НАРЕДБА № 42 ОТ 20 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СПЕРМА ОТ ЖИВОТНИ ОТ СЕМЕЙСТВО "BOVIDAE" ПРИ ОБМЕНА Й МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, И ПРИ ВНАСЯНЕТО ОТ ТРЕТИ СТРАНИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 2008

Чл. 1. С тази наредба се уреждат здравните изисквания към:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) центровете за изкуствено осеменяване, в които се получава сперма и центровете за съхранение на получената сперма;

2. животните донори;

3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) спермата при обмен и при внасянето й от трети страни;

4. (заличена - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.)

5. (заличена - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) (1) Центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма:

1. се одобряват само ако са спазени изискванията по този раздел и спермата се събира и съхранява в центрове, отговарящи на изискванията по тази наредба;

2. са под контрола на официален ветеринарен лекар от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС), който съблюдава спазването на изискванията по т. 1; при неспазване изискванията регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва съгласно чл. 138, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

(2) Центровете за изкуствено осеменяване:

1. са поставени под надзора на ветеринарен лекар на центъра и разполагат с помещения:

а) за отглеждане на животните, от които се получава сперма;

б) за изолиране на болни животни, отделено от помещенията по буква "а";

в) за получаване на сперма, разполагащи с отделно помещение за почистване, дезинфекциране и стерилизиране на инструментите, съдовете и инвентара;

г) за обработка на спермата, което може да не е разположено на същия терен;

д) за съхраняване на спермата, което може да не е разположено на същия терен;

2. са построени и изолирани по начин, който не допуска контакт с животни извън центъра;

3. да са построени така, че съоръженията в тях да позволяват лесно да бъдат почиствани и дезинфекцирани;

4. са проектирани така, че помещенията за отглеждане на животни, помещенията за обработка на сперма и тези за съхранение на сперма са отделени помежду си с преградна стена.

(3) Центровете за съхранение на сперма трябва:

1. да са поставени под надзора на ветеринарен лекар на центъра;

2. да са построени и изолирани по начин, който не допуска контакт с животни извън центъра;

3. да бъдат построени така, че съоръженията в тях да позволяват лесно да се почистват и дезинфекцират.

(4) Одобрените центрове по чл. 138а ЗВД се вписват в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 10 ЗВД, като им се дава ветеринарен регистрационен номер.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Списък на одобрените центрове за изкуствено осеменяване и съхранение на сперма в Република България и ветеринарните им регистрационни номера, както и всички последващи промени в него се публикуват на интернет страницата на НВМС и се предоставят на останалите държави - членки на Европейския съюз.

Чл. 3. (1) В центровете за изкуствено осеменяване по чл. 2:

1. се отглеждат животни от вида, от който получават сперма; когато е необходимо да се отглеждат и други видове животни, се осигуряват условия те да не носят риск за здравето на тези, от които се получава сперма, и да отговарят на изискванията, поставени от официалния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра;

2. ветеринарният лекар, който ги обслужва, води дневник за всички отглеждани животни и отбелязва следните данни:

а) идентификационен номер, дата на раждане, порода;

б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации;

3. влизането на външни лица се допуска след разрешение от ветеринарния лекар по т. 2 при спазване правилата за вътрешния ред в обекта;

4. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) работещите са обучени за:

а) (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) изискванията за хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести, които трябва да спазват;

б) работата в стерилни условия;

в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма;

5. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) спермата се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения при спазване на строга хигиена;

6. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) инструментите, които влизат в контакт със спермата или животните по време на получаването или обработката, се почистват, дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба, с изключение на инструментите, които са за еднократна употреба;

7. продукти от животински произход, добавки и разредители, които се използват при обработката на спермата, са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните, или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск;

8. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) съдовете за съхранение и транспортиране на сперма се дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба, с изключение на тези, които са за еднократна употреба;

9. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) криогенната среда не е била използвана преди това за други продукти от животински произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) В одобрените центрове се обработва и съхранява само сперма, получена в одобрен център, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Сперма, която не е получена в одобрен център, може да се обработва в одобрен център, ако:

1. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) е получена от животни, отговарящи на изискванията по чл. 5, ал. 1;

2. обработването й се извършва с отделен комплект инструменти, различни от тези, с които се обработва спермата, предназначена за обмен между Р България и държавите - членки на ЕО.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Спермата по ал. 3 не е обект на обмен между Р България и държавите - членки на ЕО, и е идентифицирана по начин, различен от този, по който се идентифицира спермата, която е обект на обмен и не трябва да влиза в контакт или да се съхранява със сперма, предназначена за обмен в Общността.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Всяка индивидуална доза да бъде идентифицирана по начин, чрез който може лесно да се установят:

1. датата на получаване;

2. породата и идентификационният номер на животното донор;

3. наименованието и регистрационният номер на центъра, в който е получена.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) В центровете по чл. 2, ал. 1 могат да се съхраняват дълбоко замразени ембриони, ако:

1. имат разрешение от РВМС;

2. ембрионите отговарят на изискванията на Наредба № 29 за здравните изисквания към ембриони от говеда и биволи при обмена им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни (ДВ, бр. 24 от 2006 г.);

3. ембрионите се съхраняват в съдове, различни от тези, в които се съхранява сперма.

(7) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Местата за съхранение на сперма трябва да отговарят на изискванията съгласно ал. 8.

(8) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) В центровете за съхранение на сперма по чл. 2, ал. 1 :

1. да се пазят записи на всичките премествания на спермата (вътре и извън центъра) и за здравния статус на бика донор, чиято сперма се съхранява и която отговаря на изискванията по наредбата;

2. влизането на външни лица се допуска след разрешение от ветеринарния лекар на центъра при спазване правилата за вътрешния ред в обекта;

3. работещите са обучени за спазване изискванията за хигиена и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести;

4. се съхранява само сперма, получена в одобрен център, съгласно изискванията на наредбата, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма;

5. се внася само сперма:

а) получена в одобрен център за изкуствено осеменяване;

б) транспортирана при условия, гарантиращи здравното състояние на спермата;

в) която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма;

6. сперма се съхранява само в помещенията, определени за целта, и при условия на строга хигиена;

7. всички инструменти, които влизат в контакт със спермата, се дезинфектират или стерилизират преди употреба, с изключение на инструментите за еднократна употреба;

8. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма се дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба, с изключение на тези, които са за еднократна употреба;

9. криогенната среда не е била използвана преди това за други продукти от животински произход;

10. всяка индивидуална доза да бъде идентифицирана по начин, чрез който може лесно да се установят:

а) датата на получаване;

б) породата и идентификационният номер на животното донор;

в) наименованието и регистрационният номер на центъра, в който е получена.

(9) (Предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Центровете по ал. 1 и ал. 8 се инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за проверка на спазване на изискванията на тази наредба.

(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба информира ЕК и държавите членки относно характеристиките и формата на маркировката по ал. 5, използвана на територията на Република България.

Чл. 4. (1) В центровете по чл. 2 се допускат животни, които отговарят на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) преминали са период на карантина в продължение най-малко 28 дни в карантинно помещение, одобрено от органите на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), където има други животни със същия здравен статус;

2. преди постъпването си в карантинното помещение по т. 1 животните идват от стадо/ферма, официално свободно от:

а) (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) туберкулоза и бруцелоза съгласно Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (Наредба № 48);

б) ензоотична левкоза по говедата, съгласно наредбата по буква "а" или са родени от майки, които са изследвани и са показали отрицателен резултат в агар гел имунодифузионния тест, извършен в съответствие с изискванията на наредбата, след отстраняване на животните от техните майки; ако това изискване не е спазено, спермата не се допуска за обмен, докато донорът не достигне възраст две години и не се изследва съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3.

Чл. 5. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) За допускане в центровете 28 дни преди карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните следва да са реагирали отрицателно на следните изследвания, с изключение на изследванията по т. 5 по отношение на серологичния тест за антитела:

1. интрадермално (вкожно) изследване за туберкулоза съгласно изискванията на наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а";

2. серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по т. 1, показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT);

3. серологично изследване за ензоотична левкоза по говедата съгласно изискванията на наредбата по т. 1;

4. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата, ако животните не са от държава, свободна от инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата, съгласно международния ветеринарен кодекс за здравеопазване на животните на Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ);

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) тест за изолиране на вируса или тест за установяване на вирусния антиген и серологичен тест за наличие или отсъствие на антитела за вирусна диария по говедата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Районната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията на проби, взети от животните по ал. 1 в карантинното помещение, като карантината на тези животни не може да започне преди датата на вземането на проба/и.

(3) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Ако някой от тестовете по ал. 1 е положителен, животното, от което е взета пробата, веднага се премества от карантинното помещение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) В случай на групова карантина карантинният период, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, не започва да тече, докато не се отделят положително реагиралите животни.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) (1) По време на карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 и най-малко 21 дни след като животните са карантинирани (и не по-малко от 7 дни след като са карантинирани за изследване за Campylobacter fetus ssp. venerealis и Trichomonas foetus), те трябва да бъдат изследвани и да дадат отрицателен резултат, с изключение на изследванията за наличието на антитела на BVD/MD (по т. 6) за следните изследвания:

1. за бруцелоза - чрез серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а" , показващ брой на бруцелите, по-нисък от 30 UI аглутинация на милилитър, или реакция за свързване на комплемента, показваща брой на бруцелите, по-нисък от 20 ЕЕС единици на милилитър (20 ICFT);

2. за кампилобактерии (Campylobacter fetus ssp. venerealis):

а) когато животните са под 6-месечна възраст или са отглеждани до тази възраст в еднополова група преди карантината, се извършва еднократно микробиологично изследване на проба от смивка от изкуствена вагина или от препуциума;

б) когато животните са на 6-месечна възраст или по-възрастни и може да са имали контакт с женски животни преди карантинирането, изследването по буква "а" се извършва три пъти през интервал от една седмица;

3. за трихомоноза (Trichomonas foetus):

а) когато животните са под 6-месечна възраст или са отглеждани до тази възраст в еднополова група преди карантината, се извършва еднократно микробиологично изследване на проба от смивка от препуциума;

б) когато животните са на 6-месечна възраст или по-възрастни и може да са имали контакт с женски животни преди карантинирането, изследването по буква "а" е три пъти през интервал от една седмица;

4. когато при изследванията по т. 1, 2 и 3 някое животно реагира положително, то се настанява в изолатора на карантинното помещение; при групова карантина останалите животни се приемат в центъра съгласно изискванията по този раздел след възстановяване на здравословния им статус;

5. за инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит по говедата - чрез серум неутрализационен тест (цял вирус) в кръвна проба; ако някое от животните е с положителен резултат, то трябва да се отдели незабавно от карантинната база; останалите животни от тази група остават под карантина и се изследват отново, като резултатите от изследването трябва да са отрицателни не по-малко от 21 дни след отделянето на положително реагиралото животно;

6. за вирусна диария по говедата/мукозна болест (BVD/MD) - чрез вирус изолационен тест или тест за вирусен антиген и серологичен тест за откриване наличието или липсата на антитела; всяко животно (сероположително или сероотрицателно) може да бъде допуснато в център за изкуствено осеменяване само ако няма сероконверсия в животните, които са сероотрицателни преди влизането им в карантинната база; при поява на сероконверсия всички сероотрицателни животни остават под карантина, докато няма сероконверсия в групата за период от три седмици; серопозитивните животни могат да бъдат допуснати до съоръженията за изкуствено осеменяване.

(2) Всяка проба от сперма от серопозитивно животно по отношение на BVD/MD подлежи на изследване за изолация на вируса или изследване чрез вирус-антиген ELISA за BVD/MD. В случай на положителен резултат биците се отделят от центъра и получената от тях сперма се унищожава.

Чл. 7. Всички лабораторни изследвания се извършват в оторизирани лаборатории.

Чл. 8. Животните се допускат в центъра за изкуствено осеменяване с разрешение от ветеринарния лекар на центъра. Всяко влизане и излизане на животни се документира.

Чл. 9. (1) Животните, допуснати за приемане в центъра, следва да идват директно от карантинните помещения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и да не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането.

(2) В деня на изпращане на животните за центъра карантинното помещение отговаря на следните изисквания:

1. да се намира в центъра на район с радиус 10 km, в който не е имало шап най-малко 30 дни;

2. най-малко 3 месеца да е било свободно от шап и бруцелоза;

3. най-малко 30 дни е било свободно от задължително обявяваните болести по говедата, посочени в наредбата по чл. 4, ал. 1, т. 2, буква "а".

Чл. 10. (1) Когато са изпълнени изискванията по чл. 9 и през последните 12 месеца са извършени лабораторните изследвания по чл. 11, животните могат да бъдат прехвърлени от един център в друг център, който е със същия здравен статус, без да са преминали карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1, ако:

1. не са имали контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус;

2. транспортните средства, с които се превозват, са почистени и дезинфекцирани преди транспортирането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Когато животните идват от център, намиращ се в друга държава членка, се спазват изискванията по Наредба № 48.

Чл. 11 (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) (1) Животните в одобрените центрове за изкуствено осеменяване най-малко веднъж годишно трябва да бъдат изследвани и да дадат отрицателен резултат за:

1. туберкулоза - съгласно изискванията на Наредба № 48;

2. бруцелоза - чрез серум аглутинационен тест, извършен съгласно изискванията на наредбата по т. 1;

3. ензоотична левкоза - серологично изследване съгласно изискванията на наредбата по т. 1;

4. инфекциозен ринотрахеит - пустулозен вулвовагинит - чрез серум неутрализационен тест (цял вирус) на кръвна проба;

5. за вирусна диария - мукозна болест (BVD/MD) - серологичен тест за антитела, който се прилага само на сероотрицателните животни; когато едно животно стане сероположително, целият еякулат от това животно, получен след последния отрицателен резултат, се унищожава или се изследва за наличие на вируса, като резултатът от това изследване трябва да е отрицателен;

6. за кампилобактериоза (Campylobacter fetus ssp. Venerealis) се изследва проба от смивка на препуциума от бици донори на сперма или имащи контакт с такива бици; временно отстранени бици за повече от 6 месеца, които ще се използват отново за изкуствено осеменяване, се изследват не повече от 30 дни преди използването им;

7. за трихомоноза (Trichomonas foetus) се изследва проба от смивка на препуциума от бици донори на сперма или имащи контакт с такива бици; временно отстранени бици за повече от 6 месеца, които ще се използват отново за изкуствено осеменяване, се изследват не повече от 30 дни преди използването им.

(2) Всички изследвания се извършват в оторизирани лаборатории.

(3) Ако резултатът на някое от лабораторните изследвания по ал. 1 е положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен резултат, не се допуска за обмен, с изключение на сперма, която е изследвана за наличие на вирус на BVD/MD и са получени отрицателни резултати. Спермата, получена от останалите животни в центъра, се допуска за обмен след възстановяване на здравния статус на центъра.

Чл. 12. (1) За изкуствено осеменяване се използва сперма, получена от животни, които:

1. не показват клинични признаци на заболяване в деня на получаване;

2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) не са ваксинирани срещу шап през последните 12 месеца преди получаването на спермата или

3. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) са ваксинирани срещу шап през последните 12 месеца преди получаване на спермата, като 5 % от всяко получено количество, разпределено в най-малко 5 пайети, е изследвано с тест за изолиране на вируса на шапа с отрицателен резултат;

4. не са ваксинирани против шап през последните 30 дни преди получаване на спермата;

5. са били в регистриран център най-малко 30 дни преди получаването на спермата, когато се отнася за свежа сперма;

6. не са използвани за естествено осеменяване;

7. са били в центрове, свободни от шап, най-малко 3 месеца преди получаването и 30 дни след получаването й; центровете са разположени в центъра на район, в който в радиус 10 km през последните 30 дни не е регистриран случай на шап;

8. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) са били в центрове, които през периода, започващ 30 дни преди получаването и свършващ 30 дни след получаването на сперма, до датата на изпращането й са свободни от задължителните за обявяване болести, посочени в Наредба № 48.

Чл. 13. (1) Към спермата след окончателното й разреждане или към разредителя може да се добави комбинация от антибиотици с ефикасно действие срещу кампилобактерии, лептоспири и микоплазми. При замразена сперма антибиотиците се добавят преди замразяването. Ефектът на комбинацията трябва да бъде равностоен на ефекта от следните разтвори:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) стрептомицин - не по-малко от 500 микрограма на 1 ml крайно разреждане;

2. (доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) пеницилин - не по-малко от 500 UI на 1 ml крайно разреждане;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) линкомицин - не по-малко от 150 микрограма на 1 ml крайно разреждане;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) спектиномицин - не по-малко от 300 микрограма на 1 ml крайно разреждане.

(2) Непосредствено след добавянето на антибиотиците спермата се поставя при температура не по-малка от 5 °С за не по-малко от 45 min.

Чл. 14. Спермата, предназначена за обмен между Р България и държавите - членки на ЕО, отговаря на следните изисквания:

1. най-малко 30 дни преди изпращането й се съхранява съгласно изискванията по чл. 2 и 3, когато спермата е замразена;

2. се транспортира в съдове, почистени, дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба, запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Обмен на сперма между Р България и държавите - членки на ЕО, се допуска от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), ако е:

1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) получена и обработена и/или складирана за целите на изкуственото осеменяване в център за изкуствено осеменяване или в център за съхранение, одобрен съгласно раздел II;

2. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) получена, обработена, съхранявана и транспортирана в съответствие с раздели II, V и VI;

3. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) от домашно животно от семейство "Bovidae", чието здравословно състояние отговаря на изискванията по раздели III и IV.

Чл. 16. (1) Всяка пратка сперма се придружава от издаден от официален ветеринарен лекар на държавата членка на произход здравен сертификат, който:

1. е изготвен на един лист хартия в съответствие с образеца по приложението;

2. е съставен най-малко на езика на държавата членка на произход и на български език;

3. придружава в оригинал пратката до нейното местоназначение;

4. е предназначен за един получател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Обмен на сперма не се допуска от НВМС, ако спермата не отговаря на изискванията по чл. 17.

(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, НВМС:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) поставя спермата под карантина, при такива условия че това да не влияе върху жизнеспособността й;

2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Когато спермата не е допусната на територията на Република България по ал. 2 и 3, може да бъде върната по молба на изпращача или негов представител, при условие че не нарушава изискванията за здравеопазване на животните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Когато е забранено допускането на сперма по ал. 2 и 3 и страната изпращач в рамките на 30 дни не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на получателя.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява изпращача или негов представител за взетите решения по ал. 2 и 3, както и за причините за това.

Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба допуска за обмен сперма от животни, ваксинирани срещу шап, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) спермата е получена от бик, ваксиниран срещу шап през 12-месечния период преди получаването й;

2. пет процента от всеки получен и разреден еякулат сперма от животните по т. 1 е поставен в не по-малко от 5 пайети и е изследван в лаборатория на държавата членка получател или в посочена от нея лаборатория за изолиране на шапния вирус, като резултатът от изследването е отрицателен.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Внасянето на сперма се допуска, когато:

1. тя произхожда от трети страни, включени в списъка на Европейската комисия (ЕК) по видове животни и биологични продукти;

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) е получена, обработена и съхранявана в център, който:

а) е одобрен от компетентните власти на страната на произход и е включен в списъка, изготвен от ЕК;

б) отговаря на изискванията на чл. 2 и 3;

в) е под надзора на ветеринарен лекар на центъра;

г) подлежи на проверки от официален ветеринарен лекар от третата страна поне два пъти годишно.

3. е получена от животни, които непосредствено преди получаването й са били на територията на страната на произход, включена в списъка по т. 1 в продължение най-малко на 6 месеца;

4. се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, който:

а) е изготвен на един лист хартия в съответствие с образец на ЕО;

б) е съставен най-малко на български език и на един от официалните езици на държавата членка на влизане в границите на ЕО;

в) придружава в оригинал пратката до нейното местоназначение;

г) е предназначен за един получател;

5. (заличена - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) Списъците по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват на сайта на Министерството на земеделието и храните и на НВМС.

(3) Внасянето на сперма от трети страни, включени в списъка по ал. 1, т. 1, не се допуска, ако се установи, че спермата не отговаря на изискванията на наредбата, като се вземат предвид:

1. здравният статут на района, в който се намира центърът, особено по отношение на болестите от списък А на Световната организация за здравеопазване на животните;

2. здравният статут на центъра, в който е получена, обработена и съхранявана спермата;

3. здравословното състояние на животното донор и резултатите от лабораторните изследвания, на които е подложено;

4. резултатите от лабораторните изследвания, на които е подложена спермата;

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) здравният статут на центъра по отношение на туберкулоза и бруцелоза по говедата, определен съгласно изискванията на Наредба № 48.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) При внасяне всяка пратка сперма трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм., бр. 80 от 2006 г.) и Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм., бр. 79 и 85 от 2006 г. и бр. 4 от 2007 г.).

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2008 г., в сила от 04.01.2008 г.) При обмен между Република България и държавите - членки на ЕО, се прилагат мерките по Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), относно проверките за произход, организацията и извършването им, както и за мерките за безопасност.

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва поискано съдействие при извършване на проверки от експерти на ЕК в Р България за спазване на изискванията на наредбата.

(2) След уведомяване от ЕК за резултатите от проверките по ал. 1 НВМС предприема необходимите мерки.