НАРЕДБА № 26 ОТ 28 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ТРАНСПОРТИРАНЕТО ИМ

Чл. 10. Забранено е транспортирането на бременни животни с вероятност да родят по време на пътуването и животни, родили през последните 48 h, както и новородените животни, чийто пъп не е напълно зараснал.

Чл. 11. (1) По време на транспортиране на животните се осигурява достатъчно място те да стоят изправени в естествено положение, като при нужда се поставят предпазни прегради за защита, без да се затрудняват естествените им движения, както и място, за да могат да лягат, освен ако това не се изисква от специалните условия за тяхната защита.

(2) По време на транспортиране на животните се осигурява прясна вода и подходяща храна на интервали, посочени в чл. 43.

Чл. 12. (1) За превоза на животни се използват специализирани транспортни средства и контейнери, предпазващи животните при лошо време и остри климатични промени, в които вентилацията и количеството свободен въздух са пригодени към условията на транспорт и подходящи за превозвания вид животни.

(2) В определеното за животните превозно средство и на всяко от нивата му се осигурява достатъчно пространство, така че да се гарантира подходяща вентилация над животните, когато те се намират в естествено изправено положение, без по никакъв начин да се затруднява тяхното естествено движение.

(3) Използват се транспортни средства и контейнери, пригодени за измиване и почистване и обезопасени за животните. Те се конструират и използват така, че да не се допусне нараняване и излишно страдание на животните, както и да се предотврати излизането на животните извън тях.

(4) Подът на транспортното средство или контейнера се конструира и изгражда така, че да издържа тежестта на транспортираните животни, да не е хлъзгав, непозволяващ нараняване на животните, като ръбовете на всички решетки или перфорации са загладени. Подът се покрива със слама, за да се поемат отпадъците, освен когато този проблем е решен по друг начин. Отпадъците редовно се отстраняват.

(5) Контейнерите, в които се превозват животни:

1. се маркират със знак, указващ присъствието на живи животни в тях, както и със знак, който отбелязва тяхното изправено положение;

2. по време на транспорта се поддържат изправени и не се подлагат на силни тласъци или разклащане;

3. се конструират по начин, който позволява проверка и полагане на необходимите грижи за животните;

4. се товарят на превозното средство по начин, който не пречи на правилната вентилация в тях.

Чл. 13. (1) Когато животните се транспортират завързани, се използват въжета и други средства, достатъчно здрави, за да не се късат при нормални условия на превозване, с дължина, позволяваща на животните да извършват естествените си движения, да лягат, да се хранят, да пият.

(2) Въжетата и средствата за връзване трябва да изключват всякаква опасност от задушаване и нараняване на животните.

(3) Забранено е завързване на животните за рогата или чрез пръстени, прекарани през носа.

(4) Еднокопитните животни се транспортират с юлар. Това изискване не се отнася за млади необучени жребчета и за животни, транспортирани в индивидуални боксове.

Чл. 14. (1) Еднокопитните животни се транспортират в отделни боксове, които ги предпазват при разклащане на превозното средство.

(2) Еднокопитните животни могат да бъдат транспортирани и на групи. Животните, които проявяват враждебност едни към други, не се транспортират заедно, а ако това се налага, им се отстраняват подковите от задните крака.

(3) Забранено е транспортирането на еднокопитни животни в превозни средства с повече от една платформа.

Чл. 15. (1) При транспортиране с едно превозно средство животните от различни видове се транспортират отделени с преграда, с изключение на животни, които са отгледани заедно и разделянето им може да предизвика безпокойство и страдание.

(2) Превозвачът взема специални мерки, за да избегне реакция на неприязън при транспорт в една и съща пратка на животни, между които съществува естествена непоносимост.

(3) По време на транспортиране на животни на различна възраст в едно и също превозно средство възрастните и малките се държат поотделно. Такова разделяне не се прилага за женски животни, които пътуват с бозаещите си малки.

(4) Некастрираните мъжки животни се транспортират отделно от женските. Възрастните нерези или жребци се транспортират отделно един от друг.

(5) Изискванията по предходните алинеи не се прилагат за животни, които са отгледани заедно и са свикнали едно с друго.

Чл. 16. Забранено е транспортирането на стоки в превозните средства, в които се транспортират животни, когато пречат на тяхното удобство.

Чл. 17. (1) За товарене и разтоварване на животни се използват подходящи съоръжения, като мостове, рампи и проходи. Подът на тези съоръжения не трябва да бъде хлъзгав и ако е необходимо, се монтират предпазни парапети.

(2) Забранено е преместването на животните с механични устройства, както и повдигането или влаченето за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка. Използването на електрически остен се избягва.

(3) Животните се товарят само на транспортни средства, основно механично почистени и дезинфектирани. Мъртвите животни, сламата и отпадъците се отстраняват по възможно най-бърз начин.

Чл. 18. (1) За осигуряване на необходимите грижи по време на транспортирането на животните се осигурява придружител, освен когато:

1. животните се транспортират в контейнери с добра вентилация и снабдени с достатъчно вода в съдове, които не се преобръщат и са заредени за двойно по-голям период от време от предвидения за пътуването;

2. водачът на превозното средство е поел и функциите на придружител;

3. превозвачът или лицето, за чиято сметка се превозват животните, е назначил свой представител да се грижи за животните в определените пунктове за спиране.

(2) Придружителят или лицата по ал. 1, т. 3 се грижат за животните, като ги хранят, поят, а при необходимост и доят. Млечните крави се доят на интервали от около 12 h, но не по-голям от 15 h.

(3) Придружителят или лицата по ал. 1, т. 3 се осигуряват с подходящо средство за осветление.

Чл. 19. При транспортиране на птици и зайци се прилагат разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл. 12, 15, 16, чл. 17, ал. 3, чл. 18, ал. 1,чл. 29, чл. 30, ал. 4, чл. 33, чл. 34, ал. 1, чл. 35, 38 и 39.

Чл. 20. На птиците и зайците по време на транспорт се осигурява подходяща храна и вода в необходимите количества, освен когато:

1. пътуването е с продължителност не повече от 12 h, без да се взема предвид времето за товарене и разтоварване;

2. пътуването е с продължителност не повече от 24 h за пилета от всички видове, ако завършва в рамките на 72 h след излюпването им.

Чл. 21. При транспорт на кучета и котки се прилагат разпоредбите на чл. 10, чл. 11, ал. 1, чл. 12, 15, чл. 17, ал. 3, чл. 18, 29, чл. 30, ал. 3 и 4, чл. 31, ал. 2, чл. 33 - 39.

Чл. 22. (1) Транспортираните кучета и котки се хранят на интервали не по-големи от 24 h и се поят на интервали не повече от 12 h. Превозвачът осигурява в превозното средство писмени инструкции за храненето и поенето на животните.

(2) Разгонените женски животни се транспортират отделени от мъжките.

Чл. 23. (1) Разпоредбите по този раздел се прилагат при превозване на бозайници и птици, които не са предмет на предходните раздели.

(2) При транспортиране на видовете - предмет на този раздел, се прилагат разпоредбите на чл. 10, чл. 11, ал. 1, чл. 12, чл. 16 - 18, чл. 29, чл. 30, ал. 4, чл. 31 - 39.

Чл. 24. (1) Забранено е транспортирането на животни в напреднал стадий на бременност, наскоро родили животни и малки животни, неспособни да се хранят сами, които не се придружават от майката. Такива животни могат да се транспортират само ако това се налага, за да им се осигури необходимото лечение.

(2) Не се транспортират животни от семейство Цервиде, когато са в период на смяна на рогата и основата на рогата им е покрита с мъх.

(3) Забранено е даването на успокоителни средства на животните освен в изключителни случаи и под пряк контрол на ветеринарен лекар. Подробна информация за успокоителните средства придружава животните до местоназначението им.

Чл. 25. (1) Животните се транспортират само със специално конструирани за тази цел превозни средства с указване дали транспортираните животни са диви, плахи или опасни. В превозните средства превозвачът поставя писмени инструкции за храненето и поенето на животните и за други необходими специални грижи.

(2) За транспортираните животни се полагат грижи в съответствие с инструкциите и указанията.

(3) При транспортиране със самолет се спазват правилата на ИАТА относно транспорта на живи животни. Животните се транспортират до местоназначението си, колкото е възможно по-бързо.

(4) При транспорт на животни, които са включени в приложенията на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 103 от 1990 г., в сила за Република България от 16.04.1991 г., ДВ, бр. 6 от 1992 г.) се прилагат изискванията на конвенцията и препоръките към нея.

Чл. 26. (1) Животните се транспортират в различни контейнери, освен когато са от един и същ вид и между тях съществува поносимост.

(2) Преди товаренето животните се задържат и настаняват за определен период, необходим за адаптиране, и след успокояването им се товарят в контейнерите без създаване на паника, постепенно и когато е необходимо, поединично.

(3) Птиците се транспортират в полутъмни помещения.

(4) При превозването на морски бозайници се полагат постоянни грижи от квалифициран придружител. Забранено е поставянето на контейнерите с морски бозайници един над друг.

Чл. 27. (1) За осигуряване на достатъчен приток на въздух по всяко време по всички стени на контейнерите се изграждат отвори с размери, които не позволяват на животното да влиза в досег с лицата, пренасящи контейнера, и предотвратяват нараняването му.

(2) Към всички стени, покриви и основи на контейнерите се прикрепят разделителни пръти, които осигуряват свободния приток на въздух към животните, в случай че контейнерите се подреждат един над друг или се товарят в затворено помещение.

(3) Забранено е поставянето на животните в близост до храни, както и достъпът до животните на лица без разрешение.

Чл. 28. (1) Гръбначните и студенокръвните животни се транспортират в контейнери при специални условия по отношение на пространството, температурата, сигурността, подаването на вода и кислород според вида на транспортираните животни. Те се транспортират до местоназначението по най-бързия възможен начин.

(2) При транспорт със самолет се спазват правилата на ИАТА относно транспортирането на живи животни. Животните се транспортират до местоназначението си, колкото е възможно по-бързо.

(3) При транспорт на животни, които са включени в приложенията на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 103 от 1990 г., в сила за Република България от 16.04.1991 г., ДВ, бр. 6 от 1992 г.) се прилагат изискванията на конвенцията и препоръките към нея.

Чл. 29. (1) Железопътните вагони за транспорт на животни се обозначават със символ, указващ присъствието на живи животни, освен когато се транспортират в контейнери.

(2) Животни се транспортират в специално пригодени за това железопътни вагони. При липса на такива вагони животните се транспортират в покрити вагони, които са в състояние да се движат с висока скорост и са снабдени с достатъчно големи вентилационни отвори или вентилационна система, ефективно функционираща и при ниски скорости.

(3) Вътрешните стени на вагоните са дървени или от друг подходящ материал, съвсем гладки и снабдени с халки или перила за връзване, разположени на подходяща височина, за завързване на животните.

Чл. 30. (1) В случай че не се транспортират в отделни боксове, еднокопитните животни се завързват по начин, позволяващ им да гледат към една и съща страна на превозното средство, или се завързват едни срещу други. Жребчетата и необучените малки животни не се връзват.

(2) Едрите животни се товарят по начин, позволяващ на придружителя да се движи между тях.

(3) Когато се налага разделяне на животните, те се завързват в различни части на вагона, ако мястото позволява това, или между тях се поставят подходящи прегради.

(4) Превозвачът взема предпазни мерки, за да се избегне блъскане на вагоните, натоварени с животни, при композирането на влаковете и при извършването на маневри.

Чл. 31. (1) Автомобилите за транспорт на животни се изграждат с конструкция, която не позволява те да избягат и осигурява безопасността им. Автомобилите имат покрив, осигуряващ защита на животните срещу лоши атмосферни условия.

(2) Автомобилите за транспорт на животни се осигуряват със съоръженията по чл. 17, ал. 1 и с въжета и средства за връзване, когато превозват едри животни.

(3) Когато това се налага, пространството в превозното средство се разделя на няколко части посредством солидни прегради от твърд материал.

Чл. 32. Животни се транспортират в кораби с фиксиращи съоръжения, които ги предпазват от наранявания и причиняване на излишни страдания.

Чл. 33. (1) Не се транспортират животни върху открити палуби, освен когато се намират в добре закрепени контейнери или конструкции, които ги защитават от морската вода и лоши атмосферни условия.

(2) Помещенията на кораба, в които са настанени животни, се поддържат чисти и имат система за оттичане.

(3) По време на транспорта животните се завързват или се разполагат подходящо в боксове или контейнери.

(4) Към всички боксове, контейнери или превозни средства се осигуряват проходи, осигуряващи достъп до животните, и се осигурява подходящо осветление.

Чл. 34. (1) Според броя на транспортираните животни и времетраенето на пътуването се осигуряват достатъчен брой придружители.

(2) Корабите, използвани за превозване на животни, преди отплуването се зареждат с питейна вода, когато нямат система за нейното производство, както и с подходяща храна в зависимост от вида и броя на транспортираните животни и времетраенето на пътуването.

Чл. 35. (1) На кораба се осигуряват условия за изолиране на болни и наранени животни по време на пътуването и условия за оказване първа помощ при необходимост.

(2) На кораба се осигурява устройство, одобрено от НВМС, за безболезнено умъртвяване на животни, без да им се причиняват излишни страдания. Устройството се използва при нужда.

Чл. 36. (1) При транспортиране на животни с железопътни вагони на борда на кораби превозвачът взема мерки за осигуряване на добра вентилация по време на пътуването.

(2) При транспортиране на животни, натоварени в железопътни вагони или автомобили, на борда на фериботи или подобни съдове не се прилага чл. 33.

Чл. 37. При транспортиране на животни в моторни превозни средства, транспортирани чрез кораби, се спазват следните правила:

1. боксовете на превозното средство, в които са настанени животните, се фиксират добре към него; превозните средства се оборудват с подходящи скоби за връзване, които позволяват здравото им прикрепване към кораба;

2. в покритите палуби на кораби Ро-Ро се поддържа вентилация според броя на транспортираните моторни превозни средства, като животните се разполагат до източник на свеж въздух;

3. боксовете на превозните средства, в които са настанени животните, имат отвори или други начини за вентилация, осигуряваща свеж въздух до всяко ниво на бокса, като се има предвид, че въздушният поток се ограничава в затвореното пространство на корабните трюмове;

4. в боксовете се осигурява достатъчно пространство и на всяко ниво с оглед осигуряване достатъчна вентилация над животните, когато те са в естественото си изправено положение;

5. осигурява се достъп до всяка част от бокса, в който се превозват животните, за да се полагат грижи за тях, да се поят и хранят по време на пътуването.

Чл. 38. Животните се транспортират със самолети в контейнери, боксове или специални за съответния вид животно клетки, съобразени с правилата на ИАТА за транспорт на живи животни.

Чл. 39. (1) Превозвачът взема мерки за избягване на крайно високи и ниски температури на борда на самолета, както и на големи колебания на въздушното налягане, според вида на транспортираните животни.

(2) В товарните самолети се осигуряват одобрени от НВМС устройства за безболезнено умъртвяване на животни при необходимост.

Чл. 40. Изискванията по тази глава се отнасят до селскостопански животни - говеда, овце, кози, свине и еднокопитни, и до всички видове транспорт, с изключение на въздушния.

Чл. 41. (1) Времето за пътуване на животните по чл. 40 не може да превишава 8 h.

(2) Максималното време за път по ал. 1 може да бъде увеличено, когато превозното средство отговаря на следните изисквания:

1. има достатъчно постеля на пода му, която:

а) гарантира удобството на животните;

б) е в количеството, съобразено с видовете и броя на животните, които се транспортират, времето за пътуване и климатичните условия;

в) осигурява подходящо попиване и разпръскване на урината и изпражненията на животните;

2. има достатъчно и подходяща храна за транспортирания вид животни за времето на пътуване при спазване на следните условия:

а) по време на пътуването фуражите са защитени от времето и замърсители като: прах, гориво, изгорели газове или урина и изпражнения от животните;

б) когато специфичното оборудване (корито, съдове или други подходящи средства за разпределение на фуражите) се използва за храненето на животните, то се транспортира в превозното средство и се дезинфекцира след всяко пътуване; проектирано е по такъв начин, че да не наранява животните и да може да бъде прикрепено към специална част от превозното средство, за да се предотврати преобръщането му; когато превозното средство се движи и оборудването не се ползва, то се съхранява в превозното средство отделно от животните;

3. позволява пряк достъп до всички животни за осъществяване на проверки и полагане на грижи, хранене и поене;

4. има вентилационна система за постоянно осигуряване на благополучието на животните, които се транспортират, като се имат предвид следните критерии:

а) планиране на пътуването и неговото времетраене;

б) дизайна на превозното средство, което се използва (отворено или затворено);

в) вътрешната и външната температура в резултат на климатичните условия по време на пътуването;

г) специфичните физиологични нужди на различните видове животни, които се транспортират;

д) гъстотата на натоварване съгласно приложение № 1 и свободното пространство над животните;

5. за създаване на отделения има подвижни панели, които са конструирани по такъв начин, че при поставянето им в различни положения размерът на отделенията да бъде адаптиран към специфични изисквания и към вида, размера и броя на животните;

6. снабдено е с достатъчно количество питейна вода за времето на пътуването или е оборудвано със съоръжения за черпене на вода от водоизточник по време на спиране;

7. оборудвано е с фиксирани или подвижни устройства, подходящи за различните видове животни, например: корита, купи или нипелни поилки, за да се поят животните, докато се намират в превозното средство; устройствата са конструирани по начин, който не позволява животните да се наранят;

8. за превоз на свине е оборудвано:

а) в зависимост от капацитета си, броя на транспортираните животни и планираните спирания по време на пътуването с контейнери за вода с достатъчна вместимост, да осигурят поенето на животните на воля през целия път;

б) система за пръскане и охлаждане на свинете.

(3) Вентилационната система по ал. 2, т. 4:

1. се проектира по такъв начин, че да функционира непрекъснато, когато животните са в превозното средство независимо дали е спряло или се движи,

2. осигурява циркулация на незамърсен въздух;

3. поддържа температура в превозното средство от 5 до 30°С, като се допуска толеранс +5°С в зависимост от външната температура;

4. се оборудва с подходящо устройство за наблюдение;

5. може да се регулира в зависимост от температурите (вътре и вън от превозното средство).

(4) Контейнерите за вода по ал. 2, т. 8 се конструират по начин, който позволява да бъдат източвани и почиствани след всяко пътуване и се оборудват със система, която позволява нивото на водата в тях да бъде проверявано така, че да бъдат допълвани във всеки подходящ момент по време на пътуването. Контейнерите се свързват към устройствата за пиене вътре в отделенията, поддържани в добър работен ред така, че свинете да имат достъп до вода по всяко време.

Чл. 42. (1) Когато се използват превозни средства, които отговарят на изискванията по чл. 41, ал. 2, се спазват следните интервали за хранене и поене, време за пътуване и периоди за почивка:

1. за неотбити телета, агнета, козлета и кончета, които са още на млечна диета, както и за неотбитите прасенца се осигурява период за почивка най-малко един час след всеки 9 h пътуване, за да им се даде течност, а ако е необходимо - да бъдат и нахранени; след периода на почивка животните могат да бъдат превозвани нови 9 h;

2. свинете могат да бъдат превозвани максимум 24 h; по време на пътуването се осигурява непрекъснат достъп до вода;

3. еднокопитните животни се превозват максимум 24 h; по време на транспорта им се дава течност и се хранят на всеки 8 h;

4. на всички други животни след 14 h пътуване се осигурява почивка от най-малко един час, за да им се даде течност и ако е необходимо, да бъдат нахранени; след периода на почивка те могат да бъдат транспортирани нови 14 h.

(2) След посочените в ал. 1 периоди за пътуване животните се разтоварват, хранят, поят и почиват най-малко 24 h.

Чл. 43. (1) Времето за превоз с железопътен транспорт на животните по чл. 40 не може да превишава 8 h.

(2) Максималното време за път по ал. 1 може да бъде увеличено, когато железопътното превозно средство отговаря на изискванията по чл. 41, ал. 2 и се спазват интервалите за хранене и поене и времето за пътуване, съгласно чл. 42, с изключение на периодите за почивка.

Чл. 44. (1) Времето за превоз с морски транспорт на животните по чл. 40 не може да превишава 8 h.

(2) Максималното време за път по ал. 1 може да бъде увеличено, когато корабите отговарят на изискванията по чл. 41, ал. 2 и се спазват интервалите за хранене и поене съгласно чл. 42, с изключение на периодите за почивка и времето за пътуване.

(3) При морски транспорт чрез транспортни средства, натоварени върху плавателни съдове, без разтоварване на животните, им се дава почивка 12 h след разтоварването на пристанището или в непосредствена близост до него.

Чл. 45. (1) Превозвачът може да увеличи с два часа времето за пътуване по чл. 42, когато прецени, че това е в интерес на животните, като се вземе под внимание и разстоянието до местоназначението.

(2) При транспортиране на животни на територията на страната, предназначени за клане, максималното време за пътуване е 8 h.

Чл. 46. (1) Пунктове за спиране са местата за настаняване на животни за почивка по време на транспорт, предназначени за хранене, поене и полагане на грижи за преминаващите през пункта селскостопански животни - говеда, овце, кози, свине и еднокопитни.

(2) Като пунктове за спиране могат да се използват депа за животни и събирателни центрове, в случай че:

1. отговарят на изискванията към пунктовете за спиране на тази наредба;

2. е възможно да бъде използвано оборудване, предвидено изключително за целите по ал. 1;

3. не се използват за търговия с животни.

(3) За едновременно пребиваване в пунктовете по ал. 2 се допускат животни, при условие че са изпълнени следните условия:

1. животните са с еднакъв здравен статус, включително и с еднаква допълнителна гаранция, която би могла да бъде предоставена в съответствие със законодателството на Европейския съюз;

2. здравният статус по т. 1 е удостоверен (сертифициран) съгласно изискванията за съответните животински видове във ветеринарното законодателство на Европейския съюз при придвижване между държавите членки или при износ на говеда и свине за трети страни;

3. животните принадлежат към категорията животни, за която е одобрен пунктът за спиране.

(4) Когато в съответните ветеринарно-здравни изисквания по ал. 3, т. 2 не е предвидено друго, допълнителното удостоверяване трябва задължително да гарантира, че животните са пребивавали в продължение на не по-малко от 21 дни в един-единствен животновъден обект или, когато те са на възраст под 21 дни, че от датата на раждането си са пребивавали само и единствено в животновъдния обект на произход, преди да бъдат изпратени от този животновъден обект, или директно или транзитно през само един-единствен одобрен събирателен център.

Чл. 47. (1) Пунктовете за спиране на животни се регистрират по реда на чл. 137 ЗВД.

(2) Пунктовете за спиране:

1. се разполагат на територии, където не са наложени ограничителни мерки върху придвижването на животни;

2. са под контрол на официален ветеринарен лекар, който следи за спазване на изискванията на наредбата;

3. разполагат с подходящо оборудване за почистване и дезинфекция на сградите, оборудването, приспособленията и превозните средства;

4. са изграждат от материали, удобни за почистване и дезинфекция;

5. се почистват и дезинфекцират преди и след всяко използване съгласно указанията на официален ветеринарен лекар;

6. функционират при спазване на изискванията на ветеринарното законодателство, здравеопазването, придвижването, защитата и хуманното отношение към животните.

(3) Официалният ветеринарен лекар по ал. 2, т. 2 преди напускането на пункта на всяка пратка удостоверява, че животните са годни да продължат пътуването си, и заверява маршрутния план.

(4) В НВМС се води регистър, където се вписват одобрените пунктове под индивидуален номер, като се отбелязват видът и здравословното състояние на животните, за които е предназначен всеки пункт.

Чл. 48. (1) Ръководителите на пунктовете по чл. 46 са задължени:

1. да приемат само видовете животни, за които пунктовете са регистрирани по чл. 47;

2. да проверяват придружаващата документация, здравословното състояние и маркировката на животните, влизащи в пункта, и да приемат животни, които отговарят на изискванията по чл. 46, ал. 3 и 4;

3. да осигурят настаняване на животните в същите групи както по време на пътуването;

4. да настанят животните от отделните пратки в отделни помещения съгласно предписание на официалния ветеринарен лекар с цел избягване влошаването на здравословното състояние на животните;

5. да осигуряват храна и вода за животните, настанени в пункта, съобразно техния вид;

6. да полагат грижи за животните за осигуряване на тяхното благосъстояние и в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за опазване на здравето им;

7. да осигурят ветеринарномедицинско обслужване на болните и наранените животни и в случаите, когато се налага клане или умъртвяване или евтаназия на някои от животните в пунктовете за почивка;

8. да осигурят достатъчен брой гледачи с квалификация и опит за полагане на грижи за животните, придобити вследствие извършването на тази дейност или след завършен курс за защита и хуманно отношение към животните;

9. да издадат правилник за вътрешния ред за работа в пункта за почивка с правила за спазване изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

10. да водят документация, която съдържа данни за:

а) дата и час, в който е завършило разтоварването и започнало товаренето;

б) дата и продължителност на карантината по здравословни причини;

в) номерата на здравните сертификати на всяка пратка;

г) всички необходими отбелязвания относно здравето и благосъстоянието на животните и по-специално броя на откритите при разтоварването на пункта сериозно наранени и мъртви животни, броя на сериозно наранените и умрелите по време на престоя им в пункта животни и броя на тези, които не са в състояние да продължат пътуването;

д) имената и адресите на превозвача и водача и регистрационните номера на превозните средства;

11. не по-късно от един работен ден след експедицията на всяка пратка животни да изпращат информацията по т. 10 на официалния ветеринарен лекар;

12. да информират официалния ветеринарен лекар при съмнения за заразно заболяване по животните и за нарушения по изискванията на наредбата.

(2) Животните се разтоварват незабавно след пристигането им в пункта. Когато разтоварването не може да бъде извършено незабавно, на животните се осигурява максимална защита от климатични и други неблагоприятни влияния.

(3) По време на товарене и разтоварване животните:

1. не се дразнят, плашат, малтретират и се вземат мерки за избягване на събарянето им;

2. не се повдигат или влачат за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка;

3. не се третират по начин, който им причинява болка и страдание;

4. се придвижват поединично, когато е необходимо.

(4) При придвижване на животните през различните помещения:

1. подвижните пътеки за преминаване на животните се подреждат така, че да се запазят стадните отношения между животните;

2. инструментите, предназначени за водене на животните, се използват единствено за тази цел; използването на електрически остен се избягва, но във всички случаи такива инструменти се прилагат само за възрастни говеда и свине, които отказват да се движат, и при условие, че шокът е с продължителност не повече от две секунди, подходящо насочен и пред животните има помещение, към което да се движат; електрошокът се прилага само в мускулатурата на задните бутове на възрастните говеда и свине;

3. не се разрешава животните да бъдат удряни и ритани, да бъде оказван натиск върху чувствителни части от тялото им - очи, уши, полови органи; да бъдат мачкани, извивани или чупени опашките на животните;

4. не се използват остени или други приспособления със заострени краища; палки или други приспособления за водене на животните се използват само когато не им причиняват излишно страдание.

(5) Животните, които пристигат в пункта, след като са били подложени на висока температура и влага, незабавно се охлаждат чрез подходящи средства.

(6) Животните се хранят и поят по начин, гарантиращ на всяко животно в пункта достъп до подходящо количество чиста вода и храна за задоволяване на неговите нужди по време на престоя му в пункта и за времето до пристигането в следващия пункт за спиране. Пунктовете не приемат животни със специфични нужди относно храненето, като млади телета, имащи нужда от течна храна, освен ако не разполагат с необходимото оборудване и персонал за такива цели.

(7) Условията, при които са настанени животните, и състоянието им се проверяват при пристигането им и поне веднъж на всеки 12 h от престоя им в пункта.

Чл. 49. Персоналът на пунктовете се осигурява с чиста екипировка и защитни облекла, каквито се раздават на влизащите в пункта лица, и които подлежат на почистване и дезинфекция.

Чл. 50. (1) Материалът, използван за постеля, се отстранява след изваждане на всяка пратка животни от пункта и след мероприятията по чл. 47, ал. 2, т. 5 се заменя с нова постеля.

(2) След използване за период 6 дни, както и след провеждане на мероприятия за почистване и дезинфекция преди пристигане на нова пратка животни не се допускат в съответното помещение най-малко 24 h.

Чл. 51. (1) Пунктовете за спиране:

1. се оборудват със съоръжения за почистване и дезинфекция на сградите, съоръженията и превозните средства;

2. се оборудват със съоръжения за товарене и разтоварване на животни, отговарящи на условията по чл. 17, ал. 1, и отговарят на следните изисквания:

а) подовете им не са хлъзгави и ако е необходимо, странично са обезопасени;

б) мостовете, рампите и пътеките имат странични парапети или други средства за предотвратяване на падането от тях на животните;

в) рампите за товарене и разтоварване са с наклон не по-голям от 20°;

г) подът на проходите е с покритие, което предотвратява подхлъзването и причиняването на нараняване и излишни страдания на животните;

д) се изграждат така, че да няма значителни празнини или стъпала между пода на превозното средство и рампата и между рампата и пода в помещението за разтоварване или натоварване, принуждаващи животните да скачат, и създават опасност от подхлъзване или препъване;

3. имат помещения, съоръжения, оборудване от материали, които лесно се почистват и дезинфекцират;

4. основно се почистват и дезинфекцират в рамките на 24 h след заминаването на последната пратка животни;

5. приемат нови пратки животни, след като официалният ветеринарен лекар удостовери, че почистването и дезинфекцията са извършени съгласно изискванията.

(2) Помещенията за настаняване на животните в пункта:

1. се изграждат с покрития на подовете, които намаляват риска от подхлъзване и не причиняват наранявания на животните;

2. се покриват и изграждат с подходящи стени, които осигуряват защита от неблагоприятни климатични влияния;

3. се разполагат с подходящо оборудване за настаняване, инспектиране, хранене и поене на животните и подходящи условия за съхранение на фуража;

4. имат вентилация и дренаж, подходящи за настаняваните видове животни;

5. се осигуряват с подходящо осветление за провеждане на инспекции по всяко време, включително и с подходящо резервно осветление в случай на спиране на електричеството;

6. се осигуряват с подходящо оборудване за връзване на животни, които трябва да бъдат връзвани; връзването се извършва по начин, непозволяващ причиняване на болка и страдания на животните и позволяващ им да се хранят, пият и лягат без затруднения;

7. се изграждат с площ, позволяваща на животните да лягат едновременно и да имат достъп до съоръженията за хранене и поене;

8. се осигуряват с постеля, подходяща за различните видове животни съобразно техните нужди;

9. се конструират и оборудват така, че да се предотвратява контактът на животните с остри и опасни предмети или повърхности, които могат да им причинят наранявания.

(3) В пунктовете се осигуряват помещения за изолиране на болни и увредени животни, които се нуждаят от особени грижи.

(4) Пунктовете се оборудват по начин, позволяващ достъп за всички лица, използващи помещенията - персонала на пункта, превозвачите и придружителите на животни, контролните органи и собственици на животни.

(5) Отпадъците и труповете на умрели животни в пунктовете се отстраняват в съответствие с действащото законодателство.

Чл. 52. (1) Органите на НВМС извършват проверки в пунктовете за спиране за установяване на съответствие с изискванията по наредбата.

(2) При констатиране на нарушения на минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение в обектите по чл. 46, ал. 1 контролните органи на НВМС:

1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. правят предложение до директора на регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 ЗВД;

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.

(3) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.

(4) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(5) Пункт за спиране, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по реда на чл. 137 ЗВД.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща до Европейската комисия актуализиран списък на регистрираните пунктове за спиране.

(7) Разходите за ветеринарните проверки и престоя в пункта са за сметка на лицето, което изпраща пратката животни.

(8) Генералният директор на НВМС може със заповед временно да разпореди спиране на експлоатацията на пунктовете за спиране при избухване на заразно заболяване по животните на територията, на която е разположен пунктът.