НАРЕДБА № 23 ОТ 1 ЮЛИ 2004 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ОЧНИ БОЛЕСТИ"

Приложение към член единствен

(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)

Медицински стандарт "Очни болести"

Раздел I

Основна медицинска специалност "Очни болести" и изисквания към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност

1. Дефиниция на специалността: Основната медицинска специалност "Очни болести" се придобива от специалисти с висше образование "Медицина" (магистърска образователна степен) съгласно Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването. Специалността включва:

1.1. Медицински грижи за всеки пациент с очно заболяване (диагностика и прогностика, консервативно и хирургично лечение на очните заболявания, рехабилитация на зрението).

1.2. Изследване и определяне на рефракция, предписване на очила - специфична дейност за специалността.

1.3. Медицинска експертиза:

1.3.1. експертиза на работоспособността;

1.3.2. съдебно-медицинска експертиза.

1.4. Консултативна и методична помощ:

1.4.1. пряко или по документи консултиране на клинични случаи по искане на лекуващ лекар (екип) или консултации на пациент с очно заболяване в друга клиника или отделение;

1.4.2. подпомагане организацията на плановите и спешните медицински грижи;

1.4.3. участие в изготвянето, провеждането и контрола на програма по очни болести в областта на общественото здравеопазване.

1.5. Естетична (козметична) хирургия и медицина по "Очни болести". Извършва се на територията на лечебно заведение, осъществяващо дейност по специалността "Очни болести" и води до промяна на външния естетичен вид на очната ябълка или придатъците ѝ.

1.6. Дейности в областта на общественото здравеопазване: разпространение на здравни знания чрез печат, радио, телевизия, лекции, промоция на зрение, предпазване от загуба на зрение.

1.7. Научно-преподавателска дейност в областта на очните болести.

2. Професионална квалификация по очни болести и нива на оказваната медицинска помощ:

2.1. Лечебна дейност по отношение на пациенти с очни заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация:

2.1.1. общопрактикуващ лекар;

2.1.2. лекар, специализиращ очни болести;

2.1.3. специалист по очни болести;

2.1.4. специалист по очни болести с допълнителна квалификация;

2.1.5. консултант - лекар със специалност, различна от очни болести.

2.2. Специализирана медицинска помощ по очни болести се оказва на следните нива:

2.2.1. първо ниво - ОПЛ може да извършва следните дейности по очни болести:

а) определяне на зрителна острота;

б) измерване на вътреочно налягане палпаторно;

в) изследване на зрителното поле чрез конфронтационен (ориентировъчен) метод;

г) изследване на двигателните функции на очните ябълки;

д) изследване на зеничната реакция;

е) търсене на рискови фактори за очни заболявания и вродени такива;

ж) насочване за консултации със специалист;

з) разпознаване на случаи със спешна очна патология и насочване за консултация със специалист;

2.2.2. второ ниво - лекар, специализиращ по очни болести; лекарят, специализиращ "Очни болести", извършва дейност по очни болести (диагностично-лечебни процедури), под професионалното ръководство на специалист по "Очни болести" в съответствие с нормативните изисквания и програма за обучение;

2.2.3. трето ниво - специалист по очни болести; специалистът по очни болести извършва дейност по "Очни болести" (диагностично-лечебни процедури) самостоятелно; обемът на дейности зависи от вида на лечебното заведение;

2.2.4. четвърто ниво - специалист по очни болести с допълнителна квалификация; специалистът по очни болести, притежаващ допълнителна квалификация, извършва дейности по очни болести (диагностично-лечебни процедури), самостоятелно, с висока степен на професионална компетентност.

3. Следдипломна квалификация:

3.1. Следдипломното обучение (специализация и продължителна квалификация) се провежда при условия и по ред, определени в глава четвърта от Наредба № 31 от 2001 г. на министъра на здравеопазването.

3.2. Постигането на допълнителна квалификация по реда на § 1, т. 2, буква "а" и/или буква "б" е основание за упражняване на дейност в обособени клонове на специалността "Очни болести".

3.3. Постигането на допълнителна квалификация по реда на § 1, т. 2, буква "б" и/или буква "в" е основание за упражняване на дейности с повишена сложност, които не са обособени клонове на специалността.

3.4. Постигането на допълнителна квалификация по реда на § 1, т. 2, буква "а" и/или буква "в" е основание за упражняване на интердисциплинарни дейности.

4. Дейности, за които е необходима допълнителна квалификация:

4.1. Интердисциплинарни дейности са:

4.1.1. професионални очни заболявания;

4.1.2. офталмоонкология;

4.1.3. пластично-възстановителна хирургия на окото и придатъците му;

4.1.4. офталмоневрология.

4.2. Дейности в обособени клонове на специалността "Очни болести":

4.2.1. витреоретинална хирургия - диагноза, хирургично лечение на тежка витреоретинална патология; първична и вторична профилактика на тези състояния;

4.2.2. глаукома - диагноза, консервативно, оперативно и лазерно лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.3. очни травми - диагноза, консервативно, хирургично и лазерно лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.4. детска офталмология, страбология - диагноза, консервативно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.5. възпалителни заболявания на окото - диагноза, консервативно и оперативно лечение; първична и вторична профилактика;

4.2.6. офталмогенетика - първична и вторична профилактика, диагноза, медицинска и социална рехабилитация;

4.2.7. трансплантация на тъкани в окото (корнеа, склера, ирис, амнион); диагностика; оперативно лечение.

4.3. Дейности с повишена сложност:

4.3.1. ултразвукова диагностика;

4.3.2. лазерите в офталмологията;

4.3.3. електрофизиологични методи на диагностика;

4.3.4. ултразвукова екстракапсуларна екстракция с имплантация на интраокуларна леща (ИОЛ);

4.3.5. фотодинамична терапия на заден очен сегмент.

Раздел II

Изисквания към лечебните заведения за упражняване на основната медицинска специалност "Очни болести": материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси

1. Лечебни заведения за извършване на основната медицинска дейност в областта на очните болести.

1.1. Лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по очни болести:

1.1.1. Очен кабинет с две функционално обособени работни помещения: кабинет за прегледи (мин. площ 12 кв. м) и манипулационна (превързочна) мин. площ 9 кв. м.

1.1.2. Второ помещение, което се използва едновременно за манипулационна, както и за малки амбулаторни операции и манипулации.

1.1.3. Изисквания към устройството на помещенията:

а) минималната височина на помещенията на очен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински, медико-стоматологичен и диагностично-консултативен център - 2,50 м;

б) стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.); стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

в) подовите настилки в кабинета, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

г) осветлението в различните видове помещения да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 "Осветление"; допуска се да бъдат без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

д) в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

е) всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене;

ж) помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

з) задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използвани постелъчен инвентар и работно облекло, вкл. обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията.

1.1.4. Инсталационни изисквания:

- отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уреди да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.1.5. Изисквания към извършването на някои дейности:

а) при работа в лечебно заведение за извънболнична помощ, което извършва дейности по "Очни болести", се спазват Указания № 2/2.IХ.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (служ. бюлетин на МЗ, бр. 7/1999 г.) и заповед № РД-09-300/2.VII.1999 г. за хигиенни норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика (служ. бюлетин на МЗ, бр. 7/1999 г.);

б) битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се събират и временно съхраняват разделно на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с дезинфекционни средства, разрешени от МЗ, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващото третиране.

1.2. Очно отделение/клиника:

1.2.1. Помещенията в тях отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на строителните, хигиенните и експлоатационните изисквания.

1.2.2. Очното отделение/клиника има болнични стаи и най-малко 10 болнични легла. Оптималният брой легла в една болнична стая е две до три. Най-малко 7 % от стаите следва да са с едно легло. В детските очни клиники е допустимо разполагането на повече легла в една стая, но при налична възможност за пълна изолация между тях (формиране на боксове).

1.2.3. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 кв. м, а в стая с две и повече легла - 6,5 кв. м. В стаи, предназначени за деца в детска очна клиника, площите варират от 8 до 5 кв. м за деца до 14 години и от 6 до 14 кв. м за деца до 3-годишна възраст.

1.2.4. Всяко очно отделение (клиника) разполага със следните помещения: стая за изследване, манипулационна, помещения за допълнителна специализирана апаратура, сестринска работна стая, кабинет на началник-отделение (клиника), лекарски кабинети, канцелария, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция и клизмено помещение с тоалетна, санитарни помещения за персонала, помещения за дезинфекция, складове, коридори, като:

а) за детски очни клиники е задължителна стая-изолатор при повече от 20 легла;

б) по-добро качество на обслужването на пациента се постига, ако храненето се организира индивидуално по болничните стаи, а не в обща столова.

1.2.5. Цялостната организация и ред за работа в очно отделение (клиника) се определя от правилник за вътрешния ред на съответното болнично заведение.

1.2.6. Всяка стая се оборудва със средства за дезинфекция на ръцете. Подовата настилка, стените и мебелите са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция. На това условие задължително отговарят и стените в следоперативното отделение, манипулационната, сервизните възли, както и разгънатите на територията на отделения (клиниката) диагностични кабинети и лаборатории.

1.2.7. Необходимо е да бъдат осигурени:

а) мивки с течаща студена и топла (до 80°) вода във всички помещения на очно отделение / клиника, с изключение на коридори, складове, съблекални;

б) централно локално осветление в болничните стаи, манипулационна, превързочни, лекарски кабинети с осветляемост минимално 80 вт.;

в) аварийно осветление за интензивно лечение (съгласно нормативните изисквания);

г) резервен енергоизточник (локален, общоболничен);

д) инсталации за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 - 60 % в отделения и стаи за болни с изгаряния - до 35 - 40 %);

е) централно отопление;

ж) излазни точки на инсталации за О2, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 100 % от леглата в стаи на отделението за интензивно лечение.

1.2.8. Мебелите и медицинското оборудване да отговарят на предмета на дейност на очно отделение / клиника и да позволяват влажно почистване и дезинфекция.

1.2.9. Очното отделение / клиника да разполага със средства за измиване и дезинфекция, а персоналът да изучава и спазва принципите за асептика и антисептика.

1.2.10. Очното отделение / клиника разполага задължително със:

а) вътрешнокомуникативни връзки (телефони, пейджъри и др.) между кабинети, манипулационна, операционен блок, отделения за интензивно лечение, централно отделение за интензивно лечение на болницата, приемен кабинет;

б) инсталация за повикване в болничните стаи (светлинноинформационна, светлинноблокираща, звукова, комбинирана);

в) при постоянно извършване на спешна помощ е задължително наличието на система за бързо и едновременно повикване на необходимия екип.

1.2.11. Чрез сигнализиращите системи и постоянното наблюдение от сестринския персонал да се осигурява бърз контакт на лекар и хоспитализиран пациент при възникнали спешни състояния.

1.2.12. Задължително се изолират болните с очни инфекции, обслужват се от отделен персонал, с отделна количка, инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (препоръчително за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

1.3. Операционна зона (зали, блок):

1.3.1. Очните операции се извършват в обособени територии на лечебните заведения:

а) към очни кабинети за извънболнична медицинска дейност (амбулаторна операционна, превързочна);

б) амбулаторна операционна зала към приемен кабинет на очно отделение / клиника;

в) обособен операционен сектор със зала за амбулаторна и/или еднодневна хирургия и стаи за пред- и следоперативен престой;

г) операционна зона (операционна зала или зали, операционен блок).

1.3.2. Териториално мястото, където се извършва очна хирургическа намеса, трябва да позволява безпроблемно транспортиране от подготвителна стая/зала към операционна зала, от последната - към стая/зала за възстановяване от анестезия, към клинично звено за интензивно лечение или към болнична стая в хирургичен стационар.

1.3.3. Мястото за извършване на очна хирургическа намеса трябва да отговаря на изискванията за оборудване, микрохирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност съгласно раздел VI.

1.3.4. Операционната зала се разполага в изолирана, но удобна за комуникация територия на болницата. При наличие на очно отделение се препоръчва формирането на отделен операционен блок, концентриращ персонал и дейности със специфични изисквания.

1.3.5. Всяко очно отделение/клиника разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични операции.

1.3.6. Операционната зона или блок включва:

а) операционни зали; препоръчително е всяка зала да има два входа/изхода, водещи към помещение за предоперативна подготовка на болния и помещение за подготовка на очнохирургичния екип;

б) помещение за подготовка на очнохирургичния екип, оборудвано с 2 - 3 мивки с течаща студена и топла (до 80°) вода с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка: шапки и маски, огледало;

в) помещения за предоперативна подготовка на болния (с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация): мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация);

г) помещения за следоперативно наблюдение/събуждане, оборудвано с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, излази на инсталации за кислород, сгъстен въздух и аспирация;

д) помощни помещения: съблекални за мъже и жени, стая за почивка на операционния персонал, канцелария за писане на оперативни протоколи и др. документи, складове: за микрохирургични инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на микрохирургични инструменти и съдове; помещения за стерилизация и за преносима апаратура.

1.3.7. Операционният блок разполага задължително със:

а) комбинирано осветление в операционните зали; общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност; локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 W;

б) аварийно резервно осветление (чрез бързодействащи - мотор-генератори или светлинен източник с акумулиращи батерии), осигуряващи 40 % от осветеността при нормални условия;

в) бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на болния и за подготовка на очнохирургичния екип, помещение за наблюдение/събуждане на болните, стая за миене на инструменти и съдове;

г) източници на електричество ("шоко" - контакти) - 5 - 10 бр. във всяка операционна зала;

д) излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка (и за всяко легло в стаята за наблюдение/събуждане на болния);

е) самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 МРа); препоръчително е разполагането на климатична инсталация във всяка операционна зала;

ж) източници за топла и студена вода в предоперационното помещение на всяка зала с мивки - общо 2 - 4 бр. /комплекта.

1.3.8. В операционната зона трябва да се създава система за вътрешни и външни комуникации както между операционните зали, така и с външни звена за диагностика, консултации, снабдяване и пр.

1.3.9. Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор или автоклав за малки обеми.

1.3.10. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфектира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция;

б) след извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване, измиване и дезинфекция, като се прекратява ползването ѝ за нови операции до завършване на процедурата;

в) апаратурата и техниката в операционните зали (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операция) се почистват и дезинфектират ежедневно;

г) в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки;

д) след всяка операция микрохирургичните инструменти подлежат на механично почистване и измиване, след което се стерилизират;

е) асептиката и антисептиката се контролират периодично (ХЕИ, вътреболничен контрол);

ж) на периодичен контрол подлежат ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок - за заразоносителство.

1.3.11. Достъпът до операционния блок е ограничен. Право да влизат в него имат: постоянно работещият персонал; членовете на очния хирургичен и анестезиологичен екип; повиканите консултанти; пациентите за операция.

1.3.12. Потокът на движение на персонала се регулира и регламентира.

1.3.13. По-високо качество на лечебната дейност по "Очни болести" се осъществява при спазване на следните изисквания:

а) напускайки операционния блок персоналът, работещ там, минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки (калцуни);

б) посоката на движение на болния е: през санитарно-пропускателен вход към операционната зала или към помещения за предоперативна подготовка след завършване на подготовката (евентуална интубация) болният се въвежда в операционната зала; след завършване на операцията се извежда в зала (стая) за наблюдение/ събуждане в рамките на операционния блок или към отделението за интензивно лечение.

2. Други изисквания към клиника/отделение по очни болести за оказване на хирургична помощ:

2.1. Университетска очна клиника (отделение) трябва да осигурява още:

а) лечение, съобразно изискванията на стандарта;

б) образование и подготовка на специалисти в областта на очните болести и съответните профилирани дейности;

в) постоянна научна дейност (клинична и експериментална) в областта на очните болести.

2.2. Университетска очна клиника (отделение) се ръководи от хабилитирано лице и има ясно дефинирани институционални ресурси. В рамките на тази клиника (отделение) може да се разкриват профилирани отделения (сектори).

2.3. Университетска очна клиника трябва да има осигурена възможност за интензивно лечение на пациенти в клиника (отделение) за интензивно лечение с профил "Очни болести" или клиника (отделение) за интензивно лечение с хирургичен профил при разчет две интензивни легла на 200 големи оперативни интервенции за година.

2.4. Университетска очна клиника трябва да притежава възможности за обучение - лекционни и семинарни зали, библиотека и база данни, E-mail, интернет.

2.5. Очно отделение към междуобластна, областна и районна болница има бюджет, персонал и институционални ресурси. В рамките на това отделение може да се разкрива профилиран сектор при условие, че повече от 50 % от извършваните операции са от областта на съответна профилна специалност.

2.6. Очно отделение към междуобластна, областна и районна болница трябва да има осигурена възможност за интензивно лечение на пациенти в отделение (сектор) за интензивно лечение с хирургичен профил или общомедицински профил при разчет две интензивни легла на 200 големи оперативни интервенции за година.

2.7. Създаването на профилиран сектор към очно отделение на университетска, междуобластна, областна и районна болница се базира на разчет до 8 легла за 100 големи профилирани операции на година.

2.8. Една операционна зала за очни операции се разкрива с разчет за 200 големи операции и за 300 малки хирургични намеси годишно. Извършването на витреоретинални операции изисква специализирано оборудване на операционна зала.

2.9. Диагностично-консултативен кабинет за прегледи на очно болни се разкрива с разчет една стая за 600 посещения годишно.

3. Изисквания към персонала в клиника/отделение по очни болести.

3.1. Очна клиника/отделение.

3.1.1. Началник на очна клиника е лекар с придобита специалност по "Очни болести", хабилитирано лице, с професионален стаж по специалността над 15 години. Очно отделение се ръководи от началник - лекар с придобита специалност по "Очни болести" и професионален стаж по специалността над 10 години. За началника на специализирана очна клиника/отделение задължително да има призната допълнителна квалификация съгласно § 1, т. 2, буква "б". Той отговаря за цялостната многостранна дейност на клиниката /отделението.

3.1.2. В очна клиника/отделение работят дипломирани лекари със или без придобита специалност. Броят на лекарите с придобита специалност не може да е по-малък от броя на обучаващите се (специализанти). Броят на лекарите, работещи в клиниката/отделението, се определя оптимално на базата на:

а) брой обслужвано население;

б) осигуряване на тричленен/двучленен очнохирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

в) кадрово осигуряване на приемен кабинет (кабинети);

г) кадрово осигуряване на дежурни лекари (дневен и евентуално нощен) с последваща почивка, полагаща се по Кодекса на труда (КТ);

д) осигуряване на спешна и специализирана офталмологична помощ;

е) учебна натовареност.

3.1.3. Кадрово осигуряване на хирургичната дейност на очна клиника/отделение: един лекар-специалист по "Очни болести" на 150 големи и средни операции, с двама лекари - специалисти и/или специализанти за асистиране при тези операции.

3.1.4. За осигуряване на качествени медицински грижи за болните е необходимо съотношение 1:3 между лекарски и сестрински персонал в очна клиника/отделение.

3.1.6. Лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозното и оперативното лечение, предоперативните и следоперативните грижи и процедури, диетичния и рехабилитационния режим и процедури.

3.1.7. Медицинската сестра в очна клиника/отделение ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да проследява оперирани болни и оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, специфични показатели), да регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата.

3.1.8. Помощният медицински персонал (санитари) няма достъп до леглото и храната на болните. Той изпълнява задачи, свързани с хигиенно обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар.

3.2. Операционна зала.

3.2.1. Операционната зала (зони, блок) се ръководи от началник, който е лекар-специалист по "Очни болести". Той носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на правилата за асептиката и антисептиката. В малки отделения с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зала на функционален принцип, пряко подчинен на началника на отделението.

3.2.2. Във всяка операционна зона работят задължително поне две операционни сестри. Броят на необходимите операционни сестри се определя от:

а) задължителната дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден (евентуално една операционна сестра и един помощник);

б) задължителното осигуряване на една до две операционни сестри на операционна маса в очна клиника / отделение, осигуряващи 24-часова спешна помощ (2 до 3 смени);

в) осигуряването на операционна сестра "на разположение" за повикване при спешни състояния.

3.2.3. В операционния блок задължително работи помощен персонал, който осъществява почистването, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо.

3.3. Състав и дейност на очнохирургичен екип.

3.3.1. Оперативна намеса се осъществява от очнохирургичен екип, който включва:

а) ръководител на екипа - оператор (лекар-специалист по "Очни болести" с допълнителна квалификация по § 1, т. 2, буква "б" и/или буква "в");

б) асистент или асистенти (лекар-специалист по "Очни болести" и/или специализант по "Очни болести");

в) операционни медицински сестри.

3.3.2. Броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса:

а) при малка по обем и сложност операция (малка хирургия) е достатъчен екип, включващ лекар-специалист по "Очни болести" - оператор, и операционна сестра;

б) при операция със среден обем и сложност (средна хирургия) е задължително включването на един асистент - лекар-специалист или специализант по "Очни болести"; препоръчително е включването и на втори асистент - лекар-специалист или специализант;

в) при операция от обсега на "голямата" очна хирургия, както и при операция с високоспециализиран характер е задължително включването на минимум един асистент - лекар-специалист по "Очни болести", като по преценка на ръководителя на очнохирургичния екип се включва и втори асистент - лекар-специалист по "Очни болести" или специализант по "Очни болести"; при операции от спешен порядък е задължителна асистенцията на лекар-специалист по "Очни болести" или специализант.

3.3.3. При съвместни операции с екипи от неврохирургия или от лицевочелюстна хирургия е възможно по искане на лекаря-специалист по "Очни болести" - оператор, да се формират два хирургични екипа за едновременна работа в две оперативни полета, както и ползването на втора операционна сестра.

3.3.4. Хирургичният екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до края на операцията (финалното зашиване на оперативна рана и налагането на превръзка). Допълването на очнохирургичния екип с асистенти по време на операция е задължително при прехождането ѝ от по-лека към по-тежка категория и обем. Смяната на оператора по време на хирургична намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. Допуска се в клиниките / отделенията за обучение на лекари смяна на оператора с обучаващи се лекари в отделни етапи от операцията, но контрола и отговорността поема операторът.

3.3.5. Хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана съгласно нормативите самостоятелна операционна зала в задължително сътрудничество с анестезиологичен екип.

3.3.6. Операторът - ръководител на очнохирургичния екип, носи цялата отговорност за извършваната операция.

3.3.7. Функциите на "оператор" могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на очнохирургичния екип с по-ниска квалификация, но само с разрешение на оператора - ръководител на екипа, в негово присъствие и под негова асистенция, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор. При това носителят на отговорността за изхода от операцията не се променя.

3.3.8. Операторът може да бъде сменен от лекар-специалист по "Очни болести" с по-висока длъжност в очна клиника/отделение, с по-високо научно звание и/или научна степен, както и с по-голям клиничен опит в случаите, когато той не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи успеха на операцията и живота на болния.

3.3.9. Лекарят, специализиращ "Очни болести", работи под ръководството на лекар с призната специалност "Очни болести" или на началника на очната клиника/отделение. Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или оператор в отделен етап от операцията; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по специалността "Очни болести".

3.3.10. Специализиращият очен лекар работи като асистент или оператор в рамките на своята компетентност под наблюдението, контрола и непосредствените напътствия от ръководителя на очнохирургичен екип.

3.3.11. Операционната сестра е медицинска сестра с опит и квалификация по очни болести или в профилирана област на очните болести. Тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява необходимите микрохирургични инструменти, консумативите и медикаментите, като контролира техния брой и изправност до края на операцията, следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала; изпълнява нареждания на ръководителя на очнохирургичен екип. Тя е равностоен член на този екип. Според възложените ѝ задачи тя може да бъде инструментираща и асистираща.

3.3.12. Операционната сестра осигурява качествени грижи в операционната зала и по време на операцията изпълнява нарежданията на ръководителя на очнохирургичен екип. Тя допринася за сигурността на пациента по време на престоя и третирането му в операционния блок.

4. Организация на работата в клиника/отделение по очни болести.

4.1 Прием на болни.

4.1.1. В индивидуалните и груповите практики за първична медицинска помощ се осъществява първичен преглед на очно болен. Първичният преглед може да бъде за спешно или планово състояние на пациента. Извършват се диагностични процедури, включващи анамнеза и подробен клиничен преглед.

4.1.1.1. При спешни състояния са необходими:

а) спешно извършване на необходими манипулации/процедури;

б) консултация с лекар-специалист по "Очни болести", ако има такъв в същото или най-близкото лечебно заведение;

в) спешно насочване към лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо с очно отделение/клиника; в амбулаторната практика се извършва минималният необходим обем от лабораторни и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения.

4.1.1.2. При неспешни хронични състояния ОПЛ извършва диагностичното уточняване на заболяването, което включва: анамнеза, клиничен преглед, необходими очни изследвания, евентуално диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това пациентът се насочва за консултация с лекар-специалист по "Очни болести" в лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ и/или директно се насочва към консултативен очен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ.

4.1.2. В лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ лекарят-специалист по "Очни болести" осъществява диагностично уточняване на заболяването и лечение.

4.1.2.1. При спешни състояния се извършват необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което при необходимост пациентът се насочва към очно отделение/клиника на лечебно заведение за болнична помощ.

4.1.2.2. При хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, клиничен преглед, очни изследвания, диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това пациентът се насочва за консултация или операция към консултативен очен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ.

4.1.2.3. В очен кабинет на лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, оборудван с очен инструментариум, операционна маса, операционна лампа, условия за стерилизация, наличен превързочен материал, условия за анестезия, могат да се извършват амбулаторни операции с определен обем и сложност съгласно раздел VI, т. 1.

4.1.3. Очното отделение/клиника разполага с приемно-консултативен кабинет в диагностично-консултативния блок.

4.1.3.1. Приемният кабинет е оборудван със зрителна таблица, набор корекционни стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, офталмотонометър, периметър, микрохирургични инструменти за отстраняване на чужди тела, превързочни материали, лекарствен спешен шкаф.

4.1.3.2. При постъпване на спешно болен лекарят в приемния кабинет е задължен да приеме медицинските документи на пациента, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни лабораторни и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в очно отделение/клиника:

а) за динамично наблюдение - като се предава на дежурния лекар в очно отделение или на ръководителя на очнохирургичен екип;

б) за оперативно лечение - като се уведомяват ръководителят на очнохирургичния екип и персоналът на операционния блок;

в) писмено в историята на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.;

г) в спешен порядък се осъществяват консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на пациента.

4.1.3.4. При постъпване на пациент в планов порядък, съобразено при необходимост с "Лист на чакащите", лекарят в приемния кабинет назначава необходимите допълнителни изследвания и консултации (кардиолог, анестезиолог, алерголог и други специалисти), проверява медицинските документи от извършените изследвания в доболничния етап, подготвя документите за хоспитализация (история на заболяване, други задължителни формуляри).

4.1.3.5. Спешно или планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка.

4.1.3.6. В превързочната / манипулационната на очния кабинет в специално приспособеното помещение, оборудвано съгласно стандарта, се извършват амбулаторни операции и манипулации с определен обем и сложност, включени в съответен списък, както следва:

а) отстраняване на чужди тела от роговица и конюнктива;

б) отстраняване на калциеви инфаркти от конюнктивата;

в) термо- или криотерапия на роговицата;

г) туширане на роговица;

д) шев на конюнктивата / непроникващи рани на роговица и склера;

е) циклодиатермия, циклокриокоагулация;

ж) операция при халацион;

з) електроепилация на мигли.

4.2. Предоперативен период:

4.2.1. Клиничният преглед на пациента с очно заболяване е специфична диагностична процедура, която включва:

а) клиничен диагностичен преглед (КДП) - за изясняване характера на заболяването, локализацията и топиката, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход;

б) клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) - уточняване общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават.

4.2.2. Клиничен диагностичен преглед.

4.2.2.1. Клиничният диагностичен преглед на очно болен като първи етап започва в извънболнични условия. Той се провежда от ОПЛ или специалист-очни болести в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняване на възможностите за амбулаторно лечение.

4.2.2.2. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показания за очна намеса, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция.

4.2.2.3. Клиничният диагностичен преглед е неотменен етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти:

а) анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата точна локализация в очните структури, характер, разпространение към съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция;

б) клиничен преглед - оглед и изследване с биомикроскоп, насочен към уточняване на точната локализация и характер на увреждането, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни структури и тъкани, евентуално стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно или неотложно състояние и индикации за спешна/неотложна операция;

в) назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на очното заболяване и неговите усложнения;

г) назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на очното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния вид и обем на операцията, възможните варианти на оперативно или консервативно лечение на заболяването;

д) провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за неотложност/спешност.

4.2.3. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск:

4.2.3.1. Клиничният преглед за оценка на оперативния риск е неотменен, ускорено протичащ диагностичен процес. Той може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или специалист от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на очния хирург и анестезиолога при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса.

4.2.3.2. Клиничният преглед за оценка на оперативния риск включва следните основни компоненти:

а) анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на очното състояние от общи заболявания, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на състоянието на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;

б) физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравословното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания;

в) назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента, с оглед правилната оценка на оперативния риск;

4.2.3.3. Стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години - с педиатър. Този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средства за тяхното провеждане;

4.2.3.4. Окончателна преценка на оперативния риск се прави от очния хирург-оператор при условие на спешност и/или от лекарски хирургически колегиум. Тази преценка се съгласува с интензивен терапевт, а при наличие на специфични причини - и с други специалисти-клиницисти (лекарски консилиум).

4.2.3.5. Окончателната преценка за жизнения риск се поема от анестезиолога (или анестезиологичен консилиум).

4.2.3.6. Заключителната оценка за оперативния риск и жизнения риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки.

4.2.3.7. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия - подготовка за операция, с цел осигуряване на оптимално здравословно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от очния хирург лечебни средства и мерки по отношение на:

а) с оглед предстоящата анестезия - клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

б) антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване;

в) кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение;

г) антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер;

д) друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.).

4.2.3.8. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, страничните явления и усложнения (интра- и следоперативни), необходимостта от анестезия и от използване, макар и в редки случаи, на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от очното заболяване и от операцията се съобщават и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него начин. След като бъде информиран пациентът подписва декларация, че е съгласен да бъде опериран. В случай че пациентът е недееспособен, съгласие се дава от законния представител или попечител.

4.2.3.9. Резултатите от КДП и КПООР се вписват в "Предоперативна епикриза", която е част от Историята на заболяването. Предоперативната епикриза при спешни състояния се попълва от очния хирург-оператор, който обосновава показанията за спешна операция и вероятния ѝ вид. При планови операции предоперативната епикриза се обсъжда на лекарски колегиум, а колективно взетото решение и оценката на оперативния риск се вписват от лекуващия лекар.

4.2.3.10. Предоперативната епикриза включва титулна част (трите имена, възраст, дата и номер на ИЗ), предоперативна диагноза, данни от анамнезата и физикалния статус в подкрепа на очното и придружаващите заболявания, резултати от някои биохимични, инструменталните и други изследвания; списък на проблемите, повишаващи оперативния риск и необходимите профилактични мерки; оценка на оперативния риск; препоръки за предстоящата операция - обем, избор на поведение, интраоперативна диагностика, профилактични мерки. При онкологичните заболявания се отразяват хистологичната диагноза, предоперативният стадий на болестта, оценката на операбилността.

4.3. Операции.

4.3.1. Всички пациенти с потвърдени показания за очна хирургична намеса подлежат на включване в "Оперативна програма". Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет или при други обективни обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката / отделението, респ. от ръководителя на дежурния екип.

4.3.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според оператора - лекар-специалист по "Очни болести", изисква участие и контрол от анестезиолог.

4.3.3. Избор на метод за обезболяване. Локално обезболяване се изучава, владее и извършва от оператора - лекар-специалист по "Очни болести", при наблюдение и под контрол на пациента от анестезиолог. Присъствието на анестезиолог в залата е задължително.

4.3.4. Оперативната находка, видът на извършената операция, както и евентуалните интраоперативни усложнения се отразяват в оперативен протокол, както следва: избор и обосновка на оперативен достъп, установена оперативна находка, извършени интраоперативни диагностични процедури, описание на техническите етапи на извършената хирургическа намеса (резултати от интраоперативните патоморфологични изследвания), възникнали усложнения и взетите спрямо тях мерки и условията при завършване на операцията. Уместно е използването на схеми при сложна интраоперативна находка.

4.3.5. В историята на заболяването операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техния обем и дозировката.

4.4. Следоперативен период.

4.4.1. Хирургичният екип осигурява постоянно наблюдение в следоперативния период на локалния и общия статус на болния, на жизнени показатели и евентуално лабораторните изследвания при показания. При поставяне на пациента в отделение за интензивно лечение следоперативният контрол и мониторирането се извършват съвместно от анестезиологичен и очен екип по съгласуван протокол.

4.4.2. Очният оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация и рехабилитация.

4.4.3. При възникнали следоперативни усложнения, свързани пряко или индиректно с извършената оперативна интервенция (в ранния или късния следоперативен период), операторът е длъжен да наблюдава и контролира очния и общия статус на тези пациенти.

5. Оборудване, необходимо за изпълнение на рутинни и специфични дейности по специалността "Очни болести":

5.1. Очен кабинет в лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ:

5.1.1. Очният кабинет е оборудван със: кушетка (стол) за амбулаторни прегледи, шкаф за лекарства от първа необходимост, апарат за артериално налягане, стетоскоп, лекарска чанта за медикаменти, инструменти и консумативи (за домашни посещения на лекар в амбулатория за специализирана медицинска помощ по "Очни болести"), набор със стъкла, таблица или визус прожектор, биомикроскоп, офталмоскоп, тонометър, скиаскоп, таблица за изследване на цветно зрение, стерилизатор, обикновен стол. По-високо качество на лечебната дейност се постига с наличие на авторефрактометър и компютризиран периметър.

5.1.2. Манипулационната на кабинета е оборудвана със: висока кушетка или манипулационна хирургическа маса, микрохирургически инструментариум за малки амбулаторни операции, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), стерилизатор. Последният не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация.

5.2. Очно отделение/клиника:

5.2.1. Необходимо оборудване за очно отделение към болниците съгласно раздел II, т. 2.5:

а) стандартно оборудване: биомикроскоп, зрителна таблица, визус проектор, набор пробни рамки и стъкла, триогледално стъкло, гониоскоп, тонометър, офталмоскоп, скиаскоп, таблици за цветно зрение, периметър, офталмометър, авторефрактометър - препоръчително;

б) микрохирургичен инструментариум за осъществяване на очни прегледи и манипулации, капки за очи и стерилни материали;

в) хирургични консумативи, превързочни материали;

г) възможности за индиректна офталмоскопия;

д) системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород;

е) болнични легла, реанимационни легла;

ж) болнични шкафове, гардероби, хладилници и осветителни тела;

з) средства за поддържане на текущи дезинфекции.

5.2.2. Необходимо оборудване за очна клиника на университетска болница:

а) стандартно оборудване: биомикроскоп, зрителна таблица, визус проектор, набор пробни рамки и стъкла, триогледално стъкло, гониоскоп, тонометър, офталмоскоп, скиаскоп, таблица за цветно зрение, периметър, офталмометър, авторефрактометър, YAG лазер, коагулационен лазер, ехограф (за ехографско изследване в А-mode и B-mode на пациент с очно заболяване), компютърен периметър, фундусова камера за флуоресцинова ангиография, фотодокументация;

б) микрохирургичен инструментариум за осъществяване на очни прегледи и манипулации, капки за очи и стерилни материали;

в) хирургични консумативи, превързочни материали;

г) възможности за индиректна офталмоскопия;

д) системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород;

е) болнични легла;

ж) болнични шкафове, гардероби, хладилници и осветителни тела;

з) средства за поддържане на текущи дезинфекции;

и) задължително изискване - проектор за диапозитиви, екрани, видеокасети за обучение; препоръчително - мултимедия.

5.3. Операционна зона (зала/зали, блок).

5.3.1. Стандартно оборудване във всяка операционна зала:

а) коаксиален микроскоп;

б) апарат за предна витректомия;

в) операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

г) операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на оперативното поле;

д) сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

е) електрокаутер;

ж) система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа;

з) анестезиологичен апарат, монитор, анестезиологични консумативи;

и) хирургически консумативи, превързочни материали.

5.3.2. Микрохирургичен инструментариум, специфичен според вида на изпълняваната оперативна намеса.

5.3.3. Ползваната очна апаратура подлежи на редовна профилактика и контрол за качество, изправност и безопасност.

5.3.4. Използваната стерилизация за нуждите на очните операции е централна и локална:

а) всеки операционен блок или операционна зала (зали) трябва да разполага с възможност за локална стерилизация;

б) в зависимост от възприетата в болничното заведение система за централна стерилизация трябва да бъде предвидена опаковъчна машина;

5.3.5. Стандартно и специализирано оборудване в операционен блок на очна университетска клиника:

а) коаксиален микроскоп;

б) апарат за предна витректомия;

в) операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

г) операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле;

д) възможности за индиректна офталмоскопия;

е) сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

ж) електрокаутер;

з) система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа;

и) анестезиологичен апарат, монитор, анестезиологични консумативи;

й) хирургически консумативи, превързочни материали;

к) ендолазер за операции на ретината - при наличие се осигурява високо качество на работа;

л) витреоретинален юнит - задължително при интрабулбални операции;

м) микроскоп с видеокамера и монитор за обучение;

н) система за широкоъгълно наблюдение на очно дъно (АБОС) - препоръчително;

о) факоемулсификатор - при наличие се осигурява високо качество на работа.

Раздел III

Интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти с очно заболяване

1. Интердисциплинарни консултации, които са наложителни при лечението на пациенти с очни заболявания:

1.1. Задължителни консултации:

а) специалист по анестезиология и интензивно лечение;

б) кардиолог;

в) педиатър при пациенти под 18 години.

1.2. Консултации по показания:

а) специалист по образна диагностика;

б) алерголог;

в) ендокринолог;

г) ендоскопист по профили;

д) специалист по клинична лаборатория;

е) неврохирург;

ж) специалист по лицевочелюстна хирургия;

з) УНГ-специалист;

и) хемостазеолог;

й) гастроентеролог;

к) нефролог;

л) уролог;

м) пулмолог;

н) гинеколог;

о) педиатър;

п) невролог;

р) психиатър;

с) ендокринолог;

т) химиотерапевт/лъчетерапевт;

у) профилирани тесни специалисти по хирургични болести;

ф) микробиолог;

х) клиничен патолог/цитолог;

ц) други.

2. Задължителните интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти в очно отделение на районна болница са:

2.1. Консултация с кардиолог.

2.2. Консултация с анестизиолог.

2.3. Допълнителна консултация с педиатър (пациенти до 18 години).

3. Задължителните интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти в очно отделение на областна болница са:

3.1. Консултация с кардиолог.

3.2. Консултация с анестезиолог.

3.3. Допълнителни консултации по показания с педиатър, профилиран интернист, ехографист, специалист по образна диагностика, химиотерапевт, радиолог или друг клиницист.

3.4. Допълнителна консултация с патоморфолог (пред-, интра-или постоперативна).

4. Задължителни интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти в очна клиника на университетска болница съгласно т. 1.1.

4.1. Допълнителни консултации съгласно т. 3.3 и 3.4.

4.2. Допълнителни специализирани консултации и съвместни хирургически дейности с тяснопрофилиран специалист по уши-нос-гърло, неврохирург, лицевочелюстен хирург и други лекари с хирургичен профил;

4.4. Допълнителни специализирани консултации с диагностична насоченост със специалист по образна диагностика, ендоскопска диагностика, клинична лаборатория, клинична хематология, клинична микробиология, клинична патология и други.

5. Консултация по т. 2, 3 и 4 може да бъде извършена както от специалист от същата болница, така също и от специалист от друга болница. При спешни състояния консултацията може да бъде извършена освен в лечебното заведение, където се лекува пациентът, също и в лечебното заведение на консултанта.

Раздел IV

Очни хирургични дейности и изисквания за извършването им

1. Операции с малък обем и сложност ("малка" хирургия).

1.1. Включват се заболявания на придатъците, корекция на цикатрикс в очната област, обработка и корекция на рана на придатъците.

1.2. Операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия и при хоспитализация по преценка.

1.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "а".

1.4. Списък на оперативните техники и манипулации:

1.4.1. отстраняване на чужди тела от роговица и конюнктива;

1.4.2. отстраняване калциеви инфаркти от конюнктивата;

1.4.3. термо- или криотерапия на роговицата;

1.4.4. туширане на роговицата;

1.4.5. шев на конюнктивата /непроникващи рани на роговица и склера;

1.4.6. циклодиатермия, циклокриокоагулация;

1.4.7. операция при халацион;

1.4.8. електроепилация на мигли.

2. Операции със среден обем и сложност ("средна хирургия").

2.1. Операции със среден обем се извършват при заболявания на придатъците, по-големи тумори, повърхностни увреждания на конюнктивата и роговицата, пластични операции на очните придатъци.

2.2. Извършват се винаги в операционна зала. Следоперативният контрол е задължителен.

2.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "б".

2.4. Списък на операциите:

2.4.1. задна склеротомия;

2.4.2. дисцизия на вторична катаракта;

2.4.3. предна витректомия като самостоятелна операция;

2.4.4. циклодиализа, иридектомия;

2.4.5. лазерна иридектомия и капсулотомия;

2.4.6. лазерна трабекулопластика или гониопластика при глаукома;

2.4.7. лазер коагулация за предотвратяване на отлепване на ретина и при съдови заболявания на ретината (един сеанс);

2.4.8. операция на птоза (тарзофронтална суспензия, Фазанела);

2.4.9. клепачна пластика с преместване на кожно ламбо;

2.4.10. пластична корекция простеснена или разширена клепачна цепка;

2.4.11. пластична корекция при ектропион или ентропион, трихиаза или дестихиаза;

2.4.12. отстраняване на конци от корнеа и склера;

2.4.13. евисцерация;

2.4.14. отстраняване на очната ябълка/енуклеация;

2.4.15. отстраняване на метални чужди тела от склерата;

2.4.16. парацентеза, промивка и възстановяване на предната очна камера;

2.4.17. дилатация на слъзни каналикули, сондиране на слъзни пътища при деца;

2.4.18. отстраняване на силиконова /рутениева пломба;

2.4.19. ексцизия на птеригиум;

2.4.20. операция на флегмон на орбитата или на слъзния сак;

2.4.21. операция на евертирани слъзни отвори;

2.4.22. екстирпация на слъзната жлеза.

3. Операции с голям обем и сложност ("голяма хирургия").

3.1. Извършват се при заболявания на вътреочни структури, перфориращи очни наранявания, реконструкции и пластики на придатъци и преден очен сегмент, отстраняване на вътреочни чужди тела при очни наранявания; операции на страбизъм.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Операциите изискват задължително следоперативно наблюдение на пациента от лекуващия лекар.

3.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "в".

3.4. Трябва да има осигурена възможност за настаняване на оперирания болен в клиника/отделение за интензивно лечение при налични индикации.

3.5. Списък на операциите:

3.5.1. газтампонада при отлепване на ретината;

3.5.2. вторична имплантация на вътреочна леща като самостоятелна операция;

3.5.3. операция на птеригиум с ламеларна кератопластика или лимбопластика;

3.5.4. възстановяване на костни стени на орбитата (например след фрактура);

3.5.5. пластика на клепачите със свободен кожен трансплантат;

3.5.6. клепачна пластика с кожно ламбо и свободен трасплантат;

3.5.7. реконструкция при нарушаване целостта на слъзните пътища или слъзния сак;

3.5.8. крио- или лазеркоагулация на тумор на ретината;

3.5.9. крио- или лазеркоагулация при ретинопатия на недоносеното;

3.5.10. корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул;

3.5.11. корекция на страбизъм чрез операция на всеки следващ прав очен мускул, допълнително към корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул;

3.5.12. корекция на страбизъм чрез операция на кос очен мускул;

3.5.13. корекция на страбизъм чрез операция на всеки следващ кос очен мускул, допълнително към корекция на страбизъм чрез операция на кос очен мускул;

3.5.14. екстирпация на слъзната торбичка;

3.5.15. дакриоцисториностомия;

3.5.16. операция на птоза с резекция на повдигащия клепача мускул;

3.5.17. оперативно отстраняване на очната ябълка (енуклеация) с поставяне на имплант;

3.5.18. шев на рани на роговица или склера с репозиция или отстраняване на пролабиращи тъкани;

3.5.19. екстракция на имплантирана вътреочна леща;

3.5.20. зашиване на рутениева пломба върху склера;

3.5.21. лазерно лечение на макула;

3.5.22. екзантерация.

4. Операции с голям обем и голяма сложност, високоспециализирана хирургия.

4.1. Извършват се при заболявания, изискващи висока хирургическа квалификация при заболявания на очните обвивки и вътреочни структури.

4.2. (отм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)

4.3. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Операциите изискват задължително следоперативно наблюдение на пациента от лекуващия лекар.

4.4. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "в".

4.5. Трябва да има осигурена възможност за настаняване на болния в клиника (отделение) за интензивно лечение при налични индикации.

4.6. Предоперативно и следоперативно са необходими специфични и специализирани грижи, манипулации и лечение.

4.7. Списък на операциите:

4.7.1. екстракапсулна екстракция на катаракта чрез метод иригация-аспирация или факоемулсификация, включително иридектомия и имплантация на интрауколарна леща;

4.7.2. екстракапсулна екстракция на катаракта чрез метод иригация-аспирация или факоемулсификация, включително иридектомия;

4.7.3. комбинирана операция при катаракта и глаукома;

4.7.4. трабекулоктомия, трабекулотомия при глаукома;

4.7.5. възстановителна операция при тежко наранена очна ябълка с нарушаване целостта на роговица и склера, засягане на ириса, на лещата на стъкловидното тяло и ретината;

4.7.6. трансплантация на роговица (Кератопластика);

4.7.7. трансплантация на склера;

4.7.8. кератопротезиране;

4.7.9. оперативно отстраняване на иридо-цилиарен/хориоидален тумор;

4.7.10. операция при отлепване на ретината със склеровгъващи инпланти и витректомия;

4.7.11. витректомия като самостоятелна операция;

4.7.12. отстраняване на немагнитни интрабулбарни чужди тела;

4.7.13. екстракция на луксирана в стъкловидно тяло леща;

4.7.14. пластично възстановяване на конюктивалния сак чрез трансплантация на устна лигавица и /или конюнктива при запазена очна ябълка или след енуклеация за поставяне на протеза;

4.7.15. възстановителна операция при перфориращо нараняване на роговица или склера с обработка на ириса и лещата;

4.7.16. отстраняване на интрабулбарни метални чужди тела с магнит;

4.7.17. оперативно отстраняване на ирисов тумор;

4.7.18. сутура на ИОЛ, цилиарна фиксация.

5. Обемът на очните хирургични дейности, които могат да се извършват в очно отделение или очна клиника, се определя от:

5.1. Оборудване:

5.1.1. на операционна зала;

а) стандартно;

б) профилирано;

5.1.2. наличия микрохирургичен инструментариум:

а) стандартен;

б) профилиран;

5.1.3. наличната допълнителна диагностична апаратура и техника - предоперативна и интраоперативна.

5.2. Минимална кадрова осигуреност съгласно раздел II, т. 3.1.3:

5.2.1. хирургичен екип на очно отделение в районна и областна болница съгласно т. 1.3 и 2.3;

5.2.2. хирургичен екип на очно отделение в областна и междуобластна болница съгласно т. 3.3;

5.2.3. анестезиолог.

5.3. Възможности за интердисциплинарни консултации и дейности.

5.4. Възможности за предоперативна и интраоперативна диагностика.

5.5. Възможности за предоперативно интензивно лечение, за избора на необходима анестезия и за водене на следоперативния период в отделения за интензивно лечение съгласно изискванията на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

6. Изисквания за извършване на операциите с малък обем и сложност ("малка хирургия").

6.1. Операциите могат да бъдат осъществени във:

а) амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по очни болести;

б) очен кабинет на лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ;

в) очен кабинет на отделение/клиника по очни болести;

г) операционна зала на очно отделение/клиника.

6.2. Оборудване на операционната зала - стандартно.

6.3. Микрохирургичен инструментариум - стандартен.

6.4. Операциите се извършват самостоятелно от хирург или от хирургичен екип - оператор и операционна сестра.

6.5. Прилага се локална инфилтрационна анестезия, след предварителна проба за алергия.

6.6. Обща анестезия - по преценка на анестезиолог.

6.7. Хоспитализация на пациента - не е необходима или е краткотрайна.

7. Изисквания за извършване на операциите със среден обем и сложност ("средна" хирургия).

7.1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Осъществяват се в операционна зала на:

а) лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ (медицински център с разкрити легла и диагностично-консултативен център с разкрити легла);

б) очно отделение/клиника в лечебно заведение за болнична помощ.

7.2. Оборудване на операционната зала - стандартно и профилирано.

7.3. Микрохирургичен инструментариум - стандартен и профилиран.

7.4. Предоперативни и интраоперативни консултации.

7.5. Анестезия съгласно изискванията на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

7.6. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Хоспитализация на пациента по преценка на лекуващия лекар.

8. Изисквания за извършване на операциите с голям обем и сложност ("голяма" хирургия):

8.1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Осъществяват се в операционна зала съгласно т. 7.1 от този раздел при спазване на изискванията на раздел II, т. 1.3 и 3.3.

8.2. Оборудване на операционната зала - стандартно и профилирано.

8.3. Микрохирургичен инструментариум - стандартен и профилиран.

8.4. Допълнителни диагностични възможности - предоперативни и интраоперативни според специфичните особености на извършваната операция.

8.5. Предоперативни и интраоперативни консултации.

8.6. Анестезия съгласно изискванията на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

8.7. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Хоспитализация на пациента по преценка на лекуващия лекар.

8.8. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) При индикации за критични нарушения в жизненоважните функции на организма пациентът първо се хоспитализира в отделение/клиника за интензивно лечение.

9. Очни намеси с голям обем и голяма сложност, високоспециализирана хирургия.

9.1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Осъществяват се в операционна зала съгласно т. 7.1 от този раздел при спазване на изискванията на раздел II, т. 1.3 и 3.3.

9.2. Оборудване на операционната зала - стандартно и профилирано.

9.3. Специфичен инструментариум - стандартен и профилиран.

9.4. Специфични хирургични консумативи - при специализирани очни операции.

9.6. Допълнителни диагностични възможности - предоперативни и интраоперативни според специфичните изисквания за специализирани очни операции.

9.7. Анестезия съгласно изискванията на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение".

9.8. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Хоспитализация на пациента по преценка на лекуващия лекар.

9.9. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) При индикации за критични нарушения в жизненоважните функции на организма пациентът първо се хоспитализира в клиника (отделение) за интензивно лечение.

Раздел V

Спешни състояния при очните заболявания - принципи на клинично поведение

Всички очни отделения/клиники в рамките на тяхната компетентност са задължени да диагностицират, приемат в стационара и лекуват очно болни от категорията "спешни състояния".

1. Травми и изгаряния.

1.1. Перфорация на очна ябълка (със или без чуждо тяло).

1.2. Тъпа травма със засягане на придатъците и очната ябълка.

1.3. Термично изгаряне - III А и Б и IV степен.

1.4. Химично изгаряне - III А и Б и IV степен.

1.5. Офталмия електрика.

1.6. Чуждо тяло в роговицата.

1.7. Хемофталм (травматичен).

2. Глаукома.

2.1. Остър глаукомен пристъп.

2.2. Некомпенсирана глаукома.

2.3. Малигнена глаукома.

2.4. Факогенна глаукома.

2.5. Постоперативна глаукома.

3. Съдово-циркулаторни смущения.

3.1. Остра съдова непроходимост на артерия централис ретине (ОСН на АЦР).

3.2. Остра съдова непроходимост на вена централис ретине (ОСН на ВЦР).

3.3. Артериална исхемична оптикопатия.

4. Възпалителни.

4.1. Абсцес на роговицата.

4.2. Роговична язва (със и без десцеметоцеле).

4.3. Остър увеит (преден, заден, невроувеит, двустранно засягане).

4.4. Възпалителен процес на зрителен нерв.

4.5. Ендофталмит.

4.6. Офталмия симпатика.

4.7. Флегмонозен дакриоцистит и аденит.

4.8. Флегмон на орбитата.

4.9. Абсцес на орбитата.

5. Отлепване на ретината.

5.1. Регматогенно отлепване на ретината.

5.2. Разкъсване, дупка или руптура в ретината.

6. Диабетна ретинопатия.

6.1. Оток на макулата с намаление на зрението.

6.2. Двустранна пролиферативна ретинопатия.

6.3. Неоваскуларна глаукома.

7. Социална спешност - двустранна обратима слепота.

8. Принципи за поведение при спешни състояния.

8.1. Лекарят от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ преценява за всеки конкретен случай дали състоянието на пациента позволява лечението да се проведе в амбулаторни или в стационарни условия.

8.2. По негова преценка могат да бъдат определени като спешни и други очни заболявания извън тези по т. 1 - 7.

8.3. Всички очни отделения/клиники, извършващи интрабулбарни очни операции, безотказно хоспитализират и оперират болни с открити очни травми.

8.4. При хоспитализация на спешно очно болни срокът за спешност е три дни.

Раздел VI

Критерии и показатели за качество на лечебната дейност по специалността "Очни болести"

1. Качеството на медицинското обслужване се определя от следните критерии:

1.1. Безопасност.

1.2. Удовлетвореност на пациента (доверие и комфорт).

1.3. Икономическа и социална ефективност.

1.4. Равенство на шансовете (социална справедливост).

1.5. Приемлива цена.

1.6. Достъпност и своевременност.

1.7. Адекватност.

1.8. Крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус).

2. Качествените показатели за оценка на офталмологичната помощ са:

2.1. Професионална квалификация и контрол върху нея.

2.2. Ефикасност и ефективност на диагностичната работа.

2.3. Ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение.

2.4. Ефикасност и ефективност на оперативното лечение.

2.5. Грижи за болния.

2.6. Контрол на асептиката и антисептиката.

2.7. Отсъствие на вътреболнична инфекция.

3. Количествени показатели за оценка на офталмологичните дейности са:

3.1. Използваемост на легловия фонд.

3.2. Оборот на легло.

3.3. Среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен.

3.4. Общ брой операции, оборот на операции на една операционна маса за денонощието.

3.5. Следоперативни усложнения.

3.6. Разпределение на операциите по вид, обем и сложност.

3.7. Съотношение между спешни и планови хоспитализации и операции.

3.8. Съвпадение на поликлиничната, стационарната (оперативната) и патоморфологична диагноза.

3.9. Оперативна активност.

3.10. Смъртност.

4. Контролът на качеството е задължителен за всеки очен кабинет/отделение/клиника. Резултатите се анализират и редовно обсъждат в съответния колектив.

5. Настъпилите оперативни усложнения трябва да бъдат обсъждани редовно, а всеки очен хирург трябва да има обратна връзка за отчитане на индивидуалния риск, изхождащ от резултатите.

6. Редовният анализ на отдалечените резултати от извършваната оперативна дейност да бъде задължителен и критичен. След задълбочения анализ се набелязват превантивни мерки с оглед недопускане на грешки в бъдеще.

Раздел VII

Права и задължения на пациента с очно заболяване

1. Пациентът има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си.

2. Пациентът с очно заболяване дава своето писмено информирано съгласие след подробни разяснения от лекаря относно:

2.1. естество на заболяването му, настъпили или очаквани усложнения в развитието на болестта, рискове от болестта, необходимост от лечение, вид на това лечение и очакван изход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни;

2.2. необходими изследвания (лабораторни и инструментални), ползата от тях за прецизиране на диагнозата, както и риска от усложнения, свързан с осъществяването им;

2.3. показания за операция, възможни варианти за оперативно лечение, обем на операцията, фактори, които повишават оперативния риск (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания и други), възможни следоперативни усложнения, очакван изход и прогноза;

2.4. анестезия, вид на анестезията и възможност от преход от местна към съчетана или обща анестезия, рискове при осъществяването ѝ, средства за предотвратяването им;

2.5. възможност за развитие на непредвидени усложнения в хода на самата операция и извършване на непредвидени, извънредни, животоспасяващи процедури, включително оперативни, несвързани пряко със заболяването, за което е осъществена хоспитализация.

3. Пациентът подписва декларация за информирано съгласие за оперативно лечение по образец (раздел VII.1).

4. Пациентът подписва декларация за информирано съгласие за участие на студенти, докторанти и специализанти в обсъждане на неговото заболяване и лечение по образец (раздел VII.2).

5. Пациентът е длъжен:

5.1. да спазва добра лична хигиена, да проведе хигиенна баня предоперативно;

5.2. да спазва лекарските препоръки за предоперативен режим и диета;

5.3. да осведомява лекуващия лекар и медицинския персонал за болестни състояния, представляващи риск за хирургичния екип - СПИН, хепатит и др.;

5.4. да осведомява лекуващия лекар, оператора и анестезиолога за заболявания, повишаващи оперативния риск - алергия, фамилна обремененост, придружаващи заболявания и др.;

5.5. да спазва реда, дисциплината, хигиената и тишината в очното отделение/клиника, както и правилника за вътрешния ред на лечебното заведение;

5.6. да съдейства при извършване на назначените му процедури като предоперативна подготовка и следоперативна рехабилитация;

5.7. да съдейства при прегледи, изследвания и манипулации от студенти и специализиращи лекари в университетски клиники (отделения) под ръководството на лекар-специалист по "Очни болести".

Раздел VII.1

ДЕКЛАРАЦИЯ

за информирано съгласие за провеждане на оперативно

лечение при очно заболяване

Уважаеми господине (госпожо),

Преди да попълните декларацията, внимателно я

прочетете. Подпишете я само след като се убедите напълно,

че разбирате всичко, написано по-долу.

Вие имате право да получите от лекуващия лекар

всякаква информация за оперативната процедура, обстоятел-

ствата, които я налагат, целта на провежданото оперативно

лечение и очаквания резултат, възможните нежелани усложне-

ния и потенциални рискове, свързани с операцията, за алтер-

нативни методи на лечение и прогнозите, в случай че не Ви

бъде проведено оперативното лечение.

Част II на декларацията се попълва само в случай,

че информираното съгласие се дава от законен представител

(попечител) на лице, което е недееспособно.

Долуподписаният .......................................................................................................................................................................,

ЕГН ..............................................................................................................................................................................

I. ДЕКЛАРИРАМ СЛЕДНОТО:

1. Получил/а съм достатъчно информация относно

очната операция.

2. Получил/а съм достатъчно информация за при-

чините, които налагат провеждането на тази операция.

3. Информиран/а съм за целта на провежданата

операция и очаквания резултат.

4. Информиран/а съм за рисковете и възможните

усложнения както по време на операцията, така и след

нейното приключване.

5. Информиран/а съм за съществуващите алтернативни

методи за лечение и рисковете, произтичащи от тях.

6. Прогнозата, в случай че не се проведе оперативно

лечение, ми беше обяснена напълно.

7. Доброволно се съгласявам да ми бъде извършена

очната операция.

Декларирам, че напълно разбирам горните

изявления.

II. Декларирам, че подписвам декларацията като

законен представител (попечител) на ..........................................................................................................................................................

...............................................................................................................................................................................,

ЕГН..............................., лицето на което ще бъде извършена очна

операция по мое съгласие.

Съставена в .................................................................................................................................................

(наименованието на лечебното заведение)

час: .................... /дата: ........................ /гр. .............................................................................................................

....................................................................................................................................................................................

(подпис или знак)

Раздел VII.2

ДЕКЛАРАЦИЯ

за информирано съгласие на пациента с очно заболя-

ване за участие на студенти, докторанти и специали-

занти в лечението

Уважаеми господине/госпожо,

Преди да попълните декларацията, внимателно я

прочетете. Подпишете я само след като се убедите на-

пълно, че разбирате всичко, написано по-долу.

Част II на декларацията се попълва само в

случай, че информираното съгласие се дава от законен

представител (попечител) на лице, което е недееспособно.

Долуподписаният ..........................................................................................................................................................................................,

ЕГН ..............................................................................................................................................................................

I. ДЕКЛАРИРАМ СЛЕДНОТО:

1. Съгласен/съгласна съм по време на провеждания

ми преглед да присъстват студенти, докторанти и специали-

занти, както и заболяването и лечението ми да бъдат

дискутирани с тях.

2. Съгласен/съгласна съм студенти, докторанти

и специализанти да участват в лечението ми, като

извършват определените от лекуващия ме лекар (лекар-

ски екип) медицински дейности и процедури.

3. Информиран/а съм, че дори и да откажа да

подпиша настоящата декларация, не може да ми бъдат

отказани необходимото лечение и грижи.

Декларирам, че напълно разбирам горните

изявления.

II. Декларирам, че подписвам декларацията като

законен представител (попечител) на ................................................................................................................................................

.........................................................................................................................................................................................,

ЕГН..............................., лицето на което ще бъде осъществено

лечение по мое съгласие.

Съставена в ...............................................................................................................................................................................

(наименованието на лечебното заведение)

час: ................../дата: ...................../гр. ..............................................................................................................

..................................................................................................................................................................................

(подпис или знак)