НАРЕДБА № 49 ОТ 20 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НЯКОИ ЖИВОТНИ, СПЕРМА, ЯЙЦЕКЛЕТКИ И ЕМБРИОНИ ПРИ ОБМЕН МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ПРИ ВНАСЯНЕТО ИМ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) С тази наредба се уреждат здравните изисквания при обмен в Европейския съюз (ЕС) и при внасяне от трети страни на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са уредени в приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.).

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) осигурява условия при спазване на предвидените мерки за безопасност обменът по чл. 1 да не е забранен или ограничен поради изисквания, свързани със здравеопазване на животните, различни от тези, които са възникнали в резултат от прилагането на наредбата или законодателството на ЕС.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия при обмен между Република България и държавите членки, животните и биологичните продукти по чл. 1 да отговарят на следните изисквания:

1. на посочените в чл. 4 - 10;

2. произхождат от обекти, одобрени от компетентните власти на държавата членка;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) собствениците на обектите, намиращи се на територията на Република България:

а) отговарят на изискванията по раздел III;

б) (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) извършват проверки на животните по чл. 4 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз;

в) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) уведомяват БАБХ за възникване на болестите, посочени в приложение № 1;

г) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) изпълняват утвърдена от БАБХ програма за контрол на определено заболяване, възникнало в обекта;

д) (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) предлагат за обмен само животни, които не показват клинични признаци на заболяване и произхождат от обекти, които не са предмет на забрани или ограничения, свързани със здравеопазването на животните; когато животните не се придружават от здравен сертификат или търговски документ по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 6, ал. 1, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 10, т. 3 и чл. 11, ал. 2, т. 4, те се придружават от декларация на собственика, в която се посочва, че животните не показват клинични признаци на заболяване по време на изпращането им и животновъдният обект, от който произхождат, не е предмет на забрана или ограничение, свързани със здравеопазването на животните;

е) осигуряват условия на отглеждане, които отговарят на поведенческите и специфичните физиологични особености (хуманното отношение) на съответния животински вид.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните се съобразява със специфичните национални мерки за контрол на заболяване, което е от особен интерес за определена държава членка и за което се изпълнява програма за контрол.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия обменът на човекоподобни маймуни (simiae and prosimiae) да се ограничи само до животни, които:

1. се изпращат от и за обекти, одобрени и регистрирани от компетентните органи на държавите членки;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) се придружават от здравен сертификат съгласно приложение № 2, част 3, декларацията в който е попълнена от официалния ветеринарен лекар, контролиращ обектите по т. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши като изключение от ал. 1 обектите по ал. 1, т. 1 да получават човекоподобни маймуни, принадлежащи на отделни лица.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Копитните животни, различни от посочените в Наредба № 45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни (ДВ, бр. 23 от 2010 г.) и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти (ДВ, бр. 52 от 2006 г.), когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са идентифицирани в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз;

2. не са предназначени за клане във връзка с изпълнение на програма за ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) не са ваксинирани срещу болестта шап и отговарят на изискванията на Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 29 от 2006 г.) и Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни;

4. не идват от обект или район, в който са наложени ограничения или забрани поради възникване на заразни болести по съответния вид животни;

5. идват от обект, в който са се намирали от датата на раждане или най-малко 30 дни преди изпращането;

6. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) се придружават от здравен сертификат, съгласно приложение № 2, част 1 и декларация по образец - приложение № 3;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) Преживните животни:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) да идват от обект, официално свободен от туберкулоза и бруцелоза, съгласно Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти;

2. ако не идват от обект, който отговаря на изискванията по т. 1:

а) в обекта, от който идват, трябва да няма регистрирани случаи на туберкулоза и бруцелоза 42 дни преди изпращането им;

б) 30 дни преди изпращането животните трябва да са показали отрицателни резултати при изследване за туберкулоза и отсъствие на антитела за бруцелоза.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) Свинете трябва да:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) идват от район, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с африканска чума по свинете, в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) идват от обект, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с класическата чума по свинете, в съответствие с Наредба № 4 от 2007 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (ДВ, бр. 21 от 2007 г.);

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) идват от обект, който е свободен от бруцелоза по свинете, и отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни;

4. когато не идват от обект по т. 3, 30 дни преди изпращането са изследвани за бруцелоза и резултатът от изследването е отрицателен.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Птици, различни от посочените в Наредба № 30 от 2006 г. за здравните изисквания към птици и яйца за люпене при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, внасянето им от трети страни и за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат (ДВ, бр. 24 от 2006 г.), когато:

1. идват от обект, в който 30 дни преди изпращането им не е констатирана инфлуенца (грип) по птиците;

2. идват от обект или район, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с Нюкясълска болест (псевдочума) по птиците;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са внесени от трета страна и са преминали карантина в обекта по местоназначение съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ДВ, 43 от 2006 г.);

4. се придружават от здравен сертификат съгласно приложение № 2, част 1, издаден и подписан от официален ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, обслужващ обекта и упълномощен за това от компетентните органи.

(2) Папагалите освен на изискванията по ал. 1 трябва да отговарят и на следните изисквания:

1. да не идват от обект и да не са били в контакт с животни от обект, в който е диагностицирана болестта пситакоза (Chlamydia psittaci);

2. периодът на забрана и/или ограничение от последния диагностициран случай на болестта по т. 1 под ветеринарен контрол е най-малко два месеца;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са идентифицирани съгласно изискванията на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз;

4. да са придружени от здравен сертификат по приложение № 2, част 1, подписан от официален ветеринарен лекар, отговарящ за обекта.

Чл. 7. (1) Медоносните пчели (Apis melifera) са обект на обмен, когато:

1. идват от район, в който не са наложени забрани или ограничения, свързани с американския гнилец по пчелите;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) в района, от който идват, са наложени забрани или ограничения по т. 1, но:

а) продължителността на ограничителните мерки е най-малко 30 дни след последния констатиран случай и датата, на която пчелните семейства са изгорени, а кошерите са обработени;

б) в радиус 3 km всички пчелни семейства са прегледани за наличие на болестта американски гнилец;

в) заразените пчелни семейства, установени при прегледа по т. 2, буква "б", са изгорени, а кошерите са обработени;

3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са придружени от здравен сертификат, съгласно приложение № 2, част 2, и декларация, попълнена от официален ветеринарен лекар, която удостоверява, че изискванията по т. 1 и 2 са спазени.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при обмен на земни пчели (Bombinae).

Чл. 8. (1) Зайците са обект на обмен, когато:

1. идват от обекти, в които през последните 30 дни не е констатиран случай на болестта бяс;

2. не са били в контакт с животни от обекти, в които през последните 30 дни преди изпращането е констатиран случай на болестта бяс;

3. идват от обекти, свободни от болестта миксоматоза.

(2) Ако компетентният орган на държавата членка получател изисква, зайците се придружават от здравен сертификат, който:

1. (доп. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) е издаден от официален ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, обслужващ обекта на произход и упълномощен за това от компетентния орган, а при промишлено отглеждане, сертификатът се издава само от официален ветеринарен лекар;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) е изготвен съгласно приложение № 2, част 1, декларацията в който е попълнена от официалния ветеринарен лекар или упълномощен от компетентния орган ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект, и декларация съгласно приложение № 4.

Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) Норките и лисиците са обект на обмен, когато идват от обект, в който през последните 6 месеца не е констатиран случай на болестта бяс и в който е прилагана програма за системна профилактика на болестта бяс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните гарантира, че е в сила забрана за търговия с норки и лисици, които идват от или са били в контакт с животни от животновъден обект, в който има бяс или за който съществува съмнение, че е имало бяс в рамките на предишните 6 месеца.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Кучетата, котките и поровете са обект на обмен, когато:

1. отговарят на условията, посочени в чл. 6 или 7 (когато се касае за млади кучета, котки и порове, които не са ваксинирани против бяс или са били ваксинирани, но все още не са изградили защитен имунитет срещу болестта) от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 576/2013);

2. в рамките на 48 часа преди изпращането им са преминали клиничен преглед, извършен от ветеринарен лекар, упълномощен от компетентния орган, и

3. по време на транспортирането им до тяхното местоназначение се придружават от здравен сертификат съгласно приложение № 2, подписан от официален ветеринарен лекар, който потвърждава, че ветеринарният лекар, упълномощен от компетентния орган, е документирал в съответния раздел на идентификационния документ, във формата по чл. 21, § 1 от Регламент (ЕС) № 576/2013, клиничния преглед, извършен в съответствие с т. 2, който показва, че към момента на клиничния преглед животните са годни за предвиденото пътуване в съответствие с Регламент (EО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97 (OB L 3, 5.1.2005 г.) (Регламент (ЕО) № 1/2005).

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) (1) Спермата от кочове, пръчове и жребци е обект на обмен, ако отговаря на изискванията на ал. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) Спермата от кочове, пръчове и жребци, без да се нарушават критериите за регистрация на еднокопитни животни, животните, посочени в зоотехнически сертификат (педигре), трябва да:

1. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) е получена, обработена и съхранявана в център за изкуствено осеменяване (ЦИО), отговарящ на изискванията по чл. 19; сперма от кочове и пръчове се допуска да е получена и в обект, отговарящ на изискванията на Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти;

2. е получена от животни донори, отговарящи на изискванията по чл. 21 и 22;

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) е получена, обработена, съхранена и транспортирана съгласно чл. 21 и 22;

4. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) е придружена по време на транспортирането й до друга държава членка от здравен сертификат, изготвен съгласно приложение № 2, част 3.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) (1) Яйцеклетките и ембрионите от овце, кози, еднокопитни животни и свине са обект на обмен, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са получени от одобрен от БАБХ екип, отговарящ на изискванията на раздел II от Наредба № 29 от 2006 г. за здравните изисквания към ембриони от говеда и биволи при обмена им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни (обн., ДВ, бр. 24 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2006 г.);

2. са получени от животни донори, отговарящи на изискванията по чл. 24;

3. са получени, обработени, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията по чл. 20;

4. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са придружени по време на транспортирането им до друга държава членка от здравен сертификат, съгласно приложение № 2, част 3;

5. са придружени от зоотехнически сертификат (педигре).

(2) Женските животни се осеменяват изкуствено със сперма, която отговаря на изискванията на чл. 11, когато се касае за изкуствено осеменяване на овце, кози и еднокопитни животни и на Наредба № 50 от 2006 г. за здравните изисквания към сперма от нерези при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност, и при внасяне от трети страни (обн., ДВ, бр. 44 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2008 г.), когато се касае за свине.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Центровете по чл. 11, ал. 2, т. 1 и екипите по чл. 12, ал. 1, т. 1 се одобряват и регистрират от БАБХ съгласно чл. 138а и 138б ЗВД, като получават ветеринарен регистрационен номер. Българската агенция по безопасност на храните съставя и актуализира списък на тези центрове и екипи, включително регистрационните им номера, предоставя списък на останалите държави членки и го публикува на интернет страницата на БАБХ.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) (1) Здравните изисквания към животните и образците на ветеринарните сертификати, отнасящи се за сперма, яйцеклетки и ембриони от видовете животни, неспоменати в чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, се определят от Европейската комисия.

(2) До определянето на здравните изисквания и образците на сертификати по ал. 1 от ЕК се прилагат националните изисквания.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., предишен чл. 12а - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Правилата за проверките, установени с Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - се прилагат по отношение на организацията и резултатите от проверките на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, предмет на наредбата, които са придружени от здравен сертификат.

(2) Други животни трябва да идват от обекти, които са предмет на изискванията на наредбата по ал. 1 за проверките за произход и предназначение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Когато съществува съмнение, че не са били спазени изискванията за здравеопазване на животните или качеството на спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1, БАБХ извършва всички необходими проверки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните предприема съответните административнонаказателни мерки, когато бъде установено, че съставените сертификати или документи не отговарят на действителното състояние на животните по чл. 1, когато идентификацията на животните или маркировката на спермата, яйцеклетките и ембрионите не съответства на изискванията на тази наредба или когато животните или продуктите от тях не са били подложени на проверките по наредбата.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) При осъществяване на обмен с животни, възприемчиви към болестите по приложение № 1 или № 5, при които държавата - членка на местоназначението, прилага гаранциите по чл. 14 и 15, и при обмен със сперма, яйцеклетки и ембриони от тези животни, осъществяван до и от органи, институти или центрове, отговарящи на изискванията по чл. 16 - 18, се попълва сертификат съгласно приложение № 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) Сертификатът по ал. 1 се попълва от ветеринарния лекар, отговарящ за органа, института или центъра в страната на произхода, като посочва, че животните, спермата, яйцеклетките или ембрионите идват от органи, институти или центрове, отговарящи на изискванията по чл. 16 - 18, и ги придружава през време на транспорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) За да бъдат считани обектите, от които произхождат животните и биологичните продукти по ал. 1, за свободни от болестите по приложение № 5, собствениците им представят на съответната областна дирекция по безопасност на храните всички необходими документи и данни по чл. 16, т. 8, букви "а" - "ж".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните:

1. вписва в регистър всички обекти, одобрени съгласно изискванията на тази наредба, и им издава ветеринарен регистрационен номер;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) актуализира списъка на обектите по т. 1 заедно с издадените им номера, като го предоставя на останалите държави членки и го публикува на интернет страницата на БАБХ.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Ако БАБХ е изготвила самостоятелно или с помощта на различни асоциации програма за доброволен или принудителен надзор над болест по приложение № 1, програмата може да се представи на Европейската комисия (ЕК), като се посочват:

1. разпространението на болестта на територията на Република България;

2. задължително ли е обявяването на болестта;

3. причините, довели до изготвяне и изпълнение на програмата;

4. границите на географския район, в който се изпълнява програмата;

5. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) наложените ограничителни мерки в района, в който се изпълнява програмата, изискванията за съответния вид животни при постъпването им в животновъден обект и видовете лабораторно-диагностични изследвания, които ще се извършват по време на надзора;

6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) мерките за контрол при изпълнение на програмата, включително участието на различни асоциации при прилагането на мерките за контрол;

7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) действията, които следва да се предприемат във вид на по-строги ограничителни мерки от предвидените в програмата, когато определен обект изгуби своя здравен статус;

8. видът на мерките, които следва да се приложат при положителни лабораторно-диагностични изследвания;

9. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) видът на мерките, с които се предотвратява дискриминацията на търговията в рамките на ЕС.

(2) Програмата по ал. 1 се променя по указания, дадени от ЕК.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Ако БАБХ счита, че след ограничаване и/или ликвидиране на дадена болест от приложение № 1 част от територията или цялата територия на Република България е свободна от тази болест, представя следните доказателства пред ЕК:

1. характер и история на поява на болестта;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) резултатите от изследванията, проведени по време на надзора, основаващи се на серологични, микробиологични, патолого-анатомични или епизоотични данни;

3. от кога заболяването подлежи на задължително обявяване;

4. периода от време, през който е изпълнявана програмата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта;

5. района и периода от време, през който са наложени забрани и/или ограничения за ваксинация срещу болестта;

6. писмено потвърждение, че територията или част от територията на Република България е свободна от тази болест.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява ЕК за всяка промяна в данните по ал. 1.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Обектите, в които се отглеждат животни - предмет на тази наредба, се регистрират от съответната областна дирекция по безопасност на храните и отговарят на следните условия:

1. означени са, оградени и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън обекта;

2. разполагат със:

а) помещение за карантиниране на новопостъпили животни от нерегистрирани обекти и процедура за приемането им;

б) изолатор за болни или съмнително болни животни, напълно отделен от помещенията за отглеждане на животните;

в) (зал. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.)

г) помещения или зони, оборудвани с подходящи съоръжения за евтаназиране и съхраняване на труповете на животните, умрели вследствие на заболяване, до предаването им за обезвреждане в предприятие за преработване на странични животински продукти;

3. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) да имат договор с одобрена от БАБХ лаборатория за извършване на аутопсии или да имат подходящо помещение/помещения за извършване на аутопсии от компетентно лице под контрола на упълномощен от компетентния орган ветеринарен лекар;

4. са под контрола на официален ветеринарен лекар, който:

а) инспектира обекта, който контролира най-малко един път годишно, за спазване изискванията по тази наредба;

б) контролира дейността на ветеринарния лекар, обслужващ обекта;

в) контролира изпълнението на плана по т. 5, буква "б", резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания и здравословното състояние на животните;

5. обслужват се от ветеринарен лекар, който:

а) стриктно спазва изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 3, т. 3;

б) изготвя годишен план за надзор над болестите, включително и зоонозите;

в) извършва необходимите изследвания при съмнение за наличие на трансмисивно заболяване;

г) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) извършва ваксинация на животните в обекта срещу определени болести съгласно законодателството на ЕС;

д) уведомява официалния ветеринарен лекар, отговарящ за обекта, при съмнение за възникване на заболяване по приложения № 1 и 5;

е) контролира спазването на карантината на новопостъпилите животни;

ж) (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) контролира здравословното състояние на животните в обекта и спазването на законодателството на ЕС по отношение на хуманното отношение към животните по време на транспорт и обезвреждането на животинските отпадъци;

6. отговарят на наредбата за изискванията при използване на животни за опити по чл. 153, ал. 3 ЗВД, когато се отглеждат опитни животни;

7. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) свободни са от болестите по приложения № 1 и 5; за да бъдат признати обектът или центърът за свободни от болестите по приложения № 1 и 5, БАБХ прави оценка за здравния статус за период най-малко три изминали години, както и оценка на лабораторните изследвания на животните, намиращи се в съответния обект или център; като изключение от това изискване нов обект се одобрява, ако животните, постъпили в него, идват от одобрени обекти;

8. води се дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват:

а) броят и видът на животните;

б) идентификацията (ако е приложима);

в) възрастта, полът и породата;

г) влезлите и излезлите животни и информацията за произхода и местоназначението им;

д) резултатите от лабораторно-диагностични изследвания и други диагностични методи;

е) здравословното състояние, лечебните и профилактичните третирания и ваксинации;

ж) диагнозата на умрелите животни, включително на мъртвородените;

9. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) съхраняват дневника по т. 8 най-малко 10 години.

Чл. 17. (1) В регистрираните обекти животните:

1. трябва да идват от регистриран обект;

2. се допускат с разрешение от ветеринарния лекар на обекта;

3. не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането;

4. най-малко един път годишно се изследват за болестите, посочени в приложения № 1 и 2, чрез лабораторни изследвания или други диагностични методи и резултатите от изследванията следва да са отрицателни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Лабораторните изследвания по ал. 1, т. 4 се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от БАБХ.

(3) Животни, които идват от нерегистриран обект, се допускат в регистрирания, след като са били под карантина под контрола на официален ветеринарен лекар за период най-малко:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) за маймуни (simiae and prosimiae) - съгласно изискванията на Световната организация за здравеопазване на животните;

2. за други видове животни - най-малко 30 дни.

(4) Животните от регистрираните обекти могат да ги напускат, когато:

1. отиват в друг регистриран обект;

2. отиват в нерегистриран обект след разрешението и под контрола на официален ветеринарен лекар.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да представи за одобрение от ЕК допълнителни изисквания към животните в зависимост от епизоотичната обстановка и промени в образеца на сертификат.

Чл. 18. (1) Когато официалният ветеринарен лекар, отговарящ за обекта, установи, че в него не се спазват изискванията по чл. 16:

1. предприема мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВД;

2. мерките по т. 1 се отменят по реда на чл. 131, ал. 4 - 6 ЗВД.

(2) Когато официалният ветеринарен лекар е уведомен от ветеринарния лекар, обслужващ обекта, че в него е възникнало съмнение за поява на заболяване по приложения № 1 или 5:

1. той предприема мерките по чл. 117, ал. 1 ЗВД за доказване или отхвърляне на съмнението за заболяване;

2. мерките се налагат и отменят съгласно наредбата за съответния вид заболяване по чл. 117, ал. 2 ЗВД.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява ЕК за въвеждането и отменянето на мерки по ал. 1 и 2.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) Спермата от кочове, пръчове и жребци:

1. се получава, обработва и съхранява в центрове за изкуствено осеменяване, одобрени по реда на чл. 138а ЗВД;

2. трябва да е получена, обработена и съхранявана в центрове по т. 1, които отговарят на изискванията на Наредба № 42 от 2006 г. за здравните изисквания към сперма от животни от семейство "Bovidae" при обмена й между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето от трети страни (обн., ДВ, бр. 40 от 2006 г.; изм. и доп. бр. 1 от 2008 г.).

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) Яйцеклетките и ембрионите от овце, кози, еднокопитни животни и свине:

1. се получават, обработват и съхраняват в центровете за трансплантация на ембриони, одобрени по реда на чл. 138а ЗВД;

2. се получават, обработват и съхраняват в центровете по т. 1, които отговарят на изискванията на Наредба № 29 от 2006 г. за здравните изисквания към ембриони от говеда и биволи при обмена им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни (обн., ДВ, бр. 24 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2006 г.).

Чл. 21. (1) Спермата от жребци се получава от животни, които:

1. не са показали признаци на заразна болест в деня на получаването;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) идват от обект, който отговаря на изискванията на Наредба № 45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм., бр. 67 и 95 от 2006 г.);

3. са държани най-малко 30 дни преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на вирусен артериит;

4. са държани най-малко 60 дни преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на заразен метрит;

5. тридесет дни преди и по време на получаването не са използвани за естествено покриване;

6. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са изследвани в одобрена от БАБХ лаборатория за:

а) инфекциозна анемия чрез агар-гел имунодифузионен тест (Когинс тест) и е получен отрицателен резултат;

б) вирусен артериит чрез серо-неутрализиращ тест или ЕЛАЙЗА; ако не се получи отрицателен резултат от серумен разтвор 1:4, се провежда тест за изолация на вируса, причиняващ болестта с отрицателен резултат върху аликуот на цялата сперма от донора;

в) заразен метрит чрез тест, проведен на два пъти през 7 дни за изолиране на Тейлорела еквигениталис (Taylorella equigenitalis) от предеякулаторна течност или проба от сперма и от генитални тампони, взети от пенилната ципа, уретрата и уретралната фоса с отрицателен резултат от всеки случай;

г) дурин чрез реакция за свързване на комплемента (РСК) с получаване на отрицателен резултат.

(2) Изследванията на донорите на свежа сперма по ал. 1, т. 6 се извършват съобразно следните програми за изследване:

1. най-малко 14 дни след постъпване на жребеца в центъра и най-малко един път годишно в началото на разплодния сезон, когато:

а) жребецът донор се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване;

б) не е напускал центъра 30 дни преди получаването на спермата и по време на получаването;

в) другите еднокопитни животни в центъра не са имали контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус от този на жребеца донор;

2. когато жребецът донор не се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване и/или останалите еднокопитни животни имат контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус:

а) изследванията по ал. 1, т. 6 се извършват 14 дни преди първото получаване на сперма и най-малко един път годишно в началото на разплодния сезон;

б) изследването по ал. 1, т. 6, буква "а" се извършва най-малко през 120 дни през периода, в който се получава сперма;

в) изследването по ал. 1, т. 6, буква "б" се извършва 30 дни преди получаването на сперма, освен в случаите на жребци, които са вирусоносители или вирусоизлъчители, като ежегодно се подлагат на изследване за изолиране на вируса, причинител на болестта.

(3) Изследванията на дълбоко замразената сперма включват изследванията по ал. 1, т. 6 и ал. 2.

(4) Изследванията по ал. 3 се извършват по време на задължителния 30-дневен период за карантина на спермата, но не по-малко от 14 дни от получаването й.

Чл. 22. (1) Спермата от кочове и пръчове се получава от животни, които:

1. не показват клинични признаци в деня на получаването;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) отговарят на изискванията на Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти;

3. са подложени на следните изследвания и получени отрицателни резултати:

а) за бруцелоза (B. melitensis) - чрез роз бенгал тест или чрез реакция за свързване на комплемента (РСК);

б) за заразен епидидимит (B. Ovis) - чрез РСК;

в) за бордерова болест за доказване на наличие на вируса, причинител на болестта;

4. изпълнението на изискванията по т. 1 - 3 е проверено от официален ветеринарен лекар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Лабораторните изследвания по ал. 1, т. 3 се извършват в одобрена от БАБХ лаборатория.

Чл. 23. (1) Когато се получи положителен резултат на което и да е изследване по чл. 21, ал. 1 или чл. 22, ал. 1:

1. животното, което е реагирало положително, се изолира;

2. получената от него сперма след последния отрицателен резултат от изследването се забранява за употреба.

(2) Със сперма, получена от животни от същия обект, възприемчиви към заболяването, за което има положителен резултат от лабораторното изследване по ал. 1, се постъпва по начина, описан в ал. 1, т. 2.

(3) Спермата по ал. 2 се освобождава от възбраната за употреба, след като се възстанови здравният статус на обекта.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) (1) Ембрионите и яйцеклетките се получават от животни, които отговарят на изисквания: уредени в Наредба № 4 от 2010 г. за здравните изисквания към говеда и свине при транспортирането им между Република България и другите държави - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат тези животни, когато се касае за свине; Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти, когато се касае за овце и кози, и Наредба № 45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни, когато се касае за еднокопитни животни.

(2) Еднокопитните животни преди получаване на ембрионите и яйцеклетките:

1. са били в обект, свободен от заразен метрит по еднокопитните животни, най-малко 60 дни;

2. най-малко 30 дни не са заплождани естествено.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1 подлежат на внасяне, ако отговарят на следните изисквания:

1. произхождат от трети страни, включени в списък, изготвен от ЕК;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са придружени от здравен сертификат, съответстващ на образец, изготвен от ЕС, издаден е от официален ветеринарен лекар и удостоверява, че:

а) за животните са предоставени гаранции, че отговарят на здравни изисквания, еквивалентни най-малко на здравните изисквания в тази наредба;

б) животните идват от одобрени обекти, които отговарят най-малко на изискванията по чл. 16 - 18;

в) спермата, яйцеклетките и ембрионите идват от одобрени центрове или екипи, които отговарят най-малко на изискванията по чл. 19 - 20.

(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г.) До изготвянето на списъците от ЕК на трети страни и на одобрените обекти, на здравните изисквания за животните и образците на здравните сертификати се прилагат националните изисквания, при условие че са най-малко еквивалентни на посочените в чл. 21 - 23.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Кучетата, котките и поровете подлежат на внасяне, ако:

1. отговарят най-малко на изискванията, предвидени в член 10, параграф 1, букви а) - г) и член 12, буква а) от Регламент (ЕС) № 576/2013;

2. се придружават от здравен сертификат по време на транспортирането им до тяхното местоназначение, попълнен и подписан от официален ветеринарен лекар, който потвърждава, че в рамките на 48 часа преди изпращането им животните са преминали клиничен преглед, извършен от упълномощен от компетентния орган ветеринарен лекар, който при клиничния преглед е потвърдил, че животните са годни за предвиденото пътуване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Българската агенция по безопасност на храните удостоверява, че животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1 са внесени в Европейския съюз само ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са придружени от здравен сертификат по образец на ЕС, издаден от официален ветеринарен лекар;

2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) отговарят на проверките, които се извършват по Наредба № 5 от 2007 г. за организацията на граничния ветеринарномедицински контрол при внасяне и транзитно преминаване на животни от трети страни (ДВ, бр. 22 от 2007 г.);

3. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) са извършени проверки от официален ветеринарен лекар на страната на произход преди транспортиране на животните за спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2005;

4. са поставени под карантина на територията на страната на произход непосредствено преди изнасянето, когато се касае за животни по чл. 4 - 10.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 02.02.2010 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1 преминали през територията на трета страна, се придружават от сертификат по ал. 4, т. 1.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.)

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2006 г., в сила от 17.10.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2015 г., в сила от 03.02.2015 г.) Експерти от Европейската комисия и държавите членки изпълняват на място проверки, които удостоверят дали гаранциите, дадени от третата страна във връзка с условията за производство и предлагане на пазара, отговорят на изискванията, прилагани в Европейския съюз.

(2) Експертите от държавите членки, отговарящи за проверките по ал. 1, се назначават от Европейската комисия по предложение на държавите членки.

Чл. 28. Ако Република България и друга държава членка са въвели алтернативна система за контрол, осигуряваща гаранции, еквивалентни на гаранциите, дадени в тази наредба, отнасящи се за животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, предмет на тази наредба, двете държави могат взаимно да си правят отстъпки по отношение на изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 6, чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 11, т. 4.