ЗАКОН ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ

Чл. 1. С този закон се определят условията и редът за лицензиране и организиране на безмитна търговия, изискванията за издаване, отказ и отнемане на лиценза и изискванията към обектите за безмитна търговия.

Чл. 2. Безмитна търговия може да се извършва във:

1. търговски обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози и на пристанищата за обществен транспорт, ограничено до продажба за пътници, пътуващи за страни, които не са членки на Европейския съюз;

2. (отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

3. гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, и в търговските кораби, извършващи международен рейс, ограничено до продажби по маршрути за страни, които не са членки на Европейския съюз.

Чл. 3. (1) Безмитна търговия се извършва от оператори, получили лиценз при условията и по реда на този закон.

(2) Оператор може да бъде местно юридическо лице на държава - членка на Европейския съюз - търговско дружество със собствен капитал най-малко 2 000 000 лв., което:

1. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

2. няма изискуеми и ликвидни данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски на обща стойност над 1000 лв.;

3. няма нарушения на митническото и данъчното законодателство, за които с влезли в сила наказателни постановления му е наложена имуществена санкция на обща стойност над 5000 лв.;

4. се представлява от лица, които не са:

а) осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

б) били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.

Чл. 4. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Лиценз за извършване на безмитна търговия в обекти по чл. 2, т. 1 и 3 се издава от министъра на финансите въз основа на писмено заявление на лицето, което ги експлоатира, след представянето на документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, като обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 4, буква "а" се установяват служебно.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Лиценз по ал. 2 може да се издаде и на лице, което отговаря на условията на чл. 3, ал. 2 и има договор с лицето, експлоатиращо обектите по чл. 2, т. 1 и 3. Договорът и документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, се представят в Министерството на финансите, като обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 4, буква "а" се установяват служебно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Лицензът по ал. 2 е безсрочен. Лицензът по ал. 3 се издава за срока на договора с лицето, експлоатиращо обектите.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 10. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За издаване на лиценз за конкретен обект се събира държавна такса. Размерът на таксата се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Внесената такса не подлежи на възстановяване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В Министерството на финансите се води и поддържа публичен регистър на операторите с издаден, отнет или изтекъл лиценз. Вписването в регистъра се извършва в 14-дневен срок от издаването, отнемането или изтичането на лиценза.

Чл. 11. Лице, получило лиценз за безмитна търговия, е длъжно да уведоми министъра на финансите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 3 и 4 в 14-дневен срок от настъпването ѝ.

Чл. 12. (1) Лицензът за извършване на безмитна търговия се отнема, когато:

1. операторът на търговския обект за безмитна търговия:

а) не погаси в сроковете за доброволно изпълнение данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски, установени с влязъл в сила акт на обща стойност над 1000 лв.;

б) извърши нарушения на митническото и данъчното законодателство, за които с влезли в сила наказателни постановления му е наложена имуществена санкция на обща стойност над 5000 лв.;

в) престане да отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1 или 4.

г) (отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

2. договорът по чл. 4, ал. 3 бъде прекратен.

(2) Лиценз за извършване на безмитна търговия в обект се отнема, когато търговският обект не отговаря на изискванията на този закон.

(3) Издаването, отказът за издаване и отнемането на лиценза се извършват с писмена заповед на министъра на финансите.

(4) Отказът за издаване на лиценз и отнемането на лиценза могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 13. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(2) Броят, видът и местоположението на обектите, в които може да се извършва безмитна търговия, се определят от министъра на финансите съгласувано със:

1. (отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

2. министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи - за граничен контролно-пропускателен пункт на летище или пристанище.

(3) Определянето и индивидуализирането на обектите по ал. 2 се извършват със заповед на министъра на финансите при съобразяване с особеностите на съответния граничен контролно-пропускателен пункт и с броя и местоположението на съществуващите обекти.

(4) Правото за експлоатация на обекта се преустановява с отнемането на лиценза по реда на чл. 12.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Търговските обекти по чл. 2, т. 1 се разполагат след митническия контрол.

(2) За функционирането на търговските обекти по ал. 1 се прилагат разпоредбите за режим митническо складиране съгласно митническото законодателство и/или разпоредбите за режим отложено плащане на акциз съгласно Закона за акцизите и данъчните складове след получаване на съответното разрешение или лиценз.

Чл. 15. (1) Търговските обекти, изградени, ползвани или наети от оператори, независимо от основанието за ползването им и изискванията на митническото законодателство по отношение на оперирането им, трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. да са надеждно защитени и осигурени срещу посегателства от трети лица;

2. да са функционално отделени от останалата част на сградата чрез подходящи средства, за да се предотврати проникване в тях през останалата част на сградата - в случаите, когато се помещават в части от сгради или съоръжения;

3. да разполагат с охранителни камери за 24-часово наблюдение в обекта, като за архивиране на изображението се използват видеомагнетофони или устройства за цифров запис и архивът от записите на камерите се пази най-малко 30 дни;

4. да разполагат с автоматизирана система за водене на материалната отчетност, която да осигурява постоянна и непрекъсната електронна връзка в реално време с митническото учреждение по местонахождението на обекта за автоматизирано предаване на данни от фискалните устройства за извършваните в обекта продажби;

5. да е осигурено предоставянето на писмена информация на английски и на български език във връзка с продажбите и нормите за безмитен внос.

(2) Техническите и функционалните изисквания, одобряването и отчитането на системата по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на министъра на финансите.

(3) В обектите за безмитна търговия могат да работят само физически лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани или амнистирани, и на които не е налагано с влязло в сила наказателно постановление или съдебен акт административно наказание за митнически или данъчни нарушения през последните 24 месеца преди започването на работата при съответния оператор.

Чл. 16. (1) Митните сборове, данъкът върху добавената стойност и акцизът за постъпващите в търговските обекти стоки се обезпечават съгласно митническото и данъчното законодателство.

(2) Обезпеченията по ал. 1 се освобождават по реда на митническото и данъчното законодателство след удостоверяване на продажбите съгласно разпоредбите на този закон.

Чл. 17. (1) Извършените продажби се регистрират и отчитат чрез:

1. издаване на фискална касова бележка от фискално устройство от одобрен за Република България тип;

2. предаване на всички данни, съдържащи се във фискалната касова бележка, към автоматизираната система по чл. 15, ал. 1, т. 4;

3. заверен от митническите органи 24-часов отчет за извършените през денонощието продажби в обекта, към който се прилагат копия от издадените документи по т. 1.

(2) В търговските обекти могат да се извършват само продажби на дребно.

(3) В обектите за безмитна търговия се допуска продажба на общностни и необщностни стоки.

Чл. 18. (1) Извършените продажби на стоки в търговските обекти се смятат за износ, съответно за реекспорт и се удостоверяват със:

1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3;

2. митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер.

(2) Извършените продажби на стоки в търговските обекти по чл. 2, т. 1 се смятат за износ или реекспорт само в случаите при продажби на лица, които напускат територията на Общността, и се удостоверяват със:

1. документите по чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3;

2. митническа декларация с общ, периодичен или рекапитулативен характер;

3. отразяване на определена информация от билета в автоматизираната система по чл. 15, ал. 1, т. 4, по ред, определен в наредбата по чл. 15, ал. 2.

(3) За продажбите на стоки в търговските обекти по чл. 2, т. 1 на лица, които не напускат територията на Общността, се дължат съответните публични вземания, като се извършват процедурите, предвидени в митническото и данъчното законодателство.

Чл. 19. (1) Платеният акциз за стоките, продадени в търговските обекти, се възстановява само в случаите, когато стоките са закупени от лицензиран складодържател или вносител.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) Възстановяването по ал. 1 се извършва в 30-дневен срок от подаването на справка-декларация за възстановяване по образец съгласно приложението до директора на териториалната дирекция на Агенция "Митници" по местонахождение на търговския обект, към която се прилагат:

1. документите по чл. 18;

2. разпечатка на разширен отчет на фискалната памет за съответния период по ал. 2;

3. фактура за закупените стоки, в която операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател и размерът на акциза е посочен на отделен ред, придружена от фискална касова бележка;

4. акцизен данъчен документ, в който операторът на търговския обект за безмитна търговия е вписан като получател - в случаите, когато стоките са освободени за потребление от данъчен склад;

5. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) документ, удостоверяващ внасянето на акциза в държавния бюджет - в случаите, когато стоките са освободени за потребление на територията на друга държава членка.

(3) Справката-декларация по ал. 2 може да се подава месечно или два пъти месечно в следните срокове:

1. до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през изтеклия месец - когато справката-декларация се подава месечно;

2. до 28-о число на всеки месец - за стоките, които са реализирани през първите 15 дни на месеца, и до 14-о число на следващия месец - за стоките, които са реализирани през останалите дни на изтеклия месец - когато справката-декларация се подава два пъти месечно.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Териториалната дирекция, в която е подадена справката-декларация, извършва проверка за изпълнение на условията за възстановяване на акциза и установява по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен.

(5) Данните от справката-декларация по ал. 2 трябва да съответстват на дневника за продажбите по Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 20. (1) Алкохолните напитки по чл. 64, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол, на който е написано "Duty Free".

(2) Бандеролът "Duty Free" е държавна ценна книга, като в неговата цена не се включва акциз.

Чл. 21. (1) Образецът на бандерол се утвърждава със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(3) Операторите заявяват и получават количеството на необходимите бандероли по реда за заявяването и получаването на бандероли, определен в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм., бр. 61 и 70 от 2006 г.), като се отчита съответната специфика.

(4) Облепването с бандерол по чл. 20 се извършва на местата, определени в чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове, и преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.

Чл. 22. (1) Цигарите, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис, който задължително съдържа думите "duty free".

(2) Надписът по ал. 1 се отпечатва ясно и четливо с контрастен шрифт и цвят върху потребителската опаковка от производителя на тютюневото изделие.

(3) Тютюневите изделия - пури, пурети, тютюн за цигари, лула, за дъвчене и смъркане, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с отпечатан върху потребителската опаковка надпис по ал. 1 или с надпис, задължително съдържащ думите "duty free", отпечатан на отделен стикер, който се прикрепва неподвижно към опаковката по начин, гарантиращ, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Стикерите се отпечатват и прикрепват към опаковката от производителя или вносителя на тютюневите изделия или от лицето, управляващо търговския обект.

(4) Облепването със стикер по ал. 3 се извършва на местата, определени в чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове, и преди продажбата на стоките в търговските обекти за безмитна търговия.

(5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 20.05.2019 г.) За целите на прилагане на чл. 35у, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, в случаите по чл. 18, ал. 3 цигарите и тютюна за ръчно свиване на цигари, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол по образец, утвърден от министъра на финансите.

Чл. 23. (1) Контролът върху продажбите в търговските обекти за безмитна търговия се осъществява от митническите органи и органите по приходите. Те имат право на достъп до всички помещения в търговските обекти и до документацията по всяко време.

(2) При установяване на някоя от предпоставките по чл. 12 или при неизпълнение на задължението по чл. 11 контролните органи в 7-дневен срок са длъжни да уведомят министъра на финансите за предприемане на действия.

Чл. 24. (1) Лице, използващо система по чл. 15, ал. 1, т. 4, която не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 25. (1) Лице, осъществяващо дейност в обект, който не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1 или в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 2000 до 6000 лв.

Чл. 26. (1) Лице, което продава или съхранява в търговски обект стоки без бандерол по чл. 20, съответно надпис или стикер по чл. 22, или стоки, облепени с неистински или с подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.

(2) Стоките по ал. 1 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 27. (1) Независимо от наложената имуществена санкция наказващият орган лишава оператора от право да извършва безмитна търговия в обекта, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение - за срок 6 месеца, в следните случаи:

1. при нарушение на чл. 17, ал. 1;

2. при използване на система по чл. 15, ал. 1, т. 4, която не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 15, ал. 2;

3. при продажба или съхраняване в търговски обект на стоки без бандерол по чл. 20, съответно без надпис или стикер по чл. 22;

4. при продажба или съхраняване в търговски обект на стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) В случаите на налагане на административно наказание по ал. 1 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.

(3) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и на принудителната административна мярка по ал. 2 се прекратява от органа, който ги е наложил, по молба на оператора и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.

(4) Лишаването от право да се упражнява безмитна търговия по ал. 1, както и принудителната административна мярка по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 28. (1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за установяване на нарушения се съставят от органите по приходите и от митническите органи, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях длъжностни лица.