НАРЕДБА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ОТПАДЪЦИ

Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията, нормите и правилата за безопасност при осъществяване на дейностите по управление на радиоактивни отпадъци (РАО).

(2) Наредбата определя и изискванията, нормите и правилата за безопасност при избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация, съответно затваряне, на съоръженията за управление на РАО.

Чл. 2. (1) Управлението на твърдите РАО, които съдържат или са повърхностно замърсени с радионуклиди със специфична активност над нивата за освобождаване от регулиращ контрол, определени в Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения, се извършва по реда на наредбата.

(2) По реда на наредбата се управляват течните и газообразните радиоактивни отпадъци, ако надвишават нивата за изхвърляния в околната среда, определени по предложение на лицензианта в лицензиите, издадени по Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

(3) Нивата на разрешените изхвърляния в околната среда се определят въз основа на дозовите квоти за населението и се съгласуват с министъра на здравеопазването.

Чл. 3. (1) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, носят отговорност за безопасното им управление от тяхното образуване до момента на предаването им на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" или освобождаването им от регулиращ контрол.

(2) Лицата, осъществяващи дейности по управление на РАО, предприемат мерки за осигуряване на безопасното им управление, като:

1. отчитат взаимовръзките между всички дейности по генериране и управление на РАО;

2. прилагат разделен подход при управление на РАО в зависимост от специфичните им характеристики;

3. прилагат технологии и процедури, съответстващи на постиженията на науката и техниката и на международно признатия експлоатационен опит;

4. прилагат мерки за минимизиране на количеството РАО, подлежащо на погребване по отношение на обем и активност, чрез прилагане на подходящи технологии за обработване, временно съхраняване за радиоактивно разпадане, ограничаване на генерирането на РАО;

5. осигуряват навременно обработване на РАО до привеждането им във форма, осигуряваща безопасното им съхранение и погребване;

6. осигуряват погребване на РАО във възможно най-кратък срок след тяхното генериране;

7. водят отчет на РАО в съответствие с изискванията на наредбата;

8. осигуряват безопасността на съоръженията за управление на РАО на всички етапи от тяхното съществуване;

9. извършват оценка на безопасността на съоръженията за управление на РАО на всички етапи от тяхното съществуване;

10. осигуряват финансово дейностите по управление на РАО.

Чл. 4. При осъществяване на дейности по управление на РАО се отчита и несвързаното с радиационните им характеристики потенциално въздействие върху околната среда и здравето на персонала и населението.

Чл. 5. Въвежда се следната категоризация на твърдите РАО:

1. категория 1 - преходни РАО, които могат да бъдат освободени от контрол след подходящо обработване и/или временно съхранение за период от време не по-голям от 5 години, при което тяхната специфична активност намалява под нивата за освобождаване от контрол;

2. категория 2 - ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи радионуклиди в концентрации, при които не се изискват специални мерки за отвеждане на топлоотделянето при съхранение и погребване; радиоактивните отпадъци от тази категория се категоризират допълнително на:

а) категория 2а - кратко живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи главно кратко живеещи радионуклиди (с период на полуразпадане, по-кратък или равен на периода на полуразпадане на Cs-137), и дългоживеещи алфа-активни радионуклиди със специфична активност, по-малка или равна на 4.106) Bq/кg за отделна опаковка и по-малка или равна на 4.105) Bq/кg в целия обем на РАО;

б) категория 2б - дълго живеещи ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи дълго живеещи алфа-активни радионуклиди (с период на полуразпадане, по-дълъг от периода на полуразпадане на Cs-137) със специфична активност, надвишаваща границите за категория 2а;

3. категория 3 - високоактивни отпадъци, в които концентрацията на радионуклиди е такава, че топлоотделянето трябва да бъде взето предвид при съхранение и погребване.

Чл. 6. (1) Течните и газообразните РАО се категоризират в съответствие с изискванията на чл. 5, в зависимост от характеристиките на твърдите РАО, които се очаква да бъдат получени след тяхното кондициониране.

(2) В случаите, в които не е налична технология за кондициониране на течните или газообразните РАО, категоризацията се извършва, като се вземат предвид най-добрите съвременни технологии за кондициониране.

Чл. 7. (1) В зависимост от особеностите на прилаганите методи за управление на отпадъците лицензиантите и титулярите на разрешения по Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) могат да въведат допълнителни категории.

(2) Допълнителните категории по ал. 1 се разработват, така че да не противоречат на изискванията за категоризиране на РАО в съответствие с чл. 5 и 6.

(3) Категоризациите по ал. 1 заедно с обосновка за тяхното прилагане са част от програмите по чл. 14.

Чл. 8. Радиоактивните отпадъци се управляват така, че:

1. облъчването на персонала и населението не превишава границите, определени в наредбата и в Наредбата за основните норми за радиационна защита;

2. облъчването на персонала и населението се поддържа на най-ниско разумно достижимо ниво.

Чл. 9. При управлението на РАО се спазват следните ограничения:

1. годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението в резултат от нормалната експлоатация на едно или повече съоръжения за управление на РАО, разположени на една площадка, да не превишава 0,3 mSv;

2. годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението при проектни аварии в съоръжение за управление на РАО да не надвишава 5 mSv;

3. годишната индивидуална ефективна доза за съответната критична група лица от населението в резултат от съществуване на съоръжение за погребване на РАО след неговото затваряне да не превишава 0,3 mSv.

Чл. 10. В случай че оценената годишна доза при облъчване на кое да е лице от населението от съоръжението за управление на РАО е по-малка от 0,01 mSv, се приема, че са използвани най-добрите възможни средства за управление на РАО и е изпълнено изискването по чл. 8, т. 2 по отношение на населението.

Чл. 11. Забранява се разреждането на РАО с цел достигане на нивата по чл. 2.

Чл. 12. (1) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, са длъжни да прилагат мерки за ограничаване на генерирането на РАО и за избягване на натрупването на РАО на тяхната територия.

(2) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, прилагат мерки за:

1. намаляване генерирането на РАО при източника на тяхното образуване;

2. намаляване на обема и активността на РАО при тяхното последващо управление,

като мерките по т. 1 имат предимство пред мерките по т. 2.

(3) За осигуряване изпълнението на задълженията по ал. 1 лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, са длъжни:

1. да прилагат технологии и процедури, водещи до минимално генериране на РАО;

2. да разделят и сортират РАО в зависимост от характеристиките на РАО и предвидените методи за тяхното последващо управление, като не допускат смесването на радиоактивни и нерадиоактивни отпадъци;

3. да предотвратяват разпространението на замърсяване в съоръженията;

4. да използват механизмите за освобождаване на материали от регулиращ контрол;

5. да извършват дезактивация след проведен анализ "разход/полза";

6. да използват технологии за намаляване обема на РАО;

7. да съхраняват РАО, подлежащи на последващо освобождаване от контрол или на погребване.

(4) Изискванията на ал. 1 се отчитат на етап проектиране, строителство, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение или обект с радиоактивни вещества при:

1. избор на технология за постигане на целта, за която е предназначено съоръжението;

2. избор на материали за изграждане на съоръжението;

3. избор на проектни решения, улесняващи извеждането от експлоатация;

4. установяване на контрол на движението на радиоактивни материали в периода на експлоатация;

5. избор на процеси, оборудване и процедури за експлоатация на съоръжението.

Чл. 13. (1) Лицата, които управляват РАО, са длъжни да прилагат методи и процедури, улесняващи бъдещото им управление.

(2) Изборът на метод за обработване на РАО трябва да гарантира съответствие на получените РАО с критериите за приемане в съоръженията за съхранение и/или погребване.

(3) В случаите, в които не съществуват съоръжения за погребване на определен вид РАО, отпадъците се обработват, така че да не се ограничават възможните варианти за тяхното последващо управление освен в случаите, в които това е обосновано от гледна точка на безопасността.

Чл. 14. (1) Лицата, в резултат на чиято дейност се генерират РАО, разработват програми за управление на РАО, в които описват и обосновават предприетите и планираните дейности по управление на всички генерирани РАО до тяхното погребване или освобождаване от регулиращ контрол.

(2) Програмата по ал. 1 трябва да съдържа като минимум:

1. политика и цели на управление на РАО на лицензианта/титуляря на разрешението;

2. налични и прогнозни източници, потоци, количества и характеристики на РАО;

3. избрания вариант за управление на всеки поток РАО, включително срокове и дейности по обработване, съхранение и погребване или освобождаване от регулиращ контрол;

4. обосновка на избрания вариант, включително описание на разгледаните алтернативи, критериите за избор на вариант, направените основни предположения и наличието на възможности за погребване на отпадъците;

5. описание на възприетия подход за осигуряване на баланс между изискванията по чл. 13, ал. 3 и чл. 3, ал. 2, т. 5;

6. демонстрация на съответствие с националната стратегия за управление на РАО и с основните изисквания към управлението на РАО, произтичащи от ЗБИЯЕ (и наредбите по неговото прилагане);

7. основните рискове и неопределности при разработване на програмата и оценка на тяхното влияние върху нейното изпълнение;

8. описание на използвания подход за осигуряване на безопасността при управление на РАО;

9. описание на организационните мерки, осигуряващи изпълнение на програмата;

10. необходими за изпълнение на програмата финансови ресурси и източници на финансиране.

(3) Програмата по ал. 1 се актуализира при настъпване на съществени изменения в използваните методи, технологии и процедури по управление на РАО и при промяна на нормативните изисквания по безопасност, но най-малко веднъж на 3 години.

(4) В случаите, в които се предвижда предаване на РАО на ДП "Радиоактивни отпадъци", програмата по ал. 1, както и нейните изменения се съгласуват с предприятието.

Чл. 15. При предварителното преработване:

1. чрез измерване или други методи се определят характеристиките на РАО, необходими за определяне на подходящ метод за тяхното преработване и кондициониране;

2. радиоактивните отпадъци се сортират в зависимост от важните за тяхното бъдещо управление характеристики;

3. характеристиките на РАО се променят по начин, улесняващ тяхното опаковане, превозване и подготовка за следващите етапи на обработване.

Чл. 16. Дейностите по преработване на РАО се осъществяват при спазване на следните изисквания:

1. минимизиране на крайния обем получени РАО;

2. улесняване на процеса на последващо кондициониране;

3. съхраняване на информацията за характеристиките на РАО, получена при предварителното им преработване и, при нужда, допълнително определяне на характеристики на РАО, необходими за тяхното бъдещо управление.

Чл. 17. (1) Радиоактивните отпадъци се кондиционират при осигуряване на:

1. химическа и физическа съвместимост между отпадъка, матрицата и контейнера;

2. максимална хомогенност на формата РАО;

3. минимално свободно пространство в контейнера;

4. ниска степен на измиваемост на формата на РАО;

5. контрол върху съдържанието на комплексообразуващи и органични реагенти.

(2) Получените в резултат на кондициониране РАО трябва да отговарят на изискванията за съхранение и/или погребване в съоръженията, в които се предвижда да бъдат съхранявани и/или погребвани.

(3) Лицата, осъществяващи дейности по кондициониране на РАО, разработват технически спецификации на опаковките произведени РАО в съответствие с критериите за приемане в съоръженията за съхранение и/или погребване.

Чл. 18. (1) При съхраняване на РАО трябва да се осигури изолация на съдържащите се в отпадъка радионуклиди и опасни вещества от населението и околната среда за целия предвиден срок на съхранение.

(2) Радиоактивните отпадъци се съхраняват по начин, улесняващ последващите дейности с тях.

(3) Методът на съхранение на РАО трябва да позволява тяхното извличане по всяко време, без да се налага проектиране на допълнителни съоръжения.

(4) Радиоактивните отпадъци, подлежащи на последващо освобождаване от контрол, се съхраняват отделно от другите РАО и се маркират по подходящ начин.

Чл. 19. (1) Лицата, съхраняващи преработени или кондиционирани РАО, разработват критерии за приемане на РАО за съхранение в съответното съоръжение.

(2) Критериите по ал. 1 се обвързват с резултатите от оценката на безопасността на съоръжението за съхранение и съдържат като минимум изисквания към:

1. радиоактивния състав и концентрациите на радионуклиди в опаковката;

2. стойността на мощността на дозата гама-лъчение на повърхността и на определени разстояния от стените на опаковката;

3. химически, физически, механични и биологични свойства на РАО;

4. размери и способности на контейнера да запазва механичната си цялост и да осигурява изолация на съдържащите се в него РАО за предвидения срок на съхранение.

Чл. 20. (1) Приемането на РАО в съоръжение за съхранение се извършва след проверка на придружаващата документация за установяване на съответствието на постъпващите РАО с критериите за приемане.

(2) Лицата, експлоатиращи съоръжения за съхранение на РАО, разработват програми за проверка на качеството на постъпващите РАО чрез тестове, измервания и вземане на проби.

Чл. 21. (1) Погребването на РАО трябва да осигури защитата на здравето на персонала и населението и на околната среда по време на експлоатация на съоръжението за погребване и след неговото затваряне, като се предотврати неконтролирано разпространение на радиоактивни вещества и се осигури тяхната изолация от биосферата.

(2) Постигането на целта по ал. 1 се осъществява чрез пасивни средства и не разчита на мониторинга и административния контрол след затваряне на съоръжението.

Чл. 22. (1) Начинът на погребване на РАО се определя въз основа на вида, категорията, активността и радионуклидния състав на РАО.

(2) В съответствие с категоризацията по глава втора твърдите РАО от категория 2а се погребват повърхностно или геоложко, а РАО от категория 2б и 3 - само в съоръжения за геоложко погребване.

Чл. 23. (1) Лицата, които експлоатират съоръжения за погребване на РАО, разработват процедури и критерии за приемане на РАО в съоръжението.

(2) Критериите за приемане по ал. 1 се разработват въз основа на оценка на безопасността на съответното съоръжение за погребване и отразяват други изисквания към приеманите РАО, свързани с проекта или условията на издадените разрешения и лицензии по ЗБИЯЕ.

(3) Критериите за приемане на РАО включват като минимум изисквания към:

1. обща и специфична активност и радионуклиден състав на всяка опаковка;

2. формата на отпадъка;

3. мощността на дозата и замърсяването на повърхността на опаковките;

4. съдържание на материали, които могат да доведат до процеси, като генериране на газове и/или топлина, корозия и раздуване на опаковките, или ускоряват миграцията на радионуклиди;

5. количество свободна течност в опаковките;

6. съдържание на химически или биологически опасни вещества;

7. запалимост и пирофорност;

8. размери, тегло, здравина и други механични свойства, важни за дейностите по манипулиране и разполагане в съоръжението;

9. маркировки и идентификационни знаци.

Чл. 24. (1) Приемането на РАО в съоръжение за погребване се извършва след проверка на съответствието на постъпващите РАО с критериите за приемане чрез преглед на придружаващата документация и измервания.

(2) Лицата, експлоатиращи съоръжения за погребване на РАО, разработват програми за верификация на резултатите от проверката по ал. 1 чрез тестове, измервания и вземане на проби.

Чл. 25. (1) Жизненият цикъл на съоръжение за обработване и съхраняване на РАО включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация.

(2) Жизненият цикъл на съоръжение за погребване на РАО включва етапите на избор на площадка, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация, експлоатация и затваряне.

(3) Безопасността на съоръженията за обработване и съхраняване на отпадъци се осигурява за целия им жизнен цикъл, а на съоръженията за погребване на РАО - и за периода след тяхното затваряне.

Чл. 26. (1) Безопасността на съоръженията за управление на РАО се основава на прилагане на концепцията на дълбоко ешелонирана защита, която се основава на едновременното прилагане на система от физически бариери и административни мерки, осигуряващи следните нива на защита:

1. система от последователни физически бариери по пътя на разпространение на радиоактивните вещества в околната среда;

2. система от технически и организационни мерки за защита на бариерите и запазване на тяхната ефективност;

3. система от технически и организационни мерки за защита на населението и околната среда.

(2) Системата от физически бариери на всяко съоръжение се определя в проекта на съоръжението. Безопасността на съоръжението не бива да зависи изцяло от дадена бариера.

(3) Концепцията на дълбоко ешелонираната защита се осъществява при проектиране, въвеждане в експлоатация, експлоатация и извеждане от експлоатация и се прилага за всички експлоатационни състояния на съоръжението.

(4) Безопасността на съоръженията за погребване на РАО след тяхното затваряне трябва да се осигурява напълно от инженерните и естествени бариери и да не зависи от мерките за контрол след затваряне и/или други активни мерки.

Чл. 27. Характеристиките на площадката на съоръжение за управление на РАО трябва да отговарят на приложимите изисквания към площадката на атомна централа съгласно Наредба за осигуряване на безопасността на атомни централи и на допълнителните изисквания, съгласно наредбата.

Чл. 28. (1) Проектът на съоръжение за управление на РАО трябва да осигури:

1. че съоръжението ще изпълнява предназначението си с отчитане на взаимовръзките между всички етапи на генериране и управление на РАО;

2. че при нормална експлоатация, очаквани експлоатационни състояния и проектни аварии няма да бъдат надхвърлени установените граници на дозата, определени в чл. 9, т. 1 и 2;

3. че при очаквани състояния и събития (нормална еволюция) в съоръжение за погребване на РАО няма да бъдат надхвърлени установените граници на дозата, определени в чл. 9, т. 3, за периода след затваряне на съоръжението;

4. че възможността за надпроектни аварии, а в случай на съоръжение за погребване - за нарушаване на изолиращите свойства на системата в резултат на човешка дейност и природни явления с ниска вероятност, е сведена до разумно достижимия минимум.

(2) Проектът определя необходимите за осъществяване на целите по ал. 1 проектни предели, експлоатационни състояния, класификация по безопасност на съоръжения, системи и компоненти (ССК) и важни допускания при проектирането.

Чл. 29. (1) Проектът на съоръжение за управление на РАО се основава на прилагането на концепцията на дълбоко ешелонираната защита по чл. 26 и има за цел да предотврати:

1. създаване на условия, водещи до нарушаване целостта на физическите бариери;

2. отказ на физическа бариера, ако са налице условията по т. 1;

3. отказ на физическа бариера като последствие от отказ на друга физическа бариера.

(2) Проектните технически решения, технологии и процедури се определят така, че при всички експлоатационни състояния и проектни аварии се гарантира задържане на радиоактивните вещества в установените граници.

(3) Проектните технически решения, технологии и процедури се определят и обосновават в съответствие с постиженията на науката и техниката и на международно признатия експлоатационен опит.

Чл. 30. Проектните предели включват като минимум:

1. изисквания към постъпващите в съоръжението РАО с отчитане на характеристиките на РАО, за чието управление е предназначено съоръжението;

2. произтичащите от последващите етапи на управление на РАО изисквания към характеристиките на РАО след тяхното обработване или складиране в съоръжението;

3. радиологични и други технически критерии за приемливост при всички експлоатационни състояния, проектни и надпроектни аварии;

4. критерии за защита на физическите бариери, ограничаващи разпространението на радиоактивни вещества.

Чл. 31. (1) За определяне на граничните условия, в съответствие с които се проектират, изработват и монтират ССК, важни за безопасността, в проекта трябва да бъдат определени изходните събития за очаквани експлоатационни състояния, проектни и надпроектни аварии.

(2) Списъкът от изходни събития трябва да покрива всички вероятни събития с вътрешен или външен характер във всички експлоатационни режими на съоръжението и включва събития, като:

1. пълен или частичен отказ на ССК;

2. човешки грешки;

3. външни събития с естествен произход или причинени от човешка дейност.

(3) Изборът на постулираните изходни събития се основава на използване на детерминистични или вероятностни методи или на комбинация от двата метода.

(4) Постулираните изходни събития трябва да бъдат определени при следване на ясно определена и добре документирана процедура.

(5) Списъкът на първоначално определените изходни събития трябва да бъде преоценяван по време на разработване на проекта и оценката на безопасността на съоръжението и трябва да включва итеративен подход с взаимодействие между проекта и оценката.

Чл. 32. (1) Проектът на съоръжение за управление на РАО трябва да отчита следните вътрешни за съоръжението събития:

1. пожар и/или експлозия;

2. нарушаване на физическата цялост на въртящи се механизми, водещо до образуване на летящи детайли;

3. въздействие върху ССК в резултат на падане на тежки предмети, летящи детайли, удар и др.;

4. отказ на ССК в резултат на вътрешни процеси, като корозия и стареене;

5. събития, включително човешки грешки, водещи до загуба на контрол върху технологичния процес;

6. събития, водещи до резки отклонения в налягането или температурата на технологичните процеси;

7. вътрешни наводнения или реактивни струи в резултат на скъсвания и течове на тръбопроводи, помпи и клапани.

(2) Проектът трябва да отчита и невключени в списъка по ал. 1 вероятни изходни събития, водещи до нарушаване на функция по безопасност и причинени от отказ на оборудване или човешки грешки.

Чл. 33. Проектът трябва да отчита следните външни събития и опасности, характерни за площадката на съоръжението:

1. екстремни климатични условия;

2. земетресения;

3. външни наводнения;

4. падане на среден пътнически самолет;

5. индустриални дейности и транспорт в близост до площадката.

Чл. 34. (1) Всички ССК трябва да бъдат определени и класифицирани на базата на тяхната важност за безопасността. Те се проектират, изработват, монтират, изпитват, експлоатират и поддържат по начин, който осигурява тяхното качество и надеждност в съответствие с тяхната класификация.

(2) Класификацията на ССК се основава на детерминистични методи, допълвани, където е подходящо, с вероятностни методи и инженерна оценка, с отчитане на следните фактори за определена ССК:

1. изпълняваната функция на безопасност;

2. последствията от отказа да бъде изпълнена функцията на безопасност;

3. честотата на изпълнение на функцията на безопасност;

4. времето след постулираното изходно събитие или периода, за който е необходимо изпълнение на функцията на безопасност.

(3) Класификацията трябва да определи за всеки клас на безопасност:

1. подходящите норми и стандарти за проектиране, изработване, монтиране и инспектиране;

2. степента на резервиране, необходимостта от аварийно електрозахранване, квалификацията за работа при определени експлоатационни състояния и аварийни условия;

3. степента на работоспособност на ССК, която трябва да бъде отчетена в детерминистичните анализи на безопасността;

4. мерките за осигуряване на качеството.

Чл. 35. (1) Съоръженията, системите и компонентите, важни за безопасността, трябва да издържат условията на постулираните изходни събития с достатъчен запас.

(2) За определяне на случаите, в които е необходимо прилагане принципите на разнообразие, резервиране и независимост за постигане на необходимата надеждност, в проекта се анализират и отчитат възможностите за откази по обща причина.

(3) Отказът на ССК от даден клас на безопасност не трябва да предизвиква отказ на ССК от по-висок клас на безопасност. Спомагателните системи, обслужващи ССК, важни за безопасността, се класифицират в същия клас на безопасност.

Чл. 36. (1) При проектиране и избор на конструктивни материали на ССК, важни за безопасността, се отчита влиянието на експлоатационните състояния и проектните аварии върху техните характеристики и работоспособност.

(2) В проекта се определят процедурите за квалификация на ССК, важни за безопасността, които потвърждават изпълнението на предвидените функции през техния проектен срок с отчитане на възможните въздействия и условията на околната среда (вибрации, температура, налягане, реактивни струи, електромагнитни смущения, стареене, облъчване, влажност и вероятни комбинации от тях), които се очакват при всички експлоатационни състояния и проектни аварии.

(3) Условията на работа на ССК, важни за безопасността, се имитират чрез изпитвания, анализи или в комбинация от двата способа.

Чл. 37. (1) Съоръжението за управление на РАО се въвежда в експлоатация съгласно програма, разработена от експлоатиращия, регламентираща мерките за въвеждане на системите и компонентите в експлоатация, за проверка на съответствието им с проектните спецификации, изисквания и характеристики.

(2) Експлоатацията на съоръжение за управление на РАО се извършва след успешни изпитвания с имитатори на РАО и с реални РАО.

Чл. 73. Лицата, осъществяващи дейности по управление на РАО, прилагат система за осигуряване на качеството, която гарантира:

1. ефективна организация на дейностите, свързани с управлението на РАО и експлоатацията, обслужването и контрола на системите, необходими за управление на отпадъците в съответствие с проектните изисквания;

2. поддържане на отчет, контрол и архивиране на документацията по управлението на РАО и използваните съоръжения;

3. повишаване културата на безопасност и квалификацията на персонала;

4. разработване и прилагане на вътрешни документи (процедури, инструкции и методики) за осигуряване на безопасността и радиационната защита при управление на РАО;

5. контрол на съответствието на дейностите по управление на РАО с изискванията за безопасност и радиационна защита.

Чл. 74. С програмата за осигуряване на качеството при управление на РАО се определят:

1. организацията на дейностите по управление на РАО, обучението и квалификацията на персонала и контролът на документацията;

2. мерките за контрола на изпълнението на проекта и извършените изменения, оценката на установените недостатъци, извършваните ремонтни дейности и анализът на събития и откази на оборудването;

3. мерките при констатиране на несъответствие с изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита;

4. мерките за контрол и изпитвания на крайния продукт;

5. обемът и процедурите за радиационен контрол и контролираните радиационни показатели:

а) наблюдавани съоръжения и класификация на помещенията;

б) стойности и допустими отклонения на контролираните радиационни показатели при нормална работа и аварии;

в) периодичност на измерване на радиационните показатели;

г) методи за провеждане на общ и индивидуален дозиметричен контрол;

д) технически средства за радиационен контрол, данни за измервателната апаратура (тип, модел, сериен номер, свидетелство за метрологична проверка) и средства за защита на персонала;

6. обемът и процедурите за регистриране и архивиране на основните характеристики на РАО:

а) данни за източника и мястото на получаване, категорията и количеството на РАО, методите на обработване, съхраняване и погребване;

б) радиационни свойства, като обща и специфична активност, радионуклиден състав, наличие на делящ се материал, мощност на дозата на повърхността на опаковката и повърхностно замърсяване;

в) химични свойства, като химичен състав, химична стабилност, пирофорност и възпламеняемост, реактивност, корозионност, отделяне на газ, токсичност, разграждане на органични вещества;

г) физични свойства, като плътност, хомогенност, електропроводимост, порьозност, наличие на свободни пространства и вещества, които влияят на физичните свойства;

д) механични свойства, като устойчивост на удар и налягане;

е) термични свойства, като топлопроводимост, топлоотделяне, устойчивост на температурни натоварвания;

ж) биологични свойства, като биологична деградация;

з) защита и контейнери.

Чл. 75. (1) Не по-рядко от един път годишно се извършва проверка по прилагането на системата за осигуряване на качеството от комисия, определена от ръководителя на организацията, която управлява РАО.

(2) Лицата, които осъществяват дейности по управление на РАО, съхраняват надлежно данните по чл. 74, т. 6 до предаването им на лице, отговорно за последващо управление на РАО, но не по-малко от 50 години.

Чл. 76. Спазване на изискванията и критериите за безопасност се доказват чрез оценка на безопасността на съоръжение за управление на РАО.

Чл. 77. (1) Оценката на безопасността трябва да съдържа анализ на способността на съоръжението да изпълни функциите си по безопасност при нормална експлоатация и в случай на очаквани състояния и събития, а така също и в случай на аварии и събития с ниска вероятност, а за съоръжение за погребване на РАО - и при нарушаване на защитните бариери в резултат на човешка дейност след затваряне на съоръжението.

(2) Оценката на безопасността описва и обосновава мерки за намаляване на вероятността от разпространение на радионуклиди в околната среда в резултат на човешка дейност на площадката след затваряне на съоръжението.

Чл. 78. (1) При оценка на безопасността след затваряне на съоръжението за погребване за очаквани състояния и събития (нормална еволюция на системата за погребване) се използва критерият по чл. 9, ал. 2.

(2) В случай на събития с малка вероятност и човешка дейност на площадката на съоръжение за погребване след затваряне като критерии за безопасност се прилагат установените в нормативните актове нива за намеса.

Чл. 79. (1) Оценката на безопасността се основава на използването на данни и консервативни допускания, гарантиращи, че оцененото облъчване на персонала и населението е, с голяма степен на вероятност, по-високо от реално очакваното.

(2) При сравняване на различни концепции и проектни решения, както и за целите на оптимизацията на радиационната защита могат да се използват и реалистични допускания, при условие че е възприет еднакъв подход към всички оценявани концепции, проектни решения и варианти.

(3) При оценка на последствията от надпроектни аварии и нарушаване на изолиращите свойства на системата за погребване вследствие на човешка дейност и събития и процеси с малка вероятност се разрешава използването на методи с по-ниска степен на консерватизъм.

Чл. 80. (1) За оценка на безопасността на съоръжения за управление на РАО се използват детерминистични методи за анализ.

(2) Използването на вероятностен подход към оценката на безопасността се разрешава след дадени изрични указания за всеки конкретен случай от председателя на АЯР.

Чл. 81. Оценката на безопасността на съоръженията за управление на РАО трябва да разчита, доколкото е възможно, на експериментални данни за характеристиките на РАО, инженерните бариери и площадката. При използване на литературни данни се прилага принципът за консерватизма на данните и допусканията по чл. 79, ал. 1.

Чл. 82. (1) Оценката на радиационното въздействие на съоръжения за погребване на РАО трябва да обхваща период от време, достатъчен за достигане на максималната прогнозна доза за населението.

(2) Оценката на безопасността трябва да демонстрира валидността на използваните модели и входни данни за периода от време на оценката.

Чл. 83. Оценката на безопасността трябва да съдържа анализ на чувствителността на използваните модели и анализ на неопределеностите на входните данни и получените резултати.

Чл. 84. Оценката на безопасността се разработва за различни етапи от жизнения цикъл на съоръжение за управление на РАО. Направените при осъществяване на оценката на безопасността допускания се отразяват при изпълнение на дейностите, за които е изготвена съответната оценка.