НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА АВТОНОМНИ МЕРКИ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА МИТАТА

Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране на митата.

Чл. 2. Автономните мерки за суспендиране на митата се въвеждат два пъти в годината, като приетите до 10 декември се прилагат от 1 януари следващата година, а приетите до 10 юни се прилагат от 1 юли същата година, с изключение на случаите по чл. 15, ал. 3.

Чл. 3. Автономните мерки за суспендиране на митата са пълни (с цялостно премахване на ставките на автономните мита) или частични (с процентно намаляване на ставките на автономните мита).

Чл. 4. Когато автономната мярка за суспендиране на митата е въведена за определено количество от стоките, тя представлява автономна тарифна квота.

Чл. 5. Автономната мярка за суспендиране на митата има временен характер и се въвежда за срок не по-дълъг от 12 месеца. Действието на автономната мярка за суспендиране на митата може да бъде продължавано за същия срок.

Чл. 6. (1) Автономните мерки за суспендиране на митата се прилагат само при митническо оформяне на стоки за режим внос независимо от страната на произход или изпращане.

(2) Всяко лице може да се ползва от въведена автономна мярка за суспендиране на митата, независимо дали е участвало в процедурата за нейното въвеждане.

Чл. 7. Автономните мерки за суспендиране на митата не могат да заместват базовите мита по смисъла на споразуменията за свободна търговия, по които Република България е страна, и не могат да се считат нито за конвенционални, нито за автономни ставки на митата по смисъла на чл. 26а от Закона за митниците.

Чл. 8. (1) Автономна мярка за суспендиране на митата може да бъде въведена за определена стока, която е суровина, материал, полуготово изделие или компонент за производство, при условие че:

1. в страната няма добив или производство на такава стока или тя е в недостатъчно количество;

2. стоката не може да бъде доставена от страни, с които Република България има сключени споразумения за свободна търговия;

3. стоката не може да бъде доставена в рамките на друго преференциално третиране.

(2) При условията на ал. 1 автономна мярка за суспендиране на митата може да бъде въведена и за крайно изделие, когато:

1. изделието не може да бъде продавано на крайни потребители без последващо съществено преработване, или

2. изделието представлява съществена част от по-голямо крайно изделие, за чието функциониране то е необходимо.

Чл. 9. Автономна мярка за суспендиране на митата се въвежда само при условие че размерът на митните сборове, които биха възникнали за една година при вноса на стоката, надвишава 40 000 лв.

Чл. 10. (1) Не се въвежда автономна мярка за суспендиране на митата, когато за стоката е въведено антидъмпингово мито или защитна мярка, както и в случаите, когато за стоката са въведени забрани и ограничения.

(2) Не се въвежда автономна мярка за суспендиране на митата и в случаите, когато е налице добив или производство в достатъчно количество на идентични, еквивалентни или заместващи стоки или такива стоки биха могли да се доставят от страни, с които Република България има сключени споразумения за свободна търговия.

Чл. 11. Автономна мярка за суспендиране на митата може да се въведе по искане на заинтересуваните лица. Искането може да бъде за първоначално въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата, както и за удължаване на срока или за разширяване обхвата на действаща автономна мярка за суспендиране на митата.

Чл. 12. Искане за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата може да се прави само от местни лица - производители, които ще използват стоките за производство или преработка, или от тяхна браншова организация.

Чл. 13. (1) Искането за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата съдържа:

1. име и адрес на подателя на искането;

2. код на стоките по Комбинираната номенклатура на Република България;

3. точно описание на стоките съгласно критериите на митническата тарифа;

4. допълнителна информация, като търговско наименование на стоката, вид на продукта, в който ще се вложи вносната стока, и крайно предназначение на този продукт; за стоки, представляващи химически продукти - CAS номер и химическа формула;

5. име и адрес на чуждестранното лице - производител на вносните стоки;

6. декларация, че вносните стоки не са предмет на изключително търговско споразумение;

7. име и адрес на предприятия, известни в страната или в страни, с които Република България има сключени споразумения за свободна търговия, към които лицето е направило запитване за доставка на идентични, еквивалентни или заместващи стоки, дата и резултатите от всяко запитване и причини, поради които продуктите на тези предприятия не са подходящи за целите на производството;

8. специфична информация относно прилагането на подобна автономна мярка за суспендиране на митата, съществуването на обвързваща тарифна информация и др.;

9. информация относно вноса за предшестващата и текущата година - стойност и количество;

10. очакван годишен внос при действие на мярката - стойност и количество;

11. период, за който се иска въвеждане на мярката;

12. приложима ставка на митото към момента на подаване на искането;

13. размера на митните сборове на годишна основа, които биха били дължими, ако не се въведе поисканата мярка;

14. приложения.

(2) В искането по ал. 1 се посочва конкретната информация, която следва да се счита за поверителна.

Чл. 14. (1) Исканията по чл. 11 трябва да съдържат подробно описание на стоките, като се използват наименованията и изразите от Комбинираната номенклатура или наименованията съгласно ISO, INN, IUPAC или CI.

(2) Измерителните единици трябва да са в съответствие с Международната система за измерителните единици, като методите на изследване и стандартите да са международно признати.

(3) Исканията трябва да са придружени от документация, която да дава възможност за цялостно изследване на стоката (технически данни, обяснителни бележки, брошури, статистически данни, мостри, издадени обвързващи тарифни информации и др.).

Чл. 15. (1) Исканията за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата се подават до министъра на финансите, който ги предоставя за становище на Комитета по Интегрираната митническа тарифа, създаден с Постановление № 289 на Министерския съвет от 2001 г. за приемане на Комбинираната номенклатура и въвеждане на Интегрираната митническа тарифа на Република България (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 84 и 117 от 2002 г. и бр. 55 от 2003 г.).

(2) Исканията, подадени в периода от 1 април до 30 септември, се разглеждат от Комитета по Интегрираната митническа тарифа до 15 ноември, а исканията, подадени в периода от 1 октомври до 31 март - до 15 май.

(3) Изключения от ал. 2 се допускат само в случаи на въвеждане на автономни тарифни квоти за внос на основни храни или други жизненоважни стоки.

Чл. 16. (1) Комитетът по Интегрираната митническа тарифа в сроковете по чл. 15, ал. 2 разглежда исканията за въвеждане на автономни мерки за суспендиране на митата и представя на министъра на финансите мотивирано становище по въвеждането на мярката.

(2) При изготвяне на становището Комитетът по Интегрираната митническа тарифа:

1. извършва формална проверка на искането;

2. проверява дали са изпълнени условията по глава втора;

3. извършва техническа оценка на искането, включително по отношение на коректността на техническото описание на стоките, като за тази цел може да изисква извършването на анализи и експертизи за установяване на химическите, физическите или техническите характеристики на стоките;

4. провежда консултации със заинтересуваните лица;

5. при необходимост извършва проверки и инспекции.

(3) Оценката за идентичност, еквивалентност или заместимост между вносните стоки и стоките от българско производство или от страни, с които Република България има сключени споразумения за свободна търговия, се извършва на основата на обективни критерии, като се отчитат съществените химически, физически и технически характеристики на стоките. Разлики в цените между стоките не се вземат предвид при оценката.

(4) Комитетът по Интегрираната митническа тарифа може да поиска от лицето, направило искането, да предостави и друга допълнителна информация, когато се прецени, че тя е съществена за изготвянето на становище по въвеждането на мярката.

(5) В случай че лицето, направило искане за въвеждане на автономна мярка за суспендиране на митата, не представи съществена информация, необходима за изготвяне на становище по въвеждането на мярката, по каквато и да било причина, включително по причина за запазване на търговска тайна, Комитетът по Интегрираната митническа тарифа предлага да не се въвежда автономна мярка за суспендиране на митата.

Чл. 17. В 7-дневен срок от представяне на становището по чл. 16, ал. 1 министърът на финансите уведомява писмено лицето, подало искането, за предложението на комитета.

Чл. 18. Когато становището на Комитета по Интегрираната митническа тарифа съдържа мотивирано предложение за въвеждане на исканата автономна мярка за суспендиране на митата, министърът на финансите внася за разглеждане от Министерския съвет проект на постановление за въвеждане на мярката.