НАРЕДБА № 16 ОТ 3 ФЕВРУАРИ 2006 Г. ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат:

1. общите минимални зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни, включително и за онези от тях, за които има специфични изисквания, уредени с отделни наредби;

2. задълженията на собствениците на селскостопански животни за осигуряване изпълнението на изискванията по т. 1;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. диви животни, живеещи на свобода;

2. животни, използвани за спортни цели, състезания, изложби или културни мероприятия;

3. опитни животни;

4. безгръбначни животни.

Чл. 2. Собствениците на селскостопански животни:

1. отглеждат животните по начин, който ги предпазва от вредни въздействия и не им причинява болка, страдания и наранявания;

2. отглеждат, развъждат и използват животните според физиологичните и етологичните особености на вида, категорията и възрастта им, като имат предвид степента им на одомашняване.

Чл. 3. (1) Собствениците на селскостопански животни осигуряват достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните.

(2) Гледачите по ал. 1 не трябва да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.

Чл. 4. На селскостопанските животни се осигуряват подходящи помещения, храна и вода, които да съответстват на физиологичните и етологичните им особености, съобразени с техния вид, порода, възраст, предназначение и технологична група.

Чл. 5. (1) На всяко селскостопанско животно се осигурява свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности.

(2) При необходимост свободата на движение на животните се ограничава по начин, който не им причинява ненужна болка и страдание.

(3) При необходимост селскостопанските животни се връзват по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на техните физиологични и етологични потребности.

Чл. 6. (1) На селскостопанските животни съобразно с техния вид и възраст се дава достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява нуждите им и да ги поддържа в добро здравословно състояние. Осигурява им се достъп до храната през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди.

(2) На селскостопанските животни се осигурява постоянен достъп до питейна вода.

(3) Оборудването за хранене и поене на животни се конструира и разполага по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при животните и осигурява свободен достъп на всяко селскостопанско животно до хранилките и поилките.

Чл. 7. (1) В храната и водата на селскостопанските животни не се включват вещества, които са вредни за тях.

(2) Не се разрешава храната и водата на селскостопанските животни да се дават по начини, които могат да предизвикат ненужно страдание или нараняване.

(3) Забранено е на селскостопанските животни да се дават вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че не са вредни или които могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване.

(4) Забраната по ал. 3 не се прилага при използване на продукти с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарен лекар.

Чл. 8. Не се разрешава:

1. използването на методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на животните или има вероятност да доведат до тяхната смърт;

2. отглеждането на животните при условия на постоянна тъмнина;

3. отглеждането на животните без подходящ период на почивка от изкуственото осветление;

4. отглеждането на животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.

Чл. 9. (1) Собствениците на селскостопански животни осигуряват ежедневен контрол върху здравословното им състояние с цел недопускане причиняването на излишни страдания на селскостопанските животни. За осъществяване на контрола в помещенията, където се отглеждат селскостопанските животни, се осигурява достатъчно осветление - неподвижно или подвижно, включително фенерчета в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат инспектирани по всяко време.

(2) За болните и наранените селскостопански животни се полагат нужните грижи, а когато това е необходимо - незабавно се търси помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

(3) Собствениците на селскостопански животни поддържат и съхраняват в животновъдния обект документация, в която се вписват проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации.

(4) Собствениците на селскостопански животни водят документация за умрелите селскостопански животни и съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи.

(5) Документацията по ал. 3 и 4 се съхранява не по-малко от 3 години от последното вписване и се предоставя на ветеринарномедицинските органи при поискване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Видът на документацията по ал. 5 и информацията, която тя съдържа за различните животновъдни обекти съобразно вида животни, отглеждани в тях, се определят с инструкции на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Клане, хирургични манипулации, осакатявания, умъртвяване и евтаназия на селскостопански животни се извършват в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба № 22 от 2005 г. за намаляване до минимум страданията на животните по време на клане или умъртвяване.

Чл. 11. На селскостопанските животни се осигурява подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според техните физиологични и етологични особености и при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, които не им вредят.

Чл. 12. (1) Помещенията за отглеждане на животни, съоръженията и оборудването в тях се изграждат от материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението.

(2) Помещенията и съоръженията за отглеждане на селскостопански животни се конструират и поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят селскостопанските животни.

(3) Осветеността на помещенията, в които се отглеждат селскостопански животни, се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на селскостопанските животни. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, се монтира подходящо изкуствено осветление.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Когато е необходимо, за опазване здравето на селскостопанските животни в помещенията се инсталира система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система. Собственикът или ползвателят на животновъдния обект редовно проверява изправността на алармената система.

(5) Когато здравето и доброто състояние на животните зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията се изгражда подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.

Чл. 13. (1) Техническите съоръжения и системи в помещенията за селскостопански животни ежедневно се проверяват и установените дефекти по възможно най-бърз начин се отстраняват.

(2) Когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на селскостопанските животни.

Чл. 14. На селскостопанските животни, отглеждани на открито, се осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху тяхното здравословно състояние.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Контролните органи на БАБХ извършват проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Собствениците и ползвателите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат животните, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) При констатиране на нарушения на минималните зоохигиенни изисквания за хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни контролните органи на БАБХ:

1. издават задължителни предписания, в които посочват срок за отстраняване на нарушенията;

2. когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок, разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца;

3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) правят предложение до директора на Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията по тази наредба.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика или ползвателя отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Животновъден обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по реда на чл. 137 ЗВД.

Чл. 17. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Областните дирекции по безопасност на храните предоставят необходимото обучение съгласно изискванията на наредбата на собственици или ползватели на животновъдни обекти и персонала в тях.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Ежегодно до 15 декември ОДБХ изготвят за следващата година програми за съответния регион, където посочват плана за обучение на ветеринарни лекари, собственици или ползватели на животновъдни обекти и гледачи на животни и броя на животновъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията по тази наредба.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Всяка година в срок до 15 януари ОДБХ изпращат в БАБХ обобщена информация за предходната година по отношение на направените проверки за хуманно отношение към селскостопанските животни. Информацията, обобщаваща данните от всички проверки, направени през годината, се представя в таблицата, посочена в приложението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) В програмите за извършване на проверки по ал. 2 броят на животновъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията по тази наредба, се определя така, че да представляват статистически представителна извадка за различните системи на отглеждане на животните.

Чл. 18. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България за спазване на изискванията по тази наредба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Българската агенция по безопасност на храните предприема необходимите мерки за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, направени след завършване на проверките по ал. 1.

Чл. 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Ежегодно до 30 юни БАБХ представя на Европейската комисия доклад за направените проверки за хуманно отношение към селскостопанските животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2017 г.) Докладът по ал. 1 обобщава данните от всички проверки, направени през предходната година, и се представя от БАБХ в таблиците, посочени в приложение № IV на Решение на Комисията 2006/778/ЕО от 14 ноември 2006 г. относно минималните изисквания за събиране на информация по време на инспекциите на производителните обекти относно определени животни, отглеждани за стопански цели (OB, L 314 от 15 ноември 2006 г.).