НАРЕДБА ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ РЕСУРСИ ЗА ОТБРАНА ОТ 2010 Г.

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за планиране на граждански ресурси за отбрана.

(2) Планирането на граждански ресурси за отбрана е система от дейности за определяне на военновременните потребности на страната от военна и гражданска продукция и услуги, възлагане на военновременни задачи, разработване на военновременни планове и програми и сключване на договори и споразумения за тяхното осигуряване.

Чл. 2. (1) Военновременните потребности на страната от граждански ресурси отразяват потребностите за въоръжените сили, населението, поддържането на инфраструктурата и функционирането на икономиката на страната във военно време. Военновременните потребности са основа за подготовката на държавния военновременен план.

(2) Чрез военновременните задачи на държавните органи се определят техните задължения по осигуряване с граждански ресурси на въоръжените сили и населението, поддържането на инфраструктурата, функционирането на икономиката и държавната администрация във военно време. Чрез военновременните задачи на юридическите лица се определят техните задължения за производство или доставка на граждански ресурси във военно време. Военновременните задачи са елемент от държавния военновременен план.

(3) Военновременните планове и програми имат за цел да осигурят ресурси за устойчиво функциониране на държавата във военно време.

Чл. 3. (1) Планирането на граждански ресурси за отбрана се извършва от министерствата и ведомствата, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях, органите на съдебната власт (съд, прокуратура и следствие), областните управи, общините (районите към тях), както и организациите и юридическите лица с възложени военновременни задачи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 30.06.2012 г.) Плановият период, за който се планират граждански ресурси за отбрана, се определя с указания на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и е в съответствие с продължителността на военновременния период, определен с нормативен акт.

Чл. 4. (1) Планирането на гражданските ресурси се основава на следните принципи и условия:

1. интегриране на планирането по цели, подходи, ресурси, време и място;

2. планиране по икономически дейности на национално, ведомствено, областно и общинско ниво и на ниво юридически лица или еднолични търговци;

3. отчитане на икономическите възможности на страната и наличието на военновременни запаси и държавни резерви, в това число кризисни запаси, както и способностите за военновременни доставки от местно производство и от внос;

4. контрол и приоритизиране на задачите при ефективно използване на наличните ресурси;

5. съгласуваност на военновременното планиране с планирането от другите области на сигурността;

6. приоритетно изпълнение на договори за производство и снабдяване със стоки и услуги във военно време.

(2) Планирането на граждански ресурси за отбрана се основава на документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт, на стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили, плановете за привеждане от мирно във военно положение и плановете за мобилизация на въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България.

Чл. 5. Финансовото осигуряване на дейностите по чл. 1 се извършва от държавния бюджет, като дейностите, извършвани от общините, са в рамките на средствата за делегираните от държавата дейности за отбрана и от други източници, предвидени в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 6. Субектите по чл. 3, ал. 1 в рамките на своята компетентност планират:

1. производство или внос на стоки и услуги, необходими за въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България с възложени задачи по отбраната на страната;

2. производство или внос на стоки от първа необходимост и друга гражданска продукция за населението;

3. производство или внос на стоки от стратегическо значение за икономиката на страната;

4. извършване на услуги от стратегическо значение за осигуряване на устойчиво функциониране на държавата;

5. трудови, материални, финансови и други ресурси, необходими за изпълнение на дейностите по наредбата.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2011 г., в сила от 25.10.2011 г.) Планирането на граждански ресурси за отбрана включва следните етапи:

1. възлагане на военновременни задачи на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридическите лица - бюджетни организации;

2. определяне на военновременните потребности на въоръжените сили от граждански ресурси на базата на утвърдените им стратегически и оперативни планове и определяне на военновременните потребности на другите сили от системата за национална сигурност;

3. определяне, по компетентност, на военновременните потребности от граждански ресурси от министерствата, ведомствата, областните управи (Столичната община) и общините (районите), необходими за населението, поддържането на инфраструктурата и функционирането на икономиката и администрацията във военно време;

4. обобщаване на военновременните потребности на страната в Министерството на отбраната и изпращане на заявки до компетентните държавни органи за осигуряване на граждански ресурси за отбрана;

5. проучване, по компетентност, на възможностите на юридически лица и еднолични търговци за производство/доставка на стоки и услуги за военно време за определяне на потенциални изпълнители на военновременни задачи;

6. разработване на държавен военновременен план;

7. провеждане на обществени поръчки за определяне на изпълнители на военновременни задачи и сключване на договори или рамкови споразумения с избраните за изпълнители юридически лица;

8. разработване на военновременни планове от юридическите лица с възложени военновременни задачи;

9. разработване на военновременни планове от министерствата, ведомствата, областните управи (Столичната община) и общините (районите) в съответствие с приетия държавен военновременен план и плановете на юридическите лица с възложени военновременни задачи;

10. разработване на номенклатурни списъци и нормативи (количества) на военновременните запаси, програми за усвояване на изделия по военновременните планове, програми за изработване на контролни (тренировъчни) серии на военни изделия, заявки към ресорните министерства за ресурсно осигуряване на военновременните планове и други.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 30.06.2012 г.) Военновременните потребности, задачи и планове (или част от тях) се актуализират по указания на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките при:

1. промяна на изискванията на някои от документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. промяна на нормативно възложените задачи по отбраната на страната;

3. промяна на структурата или числеността на въоръжените сили за военно време;

4. структурни изменения в органите на изпълнителната власт и техните администрации.

Чл. 9. (1) Военновременните потребности от основна военна и гражданска продукция и услуги, необходими за силите от системата за национална сигурност на Република България, се определят от:

1. Министерството на отбраната - за въоръжените сили на Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2016 г., в сила от 05.04.2016 г.) Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Националната служба за охрана - за подчинените им структурни звена с функции в сферата на сигурността;

3. Министерството на правосъдието - за подчинените му структурни звена с функции по охрана на съдебната власт и местата за лишаване от свобода.

(2) Министерствата и ведомствата, извън тези по ал. 1, органите на съдебната власт, областните управи (Столичната община) и общините (районите) в рамките на своята компетентност определят военновременните си потребности от основна гражданска продукция и услуги, включително стоки и услуги от стратегическо значение.

(3) Министерствата, ведомствата, органите на съдебната власт и областните управи (Столичната община) изпращат военновременните си потребности в Министерството на отбраната за обобщаване.

(4) Общините (районите) изпращат военновременните си потребности в съответните областни управи (общини) за обобщаване.

Чл. 10. (1) Военновременните потребности от граждански ресурси на въоръжените сили се определят на базата на утвърдените им стратегически и оперативни планове.

(2) Министерствата и ведомствата определят военновременните си потребности от граждански ресурси в съответствие със задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт, планове за привеждане от мирно във военно положение, планове за мобилизация, които разработват такива, статистически данни и по разработени от тях методики.

(3) Областните управи (Столичната община) и общините (районите) определят военновременните си потребности от граждански ресурси, включително стоки от първа необходимост за населението, регистрирано като живущо, на база задачите по отбраната на страната, възложени им с нормативен акт, планове за привеждане от мирно във военно положение и броя на населението в съответната териториална единица по норми на потребление, определени в нормативен акт или статистически определени норми.

(4) Военновременните потребности от граждански ресурси се определят от министерствата, ведомствата, областните управи (Столичната община) и общините (районите) с отчитане на мирновременната им дейност, като планиране на съкращаване на дейности и личен състав се допуска само ако възложените военновременни задачи налагат такава необходимост или това е предвидено в нормативен акт.

Чл. 11. Военновременните потребности на страната от граждански ресурси и тяхното разпределение по икономически дейности се включват в държавния военновременен план.

Чл. 12. (1) Министерствата и ведомствата, в чиито ресори има юридически лица - потенциални изпълнители на военновременни задачи, организират и провеждат обществени поръчки за определяне на изпълнители на военновременни задачи за:

1. производство, ремонт и доставка на основна военна продукция;

2. производство и доставка на стоки и услуги от стратегическо значение.

(2) Общините могат след съгласуване със съответния областен управител да организират и провеждат обществени поръчки за определяне на изпълнители на военновременни задачи за производство и доставка на стоки и услуги от стратегическо значение за функциониране на съответната община във военно време.

(3) Министерствата и ведомствата, в чиито ресори има търговски дружества, областните управи (Столичната община) и общините (районите) в рамките на своята компетентност организират и провеждат проучване на предмета на дейност, технологичните възможности и производствения капацитет на юридически лица и еднолични търговци за производство/доставка на основна гражданска продукция и услуги от национално, отраслово или местно значение за военно време.

(4) Областните управители (Столичната община) възлагат на кметовете на общините (районите) в съответните области да организират и извършат проучването по ал. 3 за възможности за производство/доставка на гражданска продукция и услуги от местно значение за военно време.

(5) Министерствата и ведомствата въз основа на проучването по ал. 3 изготвят списъци на юридически лица и еднолични търговци - потенциални производители/доставчици на основна гражданска продукция и услуги от национално и отраслово значение за военно време. Списъците по отрасли са информативни и не са задължителни при определяне на изпълнители на военновременни задачи. Списъците са неразделна част от военновременния план на съответното министерство или ведомство.

(6) Областните управители (Столичната община) въз основа на писмени предложения по ал. 4 на съответните кметове на общини (райони) изготвят списъци на юридически лица и еднолични търговци - потенциални производители/доставчици на основна гражданска продукция и услуги от местно значение за военно време. Списъците по области и общини (райони) са информативни и не са задължителни при определяне на изпълнители на военновременни задачи. Списъците представляват неразделна част от военновременните планове на съответните области и общини (райони).

(7) Дейностите по ал. 1 - 6 се извършват от министерствата, ведомствата, областните управи (Столичната община) и общините (районите) в срок до 3 месеца от заявка на Министерството на отбраната за необходимите военновременни потребности на страната.

(8) След извършване на дейностите по ал. 1 - 6 министерствата, ведомствата и областните управи (Столичната община) изпращат до министъра на отбраната писмена информация за:

1. определените по реда на ал. 1 и 2 изпълнители на военновременни задачи за производство, ремонт и доставка на основна военна продукция и стоки и услуги от стратегическо значение, разделени по видове потребности;

2. списъците по ал. 5 и 6 на юридическите лица и едноличните търговци - потенциални производители/доставчици на основна гражданска продукция и услуги за военно време.

Чл. 13. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната възлага военновременни задачи на държавни органи и на юридически лица за осигуряване на граждански ресурси за отбрана.

(2) На юридическите лица, определени по реда на чл. 12, ал. 1 и 2, се възлагат военновременни задачи за:

1. производство, ремонт и доставка на основна военна продукция;

2. производство и доставка на стоки и услуги от стратегическо значение.

(3) Министрите или ръководителите на ведомствата разпределят и възлагат военновременни задачи за осигуряване на граждански ресурси на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към тях и на териториалните подразделения на своите администрации съобразно военновременната задача на министерството или ведомството, което ръководят.

(4) Конкретното разпределение на поставените военновременни задачи между подразделенията на дружества или дружествата от холдингови обединения с повече от 50 на сто държавно (общинско) участие се извършва от съответния ресорен министър или ръководител на ведомство (кмет на община), в чийто отрасъл (община) се намират дружествата или холдинговите обединения.

(5) При промяна на предмета на дейност, преструктуриране, обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическо лице с възложени военновременни задачи в срок два месеца от настъпване на събитието ресорният държавен орган (кмет на община) изготвя предложение до министъра на отбраната за превъзлагане или снемане на военновременните задачи.

(6) Ежегодно до 31 октомври министърът на отбраната извършва преглед на постъпилите предложения по ал. 5 и при необходимост прави предложение до Министерския съвет за превъзлагане или снемане на военновременни задачи.

(7) Ежегодно министерствата, ведомствата, областните управи (Столичната община) и общините (районите) в рамките на своята компетентност извършват преглед на списъците по чл. 12, ал. 5 (по отрасли) и ал. 6 (по териториални единици) и при необходимост организират тяхната актуализация.

(8) Превъзлагането или снемането на военновременни задачи на юридически лица и актуализацията на списъците по чл. 12, ал. 5 и 6 се отразяват в съответните военновременни планове.

Чл. 34. (1) Между държавните органи, непосредствено контролиращи изпълнението на военновременните задачи, и юридическите лица, избрани по реда на чл. 12, ал. 1 и 2, се подписват рамкови споразумения за производство/доставка на стоки или услуги във военно време или договори за услуга за поддържане на готовност за работа във военно време.

(2) В случаите на сключени рамкови споразумения по ал. 1 във военно време, при повишена опасност от военен конфликт или при въвеждане на военновременните планове в действие държавните органи въз основа на тези споразумения сключват с юридическите лица договори за изпълнение на военновременни задачи с конкретни параметри за производство/доставка на стоки или услуги.

(3) Във военно време, при повишена опасност от военен конфликт или при въвеждане на военновременните планове в действие държавните органи сключват договори за производство/доставка на гражданска продукция или услуги с един или няколко изпълнители при условията на действащото в тези случаи законодателство. Тези изпълнители не е задължително да са включени в списъците на юридическите лица и едноличните търговци - потенциални производители/доставчици на основна гражданска продукция по чл. 12, ал. 5 и 6.

(4) Юридическите лица, сключили рамкови споразумения или договори по ал. 1, предоставят при поискване от органите, извършващи контрол по мобилизационната готовност на страната, информация относно своя капацитет и готовност за производство или доставка на стоките или услугите по сключеното рамково споразумение или сключения договор.

(5) Допуска се договаряне за изпълнение на военновременни задачи с юридически лица и еднолични търговци, избрани за изпълнители на обществени поръчки за извършване на дейности по доставка в мирно време на военна или гражданска продукция или изпълнение на услуги (включително стоки и услуги от стратегическо значение), ако това е било предвидено в обявлението за откриване на процедурата по възлагане на обществената поръчка.

Чл. 35. На юридически лица с възложени военновременни задачи, сключили рамкови споразумения или договори за тяхното изпълнение, ресорният държавен орган издава удостоверение (сертификат) за национален изпълнител на военновременна задача.

Чл. 36. (1) Обект на рамковите споразумения за производство/доставка във военно време в зависимост от спецификата на военновременната задача са:

1. производство и доставки на стоки и услуги от юридически лица с регистрация в страната;

2. поддържане на производствени мощности за работа във военно време;

3. доставки на стоки и услуги от внос.

(2) Обект на договорите за поддържане на готовност за работа във военно време са:

1. поддържане на военновременни мощности;

2. съхраняване на техническа документация за военни изделия;

3. поддържане на защитени обекти и укрития за най-голямата военновременна работна смяна;

4. обслужване на противохимически средства за защита на личния състав;

5. провеждане на организационни мероприятия (учения, сборове, семинари, работни срещи и др.) за поддържане готовността на личния състав за работа във военно време;

6. обучение на персонал по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка и планирането на граждански ресурси;

7. други дейности, свързани с поддържането на готовност за работа във военно време.

(3) Финансовите средства за осигуряване на договорите и рамковите споразумения се планират от държавните органи съгласно единната бюджетна класификация, утвърдена от министъра на финансите. Заинтересуваните държавни органи представят заявките за необходимите им финансови средства в Министерството на отбраната преди започване на бюджетната процедура.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 30.06.2012 г.) Министерството на отбраната анализира и обобщава заявките по ал. 3 и ги внася за одобряване от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 30.06.2012 г.) Държавните органи въз основа на решението на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките по ал. 4 включват одобрените им финансови средства в проектобюджетите си за съответната година.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 30.06.2012 г.) Държавните органи в едномесечен срок от приемането на постановлението за изпълнение на държавния бюджет информират Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и Министерството на отбраната за предвидените средства по техните бюджети за изпълнение на военновременни задачи.

Чл. 37. Юридическите лица усвояват производството на ново военно изделие по решение на Министерския съвет и след сключен договор с ресорния държавен орган, като оформят дело на изделието.

Чл. 38. (1) Юридическите лица с възложени от Министерския съвет военновременни задачи за производство (ремонт) на военна продукция поддържат готовност за работа във военно време чрез производство на контролни (тренировъчни) серии.

(2) За производството на контролни (тренировъчни) серии на усвоени военни изделия (или усвоен ремонт) се сключва договор между юридическото лице и ресорния държавен орган.

(3) Производството на контролни (тренировъчни) серии се извършва в съответствие с действащите държавни стандарти.

(4) Произведените изделия от контролни (тренировъчни) серии, които отговарят на изискванията и държавните стандарти, се завеждат задбалансово от юридическото лице производител като военновременни запаси във връзка с чл. 25, ал. 2 от наредбата или се предават безвъзмездно на държавния орган, който е техен потребител във военно време.