НАРЕДБА № 40 ОТ 2 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ, СЪОБРАЗЕНИ С ТЕХНИТЕ ФИЗИОЛОГИЧЕСКИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат:

1. условията за отглеждане на селскостопанските животни в животновъден обект и за лични нужди, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености;

2. задълженията на собствениците на селскостопански животни да осигуряват изпълнение на изискванията по т. 1;

3. задълженията на органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), свързани с осъществяване на контрол по спазване на разпоредбите на тази наредба.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. диви животни, живеещи на свобода;

2. животни, използвани за спортни цели, състезания, изложби или културни мероприятия;

3. опитни животни;

4. безгръбначни животни;

5. аквакултури;

6. животни - компаньони;

7. диви животни, отглеждани за кожи.

Чл. 2. Собствениците на селскостопански животни:

1. осигуряват условия за отглеждане на животните по начин, съобразен с техните физиологически и поведенчески особености;

2. развъждат и използват животните според физиологическите и поведенческите особености на вида, категорията и възрастта им.

Чл. 3. (1) Собствениците на селскостопански животни, отглеждани в регистриран животновъден обект, осигуряват достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи, съответстващи на вида на животните.

(2) Гледачите по ал. 1 и собствениците на животни, които отглеждат селскостопански животни за лични нужди, извършват технологичните манипулации при отглеждането на животните, без да им причиняват стрес, болка, страдание или нараняване.

(3) Собствениците на животновъдни обекти за селскостопански животни организират първоначално и периодично обучение на персонала за отглеждане на животните за спазване на изискванията за хуманно отношение към тях.

Чл. 4. (1) На селскостопанските животни, отглеждани в регистриран животновъден обект, се осигуряват помещения с подходящо оборудване, съобразено с техния вид, порода, възраст, и подходяща жизнена среда.

(2) Помещенията за отглеждане на едри преживни животни и оборудването в тях отговарят на изискванията по чл. 9, т. 2 и 4 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (ДВ, бр. 41 от 2006 г.).

(3) Помещенията за отглеждане на дребни преживни животни и оборудването в тях трябва:

1. да отговарят на изискванията по чл. 10, т. 1 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти;

2. подвижните преграждащи елементи, предназначени за оформяне на временни родилни боксове, боксове за отбити агнета и шилета, обособени пространства за дзвизки и други, да са изградени от материали, които не са вредни за животните;

3. да осигуряват непрекъснат достъп до питейна вода.

(4) Помещенията за отглеждане на свине и оборудването в тях отговарят на изискванията по чл. 2 от Наредба № 21 от 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ, бр. 5 от 2006 г.).

(5) Помещенията за отглеждане на птици и оборудването в тях отговарят на изискванията по Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, както следва:

1. за птици от кокоши вид - по чл. 14, ал. 2, т. 2, 3 и 4 и ал. 3;

2. за пуйки - по чл. 14, ал. 2, т. 5;

3. за водоплаващи - по чл. 15, т. 1.

(6) Помещенията за отглеждане на еднокопитни и оборудването в тях отговарят на изискванията по чл. 12 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

(7) За отглеждането на зайци в клетки, разположени в помещения, се осигурява вентилация, изключваща натрупването на наднормено съдържание на водни пари и токсични газове - въглероден диоксид, амоняк и сероводород, в съответствие с чл. 13 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Чл. 5. Собствениците на селскостопански животни ги отглеждат в двор, в помещения със сух и равен под, покрит с подходящ за целта постелъчен материал, свободен от плесени и патогенни микроорганизми.

Чл. 6. Селскостопанските животни се хранят по предварително съобразена с възрастта и предназначението на животните дажба, състояща се от свободни от патогени фуражи, която да задоволява потребностите им от хранителни и биологично активни вещества.

Чл. 7. На селскостопанските животни, отглеждани в регистриран животновъден обект и в личния двор, се осигурява непрекъснат достъп до питейна вода.

Чл. 8. (1) На всяко селскостопанско животно се осигурява пространство, което да задоволява потребностите му от движение.

(2) При извършване на ветеринарномедицински манипулации и технологични размествания свободата на движение на животните може да бъде ограничавана по начин, който не им причинява ненужна болка или страдание.

(3) Животните се връзват по начин, който не ограничава естествените им движения, храненето, поенето или почивката им.

(4) При отглеждане на селскостопанските животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологически и поведенчески особености, с изключение при болест или проявена агресивност.

(5) Оборудването за хранене и поене на животни ежедневно се почиства и периодично се дезинфекцира.

Чл. 9. (1) Не се разрешава даването на храна и вода на селскостопанските животни, които съдържат вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че са безвредни.

(2) В храната и водата на селскостопанските животни могат да бъдат включени продукти с профилактично и терапевтично действие, но само по предписание на ветеринарен лекар.

Чл. 10. Не се разрешава:

1. използването на методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или могат да причинят тяхната смърт;

2. отглеждане на селскостопански животни в условия на постоянна тъмнина или без подходящ период на почивка при технологии с изкуствено осветление.

Чл. 11. (1) Собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно разпоредбите на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и Закона за защита на животните (ЗЗЖ), като се осигурява ежедневно наблюдение върху здравословното им състояние.

(2) При заболяване или нараняване на животните незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен лекар. Болните и наранените селскостопански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля, пълноценна храна и вода.

(3) На селскостопанските животни, отглеждани на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници или други вредни въздействия върху тяхното здравословно състояние.

(4) В животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни се осигурява ежедневно наблюдение на техническите съоръжения и незабавно отстраняване на допуснати дефекти и се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на селскостопанските животни.

Чл. 12. (1) Собствениците на селскостопански животни в регистрирани животновъдни обекти поддържат в животновъдния обект документация за проведените ветеринарномедицински третирания и манипулации, за умрели животни и писмените предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи съгласно ЗВД, и съхраняват документацията не по-малко от 3 години.

(2) Документацията по ал. 1 се предоставя на ветеринарномедицинските органи при поискване.

Чл. 13. Когато е необходимо клане или умъртвяване на селскостопански животни, то се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗВД, ЗЗЖ и Наредбата за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване (ДВ, бр. 42 от 2006 г.).

Чл. 14. (1) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) на основание ЗВД и ЗЗЖ извършват проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти и собствениците на селскостопански животни, отглеждани за лични нужди, са задължени да осигурят достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат селскостопанските животни, и да им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.

(4) Директорът на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), на чиято територия се намира обектът, със заповед възлага извършването на проверката.

(5) При извършване на проверките органите на НВМС се легитимират и представят заповедта за възлагане.

Чл. 15. (1) При констатиране на нарушения на изискванията към условията за отглеждане на селскостопанските животни контролните органи на НВМС:

1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗВД;

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД и ЗЗЖ.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.

(3) След отстраняване на нарушенията по молба на собственика контролният орган извършва проверка на обекта и ако той отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на животновъдния обект по ал. 1, т. 2.

(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по реда на чл. 137 ЗВД.