НАРЕДБА № 22 ОТ 10 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОБЕЗВРЕЖДАНЕ НА СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ И НА ПРОДУКТИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ТЯХ, И НА СПЕЦИФИЧНОРИСКОВИ МАТЕРИАЛИ ИЗВЪН ОБЕКТИТЕ, РЕГИСТРИРАНИ В РВМС

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът при обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали, които изключват риск за хората и околната среда, извън обектите, регистрирани в регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС).

(2) Наредбата не се прилага за:

1. кухненски отпадъци от местата за обществено хранене;

2. всички части на животинския труп, включително кожи с косми и кожи без косми от:

а) животни, за които има съмнение, че са заразени с трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), или животни, при които наличието на ТСЕ е било официално потвърдено;

б) животни, убити при изпълнение на програма за ликвидиране на ТСЕ;

3. материали, които съдържат странични животински продукти по т. 2.

Чл. 2. (1) Обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфичнорискови материали извън обектите, регистрирани в РВМС, се извършва, когато:

1. произхождат от труднодостъпни райони и не е възможно да бъдат транспортирани;

2. транспортирането е нежелателно поради повишен риск от разпространение на заразна болест по животните;

3. в извънредни случаи, свързани с ликвидиране на заразна болест по животните, когато капацитетът на обекта, регистриран в РВМС, е недостатъчен;

4. са носители на заразни агенти или остатъчни субстанции, които не могат да бъдат обезвредени чрез термична преработка;

5. дейността на обектите, регистрирани в РВМС, е спряла.

(2) Обезвреждането по ал. 1 се извършва чрез:

1. депониране съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, с изключение на случаите по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗУО;

2. използване на трупни ями;

3. директно изгаряне.

(3) Обезвреждането по ал. 1 и 2 се извършва на определен за целта терен, одобрен от комисия, съставена от представители на съответната община (кметство), РВМС, регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и Басейнова дирекция за управление на водите.

(4) Комисията по ал. 3 е постоянно действаща и се назначава със заповед на кмета на съответната община.

Чл. 3. (1) Лицата, които желаят да обезвреждат продукти и материали по чл. 1, ал. 1 при условията и по реда на тази наредба, подават заявление до кмета на съответната община по образец съгласно приложението.

(2) Кметът на общината изпраща служебно заявлението на комисията за проверка на наличието на условията по чл. 2, ал. 1 и за одобряване на терен по чл. 2, ал. 3.

(3) Комисията извършва проверка на място и по документи, като констатациите за съответствието на проверявания терен с изискванията на тази наредба се отразяват в протокол.

(4) С одобряването на терен по чл. 2, ал. 3 комисията определя кой метод по чл. 2, ал. 2 да бъде приложен за всеки конкретен случай.

Чл. 4. (1) Комисията незабавно одобрява терен по чл. 2, ал. 3 и определя метод за обезвреждане по чл. 2, ал. 2, само когато установи, че е налице поне едно от условията по чл. 2, ал. 1.

(2) Решенията на комисията за одобряване на терен по чл. 2, ал. 3 и за определяне на метод по чл. 2, ал. 2 се вземат с консенсус.

(3) Решенията на комисията по ал. 2 се оформят в общ протокол, който се утвърждава от кмета на общината.

(4) Протоколът по ал. 3 се изготвя в три екземпляра - един за комисията, един за кмета на общината и един за заявителя.

(5) Решенията в протокола по ал. 3 са задължителни за изпълнение.

(6) Кметът на общината осъществява контрол по изпълнение на решенията на комисията.

Чл. 5. (1) При определяне на терен по чл. 2, ал. 3 местоположението се съобразява със:

1. изискванията за отстояние до границите на урбанизираните територии, съгласно нормативно установените хигиенно-защитни зони за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащите й територии, определени с Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (ДВ, бр. 46 от 1992 г.);

2. забраните и ограниченията, свързани с експлоатацията на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

3. наличието на повърхностни и подземни води, предоставените права за ползването им и риска водите да бъдат замърсени.

(2) Не се допуска определяне на терен по чл. 2, ал. 3 на територията на:

1. защитените територии по чл. 5 от Закона за защитените територии, освен когато това е изрично предвидено в плановете им за управление;

2. археологически, архитектурни и други резервати и обекти, обявени за недвижими паметници на културата;

3. райони с неблагоприятни инженерно-геоложки условия (свлачища, срутища и др.), когато е икономически нецелесъобразно тяхното отстраняване или укрепване;

4. райони с открит карст;

5. терени над консервирани или ликвидирани минни изработки, за които съществува опасност от слягане или пропадане;

6. пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;

7. находища на подземни богатства, включени в Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства;

8. речни русла, крайбрежни заливаеми ивици на реките, земи, които се заливат при максимално напълване на водоемите, защитни диги.

(3) При използването на трупна яма се спазват следните изисквания:

1. не се допуска замърсяването на атмосферния въздух, почвата, подземните и/или повърхностните води;

2. дъното на изкопа се покрива с 2 - 3 сm негасена вар;

3. след поставяне на продуктите и материалите по чл. 1, ал. 1 в изкопа те се напръскват с подходящо дезинфекционно средство, разрешено от Министерството на здравеопазването, и се покриват с 2 - 3 сm пласт от негасена вар;

4. след напълване на трупната яма повърхността й се покрива с най-малко 50 сm пръст.

(4) Трупната яма отговаря на следните изисквания:

1. определеният терен по чл. 2, ал. 3 е на противоположната страна на преобладаващите ветрове в населеното място;

2. осигурена е надеждна хидроизолация на дъното и стените на ямата;

3. повърхността й е покрита с бетонна плоча с отвор, покрит плътно със заключващ се метален капак;

4. мястото е обозначено с табела с надпис "Трупна яма".

(5) Пепелта, получена от обезвреждането на отпадъците чрез директно изгаряне, се обезврежда съгласно ал. 3.