НАРЕДБА № 17 ОТ 16 ЮНИ 2008 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТОПАНСКИТЕ ВОДНИ ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИТЕ ОТ ТЯХ И ПРЕДПАЗВАНЕТО И КОНТРОЛА НА БОЛЕСТИ ПО ВОДНИТЕ ЖИВОТНИ

Чл. 3. (1) Обектите, в които се извършва аквакултурнопроизводствен бизнес, се регистрират по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните вписва одобрените обекти по ал. 1 в регистър по чл. 7, ал. 2 ЗВД и дава уникален регистрационен номер или мотивирано отказва вписването, когато обектът не отговаря на изискванията по тази наредба.

(3) Удостоверението за регистрация по ал. 1 може да включва няколко аквакултурнопроизводствени бизнеса за молюски, когато се отглеждат в един район за отглеждане на молюски.

(4) Центровете за експедиране и центровете за пречистване или подобни дейности, разположени в район за отглеждане на молюски, се регистрират индивидуално.

Чл. 4. Преработвателните предприятия, които извършват преработка на стопански водни животни, се регистрират по реда на чл. 12 от Закона за храните.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол и предприема действия в съответствие с чл. 61 от Регламент на Европейския парламент и Съвета № 882/2004 от 29 април 2004 г. (ОВ, бр. 165 от 30/04/2004 г.) относно официалния контрол, който се извършва с цел да се установи дали се спазват изискванията на закона за храните и фуражите, изискванията за здравеопазване и хуманно отношение към животните (Регламент № 882/2004).

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните регистрира аквакултурнопроизводствен бизнес и преработвателно предприятие по чл. 3, които:

1. са изпълнили изискванията по чл. 11 - 16;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) имат система, чрез която може да гарантира пред БАБХ, че съответните изисквания се изпълняват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Регистрираният аквакултурнопроизводствен бизнес и/или преработвателното предприятие по ал. 1 остава под наблюдението на БАБХ.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните мотивирано отказва регистрация по чл. 3, в случай че стопанската дейност би довела до нежелан риск от разпространение на болести във ферми, райони за отглеждане на молюски или диви водни животни в близост до ферма или район за отглеждане на молюски.

(2) При отказ по ал. 1 се проучват мерките за намаляване на риска, както и възможно алтернативно пренасочване на дейността.

Чл. 8. Лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствен бизнес или за одобрено преработвателно предприятие, представя необходимата информация на официалния ветеринарен лекар при поискване с цел преценка изпълнението на изискванията по тази наредба, включително и информацията по чл. 9.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя, актуализира и публикува в електронната страница на Министерството на земеделието и храните регистър на обектите, които извършват аквакултурнопроизводствен бизнес и регистрираните преработвателни предприятия.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа следната информация:

1. за обектите, които извършват аквакултурнопроизводствен бизнес:

а) името и адресите на аквакултурнопроизводствения бизнес, включително подробни данни за контакт (телефон, факсимиле, електронен адрес);

б) регистрационния номер и особености на дадената регистрация (например дати за специфични одобрения, идентификационни кодове или номера, специфични условия за производство и всяко друго обстоятелство, свързано с регистрацията);

в) географското положение на фермата, определена от подходяща система от координати на всички местоположения на фермата (ако е възможно, координати за географска информационна система (ГИС);

г) целта, типа (например тип на системата за развъждане или съоръжения като например басейни, морски садки, езера и максимален обем на производство, където това се регулира);

д) за континентални ферми, центрове за експедиране и центрове за пречистване, подробности за водоснабдяването във фермата и за изтичащата вода;

е) видовете стопански водни животни, отглеждани във фермата (за ферми с много видове или декоративни ферми, като минимално се регистрира дали за някой от видовете се знае, че е възприемчив към болести, посочени в приложение № 1, или известни вектори на тези болести);

ж) актуализирана информация за здравния статус на фермата (например дали фермата е свободна от болест (разположена в държава членка, зона или компартмент); когато фермата е включена в програма с оглед постигане на такъв статус или когато фермата е обявена за заразена от болест по приложение № 1;

2. за преработвателните предприятия:

а) името и адреса на регистрираното преработвателно предприятие, включително подробни данни за контакт (телефон, факсимиле, електронен адрес);

б) регистрационния номер и особеностите на дадената регистрация (например дати за специфични одобрения, идентификационни кодове или номера, специфични условия за производство и всяко друго обстоятелство, свързано с одобрението (ята);

в) географското положение на преработвателното предприятие, определено от подходяща система от координати (ако е възможно, координати за ГИС);

г) подробни данни за системите за третиране на отпадните води в одобрените преработвателни предприятия;

д) видовете стопански водни животни, преработвани в одобреното преработвателно предприятие.

(3) При издаване на удостоверение за регистрация на район за отглеждане на молюски в съответствие с чл. 3, ал. 4 информацията, която се изисква по ал. 2, т. 1, буква "а", се записва за всеки аквакултурнопроизводствен бизнес, който е в района за отглеждане на молюски. Данните, които се изискват съгласно ал.2, т. 1, букви от "б" до "ж", се записват на ниво район за отглеждане на молюски.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва официален ветеринарен контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес и одобрените преработвателни предприятия съгласно изискванията по чл. 3 от Регламент (EC) № 882/2004.

(2) Официалният контрол на аквакултурнопроизводствения бизнес, предвиден в ал. 1, включва:

1. редовни инспекции;

2. посещения;

3. одити;

4. вземане на проби;

5. отчитане на риска, който аквакултурно-производственият бизнес и одобрените преработвателни предприятия представляват във връзка с ограничаването и разпространението на болести.

(3) Рискът по ал. 2, т. 5 се отчита, както следва:

1. ферма или район за отглеждане на молюски с висок риск е ферма или район за отглеждане на молюски, която:

а) има висок риск от разпространение на болести до или въвеждане на болести от други ферми или диви животни;

б) работи при условия на отглеждане, които увеличават риска от огнища на болести (голяма биомаса, ниско качество на водата), като се вземе предвид съществуващият вид;

в) продава живи водни животни за по-нататъшно отглеждане или зареждане с нови животни;

2. ферма или район за отглеждане на молюски със среден риск е ферма или район за отглеждане на молюски, която:

а) има среден риск от разпространяване на болести до или въвеждане на болести от други ферми или диви животни;

б) работи при условия на отглеждане, които не увеличават непременно риска от огнища на болести (средна биомаса и качество на водата), като се вземе предвид съществуващият вид;

в) продава живи водни животни главно за консумация от хора;

3. ферма или район за отглеждане на молюски с нисък риск е ферма или район за отглеждане на молюски, която:

а) има нисък риск от разпространение на болести до или въвеждане на болести от други ферми или диви животни;

б) работи при условия на отглеждане, които не следва да увеличат риска от огнища на болести (ниска биомаса, добро качество на водата), като се вземе предвид съществуващият вид;

в) продава живи водни животни само за консумация от хора.

(4) Честотите на проверките по ал. 2 се определят съгласно здравния статус на заразената зона или компартмент, определени в част Б на приложение № 2.

Чл. 11. (1) Лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, или определен от него служител води записи на:

1. всички движения на стопански водни животни и продукти от тях, постъпващи във и излизащи от фермата или района за отглеждане на молюски;

2. смъртността във всяка епидемиологична единица в зависимост от типа производство;

3. резултатите от програмата за надзор на здравето на животните на база риска, предвидена в чл. 16.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Записите по ал. 1, т. 1 се въвеждат в национален електронен регистър от лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, или определен от него служител и се съхраняват като база данни от БАБХ.

Чл. 12. Лицето, отговорно за одобрено преработвателно предприятие, или определен от него служител съхранява записите на хартиен носител, отнасящи се до всяко движение на стопански водни животни и продукти, постъпващи във и излизащи от това предприятие, минимум три години от датата на издаването им.

Чл. 13. Превозвачите на стопански водни животни водят записи за:

1. смъртност по време на транспорт, както е приложимо за вида транспорт и превозваните видове;

2. ферми, райони за отглеждане на молюски и преработвателни предприятия, посетени от транспортното средство;

3. всяка смяна на вода по време на транспорт, за източниците на вода и място за освобождаване на водата.

Чл. 14. Лицето, отговорно за аквакултурно-производствения бизнес, или определен от него служител води записите по чл. 11, ал. 1 по начин, гарантиращ проследяването на мястото на произход и предназначение.

Чл. 15. Лицето, отговорно за аквакултурно-производствения бизнес, и одобреното преработвателно предприятие прилагат добра хигиенна практика, съответно за дадената дейност, за предотвратяване въвеждането и разпространението на болести.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за надзор на здравето на животните, основана на анализ на риска в зависимост от вида на производство, която се прилага във всички ферми и райони за отглеждане на молюски.

(2) Програмата за надзор на здравето на животните по ал. 1 е насочена към установяването на:

1. всяка повишена смъртност във всички ферми и райони за отглеждане на молюски в зависимост от вида на производството;

2. болестите по приложение № 1 във ферми и райони за отглеждане на молюски, където има видовете, възприемчиви към тези болести.

(3) Честотата на извършване на проверки и вземането на проби, включени в програмата за надзор на здравето на животните, са определени в ал. 6 в зависимост от здравния статус на засегнатата зона или компартмент.

(4) Надзорът по ал. 3 се прилага, без да се нарушават надзорът и вземането на проби, извършвани в съответствие с глава пета или чл. 61, ал. 4, чл. 62 и 64.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Програмата за надзор на здравето на животните, основана на риска по ал. 1, се изготвя съгласно указанията, изготвени от Европейската комисия (ЕК) в съответствие с процедурата в ЕС.

(6) Надзорът по ал. 1 може да бъде:

1. пасивен, който задължително включва незабавно обявяване при поява или съмнение за определени болести или нараснала смъртност; в този случай се изисква изследване в съответствие с раздел II на глава пета;

2. активен надзор, който включва:

а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) рутинна проверка от БАБХ или от други квалифицирани здравни служби от името на БАБХ;

б) изследване на популацията от стопански водни животни във фермата или в район за отглеждане на молюски за клинична болест;

в) вземане на диагностични проби при съмнение за някоя от изброените болести или наблюдавана увеличена смъртност по време на проверка;

г) задължително незабавно уведомяване за поява или съмнение за определени болести или всяка повишена смъртност;

3. целенасочен надзор, който включва:

а) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) рутинна проверка от БАБХ или от други квалифицирани здравни служби от името на БАБХ;

б) вземане на предписани проби от стопански водни животни, които се изследват за специфичен(и) патоген(и) чрез специфични методи;

в) задължително обявяване на поява или съмнение за определени болести или увеличена смъртност.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя доклади и предоставя на ЕК цялата необходима информация от извършения официален контрол по чл. 10.

Чл. 17. (1) Тази глава се прилага само за болестите и възприемчивите видове, посочени в приложение № 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) По изключение изпълнителният директор на БАБХ със заповед може да разреши за научни цели пускането на пазара на стопански водни животни и продукти от тях, неотговарящи на тази глава, под надзора на официален ветеринарен лекар.

(3) Пускането на пазара по ал. 2 се разрешава, ако няма опасност за здравния статус по отношение на болестите по приложение № 1, на водни животни на мястото на предназначение или на местата за транзит.

(4) Между държави членки, зони и компартменти с различен здравен статус транспортирането на аквакултури се извършва съгласно част А на приложение № 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Движението на стопански водни животни от Република България до друга държава членка се извършва след предварително съобщаване от БАБХ до компетентните органи на съответната държава членка.

Чл. 18. (1) При транспортиране на стопански водни животни:

1. се предприемат всички мерки за непроменяне на здравния им статус по време на транспорт и за намаляване на риска от разпространение на болести;

2. се осигуряват условия за непроменяне на техния здравен статус, както и за не излагане на опасност здравния статус на мястото на предназначение и/или мястото на транзит.

(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и за болести и възприемчиви към тях водни животни, които не са посочени в приложение № 1.

(3) Всяка подмяна на вода по време на транспорт се извършва на места и при условия, които не излагат на опасност здравния статус на:

1. стопански водни животни, които се транспортират;

2. всички водни животни в мястото на смяна на вода;

3. водните животни в мястото на предназначение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) По-строги мерки при транспортиране на стопански и декоративни водни животни се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, в случай че не нарушават търговията с другите държави членки.

Чл. 19. (1) Пускането на пазара на стопански водни животни е обект на здравна сертификация, когато животните са въведени в държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от болест в съответствие с чл. 61 и 62, или обект на надзор, или програма за ерадикация в съответствие с чл. 61, ал. 1 и 2 за:

1. целите на отглеждане и снабдяване с нови животни;

2. по-нататъшна преработка преди консумация от хора, освен ако:

а) рибата е почистена от вътрешни органи преди изпращане;

б) молюските и ракообразните са изпратени като непреработени или преработени продукти.

(2) Пускането на пазара на стопански водни животни е обект на ветеринарна сертификация, когато е разрешено преместването (изнасянето) на животните от областта, обект на контрол по раздели III, IV, V и VI на глава пета.

(3) Разпоредбата по ал. 2 се прилага и за болести и видове, възприемчиви към тях, които не са изброени в приложение № 1.

(4) Движения на стопански водни животни и подлежащи на обявяване съгласно компютризираната система по чл. 75 ЗВД са:

1. движенията на стопански водни животни между държави членки, където се изисква сертификация за здравето на животните в съответствие с ал. 1, 2 и 3;

2. всички останали движения на живи стопански водни животни за целите на отглеждане или възстановяване с нови животни между държави членки, където не се изисква сертификация за здравето на животните съгласно тази наредба.

Чл. 20. (1) Стопански водни животни се пускат на пазара за отглеждане, без да се нарушават разпоредбите по глава пета, в случай че:

1. са клинично здрави;

2. не произхождат от ферма или район за отглеждане на молюски, където съществува повишена смъртност.

(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и за болести и видове, възприемчиви към тях, които не са изброени в приложение № 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши пускане на пазара на база оценка на риска, в случай че животните произхождат от част от ферма или район за отглеждане на молюски, независими от епидемиологичната единица, с установена висока смъртност.

(4) Не се допуска пускането на пазара с цел отглеждане и снабдяване с нови животни на стопански водни животни, предназначени за унищожаване или убиване в съответствие с мерките за контрол на болестите по глава пета.

(5) Стопански водни животни могат да бъдат пускани в дивата природа с цел обогатяване с нови животни или в риболовни райони само в случай, че:

1. отговарят на изискванията по ал. 1 и 2;

2. произхождат от ферма или район за отглеждане на молюски със здравен статус по част А на приложение № 2, най-малко еквивалентен на здравния статус на водите, в които те се освобождават.

Чл. 21. (1) Допуска се въвеждане за отглеждане или снабдяване с нови животни в държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от дадена болест в съответствие с чл. 61 и 62, на стопански водни животни от възприемчиви видове само ако произхождат от друга държава членка, зона или компартмент, които също са обявени за свободни от тази болест.

(2) В случай на научно доказване, че видовете, възприемчиви към дадена болест, на определени етапи от живота им не пренасят тази болест, разпоредбата по ал. 1 не се прилага за тези етапи от живота им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Списък на видовете по ал. 1 и етапите от живота им се приема и изменя от ЕК - Решение 1999/468 от 28.06.1999 г. (ОВ, бр. 184 от 17/07/1999 г.), и се публикува след одобряване от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните (ПКХВЗЖ) в съответствие с процедурата в ЕС, като се вземат предвид научните и технологичните постижения.

Чл. 22. (1) При научни данни или практически опит, които потвърждават, че видовете, различни от тези по приложение № 1, могат да пренасят специфична болест като векторен вид, за неговото въвеждане с цел отглеждане или обогатяване с нови животни в Република България или друга държава членка, зона или компартмент, които са обявени за свободни от тази специфична болест съгласно чл. 61 и 62, този вид трябва да:

1. произхожда от друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от тази специфична болест; или

2. се постави в карантинни съоръжения във вода, свободна от съответните патогени, за подходящ период от време, доказано, че е достатъчно според научните данни или предоставения практически опит, за да се намали рискът от пренасяне на специфичната болест до ниво, което е приемливо за предотвратяване предаването на съответната болест.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Списъкът на векторни видове и етапи от живота на тези видове и условията, при които тези видове могат да пренесат болест, се приема и изменя от ЕК и се публикува след одобряване от ПКХВЗЖ в съответствие с процедурата в ЕС, като се вземат предвид научните и технологичните постижения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) До включването на видове в списъка по ал. 2 се прилага ал. 1 след решение на ЕК по процедурата в ЕС.

Чл. 23. (1) Стопанските водни животни от видове, възприемчиви към една или повече от неекзотичните болести, посочени в приложение № 1, и продукти от тях могат да бъдат пускани на пазара за по-нататъшна преработка в Република България или друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от тези по чл. 61 и 62, ако са в съответствие с едно от следните условия:

1. произхождат от друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от дадената болест;

2. са преработени в одобрено преработвателно предприятие при условия, които предотвратяват разпространението на болести;

3. рибите са почистени от вътрешни органи преди изпращане; или

4. молюските и ракообразните са изпратени като непреработени или преработени продукти.

(2) Живите стопански водни животни от видове, възприемчиви към една или повече от неекзотичните болести по приложение № 1, които се пускат на пазара за по-нататъшна преработка в Република България или друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от тези болести съгласно чл. 61 и 62, могат да бъдат временно съхранени на мястото на преработка, в случай че:

1. произхождат от друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от дадената болест; или

2. са временно поставени в центрове за експедиране и центрове за пречистване или подобни дейности, които са оборудвани със система за дезактивиране на въпросните патогени в отпадните води или където отпадната вода е обект на друг вид третиране, намаляващ риска от пренасяне на болести към природните води до приемливо ниво.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) За живи молюски и ракообразни от видове, възприемчиви към една или повече от болестите, посочени в приложение № 1, временно пуснати във водите на ЕС или вкарвани в центрове за изпращане, пречиствателни центрове или др., се прилагат изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 24. Този раздел не се прилага в случай, че стопански водни животни от видове, възприемчиви към една или повече от болестите, посочени в приложение № 1, или продукти от тях се пускат на пазара за консумация от хора без допълнителна преработка, при условие че те са пакетирани в опаковки за продажба на дребно, които отговарят на разпоредбите за пакетиране и етикетиране, предвидени в Регламент (EC) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. (ОВ-бр. 139 от 30/04/2004 г.), определящ специфичните хигиенни правила за храни от животински произход (Регламент (EC) № 853/2004).

Чл. 25. (1) Диви водни животни от видове, които са възприемчиви към една или повече от болестите, посочени в приложение № 1, уловени в Република България или друга държава членка или зона или компартмент, които не са обявени за свободни от болести в съответствие с чл. 61 и 62, се поставят под карантина и надзор на официален ветеринарен лекар в подходящи съоръжения за период от време, достатъчен за намаляване до приемливо ниво на риска от пренасяне на болестта, преди да могат да бъдат освободени във ферма или район за отглеждане на молюски, разположени в Република България или друга държава членка, зона или компартмент, обявени за свободни от тази болест в съответствие с чл. 61 и 62.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши традиционно екстензивно отглеждане на стопански водни животни в лагуни без карантината, предвидена в ал. 1, при условия че е извършена оценка на риска и рискът не се счита за по-висок, отколкото се очаква от прилагането на ал. 1.

Чл. 26. Декоративни водни животни се пускат на пазара, ако не излагат на опасност здравния статус на водните животни по отношение на болестите по тях.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Болестта е екзотична за ЕС, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) не е установена при аквакултури в ЕС и не е известно патогенът да съществува във водите на ЕС;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) има потенциал за значително икономическо влияние, ако е въведена в ЕС, или чрез производствени загуби при акавакултури в ЕС, или чрез ограничаване на потенциала за търговия със стопански водни животни и продукти от тях;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) има потенциал за вредно влияние върху околната среда, ако е въведена в ЕС за популации от диви видове водни животни, защитени от законодателството на ЕС или международни разпоредби.

(2) Неекзотична е болестта, ако:

1. някои държави членки или региони в някои държави членки са свободни от специфичната болест;

2. има потенциал за значително икономическо влияние, ако е въведена в държава членка, свободна от болестта, или чрез производствени загуби и годишни разходи, свързани с болестта и нейния контрол, надвишаващи 5 % от стойността на производството на възприемчиви видове стопански водни животни в региона, или чрез ограничаване възможностите за международна търговия със стопански водни животни и продукти от тях;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) има вредно въздействие върху околната среда, след като е въведена в държава членка, свободна от болестта, за популации диви видове водни животни, защитени от законодателството на ЕС или международни разпоредби;

4. трудно се контролира и задържа на ниво ферма или район за отглеждане на молюски без строги мерки и търговски ограничения;

5. може да бъде контролирана на ниво държава членка, в зоната или компартмента, свободни от болестта, ако опитът показва, че това поддържане е изгодно от гледна точка на разходите;

6. по време на пускане на пазара на стопански водни животни съществува риск, че болестта може да се установи в област, която преди това не е била заразена;

7. съществуват надеждни и достъпни тестове за доказване на заразени водни животни; тестовете трябва да бъдат специфични и чувствителни, а методът за тестване - хармонизиран на ниво общност.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, или всяко лице, свързано с него, незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), който от своя страна информира БАБХ, когато:

1. има съмнение за наличието на болест по приложение № 1 при водни животни;

2. е потвърдено наличието на болест по приложение № 1 при водни животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При повишена смъртност на стопански водни животни лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, незабавно уведомява официалния ветеринарен лекар на съответната ОДБХ или частнопрактикуващия ветеринарен лекар, който от своя страна незабавно уведомява съответната ОДБХ съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗВД.

(3) Лицата, придружаващи стопански водни животни по време на транспорт, уведомяват официалния ветеринарен лекар в случаите по ал. 1 и 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Оторизирани и частни лаборатории на територията на Република България за диагностика на болести по приложение № 1 незабавно уведомяват БАБХ при потвърждаване на такава болест.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява другите държави членки, ЕК и държавите - членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА), в рамките на 24 часа в случай на потвърждение на:

1. екзотична болест, включена в списъка в приложение № 1;

2. неекзотична болест, включена в списъка в приложение № 1, когато засегнатата държава членка, зона или компартмент са обявени за свободни от тази болест.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При съмнение за екзотична болест или съмнение за неекзотична болест, включени в списъка в приложение № 1, на територията на Република България, зони или компартменти със здравен статус от категория I или от категория III съгласно част А от приложение № 2 за тази болест, официалният ветеринарен лекар на съответната ОДБХ, на чиято територия се намира обектът:

1. поставя фермата или района за отглеждане на молюски под официален надзор;

2. незабавно предприема мерки за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата, които включват патологоанатомично изследване на умрели водни животни, където това е уместно, и изпращане на подходящи проби за лабораторно изследване в оторизирана лаборатория;

3. прилага съответните контролни мерки за предотвратяване разпространението на болестта на други водни животни;

4. забранява внасяне или изнасяне на фуражи, инвентар или други предмети или субстанции като отпадъци, които могат да бъдат носители на заразния причинител;

5. поставя под контрол фермите, разположени на същия водоизточник, който захранва засегнатата ферма, като забранява изнасянето на стопански водни животни, а умрелите водни животни се обезвреждат;

6. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) забранява движението и транспортирането на стопански водни животни от и към засегната ферма или район за отглеждане на молюски, в които има съмнение за болестта, освен ако това не е изрично разрешено от БАБХ;

7. започва епизоотично проучване.

(2) Пробите по ал. 1, т. 2 се изследват в оторизирана лаборатория, определена в съответствие с чл. 61.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Мерките по ал. 1 се отменят от официален ветеринарен лекар от съответната ОДБХ, когато вследствие на лабораторното изследване съмнението за възникване на болест бъде официално отхвърлено.

Чл. 34. (1) Епизоотичното проучване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 5 продължава да се извършва при лабораторно доказване наличието на :

1. екзотична болест, включена в списъка в приложение № 1; или

2. неекзотична болест, включена в списъка в приложение № 1, в Република България, зони или компартменти със здравен статус категория I или категория III, както е предвидено в част А на приложение № 2.

(2) Епизоотичното проучване по ал. 1 се насочва към:

1. определяне на възможния произход и средствата на заразяване;

2. проучване дали стопански водни животни са напускали фермата или района за отглеждане на молюски през периода, предшестващ обявяването на съмнението, предвидено в чл. 32, ал. 1 и 2;

3. проучване дали други ферми са били заразени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерките по чл. 33 във ферми, райони за отглеждане на молюски или неоградени водни площи, в случай че епизоотичното проучване по ал. 1 докаже, че болестта може да е била въведена в една или повече ферми, райони за отглеждане на молюски или неоградени водни площи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случай на съмнение за заразяване в обширни водосборни басейни или крайбрежни райони БАБХ може да ограничи прилагането на чл. 33 до по-малка площ в околността на фермата или района за отглеждане на молюски, в която има съмнение за заразяване, ако тази по-малка площ е достатъчна, за да гарантира, че болестта не се разпространява.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира съседните държави членки или трети страни при съмнение за възникване на болест.

Чл. 35. Този раздел се прилага в случай на потвърждение на екзотична болест, включена в списъка от приложение № 1, при стопански водни животни.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно уведомява ЕК и другите държави членки в случай на екзотична болест, включена в списъка от приложение № 1, във ферма или район за отглеждане на молюски, както и за предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При официално потвърждаване на болест, включена в списъка от приложение № 1, освен мерките по чл. 33 със заповед на изпълнителния директор на БАБХ се въвеждат следните мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на болестта:

1. създава се ограничена площ, включваща предпазна и надзорна зона около фермата или район за отглеждане на молюски, обявени за заразени;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) не се допуска зареждане с нови стопански водни животни и придвижването им във и извън ограничената площ, освен ако не е разрешено от БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед въвежда допълнителни мерки за предотвратяване по-нататъшното разпространение на болестта.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши стопански водни животни, които са достигнали търговски размер и не показват клинични признаци на заболяване, да бъдат уловени под наблюдението на официален ветеринарен лекар за консумация от хора или за по-нататъшна преработка.

(2) Уловът, въвеждането в центрове за експедиране или центрове за пречистване, по-нататъшната преработка и други свързани дейности, включени в подготовката на стопански водни животни за въвеждане в хранителната верига, се извършват при условия, които предотвратяват разпространението на патогените - причинители на болести.

(3) Центровете за експедиране, за пречистване или други подобни центрове се оборудват със система за третиране на отпадни води, дезактивиращи патогенните причинители на болести. В случай че отпадната вода е обект на друг вид третиране, рискът от пренасяне на болест към естествените води следва да се намалява до приемливо ниво.

(4) По-нататъшна преработка се извършва в одобрени преработвателни предприятия.

Чл. 39. (1) Мъртва риба или ракообразни, както и жива риба и ракообразни, показващи клинични признаци на болест, се отстраняват и обезвреждат под наблюдението на официален ветеринарен лекар в съответствие с Регламент (EC) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г., определящ здравните правила относно странични животински продукти, които не са предназначени за консумация от хора (Регламент (EC) № 1774/2002-ОВ, бр. 273 от 10/10/2002 г.), възможно най-скоро в съответствие с контингенс плана по чл. 57.

(2) Стопанските водни животни, които не са достигнали търговски размер и не показват клинични признаци на болест в подходяща времева рамка, имайки предвид вида производство и риска, който тези животни представляват за по-нататъшно разпространение на болестта, се унищожават и обезвреждат под надзора на официален ветеринарен лекар в съответствие с Регламент (EC) № 1774/2002 и контингенс плана по чл. 57.

(3) Всички материали, които могат да бъдат заразени, се унищожават или третират по начин, който гарантира унищожаване на причинителите на болестта.

Чл. 40. (1) Лицето, отговорно за аквакултурнопроизводствения бизнес, освобождава от стопански водни животни инфектираните ферми или райони за отглеждане на молюски. Обектът се почиства и дезинфекцира под контрола на официален ветеринарен лекар и преминава период на възобновяване.

(2) За ферми или райони за отглеждане на молюски, в които се отглеждат стопански водни животни, невъзприемчиви към потвърдената екзотична болест, решенията за възобновяване се приемат на база оценка на риска.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При установяване на болест по водните животни БАБХ предприема всички мерки за предотвратяване разпространението на болести към други водни животни.

Чл. 42. Мерките, предвидени в този раздел, се прилагат, докато:

1. се прилагат мерки за ерадикация;

2. резултатите от взетите проби са с отрицателен резултат и при надзора на болестта в ограничителната площ няма доказателства за наличие на заболяване на засегнатите видове в зависимост от аквакултурнопроизводствения бизнес.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случай на потвърждение на неекзотична болест, включена в списъка от приложение № 1, в Република България, зона или компартмент, обявени за свободни от тази болест, БАБХ:

1. прилага мерките, предвидени в раздел III, с цел да се придобие статут на свободна от болест, или

2. изготвя програма за ерадикация в съответствие с чл. 49, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При прилагане на мерките, предвидени в раздел III, БАБХ може да разреши клинично здрави животни да бъдат отгледани до пазарен размер преди преработка за консумация от хора или да бъдат придвижени до друга инфектирана зона или компартмент.

(3) В случаите на ал. 2 се вземат мерки за намаляване и предотвратяване на по-нататъшното разпространение на болестта.

(4) Когато Република България не желае да възстанови статут на свободна от болест, се прилага чл. 44.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случай на потвърждение на неекзотична болест, включена в списъка на приложение № 1, в Република България, зона или компартмент, необявени за свободни от тази болест, БАБХ предприема следните мерки за ограничаване на болестта:

1. обявява за заразена фермата или района за отглеждане на молюски;

2. създава ограничена площ, включваща предпазна и надзорна зона около фермата или района за отглеждане на молюски, обявени за заразени;

3. ограничава движението на стопански водни животни от ограничена площ до:

а) въвеждане във фермите или районите за отглеждане на молюски в съответствие с чл. 17, ал. 4;

б) улова и преработката за консумация от хора в съответствие с чл. 38, ал. 1.

(2) Отстраняването и обезвреждането на мъртва риба и ракообразни се извършва под надзора на официален ветеринарен лекар в съответствие с Регламент (EC) № 1774/2002, като в подходяща времева рамка се вземат предвид видът производство и рискът, който тези животни представляват за по-нататъшно разпространение на болестта.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва надзор и предприема мерки за намаляване и предотвратяване на по-нататъшно разпространение на екзотична болест, включена в списъка на приложение № 1, в случаите на заразяване или при наличие на съмнителни за заразяване диви водни животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва надзор и взема мерки с цел намаляване до минимум и предотвратяване по-нататъшното разпространение на неекзотична болест, включена в списъка на приложение № 1, в Република България, зона или компартмент, обявени за свободни от тази болест, в случаите на заразяване или съмнение за заразяване на диви водни животни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира ЕК и другите държави членки в рамките на ПКХВЗЖ за мерките, които са предприети в съответствие с ал. 1 и 2.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При установяване на болест и потенциална възможност за излагане на риск здравето на водните животни БАБХ предприема всички мерки за контрол и предотвратяване разпространението на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При възникване на болест БАБХ незабавно информира другите държави членки, ЕК и държавите - членки на ЕФТА, особено когато резултатите са от епизоотично значение за друга държава членка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Предприетите от БАБХ мерки по ал. 1 могат да бъдат удължени, изменени или отменени от ЕК и ПКХВЗЖ.

(4) Списъкът, определен в приложение № 1, се изменя от ЕК и ПКХВЗЖ при необходимост от включване на новопоявила се болест или нов възприемчив вид към болест, която вече е включена в списъка на това приложение.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случаите, когато предприетите мерки по тази глава не са подходящи за епизоотичната ситуация или болестта се разпространява, изпълнителният директор на БАБХ със заповед въвежда допълнителни за дадения случай (ad hoc) мерки за ограничен период от време при условия, подходящи за епизоотичната ситуация, след одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случаите на болест, която не е посочена в приложение № 1 и представлява значителен риск по отношение здравеопазването на стопански или диви водни животни в Република България, изпълнителният директор на БАБХ със заповед въвежда допълнителни мерки за предотвратяване въвеждането й или за контрол на тази болест.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) В случай че при прилагане на мерките по ал. 1 се засяга търговията между държавите членки, БАБХ информира ЕК за всички предприети мерки и те се прилагат след одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Одобрението по ал. 2 се разрешава само когато създаването на ограничения за търговия вътре в ЕС е необходимо с цел предотвратяване въвеждането на болест или контролирането й, като се вземат предвид разпоредбите по глави втора, трета, четвърта и пета.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за надзор за достигане на статут на свободна от болест за една или повече от неекзотичните болести, изброени в приложение № 1, когато в Република България няма данни за наличие на болест (заразяване), но не е обявена за свободна от болест (категория III съгласно част А на приложение № 2).

(2) Програмата по ал. 1 включва специфичните изисквания за вземане на проби и диагностика, посочени в чл. 61, ал. 4.

(3) В случай че програмата по ал. 1 включва отделни компартменти или зони, които обхващат по-малко от 75 % от територията на Република България, и зоната или компартментът се състои от водосборен басейн, който не се поделя с друга държава членка или трета страна, се прилага процедурата по ал. 8 за всяко одобряване, изменение или прекратяване на тази програма.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя програма за ерадикация в случай на наличие в Република България на една или повече от неекзотичните болести (категория V съгласно част А на приложение № 1), изброени в приложение № 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните представя за одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ програмите по ал. 1 и 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Преглед на одобрените програми по ал. 5 се прави на ниво ЕС в съответствие с процедурата по чл. 62.

(7) От датата на одобрение на програмите по ал. 6 изискванията и мерките, предвидени в чл. 19, раздели II, III, IV и V на глава трета, раздел II на глава пета, във връзка с областите, обявени за свободни от болест, се прилагат за областите, които са покрити от програмите.

(8) Програмите по ал. 1 и 4 се изменят или прекратяват след одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ.

Чл. 50. (1) Програмите по чл. 49, които предстои да бъдат одобрени, трябва да съдържат най-малко:

1. описание на епизоотичната ситуация на болестта преди датата на започване прилагането на програмата;

2. анализ на изчислените разходи и очакваните ползи от програмата;

3. вероятната продължителност на програмата и целта, която трябва да бъде постигната до датата на изпълнение на програмата;

4. описание и разграничение на географската и административната площ, в която се прилага програмата.

(2) Програмите по чл. 49 се прилагат, докато:

1. се изпълняват изискванията по чл. 51, 52 и 53 и Република България, зона или компартмент е обявена за свободна от болестта; или

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) не се прекрати прилагането й от БАБХ или ЕК, в случай че тя повече не изпълнява своята цел.

(3) Република България прилага ограничителните мерки по чл. 44 при прекратяване на програмата по реда на ал. 1, считано от датата на прекратяване.

Чл. 51. (1) За да се получи статут на страна, свободна от болест, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

1. не е наблюдавана никаква поява на болест при наличие на възприемчиви видове най-малко за период 10 години преди датата на заявление за статут на свободна от болест въпреки наличието на благоприятни условия за нейното клинично проявление:

2. налице са възможности и условия за прилагане на основни мерки за биосигурност в продължение на период най-малко 10 години преди датата на заявление за статут на свободна от болест;

3. не е известно да е установена инфекция в диви популации;

4. изпълнението на условията при търговия и внос за предотвратяване въвеждането на болестта в държавата членка е ефективно.

(2) За да се получи статут на страна, свободна от болест, се представя заявление в съответствие с чл. 61 (преди 1 ноември 2008 г.). След тази дата статут на свободна от болест може да бъде даден само в съответствие с чл. 52.

(3) Основните мерки за биосигурност съгласно ал. 1, т. 2 се свеждат минимум до:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) болестта задължително се обявява пред БАБХ, включително и при съмнение;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) чрез системата за ранно откриване БАБХ предприема ефективно проучване на болестта, докладване и осигуряване на:

а) бързо разпознаване на клиничните признаци, навеждащи към съмнение за болест или необяснима смъртност във ферми или райони за отглеждане на молюски и в дивата природа;

б) (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) бързо съобщаване на случая на ОДБХ с цел активиране на диагностични проучвания с минимално закъснение.

(4) За ефективното функциониране на системите за ранно откриване съгласно ал. 3, т. 2 се осигурява:

1. наетият персонал в дейностите или включен в производството на стопански водни животни да има познания относно признаците на заболяванията;

2. ветеринарните лекари и специалистите по здравеопазване на водните животни да са обучени за разпознаване и докладване на съмнение за появяване на болест;

3. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) лабораториите в структурата на БАБХ да разполагат със средства за поставяне на диагноза и разграничаване на включените в приложение № 1 болести и новопоявилите се болести.

Чл. 52. (1) Когато в Република България последният известен клиничен случай на болест е бил в рамките на 10-годишния период преди датата на заявление за статут на свободна от болест страна или когато не е бил известен статусът на заболяванията преди извършване на целенасочен надзор поради липсата на благоприятни условия за тяхното клинично проявление, може да се счита за свободна от специфичната болест, когато:

1. Република България отговаря на основните условия за контрол на болестта, определени в чл. 51, ал. 3;

2. е бил извършван целенасочен надзор в съответствие с методите, приети съгласно чл. 49, ал. 3, най-малко за период две години без разкриване на агента на болестта във ферма или в район за отглеждане на молюски, които отглеждат всеки от възприемчивите видове.

(2) Когато в някои части от Република България има малък брой ферми и райони за отглеждане на молюски и целенасоченият надзор в тези части не предоставя достатъчни епидемиологични данни, но в тях има диви популации от който и да е възприемчив вид, тези диви популации се включват в целенасочения надзор.

Чл. 53. (1) Една зона, свободна от болест, може да обхваща:

1. цялостен водосборен район от неговия източник до естуара;

2. част от водосборен(ни) район(и) от източника(източниците) до естествена или изкуствена граница, която(които) предотвратява(т) по-високата миграция на водни животни от по-ниските протежения на водосборния район;

3. повече от един водосборен район, включително техните естуари, поради епидемиологичната връзка между водосборните райони чрез естуара.

(2) Географското разграничаване на зоната трябва ясно да се определя на карта.

(3) Когато една зона обхваща повече от една държава членка, тя може да не бъде обявена за зона, свободна от болест, освен ако условията по ал. 4, 5 и 6 не се прилагат за всички райони от тази зона или в случай, че и двете засегнати държави членки кандидатстват за одобрение за частта от зоната, разположена в тяхната територия.

(4) Зона, в която има възприемчив вид, но не е наблюдаван случай на болестта най-малко за период 10 години преди датата на заявление за статут на свободна от болест, въпреки наличието на благоприятни условия за нейното клинично проявление може да се счита за свободна от болест, ако се спазват изискванията, определени в чл. 51.

(5) Когато Република България желае да придобие статут на свободна от болест, подава декларация в съответствие с чл. 62 преди 1 ноември 2008 г. След тази дата статут на страна, свободна от болест, може да бъде даден само в съответствие с чл. 52.

(6) Зона, където последният известен клиничен случай е бил в рамките на период 10 години преди датата на заявление за статут на свободна от болест или където статус на заболяванията не е бил известен преди целенасочения надзор, например поради липсата на благоприятни условия за нейното клинично проявление, може да се счита за свободна от болест, ако се спазват изискванията, определени в чл. 52.

(7) Около свободната от болест зона се създава буферна зона, в която се изпълнява подходяща мониторингова програма с цел защитаване на свободната от болест зона от пасивно навлизане на болестта.

Чл. 54. (1) Компартменти, обхващащи една или повече ферми или район за отглеждане на молюски, където здравният статус по отношение на специфична болест е зависим от здравния статус на тази болест в обкръжаващите естествени води, може да включва една или повече ферми, групи от ферми или район за отглеждане на молюски и може да се счита като една епидемиологична единица поради нейното географско разположение и разстояние от други групи от ферми или райони за отглеждане на молюски, при условие че всички ферми, включени в компартмента, попадат в рамките на обща система за биосигурност.

(2) Географското разграничение на един компартмент трябва ясно да бъде определено върху карта.

(3) Един компартмент, където има възприемчиви видове, но не е наблюдаван случай на болест най-малко за период 10 година преди датата на заявление за статут на свободен от болест, въпреки наличието на благоприятни условия за нейното проявление може да се счита за свободен от болест, ако спазва изискванията, определени в чл. 51.

(4) Когато Република България желае да придобие за даден компартмент/и статут/и на свободен/ни от болест, подава декларация в съответствие с чл. 62 преди 1 ноември 2008 г. След тази дата статут на свободна от болест може да бъде даден само в съответствие с чл. 52.

(5) Компартмент, в който последният известен клиничен случай е бил в рамките на 10 години преди датата на заявление за статут на свободен от болест или където болест или статусът на болестта не е бил известен преди извършването на целенасочен надзор поради липсата на благоприятни условия за нейното клинично проявление, може да се счита за свободен от болест, ако спазва изискванията по чл. 52.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При необходимост за предотвратяване на навлизането на болест БАБХ може да наложи допълнителни мерки върху всяка ферма или район за отглеждане на молюски в компартмента. Тези мерки могат да включват създаването на буферна зона около компартмента, в която се изпълнява мониторингова програма, и създаването на допълнителна защита срещу въвеждане на възможни носители на патогени или техните вектори.

Чл. 55. (1) Компартмент, в който има една или повече отделни ферми, чийто здравен статус не зависи от здравния статус на дадена болест в заобикалящите ги естествени води, може да включва:

1. отделна ферма, която може да се счита за отделна епидемиологична единица, когато не е повлияна от здравния статус в обкръжаващите води;

2. повече от една ферма, където всяка ферма в компартмента отговаря на критериите, определени по чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3, но поради екстензивно придвижване на животни между ферми се счита като отделна епидемиологична единица, при условие че всички ферми са под обща система за биосигурност.

(2) Всеки компартмент:

1. се снабдява с вода:

а) чрез пречиствателна станция, дезактивираща съответния патоген с цел да се намали рискът от въвеждане на болестта до едно приемливо ниво;

б) директно от извор и/или сондаж; когато такъв воден източник е разположен извън фермата, водата се доставя директно по закрит канал;

2. се осигурява с естествени или изкуствени бариери, които предпазват водните животни от влизане във всяка ферма в компартмента, от заобикалящите речни корита;

3. се защитава срещу приливи и проникване на вода от заобикалящите речни корита;

4. отговаря на изискванията, определени в чл. 52.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) При необходимост за предотвратяване на навлизането на болест БАБХ може да наложи допълнителни мерки в компартмента. Тези мерки могат да включват създаването на допълнителна защита срещу навлизането на вероятни носители на патоген или вектори.

(4) Мерките за прилагане на ал. 2, т. 1, буква "а" се определят от ЕК.

Чл. 56. (1) Всяка нова ферма може да се счита за свободна от болест, без да преминава изпробването, което се изисква за одобрение, когато:

1. отговаря на изискванията по чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 - 4 и ал. 3;

2. започва своята дейност със стопански водни животни от един компартмент, обявен за свободен от болест.

(2) Всяка ферма, която след прекъсване повторно започва своята дейност със стопански водни животни, може да се счита за свободна от болест, без да преминава изпробването, което се изисква за одобрение, когато:

1. отговаря на изискванията по ал. 1, т. 1 и 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) здравният статус на фермата през последните четири години от нейното функциониране е известен на БАБХ; когато засегнатата ферма е действала по-малко от четири години, действителният период, през който тя е функционирала, се взима под внимание;

3. фермата не е била обект на мерки, свързани със здравето на животните по отношение на болестите по приложение № 1, и не е имало минали случаи на тези болести във фермата;

4. преди въвеждането на стопански водни животни, включително и хайвер (оплоден и неоплоден), фермата е почистена и дезинфекцирана и е престояла празна необходимото време.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя контингенс план, който включва националните мерки за поддържане на високо ниво на предпазване и готовност при възникване на болест, както и за осигуряване защита на околната среда.

(2) Контингес планът:

1. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) предоставя на БАБХ правото и средствата за достъп до всички съоръжения, оборудване, персонал и други подходящи материали, необходими за бързата и ефикасната ерадикация на огнище;

2. осигурява координация и съвместимост със съседни държави членки и съдейства за сътрудничество със съседни трети страни;

3. дава прецизно означение на изискванията за ваксина и условията за ваксиниране, които се считат за необходими в случай на спешна ваксинация, където е подходящо.

Чл. 58. (1) Контингенс плановете съдържат:

1. процедури, които осигуряват законовите правомощия, необходими за изпълнението им и реализирането на бърза и успешна кампания по ерадикация;

2. разпоредби за осигуряване на достъп до фондове при спешни ситуации, бюджетни средства и финансови ресурси с цел да се покрият всички аспекти за борба срещу екзотичните болести по приложение № 1;

3. процедури за вземане на решения, за да се гарантира бързо и ефективно ликвидиране на екзотичните болести по приложение № 1 или други опасни болести; централното звено по вземане на решения трябва да отговаря за цялостната насока на стратегиите за контрол;

4. подробни планове за незабавното създаване в случай на огнище на екзотични болести по приложение № 1 или други опасни болести, на местни контролни центрове, изпълняващи мерки на местно ниво за контрол на болести и защита на околната среда;

5. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) мерки и процедури за установяване на сътрудничество и координация между БАБХ и компетентните власти по околна среда с цел да се гарантира, че предприетите действия са безопасни за околната среда;

6. разпоредби за осигуряване на съответните ресурси (персонал, оборудване, лабораторен капацитет и др.);

7. актуален наръчник за операциите с подробно, задълбочено и практично описание на всички действия, процедури, инструкции и контролни мерки, които се използват при работа с екзотичните болести по приложение № 1 или други опасни болести;

8. планове за спешна ваксинация, където е подходящо;

9. планове за обучение на персонала за клиничните признаци, епидемиологично проучване и контрол на епизоотични болести, извършване на упражнения в реално време и обучение в комуникативни умения при провеждане на кампании на властите, фермерите и ветеринарните лекари с цел запознаване със съществуващото заболяване.

(2) Контингенс плановете се изготвят, като се вземат предвид ресурсите, необходими за контрола на голям брой огнища, които биха могли да се появяват в кратък период от време.

(3) Контингенс плановете се изготвят съгласно изискванията, определени в Регламент (EC) № 1774/2002 така, че при възникване на болести обезвреждането на трупове от водни животни и отпадъци от тях да се извършва, без да се застрашава здравето на животните и хората, като се използват процеси или методи, предотвратяващи вреда за околната среда и по-специално:

1. с минимален риск за почвата, въздуха, повърхността и подпочвената вода и за растения и животни;

2. с минимални последствия, причинени от шум или аромати;

3. с минимални неблагоприятни ефекти върху природата или местата от особен интерес.

(4) В съответствие с Регламент (EC) № 1774/2002 се определят подходящи места и методи за третиране или обезвреждане на трупове от животни и животински отпадъци в случай на възникване на болест.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните представя контингенс плана по чл. 57 за одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните актуализира одобрения контингенс план по ал. 4 на всеки 5 години и представя актуализирания план за одобрение от ЕК и ПКХВЗЖ.

(3) Контингенс планът се изпълнява в случай на огнище на възникващи болести и на екзотични болести, посочени в приложение № 1.

Чл. 60. (1) Ваксинацията срещу екзотичните болести по приложение № 1 е забранена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Изпълнителният директор със заповед разрешава ваксинацията при спазване на процедурите по чл. 46 и 47 и мерките по чл. 57.

(3) Ваксинацията срещу неекзотичните болести по приложение № 1 е забранена във всичките части на територията на Република България, обявени за свободни от болестите в съответствие с чл. 61 и 62 или включени в програма за надзор, одобрена в съответствие с чл. 49, ал. 5.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Със заповед на изпълнителния директор на БАБХ може да се разреши ваксинация по ал. 3 в части от територията на Република България, които не са обявени за свободни от съответните болести, или когато ваксинацията е част от програма за ерадикация, одобрена в съответствие с чл. 49, ал. 5.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) За ваксиниране се използват ваксини, разрешени в съответствие с глава единадесета от ЗВД и Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на ЕС за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (Регламент (EC) № 726/2004-ОВ, бр. 136 от 30/04/2004 г.).

(6) Разпоредбите по ал. 1 - 4 не се прилагат за научни изследвания с цел развиване и изследване на ваксини при контролирани условия.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г., в сила от 12.03.2013 г.) Със заповед на изпълнителния директор на БАБХ се разрешава извършването на научни изследвания по ал. 6 при осигуряване на подходящи условия за защита на други водни животни от всеки неблагоприятен ефект от ваксинацията, извършена в рамките на тези проучвания.

(8) Извършването на научни изследвания по ал. 6 с гръбначни водни животни се разрешава при спазване на изискванията по чл. 153 ЗВД.