НАРЕДБА № 4 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. ЗА МЪЛНИЕЗАЩИТАТА НА СГРАДИ, ВЪНШНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА

Чл. 17. (1) При проектирането на мълниезащитни уредби с конвенционални мълниеприемници по категория на мълниезащита мълниезащитните зони се класифицират съобразно вероятността на защитата, която осигуряват, както следва:

1. мълниезащитна зона тип А, за която вероятността да осигури защитата е 99,5 на сто и повече;

2. мълниезащитна зона тип Б, за която вероятността да осигури защитата е 95 на сто и повече.

(2) Типът на мълниезащитната зона се определя съгласно табл. 4, като се отчитат:

1. характеристиките на сградите и на външните съоръжения по експлозивна опасност, пожарна опасност и степен на огнеустойчивост;

2. интензивността на мълниеносната дейност в часове за година и вероятният брой на преките попадения на мълния за една година.

Таблица 4

Определяне на типа на мълниезащитната зона

* Определенията на характеристиките по експлозивна опасност, пожарна опасност - категория и клас, както и по степен на огнеустойчивост са съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Чл. 18. (1) Сградите и външните съоръжения от първа и втора категория на мълниезащита се осигуряват със защита:

1. при преки попадения на мълнии;

2. от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция;

3. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(2) Самостоятелно разположените външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се осигуряват със защита:

1. при преки попадения на мълнии;

2. от индуктирани напрежения от електростатична индукция.

(3) Сградите и външните съоръжения от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита:

1. при преки попадения на мълнии;

2. от внасяне на опасни потенциали посредством подземни и надземни комуникации.

(4) Самостоятелно разположените външни съоръжения и откритите пространства от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита при преки попадения на мълнии.

(5) Сградите с широчина, по-голяма от 100 m, се осигуряват и със защита от крачни и допирни напрежения чрез изравняване на потенциалите.

Чл. 19. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или технологични съоръжения от първа категория на мълниезащита, мълниезащитата на целия обект трябва да съответства на изискванията за първа категория.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за втора категория на мълниезащита, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към първа категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.

Чл. 20. (1) Когато в един защитаван обект има помещения или съоръжения, които се отнасят към втора или към втора и трета категория, мълниезащитата на целия обект трябва да съответства на изискванията за втора категория.

(2) В случаите по ал. 1 се допуска мълниезащитата на целия защитаван обект да съответства на изискванията за трета категория, когато площта на помещенията или съоръженията, които се отнасят към втора категория, е до 30 на сто от:

1. общата площ - при едноетажни сгради;

2. площта на най-горния етаж - при сгради с два или повече етажа.

Чл. 21. (1) Когато сградата (съоръжението) се вписва частично в защитената зона на съседни защитени обекти, на защита при преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитената зона. В тези случаи защитата от индуктирани напрежения от електростатична и електромагнитна индукция и от внасяне на опасни потенциали се проектира изцяло в зависимост от категорията на мълниезащита на защитаваната сграда (външно съоръжение).

(2) При проектиране на мълниезащита в сервитутните зони на гражданските летища, летателните площадки и радионавигационните съоръжения, височината на мълниеотводите и мълниеприемниците се съгласува с Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно изискванията на чл. 46, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Чл. 22. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от първа категория на мълниезащита се проектира чрез изолирана мълниезащитна уредба - отделно стоящи мълниеотводи (пръти, въжета), или чрез изолирани токоотводи, разположени на защитавания обект. Мълниеотводите се проектират така, че да осигуряват мълниезащитна зона тип А.

(2) Импулсното съпротивление на заземителя за всеки отделно стоящ или изолиран мълниеотвод е не по-голямо от 10 W. При специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване на импулсното съпротивление за всеки заземител до 40 W.

Чл. 23. (1) Минимално допустимите разстояния от токоотвода на отделно стоящ прътов мълниеотвод (фиг. 1) или от изолиран от обекта мълниеотвод (фиг. 2) до защитавания обект се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 3, при което най-малкото разстояние по въздуха се избира в зависимост от дължината на участъка от токоотвода съгласно фиг. 1 и 2, а дължината на елемента, изолиращ токоотвода от защитавания обект - съобразно пълната дължина на токоотвода (фиг. 2).

(2) Минимално допустимите разстояния от мълниеприемното въже до защитавания обект (фиг. 4) се определят в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя по кривите на фиг. 5 и 6.

А е точката от мълниеотвода, съответстваща на най-високата част на защитавания обект;

l - разчетната дължина на мълниеотвода;

lВ - минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;

lМ - минималното разстояние между заземителя и подземни метални проводи.

Фиг. 1. Мълниезащита чрез отделно стоящ прътов мълниеотвод

А (А') е точката от мълниеотвода, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;

l (l') - разчетната дължина на мълниеотвода;

lВ - минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;

lД - минималната дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода.

Фиг. 2. Мълниезащита чрез прътов мълниеотвод, изолиран от защитавания обект

lВ е минималното разстояние по въздуха между мълниеотвода и защитавания обект;

lД - минималната дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода;

l (l') - разчетната дължина на мълниеотвода;

Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 3. Минимални разстояния между токоотвода и защитавания обект и минимална дължина на електроизолационната опора на мълниеотвода в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни дължини на мълниеотвода

А е точката от мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;

С - точката от опората на мълниеотводното въже, отстояща на минимално разстояние от защитавания обект;

l - разстоянието между опорите на мълниеотводното въже;

l1 - височината на опорите на мълниеотводното въже;

l2 - разчетната височина на опората на мълниеотводното въже;

l3 - разчетната дължина на мълниеотвода;

lB1 - минималното разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект;

lB2 - минималното разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;

lM - минималното разстояние между заземителя и металните подземни проводи.

Фиг. 4. Мълниезащита чрез мълниеотводно въже, разположено на височина до 150 m

lB1 е минималното разстояние по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект;

l3 - разчетната дължина на мълниеотвода;

Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 5. Минимални разстояния по въздуха между мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни дължини на мълниеотвода

l е разстоянието между опорите на мълниеотводното въже - от 50 до 200 m;

l1 - височината на опорите на мълниеотводното въже - 40 m;

l2 - разчетната височина на опората;

lВ2 - минималното разстояние по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект;

Rимп. - импулсното съпротивление на заземителя.

Фиг. 6. Минимални разстояния по въздуха между опората на мълниеотводното въже и защитавания обект в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя за различни разчетни височини на опората

Чл. 24. (1) Когато сградата или външното съоръжение има прави газоотводни комини или дихатели за свободно отвеждане в атмосферата на газове, пари или частици във взривоопасна концентрация, защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина, ограничено от условно полукълбо с радиус, равен на радиуса на комина, но не по-малък от 5 m.

(2) При газоотводни комини и дихатели с предпазни клапани защитната зона на мълниеотвода обхваща и пространството над горния ръб на комина с размери, както следва:

1. височина 1 m и радиус 2 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 5 kPa - за по-тежки от въздуха газове;

2. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата от 5 до 25 kPa - за по-тежки от въздуха газове;

3. височина 2,5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата до 25 kPa - за по-леки от въздуха газове;

4. височина 5 m и радиус 5 m при свръхналягане във вътрешността на уредбата над 25 kPa.

(3) Пространствата по ал. 1 и 2 може да не се включват в защитната зона при:

1. изхвърляне на газове без взривоопасни концентрации;

2. изхвърляне на азот;

3. комини с постоянно горящи факли или с факли, запалвани само при изхвърляне на газове;

4. смукателни вентилационни шахти, предпазни и аварийни клапи, при които може да настъпи изхвърляне на газове с взривоопасни концентрации само в аварийни случаи.

Чл. 25. За защита при преки попадения на мълнии на линейни инженерни мрежи, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от първа категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 10 W на двете крайни опори и на междинните опори, разположени на разстояние от 100 до 150 m една от друга.

Чл. 26. (1) За защита от внасяне на опасни потенциали в защитаваните сгради и външни съоръжения по подземните метални проводи заземителите за защита при преки попадения на мълнии и проводниците към тях се проектират на разстояние от проводите, включително и от кабели с различно предназначение, въвеждани в защитаваните или в съседни обекти от първа категория на мълниезащита (фиг. 1 и 4). В зависимост от импулсното съпротивление (в W) на съответния заземител това разстояние (в m) се определя, както следва:

1. за прътови мълниеприемници - 0,5 Rимп.;

2. за мълниеприемни въжета - 0,3 Rимп..

(2) Разстоянието по ал. 1 е не по-малко от 3 m. Когато металните подземни проводи не се въвеждат в защитаваната сграда, а разстоянието до мястото на въвеждането им в съседни защитавани сгради и съоръжения от първа категория на мълниезащита е 50 m и повече, разстоянието по ал. 1 може да се намали до 1 m.

Чл. 27. (1) За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводи и други надлъжно разположени метални части (обвивки на кабели и др. под.) в местата на тяхното взаимно сближаване на разстояние 10 cm и по-малко през всеки 20 m се проектира сигурна електрическа връзка чрез заваряване или запояване, за да не се допусне образуване на незатворени контури.

(2) Връзките между съединените елементи на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални части в защитавания обект трябва да осигуряват сигурно електрическо съединение. При фланцови съединения се приема, че това изискване е спазено, ако на един фланец има най-малко шест нормално притегнати винтови съединения. В местата, където това изискване не може да бъде спазено, връзките се шунтират със стоманен проводник с диаметър най-малко 5 mm или със стоманена лента със сечение най-малко 24 mm2.

Чл. 28. (1) За защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция в сградите и външните съоръжения от първа категория на мълниезащита металните корпуси на цялото оборудване и металната конструкция на сградата или съоръжението се свързват към специален заземител или към заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(2) Съпротивлението на специалния заземител по ал. 1 за честота 50 Hz е не повече от 10 W. Разстоянието от специалния заземител или от заземителната уредба за защита срещу поражения от електрически ток до заземителя за защита при преки попадения на мълнии се определя съгласно чл. 26.

Чл. 29. За защита от внасяне на опасни потенциали по подземните метални проводи (тръбопроводи, кабели, в т.ч. разположени в канали и тунели) при въвеждането им в сградата (съоръжението) те се присъединяват към заземителя за защита от индуктирани напрежения или от електростатична индукция или към заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

Чл. 30. За защита от внасяне на опасни потенциали по надземни метални проводи и метални конструкции, навлизащи в сградата или съоръжението, се предвиждат следните мерки:

1. присъединяване към заземителната уредба на сградата (съоръжението), предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, при въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение);

2. присъединяване към заземител с импулсно съпротивление до 10 W в най-близките две опори преди въвеждането на проводите в защитаваната сграда (съоръжение).

Чл. 31. (1) Електрозахранващи мрежи с напрежение до 1000 V, телефонни, радиофикационни, сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите само чрез кабели.

(2) Металните брони или обвивките на кабелите, в т.ч. на кабелите с изолационно покритие на металната обвивка, се присъединяват в мястото на въвеждането им в сградата към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(3) В мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия металната броня или обвивката на кабела, както и стойките или куките на изолаторите на въздушната линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 10 W, като в мястото на преминаването между всяко жило на кабела и заземените елементи се предвиждат закрити искрови междини с междуелектродно разстояние от 2 до 3 mm или вентилен отвод за ниско напрежение.

(4) Стойките (куките) на изолаторите на въздушната линия на най-близкия стълб до мястото на преминаване от въздушна в кабелна линия се присъединяват към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 32. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита се проектира по един от следните начини:

1. като отделно стоящи или разположени на сградите неизолирани мълниеотводи с мълниеприемници пръти или въжета, осигуряващи мълниезащитна зона тип А или тип Б съгласно табл. 4; от всеки прътов мълниеприемник или от всяка стойка на мълниеприемното въже се прокарват най-малко два токоотвода; при използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположните страни на сградата; при използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата;

2. като мълниеприемна мрежа при неметален покрив или с използването като мълниеприемник на металния покрив на сградата или съоръжението при спазване на изискванията по чл. 24; мълниеприемната мрежа се проектира на клетки с площ до 36 m2 (например 6 x 6 m, от стомана, с диаметър най-малко 8 mm); възлите на мрежата се съединяват чрез заваряване или със специални клеми; металните части на сградата (съоръжението), разположени на покрива (вентилационни устройства, метални тръби и др. под.), се съединяват с мълниеприемната мрежа или с металния покрив, а на неметалните части на сградата (съоръжението), които се извисяват над покрива, се поставят допълнителни мълниеприемници, присъединени към мрежата (металния покрив); токоотводите, съединяващи мълниеприемната мрежа или металния покрив със заземителите, се прокарват на разстояние до 20 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата.

(2) При проектиране на защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от втора категория на мълниезащита освен изискванията по ал. 1 се спазват и следните условия:

1. разстоянието от отделно стоящи мълниеотводи до защитаваната сграда (съоръжение), както и до подземните проводи не се нормира;

2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии да е до 10 W, като при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска то да бъде по-голямо, но да не превишава 40 W; при специфично съпротивление на почвата до 500 Wm може да се използват естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др. под.);

3. допуска се обединяване на заземители за защита при преки попадения на мълнии, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция и за защита срещу поражения от електрически ток;

4. при възможност за токоотводи се използват металните конструкции на защитаваните сгради и съоръжения (колони, ферми, пожарни стълби, направляващи релси на асансьорите и др. под.).

(3) Прътови мълниеприемници или мълниеприемна мрежа може да не се проектират за сгради, чиито покривни елементи са разположени върху метални ферми, когато е осигурена непрекъсната електрическа връзка на металните ферми със заземителите, при условие че по покрива и в подпокривното пространство се използват само негорими материали.

Чл. 33. (1) За изравняване на потенциалите във вътрешността на сгради с широчина, по-голяма от 100 m, се проектира заземителна уредба, съставена от стоманени електроди със сечение най-малко 100 mm2, разположени хоризонтално най-много през 60 m по широчината на сградата и на дълбочина най-малко 0,5 m. В краищата на сградата (от двете й страни) стоманените електроди се свързват към металните ферми и към външния заземителен контур или към армировката на стоманобетонните фундаменти на сградата.

(2) При използване на армировката на стоманобетонните фундаменти на вътрешни колони и при непрекъсната електрическа връзка чрез заваряване с мълниеприемниците не се проектира допълнителна заземителна уредба за изравняване на потенциалите в сградата.

Чл. 34. За защита при преки попадения на мълнии на линейните мрежи на техническата инфраструктура, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от втора категория на мълниезащита, се проектира свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори, както и свързване към заземители с импулсно съпротивление до 50 W на междинни опори, разположени на разстояние от 250 до 300 m една от друга.

Чл. 35. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения с горими газове, пари и леснозапалими течности или втечнени газове се проектира, както следва:

1. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари, при дебелина на метала на покрива, по-малка от 4 mm - чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях;

2. на корпусите на уредби, съоръжения или отделни резервоари при дебелина на метала на покрива 4 mm и повече, както и на отделни резервоари с обем до 200 m3, независимо от дебелината на метала на покрива - чрез присъединяване към заземители;

3. на резервоари с плаващи покриви или понтони - чрез отделно стоящи мълниеотводи.

(2) Защитата при преки попадения на мълнии на външни съоръжения с корпуси от стоманобетон, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира чрез отделно стоящи мълниеотводи или чрез мълниеотводи, разположени на тях.

Чл. 36. За защита при преки попадения на мълнии на външни уредби с втечнени газове при общ обем на резервоарите над 8000 m3, както и на външно разположени складови стопанства с метални или стоманобетонни корпуси при общ обем над 100 000 m3 се проектират отделно стоящи мълниеотводи. В икономически обосновани случаи се допуска мълниеотводите да се разполагат на самите резервоари. При защита на метални резервоари чрез отделно стоящи мълниеотводи техните корпуси се присъединяват към заземители, като се допуска към заземителите да се присъединяват и токоотводите на отделно стоящите мълниеотводи.

Чл. 37. (1) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари, които нямат вътрешна метална облицовка, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която излиза на 40 m извън стените на крайните резервоари за всяка страна на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните или компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

(2) За защита при преки попадения на мълнии на подземни складови стопанства със стоманобетонни резервоари за мазут, при прибавяне към мазута на леки въглеводороди и при подгряване, се проектират отделно стоящи мълниеотводи. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, определено от основа, която съвпада с територията на складовото стопанство, и височина, равна на височината на газоотводните и компенсационните клапи, увеличена с 2,5 m.

Чл. 38. Защитата при преки попадения на мълнии на очистни съоръжения се проектира като отделно стоящи или разположени на съоръженията мълниеотводи, в случай че пламната температура на продукта превишава работната му температура с по-малко от 10 °С. Защитната зона на мълниеотводите обхваща пространството, ограничено от основа, която излиза на 5 m извън границите на очистното съоръжение във всяка страна, и височина, равна на височината на съоръжението, увеличена с 3 m.

Чл. 39. (1) Когато на външни складови стопанства или на подземни стоманобетонни резервоари с вътрешна метална облицовка, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, са разположени газоотводни тръби или отдушници, тяхната защита при преки попадения на мълнии, както и защитата на пространството над тях се проектират при спазване на изискванията по чл. 24. По същия начин се защитава и пространството над горния ръб на гърловината на цистерни, в които се извършва открито наливане на продукта от горивоналивна естакада.

(2) При външни уредби или цистерни, съдържащи горими газове или леснозапалими течности, се проектира защита при преки попадения на мълнии за наличните компенсационни клапани и за пространството над тях, ограничено от цилиндър с радиус 5 m и височина 2,5 m.

(3) Газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани по ал. 1 и 2 може да се използват като носещи конструкции за разполагане на мълниеотводите.

Чл. 40. (1) За уредбите по чл. 35 - 38 заземителите за защита при преки попадения на мълнии се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50 W за всеки токоотвод и към тях се присъединяват металните корпуси и другите метални конструкции на уредбите.

(2) Заземителите се свързват на отстояние не по-голямо от 50 m по периметъра на основата на уредбата, като се предвиждат най-малко две присъединявания.

Чл. 41. За защита при преки попадения на мълнии на резервоари, разположени в земята, се допуска като заземители да се използват магнезиевите протектори, предназначени за защита от корозия, при спазване на следните условия:

1. стоманеният прът, залят в протектора, и присъединяваният към него проводник на токоотвода са поцинковани, с диаметри най-малко 6 mm, а в корозионно активни почви - най-малко 8 mm;

2. съединението между стоманения прът на протектора и проводника на токоотвода е проектирано чрез заварка, с припокриване по дължина най-малко 6 пъти диаметъра на проводника;

3. импулсното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 50 W.

Чл. 42. (1) Защитата от индуктирани напрежения от електростатична индукция се осигурява чрез присъединяване на цялото оборудване, разположено в сградите, съоръженията и уредбите, към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток.

(2) При резервоари с плаващи покриви или с понтон, независимо от материала, от който са изпълнени покривът (понтонът) и корпусът, за защита от индуктирани напрежения от електростатична индукция се проектират гъвкави електрически връзки най-малко на две места между покрива (понтона) и токоотводите или металния корпус.

Чл. 43. За защита от индуктирани напрежения от електромагнитна индукция между тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи се проектират шунтиращи връзки през 25 - 30 m, когато разстоянието помежду им е 10 cm и по-малко. Шунтиращи връзки не се предвиждат в местата на съединяване или разклоняване на тръбопроводите и другите надлъжно разположени метални елементи.

Чл. 44. (1) Защитата от внасяне на опасни потенциали по подземните проводи при навлизането им в сградата (външното съоръжение) се осигурява чрез присъединяването им към който и да е заземител.

(2) За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват към:

1. заземител с импулсно съпротивление до 10 W - при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение); допуска се и присъединяване към заземителя за защита при преки попадения на мълнии;

2. заземител с импулсно съпротивление до 10 W - на най-близката до съоръжението опора.

Чл. 45. Електропроводни линии с напрежение до 1000 V, телефонни и радиофикационни мрежи и сигнализационни и други инсталации се въвеждат в сградите при спазване на изискванията по чл. 31, като изискването за свързване на металните брони или обвивките на кабелите към заземителната инсталация, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток, не се отнася за кабелите с изолационно покритие върху металната броня или обвивката.

Чл. 46. Защитата при преки попадения на мълнии на сгради и външни съоръжения от трета категория на мълниезащита се проектира по един от начините, посочени в чл. 32, ал. 1, при спазване на изискванията по чл. 33 и на следните изисквания:

1. мълниеприемната мрежа се проектира с клетки с площ до 150 m2 (например 12 х 12 m);

2. импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии е до 20 W, а при специфично съпротивление на почвата 500 Wm и повече се допуска увеличаване до 40 W, с изключение на сградите за едър рогат добитък и на конюшните, за които съпротивлението е до 10 W.

Чл. 47. (1) При проектирането на отделно стоящи мълниеотводи за защита на селскостопански сгради за едър рогат добитък и на конюшни опорите и заземителите се разполагат на разстояние най-малко 5 m от входовете на сградите.

(2) При проектирането на мълниеотводи, разположени на сградата, или на мълниеприемна мрежа за токоотводи може да се използва свързана чрез заваряване армировка на стоманобетонните колони, а за заземители може да се употребяват стоманобетонните фундаменти или разсъсредоточени хоризонтални заземители, разположени по протежение на сградите, под асфалтово покритие с широчина най-малко 5 m. Към такива заземители се присъединяват металните конструкции, тръбопроводите и оборудването, както и контурът за изравняване на потенциалите в сградата.

Чл. 48. (1) За защита при преки попадения на мълнии на линейни мрежи на техническата инфраструктура, като метални тръбопроводи, естакади и др. под. от трета категория на мълниезащита, се предвижда свързване към заземители с импулсно съпротивление до 20 W в местата на двете крайни опори.

(2) Метални скулптури и паметници се присъединяват към заземители с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 49. (1) Защитата при преки попадения на мълнии на външни метални съоръжения (уредби) или на резервоари от клас П-III по пожарна опасност с горими течности с пламна температура на парите, по-висока от 61 °С, се проектира, както следва:

1. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса до 4 mm - като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на съоръжението;

2. при дебелина на метала на обвивката или на корпуса над 4 mm, както и при отделно разположени резервоари с обем до 200 m3, независимо от дебелината на метала - чрез присъединяване на обвивките (корпусите) към заземителите.

(2) Когато корпусите на съоръженията по ал. 1 са стоманобетонни, защитата при преки попадения на мълнии се предвижда като отделно стоящи мълниеотводи или като мълниеотводи, разположени на самото съоръжение. Пространството над газоотводните тръби, дихателите и компенсационните клапани може и да не се включва в обхвата на защитната зона на мълниеотводите. В тези случаи заземителите се проектират така, че да отговарят на изискванията на чл. 40 и 41.

Чл. 50. (1) За защита при преки попадения на мълнии на неметални комини на производствени предприятия и котелни, водонапорни кули, пожарни наблюдателни кули и др. под. с височина, по-голяма от 15 m, се проектират мълниеотводи, разположени на тях. За комините с височина до 60 m е достатъчно разполагането на един прътов мълниеприемник с дължина над 1 m и спускането на един токоотвод. При стоманобетонни комини за токоотводи се използват армировките им, ако имат електрическа връзка.

(2) Когато обектите по ал. 1 са метални, не се изисква поставяне на мълниеприемници и спускане на токоотводи.

(3) За обектите по ал. 1 и 2 заземителите се проектират с импулсно съпротивление не по-голямо от 50 W. При специфично съпротивление на почвата до 500 Wm за заземители може да се използват стоманобетонните фундаменти.

Чл. 51. За защита от внасяне на опасни потенциали външните надземни метални конструкции и проводи се присъединяват, както следва:

1. при въвеждането им в защитаваната сграда (съоръжение) - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W; допуска се връзка със заземителя за защита при преки попадения на мълнии или със заземителната уредба, предназначена за защита срещу поражения от електрически ток;

2. на най-близката до съоръжението опора - към заземител с импулсно съпротивление до 20 W.

Чл. 52. (1) Мълниезащитната зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m е кръгов конус съгласно фиг. 7.

h е височината на мълниеотвода;

h0 - височината на мълниезащитния конус;

r0 - радиусът на мълниезащитния конус на нивото на терена;

rx - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx.

Фиг. 7. Мълниезащитна зона на единичен прътов мълниеотвод с височина до 150 m

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А в m за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:

h0 = 0,85 h

r0 = (1,1 - 0,002h) . h

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б в m за единичен прътов мълниеотвод се определят по формулите:

h0 = 0,92 h

r0 = 1,5 h

(4) Когато са известни размерите на защитавания обект, височината на необходимия единичен прътов мълниеотвод за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

(5) Мълниезащитната зона за единичен прътов мълниеотвод, разположен на наклонен терен, се определя по формули (2) и (3), като за височина на мълниеотвода се приема перпендикулярът, спуснат от върха на мълниеотвода към плоскостта на терена.

Чл. 53. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m се определя съгласно фиг. 8. Външните области на мълниезащитната зона се определят по чл. 52 както за единичен прътов мълниеотвод.

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

1. при L Ј h:

hc = h0

rcx = rx (5);

rc = r0

2. при L > h:

hc = h0 - (0,17 + 3.10-4h).(L - h)

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за два прътови мълниеотвода се определят по формулите:

1. при L Ј 1,5 h:

hc = h0

rcx = rx (7);

rc = rc

2. при L > 1,5 h:

hc = h0 - 0,14 (L - 1,5h)

rc = r0 (8).

(4) Когато са известни разстоянието между мълниеотводите и най-малката височина на мълниезащитната зона, необходимата височина на мълниеотводите за осигуряване на мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

(5) Когато два прътови мълниеотвода са разположени на разстояние L > 3h - за мълниезащитна зона А, или L > 5h - за мълниезащитна зона Б, мълниезащитните зони се определят както за самостоятелни мълниеотводи.

L е разстоянието между мълниеотводите;

h - височината на мълниеотводите;

h0 - височината на мълниезащитните конуси;

r0 - радиусът на мълниезащитните конуси на нивото на терена;

rx1 - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx1;

rx2 - радиусът на мълниезащитния конус на височина hx2;

hc - минималната височина на мълниезащитната зона;

rc - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;

rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 8. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m

Чл. 54. (1) Мълниезащитната зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m се определя съгласно фиг. 9. Външните области на мълниезащитните зони се определят както при единични мълниеотводи със съответната височина, като размерите h01, h02, r01, r02, rx1 и rx2 за двата типа зони се определят съгласно чл. 52, ал. 2 и 3. Останалите размери на зоните се определят по формулите:

където hc1 и hc2 за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (5) - (8).

L е разстоянието между мълниеотводите;

h1 и h2 са височините на мълниеотводите;

h01 и h02 - височините на мълниезащитните конуси;

r01 и r02 - радиусите на мълниезащитните конуси на нивото на терена;

rx1 и rx1 - радиусите на мълниезащитните конуси на височина hx;

hc - минималната височина на мълниезащитната зона;

rc - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена, съответстващ на hc;

rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 9. Мълниезащитна зона на два прътови мълниеотвода с различни височини до 150 m

(2) За два прътови мълниеотвода с различни височини мълниезащитна зона тип А се проектира при L Ј 3 hmin, а мълниезащитна зона тип Б - при L Ј 5 hmin.

Чл. 55. Мълниезащитната зона на няколко прътови мълниеотвода с равни височини се определя за всеки два съседни мълниеотвода (фиг. 10). За защита на единично съоръжение или на група съоръжения с височина hx при проектиране на мълниезащитна зона тип А или Б rcx е по-голямо от нула за всеки два по два мълниеотвода. За двата типа мълниезащитни зони rcx се определя по формули (5) - (8).

L1, L2 и L3 са разстоянията между мълниеотводите;

rcx1, rcx2 и rcx3 - размерите на мълниезащитната зона на височина hx;

r0 е радиусът на защитния конус на нивото на терена;

rx - радиусът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 10. Мълниезащитна зона на три прътови мълниеотвода с равни височини до 150 m

Чл. 56. (1) Мълниезащитната зона на единичен мълниеотвод - хоризонтално разположено въже на височина до 150 m, се определя съгласно фиг. 11. За стоманено въже със сечение от 35 до 50 mm2 може да се приеме, че при разстояние между опорите до 120 m максималното му провисване е 2 m, а при разстояние между опорите от 120 до 150 m - 3 m.

lа е разстоянието между опорите;

hоп - височината на опорите;

h - отстоянието на въжето от терена в зоната на най-големия провес;

h0 - височината на мълниезащитната зона;

r0 - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена;

rx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx.

Фиг. 11. Мълниезащитна зона на единично мълниеотводно въже на височина до 150 m

(2) Размерите на мълниезащитна зона тип А за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:

h0 = 0,85 h

r0 = (1,35 - 0,0025 h).h

(3) Размерите на мълниезащитна зона тип Б за хоризонтално разположено въже се определят по формулите:

h0 = 0,92 h

r0 = 1,7 h

(4) При известни размери hx и rx за мълниезащитна зона тип Б височината на единично хоризонтално разположено въже се определя по формулата:

Чл. 57. (1) Мълниезащитната зона на два мълниеотвода - хоризонтално разположени въжета на височина до 150 m, се определя съгласно фиг. 12. Размерите r0, h0 и rx за двата типа мълниезащитни зони се определят по формули (11) - (13).

L е разстоянието между мълниеотводните въжета;

h - отстоянието на въжетата от терена в зоната на най-големия провес;

h0 - височината на мълниезащитната зона;

r0 - размерът на мълниезащитната зона на нивото на терена;

rx1 и rx2 са радиусите на мълниезащитната зона на височина hx1 и hx2;

rcx - размерът на мълниезащитната зона на височина hx2;

r'x - размерът на мълниезащитната зона на височина hx1;

hc - минималната височина на мълниезащитната зона.

Фиг. 12. Мълниезащитна зона на две успоредни мълниеотводни въжета на височина до 150 m

(2) Останалите размери на мълниезащитна зона тип А при L Ј 3h се определят по формулите:

1. при L Ј h:

hc = h0

rcx = rx

rc = r0 (14);

2. при L > h:

hc = h0 - (0,14 + 5.10-4h) . (L - h)

(3) Останалите размери на мълниезащитна зона тип Б при L Ј 5h се определят по формулите:

1. при L Ј h:

hc = h0

rcx = rx (16);

rc = r0

2. при L > h:

hc = h0 - 0,12 (L - h)

(4) Когато hc и L (при rcx = 0) са известни, височината на мълниеотводите за мълниезащитна зона тип Б се определя по формулата:

Чл. 58. (1) Прътовите мълниеприемници се изпълняват от стомана с различни профили, със сечение най-малко 100 mm2 и с дължина най-малко 0,2 m.

(2) Мълниеприемните мрежи се изпълняват от стомана със сечение най-малко 50 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост.

(3) Мълниеприемните въжета са многожилни поцинковани със сечение най-малко 35 mm2 или от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост.

(4) Мълниеприемниците може да се изпълняват и от други метали, с които се осигуряват най-малко равностойни механическа издръжливост и електрическа проводимост. Информация за използваните материали, за формата и за минималното напречно сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.

Чл. 59. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект:

1. се проектира електрическо свързване към мълниеприемниците за всички метални елементи на покривната конструкция, както и за всички метални надпокривни съоръжения;

2. се спазват следните минимални отстояния от покривната конструкция на защитавания обект:

а) когато покривната конструкция е от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига;

б) когато покривната конструкция е от леснозапалими материали, се осигурява разстояние (отстояние) между мълниеприемниците и покривната конструкция, както следва:

- за сламени покривни конструкции - по-голямо от 0,15 m;

- за покривни конструкции от други горими материали, например битумни материали - по-голямо от 0,10 m.

Чл. 60. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.

(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни или други изолации и пр.).

Чл. 61. За мълниеприемници може да се използват метални конструктивни елементи на защитаваните обекти (димоотводни тръби, елементи на покривната конструкция, както и други метални конструктивни части над съоръженията).

Чл. 62. Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или посредством специално предвидени за целта сертифицирани клеми.

Чл. 63. (1) Трасетата на токоотводите се проектират така, че:

1. проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителите;

2. да са по възможност праволинейни, като се избягват резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm;

3. да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата;

4. да се избягва преминаването им в близост или напречно на електрически инсталации; когато проводниците на токоотводите пресичат трасе на електрическа инсталация, тя се разполага в метална обвивка на разстояние най-малко 1 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането; металната обвивка се свързва с токоотвода.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за мълниеотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.

Чл. 64. (1) За закрепване на проводниците на токоотводите се предвижда поне едно закрепване на дължина 1 m, както и възможност за евентуална надлъжна подвижност (дилатация) на проводниците.

(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване или с клеми.

(3) За проверка на съпротивлението на заземителите се проектират сертифицирани разглобяеми съединения (измервателни клеми).

Чл. 65. На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.

Чл. 66. (1) Когато не е възможно да се проектира външно преминаване, за токоотвода се предвижда защитна обвивка, която преминава по цялата височина на сградата или по част от нея.

(2) Допуска се използване на изолационни и негорими обвивки, когато те са с вътрешни сечения, по-големи или равни на 2000 mm2. Във всички случаи се спазват условията за допустимо сближаване.

(3) Когато токоотводът преминава през вътрешността на сградата, ефективността му може да бъде намалена. При въвеждането в действие се отчитат това намаляване, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасностите в резултат на въвеждане на пренапрежения във вътрешността на сградата.

Чл. 67. (1) Когато в сградите има стени от камък или стъкло или сградите са облицовани отвън с метални пана или имат закрепени облицовъчни елементи, токоотводът може да се разполага зад облицовката върху фасада от бетон или върху носещата конструкция.

(2) В случаите по ал. 1 токопроводимите елементи на облицовката и на носещата конструкция се свързват с токоотвода в горната и долната част за изравняване на потенциалите и за ограничаване на допирните напрежения.

Чл. 68. (1) Токоотводите се изпълняват като шини, въжета или кръгли проводници.

(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.

Чл. 69. За токоотводи може да се използват метални конструктивни части (направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби, метални комини и др.).

Чл. 70. Токоотводите се защитават от корозия.

Чл. 71. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите се предвиждат разглобяеми съединения (измервателни клеми).

(2) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, измервателна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.

(3) Измервателните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, във вътрешността на кутия за преглед с надпис "Мълниезащита".

(4) Всяка измервателна клема се означава със знак "земя".

(5) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, оградени в специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. местата на токоотвода се означават със знак "земя".

Чл. 72. Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се инсталира върху най-късия токоотвод и над измервателната клема на разстояние около 2 m над нивото на терена.

Чл. 73. (1) Заземителите за мълниезащита се проектират при спазване на общите изисквания за проектиране на заземители, като се спазват и следните допълнителни изисквания:

1. заземителните електроди да са насочени извън сградите;

2. да се избягват заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;

3. единичен вертикален дълбочинен електрод да се използва, когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо и когато околните условия налагат това, например в гъсто застроени градски райони;

4. електродите, съставящи заземителите, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.

(2) Видът на заземителите се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението на заземителя.

(3) Типови решения на заземители за мълниезащита са показани на фиг. 13.

Т е токоотвод;

К - контур в основата на сградата;

З - заземител за мълниезащитата.

Фиг. 13. Типови решения на заземители

Чл. 74. (1) За защита при преки попадения на мълния се проектират заземители с коефициент на импулса aЈ 1. Този коефициент зависи от тока на мълнията, от специфичното съпротивление на почвата и от конструкцията на заземителя.

(2) Граничните дължини на хоризонтални заземители, гарантиращи aЈ 1, в зависимост от различни специфични съпротивления на почвата са съгласно табл. 5.

Таблица 5

(3) Стойностите на коефициента на импулса за вертикални и комбинирани заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата са съгласно табл. 6.

Таблица 6

(4) Съпротивлението за електрически ток с честота 50 Hz може да се изчисли въз основа на нормираното импулсно съпротивление по формулата:

R50 = Rимп./a (19).

Чл. 75. Заземителите се проектират по един от следните начини:

1. вертикални - от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване или наставяне - най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални - от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

Чл. 76. Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на заземителните електроди е дадена в приложение № 3, табл. 2.

Чл. 77. Когато съединенията на заземителите помежду им и с токоотводите се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.

Чл. 78. За намаляване на корозията на елементите на мълниезащитната уредба:

1. се използват подходящи сечения на проводниците и крепежни елементи, устойчиви на корозия;

2. не се допускат контактни съединения между разнородни метали, образуващи неподходящи галванични двойки;

3. в специални случаи се предвиждат защитни обвивки в зависимост от външните въздействия.

Чл. 79. (1) Съответствие с изискванията по чл. 78, т. 1 се постига, когато се използват материали и условия на прилагане съобразно табл. 7.

Таблица 7

Материали за мълниезащитни уредби и условия на прилагане

Забележки:

1. В таблицата са дадени само основни насоки. При специфични условия е необходимо внимателно проучване на устойчивостта срещу корозия.

2. Въжетата са значително по-уязвими (податливи) на корозия, отколкото плътните проводници. Това се отнася в най-голяма степен за зоните на преход между различни видове среди, например преходи в земя, бетон. Поради това не се препоръчва полагане на поцинковани въжета в почва.

3. Поцинкованата стомана може да корозира в глинести или влажни почви.

4. Поради възможност от поява на корозия в зоните на преход (бетон/земя) не се препоръчва поцинкованата стомана, положена в бетон, да излиза извън бетона.

5. Поцинкованата стомана в контакт със стоманена арматура на бетон при известни условия може да повреди армирания бетон.

6. Използването на олово в почва често е забранено или ограничено от условията на околната среда.

(2) Съответствие с изискванията по чл. 78, т. 2 се постига, когато при директните свързвания се използват метали съобразно условията за съвместимост по табл. 8 или съответстващи биметални клеми.

Таблица 8

Съвместимост при свързване на метали, използвани в мълниезащитните уредби

Чл. 80. (1) Проектирането на мълниезащита с конвенционални мълниеприемници по ниво на мълниезащита включва определяне на необходимото ниво на мълниезащита и проектиране на мълниезащитна уредба съобразно определеното ниво.

(2) Нивото на мълниезащита се определя съобразно:

1. предварително направена оценка на риска за съответната сграда или външно съоръжение; или

2. регламентирани с нормативен акт нива на мълниезащита за съответни видове сгради и външни съоръжения, без да е необходимо да се прави оценка на риска.

Чл. 81. Когато необходимото ниво на мълниезащита се определя в зависимост от оценката на риска за защитавания обект, се отчита мястото на попадение на мълнията, както следва:

1. пряко попадение на мълния върху защитавания обект (S1);

2. попадение на мълния на земята в близост до защитавания обект (S2);

3. пряко попадение на мълния върху мрежи за обществени услуги (електрозахранващи, електронни съобщителни мрежи, тръбопроводни и други подобни мрежи), свързани със защитавания обект (S3);

4. попадение на мълния на земята в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект (S4).

Чл. 82. Преки попадения на мълнии върху обекта могат да причинят:

1. механични вреди, пожар и/или експлозия, породени от канала на мълнията;

2. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, вследствие на пренапрежения на активни или индуктивни вериги и протичане на частични токове на мълнията;

3. травми на хора поради допирни и крачни напрежения;

4. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия, свързани с попадението на мълнията.

Чл. 83. Попаденията на мълнии в близост до защитавания обект могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитното въздействие.

Чл. 84. Попаденията на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани с обекта, могат да причинят:

1. пожар и/или експлозия, предизвикани от искри, проявили се от пренапрежения и токове на мълния, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

2. травми на хора поради пренапрежения и свръхтокове, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението;

3. отказ или неправилно функциониране на вътрешни мрежи поради пренапрежения, предадени чрез мрежите за обществени услуги, свързани с обекта.

Чл. 85. Попаденията на мълнии в близост до мрежи за обществени услуги, свързани със защитавания обект, могат да причинят отказ или неправилно функциониране на вътрешни за защитавания обект мрежи вследствие на пренапрежения, предадени чрез мрежи за обществени услуги, свързани със сградата/съоръжението.

Чл. 86. Вредите, предизвикани от мълнии, могат да се групират в следните три основни вида:

1. травми на живи същества, предизвикани от допирни или крачни напрежения (D1);

2. физически вреди (пожар, експлозия, механично разрушаване, химическо замърсяване), причинени от тока на мълнията, включително и опасни искри (D2);

3. откази на вътрешни мрежи вследствие на електромагнитни въздействия (D3).

Чл. 87. (1) Вредите, предизвикани от мълнии, се свързват със съответни загуби (щети), които се подразделят на:

1. загуба на човешки живот (L1);

2. загуба на обществени услуги (L2);

3. загуба на културно наследство (L3);

4. икономическа загуба (сгради, външни съоръжения и намиращото се в тях имущество, мрежи за обществени услуги и загуба на дейност) (L4).

(2) Загубите от видовете L1, L2 и L3 се разглеждат като загуби на социални стойности, а загубите от вида L4 - като чисто икономически загуби.

Чл. 88. (1) Основните обобщени рискове съобразно видовете вреди и загуби при попадение на мълния върху сграда или външно съоръжение са:

1. обобщен риск за загуба на човешки живот или нараняване на хора и животни (R1);

2. обобщен риск за загуба на обществени услуги (R2);

3. обобщен риск за загуба на културно наследство (R3);

4. обобщен риск за загуби с икономическа стойност (R4).

(2) Връзката между обобщените рискове и видовете загуби и вреди е показана на фиг. 14.

1) Само за сгради и външни съоръжения.

2) Само за лечебни заведения и други подобни сгради, където отказ на вътрешни мрежи незабавно подлага на опасност човешки живот.

3) Само за случаи на загуба на животни.

Фиг. 14. Обобщени рискове и съответстващите им видове загуби и вреди

Чл. 89. (1) Стойностите на отделните обобщени рискове (R1, R2, R3 и R4) се определят като сума от съответните техни компоненти, както следва:

1. за риск R1 - по формулата:

R1 = RA + RB + RC + RM + RU + RV + RW + + RZ (20);

2. за риск R2 - по формулата:

R2 = RB + RC + RM + RV + RW + RZ (21);

3. за риск R3 - по формулата:

R3 = RB + RV (22);

4. за риск R4 - по формулата:

R4 = RA + RB + RC + RM + RU + RV + RW + + RZ (23).

(2) Използваните във формулите по ал. 1 означения за компонентите на обобщените рискове са:

1. RA - компонент, свързан с увреждане на живи същества поради крачни и допирни напрежения в сградата и до 3 m извън нея при попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

2. RB - компонент, свързан с физически вреди, причинени от опасни искри, причиняващи пожар или експлозия при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

3. RC - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при пряко попадение на мълния върху сградата/съоръжението;

4. RM - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от електромагнитни импулси и вторични токове на мълнии при попадение на мълния в близост до сградата/съоръжението;

5. RU - компонент, свързан с увреждания на живи същества, причинени от допирни напрежения вътре в сградата, породени от токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

6. RV - компонент, свързан с физически загуби - пожар или експлозия поради искри, получени между външните инсталации и металните части, вследствие на токове при пряко попадение на мълния върху мрежите за обществени услуги;

7. RW - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи вследствие на пренапрежение, получено по мрежите за обществени услуги и породено от пряко попадение на мълния върху тях;

8. RZ - компонент, свързан с вреди на вътрешните мрежи, причинени от пренапрежения върху системите за обществени услуги вследствие на попадения на мълнии в близост до тях и предадени чрез тях в сградата/съоръжението.

(3) Всеки от компонентите RA, RB, RC, RM, RU, RV, RW и RZ може да бъде изразен чрез формулата:

Rx = Nx . Px . Lx (24),

където:

Nx е вероятният брой попадения;

Px - вероятността за вреди в сградата/съоръжението;

Lx - последващите загуби.

Чл. 90. (1) В зависимост от мястото на попадение на мълнията рискът, свързан с попадения на мълния, се подразделя на два компонента:

1. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди в резултат на опасно искрене в обекта, водещо до пожар или пълно или частично разрушаване на сгради и външни съоръжения (RD);

2. компонент, свързан с преки попадения на мълния върху мрежи за обществени услуги, свързани към защитавания обект, отнасящ се до физическите вреди (пожар или пълно или частично разрушаване в резултат на опасно искрене между вътрешната инсталация и металните части, които обикновено са разположени при въвода на мрежите за обществени услуги в защитавания обект), възникващи от токовете от мълнии, пренасяни през или по входящите мрежи за обществени услуги (RI).

(2) Компонентът RD се определя като следната сума:

RD = RA + RB + RC (25).

(3) Компонентът RI се определя като следната сума:

RI = RM + RU + RV + RW + RZ (26).

Чл. 91. (1) Всяко ниво на мълниезащита се отнася към съответна стойност на риска и неговите компоненти (RD и RI)

(2) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска RD е дадена в табл. 9.

Таблица 9

(3) Връзката между нивата на мълниезащита и стойностите на компонента на риска RI е дадена в табл. 10.

Таблица 10

Чл. 92. (1) Определените за защитавания обект стойности на риска се съпоставят със стойностите на допустимия риск (RT), дадени в табл. 11.

Таблица 11

(2) Когато рискът R (R1, R2 или R3) е по-голям от допустимия риск RT, за обекта е необходима мълниезащита и трябва да бъдат приложени мерки за намаляване на риска, за да бъде изпълнено условието

R Ј RT.

Чл. 93. Проверката за нивото на мълниезащита на сгради и външни съоръжения се извършва съобразно алгоритъма, показан на фиг. 15.

Фиг. 15. Алгоритъм за избор на ниво на мълниезащита

Чл. 94. (1) За сгради и външни съоръжения с проста конфигурация (правоъгълни и цилиндрични) и без наличие на експлозивна опасност се допуска използване на опростена процедура за определяне на компонентите на риска и на нивото на мълниезащита, дадена в приложение № 4.

(2) За сгради със сложна конфигурация, както и при наличие на пожарна и експлозивна опасност или на културно наследство се използва пълният набор от инструменти, даден в специализираните стандарти.

Чл. 95. При проектирането по нива на мълниезащита външната и вътрешната мълниезащита се разглеждат като съвкупност, а мълниезащитните зони се разглеждат комплексно, но последователно - по отношение на преките попадения на мълнии и електромагнитните въздействия.

Чл. 96. Мълниезащитните зони (LPZ) са показани на фиг. 16. Те се определят по следния начин:

1. LPZ ОA - външна зона, застрашена от възможни преки попадения на мълния и максимално електромагнитно поле;

2. LPZ ОB - външна зона, защитена при преки попадения на мълния, но застрашена от максимално електромагнитно поле; вътрешните мрежи могат да бъдат подложени на импулсни токове на мълния;

3. LPZ 1 - вътрешна зона, защитена при преки попадения на мълния, в която токовете на мълнията са ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията може да бъде намалено чрез пространствено екраниране;

4. LPZ 2....n - вътрешна зона, в която токовете на мълнията са много ограничени чрез разклоняване на тока на мълнията и устройства за защита на границите на зоната; електромагнитното поле на мълнията е ограничено основно чрез допълнително пространствено екраниране.

На фигурата са използвани следните означения:

Фиг. 16. Видове мълниезащитни зони LPZ

Чл. 97. За спазване на изискванията за съответната мълниезащитна зона преходът от една мълниезащитна зона към друга се извършва с технически средства, както следва:

1. от LPZ ОA към LPZ ОB (SPD ОA/ОB) - мълниезащитна уредба за защита при преки попадения на мълния;

2. от LPZ ОB към LPZ 1 (SPD ОB/1) - устройства за защита от пренапрежения при входа на мрежите за обществени услуги;

3. от LPZ 1 към LPZ 2....n (SPD 1/2.....n) - допълнителни средства за защита от пренапрежения и допълнителни екрани при преходите на всяка една от зоните.

Чл. 98. (1) За определяне на зоните, защитени при преки попадения на мълнии, на вида на мълниеприемниците и на местата за тяхното разполагане се използват следните методи:

1. метод на фиктивната търкаляща се сфера;

2. метод на мълниезащитния ъгъл;

3. метод на мълниезащитната мрежа.

(2) Методите по ал. 1 може да бъдат използвани както самостоятелно, така и комбинирано.

Чл. 99. (1) Методът на фиктивната търкаляща се сфера е подходящ за всички случаи. При този метод фиктивна търкаляща се сфера обхожда обекта, който ще се защитава, във всички възможни направления. При това местата на допиране на сферата до обекта определят местата на мълниеприемниците. Мълниеприемникът или мълниеприемниците се разполагат така, че сферата да не се допира до обекта, а само до елементите на мълниезащитната уредба, както е показано на фиг. 17.

Фиг. 17. Определяне на мълниезащитната зона и проектиране на мълниеприемник/мълниеприемници по метода на фиктивната търкаляща се сфера

(2) Стойностите на радиуса на фиктивната търкаляща се сфера в зависимост от нивото на мълниезащита са дадени в табл. 12.

Таблица 12

Стойности на радиуса на фиктивната търкаляща се сфера в зависимост от нивото на мълниезащита

Чл. 100. (1) Методът на мълниезащитния ъгъл е подходящ за прости по форма сгради и външни съоръжения, както и за открити пространства. Неговото приложение зависи от ограниченията във височината на мълниеприемниците и от местата за тяхното закрепване. Този метод се използва основно при проектирането на прътови мълниеприемници или при комбинация с друг вид мълниеприемници.

(2) Мълниезащитната зона има формата на прав кръгов конус с връх, разположен на върха на мълниеприемника, и ъгъл при върха a. Стойностите на мълниезащитния ъгъл a в зависимост от нивото на мълниезащита и отстоянието H на върха на мълниеприемника от защитаваната хоризонтална повърхност са показани на фиг. 18. Ъгълът a не се променя за стойности на H, по-малки от 2 m. Не се използват стойности на мълниезащитния ъгъл, които не са показани на фиг. 18.

Фиг. 18. Стойности на мълниезащитния ъгъл a в зависимост от нивото на мълниезащита и отстоянието H на върха на мълниеприемника от защитаваната хоризонтална повърхност

Чл. 101. (1) На фиг. 19 е показан пример за мълниезащитна зона, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, за вертикална мълниеприемна мачта.

A е върхът на мълниеприемника;

a - мълниезащитният ъгъл;

B - защитаваната повърхност;

h1 - височината на мълниеприемната мачта над защитаваната повърхност;

OC - радиусът на защитаваната повърхност, който се определя по формулата ОС = h1.tana.

Фиг. 19. Мълниезащитна зона на вертикална мълниеприемна мачта

(2) На фиг. 20 е показан пример за мълниезащитна зона, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, за един вертикален прътов мълниеприемник, инсталиран на защитавания обект. Защитният ъгъл a1 отговаря на височината h1 от върха на мълниеприемния прът до повърхността на покрива на кота "покрив на сграда", а защитният ъгъл a2 отговаря на височината h2 от върха на мълниеприемния прът до кота "0", определена като сума от височината h1 и височината на сградата H.

Фиг. 20. Мълниезащитна зона на вертикален прътов мълниеприемник

(3) На фиг. 21 е показан пример за мълниезащитна зона, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, за група от две мълниеприемни мачти с различни височини. Когато мълниеприемните мачти са с равни височини, h1 = h2, a1 = a2 и r1 = r2.

h1, h2 са височините на мълниеприемните мачти;

a1, a2 - стойностите на мълниезащитните ъгли;

r1, r2 - мълниезащитните радиуси за нивото на защитаваната повърхност, които се определят по формулите съответно r1 = h1.tana1 и r2 = h2.tana2.

Фиг. 21. Мълниезащитни зони на две вертикални мълниеприемни мачти с различни височини

Чл. 102. Методът на мълниезащитния ъгъл може да се използва и за мълниеприемни проводници (въжета). Пример за определяне на мълниезащитната зона на мълниеприемен проводник (въже) между две мачти с равни височини е показан на фиг. 22.

Означенията са както на фиг. 19

Фиг. 22. Мълниезащитна зона на мълниеприемен проводник между две мачти с равни височини

Чл. 103. Методът на мълниеприемната мрежа е подходящ за проектиране на мълниезащитата на сгради с плоски или скатни покривни конструкции. Външният контур на мълниеприемната мрежа трябва да опасва основните граници на покривната конструкция, а вътрешните контури не трябва да превишават максималните стойности на размера на мълниеприемната мрежа (W), които в зависимост от нивото на мълниезащита са дадени в табл. 13.

Таблица 13

Максимални стойности на размера на мълниезащитната мрежа в зависимост от нивото на мълниезащита

Чл. 104. (1) При мълниезащита на равнинни повърхности се приема, че мълниезащитната мрежа защитава цялата повърхност, когато са изпълнени следните условия:

1. проводници на мълниеприемната мрежа са разположени на:

а) всички ръбове на покрива;

б) стрехите на покрива;

в) билото на покрива, когато наклонът на покрива е по-голям от 1/10;

2. мълниеприемната мрежа е проектирана и изпълнена така, че токът на мълнията има възможност да протича към заземителите най-малко през два токоотвода;

3. извън защитаваната зона не излизат (стърчат) метални конструкции.

(2) Примери за мълниезащитна мрежа върху плоска и скатна покривна конструкция са показани съответно на фиг. 23 и 24.

A са границите на покривната конструкция;

B - външният контур на мълниеприемната мрежа;

C - вътрешният контур на мълниеприемната мрежа;

W - максималният размер на мълниеприемната мрежа съгласно табл. 13.

Фиг. 23. Мълниезащитна мрежа върху плоска покривна конструкция

h е предпазното отстояние на мълниезащитната мрежа от защитаваната повърхност;

L - разстоянието между дистанциращите носачи на мълниеприемната мрежа;

d - максималното отстояние на външния контур на мълниеприемната мрежа от границите на покривната конструкция.

Фиг. 24. Мълниезащитна мрежа върху скатна покривна конструкция

Чл. 105. Когато върху защитаваната чрез мълниеприемна мрежа покривна конструкция има надпокривни съоръжения или стърчащи елементи (например комини) с височина над 0,3 m, за тяхната защита се предвиждат допълнителни мълниеприемници, избрани по метода на фиктивната търкаляща се сфера или по метода на мълниезащитния ъгъл. Пример за такава допълнителна мълниезащита на надпокривно съоръжение е показан на фиг. 25.

A е прътов мълниеприемник за защита на надпокривно съоръжение, проектиран по метода на мълниезащитния ъгъл;

a - мълниезащитен ъгъл.

Фиг. 25. Допълнителна мълниезащита на надпокривно съоръжение

Чл. 106. За определяне на мълниезащитната зона за прилежащи пространства на сгради и външни съоръжения с мълниезащитни уредби се използва методът на фиктивната търкаляща се сфера или методът на мълниезащитния ъгъл. Примери са показани на фиг. 26 и 27.

Фиг. 26. Защитна зона на прилежащо пространство, определяна по метода на фиктивната търкаляща се сфера, при мълниеприемна мрежа

Фиг. 27. Защитна зона на прилежащо пространство, определяна по метода на мълниезащитния ъгъл, при мълниеприемна мрежа

Чл. 107. При проектиране по ниво на мълниезащита мълниезащитните уредби се подразделят на класове в зависимост от нивото на мълниезащита съгласно табл. 14. Това означава, че при избрано или предписано ниво на мълниезащита I мълниезащитната уредба трябва да е от клас I.

Таблица 14

Чл. 108. Всеки клас на мълниезащитна уредба се характеризира със:

1. параметри на тока на мълнията;

2. радиус на фиктивната търкаляща се сфера, мълниезащитен ъгъл или максимален размер на мълниезащитната мрежа;

3. типични разстояния между токоотводите и хоризонталните връзки;

4. разделително разстояние срещу опасно образуване на искри;

5. минимална дължина на заземителните електроди;

6. начин за изравняване на потенциалите;

7. брой и конструкция на елементите на мълниезащитната уредба.

Чл. 109. (1) Когато термичните въздействия на тока на мълнията в точката на попадение или в проводниците може да предизвикат вреди на защитавания обект или на части или елементи от него, мълниезащитната уредба се проектира като изолирана.

(2) Типични случаи за проектиране на изолирана мълниезащитна уредба са обекти със:

1. леснозапалимо покривно покритие;

2. леснозапалими стени;

3. опасност от експлозия и пожар;

4. наличие на надпокривни съоръжения, попадението на мълния върху които може да доведе до въвеждане във вътрешността на обекта на опасни потенциали или пренапрежения, свързани с опасност за хора или вътрешно оборудване.

Чл. 110. (1) Изолирана мълниезащитна уредба се проектира като:

1. отделно стоящ/и мълниеотвод/и (мълниезащитна/и мачта/и), както е показано на фиг. 28;

h е височината на мълниеотвода (мълниеприемната мачта);

a - стойността на мълниезащитния ъгъл;

S - минималното защитно разстояние.

Фиг. 28. Изолирана мълниезащитна уредба посредством отделно стоящ мълниеотвод (мълниеприемна мачта)

2. мълниезащитни проводници (въжета), както е показано на фиг. 29;

А са опорите (мачтите) на мълниеприемния проводник (въже);

h е височината на опорите;

S - минималното защитно разстояние.

Фиг. 29. Изолирана мълниезащитна уредба посредством отделно стоящ мълниеприемен проводник (въже)

3. изолирани прътови мълниеприемници (мачти) върху защитавания обект, както е показано на фиг. 30.

А е надпокривното съоръжение при необходимост от изолирана мълниезащита;

В - изолираната опора на прътовия мълниеприемник (мачтата);

h - височината на прътовия мълниеприемник (мачтата);

S - минималното защитно разстояние.

Фиг. 30. Изолирана мълниезащитна уредба посредством изолирани прътови мълниеприемници (мачти), поставени върху защитавания обект

(2) Минималното защитно разстояние се определя съгласно приложение № 5.

Чл. 111. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от леснозапалими материали, между мълниеприемниците и покривната конструкция се осигурява разстояние най-малко 0,10 m.

Чл. 112. Когато мълниезащитната уредба не е изолирана от защитавания обект и покривната конструкция е изпълнена от негорим материал, мълниеприемниците може да се проектират върху нейната повърхност, но на такава височина от нея, че събиращата се върху покрива вода (сняг) да не може да я достига.

Чл. 113. (1) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба под покривната конструкция на защитавания обект.

(2) Не се разрешава проектиране на елементи на мълниезащитната уредба с директно допиране до горими елементи от защитавания обект (дървени конструкции, битумни изолации и пр.).

Чл. 114. (1) При проектирането на мълниезащитните уредби се извършва оценка на метеорологичните условия, най-вече за ветровете, за да се избягнат условия за повреди на покривната конструкция и надпокривните съоръжения в местата, предвидени за закрепване на елементи на мълниезащитната уредба, предимно на мълниеприемниците.

(2) За осигуряване на защита от корозия се прилагат изискванията на чл. 78 и 79.

Чл. 115. Мълниезащитната уредба може да включва както специално предвидени мълниеприемници, така и подходящи конструктивни елементи на защитавания обект, използвани като естествени мълниеприемници.

Чл. 116. (1) Мълниеприемниците може да са в каквато и да е комбинация от:

1. мълниеприемни пръти, включително свободно стоящи мълниеотводи (мачти);

2. мълниеприемни окачени проводници (въжета);

3. мълниеприемни мрежи.

(2) Минималното напречно сечение на обичайно използваните мълниеприемници в зависимост от материала, от който е изпълнен мълниеприемникът, е съгласно табл. 15.

Таблица 15

Минимално напречно сечение на обичайно използваните мълниеприемници в зависимост от материала, от който е изпълнен мълниеприемникът

(3) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на мълниеприемници - проводници и пръти, е дадена в приложение № 3, табл. 1.

Чл. 117. (1) Като естествени мълниеприемници може да се използват следните конструктивни елементи на сградата или външното съоръжение:

1. метални облицовки (например от ламарина) на покрива на защитавания обект;

2. метални конструкции на покрива (греди, електрически свързана стоманена арматура);

3. метални елементи, като водосточни тръби, парапети, технологични тръби и резервоари.

(2) Металните облицовки на покрива на защитавания обект може да се използват при следните условия:

1. да нямат изолационно покритие; тънък слой антикорозионна боя или до 0,5 mm асфалтово покритие или до 1,0 mm пластмасово покритие не се приемат за изолационно покритие;

2. електрическото свързване между различните части да е устойчиво, изпълнено чрез спояване с твърд припой, чрез заваряване, пресоване, нитоване или с винтово съединение;

3. дебелината на материала да е не по-малка от минималната дебелина по табл. 16.

Таблица 16

Минимална дебелина на метални листове, използвани като мълниеприемници, в зависимост от материала

(3) Металните съставни части на покривната конструкция (греди, електрически свързана стоманена арматура и др.) може да се използват, при условие че нямат неметално покритие и не излизат извън границите на защитавания обект.

(4) Метални елементи, като водосточни тръби, парапети и др., може да се използват, при условие че напречното им сечение е не по-малко от минималното напречно сечение по табл. 15 за обичайните мълниеприемници.

(5) Технологични метални тръби и резервоари може да се използват, при условие че дебелината им е най-малко 2,5 mm и стопяването в точката на попадение няма да причини опасност или недопустими вреди.

(6) Метални тръби и съдове може да се използват, при условие че са изпълнени от материал с дебелина не по-малка от минималните стойности, дадени в табл. 16, и повишаването на температурата на вътрешната повърхност на стените в точката на попадение на мълнията няма да създаде опасности.

Чл. 118. Токоотводите се проектират така, че между точката на попадение на мълнията и земята:

1. токът на мълнията да протича по няколко паралелни пътя;

2. дължината на пътя на тока да е минимална.

Чл. 119. (1) За всяка неизолирана мълниезащитна уредба броят на токоотводите трябва да бъде най-малко два. Токоотводите се разпределят по периметъра на защитавания обект, като се отчитат архитектурните и практическите ограничения. Препоръчва се:

1. токоотводите да се разполагат на равни разстояния по периметъра на защитавания обект;

2. токоотводи да се предвиждат за всеки ъгъл на защитавания обект, когато това е възможно.

(2) Проектирането на колкото е възможно повече токоотводи по периметъра на защитавания обект и свързването помежду им чрез хоризонтални пояси близо до нивото на терена и след това на интервали по височината на защитавания обект се препоръчва като добра практика за намаляване на вероятността от опасно искрене и за защита на вътрешните мрежи.

(3) Типичните стойности на разстоянията между токоотводите по периферията на защитавания обект и между хоризонталните пояси по височината на защитавания обект съобразно класа на мълниезащитната уредба са дадени в табл. 17.

Таблица 17

Типични стойности на разстоянията между токоотводите и между хоризонталните пояси според класа на мълниезащитната уредба

Чл. 120. (1) Когато изолираните от защитавания обект мълниеприемници са прътови, разположени на отделно стоящи опори, за всяка опора се предвижда най-малко един токоотвод. Не се препоръчват допълнителни токоотводи за метални мълниеотводи (мълниеприемни мачти) или при непрекъсната арматурна стомана.

(2) Когато изолираните от защитавания обект мълниеприемници са проводници (въжета), разположени на отделно стоящи опори, за всеки край на проводник се предвижда най-малко един токоотвод.

(3) Когато изолираните от защитавания обект мълниеприемници са мрежеста конструкция, разположена над защитавания обект, за всяка опора се предвижда най-малко един токоотвод, а общият брой на токоотводите е най-малко два.

Чл. 121. (1) Трасетата на токоотводите се проектират така, че проводниците да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителя и се избягва обхващането на цокли или корнизи на защитавания обект.

(2) Токоотводите се проектират по възможност прави, без резки огъвания, а радиусите на кривите са най-малко 20 cm.

(3) Проводниците на токоотводите се проектират така, че да се избягва преминаването им в близост до вътрешни електрически мрежи. Когато проводниците на токоотводите пресичат трасето на вътрешна електрическа мрежа, мрежата трябва да се полага в метална обвивка на разстояние най-малко 1,0 m от едната и от другата страна на мястото на пресичането. Металната обвивка трябва да се свързва с токоотвода.

Чл. 122. Когато по технически или естетически причини се предвижда токоотводът да преминава през вътрешността на сградата, при проектирането се отчитат намаляването на ефективността му, затрудненията при проверката и обслужването, както и опасността от въвеждане на пренапрежения във вътрешността на защитавания обект.

Чл. 123. (1) Когато стените на защитавания обект са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, токоотводите може да се разполагат и направо върху тях.

(2) Когато стените на защитавания обект са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън B, C, D, E и F, токоотводите може да се разполагат непосредствено върху техните повърхности само когато повишаването на температурата от тока на мълнията не крие опасност от запалване на материала, от който е изпълнена стената.

(3) Когато стените на защитавания обект са от продукти с клас по реакция на огън B, C, D, E и F и повишаването на температурата в токоотводите крие опасност за продукта, от който са изпълнени стените, токоотводите се разполагат така, че навсякъде да се осигури разстояние между тях и стената, по-голямо от 0,1 m. Когато не може да се осигури такова разстояние, сечението на проводника трябва да бъде не по-малко от 100 mm2. Металните скоби за закрепване на токоотводите могат да бъдат в контакт със стената.

(4) Препоръчва се токоотводите да се разполагат на максимално възможното разстояние от врати и прозорци.

(5) Не се разрешава разполагането на токоотводи във водосточни тръби.

(6) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.

Чл. 124. (1) Токоотводите се проектират като шини, въжета или кръгли проводници.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на проводници за токоотводи е дадена в приложение № 3, табл. 1.

Чл. 125. (1) За закрепване на проводниците на токоотводите се предвижда най-малко едно закрепване на дължина 1,0 m, както и възможност за евентуална надлъжна подвижност (дилатация).

(2) Съединенията на елементите на токоотводите се проектират чрез заваряване, запояване, нитоване или със сертифицирани клемни съединения.

Чл. 126. (1) За естествени токоотводи може да се използват метални конструктивни елементи на защитавания обект, като:

1. метални конструкции, при условие че има сигурна и дълготрайна електрическа непрекъснатост между отделните елементи, изпълнена чрез заваряване, запояване, нитоване, кербоване или с клемни съединения;

2. метален скелет на сградата/съоръжението;

3. фасадни части, профилни елементи и подпорни метални фасадни конструкции, при условие че имат съответстващи размери и дебелина не по-малка от 0,5 mm.

(2) Армировката на строително съоръжение може да се използва за естествен токоотвод, освен в случаите, когато:

1. е налице предварително напрегнат стоманобетон, който увеличава риска от недопустими механични разрушения, които могат да се проявят вследствие на тока на мълнията;

2. няма електрическо свързване на армировката.

(3) Когато металният скелет или стоманената арматура на сградата/съоръжението се използват като токоотводи, не е необходимо да се предвиждат хоризонтални пояси.

Чл. 127. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите в токоотводите се проектират подходящи места за извършване на измерванията.

(2) За общия случай, при който измерванията се извършват с разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се разглобяеми клемни съединения (измервателни клеми), разположени във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. кутиите за преглед се проектират на външната страна на защитавания обект, на височина от 1,0 до 2,0 m над нивото на терена;

3. измервателните клеми се означават със знак "земя".

(3) За специални случаи, например при кули с метални стени и при съоръжения, които нямат отделен токоотвод, се спазват следните изисквания:

1. между заземителя и металния елемент, към който се присъединява заземителят, се проектира измервателна клема;

2. измервателната клема се разполага във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

3. изводът от заземителя се означава със знак "земя".

(4) Когато по технически или естетически причини се предвижда измерванията на съпротивлението на заземителите да се извършват без разкачване на проверявания заземител от токоотвода, се спазват следните изисквания:

1. предвиждат се места за присъединяване на измервателния уред, разположени във вътрешността на специална кутия за преглед с надпис "Мълниезащита";

2. токоотводът се означава със знак "земя".

Чл. 128. Токоотводите се защитават от корозия.

Чл. 129. Когато се предвижда брояч на попаденията на мълнии, той се проектира в най-късия токоотвод и над измервателната клема, на разстояние около 2,0 m над нивото на терена.

Чл. 130. (1) При проектирането на заземители се цели постигане на по-малко съпротивление на заземителите спрямо земя и по-равномерно разпределение на тока на мълнията в земята за предотвратяване на проявата на опасни пренапрежения.

(2) Максимално допустимата стойност за съпротивлението спрямо земя се определя в инвестиционния проект. В общия случай се препоръчва съпротивлението спрямо земя да е по-малко от 10 W (измерено при промишлена честота).

Чл. 131. (1) Заземяването за мълниезащита се съвместява със заземяването на електрическата уредба и на комуникационните мрежи на защитавания обект. Когато за защитавания обект са предвидени повече от една заземителни уредби, разграничавани по технологични съображения, те се обединяват със заземяването за мълниезащита чрез системата за изравняване на потенциалите.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за изолирана външна мълниезащита и когато съвместяването е забранено със специален нормативен акт, например за съобщителни обекти.

Чл. 132. (1) За целите на мълниезащитата се използват следните видове заземители:

1. един или няколко контура;

2. вертикални или наклонени електроди;

3. радиално разположени електроди;

4. заземителен контур, разположен на дъното на изкопа на защитавания обект;

5. заземителна мрежа.

(2) Информация за използваните материали, за формата и за минималното сечение на заземителните електроди е дадена в приложение № 3, табл. 2.

Чл. 133. (1) Заземителите от вида външен контур се разполагат на дълбочина най-малко 0,5 m от повърхността на земята и на разстояние най-малко 1 m от основите (стените).

(2) Заземителните електроди се разполагат на дълбочина най-малко 0,5 m извън границите на защитавания обект колкото е възможно по-равномерно, като взаимното екраниране се сведе до минимум.

(3) Дълбочинните заземители са най-ефективни, когато специфичното съпротивление на грунта намалява в дълбочина и на голяма дълбочина е значително по-малко от това на нивото на обичайното разполагане на заземители.

(4) При избора на дълбочината на полагане и типа на заземителните електроди се отчитат и условията за осигуряване на минимална корозия и минимална сезонна промяна на съпротивлението спрямо земя.

Чл. 134. (1) Заземителите се подразделят на тип А и тип Б.

(2) Заземителите от тип А се състоят от:

1. вертикални заземителни електроди - стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина 0,6 ё 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване - най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални заземителни електроди - електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина 0,6 ё 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители може да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани - от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система, при която токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

(3) Заземителите от тип Б представляват или заземителен контур около защитавания обект, или фундаментна заземителна мрежа.

Чл. 135. (1) Съединенията на заземителите помежду им се извършват чрез заваряване или със стандартизирани клемни съединения.

(2) Когато съединенията на заземителите помежду им се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. удвоената широчина - при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра - при кръгло сечение.

Чл. 136. (1) Заземителите от тип А се разполагат извън защитавания обект и се свързват към всеки токоотвод.

(2) Общият брой на заземителите по ал. 1 трябва да бъде най-малко два.

(3) Всеки заземител може да бъде съставен от един или няколко отделни елемента, като броят им се определя от необходимостта за постигане на изискваната стойност за съпротивление спрямо земя.

(4) Когато се използват съставни заземители, между отделните им части се осъществява надеждна електрическа връзка.

(5) Минималната дължина на всеки хоризонтален заземител (l1) в зависимост от класа на мълниезащитната уредба и специфичното съпротивление на почвата се определя по фиг. 31.

Фиг. 31. Минимална дължина l1 на всеки заземител според класа на мълниезащитната уредба и специфичното съпротивление на почвата (r)

(6) Минималната дълбочина за полагане на всеки хоризонтален заземител е 0,5 m.

(7) За комбинирани заземители (вертикални и хоризонтални) общата дължина се проектира така, че да се постигне стойност на съпротивлението спрямо земя, по-малка от изискваната.

(8) Минималните дължини на заземители, дадени на фиг. 31, може да бъдат пренебрегнати, когато изпълнената заземителна уредба осигурява съпротивление спрямо земя със стойност, по-малка от изискваната.

Чл. 137. (1) При заземителите от тип Б външният заземителен контур представлява затворен заземителен пръстен, опасващ защитавания обект, комбиниран с вертикални електроди, както е показано на фиг. 32.

S е минималното разстояние на външния заземителен контур от защитавания обект;

re - средният радиус на площта, ограничавана от заземителния контур.

Фиг. 32. Външен заземителен контур

(2) За заземителен контур (фундаментна заземителна мрежа) стойността на средния радиус на обхванатата от него площ re не трябва да е по-малка от минималната дължина на вертикалния заземителен електрод l1 - фиг. 31, т.е. reі l1.

(3) Когато стойността на l1 е по-голяма от стойността на re, се проектират допълнителни заземителни електроди с дължина lr - за хоризонтални електроди, и lv - за вертикални електроди. Изчисляването на стойностите lr и lv се извършва по формули (27) и (28). Препоръчва се броят на допълнителните заземителни електроди да е не по-малък от броя на токоотводите, но най-малко два.

lr = l1 - re (27),

lv = (l1 - re)/2 (28).

(4) Когато специфичното съпротивление на почвата превишава 1500 Wm, се препоръчва използване на подобрители на почвата.

Чл. 138. (1) Фундаментната заземителна мрежа осигурява изравняване на потенциалите по цялата площ на защитавания обект, малко съпротивление спрямо земя, дълготрайност на заземителната уредба и възможност за свързване към нея и на електрически уредби, за които е необходимо заземяване.

(2) Фундаментната заземителна мрежа е особено подходяща за животновъдни ферми, където има силно изразено негативно влияние върху животните дори и на малки потенциални разлики.

(3) При проектирането на фундаментна заземителна мрежа се спазват следните условия:

1. заземителната мрежа се предвижда над подложния бетон във фундамента на защитавания обект;

2. външният контур на заземителната мрежа обхваща външния контур на фундамента;

3. размерът на каретата на заземителната мрежа не превишава 20 х 20 m; когато размерите на фундамента превишават максималните размери на каретата, се проектират надлъжни и напречни вътрешни контури до осигуряване на максималните размери на каретата на заземителната мрежа;

4. връзките между отделните елементи на заземителната мрежа се осъществяват чрез заваряване или с подходящи клемни съединения;

5. фундаментната заземителна мрежа се свързва електрически с армировката на фундамента; връзката между заземителната мрежа и фундамента се осъществява чрез заваряване или с подходящи клемни съединения;

6. за връзка на фундаментната заземителна мрежа с токоотводите, електрическите мрежи и шините за изравняване на потенциалите се предвиждат изводи на места, подходящи за свързване;

7. фундаментните заземителни мрежи се проектират с горещопоцинкована шина с напречно сечение най-малко 160 mm2 (40/4 mm) и с минимална дебелина на цинковото покритие 300 g/m2 или чрез горещопоцинкован стоманен проводник - с диаметър най-малко 10 mm и с минимална дебелина на цинковото покритие 500 g/m2.

Чл. 139. Като естествени заземителни електроди може да се използват разположена в бетонен фундамент непрекъсната арматурна стомана или други метални конструкции, намиращи се на подходящо разстояние от земната повърхност. При предварително напрегнат бетон трябва да се отчита механичното напрежение, което може да предизвика преминаването на тока на мълнията.

Чл. 140. Стоманената армировка на защитавания обект се приема за електрически проводима, когато отговаря на следните условия:

1. около 50 % от свързванията на вертикални и хоризонтални пилони са заварени или сигурно свързани с клемни съединения;

2. вертикалните пилони са заварени или се припокриват на дължина минимум 20-кратна на техния диаметър и са надеждно свързани по един от дадените в т. 1 начини;

3. електрическата връзка на армировъчната стомана, в рамките на отделни готови бетонни части и между съседни готови бетонни части, е осигурена.

Чл. 141. Свързванията на мълниеприемниците към армировката, заземителите и изравняването на потенциалите се осъществяват чрез заварка или със сертифицирани клемни съединения.

Чл. 142. Армировките от фабрично изработени бетонни градивни елементи, както и от разделени чрез работни фуги части от монолитен бетон, се съединяват чрез подходящи свързващи елементи така, че да се получи непрекъсната електрическа връзка - от мълниеприемника до заземителя.

Чл. 143. (1) С вътрешната мълниезащита се предотвратяват образуването на искри и опасни пренапрежения в рамките на защитавания обект, както и токови удари, причинявани от ток на мълния, протичащ през проводниците на външната мълниезащита, а също и при попадения на мълнии в близост до защитавания обект, върху или в близост до мрежите за обществени услуги, които навлизат в защитавания обект.

(2) Вътрешна мълниезащита може да е необходима и тогава, когато оценката на риска не показва необходимост от външна мълниезащита.

Чл. 144. За осъществяване на вътрешната мълниезащита се прилагат следните мерки:

1. мерки за защита в съществуващото електрозахранване;

2. устройства за защита от пренапрежения;

3. изолиращи свързвания;

4. трасиране и брониране;

5. екранирани пространства;

6. изравняване на потенциалите.

Чл. 145. Когато електрозахранването се осъществява по схема TN-C, то може да генерира смущения на честотата. Тези смущения могат да бъдат избягнати чрез изолиращи свързвания. Препоръчва се електрозахранването да се осъществява по схема TN-S.

Чл. 146. (1) За управление на пренапреженията във вътрешните мрежи се използват устройства за защита от пренапрежения в местата на навлизане в мълниезащитната уредба, на преходите от една зона в друга и евентуално преди защитаваното оборудване. Проектирането на устройствата се извършва съобразно характеристиките на мрежите.

(2) Когато в местата на навлизане се проектират арестери, те трябва да бъдат от изпитвателен клас I, а за преходите между останалите зони - арестери съответно от изпитвателен клас II и изпитвателен клас III.

Чл. 147. За избягване на интерференции може да се използват изолиращи свързвания между съществуващо и ново оборудване: защитно изолирани изделия от клас II на защита срещу поражения от електрически ток, изолиращи трансформатори, оптични кабели или оптични съединители.

Чл. 148. (1) За да се избегне появата на твърде високи индуктирани напрежения, при проектирането на електрозахранващите и комуникационните мрежи трябва да се избира подходящо трасе, без да се образуват големи контури.

(2) Препоръчително е да се използват кабели, специално екранирани при полагането им в защитавания обект, например в метални канали.

(3) Мерките "трасиране" и "екраниране" имат толкова по-голямо значение, колкото контурите са по-големи и естественото екраниране е по-слабо.

Чл. 149. (1) Екранирането на пространството за една мълниезащитна зона срещу електромагнитните полета на мълнията изисква екрани-мрежи с широчини до 5 m.

(2) Когато мълниезащитна зона LPZ 1 (фиг. 16) се създава чрез нормална външна мълниезащита (мълниеприемник, токоотвод и заземител), за която широчините на мрежите са по-големи от 5 m, екраниращият ефект е пренебрежим; когато е необходимо по-ефективно екраниране, външната мълниезащитна уредба трябва да бъде подобрена.

(3) Мълниезащитна зона LPZ 1 и по-висока могат да изискват екранирано пространство за защита на чувствителни електронни устройства, които не отговарят на изискванията за радиочестотни емисии и на изискванията за устойчивост срещу електромагнитни въздействия.

Чл. 150. (1) Изравняването на потенциалите за токове на мълнията с високи честоти (няколко MHz) изисква мрежа с малък импеданс и клетки, по-малки от 5 m. Всички мрежи за обществени услуги, навлизащи в обект с мълниезащитна уредба, трябва да се заземяват директно или чрез искрова междина (искрище), колкото е възможно по-близо до границата на мълниезащитната уредба.

(2) Когато за съществуващи обекти изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, трябва да се приложат други мерки за защита.

Чл. 151. (1) Изравняването на потенциалите и заземяването се осигуряват във всички случаи, особено за токопроводими мрежи за обществени услуги, директно или индиректно чрез устройства за защита от пренапрежения в точките на навлизане (въводите).

(2) Другите мерки за защита срещу електромагнитни полета може да се прилагат самостоятелно или комбинирано.

Чл. 152. Изборът на мерки за защита срещу електромагнитни полета се прави съобразно анализа на риска, като се отчитат съществуващите технически и икономически фактори.

Чл. 153. При проектиране на вътрешна мълниезащита се спазват минималните сечения на шините и проводниците, дадени в табл. 18, за мълниезащитните уредби от клас I - IV.

Таблица 18

Минимални сечения за шини и проводници, използвани за вътрешна мълниезащита

Чл. 154. Мерките за защита срещу електромагнитни полета трябва да са устойчиви на въздействия, например от температура, влажност, корозионна атмосфера, вибрации, напрежение и ток, способни да увредят мястото на инсталиране.

Чл. 155. Мълниезащитни уредби с мълниеприемници с изпреварващо действие се проектират съобразно конкретните възможности за практическа реализация, на основания от икономическо естество, или за съответствие с естетически изисквания.

Чл. 156. (1) За прилагането на мълниеприемници с изпреварващо действие съществено значение имат фактори като вероятност за пряко попадение на мълния, приемливи последствия, специфични особености на обекта.

(2) Мълниеприемници с изпреварващо действие се проектират предимно при мълниезащитата на сгради и външни съоръжения с особено предназначение, както и на големи открити пространства (складови площадки, зони за отдих и спорт и др.).

Чл. 157. При проектирането на мълниезащита с мълниеприемници с изпреварващо действие се използват само мълниеприемници, произведени в заводски условия и придружени от документи (сертификати, удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи тяхното качество и надеждност.

Чл. 158. Мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие се определя в съответствие с електрогеометричния модел и с изпреварването на привличането съобразно данните от документацията на производителя, придружаваща мълниеприемника.

Чл. 159. (1) При прединвестиционното проучване се определят необходимото ниво на мълниезащита, възможните места за инсталиране на мълниеприемници с изпреварващо действие, местата на токоотводите, разположението и типът на заземителите.

(2) При проучването по ал. 1 се отчитат и архитектурните решения на обекта, както и възможностите за негативно влияние върху тяхното възприемане.

Чл. 160. (1) Върхът на мълниеприемника с изпреварващо действие се проектира на разстояние най-малко 2 m над зоната, която той защитава, включително антени, кули за охлаждане, комини, резервоари и др.

(2) Мълниеприемникът с изпреварващо действие се закрепва към носещ прът посредством устройство за присъединяване при спазване указанията на производителя.

Чл. 161. Когато мълниезащитната уредба се проектира с няколко мълниеприемници с изпреварващо действие, те се свързват помежду им с проводник, освен когато проводникът преминава по преграда на сградата (корниз, цокъл) с положителна или отрицателна денивелация (d), по-голяма от 1,5 m, както е показано на фиг. 33.

Мълниеприемниците с изпреварващо действие:

- се свързват помежду си при d Ј 1,50 m;

- не се свързват помежду си при d > 1,50 m;

Фиг. 33

Чл. 162. (1) При проектирането на мълниезащитата на открити пространства, като спортни терени, терени за голф, басейни, къмпинги и др., мълниеприемниците с изпреварващо действие се инсталират върху носачи, в т.ч. мачти за осветление, пилони, или върху съседни сгради, които позволяват мълниеприемникът с изпреварващо действие да обхване защитаваното пространство.

(2) При необходимост се предвижда издигане на мълниеприемника с изпреварващо действие - например чрез удължаваща мачта. Когато мачтата е с токопроводими мачтови въжета, те могат да бъдат свързани в долните точки на закотвяне към токоотводите.

Чл. 163. При проектирането на мълниезащитната уредба се отчита възможността за използване на сградни конструкции и елементи, подходящи за инсталиране на мълниеприемниците с изпреварващо действие, като технически помещения, разположени на тераси, островърхи завършеци на покриви и метални или зидани комини.

Чл. 164. Мълниезащитната зона на мълниеприемник с изпреварващо действие се определя чрез ротационната обвивка около ос, съвпадаща с оста на мълниеприемника, и се представя чрез радиусите на защита, които съответстват на различни разглеждани височини h, както е показано на фиг. 34.

h1, h2, h3 е височината на върха на мълниеприемника с изпреварващо действие по отношение на хоризонтална повърхност, преминаваща през върха на защитавания обект;

Rp1, Rp2, Rp3 са радиусите на защита на мълниеприемника с изпреварващо действие за съответната височина h1, h2, h3.

Фиг. 34. Радиуси на защита

Чл. 165. (1) Радиусът на защита Rp на мълниеприемник с изпреварващо действие зависи от неговата височина по отношение на защитаваната повърхност, от изпреварването на привличането и от избраното ниво на мълниезащита.

(2) При h і 5 m радиусът на защита Rp се определя по формулата:

където:

h е височината на върха на мълниеприемника с изпреварващо действие по отношение на хоризонтална повърхност, преминаваща през върха на разглеждания защитаван обект;

D - разстоянието на изпреварване или радиусът на фиктивната търкаляща се сфера, m; D = 20 m - за ниво на мълниезащита I, D = 30 m - за ниво на мълниезащита II, D = 45 m - за ниво на мълниезащита IIІ, D = 60 m - за ниво на мълниезащита IV;

DL - изпреварването на привличането за конкретния мълниеприемник с изпреварващо действие, m; DL се определя от израза:

DL (m) = n (m/ms) . DТ (ms) (30),

където DТ е изпреварването на привличането в резултат на експериментални изпитвания за оценка на съответния тип мълниеприемник с изпреварващо действие; стойността на DТ се предоставя в документацията на производителя.

(3) При h < 5 m радиусът на мълниезащита се определя по графичен метод с номограми за нива на мълниезащита от I до IV. За всеки конкретен случай се използват номограмите, предоставени в документацията на производителя на мълниеприемника с изпреварващо действие. Радиусът на защита се определя, като в съответната номограма се избират необходимата височина h и DL. На фиг. 35 е дадена примерна номограма за ниво на мълниезащита I.

h е разликата във височината между върха на мълниеприемника и разглежданата хоризонтална повърхност, m;

Rp - радиусът на защита на нивото на съответната хоризонтална повърхност, m.

Фиг. 35. Радиуси на мълниезащита на мълниеприемник с изпреварващо действие за ниво на мълниезащита І (D = 20 m)

Чл. 166. (1) Всеки мълниеприемник с изпреварващо действие се свързва със заземител (заземители) посредством един или повече токоотводи, като най-малко два токоотвода се проектират в следните случаи:

1. когато хоризонталната проекция на токоотвода е по-голяма от вертикалната му проекция (фиг. 36);

2. когато сградата (външното съоръжение) е с височина, по-голяма от 28 m.

(2) Когато токоотводите са два или повече, те се разполагат върху различни фасади на сградата.

А е вертикалната проекция на токоотвода;

В - хоризонталната проекция на токоотвода.

Фиг. 36. Брой на токоотводите

Чл. 167. (1) При мълниеприемници с изпреварващо действие заземителите се проектират при спазване на общите изисквания.

(2) Съпротивлението на заземителя, измерено за честота 50 Hz, трябва да е по-малко или равно на 10 W. Тази стойност трябва да се постигне за всеки заземител, в състояние при което той няма електрическа връзка с който и да е друг токопроводим елемент.

Чл. 168. Когато поради високо специфично съпротивление на терена с обичайните средства не може да се постигне съпротивление на заземителя, по-малко от 10 W, се предвижда:

1. третиране на почвата, което позволява намаляване на импеданса и води до по-добра възможност за оттичане на тока на мълнията;

2. добавяне на вертикални пръти към кръстато разположени ленти или към вече положени пръти;

3. увеличаване броя на взаимно свързаните заземители.

Чл. 169. Когато в защитаваното пространство са включени няколко отделни сгради, заземителят се свързва към подземната система за изравняване на потенциалите, която свързва отделните сгради.