НАРЕДБА № 14 ОТ 19 АПРИЛ 2007 Г. ЗА РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, НЕОБХОДИМИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА СЪГЛАСНО ПРАВИЛАТА ЗА КООРДИНАЦИЯ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

Чл. 1. С тази наредба се определя редът за издаване от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на удостоверителни документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Чл. 2. Удостоверителни документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, са:

1. европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК);

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) удостоверения/формуляри по образци (S-формуляри), утвърдени от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност към Комисията на Европейските общности, които се отнасят до предоставяне на обезщетения в натура при болест, майчинство, трудова злополука и професионална болест.

Чл. 3. (1) Заявлението за издаване на ЕЗОК се подава чрез районните здравноосигурителни каси (РЗОК) в посочените от тях пунктове по постоянен или временен адрес на заинтересуваните лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) Заявленията за издаване на удостоверения по образци (S-формуляри) се подават до управителя на НЗОК в Централното управление (ЦУ) на НЗОК или до директора на РЗОК по постоянен или настоящ адрес на заинтересованите лица по образци, утвърдени от управителя на НЗОК. Образците на заявленията се публикуват на официалната интернет страница на НЗОК.

Чл. 4. (1) Заявленията за издаване на документите по чл. 2 се подават лично или от упълномощено лице.

(2) За малолетните и непълнолетните лица и за поставените под пълно или ограничено запрещение лица заявленията по ал. 1 се подават от техните родители и настойници, съответно със съгласието на техните родители и попечители.

Чл. 5. (1) Данните в заявленията се попълват на пишеща машина, компютър или се изписват четливо с печатни букви.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) В заявленията се посочват имена, ЕГН (личен номер на чужденец), гражданство и други данни, определени с образците по чл. 3, ал. 2. Имената в заявленията се изписват на кирилица и латиница без съкращения, така както са изписани в съответния документ за самоличност на лицето. За сверяване на данните по преценка на заявителя към заявлението може да бъде приложено копие от съответния документ за самоличност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) Към заявленията се прилагат:

1. заверени с гриф "Вярно с оригинала" копия на документи, удостоверяващи качеството родител, съответно попечител, настойник или лице, осъществяващо заместваща грижа по отношение на лицето (удостоверения от общината, в това число удостоверение за раждане на детето, намиращо се у лицето, заповеди и съгласия на социалните дирекции, актове за брак, съдебни решения и др.);

2. в случаите на подаване на заявлението чрез пълномощник - копие от пълномощното на оправомощеното от правоимащия лице да го представлява в процедурата и/или да подаде заявлението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) В случаите по чл. 17, ал. 1 се прилагат и:

1. медицинска епикриза и други медицински документи, относими към заболяването;

2. кореспонденция с подходящо лечебно заведение в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария с потвърждение за провеждане на лечението срещу формуляр за планова медицинска помощ извън държавата членка по пребиваване;

3. потвърден от чуждото лечебно заведение план за предстоящото планово лечение с възможна начална и крайна дата на лечението;

4. предварителна ориентировъчна оферта от чуждото лечебно заведение за стойността на предстоящото планово лечение срещу формуляр S2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) При необходимост от сверяване или уточняване на данни за детето с данните от акта за раждане на детето НЗОК изисква служебно заверен от съответната община препис от този акт от актовите книги, като общината е длъжна да го предостави в 3-дневен срок от получаване на искането.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) Когато заявление по чл. 4, ал. 1 е попълнено нечетливо, неправилно или с поправки, зачертаване или изтриване, директорът на РЗОК или управителят на НЗОК уведомява писмено заявителя за отстраняване на допуснатите нередовности в 3-дневен срок от получаване на съобщението.

Чл. 7. (1) При приемане на всяко заявление длъжностното лице:

1. завежда заявлението в регистър;

2. попълва и връчва на заявителя талон за прието заявление с входящ номер;

3. класира заявлението според вида на удостоверителния документ.

(2) В НЗОК се създават и поддържат регистри на:

1. издадените ЕЗОК;

2. обявените за невалидни ЕЗОК;

3. издадените удостоверения по видове.

(3) Информация за издадените ЕЗОК се поддържа и на официалната електронна страница на НЗОК.

Чл. 8. При необходимост НЗОК има право да получава информация от:

1. Националната агенция за приходите (НАП) - относно здравноосигурителния статус на лицата;

2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) Националния осигурителен институт (НОИ) - относно правото на пенсия и нейния вид, правото на парични обезщетения за безработица, правото на парични обезщетения при трудова злополука или професионална болест, временна неработоспособност поради общо заболяване.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) За удостоверяване правото на получаване на обезщетения в натура при временно пребиваване в държава - членка на Европейския съюз, на задължително здравноосигурените по българското законодателство лица се издава ЕЗОК по образец, утвърден от управителя на НЗОК.

(2) Европейска здравноосигурителна карта не се издава на лица с прекъснати здравноосигурителни права по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

(3) На лицата по ал. 2 може да бъде издадена ЕЗОК при възстановяване на здравноосигурителните им права при условията и по реда на ЗЗО.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) Когато издаването на ЕЗОК е възпрепятствано от извънредни обстоятелства, НЗОК или РЗОК издават удостоверение за временно заместване (УВЗ) по образец, утвърден в Приложение ІІ към Решение № S2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (ОВ, С 106, 24/4/2010). Удостоверението за временно заместване е с максимален срок на валидност 2 месеца и може да бъде поискано от осигуреното лице или от институцията в държавата на престой.

(2) Удостоверение за временно заместване не се издава на лица с прекъснати здравноосигурителни права по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

(3) На лицата по ал. 2 може да бъде издадено УВЗ при възстановяване на здравноосигурителните им права при условията и по реда на ЗЗО.

Чл. 10. За издаване на ЕЗОК лицата подават заявление по реда на чл. 3, ал. 1, чл. 4 и 5.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) След подаване на заявление за издаване на ЕЗОК в РЗОК се извършва проверка на здравноосигурителния статус на лицето, подлежащо на задължително здравно осигуряване по българското законодателство.

(2) При установяване, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, ЕЗОК се издава със срок на валидност една година.

(3) В случай че лицето е непълнолетно, срокът на валидност на ЕЗОК е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от 5 години.

(4) Когато лицето получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност на европейската здравноосигурителна карта е 10 години, а ако лицето получава пенсия за инвалидност - за срока на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.

Чл. 12. (1) Европейска здравноосигурителна карта се издава в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението.

(2) Издадена ЕЗОК се получава от заявителя или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно по място на подаване на заявлението.

Чл. 13. (1) При установяване, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, директорът на РЗОК издава писмен отказ за издаване на ЕЗОК.

(2) Отказът се издава в сроковете по чл. 12 и се връчва по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 14. (1) Издадена европейска здравноосигурителна карта се обявява от директора на РЗОК за невалидна, когато:

1. здравноосигуреното лице заяви, че картата е изгубена, открадната или унищожена;

2. здравноосигуреното лице е починало;

3. лицето е загубило правото НЗОК да заплати за оказаната му медицинска помощ при условията на чл. 109, ал. 1 ЗЗО, освен ако до датата на обявяването на картата за невалидна възстанови здравноосигурителните си права, както и в случаите по чл. 40а, ал. 1 ЗЗО.

(2) При изгубване, кражба или унищожаване на издадена ЕЗОК лицето подава уведомление по образец съгласно приложение № 1 до директора на РЗОК.

(3) При смърт на здравноосигуреното лице неговите близки са длъжни да предадат издадената му ЕЗОК в РЗОК.

(4) Обявлението за невалидността на издадена ЕЗОК се публикува на официалната електронна страница на НЗОК.

(5) В случаите по ал. 1, т. 1, както и при възстановяване на здравноосигурителните права на лицето след обявяване на ЕЗОК за невалидна, лицето може да подаде молба за издаване на нова ЕЗОК по реда на настоящия раздел.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) За удостоверяване правото на обезщетения в натура на лица, които са задължително здравноосигурени по българското законодателство и пребивават в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, НЗОК/РЗОК издава преносим формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права - пребиваване". Регистрационният формуляр е личен. Пребиваването в другата държава членка се преценява в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 284, 30/10/2009).

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За регистрация в НЗОК на лица, които са осигурени в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария и пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация - пребиваване".

(2) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ - пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.

(3) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на членовете на семействата на осигурени по българското законодателство лица, пребиваващи отделно в другата държава, НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права - пребиваване".

(2) За регистрация в НЗОК на членове на семейството на лица, които са осигурени в друга държава членка и пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация - пребиваване".

(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ - пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.

(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За удостоверяване на право на планова медицинска помощ в държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на задължително здравноосигурени в Република България лица управителят на НЗОК издава индивидуален административен акт - разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2, когато лицата отговарят на законовите изисквания за получаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка, посочени чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ, L 166, 30/04/2004), за да отидат в друга държава членка с цел получаване на подходящо за състоянието им планово лечение. Заявлението ведно с документите съгласно чл. 5, ал. 4 могат да бъдат подадени в Централното управление (ЦУ) на НЗОК, чрез РЗОК, по пощата или по електронен път.

(2) Заявления за издаване на удостоверения по ал. 1, подадени чрез РЗОК, се препращат в ЦУ на НЗОК в деня на подаването им в РЗОК по ред, утвърден от управителя на НЗОК.

(3) Процедурата за разглеждане на заявления за издаване на разрешение за провеждане на планово лечение в ЕС (с формуляр S2) за сметка на НЗОК се определя с правила, утвърдени от управителя на НЗОК.

(4) Заявленията по ал. 1 се разглеждат от постоянна комисия в ЦУ на НЗОК. След приключване на процедурата по разглеждане на заявленията, определена в правилата по ал. 3, комисията изготвя мотивирано предложение до управителя на НЗОК за издаване на разрешение за планово лечение в друга държава членка и формуляр S2 или за отказ от издаването му.

(5) Комисията по ал. 4 се създава със заповед на управителя на НЗОК.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За регистрация в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария на лица, подали искане за българска пенсия, НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права - пребиваване".

(2) За регистрация в НЗОК на лица, подали искане за пенсия от друга държава членка, които пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация - пребиваване".

(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ - пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.

(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За регистрация в друга държава членка на осигурени по българското законодателство пенсионери и осигурените членове на техните семейства НЗОК/РЗОК издава формуляр S1 "Регистрация за ползване на здравни грижи" или формуляр S072 "Удостоверителен документ за права - пребиваване".

(2) За регистрация в НЗОК на осигурени в друга държава членка пенсионери и членове на техните семейства, които пребивават в Република България, лицата представят в РЗОК регистрационен формуляр S1 или S072. Извършената регистрация се съобщава на чуждата осигурителна институция с формуляр S073 "Информация за регистрация - пребиваване".

(3) В случаите, когато осигуреното в друга държава членка лице обяви пред РЗОК своето пребиваване в Република България и не притежава регистрационен формуляр S1 или S072, РЗОК изпраща до компетентната институция формуляр S071 "Искане за удостоверителен документ - пребиваване" с цел издаване на необходимия регистрационен формуляр.

(4) Осигуреното лице по ал. 1 информира НЗОК за всяка промяна в положението си, която има вероятност да промени правото му на обезщетения в натура, по-специално прекратяване или смяна на трудовата или самостоятелната трудова заетост или смяна на пребиваването.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За издаване на удостоверение за завършени здравноосигурителни периоди в съответствие с българското законодателство лицата подават в НЗОК/РЗОК заявление за издаване на формуляр S041 "Отговор на искане за осигурителни периоди - вид на осигурителния риск: болест и майчинство". Удостоверението се издава и при поискване от чужда осигурителна институция с формуляр S040 "Искане относно периоди - вид на осигурителния риск: болест и майчинство".

(2) В случаите по ал. 1, изречение първо към заявлението се прилагат:

1. относими документи по чл. 5, ал. 3;

2. документи за завършени периоди на задължително здравно осигуряване в Република България, за които се иска издаване на удостоверението.

(3) За изискване на удостоверение за здравноосигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на друга държава членка, лицата подават в НЗОК/РЗОК заявление за изискване на формуляр S041 "Отговор на искане за осигурителни периоди - вид на осигурителния риск: болест и майчинство" от чуждата осигурителна институция. Към заявлението се прилагат:

1. относими документи по чл. 5, ал. 3;

2. документи, доказващи осигуряването в другата държава членка.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) За удостоверяване на право на обезщетения в натура при трудова злополука или професионална болест на лица, които са задължително здравноосигурени по българското законодателство и имат престой или пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, НЗОК издава формуляр DA1 "Право на получаване на здравни грижи при осигуряване за трудови злополуки и професионални болести".

(2) Удостоверението по ал. 1 не се издава на лица с прекъснати здравноосигурителни права по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

(3) На лицата по ал. 2 може да бъде издаден формуляр DA1 при възстановяване на здравноосигурителните им права при условията и по реда на ЗЗО.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) При получаване на заявление за издаване на удостоверение по чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 НЗОК/РЗОК извършва проверка на здравноосигурителния статус на лицето.

(2) При установяване, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права, управителят на НЗОК/директорът на РЗОК издава съответното удостоверение.

(3) При установяване, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, управителят на НЗОК/директорът на РЗОК постановява писмен отказ за издаване на съответното удостоверение.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) Когато в заявлението по чл. 17, ал. 1 са посочени обезщетения в натура от обхвата на чл. 82, ал. 1 и 2 от Закона за здравето извън тези по наредбата по чл. 82, ал. 6 от същия закон, управителят на НЗОК го изпраща в Министерството на здравеопазването в 3-дневен срок от получаването му.

(2) В случаите по ал. 1 в 10-дневен срок от получаването на заявлението в Министерството на здравеопазването министърът на здравеопазването дава писмено съгласие до НЗОК за издаване или отказ за издаване на удостоверението.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) Удостоверенията или отказите за издаване на удостоверения се съобщават на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс и се изпращат на съответната институция при спазване на указанията, посочени в съответния формуляр.

(2) Отказът за издаване на удостоверение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) За издаването на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност в случаите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, се спазват правилата, въведени с наредбата, издадена на основание чл. 82, ал. 6 от Закона за здравето.

Чл. 23в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2019 г.) (1) Националната здравноосигурителна каса съдейства при поискване от пациента за осигуряване на информация за лечебните заведения в държавите - членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да определя лечебното заведение, за което да издаде формуляр за планово лечение в лечебно заведение по ал. 1, независимо от посоченото в заявлението на пациента.

(3) Преди да издаде съответното удостоверение, в случаите, когато не може да бъде осигурено своевременно лечение в страната поради липса на медицински специалисти и/или на такива с необходимия опит, въз основа на предоставено експертно становище от съответен експертен съвет по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето или негов член/членове, НЗОК може да обсъди възможността за участие на чуждестранни специалисти у нас, по предложение на съответното лечебно заведение, за предоставяне на съответната медицинска услуга по конкретното заявление. Предложеното от експертния съвет, съответно от неговия член/членове, лечебно заведение в Република България следва да има сключен договор с чуждестранен специалист и писмено да потвърди, че може да осигури присъствието на специалиста в рамките на обоснования в становището медицински оправдан срок.