ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ ОТ 2008 Г.

Чл. 3. (1) Държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Народното събрание приема Национална стратегия по енергийна ефективност на Република България, която определя националната цел за енергийни спестявания, етапите, средствата и мерките за нейното постигане. Националната стратегия се актуализира на всеки 5 години.

(3) Министерският съвет определя държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги, която е съставна част от политиката по устойчиво развитие на страната.

(4) При осъществяване на функциите си по ал. 3 Министерският съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) внася за приемане от Народното събрание националната стратегия по ал. 2 по предложение на министъра на енергетиката;

2. приема национални планове за действие по енергийна ефективност;

3. приема ежегодни отчети за изпълнението на плановете по т. 2;

4. приема наредбите, предвидени в този закон;

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) приема и други актове, свързани с повишаване на енергийната ефективност, по предложение на министъра на енергетиката.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставяне на енергийни услуги се провежда от министъра на енергетиката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на енергетиката:

1. разработва и предлага на Министерския съвет националната стратегия по чл. 3, ал. 2;

2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет национални планове за действие по енергийна ефективност;

3. представя ежегодно за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на националните планове по т. 2;

4. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на наредби в случаите, предвидени в този закон;

5. разработва проекти на програми за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги и ги внася за приемане от Министерския съвет;

5а. (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно изискванията на наредбата по чл. 9, ал. 2, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие;

6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, отнасящи се до енергийната ефективност, в рамките на своите компетенции по този закон;

7. осъществява взаимодействие с другите държавни органи и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност;

8. организира подготовката на нормативни актове за хармонизиране на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;

9. осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;

10. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;

11. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;

12. осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с други нормативни актове.

(3) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 2, т. 10 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:

1. провежда държавната политика по енергийна ефективност в жилищните сгради като част от Националната жилищна стратегия на Република България, Националната програма за обновяване на жилищните сгради и при стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) участва в разработването на националната стратегия по чл. 3, ал. 2 и националните планове за действие за енергийна ефективност по чл. 8, ал. 1 и предоставя ежегодно на министъра на енергетиката информация за тяхното изпълнение в рамките на своята компетентност;

3. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) съвместно с министъра на енергетиката разработва, актуализира, внася за приемане от Министерския съвет и нотифицира пред Европейската комисия Национален план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия;

4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) издава съвместно с министъра на енергетиката подзаконови нормативни актове по този закон, отнасящи се до енергийната ефективност в сгради.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Дейностите по провеждане на държавната политика по повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък "агенцията".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на енергетиката съгласувано с министър-председателя.

(3) Изпълнителният директор:

1. ръководи, управлява и представлява агенцията;

2. осъществява контрол в предвидените от закона случаи;

3. участва в разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност;

4. организира изпълнението на дейности и мерки, включени в националните планове за действие по енергийна ефективност;

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) предоставя ежегодно на министъра на енергетиката отчет за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;

6. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийни услуги чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност;

7. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на енергийната ефективност;

8. организира изготвянето на примерни договори за предоставяне на енергийни услуги, насочени към използване на различни финансови инструменти от купувачите на енергийни услуги, и изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

9. организира изготвянето на проекти и сключва доброволни споразумения;

10. осъществява мониторинг на доброволните споразумения;

11. взаимодейства с органите на държавната власт и с органите на местното самоуправление, със сдружения на работодатели, с браншови организации, сдружения на потребители и с юридически лица с нестопанска цел по изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

12. организира създаването и поддържането на национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност;

13. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) организира създаването и поддържането на публичните регистри по чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1;

14. оказва съдействие на органите на държавната власт и на органите на местното самоуправление, както и на участниците на пазара на енергийни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;

15. организира популяризиране на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

16. съдейства за развитие на обучението по енергийна ефективност;

17. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) организира създаването и поддържането на списък на сградите, промишлените системи, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, които следва да се привеждат в съответствие с изискванията за енергийна ефективност;

18. (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) участва в разработването на методики за оценяване на енергийните спестявания;

19. (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира на всеки три години;

20. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) изпълнява и други правомощия, възложени му с други нормативни актове.

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Правомощията на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие по изпълнение на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и на енергия за охлаждане от възобновяеми източници, производството и потреблението на газ от възобновяеми източници, както и производството и потреблението на биогорива и енергия от възобновяеми източници в транспорта се определят със Закона за енергията от възобновяеми източници.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката.

(2) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.

(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие е администратор на приходите от:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) субсидии от държавния бюджет;

2. собствена дейност;

3. събрани суми от глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени при осъществяване на контрола по реда на този закон;

4. международни програми и споразумения;

5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Чл. 7. Националната стратегия за енергийна ефективност определя:

1. приоритетите на държавната политика и дългосрочните цели за енергийни спестявания за постигане на конкурентоспособност на икономиката на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) националните цели и средствата за тяхното достигане;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) насоките за достигане на националните цели, както и механизмите, стимулите и институционалните, финансовите и правните рамки за премахване на съществуващите пазарни пречки и недостатъци, които възпрепятстват ефективността при крайното потребление на енергия;

4. насоките за създаване на условия за развитието и насърчаването на пазара на енергийни услуги и предоставянето на други мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Националните планове за действие за енергийна ефективност се разработват въз основа на националната стратегия по чл. 7 и съдържат:

1. анализ и оценка на изпълнението на предходния национален план за действие;

2. националната цел за енергийни спестявания, включително националната междинна индикативна цел за енергийни спестявания;

3. индивидуалните цели за енергийни спестявания, включително индивидуалните междинни индикативни цели за енергийни спестявания;

4. предвидените за изпълнение дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност;

5. задълженията на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление във връзка с изпълнението на предвидените мерки;

6. сроковете за изпълнение;

7. източниците на финансиране, както и списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност в сгради;

8. индикаторите за отчитане на постигнатите резултати, както и други необходими данни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Изпълнителният директор на агенцията представя на министъра на енергетиката отчета по чл. 5, ал. 3, т. 5 в срок до 30 април на годината, следваща годината на отчитане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В срок до 31 май на съответната година министърът на енергетиката внася отчета по ал. 2 за приемане от Министерския съвет.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Националният план за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия по чл. 4а, т. 3 съдържа:

1. националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което отразява националните условия;

2. периода на действие на плана;

3. национални цели за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3;

4. политиките и механизмите, в т.ч. финансови, за насърчаване изграждането на сградите по т. 3.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Националните цели за енергийни спестявания, националните междинни индикативни цели и редът за тяхното определяне, начинът за разпределяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания, както и условията и редът за актуализиране списъка на лицата и определените им индивидуални цели се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Допустимите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изискванията към методиките за оценяване на енергийните спестявания след изпълнението на допустимите мерки, формата и редът за издаване на удостоверения за енергийни спестявания, както и условията и редът за разработване и утвърждаване на методиките се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Националните цели за енергийни спестявания и националните междинни индикативни цели за енергийни спестявания се разпределят като индивидуални цели за енергийни спестявания и индивидуални междинни индикативни цели за енергийни спестявания с плановете за действие по чл. 8 между:

1. търговците с енергия;

2. собствениците на сгради по чл. 19;

3. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2.

(2) При изпълнение на индивидуалните цели и индивидуалните междинни индикативни цели търговците с енергия могат да осигуряват предлагането на енергийни услуги на конкурентни цени или да правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" или в други специализирани фондове, програми, мерки, схеми и механизми, с които да се финансират мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайни потребители на енергия, включително да сключват споразумения с бенефициенти.

(3) Търговците с енергия са длъжни да се въздържат от всякакви дейности, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийни услуги и на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(4) За изпълнение на своите цели търговците с енергия могат да изпълняват хоризонтални мерки, целящи повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители, като информационни и рекламни кампании.

(5) Лицата по ал. 1 отчитат изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания след оценка на тези спестявания по реда на чл. 52.

Чл. 11. (1) Политиката по енергийна ефективност се осъществява от органите на държавната власт и органите на местното самоуправление чрез изготвяне на планове за енергийна ефективност и програми за тяхното изпълнение за определен програмен период.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се разработват в съответствие с националната стратегия по чл. 7 и при отчитане специфичните особености на регионалните планове за развитие на съответните райони за планиране на територията на Република България и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.

(3) Средствата за изпълнение на плановете по ал. 1 се предвиждат в бюджетите на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Чл. 12. (1) Органите на държавната власт и органите на местното самоуправление представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на плановете.

(2) Отчетите по ал. 1 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

(3) Отчетите се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и са съставна част от отчета за изпълнението на съответния национален план за действие.

Чл. 13. Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са дейностите, свързани със:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради в експлоатация;

3. обследване на промишлени системи;

4. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и на климатични инсталации в сгради;

5. управление по енергийна ефективност;

6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) подобряване на енергийните характеристики на външно осветление - улично, парково и други.

Чл. 14. Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон и в Закона за устройство на територията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Инвестиционните проекти за нови сгради по ал. 1 трябва да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации за използване на:

1. децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;

2. инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;

3. инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

4. термопомпи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите и скалата на класовете на енергопотребление се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите или на обособени части от тях, с оглед определяне на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методите за определяне на годишния разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредбата по чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Изискванията към енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, в т. ч. системите за отопление, вентилация и охлаждане на сградите и системите за гореща вода и осветление, се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават 5 години, и ако е необходимо, се актуализират с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на инвестиционния (екзекутивния) проект на сградата от лицата по:

1. член 23, ал. 1;

2. член 23, ал. 2 - само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория.

(3) Сертификат по ал. 1 не се издава за:

1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

2. временните сгради с планирано време за използване до две години;

3. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

4. производствените сгради;

5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или се използват през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;

6. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв.м.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Възложителят/собственикът на нова сграда придобива сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация.

(2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице.

Чл. 15в. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики.

(2) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача нотариално заверено копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.

(3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.

(4) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия - kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Чл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Условията и редът за издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики се определят с наредбата по чл. 25.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Енергийните характеристики на сгради в експлоатация се установяват с обследване за енергийна ефективност.

(2) Обследването за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(3) Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 25.

Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел удостоверяване актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление от наредбата по чл. 15, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация се извършва въз основа на извършено обследване за енергийна ефективност на сградата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собствениците на сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв.м, а от 9 юли 2015 г. - с разгъната застроена площ над 250 кв.м, за които има издаден сертификат за енергийни характеристики, са длъжни да поставят сертификата на видно място в сградата.

Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Всяка сграда в експлоатация може да бъде сертифицирана, с изключение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство и на Закона за защитените територии, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;

2. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

3. временни сгради с планирано време за използване до две години;

4. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

5. производствени сгради;

6. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;

7. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв.м.

Чл. 19. (1) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) На задължително сертифициране подлежат всички сгради за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 500 кв.м, а от 9 юли 2015 г. - с разгъната застроена площ над 250 кв.м.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собствениците на сгради по ал. 2 са длъжни да изпълнят мерките за повишаване на енергийната ефективност, предписани от обследването за енергийна ефективност, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.

Чл. 20. (1) Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията са длъжни да придобият по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сградата в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) До издаването на сертификата по ал. 1 енергийните характеристики на сградата се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.)

(4) Сертификатът за енергийни характеристики на сградата се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като:

1. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата;

2. текущ ремонт на инсталации на сградата;

3. други дейности.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Сертификатът за енергийни характеристики на самостоятелен обект от сградата се издава въз основа на общ сертификат за цялата сграда при сгради с обща отоплителна и/или охладителна инсталация.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Мерките за повишаване на енергийна ефективност, които се препоръчват при всяка реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда или на части от сграда в експлоатация, се оценяват по отношение на техническата и икономическата целесъобразност за използване на алтернативни системи по чл. 15, ал. 2.

(2) След изпълнение на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда, енергийните й характеристики трябва да са подобрени така, че да съответстват на минималните нормативни изисквания, определени в наредбата по чл. 15, ал. 4.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) При продажба на сграда по чл. 19 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда с обща отоплителна и/или охладителна инсталация - нотариално заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(2) При отдаване под наем на сграда по чл. 19 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(3) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия - kWh/m2, посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Лицата, които извършват сертифицирането, издават сертификат за енергийни характеристики на сградата, който се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 23, ал. 4.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария;

2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. разполагат с необходимия персонал - консултанти по енергийна ефективност, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9, които:

а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;

б) имат придобит стаж по специалността - не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър" и не по-малко от три години стаж по специалността - за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър";

в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 1 в акредитирани по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, висши технически училища или в Конфедерация Швейцария.

(2) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сгради, предназначени за обществено обслужване от тази категория, може да се извършват и от лица, вписани в регистъра по чл. 23а, ал. 1, които:

1. са физически лица - консултанти по енергийна ефективност;

2. разполагат с необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;

4. имат придобит стаж по специалността - не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър", и не по-малко от три години стаж по специалността - за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър";

5. са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на дейностите по ал. 2 в акредитирани висши технически училища по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

(3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива:

1. ниво 1 - имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията;

2. ниво 2 - имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията, без сградите за обществено обслужване от същата категория.

(4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствието на проектите на сградата, когато са:

1. проектанти на сградата;

2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване;

3. участници в експлоатацията на сградата;

4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата.

(5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 34, ал. 1, т. 1.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане.

(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:

1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, т. 1, 3 - 5;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4.

3. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

(3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51, ал. 1.

(4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 или 2.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква "в" и ал. 2, т. 5.

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Обстоятелствата, подлежащи на вписване по чл. 23, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква "в" и ал. 2, т. 5 се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:

1. отпадане на някое от условията по чл. 23, ал. 1 и 2;

2. представяне на неверни декларации по чл. 23, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 4 и 5;

3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;

4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на сградите, за които са извършили дейности по чл. 23, ал. 1 през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 24. (1) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда е със срок на валидност до 10 години.

(2) Срокът на валидност по ал. 1 започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в случаите по чл. 24, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси - от началото на годината, следваща годината на издаване на сертификата.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и условията и редът за изготвяне на оценка на енергийните спестявания се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 26. (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Проверката за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации в сгради за обществено обслужване има за цел установяване нивото на ефективност при тяхната експлоатация и идентифициране на мерки за нейното повишаване.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации с водогрейни котли с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW в сгради за обществено обслужване.

(2) В зависимост от инсталираната мощност и вида на използваната енергия отоплителните инсталации с водогрейни котли подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на:

1. всеки 4 години - за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 20 до 50 kW включително;

2. всеки три години - за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност от 50 до 100 kW включително;

3. всеки две години - за отоплителни инсталации с водогрейни котли на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 100 kW включително;

4. всеки 4 години - за отоплителни инсталации с водогрейни котли на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW включително.

(3) Проверката по ал. 2 включва:

1. оценка на състоянието и функционирането на достъпните части от отоплителни инсталации на сградите, включително водогрейните котли, системата за управление на топлоподаването и циркулационна/и помпа/и;

2. оценка на коефициента на полезно действие на водогрейните котли;

3. оценка на оразмеряването на водогрейните котли в съответствие с нуждите от отопление на сградата.

(4) Оценката по ал. 3, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.

(5) Проверката на отоплителните инсталации с водогрейни котли се извършва през отоплителния период при работещи отоплителни инсталации с водогрейни котли.

(6) Първата проверка на инсталирани водогрейни котли в нови сгради се извършва в обхвата на обследване за енергийна ефективност на сградата след въвеждането й в експлоатация.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) На проверка по реда на този закон подлежат и климатичните инсталации с номинална електрическа мощност над 12 kW в сгради за обществено обслужване.

(2) Климатичните инсталации подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки 4 години, която включва:

1. оценка на състоянието и функционирането на достъпните части от климатичната инсталация;

2. оценка на коефициента на полезно действие на климатичната инсталация;

3. оценка на оразмеряване на климатичната инсталация в съответствие с нуждите от охлаждане на сградата.

(3) Оценката по ал. 2, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в инсталацията или не са променени изискванията към охлаждането на сградата, в случаите, когато инсталацията работи в режим охлаждане.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие създава и поддържа база данни за състоянието на:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1;

2. климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1.

(2) (В сила от 15.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В срок 6 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията по ал. 1 техните собственици подават в агенцията декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(3) Информацията по ал. 2 служи за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) За отоплителни инсталации с водогрейни котли със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва препоръки към собственика за подобряване на ефективността, подмяна на котлите, промени в отоплителната инсталация, други модификации по отоплителната инсталация и/или други алтернативни решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Проверката по ал. 1 се извършва еднократно.

Чл. 31. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1 се извършва от лицата по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и/или чл. 34, ал. 1.

(2) Проверката по ал. 1 завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 32.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Докладът по ал. 2 се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1 представят в агенцията ежегодно не по-късно от 31 януари на текущата календарна година списък на отоплителните инсталации с водогрейни котли и на климатичните инсталации, на които са извършили проверки през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейни котли по чл. 27, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 28, ал. 1, условията и редът за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 29 се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Чл. 33. (1) Обследването за енергийна ефективност на промишлени системи има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление в промишлените системи и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежи всяка промишлена система, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh. Обследването се извършва най-малко веднъж на всеки 5 години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) На задължително обследване при условията и по реда на наредбата по ал. 8 подлежат всички системи за външно осветление - улично, парково и други.

(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания в съответствие с определените им индивидуални цели, не по-късно от 1 януари 2016 г.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собствениците на промишлени системи по ал. 2, за които не са определени индивидуални цели за енергийни спестявания, са длъжни да изпълнят мерки, предписани от обследването за енергийна ефективност, които осигуряват енергийни спестявания, съответстващи на не по-малко от 50 на сто от установения при обследването потенциал, не по-късно от 1 януари 2016 г.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собствениците на промишлени системи, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 март декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година.

(7) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Собственик на промишлени системи - задължено лице по чл. 10, ал. 1, т. 3, чието потребление на енергия в периода на изпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания се намали под 3000 МWh годишно, е длъжен в срок до 31 март през следващата календарна година да подаде в агенцията декларация по образец за годишното потребление на енергия през предходната календарна година.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи и изготвяне на оценка за енергийни спестявания на промишлени системи и/или на отделни съоръжения се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Лицата по чл. 34, ал. 1 представят в агенцията ежегодно в срок до 31 януари на текущата календарна година списък на промишлените системи, на които са извършили обследване през предходната година.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя на хартиен и на електронен носител.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Обследването по чл. 33 се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 34а, ал. 1, които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. притежават необходимите технически средства, определени с наредбата по чл. 23а, ал. 9;

3. разполагат с необходимия персонал - консултанти по енергийна ефективност, които:

а) имат завършено висше техническо образование, придобито в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария;

б) имат придобит стаж по специалността не по-малко от две години - за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър", и не по-малко от три години стаж по специалността - за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър";

в) са положили успешно изпит за придобиване на необходимата квалификация за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи в акредитирани висши технически училища по реда на Закона за висшето образование или по реда на съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

(2) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, нямат право да извършват обследване за енергийна ефективност на промишлената система, когато са:

1. участвали при проектирането и изграждането на промишлената система;

2. участници в експлоатацията на промишлената система;

3. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в промишлената система.

(3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 23, ал. 1, т. 1.

(4) Обстоятелствата по ал. 1 - 3, подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация от регистъра се определят с наредбата по чл. 23а, ал. 9.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Агенцията за устойчиво енергийно развитие вписва в публичен регистър лицата по чл. 34, ал. 1 по тяхно писмено искане.

(2) Към писменото искане по ал. 1 се прилагат:

1. документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 1 и 3;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 2.

3. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2014 г.)

(3) Агенцията за устойчиво енергийно развитие издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 51.

(4) Агенцията за устойчиво енергийно развитие отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 34, ал. 1.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване се издава от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Срокът на валидност на удостоверението по ал. 5 е три години.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 се издава ново удостоверение след успешно положен изпит по чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "в".

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Агенцията за устойчиво енергийно развитие заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, при:

1. отпадане на някое от условията по чл. 34, ал. 1;

2. представяне на неверни декларации по чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3;

3. влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по този закон;

4. откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или в ликвидация на търговеца.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 и се придружава с декларация за липса на обстоятелствата по чл. 34, ал. 2.

Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собствениците на сгради по чл. 19, ал. 2 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.

(2) Управлението на енергийната ефективност се извършва чрез:

1. ежегодно изготвяне на планове и програми за повишаване на енергийната ефективност в съответствие с докладите по чл. 35;

2. осъществяване на мерките, предвидени в плановете и програмите по т. 1;

3. представяне в агенцията на информация за ефекта от изпълнените мерки и за очаквания ефект от изпълнението на предвидените в плановете и програмите по т. 1 мерки;

4. определяне най-малко на един служител, в чиято длъжностна характеристика се включва изпълнение на задълженията по т. 1 - 3.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собствениците на сгради по чл. 19, ал. 2 водят дневник за месечното потребление по видове енергии, включително дати, цени и количества на доставките, както и идентификационни номера на документите, удостоверяващи качеството на доставените горива.

(4) Собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 изготвят периодично, най-малко веднъж годишно, анализи за общото и специфичното потребление на енергия.

(5) Лицата по ал. 3 и 4 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност.

(6) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят с копие от плановете и програмите по ал. 2, т. 1 не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

Чл. 37. Енергийните услуги имат за цел комбиниране доставката на енергия с енергоефективна технология и/или с действие, което обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, и водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.

Чл. 38. (1) Енергийните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни потребители на енергия.

(2) Енергийните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, посочени в наредбата по чл. 9, ал. 2.

(3) (В сила от 15.05.2009 г.) За осигуряване проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийни услуги лицата по чл. 39, ал. 2 предоставят с фактурите на крайните потребители информация за:

1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;

2. енергийната консумация за текущия период, сравнена с енергийната консумация за същия период през предходната година;

3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(4) (В сила от 15.05.2009 г.) За осигуряване на проследимост и коригиране на консумацията на енергия информацията по ал. 3 се изготвя въз основа на реалното енергийно потребление за съответния период и се предоставя на крайния потребител на съответното число от месеца, следващ месеца, през който е направено отчитането.

Чл. 39. (1) Енергийните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Търговците с енергия предоставят енергийни услуги или правят вноски във Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" или в други съществуващи или новосъздадени фондове за енергийна ефективност за предоставяне на такива услуги, осигуряващи изпълнението на поставените им индивидуални индикативни цели.

(3) Когато в обхвата на енергийните услуги по чл. 38, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 16 и 33, лицата по ал. 1 и 2:

1. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) изпълняват сами дейностите, в случай че отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията на чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Търговците на енергия съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните потребители енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните потребители подмяната на съществуващите уреди (средства за търговско измерване) с интелигентни системи за измерване и контрол, които дават визуална информация за:

1. текущото енергопотребление;

2. преходна текуща сметка;

3. моментен енергиен товар;

4. отклонения в качеството на доставяне на енергията;

5. друга необходима информация.

(5) При определяне стойността на предоставените енергийни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийната услуга изисквания.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) За повишаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми, като:

1. доброволни споразумения;

2. договори с гарантиран резултат;

3. финансиране от Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници";

4. други национални или европейски схеми и механизми за подпомагане.

(2) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, въведени по реда на този закон, се разработват и прилагат при съобразяване със законодателството в областта на държавните помощи.

Чл. 44. Доброволните споразумения имат за цел да насърчат намаляване потреблението на енергия чрез:

1. предоставяне на енергийни услуги и/или извършване на дейности и мерки за енергийна ефективност от търговците с енергия;

2. обследване за енергийна ефективност и/или предприемане на съответните мерки от крайните потребители на енергия.

Чл. 45. Доброволните споразумения могат да се сключват между изпълнителния директор на агенцията и:

1. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.)

2. собствениците на промишлени системи по чл. 33, ал. 2;

3. търговците с енергия.

Чл. 46. (1) Доброволните споразумения по чл. 45 съдържат:

1. конкретните задължения на лицата по чл. 45 за постигане на целите по чл. 44;

2. конкретните задължения на агенцията;

3. механизмите за наблюдение и контрол по изпълнението;

4. методологията за оценка на постигнатите енергийни спестявания;

5. процедурите за изменяне и/или допълване на предвидените мерки, когато целите не са постигнати или съществуват пречки за тяхното постигане;

6. други клаузи.

(2) Проектите на доброволни споразумения се публикуват по подходящ начин, осигуряващ обсъждането им от заинтересованите страни.

Чл. 47. В доброволните споразумения по чл. 45 агенцията може да участва със:

1. оказване на методическа помощ във връзка с възможностите за финансиране и изпълнение на обследване за енергийна ефективност и/или на предписаните от проведено обследване мерки;

2. организиране на обучение на лицата по чл. 36, ал. 2, т. 4.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради и/или промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия.

(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните потребители на енергия, а изпълнители - дружествата за предоставяне на енергийни услуги. Изпълнителите са лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат - ЕСКО услуги.

(3) Изпълнителите по договори по ал. 1 не могат да изпълняват дейности по чл. 16, 17 и чл. 33, ал. 1 за сградата или промишлената система - обект на договора.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на промишлената система - обект на договора.

(2) Възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата или на промишлената система.

(3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат:

1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;

2. гарантираните икономии на енергия и реда за тяхното установяване след изпълнението на договора;

3. начина на финансиране;

4. начина на изплащане на възнаграждението;

5. други клаузи.

(4) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

(5) Изпълнителите по чл. 48, ал. 2 носят финансовия риск, както и техническия и търговския риск за изпълнение на предвидените в договора дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и за достигане на гарантирания с договора резултат.

(6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата - предмет на договора.

(7) За сгради - държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 48, ал. 1, в бюджетите на министерствата, ведомствата и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираните разходи за енергия на тези сгради.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба на министъра на енергетиката и министъра на финансите.

Чл. 50. Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 51. (1) Удостоверенията за постигнати енергийни спестявания по чл. 50 се издават от изпълнителния директор на агенцията на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2 срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Удостоверенията, издадени на лицата по чл. 39, ал. 2, на собствениците на сгради по чл. 19 и на промишлени системи по чл. 33, ал. 2, се използват за потвърждаване изпълнението на поставените индивидуални цели за енергийни спестявания.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява не по-рано от една година след въвеждането на мерките за повишаване на енергийната ефективност при крайните потребители на енергия чрез:

1. обследване за енергийна ефективност на сгради или промишлени системи, проверка на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации, или

2. прилагане на методиките, разработени съгласно изискванията, определени с наредбата по чл. 9, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява от лицата по чл. 23, ал. 1 и 2 и чл. 34, ал. 1, а в случаите по ал. 1, т. 2 - и от задължените лица.

(3) Проверката на използваните методики за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.

(4) Условията, редът и формата за издаване на удостоверенията по чл. 50 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 2.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Правилата за въвеждане на пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" финансира изпълнението на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на дейностите по производство и потребление на енергия от възобновяеми източници с изключение на финансираните от държавния бюджет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", наричан по-нататък "фонда", е юридическо лице със седалище София.

Чл. 55. (1) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съобразно приоритетите, заложени в националната стратегия и в националните планове за действие, приети от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите и не е част от консолидираната фискална програма.

Чл. 56. В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:

1. прозрачност при управлението на средствата;

2. равнопоставеност на всички кандидатстващи за финансиране от фонда;

3. (доп. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица - търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и с юридически лица с нестопанска цел, за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност и на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.

Чл. 57. (1) Приходите на фонда се набират от:

1. дарения от международни финансови институции, международни фондове, български и чуждестранни физически или юридически лица;

2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;

3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;

4. вноски от лицата по чл. 39, ал. 2;

5. (нова - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., отм. - ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.)

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.

(2) Първоначално набраните средства на фонда се съхраняват в търговска банка депозитар с лиценз за дейност на територията на страната, определена чрез конкурс.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) (1) Средствата на фонда се разходват за:

1. възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност;

2. възмездно финансиране на дейности и проекти за производство на енергия от възобновяеми източници;

3. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти по т. 1 и 2;

4. приоритетно финансиране на проекти за:

а) реализиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия;

б) използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия;

5. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г.) Средствата от постъпления от продажби на квоти за емисии на парникови газове се използват за развитие на възобновяемите енергийни източници с оглед спазване на ангажимента на Европейския съюз за 20 на сто използване на такава енергия до 2020 г., развитие на технологии, допринасящи за прехода към безопасна и устойчива икономика с ниски емисии на въглерод, подпомагане спазването на ангажимента за увеличаване на енергийната ефективност, както и стимулиране на инвестициите в производство на електрическа енергия по Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните с това разходи, произтичащи от задължения към обществото.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г.) Потребителите на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ в сгради в режим на етажна собственост, учредили юридически лица - сдружения на собственици, по реда на Закона за управление на етажната собственост, могат да кандидатстват за финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност и на проекти за изграждане на инсталации, използващи възобновяеми източници, от Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници".

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Органи на Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници" са:

1. общото събрание на донорите;

2. управителният съвет.

Чл. 58б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) (1) Общото събрание на донорите се състои от физически и юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел.

(2) Събранието на донорите:

1. приема правила за организацията на работа и дейността на фонда;

2. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 59, ал. 1, т. 4;

3. взема решение за прекратяване на дейността на фонда;

4. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Фондът се управлява от управителен съвет, състоящ се от 9 членове, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) представител на Министерството на енергетиката, определен от министъра на енергетиката;

2. представител на Министерството на околната среда и водите, определен от министъра на околната среда и водите;

2а. (нова - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

3. изпълнителния директор на агенцията;

4. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) петима представители, избрани от общото събрание на донорите на Фонд "Енергийна ефективност и възобновяеми източници", както следва:

а) представител на неправителствени организации, чиято дейност е насочена към намаляване на риска от глобални изменения на климата;

б) двама експерти с висше икономическо образование с опит във финансирането на проекти в областта на енергетиката;

в) експерт в областта на енергийната ефективност с висше техническо образование;

г) експерт в областта на възобновяемите източници с висше техническо образование.

(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е две години.

(3) Председателят на управителния съвет се избира измежду членовете на управителния съвет за срок една година.

(4) След изтичането на срока за заемане на длъжността председател членът на управителния съвет, заемал тази длъжност, остава член на управителния съвет до изтичането на мандата.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г., отм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.)

(7) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)

(8) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, както и представител на юридическо лице, което е:

1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;

3. по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1 - 3.

(9) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 8, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на управителния съвет.

(10) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Общото събрание на донорите взема решение за освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелствата по ал. 8.

Чл. 60. (1) Управителният съвет управлява цялостната дейност на фонда.

(2) Управителният съвет:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) изготвя и предлага за приемане от събранието по чл. 58а, т. 1 правила за организацията на работа и дейността на фонда;

2. одобрява политиката за финансиране и гарантиране на фонда;

3. приема стратегия за дейността на фонда;

4. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) приема критериите за оценка и подбор на проекти, кандидатстващи за финансиране от фонда;

5. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) одобрява финансирането на проекти;

6. одобрява договорите, свързани с гаранционната дейност на фонда;

7. приема годишния отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда;

8. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда, изготвен от изпълнителния директор;

9. избира и освобождава изпълнителния директор;

10. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;

11. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;

12. приема и други мерки, преценени като необходими за постигане целите на фонда.

Чл. 61. (1) Фондът се представлява от изпълнителен директор, избран от управителния съвет чрез конкурс.

(2) Отношенията с изпълнителния директор се уреждат с договор.

(3) Договорът с изпълнителния директор се сключва за срок 5 години.

(4) Изпълнителният директор на фонда:

1. представлява фонда;

2. изготвя проект на стратегия за дейността на фонда;

3. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите;

4. изготвя проект на бюджета за приходите и разходите и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;

5. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за постигане на индивидуални индикативни цели на лицата по чл. 39, ал. 2, финансирани чрез фонда, представя го за приемане от управителния съвет на фонда и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на отчитане;

6. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с вътрешните правила на фонда;

7. подготвя заседанията на управителния съвет;

8. подписва одобрените от управителния съвет договори за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда;

9. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;

10. назначава и освобождава персонала в съответствие с действащото законодателство;

11. отговаря за опазване имуществото на фонда;

12. извършва и други дейности, възложени му с решение на управителния съвет.

Чл. 62. (1) Договорът с изпълнителния директор се прекратява предсрочно:

1. по взаимно съгласие;

2. по негово искане с предизвестие не по-малко от три месеца;

3. при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление;

4. при системно неизпълнение на задълженията му;

5. при увреждане интересите на фонда;

6. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от 6 месеца;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при смърт.

(2) Установяването на обстоятелствата по ал. 1 и прекратяването на мандата се извършват с решение на управителния съвет.