НАРЕДБА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА"

Отменена с Параграф единствен от заключителните разпоредби на Постановление № 17 от 28 януари 2016 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Ветеринарна медицина" - ДВ, бр. 9 от 2 февруари 2016 г., в сила от 06.02.2016 г.

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" от професионално направление "Ветеринарна медицина" на образователно-квалификационната степен "магистър" с професионална квалификация "ветеринарен лекар" се придобива във висши училища, които отговарят на изискванията на Закона за висшето образование и на наредбата.

(2) Формата на обучение е редовна.

Чл. 2. Обучението по специалността "Ветеринарна медицина" е с продължителност 11 семестъра, съответстващи на 5 и половина учебни години, с общ минимален хорариум 4260 часа.

Чл. 3. (1) Приемането на студенти за обучение по специалността "Ветеринарна медицина" се извършва чрез писмен конкурсен изпит по биология, който се провежда в рамките на кандидатстудентската сесия.

(2) Конкурсните работи се оценяват по шестобалната система.

Чл. 4. (1) Обучението включва задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Задължителните учебни дисциплини и минималният им хорариум са:

(3) Висшите училища могат да включват в учебния план като задължителни учебни дисциплини и други освен посочените в ал. 2.

(4) Хорариумът на факултативните учебни дисциплини не може да надхвърля 10 на сто от общата аудиторна заетост по учебен план.

Чл. 5. (1) Лекционните курсове по задължителните учебни дисциплини и семестриалните изпити към тях се провеждат от хабилитирани в съответното научно направление преподаватели.

(2) С решение на академичния съвет до 30 на сто от лекционните курсове и семестриалните изпити към тях по задължителните учебни дисциплини могат да бъдат възлагани на нехабилитирани преподаватели с образователна и научна степен "доктор" или с научна степен "доктор" в съответното научно направление.

(3) Не по-малко от 70 на сто от хабилитираните преподаватели по задължителните учебни дисциплини са на основна работа във висшето училище.

Чл. 6. (1) Обучението включва и практическа подготовка с общ хорариум 700 часа, която се осъществява, както следва:

1. практика по животновъдство - до седми семестър с продължителност не по-малко от 2 седмици - 60 часа;

2. клиничен стаж след осми семестър с продължителност не по-малко от 4 седмици - 160 часа;

3. преддипломен стаж след приключване на десети семестър - 12 седмици - 480 часа.

(2) Практическата подготовка на студентите се организира от висшето училище на базата на сключени договори между него и Националната ветеринарномедицинска служба и се провежда в самостоятелно обособени факултетски клиники и лаборатории, в структурите на Националната ветеринарномедицинска служба, в частни ветеринарномедицински клиники и амбулатории и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на суровини и храни от животински произход.

Чл. 7. (1) Обучението завършва с държавни изпити, които се провеждат в две групи дисциплини:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) вътрешни незаразни болести, хирургия, акушерство, репродукция и репродуктивни нарушения;

2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) хигиена, технология, контрол на храните от животински произход, инфекциозни болести и паразитология.

(2) Висшите училища могат да включват и други задължителни учебни дисциплини, по които да се полагат държавни изпити.

(3) Всеки държавен изпит се полага пред държавна изпитна комисия, включваща най-малко по един хабилитиран преподавател от посочените в ал. 1 дисциплини. В комисията могат да бъдат включени и външни за висшето училище лица.

(4) Съставът на всяка изпитна комисия се определя със заповед на ректора на висшето училище.

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план, в който са отразени изискванията на наредбата, получават диплома за висше образование на образователно-квалификационната степен "магистър" и професионална квалификация "ветеринарен лекар".

(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2005 г.) Лицата, получили диплома за висше образование по специалността "Ветеринарна медицина" и професионална квалификация "ветеринарен лекар", могат да упражняват ветеринарномедицинска професия при условията и по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.