гората; защитните пояси, както и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията.

(3) Специални са горските територии:

1. включени в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие, както и такива, върху които по реда на други закони са определени и въведени особени статути и режими;

2. за семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; опитни и географски култури от горски дървесни и храстови видове; дендрариуми; научноизследователски и учебно-опитни гори; токовища; до 200 м около туристическите хижи и обекти с религиозно значение; бази за интензивно стопанисване на дивеча;

3. с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност.

(4) Стопански са горските територии, които не са обхванати в ал. 1 - 3 и чието стопанисване е насочено към устойчиво производство на дървесина и недървесни горски продукти, както и предоставяне на услуги.

Чл. 6. (1) Категоризирането на горските територии, за които по реда на други закони не са определени и въведени особени статути и режими, се извършва с областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми.

(2) Прекатегоризирането на горските територии се извършва чрез промяна в приетите областни планове за развитие на горските територии. Прекатегоризирането се извършва по заявление на собствениците, както и на заинтересовани министерства и ведомства, общини, физически и юридически лица.

(3) Условията и редът за категоризирането и прекатегоризирането на горските територии се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 7. (1) За установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии.

(2) За целите на инвентаризацията на горските територии, както и за планирането на ловностопанските дейности и на дейностите по опазване от пожари, се обособяват горски териториални единици.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Горските териториални единици по ал. 2 се обособяват със заповед на министъра на земеделието и храните и обхващат територията на една или повече цели общини в границите на една област.

Чл. 8. Основните принципи на горското планиране са:

1. интегрирано управление на горските територии и ползване на горски ресурси за постигане на устойчиво икономическо развитие;

2. разнообразяване на дейностите в горите за устойчиво възпроизводство на техните функции чрез разкриване на алтернативни източници на доходи и на заетост;

3. поддържане на екосистемната цялост на гората и прилагане на екологичните принципи в развитието на горското стопанство;

4. равномерност и постоянство в ползването на дървесината и недървесните горски продукти;

5. участие на обществото в процеса на планирането;

6. отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интересите на обществото;

7. въвеждане на система от мерки и мероприятия за опазване и защита на горските територии;

8. въвеждане на единна информационна система за горските територии и дейностите в тях.

Чл. 9. (1) Горското планиране се извършва на три нива и обхваща:

1. Национална стратегия за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор;

2. областен план за развитие на горските територии;

3. горскостопански планове и програми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Документите по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват публично чрез интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Изпълнителната агенция по горите.

(3) Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическият план за развитие на горския сектор се приемат, съответно одобряват след проведено обществено обсъждане. Условията и редът за провеждане на общественото обсъждане се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 10. (1) Националната стратегия за развитие на горския сектор определя целите на държавната политика за развитие на горското стопанство и съдържа:

1. анализ на състоянието на горския сектор;

2. цели и приоритети;

3. средства за постигане на целите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Националната стратегия за развитие на горския сектор се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за развитие на горския сектор участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.

(4) Националната стратегия за развитие на горския сектор се актуализира:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) при съществени промени в макроикономическите и международните условия и съответните изменения и допълнения на Националния план за развитие за страната по смисъла на Закона за регионалното развитие;

2. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз;

3. при промени на приоритетите и специфичните цели на Европейския съюз.

(5) Актуализирането на Националната стратегия за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на ал. 2 и 3.

Чл. 11. (1) Стратегическият план за развитие на горския сектор определя конкретните действия за изпълнение на целите, заложени в Националната стратегия за развитие на горския сектор, за срок 10 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Стратегическият план за развитие на горския сектор се разработва от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след провеждане на обществено обсъждане се одобрява от министъра на земеделието и храните.

(3) Стратегическият план за развитие на горския сектор се актуализира:

1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;

2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в горския сектор.

(4) Актуализирането на Стратегическия план за развитие на горския сектор се извършва при условията и по реда на чл. 9, ал. 3.

Чл. 12. (1) Областните планове за развитие на горските територии се изработват за срок 10 години в съответствие със закона, Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския сектор и съдържат:

1. единна горскостопанска картна основа за горските територии;

2. функционално зониране на горските територии;

3. зони за защита от урбанизация;

4. цели на управлението на горските територии и на ловното стопанство.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2013 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Областните планове се изработват за всички горски територии, независимо от тяхната собственост.

(4) Изработването на областните планове за развитие на горските територии се възлага от съответните регионални дирекции по горите и се финансира от държавния бюджет.

(5) Преди утвърждаване на областните планове за развитие на горските територии се провежда процедура по оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, след съгласуване със съответните областни съвети за развитие, предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за утвърждаване на областни планове за развитие на горските територии.

(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Областните планове за развитие на горските територии се актуализират:

1. при актуализация на Националната стратегия за развитие на горския сектор;

2. при съществени промени в икономическите и социалните условия в съответната област;

3. в резултат на промени в националното законодателство или в законодателството на Европейския съюз.

(9) Актуализирането на областните планове за развитие на горските територии се извършва при условията и по реда на ал. 3 и 4.

(10) Зоните за защита от урбанизация се отразяват в общите и подробните устройствени планове.

(11) За горски територии, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната, в областните планове за развитие на горските територии не се определят цели на управлението и функционално зониране.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) За горските територии - държавна и общинска собственост се изработват горскостопански планове с изключение на териториите, предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Горскостопанските планове за териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163 се изработват съобразно границите на горските териториални единици и включват горските територии - държавна собственост, предоставени им за управление.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) За горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, се изработват горскостопански планове или програми.

(4) Горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години.

(5) Горскостопанските планове и програми се изработват на основата на горскостопанските карти, кадастралните карти, картите на възстановената собственост и извършената инвентаризация на горските територии.

(6) Горскостопанските карти по ал. 5 са специализирани карти за горските територии по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Изработването на горскостопанските планове и програми се финансира от техните собственици, а за горските територии - държавна собственост - от държавните предприятия по чл. 163.

(8) Горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от:

1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;

2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.

(9) Заповедите по ал. 8 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Изработването на горскостопанските планове за държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари може да се възлага едновременно с инвентаризацията на горските територии.

(11) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случаите по ал. 10 изработването се възлага от регионалната дирекция по горите и/или от съответното държавно предприятие по чл. 163.

(12) Горскостопанските планове и програми подлежат на оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по реда на Закона за биологичното разнообразие, когато за съответните горски територии няма утвърден областен план по чл. 12.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Съдържанието на горскостопанските карти и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните.

(14) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.)

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Горскостопанските планове и инвентаризацията на горските територии се изработват от търговци, които:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) са вписани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 и

2. (в сила от 01.01.2016 г.) притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, удостоверяващ, че търговецът прилага някоя от следните системи за:

а) устойчиво управление на гори, или

б) качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги.

(2) Горскостопанските програми се изработват от лица, вписани в публичните регистри по чл. 235 или 241.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Областните планове за развитие на горските територии се изработват от търговци, вписани в търговския регистър.

Чл. 15. (1) В общинските планове за развитие съгласно Закона за регионалното развитие се разработва раздел за развитието на горските територии, който е съобразен със съответния областен план за развитие на горските територии.

(2) Разделът за развитие на горските територии по ал. 1 се разработва въз основа на утвърдените горскостопански планове и програми и определя насоките за развитие на общината в областта на горското стопанство и свързаните с него дейности.

Чл. 16. (1) Изпълнителната агенция по горите възлага извършването на инвентаризация на горските територии, изработването на горскостопанските карти, плановете за ловностопанските дейности и за дейностите по опазване от пожари, при съобразяване с границите на горските териториални единици.

(2) Дейностите по ал. 1 се финансират от държавния бюджет.

(3) Данните от горската инвентаризация са публични и редът за достъп до тях се определя с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 17. (1) За нуждите на държавната политика за развитие на горския сектор се провежда национална инвентаризация на горските територии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Националната инвентаризация на горските територии се извършва по решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) Извършването на националната инвентаризация на горските територии се възлага от Изпълнителната агенция по горите и се финансира от държавния бюджет.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Инвентаризацията на горските територии, областните планове за развитие на горските територии, ловностопанските планове, както и горскостопанските планове и програми се изготвят, актуализират, приемат и изменят при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) Собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни да не възпрепятстват провеждането на необходимите действия, свързани с инвентаризацията на горските територии, и да предоставят необходимите данни за извършването ѝ.

Чл. 19. (1) Изпълнителната агенция по горите създава и поддържа информационна система за горските територии и за дейностите в тях.

(2) Съдържанието на информационната система по ал. 1, както и редът за предоставяне и ползване на информация от нея се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

(3) За информационното осигуряване на управлението на горските територии Изпълнителната агенция по горите извършва обмен на данни с действащата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на други ведомства и организации.

(4) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, собствениците и ползвателите на горски територии са длъжни безвъзмездно да предоставят на Изпълнителната агенция по горите и на нейните структури информацията, необходима за поддържането на системата по ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Достъпът до информацията в информационната система по ал. 1 е публичен и нейното ползване е безвъзмездно.

Чл. 20. (1) Горската сертификация е доброволен инструмент, който се прилага чрез оценяване и валидиране на практики за управление на горите с помощта на набор от стандарти.

(2) Горска сертификация се извършва от независими, недържавни сертифициращи органи.

(3) За извършената сертификация на стопанисващия горската територия се издава сертификат от сертифициращия орган по определена от него процедура.

(4) Със сертификата по ал. 3 се удостоверява, че стопанисването на горските територии се осъществява по отговорен начин, балансиращ екологичните, икономическите и социалните ползи.

Чл. 21. Горската сертификация е непрекъснат процес и осигурява:

1. надеждна и независима проверка от трето лице на дейностите по стопанисване на горските територии и проследяване на продукцията от горите;

2. съответствие с международните норми за сертификационна акредитация и разработване на стандарти;

3. прилагане на световно утвърдените принципи за баланс между икономическите, екологичните и социалните измерения в управлението на горите;

4. равнопоставеност по значение и участие на заинтересованите страни в създаването на стандартите;

5. постигане на баланс в интересите на заинтересованите от стопанисването на горските територии страни;

6. избягване на ненужни пречки при търговията с продукти от гората;

7. ползването на обективни и измеримо-приложими стандарти, адаптирани към местните условия;

8. недопускане конфликт на интереси в сертификационния процес от страна на участниците;

9. прозрачност при вземане на решения и задължителни консултации със заинтересованите страни в процеса на сертифициране;

10. осъществяване на непрекъснато подобрение в управлението на горите;

11. достъпност за всички желаещи да прилагат системата и ефективност на разходите за всички страни в процеса на сертификация.

Чл. 22. Правото на собственост върху горските територии принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините.

Чл. 23. (1) Политически партии, организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху горски територии.

(2) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху горски територии.

(3) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(4) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху горски територии по реда на ал. 3.

(5) Чужденци - граждани на трета държава, както и чуждестранни юридически лица, създадени в съответствие със законодателството на трета държава, могат да придобиват право на собственост върху горски територии при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, както и чрез наследяване по закон.

Чл. 24. (1) Лицата по чл. 23, ал. 5, които придобиват право на собственост върху горски територии чрез наследяване по закон и за които не е предвидено друго в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

(2) За лицата по ал. 1, на които е възстановено право на собственост върху горски територии, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.

(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата изкупува горските територии по цени, определени с наредбата по чл. 86, ал. 2.

Чл. 25. Частна собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на физически и/или юридически лица, както и тези, придобити чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или общинска собственост.

Чл. 26. Не може да се придобиват по давност горски територии - държавна или общинска собственост.

Чл. 27. (1) Държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица и на общините.

(2) Горските територии са изключителна държавна собственост, когато са определени за такива с друг закон.

(3) Публична държавна собственост са:

1. горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;

2. горските територии - държавна собственост, попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;

3. горските територии - държавна собственост в защитените територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;

4. горските територии - държавна собственост, включени в територии за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство;

5. защитните горски пояси;

6. семепроизводствените градини, клоновите колекции, географските култури и дендрариумите, както и горските разсадници с национално значение съгласно приложение № 2;

7. горските територии в 200-метровата ивица покрай границите на Република България с държави, които не са членки на Европейския съюз, както и горските територии, включени в границите на системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите.

(4) Горските територии - държавна собственост, извън посочените в ал. 2 и 3 са частна държавна собственост.

(5) Собствеността на държавата върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:

1. акт за държавна собственост;

2. договор за придобиване право на собственост;

3. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) По дела, които се отнасят до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 28. (1) Общинска собственост са горските територии, правото на собственост върху които е възстановено на общините, както и тези, придобити от тях чрез правна сделка или по други придобивни способи и не са държавна или частна собственост.

(2) Публична общинска собственост са горските територии - общинска собственост:

1. предоставени за управление на ведомства за изпълнение на функциите им или във връзка с националната сигурност и отбраната, или за извършване на здравни, образователни и хуманитарни дейности;

2. попадащи в най-вътрешния пояс на санитарно-охранителните зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и на водоизточниците на минерални води по Закона за водите;

3. попадащи в защитени територии по смисъла на чл. 5, т. 3, 5 и 6 от Закона за защитените територии;

4. включени в териториите за опазване на недвижимото културно наследство по Закона за културното наследство.

(3) Собствеността на общината върху поземлени имоти в горски територии се удостоверява с един от следните документи:

1. акт за общинска собственост;

2. договор за придобиване право на собственост;

3. решение, издадено от общинската служба по земеделие по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

Чл. 29. Собствениците на горски територии трябва да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици или на обществото.

Чл. 30. Държавата може да придобива поземлени имоти в горски територии чрез покупка, замяна, дарение, делба, завещание или чрез други начини, определени в закона.

Чл. 31. Държавата може да закупува горски територии - собственост на физически лица, юридически лица и общини.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Закупуването от държавата на горски територии се извършва въз основа на решение на Министерския съвет, с което се възлага на министъра на земеделието и храните да проведе процедура и да сключи договор за покупка на поземлени имоти.

(2) С предимство се купуват горски територии, граничещи с горски територии - държавна собственост, разположени в защитни и специални горски територии.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 1 министърът на земеделието и храните взема решение за откриване на процедурата, в което се посочват:

1. общините и землищата, в които държавата желае да закупи имоти;

2. методиката за оценка на предложенията, както и критериите за избор на имотите - предмет на сделката;

3. датата, мястото и часът на разглеждане на предложенията;

4. начинът на плащане и евентуални обезпечения;

5. други условия.

(4) Решението по ал. 3 се публикува в един централен и един местен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите в срок не по-малък от два месеца преди датата на разглеждане на предложенията.

(5) Собствениците на поземлени имоти в горски територии правят писмено предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в което посочват предлаганата от тях цена и прилагат:

1. документ за собственост;

2. скица на имота;

3. данъчна оценка на имота;

4. извадка от горскостопанския план или програма за съответния имот.

(6) В деня, определен за разглеждане на предложенията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите назначава комисия, която да разгледа получените предложения и да направи предложение за закупуване на имотите, съответно за отказ за закупуване. За работата на комисията се изготвя протокол.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Протоколът по ал. 6 се предоставя на министъра на земеделието и храните, придружен със становище от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, проект на решение за закупуване на имотите на лицата, чиито предложения са приети, и проект на договор.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на решението по ал. 7 министърът на земеделието и храните сключва договор.

Чл. 33. (1) Държавата може да продава горски територии - частна държавна собственост:

1. за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата и други съсобственици;

2. когато с влязъл в сила общ устройствен план е предвидена промяна на предназначението на горската територия за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии.

(2) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал. 1, т. 2, се извършва след провеждане на търг по реда на Закона за държавната собственост.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 не подлежат на продажба поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000.

(4) Обособяването на поземлени имоти в горски територии, включени в общия устройствен план по ал. 1, т. 2, се извършва след влизането в сила на подробен устройствен план за съответната територия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на влезлия в сила подробен устройствен план по ал. 4 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице предприема действия за отразяването на имотите в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост.

(6) Продажбата на горски територии - частна държавна собственост по ал. 1, т. 1, се извършва без провеждане на търг, когато другите съсобственици са приели предложението за продажба по реда на Закона за собствеността.

(7) В случаите на прекратяване на съсобственост върху горски територии, когато съсобствеността е между държавата и собственици, обединени в горско сдружение, продажбата се извършва без провеждане на търг, като съгласието за закупуване на горските територии се дава от ръководния орган на съответното сдружение.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Търгът за продажба на поземлени имоти в горски територии се открива със заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Когато началната цена за провеждане на търга е над 500 000 лв., същият се провежда след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Обявлението за провеждане на търга се публикува в един централен и един местен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите.

(4) В обявлението по ал. 3 се посочват общината, землището, номерата на имотите, площта, координатите на граничните точки, видът на търга, началната цена, времето и мястото за провеждане на търга и за закупуване на тръжната документация.

(5) Когато определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена за продажба на горските територии - предмет на търга, е по-ниска от тяхната данъчна оценка, търгът се провежда при начална цена, равна на данъчната оценка.

(6) Приходите от продажбата на горски територии постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите и се разходват само за закупуване на горски и земеделски територии, както и за създаване на нови гори.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, с поземлени имоти в горски територии - собственост на физически, юридически лица и общини, се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, чиято оценка, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, е над 100 000 лв., с поземлен имот в горски територии - собственост на физически или юридически лица, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните.

(3) Замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна и общинска собственост, може да се извърши само в случай че тя е:

1. способ за прекратяване на съсобственост върху горски територии между държавата, съответно общината и други съсобственици;

2. начин за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;

3. необходима във връзка със строителството на обекти с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията или на национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;

4. необходима във връзка със строителството на общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията, които са публична общинска собственост;

5. способ за промяна на собствеността върху съществуващи горски автомобилни пътища или части от тях между държавата, общини и горски сдружения;

6. между държавата и община или между общини.

(4) В случаите по ал. 3, т. 1 придобиваните от държавата или общината поземлени имоти вследствие на замяната трябва да граничат с горски територии - държавна, съответно общинска собственост.

(5) Не се допуска замяна на поземлени имоти в горски територии - частна държавна и общинска собственост, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) върху имотите, собственост на физически или юридически лица, са учредени ипотека или други вещни права;

2. разликата в стойността на имотите - предмет на замяна, определени по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, е по-голяма от 5 на сто;

3. имотите - предмет на замяна, са отдадени под наем или под аренда;

4. в резултат на замяната се разделят имоти - държавна или общинска собственост.

(6) В случаите по ал. 3, т. 2 - 5 с договора за замяна се определя и срокът за изграждане на обекта или съоръжението. При неспазване на условията по договора същият се разваля по съдебен ред.

Чл. 36. (1) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, се извършва по писмено заявление на заинтересованото лице.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. оценка на предлаганите от него поземлени имоти;

2. документ за собственост на имотите по т. 1;

3. скици на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния регистър с данни за имотите или скици на имотите от картата на възстановената собственост и партиди за тях;

4. доказателства, че искането попада в хипотезата на чл. 35, ал. 3;

5. доказателства, че няма пречки по чл. 35, ал. 5, т. 1 и 3.

(3) Заявлението се подава в съответната регионална дирекция по горите по местонахождение на имота - собственост на заинтересованото лице.

(4) По всяко заявление регионалната дирекция по горите комплектува преписка, към която прилага документите по ал. 2, както и оценка на имотите - държавна собственост, и я изпраща със становище в Изпълнителната агенция по горите.

(5) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите дава становище по заявлението за замяна в едномесечен срок от постъпване на преписката по ал. 4, за което уведомява заявителя.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При положително становище по заявлението изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за замяна.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В тримесечен срок от постъпване на предложението по ал. 6 министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася по него, като издава или отказва да издаде заповед за замяна. Заповедта за замяна съдържа:

1. цената на всеки от имотите - предмет на замяната;

2. описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост;

3. размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимия данък, които са за сметка на заявителя.

(8) Заповедта по ал. 7 се връчва на заявителя и се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите.

(9) В едномесечен срок от връчването на заповедта заявителят заплаща дължимите данъци, такси и разноски.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на влязлата в сила заповед и извършените плащания министърът на земеделието и храните сключва договор, който се вписва от заявителя в службите по вписване по местонахождението на имотите за негова сметка.

(11) Замяната на поземлени имоти в горски територии - частна общинска собственост, се извършва при спазване изискванията на чл. 35, ал. 3 и по реда на Закона за общинската собственост.

(12) Отказът по ал. 7 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Горски автомобилни пътища - публична държавна собственост, могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните функции, както и за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, с решение на Министерския съвет след решение на съответния общински съвет и по предложение на министъра на земеделието и храните. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Горски автомобилни пътища - частна държавна собственост, могат да бъдат предоставени за управление на общини за изпълнение на техните функции със заповед на министъра на земеделието и храните. Въз основа на заповедта министърът на земеделието и храните сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.

(3) Когато част от горски автомобилен път е публична държавна собственост, предоставянето му за управление на общини се извършва по реда на ал. 1.

Чл. 38. (1) Собственици на поземлени имоти в горски територии, намиращи се в границите на едно землище, които са се обединили в горско сдружение, могат да предлагат уедряване на своите имоти.

(2) Предложение за уедряване на поземлени имоти в горски територии могат да подават и държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и общините.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Предложението по ал. 1 и 2 се подава от заинтересованите лица до министъра на земеделието и храните, придружено с писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти, което съдържа данни за собствениците и за имотите, които се предвижда да се включат в плана за уедряване. Към заявлението се прилага копие от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, върху която собствениците са отразили предложението си за уедряване (схема на желанията).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните се произнася писмено по предложението в двумесечен срок от получаването му. Когато становището е положително, заинтересованите лица изработват за собствена сметка план за уедряване на горските територии.

(5) Планът за уедряване може да включва горски територии - частна държавна и/или частна общинска собственост, и/или горски територии - собственост на физически или юридически лица. Горски територии - частна държавна и частна общинска собственост, могат да се включват в плана за уедряване, при условие че не се допуска разпокъсване на целостта им.

(6) Имотите на всеки участник в плана за уедряване се проектират така, че да съответстват по парична равностойност на имотите му преди уедряването. Оценките се изготвят по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2. Разходите по изготвяне на оценките са за сметка на заинтересованите лица.

(7) Уедряването на горски територии се подпомага чрез:

1. оказване на методическо ръководство от Изпълнителната агенция по горите;

2. безвъзмездно предоставяне на актуални материали и данни, съхранявани от органите по поземлената собственост и от агенцията и службите по геодезия, картография и кадастър;

3. оказване на експертна помощ при съставяне на техническото задание за изработване на плана за уедряване.

(8) Планът за уедряване се изработва от физическо или юридическо лице, притежаващо удостоверение за регистрация за дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 3 или за "изработване на задания и лесоустройствени проекти, планове и програми за гори и земи от горския фонд" по отменения Закон за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24 и 64 от 2007 г., бр. 43, 54, 63, 69, 70 и 91 от 2008 г., бр. 6, 12, 19, 32, 74, 80, 94 и 103 от 2009 г. и бр. 73 от 2010 г.), като задължително участва и лице, правоспособно да извършва дейности по кадастъра, вписано в съответния регистър по чл. 12, т. 8 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(9) При изработването на плана за уедряване може да се ползват графични данни и от системата за идентификация на земеделските парцели.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Включването на горски територии - държавна и общинска собственост, в плана за уедряване се извършва след предварително писмено съгласие от министъра на земеделието и храните, съответно от общинския съвет. За включване в плана за уедряване на горски територии, собственост на физически и юридически лица, съгласието на собствениците се представя с нотариално заверена декларация.

(11) В плана за уедряване не се включват имоти - държавна и общинска собственост, в защитени територии; имоти, върху които е наложена възбрана, обременени са с други вещни тежести или ограничени вещни права; за които се извършва делба; предмет са на съдебен спор за правото на собственост или са предмет на процедура по отчуждаване.

(12) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произтичащи от разположението им в нарушени територии, се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.

(13) Имоти, за които са сключени договори за наем или за аренда със срок 5 и повече години, се включват в плана за уедряване със съгласието на наемателя или на арендатора. Ползването по договорите за наем или за аренда преминава върху уедрения имот.

(14) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед за назначаване на постоянна комисия, която:

1. извършва проверка на данните и обстоятелствата по заявлението;

2. одобрява техническото задание за изработване на плана за уедряване;

3. приема проекта на плана за уедряване.

(15) В състава на комисията по ал. 14 се включват представители на Изпълнителната агенция по горите, на общинската служба по земеделие, на службата по геодезия, картография и кадастър, на общината, както и представител на заявителя/заявителите. При необходимост в състава на комисията могат да се привличат и други експерти.

(16) Комисията се запознава на място с всички данни и обстоятелства, извършва и служебни проверки по документи в общинската служба по земеделие и съставя протокол за резултатите от проверката.

(17) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на протокола на комисията министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството издава заповед за одобряване на плана за уедряване.

(18) Заповедта по ал. 17 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(19) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на влязлата в сила заповед министърът на земеделието и храните издава заповед за промяна на картата на възстановената собственост. Когато за землището е одобрена кадастрална карта, изменението на границите на горските територии се извършва по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(20) Общинската служба по земеделие издава на собствениците решения и скици на уедрените имоти, които имат силата на констативен нотариален акт за правото на собственост. Когато за територията е одобрена кадастрална карта, скиците се издават по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(21) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след уедряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:

1. националната сигурност и отбраната на страната;

2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;

3. изпълнението на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.

Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните се разпорежда безвъзмездно с недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски територии, когато разпореждането е между Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите се разпорежда безвъзмездно с движими вещи - държавна собственост, когато разпореждането е между Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.

Чл. 40. (1) Разпореждането с горски територии - общинска собственост, се извършва по реда, предвиден в Закона за общинската собственост.

(2) Разпореждането с горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се извършва в нотариална форма.

Чл. 41. (1) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване под наем или под аренда.

(2) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда, при условие че не се променят функциите на територията, не се възпрепятства осъществяването на други дейности в нея и не се увреждат почвите.

(3) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, предоставени под наем или под аренда, не могат да се пренаемат или преарендуват, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на директорите на държавните предприятия по чл. 163 утвърждава начални цени за провеждане на търгове за отдаване под наем и под аренда на поземлени имоти в горските територии - държавна собственост.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Началната цена за провеждане на съответния търг за отдаване под наем на поземлени имоти в горските територии - държавна собственост, не може да бъде по-ниска от определената по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 цена.

Чл. 42. Поземлените имоти в горските територии, предоставени под наем или под аренда по реда на този раздел, се ползват само за дейностите, за които са предоставени.

Чл. 43. (1) Поземлените имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се отдават под наем в случаите, когато за ползването на имота не е необходимо да се променя начинът на трайно ползване на територията.

(2) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се извършва след провеждане на търг от директора на съответното предприятие или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите за откриване на търга, както и за определяне на лицето, спечелило търга, се издават от директора на предприятието. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем.

(3) Поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, могат да се отдават под наем от органа по ал. 2, съответно от кмета на общината след решение на общинския съвет, без провеждане на търг:

1. на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - за осъществяване на техните нестопански дейности;

2. когато територията се отдава под наем за срок, по-кратък от една година;

3. за поставяне на преместваеми обекти, необходими за изпълнение на дейностите по сключени дългосрочни договори по чл. 100 и 116.;

4. (нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) за поставяне на преместваеми санитарни и складови помещения, необходими за аквакултури и свързаните с тях дейности за обекти, регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните - на лица, които са собственици или имат предоставени права за ползване на обекти и съоръжения за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми, регистрирани са по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и имат разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за водите - за срока на това разрешително, но не по-дълъг от 10 години; предоставената площ не може да бъде по-голяма от един декар.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Отдаването под наем на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, по реда на ал. 3 се извършва по цени не по-ниски от утвърдените по реда на чл. 41, ал. 4 и 5.

(5) Срокът за отдаване под наем на поземлените имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(6) Средствата от наеми на поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, постъпват в съответното държавно предприятие по чл. 163, а за горски територии - общинска собственост - в съответната община.

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) (1) Когато под наем се отдават имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, които съгласно горскостопанския план са пасище, ливада или поляна, срокът на договора за наем е не по-малко от 5 години. До участие в търг се допускат кандидати, които отговарят едновременно на следните условия:

1. са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;

2. обектите са регистрирани в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ);

3. обектите са регистрирани на територията на общината, в която попадат имотите, предмет на търга.

(2) Областната дирекция на БАБХ предоставя служебно извлечение от интегрираната система за животновъдните обекти за територията на съответната община.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Алинея 1 не се прилага, когато под наем се отдават имоти за спортни дейности или се предоставят площи до един декар.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) За свободните площи, останали след отдаването под наем при условията на ал. 1 и 3, се прилага редът по чл. 43.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и се управляват от Изпълнителната агенция по горите и от нейните структури и териториални звена, се извършва от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Отдаването под наем на недвижими имоти, които не са горски територии и са предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 163, се извършва от директора на предприятието по реда на Закона за държавната собственост, след съгласуване с министъра на земеделието и храните.

Чл. 45. (1) При сключване на договор за наем на поземлен имот в горска територия - държавна или общинска собственост, за срок, по-дълъг от три години, наемодателят писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 46. Ползването на дървесина не може да бъде предмет на договор за наем на поземлен имот в горска територия - държавна или общинска собственост.

Чл. 47. (1) Поземлените имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване чрез аренда, когато ползването е свързано с промяна на начина на трайно ползване на територията.

(2) Обект на договора за аренда могат да бъдат и съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи дейностите по договора.

(3) Поземлените имоти в горските територии - държавна собственост, се предоставят под аренда след провеждане на търг от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. Заповедите за откриване на търга, както и за определяне на лицето, спечелило търга, се издават от директора на предприятието.

(4) Арендните отношения за горските територии - държавна собственост, се уреждат с договор за аренда, сключен от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 или от оправомощено от него длъжностно лице. С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

(5) Сроковете и начинът на плащане се уреждат в договора. За всяка календарна година размерът на арендното плащане за горските територии - държавна собственост, не може да бъде по-малък от утвърдените по реда на чл. 41, ал. 4 цени.

(6) Поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, могат да бъдат предоставени за временно ползване чрез аренда след провеждане на търг. Заповедта за откриване на търга се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет.

(7) Срокът на договора за аренда на горски територии - държавна и общинска собственост, не може да бъде по-дълъг от 30 години.

(8) Средствата от арендното плащане постъпват в съответното държавно предприятие по чл. 163, а за горски територии - общинска собственост - в съответната община.

(9) Арендодателят предприема действия за отразяване на промяната на начина на трайно ползване на територията в кадастралната карта, съответно в картата на възстановената собственост след сключването на договора, съответно след неговото прекратяване.

Чл. 48. (1) Добивите, получени от отдадените под аренда поземлени имоти в горски територии, в резултат на дейността, за която е сключен договорът, са собственост на арендатора.

(2) Не може да бъде предмет на договора за аренда ползването на дървесина и недървесни горски продукти с изключение на такива, създадени в резултат на дейността на арендатора, за която е сключен договорът.

Чл. 49. (1) В едномесечен срок от сключването на договора за аренда на горски територии - държавна собственост, държавното предприятие по чл. 163 писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 50. (1) Текущото поддържане на обекта на договора, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи обекта на договора съоръжения и ограждения, е за сметка на арендатора.

(2) Арендаторът е длъжен да застрахова съществуващите в съответния имот сгради, машини и съоръжения, обслужващи горскостопанските дейности, които са обект на договора.

Чл. 51. Предоставянето под наем или под аренда на поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, се извършва по ред, определен с наредба на съответния общински съвет.

Чл. 52. (1) При сключване на договор за аренда на поземлен имот в горска територия - общинска собственост, общината писмено уведомява съответната регионална дирекция по горите.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и в случаите на прекратяване на договора.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните предоставя безвъзмездно за управление движими вещи и недвижими имоти - държавна собственост, които не са горски територии, на:

1. държавните предприятия по този закон;

2. Изпълнителната агенция по горите, нейните структури и специализирани териториални звена.

Чл. 54. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на:

1. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.)

2. стълбове за телекомуникационно оборудване, радио- и телевизионно разпространение, съобщителни линии, безжичен интернет и други съоръжения на техническата инфраструктура;

3. сгради и съоръжения, свързани с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите и дивеча, независимо от тяхната собственост:

а) автомобилни горски пътища;

б) заслони за обществено ползване;

в) ферми за отглеждане на дивеч, риболюпилни и рибарници;

г) посетителски и информационни центрове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;

д) горски и ловни кантони, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване;

е) (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) контролни горски пунктове, които не включват помещения за постоянно или временно обитаване, както и съоръжения за опазване на горите от пожари;

ж) (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) зооветеринарни и биотехнически съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.)

5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.)

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация - за срок до 20 години;

7. (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) съоръжения и обекти за реставрация и адаптация на недвижими археологически културни ценности.

(2) Правото на строеж се учредява безсрочно или за определен срок:

1. от Министерския съвет - за горски територии - публична държавна собственост, с изключение на случаите, когато правото на строеж се учредява за изграждане на обекти по ал. 1, т. 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост:

а) (отм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.)

б) (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) за обектите по ал. 1, т. 6;

3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горските територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1 и 2, както и за изграждане в горски територии - публична държавна собственост, на обекти по ал. 1, т. 3;

4. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

5. от други собственици или обединения на собственици на поземлени имоти в горски територии - за собствените им имоти.

(3) Не се разрешава изграждането на обекти по ал. 1, т. 3, букви "б" - "е", когато това не е предвидено в приетите за съответната територия горскостопански планове, програми или планове за управление на защитени територии.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се учредява право на строеж върху поземлени имоти в горски територии в случаите, когато в специален закон е въведена забрана за строителство.

Чл. 55. (1) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - за поземлените имоти в горските територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 54, ал. 1, т. 6 и 7;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;

3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.

(2) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства. Учредяването на правото на строеж е безвъзмездно.

(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване право на строеж за поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота или извадка за група поземлени имоти от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях;

2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

4. (нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) акт за предоставяне на статут на недвижима археологическа културна ценност съгласно Закона за културното наследство, в случаите по чл. 54, ал. 1, т. 7.

(4) В двумесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава и може да се обжалва по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.

(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Не се изисква предварително съгласуване за учредяване на право на строеж за изграждане на:

1. обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3, букви "б" - "е";

2. национални обекти и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията;

3. обекти на техническата инфраструктура на територията на повече от една община или една област, когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) За учредяване право на строеж по чл. 54, ал. 1, т. 2, т. 3, буква "ж" и т. 6 и 7 върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се подава заявление по образец до органа, дал предварително съгласуване за учредяване правото на строеж по чл. 54, ал. 1, т. 2, т. 3, буква "ж" и т. 6 и 7, комплектувано със следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях или комбинирана скица, съдържаща същите данни;

2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

3. оценка на имота съгласно наредбата по чл. 86, ал. 2;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) В случаите по чл. 55, ал. 6 заявлението се подава до компетентния орган по чл. 55, ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Заявленията за учредяване право на строеж се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Органът по чл. 55, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява право на строеж върху горската територия или постановява отказ.

(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) В случаите по чл. 55, ал. 6, когато заявлението е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, компетентният орган по чл. 55, ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. За учредяване право на строеж върху поземлени имоти в горски територии - общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредба на общинския съвет.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Цената за учреденото вещно право на строеж се посочва в акта за учредяването му и се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване правото на строеж и извършеното плащане по ал. 7 се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождение на имота, а копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

Чл. 57. (1) Правата на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж, се погасяват:

1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) в случай на неплащане на дължимата цена в срока по чл. 56, ал. 7;

2. ако правото не се упражни в продължение на 5 години.

(2) Средствата от учреденото право на строеж постъпват:

1. в съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските територии - държавна собственост;

2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3 стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост, върху които е учредено право на строеж, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В случай на погасяване на правата по ал. 1 лицето, в чиято полза е учредено правото на строеж, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на структури на Изпълнителната агенция по горите, държавни горски стопанства, държавни ловни стопанства и учебно-опитни горски стопанства се издава писмено разрешение от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице - за горски територии, държавна собственост.

(2) За изграждане на обекти по чл. 54, ал. 1, т. 3 за осъществяване на дейността на съответната община се издава решение на общинския съвет - за горски територии, общинска собственост.

Чл. 59. (1) Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна и общинска собственост, се учредява в нотариална форма.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Не е необходимо учредяване право на строеж за изграждане на обектите по чл. 54, ал. 1 в случаите, когато строителството се извършва от собственика на територията или от горско сдружение по чл. 183, в което собствеността на отделните собственици е възстановена в идеални части. Изграждането на такива обекти се допуска след издаване на разрешение за строеж.

Чл. 60. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлените имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, върху които е учредено възмездно право на строеж, е собственост на заявителя.

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организира от заявителя по реда на този закон за негова сметка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината от обектите по чл. 59, ал. 2 се извършват след издаване на разрешение за строеж.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В едногодишен срок след изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на което е учредено, е длъжно да премахне за своя сметка постройките и съоръженията, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за учредяването му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, върху които е учредено безвъзмездно право на строеж по чл. 55, ал. 2, е собственост на:

1. съответното държавно предприятие - за поземлени имоти - държавна собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл. 163;

2. съответната община - за поземлени имоти - общинска собственост.

(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 5 се организират от съответното държавно предприятие или община.

Чл. 61. (1) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за изграждане и/или обслужване на:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации, въздушни и подземни електропроводи, кабели и други довеждащи и отвеждащи проводи на техническата инфраструктура, включително на прилежащите към тях съоръжения (шахти с площ до 15 кв. м или стъпки с площ до 100 кв. м на стълбове за въздушни електропроводи);

2. телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии;

3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) лифтове и влекове - за срок до 30 години;

4. обхвата на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;

5. (нова - ДВ, бр. 83 от 2018 г.) нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за обслужване на надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сервитут върху поземлени имоти в горски територии се учредява безсрочно или за определен срок:

1. от Министерския съвет - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост:

а) за въздушни електропроводи над 20 kV;

б) за лифтове и влекове;

в) (доп. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.) за обектите по ал. 1, т. 4 и т. 5;

3. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън тези по т. 1 и 2;

4. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

5. от собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.

Чл. 62. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - за поземлените имоти в горските територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлените имоти в горски територии - частна държавна собственост, по чл. 61, ал. 3, т. 3;

3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика - за останалите поземлени имоти в горски територии.

(2) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, искането за предварително съгласуване се прави от съответните министри и ръководители на ведомства.

(3) Искането за предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горските територии - държавна и общинска собственост, се придружава от следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота или извадка за група поземлени имоти от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях;

2. задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията.

3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

(4) В едномесечен срок от постъпване на искането лицата по ал. 1 се произнасят по него. Решението на лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс и може да се обжалва при условията и по реда, определени в него.

(5) Когато искането е за поземлен имот в горска територия - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(6) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Не се изисква предварително съгласуване за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии за:

1. национални обекти и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията;

2. обекти на техническата инфраструктура на територията на повече от една община или една област, когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Чл. 63. (1) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 61, ал. 3, т. 2;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън посочените в т. 1;

3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика - за горската територия, частна собственост.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях или комбинирана скица, съдържаща същите данни;

2. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

3. документ за определяне на цената за сервитута;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.

(3) Когато за изграждането на обект или съоръжение в горски територии е необходимо учредяване право на строеж и сервитут, заявленията се разглеждат едновременно.

(4) Органът по ал. 1, т. 1 - 3 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасяне по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство.

(5) За учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2. Цената за учредяване на сервитута се посочва в акта за учредяването му.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 4 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Цената по ал. 5 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на сервитут. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, се погасяват.

(8) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут и извършеното плащане на дължимата цена се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

(9) Цената за учредения сервитут постъпва:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;

2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.

(10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определената по реда на чл. 86, ал. 3 и 4 стойност на дървесината от горските територии - държавна собственост, върху които е учреден сервитут или такъв възниква по силата на специални закони, постъпва в приход на съответното държавно предприятие по чл. 163.

(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Учредяването на сервитути върху поземлени имоти - горски територии, които са предоставени за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната, се извършва след разрешение от ръководителя на съответното ведомство, на което са предоставени. Разрешението се изисква от заявителя и се прилага към документите по ал. 2.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За сервитутите, които възникват по силата на специални закони в горските територии, се прилагат разпоредбите на съответните закони.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Приемането на подробен устройствен план за сервитутите по ал. 1 се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Алинея 2 не се прилага за обекти с национално значение или общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Определянето на обезщетението за сервитута по ал. 1 се извършва по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2.

Чл. 65. (1) Сервитутът върху поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма.

(2) Начинът на плащане за учредяване на сервитут в имот - собственост на физическо или юридическо лице, се определя в договора по ал. 1.

Чл. 66. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Когато собственикът на обектите по чл. 61, ал. 1 и 2 и на горската територия, върху която са разположени - частна собственост, е едно и също лице, не се учредява сервитут за изграждане и/или обслужване на обектите.

Чл. 67. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Титулярят на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на обекта по чл. 61, ал. 1 и 2.

Чл. 68. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Собствеността върху дървесината от поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути или такива възникват по силата на специални закони, е на титуляря на сервитута, като добивът и разпореждането с дървесината се организира от него и за негова сметка по реда на този закон.

Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване на подземни богатства въз основа на разрешение, издадено по Закона за подземните богатства - за срока на разрешението;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) на държавни органи, извършващи дейности по контрол и опазване на околната среда - когато това е свързано с дейността им, както и на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите - безсрочно;

3. (доп. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) за извършване на теренни проучвания и консервация на археологически ценности - за срок не по-дълъг от три години;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) за извършване на дейности, свързани с допроучване на подземни богатства въз основа на предоставена концесия за добив по Закона за подземните богатства - за периода, в който ще бъдат извършени дейностите по допроучване в съответствие със съгласуван по реда на Закона за подземните богатства работен проект.

(2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се учредява:

1. от Министерския съвет - в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;

2. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - в случаите по ал. 1, т. 1 и 4, за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост;

3. от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. от собственика - за горската територия, частна собственост.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от:

1. директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице - за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, предоставени за управление на предприятието;

2. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

3. собственика - за горската територия, негова собственост.

Чл. 70. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се подава заявление по образец до:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 2 и 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 4;

3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост;

4. собственика - за горската територия, частна собственост.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Когато заявлението по ал. 1 е за горски територии - държавна или общинска собственост, към него се прилага скица на имота или скица-проект с координатите на точките, определящи границите на поземления имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, и оценка на имота, а когато правото на ползване се учредява за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване, или с допроучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, и:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) разрешение за търсене и проучване или за проучване, издадено по реда на Закона за подземните богатства, или договор за предоставяне на концесия за добив заедно със съгласувания по реда на Закона за подземните богатства работен проект;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изготвен и одобрен проект за рекултивация в съответствие с нормативно установените изисквания за рекултивация на нарушени терени - когато дейността, за която се учредява правото на ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен слой;

4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) безусловна неотменяема банкова гаранция за изпълнение на проекта по т. 3 в размер на общата стойност на рекултивацията и базисната цена на имота, върху който се учредява правото на ползване, определена по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2, издадена в полза на собственика или на съответното държавно предприятие по чл. 163, когато дейността, за която се учредява правото на ползване, е свързана с отнемане на повърхностния почвен слой; гаранцията се освобождава в едномесечен срок след приемане на рекултивацията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Органът по чл. 69, ал. 2, т. 1 - 3 се произнася по заявлението, като учредява право на ползване или постановява отказ. Когато искането е за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване, или с допроучване на подземни богатства, или за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, органът по ал. 1, т. 1 и 2 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско предприятие или държавно ловно стопанство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Актовете по ал. 3 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството собственикът на пчелина подава заявление до лицата по чл. 69, ал. 3. Към заявлението се прилагат доказателства, че заявителят е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството и е собственик на постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства.

(6) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по реда на ал. 5, а се издава разрешение от лицата по чл. 69, ал. 3.

(7) Актът за учредяване право на ползване по ал. 5 и разрешението по ал. 6 се издават в деня на подаване на заявлението.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, за извършване на дейности по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 4, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.

(2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, в полза на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, се извършва безвъзмездно.

(3) Цената по ал. 1 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.

(4) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване право на ползване, а в случаите по ал. 1 - и след извършено плащане, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кметът на общината, сключва договор със заявителя. Договорът се вписва от лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, в службата по вписванията по местонахождението на имота и копие от вписания договор се изпраща в съответната регионална дирекция по горите.

(5) Цената за учреденото право на ползване постъпва:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) в бюджета на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост;

2. в съответната община - за горските територии - общинска собственост.

(6) Правото на ползване за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна или общинска собственост, се учредява от собственика в нотариална форма, с изключение на случаите по чл. 69, ал. 1, т. 3.

(7) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии по чл. 69, ал. 3, както и издаването на разрешение по чл. 70, ал. 6 е безвъзмездно.

Чл. 72. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии - държавна или общинска собственост, върху които е учредено право на ползване, е собственост на титуляря на правото на ползване.

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от титуляря на правото на ползване по реда на този закон за негова сметка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) След изтичане на срока, за който е учредено правото на ползване по чл. 69, ал. 1, т. 1, 3 и 4, титулярят на правото на ползване е длъжен да извърши рекултивация на терена. Рекултивацията се извършва за негова сметка в едногодишен срок от погасяване правото на ползване. Рекултивацията се извършва при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

Чл. 73. (1) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) площадки за изграждане на транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени предприятия и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни или отпадъчни води и други хидротехнически съоръжения, както и на площадкови енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката;

2. трасета на линейни обекти, разположени върху повърхността на терена - пътища и железопътни линии, включително съоръженията към тях, водни канали;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии в случаите, когато има действащи общи устройствени планове на общините или за части от тях, в които се намират имотите;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила:

а) подробен устройствен план - за реализиране на проекти за предоставяне на социални услуги - резидентен тип, и социални услуги от специализираните институции;

б) общ устройствен план - в останалите случаи;

5. (доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, за изграждането на които има решение на Министерския съвет, както и изграждане на индустриални паркове по смисъла на Закона за индустриалните паркове и общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията;

6. изграждане на стълбове за лифтове и влекове, както и на основи на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове;

7. изграждане на ски писти.

(2) Забранява се промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии за срок 20 години след опожаряването им. Забраната не се прилага, когато промяната на предназначението е свързана със:

1. отбраната или сигурността на страната;

2. изпълнението на инвестиционни проекти, одобрени с решение на Министерския съвет;

3. изпълнение на инвестиционни проекти за нужди на общината, одобрени с решение на общинския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Приходите от промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните и се разходват само за залесяване и строителство и поддръжка на горски пътища.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии по ал. 1, т. 3 и т. 4, буква "б" се извършва, след като заявителят е придобил правото на собственост върху имота.

(5) Поземлени имоти в горски територии се смятат с променено предназначение от датата на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост.

(6) Не се допуска промяна на предназначението на горски територии за ски писти и стълбове за лифтове и влекове, когато изграждането им не е предвидено в приетите областни планове за развитие на горските територии.

(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За срок до 30 години не се допуска промяна на функционалното предназначение на обекти, изградени върху поземлени имоти, чието предназначение е променено по реда на ал. 1, т. 4, буква "а".

(8) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните. Промяната на предназначението на горски територии - публична държавна собственост, се извършва само за строителство на обекти, които са държавна или общинска собственост.

(2) Промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 се извършва:

1. от комисия в регионалната дирекция по горите - за поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на съответната регионална дирекция по горите;

2. от комисия в Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии извън посочените в ал. 1 и в т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Комисиите по ал. 2 се назначават със заповед на министъра на земеделието и храните.

(4) В състава на комисията по ал. 2, т. 1 се включват представители на регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В състава на комисията по ал. 2, т. 2 се включват представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Изпълнителната агенция по горите.

(6) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на чл. 73, ал. 5.

Чл. 75. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът прави искане за предварително съгласуване пред:

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост;

2. съответната комисия по чл. 74, ал. 2 - за поземлени имоти в горски територии извън посочените в т. 1.

(2) Искането за предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се придружава от следните документи:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) скица на имота или скица-проект от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост;

2. одобрено задание за изработване на подробен устройствен план, изготвено в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията;

3. решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - собственост на общините;

4. (нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице - за имотите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие;

(3) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането органът по ал. 1 се произнася по него. Когато искането е за поземлени имоти в горски територии - държавна собственост, органът по ал. 1 преди произнасянето по него служебно изисква становище от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. Органът по ал. 1 незабавно прекратява производството, ако съгласно становището по ал. 2, т. 4 в поземления имот попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Одобряването на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията се извършва след предварително съгласуване промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии.

Чл. 76. Не се изисква предварително съгласуване за промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии в случаите по чл. 73, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

Чл. 77. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии собственикът или инвеститорът подава заявление по образец до органа, издал решението за предварително съгласуване, комплектувано със следните документи:

1. документ за собственост - за поземлени имоти в горски територии, които не са държавна собственост, а когато заявлението е подадено от инвеститор - и писмено съгласие на собственика;

2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост;

3. одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

4. оценка на имота по наредбата по чл. 86, ал. 2;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влезли в сила административни актове, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда или по реда на Закона за биологичното разнообразие, или становище на компетентния орган по околна среда по двата закона;

(2) Органът по чл. 75, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като издава решение за промяна на предназначението на поземления имот или постановява отказ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Решението по ал. 2 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 78. (1) За промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Цената за промяна на предназначението се заплаща в тримесечен срок от съобщаването на акта за промяна на предназначението.

(3) Правата на лицата, в полза на които е постановена промяна на предназначението, се погасяват, когато:

1. цената за промяна на предназначението не бъде заплатена в срока по ал. 2;

2. в тригодишен срок от влизане в сила на разрешението за строеж на обекта, за който е променено предназначението, не е започнало строителството му, а за обектите на техническата инфраструктура - в четиригодишен срок, но не повече от 10 години от влизане в сила на акта за промяна на предназначението.

(4) Промяната на предназначението се извършва безвъзмездно в случаите:

1. по чл. 73, ал. 1, т. 5 относно обектите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

2. на изграждане на обекти по чл. 73, ал. 5.

(5) В 7-дневен срок от заплащането на цената за промяна на предназначението Изпълнителната агенция по горите изпраща препис от акта за промяна на предназначението на службата по геодезия, картография и кадастър - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.

(6) В случаите по чл. 73, ал. 5 в 7-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща копие от него в службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имотите - за отразяване в кадастралната карта и регистри, съответно в общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.

(7) В случай на погасяване на правата по ал. 3 лицето, в чиято полза е постановена промяна на предназначението, е длъжно да премахне за своя сметка изградените в имота постройки и съоръжения, както и да извърши възстановяване на терена, освен ако не е уговорено друго в акта за промяна на предназначението.

Чл. 79. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението. Лицето подава заявление за закупуване в срок до една година от влизането в сила на акта за промяна на предназначението, като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено за концесии за добив на подземни богатства, заявлението се подава в срок до три години от влизането в сила на акта за промяна на предназначението.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Продажбата по ал. 1 се извършва със заповед от:

1. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице - за горските територии, държавна собственост;

2. кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на наредбата на съответния общински съвет - за горските територии, общинска собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 министърът на земеделието и храните възлага на независим оценител да изготви пазарна оценка на продавания имот. Стойността на възнаграждението за извършената оценка се включва като дължима такса в заповедта за продажба.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Продажната цена на поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имотите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) При прехвърляне на собствеността се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху продажната цена.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) В 7-дневен срок от сключването на договора за продажба продавачът изпраща препис от договора на службата по геодезия, картография и кадастър - за отразяване в кадастралната карта и регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване в картата на възстановената собственост.

(7) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Не се допуска продажба на поземлени имоти в горски територии с променено предназначение, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които съгласно становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице попадат пясъчни дюни.

(8) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Правото на лицето да закупи имота с променено предназначение се погасява, когато:

1. заявлението за закупуване не е подадено в срока по ал. 1, изречение второ;

2. продажната цена не е платена в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта за продажба на поземления имот.

(9) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В случаите по ал. 8 министърът на земеделието и храните издава заповед за отразяването на имота като горска територия, която се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Копие от заповедта се изпраща на съответното държавно предприятие, на регионалната дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър или на общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта компетентният орган по Закона за устройство на територията отменя или изменя акта, с който е утвърден съответният подробен устройствен план.

(10) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.)

Чл. 80. (1) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено, е на собственика на съответния имот.

(2) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 1 се организират от собственика по реда на този закон за негова сметка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината от поземлени имоти в горски територии, чието предназначение е променено безвъзмездно по чл. 78, ал. 4, е собственост на:

1. съответното държавно предприятие - за поземлени имоти - държавна собственост, които се управляват от държавните предприятия по чл. 163;

2. съответната община - за поземлени имоти - общинска собственост.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Добивът и разпореждането с дървесината по ал. 3 се организират от съответното държавно предприятие или община.

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Промяната на предназначението на земеделски територии или нарушени територии по смисъла на Закона за устройство на територията в горски територии се извършва безвъзмездно със заповед на министъра на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(2) Заявление за промяна на предназначението по ал. 1 се подава в регионалната дирекция по горите по местонахождение на имота:

1. от директора на съответната областна дирекция "Земеделие" - за земеделски територии - държавна собственост, както и за рекултивирани нарушени територии;

2. от собственика - за земеделски територии извън посочените в т. 1.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. документ за собственост за земите, които не са държавна собственост;

2. скица на имота с координатите на точките, определящи границите на поземления имот от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост;

3. протокол на комисията, приела рекултивацията - за рекултивирани нарушени територии;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на Закона за биологичното разнообразие или становище на компетентния орган по околна среда.

(4) Въз основа на документите по ал. 3 в 14-дневен срок регионалната дирекция по горите дава становище по заявлението и изпраща преписката в Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В 7-дневен срок от постъпването на документите по чл. 81 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за промяна на предназначението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) В 14-дневен срок от постъпването на предложението по ал. 1 министърът на земеделието и храните издава заповед за промяна на предназначението.

(3) Заповедта по ал. 2 се изпраща на заявителя, на регионалната дирекция по горите, както и на съответната общинска служба по земеделие или служба по геодезия, картография и кадастър за отразяване на промяната.

Чл. 83. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че след 1 март 1991 г. земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон, лицата, извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените места.

(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в един местен и един централен ежедневник и се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, регионална дирекция по горите и Изпълнителната агенция по горите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Въз основа на списъка по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на собствениците на съответните имоти обстоятелствата по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) В 6-месечен срок от съобщаването на обстоятелствата по ал. 1 собственикът, който желае да ползва имота си като земеделска територия, подава декларация до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Когато собственикът декларира писмено пред изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, че желае да ползва имота си като земеделска територия, в срок до три години от подаване на декларацията той е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност.

(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Промяна на предназначението на имот по ал. 1 като горска територия се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните, когато собственикът:

1. декларира, че ще ползва имота си като горска територия;

2. не подаде декларация в срока по ал. 4;

3. не почисти имота си от горскодървесна растителност в срока по ал. 5.

(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните издава заповед по ал. 6 въз основа на мотивирано предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, което съдържа описание на размера на имотите, вида и произхода на гората.

(8) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Заповедта по ал. 7 се изпраща на собственика, на съответната регионална дирекция по горите, както и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър - за отразяване на промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри, или на общинската служба по земеделие - за отразяване на промяната в картата на възстановената собственост.

(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Независимо от извършването на инвентаризацията по ал. 1 негодни за земеделско ползване територии могат да бъдат включени в горските територии по реда на ал. 7 и 8 въз основа на писмено заявление от собственика на имота до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(10) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 8 не се прилагат за територии, предоставени за обекти на националната сигурност и отбраната.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) (1) Извън случаите по чл. 83, когато физическо или юридическо лице, собственик на поземлени имоти в земеделски територии, установи, че имотите му са придобили характеристиките на гора по смисъла на този закон след 1 март 1991 г., но желае да ги ползва като земеделска територия, той подава декларация до директора на съответната регионална дирекция по горите.

(2) Към искането се прилагат документ за собственост и скица на имота.

(3) Директорът на регионалната дирекция по горите назначава комисия, която да установи обстоятелствата по ал. 1. Комисията включва представители на регионалната дирекция по горите и на общинската служба по земеделие. Комисията уведомява заинтересованото лице или упълномощен негов представител за датата и часа, в който ще бъде извършена теренна проверка на имота.

(4) Комисията извършва проверка по горскостопанска карта, чрез цифровата ортофотокарта и по други налични документи за обстоятелствата по ал. 1 и съставя протокол.

(5) Когато от наличните документи по ал. 4 не може да се установи кога имотите са придобили характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, комисията извършва проверка на място за установяване на тези обстоятелства.

(6) Когато собственикът е декларирал писмено пред директора на регионалната дирекция по горите, че желае да ползва имота си като земеделска територия, и комисията е установила, че данните от декларацията отговарят на състоянието на имота, в срок до три години от подаване на декларацията той е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност.

(7) Когато в срока по ал. 6 собственикът не почисти имота си от горскодървесната растителност, се прилага чл. 83, ал. 7 и 8.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Актовете по чл. 56, ал. 4, чл. 63, ал. 4,чл. 70, ал. 3,чл. 77, ал. 2 и чл. 79, ал. 6, както и стойността на пазарната оценка по чл. 79, ал. 3 се публикуват на интернет страницата на издателя на акта при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Чл. 86. (1) При промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, уедряване, разпореждане и учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, както и в случаи, за които това е предвидено в нормативен акт, се изготвя оценка на имота.

(2) Оценките се изготвят от правоспособни независими оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители, като условията и редът за извършване на оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) При изготвяне на оценки за учредяване на ограничени вещни права върху горски територии - държавна и общинска собственост, в оценката се включва и стойността на дървесината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Разпоредбата на ал. 3 се прилага и при изготвяне на оценки за определяне на обезщетението за сервитути, които възникват в горските територии по силата на специални закони.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При промяна на предназначението, учредяване или възникване на сервитути, както и при учредяване на ограничени вещни права върху гори - държавна и общинска собственост, се заплаща цена за компенсационно залесяване, определяна ежегодно със заповед на министъра на земеделието и храните.

(6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Цената по ал. 5 постъпва в приход на:

1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горите - държавна собственост;

2. съответната община - за горите - общинска собственост.

(7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Платената по ал. 6 цена се разходва само за създаване на нови гори.

Чл. 87. Стопанисването на горските територии обхваща дейностите по залесяване, защита срещу ерозия и порои и провеждане на сечи в горите.

Чл. 88. (1) Горите се стопанисват като високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и нискостеблени.

(2) Високостеблените гори се стопанисват по начин, запазващ семенния им произход.

(3) Издънковите за превръщане в семенни гори се стопанисват по начин, осигуряващ превръщането им в семенни.

(4) Нискостеблените гори се стопанисват по начин, осигуряващ издънковото им възобновяване.

(5) Не се стопанисват като гора:

1. плантации за коледни елхи и зеленина;

2. плантации от дървесни или храстови видове, създадени с цел ускорено производство на биомаса;

3. насаждения за производство на плодове;

4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) плантации от бързорастящи горскодървесни видове, създадени върху земеделски земи или урбанизирани територии, с кратък срок на отглеждане с цел производство на специална дървесина; срокът за отглеждане на горскодървесните видове се определя с наредбата по чл. 18, ал. 1.

5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.)

Чл. 89. Залесяването обхваща дейностите по създаване на гори:

1. събиране, добив и производство на горски репродуктивни материали;

2. подготовка на почвата и засаждане/засяване на горски репродуктивни материали и ограждане;

3. попълване, отглеждане, инвентаризация на културите;

4. подпомагане на естественото възобновяване.

Чл. 90. (1) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои обхваща дейностите, свързани с предпазване изнасянето на фини фракции от застрашената почва, за поддържане на почвеното плодородие, чрез ограничаване или намаляване на повърхностния воден отток, предпазване на най-горния слой от ветрова ерозия и осигуряване на възможност за развитие на растителност, включително чрез създаване на технически съоръжения.

(2) Защитата на горските територии срещу ерозия и порои, както и строежът на укрепителни съоръжения се извършват при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 4.

Чл. 91. (1) Залесяването и защитата на горските територии срещу ерозия и порои се извършват в съответствие с утвърдените горскостопански планове и програми.

(2) Залесяването се извършва въз основа на технологични планове за залесяване. Технологичните планове за залесяване се изготвят по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 1.

(3) Когато в резултат на бедствия, пожари и каламитети е необходимо залесяване на горската територия, което не е предвидено в утвърдения горскостопански план или програма, то се извършва само въз основа на технологичен план за залесяване.

Чл. 92. Защитата на горските територии срещу ерозия и порои в случаите, когато се осъществява и чрез технически съоръжения, се извършва по утвърдени специализирани проекти.

Чл. 93. (1) За залесяване се използват подходящи за съответния тип и условия на месторастене дървесни и храстови видове, като с предимство се ползват местни видове.

(2) Забранява се залесяването:

1. с дървесни и храстови видове, които не са посочени в областните планове за развитие на горските територии, в горскостопанските планове и програми, както и с видове, забранени в плановете за управление на защитените територии и защитените зони;

2. върху поляни и ливади в горските територии, освен в случаите на защита срещу ерозия и порои.

3. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.)

(3) Горските разсадници, в които се произвеждат фиданки за залесяване в горски територии, се регистрират в съответната регионална дирекция по горите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 3.

Чл. 94. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Изпълнението на дейностите по залесяване и защита срещу ерозия и порои в горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, общински горски структури и търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1.

(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат:

1. при строителство на баражи, прагове и подпорни стени;

2. когато дейности по залесяване с механизиран начин на извършване се възлагат самостоятелно;

3. когато дейностите се извършват от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика в собствените му гори или в гори - собственост на негови роднини по права линия без ограничения, на роднини по съребрена линия до трета степен включително и на роднини по сватовство до втора степен включително.

Чл. 95. (1) Министерският съвет приема наредба за определяне на условията и реда за възлагане на дейностите в горските територии - държавна или общинска собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните приема наредби за определяне на условията и реда за:

1. залесяване на горски територии и на земеделски земи, използвани за създаване на специални, защитни и стопански гори и на гори в защитени територии, инвентаризация на създадените култури, тяхното отчитане и регистриране;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) определяне, одобряване, регистрация и отмяна на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на горски репродуктивни материали, тяхното окачествяване, търговия и внос;

3. регистрация на горски разсадници, както и за производство на фиданки в горските разсадници - държавна собственост;

4. защита на горските територии срещу ерозия и порои, както и строеж на укрепителни съоръжения.

Чл. 96. (1) Изпитването и определянето на произхода и качеството на горските репродуктивни материали се осъществяват от специализирани териториални звена на Изпълнителната агенция по горите - горски семеконтролни станции, при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.

(2) Търговията и вносът на горски репродуктивни материали се извършват от доставчици, регистрирани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите или в държава - членка на Европейския съюз. Условията и редът за регистрацията и воденето на регистъра се определят с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) В публичния регистър по ал. 2 се вписват и държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите - доставчици на горски репродуктивни материали.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Въз основа на акт на Европейската комисия министърът на земеделието и храните може, при условията и по реда на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, да:

1. разрешава производството с цел търговия на горски репродуктивни материали, отклоняващи се от минималните изисквания, посочени в наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2, когато техният произход е естествено адаптиран към местните и регионалните условия и е застрашен от генетична ерозия;

2. разрешава предлагането на пазара на територията на Република България на горски репродуктивни материали, предназначени за изпитване, научни цели, селекция или генетична консервация, както и на генеративни единици, които не са предназначени за лесовъдството;

3. разрешава вноса на горски репродуктивни материали, за които се отнасят изискванията за търговия на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2;

4. забранява на цялата територия на Република България или части от нея търговията с определен репродуктивен материал на краен потребител за посяване или засаждане.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Сечищата и пожарищата, които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изсичането или изгарянето им при пожар, се залесяват от собственика им до две години след изтичането на тригодишния период.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Когато в горскостопанския план или програма, или в план-извлечение за промяна на вида на сечта и възобновяването е предвидено възобновяване по изкуствен начин, залесяването се извършва в срок до три години от изсичане на насаждението.

Чл. 98. (1) (Предишен текст на чл. 98 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и общините - собственици на гори, могат да предоставят безвъзмездно горски репродуктивни материали за залесяване, за опитни и научни цели и за обучение на ученици и студенти, както и за извършване на залесяване от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, по ред, определен с наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Горски репродуктивни материали могат да се предоставят безвъзмездно и на Изпълнителната агенция по горите за представителни цели.

Чл. 99. (1) Собственици на поземлени имоти в горски територии, както и лица, които извършват дейности в горски територии, които с действието си или вследствие на неизпълнение на разпореждане на компетентен орган са довели до увреждане на териториите или ерозиране на почвите, са длъжни да ги рекултивират. Рекултивацията се извършва за тяхна сметка в срок, определен от регионалната дирекция по горите.

(2) Рекултивацията се извършва при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.

Чл. 100. Държавните предприятия по чл. 163 могат да сключват дългосрочни договори за възлагане на дейностите по създаване на гори за срок до 10 години. Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Чл. 101. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми или план-извлечение.

(2) Сечите в горите в защитените територии и защитените зони се провеждат при спазване на заповедите за тяхното обявяване и плановете им за управление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните приема наредба, с която се определят:

1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане;

2. условията и редът за провеждане на сечите;

3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч;

4. условията и редът за издаване на позволителното за сеч;

5. системата от режими и мерки за стопанисване на типовете природни местообитания;

6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) условията и редът за провеждане на сечите в границите на корекции на реки;

7. (нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) специфичните изисквания при провеждане на сечи в защитни горски територии;

8. (нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) условията и редът за изготвяне, издаване и одобряване на план-извлеченията и предписанията;

9. (нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) условията и редът за провеждане на сечи в изключителни случаи.

Чл. 102. Възобновителни сечи се провеждат при възраст не по-малка от:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) 80 години във високостеблените гори с изключение на брезовите, върбовите и тополовите, както и изкуствено създадените насаждения извън естествения им район на разпространение;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) 50 години в издънковите гори за превръщане в семенни;

3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) 15 години за акациевите гори и 20 години за останалите нискостеблени гори.

Чл. 103. (1) Сечта във високостеблените гори се провежда през цялата година, а в нискостеблените - от 1 септември до 1 април.

(2) За запазване на подраста във високостеблените гори собствениците или лицата, на които е предоставено управлението на горите, могат да забранят сечта от 1 април до 1 октомври.

Чл. 104. (1) Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) провеждането на гола сеч във всички гори с изключение на тополовите, върбовите и нискостеблените гори;

2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) провеждането на гола сеч в липовите гори на площ, по-голяма от 2 хектара;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) сливането на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори с изключение на акациевите;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) сечта в клековите и чермуровите гори с изключение на санитарната;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.

(2) Забранява се превишаването на планираното ползване по площ от възобновителни сечи във високостеблените гори за срока на действие на съответните горскостопански планове или програми, освен поради бедствия, пожари, каламитети и промяна на предназначението на горските територии.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Забранява се извършването на добив на дървесина през тъмната част на денонощието.

Чл. 105. Не се смята за гола сеч отсичането на всички дървета на определена територия, когато това се извършва за:

1. осъществяване на дейности, свързани с опазване и защита на горските територии или извършвани в интерес на здравето и безопасността на гражданите;

2. защита и опазване на културни ценности след предписание на Министерството на културата, както и за научноизследователски цели;

3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) усвояване на дървесина, повредена вследствие на биотични или абиотични въздействия;

4. провеждане на окончателни фази на възобновителни сечи с настъпило естествено възобновяване;

5. опазване и възстановяване на природни местообитания и местообитания на видове, включени в приложения № 1, 2 и 3 към Закона за биологичното разнообразие, ако са предмет на опазване в дадена защитена зона, след предписание на регионалната инспекция по околната среда и водите;

6. ловни просеки, дивечови ниви и дивечови сечища, предвидени в ловоустройствения проект, както и за изграждане на горски пътища;

7. изпълнение на договори за учредяване право на строеж, право на ползване или сервитути;

8. изпълнение на утвърдени планове за борба с пожари.

9. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.)

Чл. 106. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни и принудителни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция, както и на основание план-извлечение. С предписанията се определя и краен срок за провеждане на сечта.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Маркирането на насажденията, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.

Чл. 108. (1) Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от:

1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;

3. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, с което горско сдружение е сключило договор;

4. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии извън посочените в т. 1 и 2, с което собственикът има сключен договор за конкретния имот.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Алинеи 1 - 3 не се прилагат при провеждане на сечи по чл. 101, ал. 3, т. 9.

Чл. 109. (1) В срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Протоколът се подписва и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) В случай на смърт, както и при невъзможност на лицето, издало позволителното за сеч, да освидетелства сечището, протоколът за освидетелстване се съставя от друго лице по чл. 108, ал. 1, определено от:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, учебно-опитно горско стопанство, кмета на общината или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 - за горските територии - държавна или общинска собственост, както и за такива, предоставени им за управление;

2. председателя или управителя на съответното горско сдружение - за горските територии, стопанисвани и управлявани от сдружението;

3. собственика на горската територия - в останалите случаи.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Протокол за освидетелстване на сечището се съставя и в случаите, когато до края на календарната година сечта в насаждението не е приключила.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен при наличие на обстоятелства, възпрепятстващи проверката на сечището. Удължаването се извършва след писмено съгласуване от съответната регионална дирекция по горите.

Чл. 110. Държавните предприятия по чл. 163 могат да сключват дългосрочни договори за възлагане провеждането на сечи без материален добив и/или кастрене за срок до 10 години. Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) (1) Ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея.

(2) Добивът на дървесина от горските територии се извършва от държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или от търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241, ал. 1, с изключение на случаите, когато:

1. добивът се извършва самостоятелно от физически лица в собствените им гори;

2. добивът се извършва от физически лица, закупили стояща дървесина на корен за лична употреба от държавни или общински гори без право на продажба.

(3) Физическите лица, закупили дървесина по реда на ал. 2, т. 2, извършват добива самостоятелно, ако притежават удостоверение по чл. 230, ал. 3, или възлагат добива на общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства или на физически лица, притежаващи удостоверение по чл. 230, ал. 3.

(4) Количеството дървесина, което може да се добива по реда на ал. 2, т. 2, се определя:

1. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска собственост;

2. от директора на съответното държавно предприятие по чл. 163 за всяко териториално поделение по предложение на директорите на съответните държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост;

3. от директора на учебно-опитните горски стопанства - за горските територии, предоставени им за управление.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Ежегодно в срок до края на месец февруари държавните предприятия по чл. 163, учебно-опитните горски стопанства и общинските горски структури публикуват на интернет страниците си информация за определените количества дървесина, които могат да се добиват по реда на ал. 2, т. 2 по обекти, подотдели и землища, съобразно одобрените годишни планове за ползване на дървесина.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Право на закупуване на дървесина по ал. 2, т. 2 или от склад имат физически лица, представители на едно домакинство, с постоянен или настоящ адрес в съответното населено място, които са включени в списък, изготвен от кмета, съответно от кметския наместник, на населеното място. За изготвяне на списъка общинските администрации провеждат ежегодно информационна кампания в населените места.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) За включване в списъка по ал. 6 за текущата година физическите лица могат да подадат заявление до кмета, съответно до кметския наместник, на населеното място в периода от 1 февруари до 31 март.

(8) След изтичане на срока по ал. 7 списъкът по ал. 6 се обявява на видно място в сградата на съответната община, район, кметство или населено място, общинска горска структура, държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство, публикува се на интернет страниците им и се предава на съответната общинска горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1.

(9) В срок до 15 април общинската горска структура по ал. 8 извършва проверка на списъка и при необходимост приема заявления за изменения и допълнения в него. След изтичане на срока ръководителят на общинската горска структура изпраща списъка до директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство.

(10) В срок до 30 април съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство при необходимост може да допълни списъка въз основа на заявления от лица, които отговарят на изискванията по ал. 6, но не са включени в изпратения от общинската горска структура списък по ал. 9. След изтичане на срока окончателният списък по населени места се публикува на интернет страницата на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство и се изпраща на кмета на съответната община за изпълнение. Кметът на общината писмено уведомява директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство какъв обем от заявените по ал. 2, т. 2 количества дървесина ще бъде добит от горски територии - общинска собственост.

(11) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Лица, които отговарят на изискванията по ал. 6, но не са включени в списъка по ал. 10, при наличие на останали количества дървесина от определените по реда на ал. 4, могат да подадат до кмета, съответно до кметския наместник заявления за включване в списъка не по-късно от 31 август. Публикуваният окончателен списък по ал. 10 се актуализира с постъпилите заявления по реда на ал. 8 - 10.

(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) До края на месец май общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства публикуват на своите интернет страници актуални цени за продажба на стояща дървесина на корен, както и данни за всички регистрирани към датата на публикуване обекти по чл. 206, в които се извършва търговия с дърва за огрев на територията на съответната община.

(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) На лицата, вписани в списъка по ал. 6, се осигурява дървесина от горските територии, собственост на съответната община, а когато това е невъзможно - от горските територии - държавна собственост. Кметът на общината писмено уведомява директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство или учебно-опитно горско стопанство при достигане на определените количества дървесина по ал. 10.

(14) (Предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Общините имат право да извършват свободна продажба на дървесина от горски територии - общинска собственост, след изпълнение на задължението им по ал. 13.

(15) (Предишна ал. 14 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Добив на дървесина по реда на ал. 2, т. 2 се извършва само в насаждения, в които е предвидено:

1. провеждане на отгледни сечи във високостъблени гори с възраст до 60 години;

2. санитарни и технически сечи;

3. провеждане на сечи в издънковите гори за превръщане в семенни и в нискостъблените гори;

4. принудителни сечи.

(16) (Предишна ал. 15 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Заявленията по ал. 7 се изпълняват по реда на тяхното постъпване, като с приоритет се осигурява дървесина на физическите лица с издадени решения по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (обн., ДВ, бр. 49 от 2008 г., изм., бр. 59 и 67 от 2008 г., бр. 72 от 2009 г., бр. 52 от 2010 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 57 и 94 от 2013 г., бр. 53, 63 и 91 от 2014 г., бр. 48 и 56 от 2015 г., бр. 55 от 2016 г., бр. 57 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г. и бр. 51 от 2019 г.), които имат право да закупуват дървесината от горските територии - общинска или държавна собственост. При установяване на превишение на заявените дърва за огрев над допустимите количества по ал. 4 се прилага коефициент на редукция спрямо всички заявители.

(17) (Предишна ал. 16 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Общото количество дървесина, което едно домакинство може да закупи по реда на ал. 2, т. 2 за една календарна година, е до 10 пространствени куб. м.

(18) (Предишна ал. 17 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Общинските горски структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства предоставят дървесината на лицата, включени в списъка по ал. 6, в срок до 1 ноември на текущата година.

(19) (Предишна ал. 18 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Ползването на дървесина от горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота.

(20) (Предишна ал. 19, изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Алинея 19 не се прилага за ползването на дървесина от горски територии, които се стопанисват и управляват от горско сдружение по чл. 183.

(21) (В сила от 01.01.2024 г., предишна ал. 20 - ДВ, бр. 67 от 2023 г., в сила от 04.08.2023 г.) Общините, държавните предприятия по чл. 163 и учебно-опитните горски стопанства създават и поддържат на интернет страниците си публични електронни регистри на подадените заявления по ал. 7 по населени места, които съдържат актуална информация за етапа на изпълнението им. Регистрите се водят по начин, който гарантира сигурността на съдържащите се в тях данни. На контролните органи по този закон се осигурява достъп до регистрите за осъществяване на правомощията им.

Чл. 112. (1) Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се осъществява по един от следните начини:

1. чрез продажба на стояща дървесина на корен;

2. чрез добив и продажба на добита дървесина.

(2) Начините на ползване на дървесина от горски територии - собственост на физически и юридически лица, се определят от собственика.

Чл. 113. Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, е възмездно.

Чл. 114. (1) Ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1.

(2) Физически, юридически лица или общини могат въз основа на договор да предоставят добива на дървесина в собствените си гори на държавните предприятия по чл. 163 или на лица, регистрирани в публичните регистри по чл. 235 и 241. Условията и редът за добива на дървесина се определят в договора.

Чл. 115. (1) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както и общините - собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които:

1. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) осъществяват дейността си и са със седалище и адрес на управление на територията на:

а) община, в която попадат територии на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в което се извършва ползването на дървесина, или

б) съответната община, в случаите, когато ползването на дървесина се извършва в горски територии - общинска собственост, и

2. (в сила от 01.01.2018 г.) притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, свързан с дейностите по добив и/или преработка на дървесина.

(2) Документът за съответствие по ал. 1, т. 2 следва да удостоверява, че търговецът прилага някоя от следните системи за:

1. устойчиво управление на гори, или

2. контрол върху произхода на дървесината и произвежданите продукти, или

3. качество на производствения процес и предлаганите продукти и услуги.

Чл. 116. (1) Държавните предприятия по чл. 163, както и общините - собственици на гори, могат да сключват с търговци договори за срок до 15 години за:

1. добив на дървесина;

2. продажба на дървесина.

(2) (В сила от 01.01.2018 г.) Търговците по ал. 1 следва да отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 1, т. 2.

(3) Ежегодното количество - предмет на договорите по ал. 1, е в размер:

1. до една четвърт от годишното ползване на дървесина в съответното държавно предприятие, но не повече от една трета от годишното ползване на дървесина за всяко отделно държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство;

2. до една трета от годишното ползване на дървесина в съответната община.

(4) Условията и редът за провеждане на процедурата и за сключване на договорите по ал. 1 - 3 се определят с наредбата по чл. 95, ал. 1.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) (1) За изпълнение на възложени със закона дейности или мероприятия, предвидени в утвърдените финансови планове, държавните предприятия по чл. 163 и техните териториални поделения могат да добиват дървесина от горските територии - държавна собственост, предоставени им за управление.

(2) Дървесината по ал. 1 може да се използва за:

1. строителство на сгради и съоръжения по чл. 54, ал. 1, т. 3;

2. изграждането на обекти по чл. 153, ал. 1;

3. изграждане на противопожарни депа;

4. поддръжка на недвижими имоти, които не са горски територии и се ползват от съответното държавно предприятие и неговите териториални поделения.

(3) За ползване на дървесината по ал. 1 и 2 съответното държавно предприятие или неговото териториално поделение внася във фонд "Инвестиции в горите" средства в размер, определен с постановлението по чл. 179, ал. 1.

(4) Добивът на дървесината по ал. 1 се извършва след решение на управителния съвет на съответното държавно предприятие и може да бъде извършен чрез възлагане по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1 или самостоятелно от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства.

(5) Управителният съвет на държавното предприятие взема решение за добив на дървесина по ал. 1 въз основа на писмено искане от:

1. директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство - когато дървесината е необходима за нуждите на териториалното поделение;

2. директора на държавното предприятие - в останалите случаи.

Чл. 117. (1) Ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях.

(2) Ползване на недървесни горски продукти, когато представлява стопанска дейност, се извършва само ако това е предвидено в утвърден горскостопански план.

Чл. 118. Ползването на лечебни растения се урежда по реда на Закона за лечебните растения.

Чл. 119. (1) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии се извършва, без да се нарушават правата на трети лица и разпоредбите на действащата нормативна уредба.

(2) Ползването на гъби, горски плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях от горските територии, когато не представлява стопанска дейност, се извършва безвъзмездно и свободно.

Чл. 120. (1) Директорът на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице организира добива и разпореждането с недървесни горски продукти от горските територии - държавна собственост, чрез:

1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) възлагане на добива и продажбата на продуктите в сурово и/или преработено състояние;

2. чрез предоставяне под наем на определени горски територии;

3. чрез издаване на позволително за ползване на недървесни горски продукти.

(2) За организиране на добива и разпореждането по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се сключват договори със срок до 10 години. В договорите се определят разрешените за добив продукти, мястото за тяхното добиване, цените, количествата и начините за тяхното измерване.

(3) Добивът и разпореждането с недървесни горски продукти от горски територии - общинска собственост, се извършват по начините, определени в ал. 1, след решение на общинския съвет.

(4) Начините на ползване на недървесни горски продукти от горски територии - собственост на физически и юридически лица, когато представляват стопанска дейност, се определят свободно от собствениците.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Ползването на недървесни горски продукти от горските територии - държавна и общинска собственост, по ал. 1, т. 1 и 3 се извършва по реда на наредбата по чл. 95, ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Позволително за ползване на недървесни горски продукти от горските територии - държавна и общинска собственост, се издава от държавното предприятие по чл. 163 за всеки месец в месеца преди извършването на дейността, като в стойността му се включва:

1. цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии държавна и общинска собственост;

2. осигурителни вноски съгласно чл. 4а¹ от Кодекса за социално осигуряване;

3. здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;

4. алтернативен данък по реда на глава седма "а" от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(7) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Държавното предприятие по чл. 163, което издава позволително за конкретен месец:

1. удържа, декларира и внася задължителните осигурителни вноски по ал. 6, т. 2 и 3, както и алтернативния данък по ал. 6, т. 4;

2. превежда цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии - общинска собственост, на съответната община за територията, на която е издадено позволителното.

Чл. 121. Забранява се добивът на смола и кори от стоящи дървета, с изключение на кори от корков дъб, освен когато добивът е предвиден в горскостопански план.

Чл. 122. Добитите дървесина и недървесни горски продукти са вещи с бързо влошаващи се качества, които подлежат на бърза продажба.

Чл. 123. (1) Пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година, определена:

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощени от него длъжностни лица - за горските територии - държавна собственост;

2. с решение на общинския съвет - за горските територии - общинска собственост.

(2) За заплатената по ал. 1 цена на лицето се издава документ, в който се посочват видът и броят на животните.

(3) Пашата на селскостопански животни в горските територии - собственост на физически и юридически лица, се извършва след писмено съгласие на собственика.

Чл. 124. Забранява се:

1. пашата в горски територии на селскостопански животни без пастир;

2. пашата в поройните и ерозираните горски територии, дендрариумите, одобрените и регистрираните източници за производство на горски репродуктивни материали и в горските разсадници;

3. пашата в горските култури и младите насаждения от семенен произход и в издънковите насаждения, докато достигнат височина 3 м;

4. пашата в горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им възобновяване;

5. нощната паша в горските територии;

6. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

Чл. 125. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Забрана по чл. 124 се налага със заповед, която се издава от кмета на общината ежегодно до края на месец февруари, като в нея се посочват горските територии, в които е забранена пашата на селскостопански животни. Заповедта се обявява на видно място в сградата на съответната община, район, кметство или населено място, както и на интернет страницата на съответната община.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на постъпили до края на месец януари писмени предложения от:

1. директорите на държавните горски стопанства или държавни ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост;

2. кметовете на райони и кметства и кметските наместници - за горските територии - общинска собственост;

3. собствениците - за горските територии извън посочените в т. 1.

(3) Заповедта по ал. 1 се издава при съобразяване с ограниченията и забраните, предвидени в заповедите за обявяване и в плановете за управление на защитени територии и защитени зони.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Заповедта по ал. 1 се представя в срок до 10 март в съответната регионална дирекция по горите и съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в чийто териториален обхват попадат горските територии.

Чл. 126. (1) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните със заповед може временно да забрани износа на необработен дървен материал от определени дървесни видове и/или размери, както и на диворастящи гъби.

Чл. 127. (1) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяване на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) 2173/2005", е Агенция "Митници".

(2) При осъществяване на проверки за установяване съответствието на пратки с данните от съответното разрешително дейността на Агенция "Митници" се подпомага от Изпълнителната агенция по горите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (ОВ, L 295/23 от 12 ноември 2010 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 995/2010", е Изпълнителната агенция по горите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За прилагането на Регламент (ЕС) № 995/2010 Агенция "Митници" предоставя на Изпълнителната агенция по горите информация за вноса на дървен материал и изделия от дървен материал, посочени в приложението на регламента. Информацията съдържа данни за получателя, датата на вноса и количеството и се предоставя за всяко тримесечие в срок до 15-о число на месеца, следващ периода.

Чл. 128. Защитата на горските територии обхваща мерките за превенция и борба с болести, вредители, пожари и други абиотични въздействия.

Чл. 129. Защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди осигурява създаването и отглеждането на здрави, устойчиви и високопродуктивни гори и включва: оценка на здравословното им състояние, прогноза за разпространение на вредителите, болестите и други повреди в горите, профилактични и карантинни мероприятия и провеждане на борбата с вредителите, болестите и други повреди.

Чл. 130. Защитата на горските територии от болести, вредители и други повреди се извършва чрез:

1. профилактични и карантинни мероприятия;

2. провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за появата, развитието и разпространението на причинителите на болести, насекоми, плевели и други вредители;

3. оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични фактори върху състоянието на горскодървесната растителност;

4. провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите, включваща биологични, химични, физико-механични и интегрирани методи и средства.

Чл. 131. (1) Оценка на здравословното състояние на горите и на необходимостта от провеждане на защитни мероприятия в тях се извършва с прогноза, изготвена от специализирани териториални звена към Изпълнителната агенция по горите - лесозащитни станции, и утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(2) Изпълнителната агенция по горите, регионалните дирекции по горите и лесозащитните станции оказват безплатно методическо ръководство, консултират общините и другите собственици на гори, дават предписания и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други повреди.

(3) Предписанията на органите по ал. 2 за защитата на горите от болести, вредители и други повреди са задължителни за държавните предприятия по чл. 163, общините, учебно-опитните горски стопанства и собствениците на горски територии.

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 133. (1) Защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.

(2) В случаите на масово развитие на болести или каламитети в горските територии защитата се организира и контролира от лесозащитните станции за сметка на държавния бюджет.

Чл. 134. Общините, физическите и юридическите лица - собственици на гори, както и техните обединения могат да възлагат дейностите по защита в горските територии - тяхна собственост, на държавните предприятия по чл. 163 или на лесозащитните станции.

Чл. 135. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г.) Защитата на горите се извършва със средства и продукти за растителна защита, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Растителнозащитните средства и продукти за растителна защита се прилагат при условия и по начин, определени с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите и с министъра на здравеопазването.

Чл. 136. (1) Мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се планират за всяка горска териториална единица независимо от собствеността на територията и са задължителни за изпълнение.

(2) Планирането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари е за сметка на държавния бюджет.

(3) Изпълнението и поддържането на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се организира и осъществява от собствениците, съответно от лицата, на които територията е предоставена за управление, за тяхна сметка.

(4) Условията и редът за проектиране на мерките и мероприятията за защита на горските територии от пожари се определят с наредбата по чл. 18, ал. 1.

Чл. 137. (1) Ежегодно, по предложение на директора на регионалната дирекция по горите, областният управител със заповед определя пожароопасен сезон в горските територии за областта.

(2) Заповедта по ал. 1 се оповестява публично на интернет страницата на съответната областна администрация, на регионалната дирекция по горите и на Изпълнителната агенция по горите.

(3) По време на пожароопасния сезон се забранява паленето на открит огън и извършването на огневи работи на разстояние, по-малко от 100 м от границите на горските територии.

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за защита на горските територии от пожари се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.

(2) Паленето на огън и извършването на огневи работи в горските територии е забранено, освен в случаите, определени с наредбата по ал. 1.

Чл. 139. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Собствениците на линейни обекти, както и на съоръжения, преминаващи или попадащи в горските територии, за които е учредено право на строеж или сервитут, са длъжни за собствена сметка:

1. да ги поддържат целогодишно в пожаробезопасно състояние, като ги почистват периодично от дървета, клони, храсти, сухи треви и от други горими материали;

2. да кастрят клоните на дърветата в непосредствена близост до обекта или съоръжението;

3. да определят особено опасните в пожарно отношение места и да ги обезопасяват.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Добитата при изпълнение на дейностите по ал. 1 дървесина е собственост на лицето по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Физическите лица, преминаващи или пребиваващи в горските територии, са длъжни да спазват правилата за пожарна безопасност в тях.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Сдруженията на ловците, на риболовците и на туристите в България чрез своите органи инструктират членовете си за правилата за пожарна безопасност в горските територии преди всеки излет.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Началниците на военните поделения и части са длъжни при провеждане на полеви занятия и учения да осигурят спазването на правилата за пожарна безопасност и да предприемат действия за недопускане на пожари и за своевременното им потушаване.

Чл. 140. Органите по пожарна безопасност и защита на населението и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури имат право да спират дейности или машини и съоръжения, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност или създават опасност за възникване на горски пожари.

Чл. 141. (1) Органите по пожарна безопасност и защита на населението, Изпълнителната агенция по горите и регионалните дирекции по горите самостоятелно или съвместно осъществяват контрол по изпълнението на предвидените противопожарни мерки и мероприятия в горските територии.

(2) Непосредственото организиране на борбата с горски пожари се извършва от органите по пожарна безопасност и защита на населението със съдействието на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, общините, собствениците и ползвателите на горски територии, както и на лицата, извършващи дейности в тях.

Чл. 142. (1) Кметовете на общини, райони, кметства и кметските наместници организират за сметка на общинския бюджет доброволни формирования за гасене на горски пожари по реда на Закона за защита при бедствия.

(2) Директорите на държавни горски стопанства и на държавни ловни стопанства организират специализирани групи от служители и работници за действия при гасене на горски пожари.

(3) Редът за действие на доброволните формирования и специализираните групи по ал. 1 и 2 при гасене на горски пожари се определя с наредбата по чл. 138, ал. 1.

Чл. 143. Лице, забелязало пожар в горските територии, е длъжно незабавно да предприеме действия за уведомяване на центровете за приемане на спешни повиквания към единния европейски номер 112.

Чл. 187. (1) Опазването на горските територии обхваща действията по предотвратяване и установяване на нарушения на разпоредбите на закона.

(2) Действията по предотвратяване на нарушенията се организират от собствениците на съответните горски територии за тяхна сметка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) В горските територии - собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с обща площ до 2 хектара включително, действията по ал. 2 се организират и финансират от държавните предприятия по чл. 163.

Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Предотвратяването и установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за горските територии - държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл. 163, както и за териториите по чл. 187, ал. 3;

2. учебно-опитните горски стопанства - за горските територии, предоставени им за управление;

3. общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.

(2) Опазването на горските територии - собственост на физически лица, на юридически лица или на техни обединения извън посочените в ал. 1, може да се извършва от лица, наети от собственика или въз основа на договор.

(3) Кметовете на общини могат да назначават лица за предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии, попадащи в землището на съответната община.

Чл. 189. Служителите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на служителите и лицата по чл. 188 предприемат действия за предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с дейностите в горските територии.

Чл. 190. (1) Функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование.

(2) Лицата по ал. 1:

1. опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания;

2. следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;

3. проверяват всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите;

4. следят за спазването на противопожарните правила, а при пожар предприемат действия за неговото ограничаване и потушаване;

5. следят за появата на болести, вредители и други повреди;

6. опазват защитените видове животни и растения и следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони;

7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;

8. дават предписания при констатиране на пропуски и нарушения;

9. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения в горските територии;

10. задържат вещите - предмет на нарушения, както и вещите, които са послужили за тяхното извършване;

11. уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии;

12. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) спират превозни средства, които превозват дървесни и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход.

(3) При изпълнение на задълженията си лицата по ал. 1 се легитимират:

1. със служебни карти - за служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна и общинска собственост;

2. с удостоверения - за лицата, наети за опазване на горските територии, извън посочените в т. 1.

(4) Служебните карти и удостоверенията по ал. 3 се издават от съответната регионална дирекция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(5) Лицата, изпълняващи функции по опазване на горските територии, имат право да носят и употребяват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана и лично късо нарезно оръжие.

(6) При изпълнение на служебните си задължения служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна или общинска собственост, носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.

Чл. 191. (1) Лицата по чл. 190, ал. 1 могат да упражняват правомощията по чл. 190, ал. 2 върху съответните територии, за които са наети.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Служителите, назначени за опазване на горските територии - държавна собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 - 8 и 12 и извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно предприятие, включително и извън установеното им работно време.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Служителите, назначени за опазване на горските територии - общинска собственост, имат правомощията по чл. 190, ал. 2, т. 1 - 8 и 12 и извън поверените им за опазване горски територии на територията на съответната община или общини, в които попадат тези територии.

Чл. 192. (1) Работодателите задължително застраховат наетите от тях лица, изпълняващи функции по опазване на горските територии, със застраховка "Живот и злополука".

(2) На наетите лица по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(3) При смърт на наето лице по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга, децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

Чл. 193. (1) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, чиито служебни задължения изискват да живеят в горите, могат да ползват жилищни помещения, предоставени им от техните работодатели.

(2) За ползване на жилищните помещения лицата по ал. 1 подават заявление, въз основа на което съответният работодател издава настанителна заповед и сключва договор.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на централните управления на държавните предприятия по чл. 163, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, могат да ползват ежегодно до 10 пространствени куб. м дърва за огрев от горските територии - държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.

(4) С правата по ал. 3 се ползват след пенсионирането си и лица с трудов или служебен стаж над 20 години, работили в администрации, структури или при търговци, чиито служебни задължения са били свързани с управлението, стопанисването или ползването на горски територии - държавна или общинска собственост, както и съпругът на починал служител, когато е в пенсионна възраст.

(5) Работниците и служителите на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общините - собственици на гори, имат право за всеки прослужени 10 години да получат до 5 куб. м дървен строителен материал от горските територии - държавна или общинска собственост, срещу заплащане на разходите за добив.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за ползване на дървесина по ал. 3 - 5 се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Чл. 194. (1) Държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, физическите, юридическите лица и общините - собственици на гори, могат да сключват договори с Министерството на вътрешните работи за опазване на горските територии - тяхна собственост или предоставени им за управление.

(2) Общините - собственици на гори, могат да възлагат опазването на горските територии на изградените звена "Общинска полиция".

(3) Лицата по ал. 1 и 2 уведомяват писмено регионалната дирекция по горите за сключените от тях договори.

Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г.) Собственици на гори могат да сключват договори с лица, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, за опазване на горските територии - тяхна собственост, и уведомяват писмено за това регионалната дирекция по горите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г.) За извършване непосредственото опазване на горските територии лицата, извършващи частна охранителна дейност при условията и по реда на Закона за частната охранителна дейност, назначават лица с лесовъдско образование.

(3) Опазването на горските територии по реда на ал. 1 и 2 се извършва съгласно разпоредбите на този закон.

Чл. 196. (1) Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Изпълнителната агенция по горите и нейните структури осъществяват контрол върху употребата на биомаса, получена от дървесина, която се използва за производство на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Във връзка с осъществяването на контролните функции по ал. 1 Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните работи могат да сключат договор за сътрудничество.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Условията и редът за осъществяване на дейностите по контрол и опазване на горските територии се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 197. Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите:

1. имат право на достъп до съответната документация и до обектите, подлежащи на контрол по този закон;

2. имат право да изискват документи и да получават информация, необходима за изпълнението на контролните им функции;

3. имат право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход;

4. имат право да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;

5. дават консултации и правят предписания при констатиране на пропуски и нарушения;

6. издават разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на нарушения на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове по прилагането им;

7. сигнализират незабавно органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и съдействат за тяхното разкриване;

8. контролират спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти;

9. контролират спазването на противопожарните правила;

10. контролират спазването на режимите в защитените територии и защитените зони;

11. извършват експертизи, анализи и оценки на извършените лесовъдски дейности в горските територии;

12. имат правата по чл. 67, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча;

13. съставят актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон;

14. уведомяват незабавно органите по Закона за устройство на територията за извършване на незаконно строителство в горските територии;

15. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) имат правата по чл. 200, ал. 1, т. 5 и 6.

Чл. 198. (1) Непосредственият контрол върху дейностите, извършвани в горските територии, се осъществява от горски инспектори - служители на Изпълнителната агенция по горите и нейните структури.

(2) За горски инспектор може да бъде назначено лице, което:

1. има придобито:

а) висше лесовъдско образование;

б) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) средно лесовъдско образование;

2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. отговаря на изискванията за носене и съхранение на оръжие, както и за психо-физическа годност и професионална подготовка за заемане на длъжността.

(3) Условията и редът за назначаване на горски инспектори, както и специфичните изисквания за психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 199. (1) Горските инспектори с висше лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197.

(2) Горските инспектори със средно лесовъдско образование имат правомощията по чл. 197, с изключение на това по т. 11.

Чл. 200. (1) При изпълнение на служебните си задължения горските инспектори имат право да:

1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;

2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:

а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

б) задържане на правонарушител;

в) нападения срещу служителите или граждани;

г) групови нарушения на обществения ред;

3. задържат лице, което:

а) не се подчинява на законно разпореждане;

б) оказва съпротива при изпълнение на законно разпореждане;

4. използват при установяване на нарушения по този закон и подзаконовите актове по прилагането му технически средства или системи, заснемащи или записващи:

а) деянието, датата и точния час на извършеното нарушение;

б) извършителя, свидетелите, както и средствата, използвани за извършване на нарушението;

5. използват моторни превозни средства със специален режим на движение;

6. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) носят и използват за служебни цели служебно дълго и късо оръжие за охрана.

(2) При задържане на правонарушител по ал. 1, т. 3 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.

(3) При предаване на задържания правонарушител на съответните полицейски органи се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на полицейските органи. Протоколът съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания;

8. подпис на горския инспектор.

(4) Преди предаване на лицето и съставянето на протокола по ал. 3 на задържаното лице се извършва медицински преглед.

(5) Горските инспектори използват физическа сила и помощни средства по ал. 1, т. 2 след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение. Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя, като горските инспектори са длъжни:

1. по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени;

2. да преустановят използването на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

(7) След използване на физическа сила и помощни средства горските инспектори изготвят доклад до ръководителя си.

(8) Помощни средства са: белезници, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства.

(9) Оръжието по ал. 1, т. 6 и по чл. 190, ал. 5 може да се използва единствено при неизбежна отбрана, когато използването му се явява абсолютно необходимо. За всеки случай на използване на оръжие се изготвя писмен доклад, екземпляр от който незабавно се предава на съответните полицейски органи.

(10) Условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение от горските инспектори, както и организацията и редът за принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 201. (1) Служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, както и горските инспектори могат да осъществяват правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им работно време.

(2) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 се легитимират със служебни карти. Служебните карти се издават от Изпълнителната агенция по горите по образец, утвърден от изпълнителния директор.

(3) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 1 носят униформено облекло и отличителни знаци, които не могат да се преотстъпват.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Работодателите задължително застраховат служителите по чл. 197 и горските инспектори със застраховка "Живот и злополука".

(5) На служители по ал. 1, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(6) При смърт на служител по ал. 1 при или по повод изпълнение на служебни задължения на съпруга (съпругата), децата и родителите на загиналия се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(7) Органите на държавната и на местната власт, организациите и лицата са длъжни да оказват съдействие на служителите по ал. 1 при изпълнение на правомощията им.

(8) Собствениците и ползвателите на обекти за складиране, преработка и/или търговия с дървесина или недървесни горски продукти са длъжни да допускат служителите по ал. 1 за извършване на проверки.

Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните приема наредба за определяне на вида, отличителните знаци, условията и реда за получаване и сроковете за износване на униформеното представително и униформеното теренно облекло от служителите в Изпълнителната агенция по горите, в нейните структури и в държавните предприятия по чл. 163.

Чл. 203. (1) За осъществяване на контролната дейност могат да се изграждат контролни горски пунктове с цел проверки относно законния произход на превозваната дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти.

(2) Водачите на превозни средства, които превозват дървесина, дивечови и други недървесни горски продукти, са длъжни да спират за проверка при подаден сигнал от горските инспектори, както и на контролните горски пунктове.

(3) Условията и редът за откриване и закриване на контролни горски пунктове се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 204. Определените за сеч дървета, когато това се изисква по наредбата по чл. 101, ал. 3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 205. Право да притежават и да използват контролна горска марка имат лицата, упражняващи лесовъдска практика и вписани в регистъра по чл. 235.

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) (1) Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни:

1. да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина;

2. да притежават производствена марка и да маркират с нея експедираната от обекта дървесина;

3. (в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до информацията.

(2) Условията и редът за изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 207. Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

Чл. 208. Образците на марките, условията и редът за тяхното придобиване, предоставяне и употреба се определят с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 209. Забранява се преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки.

Чл. 210. (1) Изпълнителната агенция по горите води единен регистър на контролните горски марки, а регионалните дирекции по горите - на производствените марки.

(2) При кражба или изгубване на контролна горска марка или производствена марка лицето, което я е използвало, е длъжно в срок до 24 часа да уведоми съответния орган по ал. 1.

Чл. 211. (1) Дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.

(2) Превозните билети се издават:

1. от оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за дървесината, добита от горските територии, в които упражняват служебните си задължения;

2. от лицата, упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.

(3) Собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Срокът на действие на превозните билети по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 148, ал. 11.

Чл. 211а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) (1) Недървесните горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи се транспортират придружени с превозен билет за недървесни горски продукти по образец.

(2) Превозните билети по ал. 1 се издават от:

1. оправомощени от директора служители в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства - за недървесните горски продукти, добити от горските територии, в които упражняват служебните си задължения;

2. лицата, упражняващи лесовъдска практика - за недървесните горски продукти, добити от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика;

3. длъжностно лице, определено от кмета на общината - за недървесните горски продукти, добити извън горските територии.

Чл. 212. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Произходът на дървесина и недървесни горски продукти от внос и от вътрешнообщностна доставка за Европейския съюз се доказва с документите, с които е осъществен вносът или доставката.

Чл. 213. (1) (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:

1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка;

2. дървесина, непридружена с превозен билет;

3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния ѝ произход;

4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забранява се употребата на необработен дървен материал от категориите едра строителна дървесина и средна строителна дървесина - III клас на сортиментност за производство на енергия от биомаса.

Чл. 213а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите определя със заповед обема на информацията относно добива и транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти, която е публична. Изпълнителната агенция по горите осигурява свободен достъп до информацията.

Чл. 230. (1) Дейностите в горските територии се организират и/или извършват от физически лица и от търговци, които са регистрирани в публични регистри в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация, с изключение на случаите, в които законът не изисква регистрация.

(2) Удостоверението за регистрация по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Дейностите в горските територии, осъществявани с механизирани средства, се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган.

Чл. 231. (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За извършване на регистрацията по чл. 230 лицата подават заявление по образец до Изпълнителната агенция по горите, към което прилагат копие от документите, удостоверяващи, че отговарят на критериите за регистрация, и документ за платена такса за разглеждане на заявлението, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) Заявлението по ал. 1 се разглежда от постоянна комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, в състава на която задължително се включва и по един представител на браншовите организации от бранш "Горско стопанство". Със заповедта се определят и правилата за работа на комисията.

(3) В едномесечен срок от датата на подаване на заявлението комисията по ал. 2 изготвя мотивирано предложение до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за вписване в регистъра или за отказ за регистрация.

(4) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите се произнася по предложението на комисията в 7-дневен срок от изготвянето му. Заявителят се уведомява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(5) Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Вписването в регистъра се извършва в тридневен срок от произнасянето на органа по ал. 3 и на заявителя се издава удостоверение за регистрация след заплащане на такса за издаването му.

(7) Удостоверението за регистрация е лично и не може да се преотстъпва.

(8) За разглеждане на заявленията за регистрация и за издаване на удостоверение се заплащат такси, определени с тарифа на Министерския съвет, които постъпват в бюджета на Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 232. При извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на:

1. действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт;

2. Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото прилагане.

Чл. 233. (1) Лесовъдска практика е:

1. планиране и организация на дейностите по залесяване;

2. маркиране на насаждения, предвидени за сеч;

3. изработване на:

а) задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии;

б) горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии;

в) задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за биологична рекултивация на нарушени терени;

4. планиране и организация на добива на дървесина;

5. планиране и организация на добива на недървесни горски продукти;

6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях.

(2) Лесовъдската практика по ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи.

Чл. 234. (1) Лицата, притежаващи висше или средно лесовъдско образование, могат да упражняват лесовъдска практика самостоятелно или въз основа на договор след вписване в публичния регистър по чл. 235.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Лицата по ал. 1, които са служители в Министерството на земеделието и храните и в Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, не могат да упражняват лесовъдска практика освен по служба.

(3) Лицата по ал. 1, които са служители в структурите на Изпълнителната агенция по горите, не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии в териториалния обхват на дейност на съответната структура, в която изпълняват служебните си задължения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Лицата по ал. 1, които са директори и служители в централните управления и в териториалните поделения на държавните предприятия по чл. 163, не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии - собственост на общини, физически, юридически лица и техни обединения на територията на съответното държавно предприятие, освен по служба.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Лицата по чл. 182 не могат да упражняват лесовъдска практика в горските територии на територията на съответната община, освен по служба.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Лицата по ал. 2, 3, 4 и 5 могат да упражняват лесовъдска практика в собствените си гори или в гори - собственост на свои роднини по права линия без ограничения, на роднини по съребрена линия до трета степен включително и на роднини по сватовство до втора степен включително.

Чл. 235. Дейностите по чл. 233, ал. 1 се извършват от физически лица, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация.

Чл. 236. (1) За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 1 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:

1. притежава диплома за висше образование по специалността "Горско стопанство" или "Озеленяване", или "Ландшафтна архитектура", или "Екология и опазване на околната среда" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" или с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките", или

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) притежава диплома за завършено средно образование по специалността "Горско и ловно стопанство" или "Горско стопанство и дърводобив" и с придобита квалификация "техник-лесовъд", или диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация с придобита 3-та степен на професионална квалификация по професията "техник-лесовъд";

3. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;

4. не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

(2) За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 2 и 5 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:

1. притежава диплома за висше образование по специалността "Горско стопанство" или "Екология и опазване на околната среда" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" или с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките", или

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) притежава диплома за завършено средно образование по специалността "Горско стопанство и дърводобив" или "Горско и ловно стопанство" и с придобита квалификация "техник-лесовъд", или диплома за завършено средно образование и свидетелство за 3-та степен на професионална квалификация по професията "техник-лесовъд";

3. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;

4. не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

(3) За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 3 и 6 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:

1. притежава диплома за висше лесовъдско образование по специалността "Горско стопанство" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" или с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките";

2. има две години стаж по специалността, придобит след висшето образование;

3. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;

4. не е извършило нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

(4) За дейностите по чл. 233, ал. 1, т. 4 в публичния регистър може да бъде вписано физическо лице, което:

1. притежава диплома за висше образование по специалността "Горско стопанство" или "Механизация на горското стопанство", или "Лесоинженерно дело" с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" или с образователна и научна степен "доктор" или "доктор на науките", или

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) притежава диплома за завършено средно образование по специалността "Горско стопанство и дърводобив" или "Горско и ловно стопанство", или "Механизация на горското стопанство и дърводобива", или "Дърводобив и транспорт", или "Дърводобивна промишленост", и с придобита квалификация "техник-лесовъд", или "техник-технолог", или "техник-механизатор", или диплома за завършено средно образование и свидетелство за професионална квалификация с придобита 3-та степен на професионална квалификация по специалностите "Механизация на горското стопанство" или "Горско стопанство и дърводобив", или "Горско и ловно стопанство";

3. не е осъждано с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при осъществяване на някоя от дейностите по чл. 233, ал. 1;

4. не е извършило нарушение на този закон или подзаконовите актове по прилагането му при упражняване на дейностите по чл. 233, ал. 1 в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган.

(5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) За съответните дейности по ал. 1, 2 и 4 в публичния регистър може да бъде вписано и физическо лице, което притежава документи за завършено образование и квалификация, които са приравнени към посочените изискуеми документи за съответната дейност в съответствие с изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение.

(6) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 3 за българските граждани се установяват служебно от Изпълнителната агенция по горите.

Чл. 236а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 08.11.2015 г.) (1) Лицата със средно образование, които подават заявление за вписване в публичния регистър по чл. 235, както и лицата, които са отписани от регистъра на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 - 9, преди подаването на заявление полагат изпит пред комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

(2) Условията и редът за провеждане на изпита и за издаване на документ за успешно издържан изпит се определят със заповедта по ал. 1.

Чл. 237. (1) Към заявлението за вписване в публичния регистър по чл. 235 физическите лица прилагат:

1. копие от диплома съгласно изискванията на чл. 236;

2. документ за стаж по специалността - в случаите по чл. 233, ал. 1, т. 3 и 6;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) свидетелство за съдимост или аналогичен документ - за чуждите граждани;

4. декларация, че няма извършено нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;

5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса за разглеждане на заявлението, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) В случаите, когато кандидатът има завършено образование извън страната, той представя удостоверение за признато завършено средно образование и професионална квалификация или удостоверение за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, издадени от Министерството на образованието и науката.

Чл. 238. Изпълнителната агенция по горите се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, подадено от физическо лице, когато:

1. не е представен някой от документите, изискуеми по чл. 237;

2. лицето не отговаря на изискванията за регистрация;

3. с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че някой от изискуемите документи, представени от заявителя, е неистински или е с невярно съдържание;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато лицето е отписано от регистъра на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 - 8 и от датата на отписването до датата на подаването на заявлението не е изтекъл срокът на присъдата или на приложената принудителна административна мярка или срокът по чл. 239, ал. 2.

Чл. 239. (1) (Предишен текст на чл. 239 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва в следните случаи:

1. по негово заявление;

2. при смърт;

3. при поставяне под запрещение;

4. когато с влязла в сила присъда лицето е осъдено за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила три или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано;

6. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;

7. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) при извършване на лесовъдска практика от вписан в регистъра служител в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури в нарушение на чл. 234, ал. 2, 3 и 4;

8. когато след регистрация в регистъра се установи, че за издаването на удостоверението е представен неистински документ или документ с невярно съдържание;

9. (нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове по неговото прилагане, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано:

а) изготвен е карнет-опис, без насаждението да е маркирано за конкретния вид сеч;

б) извършено е маркиране извън отразените на терена граници на имота, предвиден за сеч;

в) изготвен е протокол за освидетелстване на сечището с невярно съдържание;

г) след съставянето и регистрирането в информационната система на Изпълнителната агенция по горите на карнет-описа без законово основание е извършено допълнително маркиране на дървета за сеч;

д) издаден е превозен билет от временен склад, непосочен в регистрирания технологичен план за добив на дървесина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) В случаите на отписване от регистъра поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5 - 9 заявления, постъпили от отписаните лица, не се разглеждат за срок една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра заявления за вписване не се разглеждат за срок две години след влизането в сила на заповедта за отписване.

Чл. 240. (1) (Предишен текст на чл. 240 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Отказът за вписване в регистъра за лесовъдска практика и за издаване на удостоверение за регистрация, както и отписването от регистъра се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) В случаите по чл. 239, ал. 1, т. 5 - 9 заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 241. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., предишен текст на чл. 241 - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Дейностите по стопанисване на горски територии, добив на дървесина, инвентаризация на горските територии, изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, както и издаването на съпровождащите ги документи се извършват от търговци, вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция по горите и притежаващи удостоверение за регистрация. В регистъра се вписват и държавните горски и ловни стопанства, общинските предприятия по чл. 181, ал. 1, т. 1, буква "в", учебно-опитните горски стопанства и специализираните териториални звена на Изпълнителната агенция по горите, когато самостоятелно извършват дейности в случаите по чл. 165, ал. 4 и 5.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Вписването в регистъра по ал. 1 не е задължително за търговци, извършващи дейностите по изработване на областни планове за развитие на горските територии.

Чл. 242. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) В публичния регистър по чл. 241, ал. 1 може да бъде вписан търговец, който:

1. има сключен трудов договор най-малко с едно лице, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва;

2. не е в процедура по ликвидация;

3. не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. не е лишен от правото да упражнява търговска дейност;

5. няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове.

(2) В публичния регистър не може да бъде вписан търговец:

1. който е извършил нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) чийто управител или в чийто управителен орган участва лице, отписано от регистъра на основание чл. 239, ал. 1, т. 4 - 8 през последните 24 месеца, предхождащи датата на подаване на заявлението за регистрация;

3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) чийто управител или член на управителен орган е бил управител или член на управителен орган на търговец, отписан от регистъра на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 през последните 24 месеца, предхождащи датата на подаване на заявлението за регистрация.

Чл. 243. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Към заявлението за вписване в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 търговецът прилага:

1. декларация, че не е в процедура по ликвидация, не е обявен в несъстоятелност и не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. декларация, че не е лишен от право да упражнява търговска дейност;

3. декларация, че няма парични задължения към държавата или към общините, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове;

4. декларация, че няма извършено нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган;

5. декларация за обстоятелствата по чл. 242, ал. 2, т. 2 и 3;

6. копие от вписан в Националната агенция за приходите трудов договор с лицето, регистрирано за упражняване на лесовъдска практика за дейността, която търговецът ще извършва;

7. нотариално заверена декларация от лицето по т. 6, че е съгласно удостоверението му за регистрация да бъде използвано от търговеца за вписване в регистъра;

8. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) документ за платена такса за разглеждане на заявлението, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) Когато търговец подава заявление за вписване в регистъра за изработване на планове и програми за управление и развитие на горски територии, към заявлението се прилагат не по-малко от три трудови договора с физически лица, регистрирани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, за задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии.

(3) Изискванията на ал. 1, т. 5 и 7 не се отнасят за търговци, чиито членове на управителни органи са вписани в регистъра за упражняване на лесовъдска практика.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Когато в публичния регистър по чл. 241, ал. 1 се вписват държавни горски стопанства или държавни ловни стопанства, към заявлението за вписване се прилагат документите по ал. 1, т. 2 - 8.

Чл. 244. Изпълнителната агенция по горите се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, когато:

1. не е представен някой от документите, изискуеми по чл. 243, ал. 1, 2 или 4;

2. търговецът не отговаря на изискванията за регистрация;

3. с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че някой от изискуемите документи, представени от заявителя, е неистински или е с невярно съдържание;

4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) търговецът е отписан от регистъра на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 и от датата на отписване до датата на подаването на заявлението не е изтекъл срокът на приложената принудителна административна мярка.

Чл. 245. (1) (Предишен текст на чл. 245, доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Лице, вписано в регистъра по чл. 241, ал. 1, се отписва:

1. по негово заявление;

2. при смърт на физическото лице или при поставянето му под запрещение;

3. при прекратяване на юридическото лице, на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство;

4. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на изискванията на чл. 242;

5. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила 3 или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на нормативен или общ административен акт, извършени при упражняване на дейността, за която е регистрирано;

6. когато на лицето по съдебен или административен ред му е било забранено да осъществява дейност по предмета на удостоверението - за срока на забраната;

7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при заличаване на едноличния търговец;

8. (нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) когато с влязъл в сила акт на компетентен орган е установено някое от следните нарушения на този закон или на подзаконовите актове за неговото прилагане, извършени при осъществяването на дейностите по чл. 241, ал. 1:

а) извършване на сеч извън границите на имота, за който е издадено позволително за сеч;

б) извършване на извоз на дървесина от сечището в нарушение на изискванията на регистрирания технологичен план за добив на дървесина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Не се разглеждат заявления за вписване в регистъра на лица, отписани поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5 и 8, в срок една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра заявления за вписване не се разглеждат за срок две години след влизането в сила на заповедта за отписване.

Чл. 246. (1) (Предишен текст на чл. 246 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Отказът за вписване в регистъра по чл. 241, ал. 1 и за издаване на удостоверение за регистрация, както и отписването от регистъра се мотивират и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) В случаите по чл. 245, ал. 1, т. 5, 6 и 8 заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 247. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Търговците, вписани в регистъра по чл. 241, ал. 1, са длъжни да уведомяват Изпълнителната агенция по горите за всички промени във вписаните обстоятелства по чл. 242 в 14-дневен срок от настъпването им. При неизпълнение на задължението търговецът се отписва от регистъра.

Чл. 252. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и на вредните последици от тях компетентните органи или оправомощени от тях длъжностни лица със заповед прилагат принудителни административни мерки по реда на чл. 254.

Чл. 253. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството спира:

1. разпореждания на централни ведомства или областни управители, които са в нарушение на този закон;

2. реализацията на планове, утвърдени в нарушение на този закон.

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите спира:

1. разпореждания на регионалните дирекции по горите и на държавните предприятия по чл. 163, които са в нарушение на този закон;

2. реализацията на програми, утвърдени в нарушение на този закон.

(3) Директорите на регионални дирекции по горите:

1. спират дейности в горските територии, които не са предвидени в съответните горскостопански планове и програми или когато такива планове и програми липсват;

2. спират строителство в горските територии:

а) когато то се извършва без приет по съответния ред проект или в нарушение на такъв проект;

б) на обекти и съоръжения за борба срещу ерозията и пороите, за които не е приет технически проект за борба срещу ерозията и пороите, или когато строителството се извършва в нарушение на предвидените в проекта горскостопански дейности;

в) в които предназначението на територията не е променено в случаите и по реда на този закон;

3. спират дейности в горските територии, които се извършват в нарушение на този закон, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за лечебните растения, Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на селскостопанското имущество и на подзаконовите актове по прилагането им;

4. спират дейности или обекти, които увреждат или замърсяват горските територии;

5. спират дейността на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина, фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.

(4) Директорите на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства, както и кметовете на общини - собственици на гори, спират дейности и строителство в горските територии - тяхна собственост, и в такива, предоставени им за управление, при констатиране в тях на нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.

(5) В заповедите за прилагане на принудителните административни мерки по ал. 1 - 4 се дават и предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснатите нарушения.

Чл. 254. (1) Принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до 6 месеца.

(2) Заповедите за прилагане на принудителните административни мерки подлежат на незабавно изпълнение.

(3) Приложените принудителни административни мерки могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 255. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на други лица вследствие на нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 256. (1) Наказва се с глоба от 50 до 300 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което възпрепятства изпълнението на служебни задължения на длъжностните лица по този закон и подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на собственици и ползватели на горски територии, които възпрепятстват провеждането на необходимите действия, свързани с инвентаризацията на горските територии, или не предоставят необходимите данни за извършването ѝ.

(3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв.

Чл. 257. (1) Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:

1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;

2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми;

3. не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията;

4. за съгласуване, одобряване или издаване на документи поставя като условия или изисква документи, каквито не се предвиждат с този закон, с подзаконовите актове по прилагането му или с друг нормативен акт;

5. в срок, определен с нормативен акт, не се произнесе по искане за съгласуване, одобряване или издаване на документи; не извърши проверки или услуги;

6. разпореди, съгласува или допусне извършването на строителство в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, в т.ч. в нарушение на нормативите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 2;

7. съгласува или допусне извършването на дейност в горските територии от лица, които не притежават съответната правоспособност.

(2) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Глобата се налага независимо от отписването от регистъра по чл. 235.

Чл. 258. (1) (Предишен текст на чл. 258 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, което извършва дейност в горските територии, без да притежава съответната правоспособност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 200 до 400 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.

Чл. 259. Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, извършило оценка за горски територии в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 86, ал. 2.

Чл. 260. (1) (Предишен текст на чл. 260 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Наказва се с глоба от 300 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, което извършва лесовъдска практика, без да е вписано в регистъра по чл. 235, както и лице, което е вписано в регистъра, но осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 400 до 1000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.

Чл. 261. (1) Наказва се с глоба от 50 до 500 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, физическо лице, което:

1. не изпълни разпореждане на компетентен орган, издадено в рамките на дадените му със закона правомощия;

2. не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи.

(2) Наказва се с глоба от 200 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, физическо лице, което не извърши възстановителни работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд поземлен имот в горските територии.

Чл. 262. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Наказва се с имуществена санкция от 200 до 2000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, юридическо лице, едноличен търговец или търговец, вписан в регистъра по чл. 241, ал. 1, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) извършва дейност в горските територии, без да е вписано в регистъра по чл. 241, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) е вписано в регистъра по чл. 241, ал. 1, но осъществява дейност, която не е посочена в удостоверението му за регистрация;

3. не изпълни разпореждане на контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност по този закон;

4. не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи;

5. допусне извършването от негово име на дейност в горските територии от лица, които не притежават съответната правоспособност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) Наказва се с имуществена санкция от 500 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, юридическо лице, едноличен търговец или търговец, вписан в регистъра по чл. 241, ал. 1, което не извърши възстановителните работи и не отстрани за своя сметка нанесените повреди на чужд недвижим имот в горските територии.

Чл. 263. (1) Наказват се с глоба от 200 до 2000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на горски пътища, пътни съоръжения и принадлежности на пътя;

2. ползване на горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11;

3. изхвърляне на отпадъци и строителни материали, замърсяващи горските територии;

4. отнемане на хумусен пласт и/или мъртва горска постилка.

(2) За нарушение по ал. 1 освен наложената глоба на нарушителя се отнема даденото разрешение или удостоверение за достъп до горската територия и той се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 2 последиците от нарушението се отстраняват от собственика на пътя за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя собственикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

(4) Ново разрешение или удостоверение за достъп до горската територия може да бъде дадено след изпълнение на задълженията по ал. 2 и 3.

Чл. 264. (1) Наказват се с глоба от 100 до 1000 лв. физически лица - собственици и/или ползватели на имоти, граничещи с горски територии, които възпрепятстват извършването на ремонти и реконструкции на горски пътища или ограничават достъпа до такива пътища.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(3) С наказанието по ал. 1 и 2 се наказват и лица, които в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му възпрепятстват или ограничават достъпа до горските територии и свободното придвижване на хора, диви животни и води. Когато достъпът до горските територии е ограничен посредством поставени огради, бариери или други прегради или съоръжения, те се премахват за сметка на лицето, което ги е поставило.

Чл. 265. (1) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв. физическо лице, което промени предназначението на горски територии или фактическото им използване не по установения за това ред.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.

(3) Наказанието по ал. 1 и 2 се налага и на лица, които изграждат обекти по чл. 54, ал. 1 или извършват дейност по чл. 73, ал. 1 в горски територии, без да е учредено право на строеж, съответно без да е променено предназначението на територията по установения за това ред.

Чл. 266. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.

Чл. 267. (1) Който не уведоми своевременно компетентния орган по този закон за кражба или загубване на контролна горска марка или производствена марка, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 268. (1) Наказва се с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите актове по прилагането му:

1. преотстъпи контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло или отличителен знак;

2. използва чужда, неистинска или подправена контролна горска марка, производствена марка, униформено облекло, отличителен знак или удостоверение за регистрация;

3. издаде позволително за извършване на дейност в горските територии, без да има правомощия за това.

(2) Когато нарушението по ал. 1, т. 1 и 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 269. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) Наказват се с глоба от 200 до 2000 лв. и ръководителите или възложителите, които са наредили или са допуснали да бъде извършено административно нарушение по този закон и подзаконовите актове по прилагането му при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации.

Чл. 270. За други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Чл. 271. (1) (Предишен текст на чл. 271 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За нарушения на Регламент (ЕО) № 2173/2005 наказанието е глоба от 500 до 5000 лв., съответно имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За нарушения на Регламент (ЕС) № 995/2010 наказанието е глоба от 50 до 3000 лв., съответно имуществена санкция от 100 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Чл. 272. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Ако лице извърши нарушение по чл. 256, 257, 259, чл. 261 - 265, чл. 267 - 271, след като е имало влязло в сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Чл. 272а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) При плащане на наложената глоба или на имуществената санкция в 30-дневен срок от издаването на наказателното постановление лицето дължи 70 на сто от размера на глобата, съответно на имуществената санкция.

Чл. 273. (1) Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите предоставя със заповед дървесината и недървесните горски продукти, добити от горски територии - държавна собственост, предмет на нарушение, отнети в полза на държавата, на:

1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление;

2. съответното учебно-опитно горско стопанство - за горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Вещите, отнети в полза на държавата, с изключение на вещите по ал. 2, се продават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или от оправомощено от него длъжностно лице по реда на Закона за държавната собственост. За разпореждането с тези вещи не се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на Закона за Националната агенция за приходите.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Дървесината и недървесните горски продукти - предмет на нарушението, както и животните - средство на нарушението, иззети и задържани с актовете за установяване на административни нарушения или с констативни протоколи, могат да се продават по реда на ал. 3 преди приключване на административнонаказателното производство.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Вещите, отнети в полза на държавата, с изключение на вещите по ал. 2, могат да се предоставят безвъзмездно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите на нейните структури, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, а когато вещите са отнети с наказателно постановление, издадено от кмет на община, те могат да бъдат предоставени безвъзмездно на съответната община.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Отнетите в полза на държавата вещи, които са негодни за употреба, се унищожават от регионалните дирекции по горите.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Средствата от продажбата на вещите по ал. 4, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банкова сметка на съответната регионална дирекция по горите:

1. до приключване на административната преписка с влязъл в сила акт на компетентен орган;

2. до изтичане на една година от датата на констатиране на административното нарушение - когато в този срок нарушителят не е установен.

(8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) За времето, през което средствата по ал. 7 са депозирани в банковата сметка на съответната регионална дирекция по горите, не се дължат лихви.

(9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Средствата от продажбата на вещите по ал. 2, получени след приспадане на всички разходи по тяхното задържане и продажба, се депозират в банкова сметка на:

1. съответното държавно предприятие по чл. 163 - за дървесината и недървесните горски продукти от горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление;

2. съответното учебно-опитно горско стопанство - за дървесината и недървесните горски продукти от горските територии - държавна собственост, предоставени му за управление.

(10) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества се предават в срок до 24 часа на поделенията на Министерството на вътрешните работи.

(11) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) Дървен материал и изделия от дървен материал, отнети в полза на държавата за нарушение на Регламент (ЕС) № 995/2010, се предоставят от Изпълнителната агенция по горите за ползване за цели от обществен интерес по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

Чл. 274. (1) Нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на:

1. служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;

2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) служителите в държавното предприятие по чл. 163, в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование.

3. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) кметовете на кметства, кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините или общинските горски структури, за която се изисква лесовъдско образование - за горските територии на територията на съответната община;

4. лицата, вписани в регистъра за лесовъдска практика по чл. 235 - за горските територии, за които имат сключен договор за горскостопански дейности и отговарят на условията на чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания;

5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) държавните служители на Министерството на земеделието и храните, оправомощени от министъра;

6. държавните служители на Министерството на вътрешните работи, оправомощени от министъра.

(2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Лицата по ал. 1, т. 2 имат право:

1. да спират със сигнал със стоп-палка и да проверяват пътните превозни средства, превозващи дървесина и недървесни горски продукти на територията на съответното държавно предприятие, както и да проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) да ползват моторни превозни средства със специален режим на движение, определени от министъра на земеделието и храните по предложение на директора на съответното държавно предприятие.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Лицата по ал. 1, т. 3 и 4 имат право да проверяват всички документи за сеч, паша и други ползвания от горите.

Чл. 275. (1) Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават:

1. от кметовете на общини - за нарушения, установени от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи;

3. от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица - за нарушенията, установени по чл. 274, ал. 1, т. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Глобите, имуществените санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите вещи - предмет и/или средство на нарушението, с изключение на сумите, за които се прилага чл. 273, ал. 9, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция по горите, а когато наказателното постановление е издадено от кмет на община - в бюджета на съответната община.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

(4) Размерът на обезщетенията за вреди/щети върху горски територии, съоръжения, изградени в тях и върху горски пътища, се определя с наредба на Министерския съвет.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.)

Чл. 276. Нарушенията по Регламент (ЕО) № 2173/2005 се установяват с актове на служители на Агенция "Митници".

Чл. 277. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.