НАРЕДБА № 7 ОТ 2 АВГУСТ 2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА НАЧИСЛЯВАНЕ И РАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА КАПИТАЛНИ ВЛОЖЕНИЯ, ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО МАТЕРИАЛНО СТИМУЛ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и реда за набирането (начисляването), формирането и разходването на средствата за капитални вложения за подобряване на материалната база, за представително работно облекло и допълнително материално стимулиране на служителите в данъчната администрация и добавки към основната заплата на служителите от Министерство на финансите;

2. условията и реда за определяне на сумите за допълнително материално стимулиране и за представително работно облекло на служителите в данъчната администрация;

3. условията и реда за определяне на сумите, представляващи добавки към основната заплата на служителите в Министерство на финансите.

Чл. 2. (1) Набирането на средствата се извършва чрез отчисления от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други публични вземания, установени и събрани върху укрити и/или недекларирани сделки /доставки/, доходи, печалби и имущества.

(2) Отчислените средства постъпват като собствени приходи в бюджета на данъчната администрация съгласно чл. 249, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.

(3) Средствата по предходната алинея се набират от Главна данъчна дирекция, чрез съответните структури на данъчната администрация.

(4) Отчисленията по ал. 1 се извършват в размера на постъпилите суми от допълнителни приходи по влезли в сила актове към датата на постъпването им.

Чл. 3. (1) Допълнителни приходи по смисъла на наредбата са:

1. данъци, акцизи, такси и вноски установени и събрани върху укрити и/или недекларирани сделки /доставки/, доходи, печалби, имущества от данъчни субекти по смисъла на глава четвърта от Данъчния процесуален кодекс, включително лихвите върху същите;

2. неначислени данъци, акцизи, такси и вноски за съответния отчетен период и лихвите върху същите;

3. неначислените и невнесени лихви върху декларирани или начислени данъци, акцизи, такси и вноски;

4. стойността на непризнатия /намален/ данъчен кредит или акциз за възстановяване и на непризнатото право на преотстъпен данък върху печалбата, с изключение на случаите на техническа грешка в оформянето на фактура, която е отстранена в следващия данъчен (отчетен) период, както и в случаите на технически грешки в подадена данъчна декларация /справка-декларация/ или годишна декларация;

5. стойността на всички наложени и събрани глоби и имуществени санкции от данъчната администрация, както и тези, наложени от други наказващи органи и събрани от данъчната администрация;

6. начислени лихви върху дължими, но неначислени и невнесени авансови вноски;

7. увеличеният размер на данъчното задължение в резултат на съобщения по реда на чл. 57, ал. 4 от Данъчния процесуален кодекс, с изключение на случаите, когато увеличението се дължи на техническа грешка;

8. всички постъпили суми в резултат на предприети действия по принудителното събиране с изключение на сумите, за които са отчислени средства по предходните алинеи;

(2) Допълнителни приходи по смисъла на чл. 249, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс се отчисляват и разпределят единствено по влезли в сила актове.

(3) Актът, с който са установени допълнителните приходи е влязъл в сила, когато:

1. не е обжалван в законоустановения срок по съответния ред;

2. е потвърден изцяло или частично, до изчерпване на възможността за обжалването му по съответния ред;

3. когато е обжалван по съдебен ред частично, но само в частта, в която не е обжалван по административен ред;

(4) По влезли в сила данъчни актове и наказателни постановления, събирането на сумите по които е извършено от Агенцията за държавни вземания, отчисленията по чл. 249, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс се извършват след постъпване на средствата в съответната териториална данъчна дирекция /данъчно подразделение/.

Чл. 4. Не се считат за допълнителни приходи по смисъла на тази наредба и не следва да се отчисляват средства в случаите:

1. на декларирани или начислени данъци, акцизи, вноски и такси, но невнесени до момента на ревизията или проверката, с изключение на тези по чл. 3, ал. 1, т. 8;

2. когато не е изтекъл установеният с нормативен акт краен срок за начисляване или деклариране на данъци, акцизи такси и вноски;

3. когато с нормативен акт се променя с обратна сила редът за определяне или деклариране на данъци, акцизи, такси и вноски.

Чл. 5. (1) Постъпилите средства се разпределят както следва:

1. за капитални вложения за подобряване на материалната база на данъчната администрация и за представително работно облекло на служителите в данъчната администрация - 60 на сто;

2. за допълнително материално стимулиране на служителите в данъчната администрация - не по-малко от 35 на сто.

3. за добавки към основните заплати на служителите от Министерство на финансите - до 5 на сто.

(2) средствата по ал. 1, т. 1 се разпределят:

1. за представително работно облекло на служителите по основния и допълнителния щат по реда на раздел седми.

2. остатъка от средствата - за капитални вложения за подобряване на материалната база.

(3) В случаите по ал. 1, т. 3, когато по реда на чл. 23 определените средства са под максималния размер от 5 на сто, разликата между отчисленията в размер на 5 на сто от допълнителните приходи за бюджета и размера на средствата определени със заповед на министъра на финансите, се преразпределя за стимулиране на служителите в данъчната администрация.

(4) На допълнително материално стимулиране подлежат служителите от Главна данъчна дирекция, регионалните данъчни дирекции, териториалните данъчни дирекции, данъчните подразделения и бюра, служителите от учебните центрове и печатната база на данъчната администрация.

(5) Допълнителното материално стимулиране на данъчните служители и добавките към основната заплата на служителите от Министерство на финансите се изплащат тримесечно.

(6) Разпределението на средствата за добавки към основните заплати на служителите от Министерство на финансите се извършва по реда, определен в раздел Х.

Чл. 6. (1) Директорите на териториални данъчни дирекции, въз основа на справки от началниците на съответните данъчни подразделения за постъпилите в бюджета суми от допълнително разкрити приходи по влезли в сила актове, разпореждат средствата по чл. 3 да се отчисляват в териториалните данъчни дирекции тримесечно до десето число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Директорът на Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци", въз основа на справка за постъпилите в бюджета суми от допълнително разкрити приходи по влезли в сила актове, разпорежда отчислението на средствата по чл. 3 да се извърши тримесечно до десето число на месеца следващ тримесечието по транзитната банкова сметка на дирекцията.

(3) Отчислените средства по ал. 1 и 2 се превеждат до 15-то число на месеца следващ тримесечието в единната сметка в Министерство на финансите.

(4) Отчисленията на средствата по чл. 3 за четвъртото тримесечие се извършват до 30 януари на следващата година в единната сметка в Министерство на финансите.

(5) Изплащането на средствата за материално стимулиране се извършва в срок до един месец от датата на постъпване на допълнителните приходи в единната сметка в Министерство на финансите.

Чл. 7. (1) Набраните от териториалните данъчни дирекции средства за материално стимулиране на служителите от данъчната администрация, с изключение на средствата, набрани от Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" се разпределят, както следва:

1. за Главна данъчна дирекция - 5 на сто за служителите на Главна данъчна дирекция, на учебните центрове и на печатна база, за териториалните данъчни директори и за регионалните данъчни директори;

2. за служителите от съответната регионална данъчна дирекция: - 5 на сто за териториалните данъчни дирекции по чл. 8, и 3 на сто за териториалните данъчни дирекции по чл. 9;

3. за Териториалните данъчни дирекции, включително данъчните подразделения и данъчни бюра - до 92 на сто, които се разпределят съобразно персонална оценка за личния принос на всеки служител, действително отработените дни и утвърдената численост на персонала за всеки от функционалните сектори/отдели по квоти, както следва:

3.1. до 24 % за функционалните сектори "Регистрация и обслужване на данъкоплатците в данъчните подразделения;

3.2. до 5 % за функционалните сектори "Събиране на ниво териториална данъчна дирекция в обхвата на функцията;

3.3. до 2 % за функционалните сектори "Обжалване" на ниво териториална данъчна дирекция в обхвата на функцията;

3.4. до 15 % за функционалните сектори "Оперативен контрол" в данъчните подразделения;

3.5. 36 % за функционалните сектори "Данъчни ревизии";

3.6. до 18 % за:

а) заместник директорите на териториални данъчни дирекции;

б) началниците на данъчни подразделения;

в) функционалните ръководители на отдели и сектори в териториални данъчни дирекции;

г) служителите, заети на ниво териториална данъчна дирекция в отделите (секторите) по т. 3.1., т. 3.2., т. 3.3., т. 3.4. и т. 3.5 (само за териториални данъчни дирекции, които разпределят средствата по реда на чл. 9);

д) служителите от функционалните отдели (сектори) "Финансово - счетоводен", "Административно-стопански дейности", "Статистика, анализи, прогнози", "Управление на човешките ресурси", "Програмно и системно осигуряване";

(2) При разпределението на средствата по ал. 1, чрез компенсиране в рамките на общата квота се допускат завишения или намаления спрямо определените в ал. 1, т. 3 квоти, както следва:

а) завишение на квотата по т. 3.1 - до 3 пункта за сметка на намаление на останалите квоти по ал. 1, т. 3, с изключение на тази по т. 3.6;

б) завишение на квотата по ал. 1, т. 3.2. - до 6 пункта за сметка на намаления на останалите квоти по ал. 1, т. 3, с изключение на тази по т. 3.6;

в) завишение на квотата по т. 3.3. - до 3 пункта за сметка на намаления на останалите квоти по ал. 1, т. 3, с изключение на тази по т. 3.6;

г) завишение на квотата по т. 3.4. - до 10 пункта за сметка на намаления на останалите квоти по ал. 1, т. 3, с изключение на тази по т. 3.6;

д) завишение на квотата по т. 3.5. - до 10 пункта за сметка на намаления на останалите квоти по ал. 1, т. 3, с изключение на тази по т. 3.6;

е) за териториални данъчни дирекции, които разпределят средствата по реда на чл. 8 се допускат завишения на квотите по предходните букви за сметка намаление на квотата по ал. 1, т. 3.6.;

(3) Исканията за завишения на квотите по предходната алинея се представят от функционалните ръководители на отдели и сектори едновременно с предложенията по чл. 8, ал. 1 и по чл. 9, ал. 1, като се обосновават с отчет за извършената през тримесечието работа от отдела (сектора). Окончателното квотно разпределение по отдели и сектори се извършва от териториалния данъчен директор или началника на данъчното подразделение, като се оценява приноса на отдела/сектора в извършената работа.

Чл. 8. (1) В териториалните данъчни дирекции, в които отдел (сектор) "Ревизии" е структуриран на ниво териториална данъчна дирекция (в това число - функционален ръководител, подбор, възлагане, извършване и отчитане на ревизиите), разпределението на общия размер на средствата по квоти за всеки от отделите (секторите) по чл. 7, ал. 1, т. 3 се извършва от териториалния данъчен директор по предложение на ръководителите на отдели /сектори/. Предложенията се изготвят според квотното разпределение, като се отчита извършената през тримесечието работа от отдела (сектора).

(2) Размерът на сумите за материално стимулиране на ръководителите на отдели (сектори) се определя от териториалния данъчен директор в рамките на общата квота на отдела (сектора). Разпределението между служителите на средствата по ал. 1 за всеки отдел /сектор/ се извършва от ръководителите на отдели /сектори/ в териториална данъчна дирекция, по предложение на ръководителите на екипи, началниците на данъчни подразделения, ръководителите на функционални сектори и дейности. В предложенията следва да се оцени личния принос на всеки служител. Разпределението се утвърждава от териториалния данъчен директор.

Чл. 9. (1) В териториалните данъчни дирекции, в които сектор "Ревизии" е структуриран на ниво данъчно подразделение (в това число - функционален ръководител, подбор, възлагане, извършване и отчитане на ревизиите), разпределението на общия размер на средствата по квоти за всеки от секторите по т. 3.1., т. 3.2., т. 3.3., т. 3.4. и т. 3.5. на чл. 7, ал. 1 се извършва от началника на данъчното подразделение по предложение на ръководителите на сектори. Предложенията се изготвят според квотното разпределение, като се отчита извършената през тримесечието работа от сектора.

(2) Размерът на сумите за материално стимулиране на ръководителите на сектори се определя от началника на данъчното подразделение в рамките на общата квота на сектора. Разпределението между служителите на средствата по ал. 1 за всеки сектор се извършва от ръководителя на сектора в данъчното подразделение по предложение на ръководителите на екипи и ръководителите на дейности в данъчните подразделения. В предложенията следва да се оцени личния принос на всеки служител. Разпределението се утвърждава от началника на данъчното подразделение.

(3) Средствата по т. 3.6. на чл. 7, ал. 1 се определят в лимитирания размер и се разпределят от териториалния данъчен директор по предложение на функционалните ръководители на отдели и сектори в териториалната данъчна дирекция. Служителите от отделите "Програмно и системно осигуряване" и "Административно-стопански дейности", включени в щата на териториална данъчна дирекция, но работещи в данъчно подразделение и в данъчно бюро, се стимулират от същите средства по предложение на началниците на данъчни подразделения.

Чл. 10. (1) В случаите, в които отделите (секторите) "Събиране", "Обжалване" и "Оперативен контрол" са структурирани на ниво териториална данъчна дирекция, на ниво данъчно подразделение, не се разпределят средства по квотите, определени в чл. 7, ал. 1, т. 3.2, 3.3 и 3.4.

(2) завишението или намалението по чл. 7, ал. 2 се одобрява от директора на териториалната данъчна дирекция по предложение на началника на отдела, съгласувано с началника на данъчното подразделение.

Чл. 11. (1) Средствата за материално стимулиране от Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" се разпределят, както следва:

1. за Главна данъчна дирекция - 10 на сто за служителите на Главна данъчна дирекция, на учебните центрове и на печатна база, за териториалните данъчни директори и за регионалните данъчни директори;

2. за регионалните данъчни дирекции - до 4 на сто за служителите на регионалната данъчна дирекция, като за Регионална данъчна дирекция София средствата са 50 на сто от този размер.

3. за Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" - 30 на сто за заместник-директора и за служителите;

4. за всички териториални данъчни дирекции - до 46 на сто за заместник-директорите на териториални данъчни дирекции, началниците на данъчни подразделения и служителите на териториални данъчни дирекции, данъчни подразделения и данъчни бюра, с изключение на служителите на Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци";

5. 10 на сто от средствата се предоставят на главния данъчен директор - за стимулиране на служителите от данъчната администрация по негова преценка.

(2) Средствата за служителите на Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци", по т. 3 на предходната алинея, се разпределят съобразно персонална оценка за личния принос на всеки служител, действително отработените дни и утвърдената численост за всеки от функционалните сектори/отдели по квоти, както следва:

а) до 7 % за отдел "Регистрация и обслужване на данъкоплатците";

б) до 4 % за отдел "Събиране";

в) до 3 % за отдел "Обжалване";

г) не по малко от 76 % за отдел "Данъчни ревизии";

д) до 10 % за заместник-директора на териториална данъчна дирекция и за служителите от отделите (секторите) "Финансово-счетоводен", "Административно-стопански дейности", "Статистика, анализи, прогнози", "Управление на човешките ресурси", "Програмно и системно осигуряване";

(3) При разпределението на средствата по ал. 2 се допускат завишения или намаления на квотите по функционални отделили/сектори в рамките на общата квота по ал. 1, т. 3. Исканията за завишения на квотите се представят от функционалните ръководители на отдели и сектори едновременно с предложенията по ал. 4, като се обосновават с отчет за извършената през тримесечието работа от отдела (сектора). Окончателното квотно разпределение по отдели и сектори се утвърждава от териториалния данъчен директор, като се оценява приноса на отдела /сектора/ в извършената работа.

(4) Размерът на сумите за материално стимулиране на ръководителите на отдели (сектори) се определя от териториалния данъчен директор в рамките на общата квота на отдела (сектора). Разпределението между служителите на средствата по ал. 2 за всеки отдел /сектор/ се извършва от ръководителя на отдела /сектора/ по предложение на ръководителите на екипи и ръководителите на дейности. В предложенията следва да се оцени личния принос на всеки служител. Разпределението се утвърждава от териториалния данъчен директор.

(5) Средствата по ал. 1, т. 2 и т. 4 се отчисляват като обща сума и се разпределят по дирекции от главния данъчен директор по реда на чл. 12 и чл. 13.

Чл. 12. (1) От общия размер на средствата по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 се определя и разпределя от главния данъчен директор частта за всяка регионална данъчна дирекция, в зависимост от:

а) извършената от служителите на регионалната данъчна дирекция работа по изпълнение на функциите "Обжалване" и "Инспекторат";

б) числеността на служителите в регионалната данъчна дирекция и относителния им дял от общата численост на служителите в регионалните данъчни дирекции;

в) брой на териториалните данъчни дирекции и численост на служителите в териториалните данъчни дирекции в обхвата на регионалната данъчна дирекция;

г) други фактори (критерии) по преценка на главния данъчен директор;

(2) Разпределението на средствата се извършва като се отчита и оценява приноса на съответните регионални данъчни дирекции, в зависимост от влиянието на факторите /критериите/ по букви "а", "б", "в" и "г" на ал. 1.

Чл. 13. (1) От общия размер на средствата по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 се определя и разпределя от главния данъчен директор частта за всяка териториална данъчна дирекция, в зависимост от:

а) приноса на постъпленията от допълнително разкрити приходи на териториалната данъчна дирекция към общия за региона и за страната през съответното тримесечие;

б) изпълнение на плана за приходите;

в) числеността на служителите в териториалната данъчна дирекция и относителния им дял от общата численост на служителите за региона (страната);

г) други фактори (критерии) по преценка на главния данъчен директор.

(2) Разпределението на средствата се извършва като се отчита и оценява приноса на съответните териториални данъчни дирекции, в зависимост от влиянието на факторите /критериите/ по букви "а", "б", "в" и "г" на ал. 1.

(3) Средствата за териториалната данъчна дирекция, определени по реда на предходната алинея се добавят към средствата, формирани по реда на чл. 7 и подлежат на квотно разпределение.

Чл. 14. (1) Средствата за материално стимулиране на служителите от Главна данъчна дирекция, учебните центрове и печатната база се разпределят от главния данъчен директор по предложение на началниците на отдели и на управителите на учебните центрове.

(2) Средствата за материално стимулиране на регионалните и териториалните данъчни директори и на заместник-директорите на Главна данъчна дирекция се определят и разпределят от главния данъчен директор.

Чл. 15. Средствата от фонда на главния данъчен директор се изразходват за допълнително материално стимулиране на служители със съществен принос при изпълнение на поставените пред данъчната администрация задачи, по инициатива на главния данъчен директор или по предложение на съответния ръководител;

Чл. 16. (1) Служителите на данъчната администрация имат право на суми за представително работно облекло за всяка календарна година.

(2) От правата по настоящия раздел не се ползват служителите, които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа.

Чл. 17. (1). Стойността на представителното работно облекло се дава в пари, като изборът и видът на облеклото се осигуряват от всеки служител, съобразно утвърдени от работодателя изисквания за вида на облеклото.

(2) Размерът на сумите за облекло се утвърждава за всяка календарна година със заповед на министъра на финансите, преди изтичане на първото тримесечие.

(3) Изплащането на сумите се извършва еднократно за всяка календарна година.

Чл. 18. (1) Служителите, на които е разрешено ползването на неплатен отпуск повече от един месец, както и отпуск по чл. 164 и чл. 165 от Кодекса на труда, получават суми за представително работно облекло в размер, пропорционален на отработените месеци за съответната календарна година.

(2) Служителите, постъпили на работа в данъчната администрация през календарната година получават сума за представително работно облекло в размер, пропорционален на оставащите до края на годината месеци.

(3) Служителите, на които трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на съответната календарна година, независимо от основанието за прекратяване, дължат възстановяване на сумата, получена за представително работно облекло, в размер пропорционален на оставащите до края на годината месеци.

Чл. 19. (1) Когато служители на Главна данъчна дирекция и/или регионална данъчна дирекция, териториална данъчна дирекция и данъчни подразделения участват в извършване на данъчни ревизии и/или проверки, самостоятелно или съвместно, съгласно заповед издадена от главния данъчен директор, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ДПК, отчисленията в размера по чл. 5, ал. 1, т. 2 от постъпилите в бюджета допълнителни приходи по чл. 3 се разпределят, както следва:

1. до 60 на сто по преценка на главния данъчен директор - за териториалните данъчни дирекции и/или данъчните подразделения, чиито служители са участвали в извършването на данъчната ревизия и/или проверка;

2. до 10 на сто по преценка на главния данъчен директор - за териториалната дирекция и/или данъчното подразделение, където е извършена данъчната ревизия (проверка) и/или са предприети действия по налагане на обезпечителни мерки;

3. 30 на сто от средствата, както и неусвоените остатъци по т. 1 и т. 2 се отнасят във фонда на главния данъчен директор.

(2) Сумата за материално стимулиране на служителите по ал. 1 се посочва в отделна справка от териториалната данъчна дирекция и/или от данъчното подразделение, където е издаден акта.

(3) Въз основа на справките по ал. 2 главният данъчен директор определя размер на допълнителното материално стимулиране на служителите по ал. 1, независимо от размера на стимулирането, което са получили по месторабота.

(4) Средствата за териториалните данъчни дирекции и/или данъчните подразделения, определени по реда на предходните алинеи се добавят към отчисленията по чл. 7 и подлежат на квотно разпределение.

Чл. 20. (1) Определянето на индивидуалните размери на допълнително материално стимулиране се извършва със заповед, както следва:

1. за главния данъчен директор - от министъра на финансите;

2. за останалите служители на данъчната администрация - от главния данъчен директор или от упълномощено от него лице;

(2) Предложенията за индивидуални размери на допълнително материално стимулиране се внасят на база извършена по реда на чл. 21 оценка на приноса, както следва:

1. за служителите на Главна данъчна дирекция, учебните центрове и печатната база - от началниците на отдели и управителите на учебните центрове;

2. за служителите на регионални данъчни дирекции - от регионалния данъчен директор;

3. за заместник-директорите на териториални данъчни дирекции, за началниците на данъчни подразделения, за служителите на териториални данъчни дирекции, данъчни подразделения и данъчни бюра и за служителите на Териториална данъчна дирекция "Големи данъкоплатци" - от териториалния данъчен директор;

4. оценката на изпълнението, както и предложения размер за стимулиране на началниците на отдели по т. 2 и т. 3 се съгласуват със съответните началници на отдели в Главна данъчна дирекция;

(3) Индивидуалните размери на допълнително материално стимулиране за заместник-директорите на Главна данъчна дирекция, регионалните данъчни директори и териториалните данъчни директори се определят от главния данъчен директор.

(4) Предложенията за издаване на заповеди за превеждане на сумите за материално стимулиране по ал. 2 се правят до 30-то число на месеца, следващ всяко тримесечие.

Чл. 21. Оценката на приноса на служителите в данъчната администрация на всички нива се извършва от съответните преки ръководители при отчитане изпълнението на работата. Критериите и показателите за извършване оценка на приноса се определят от главния данъчен директор, включително и за:

1. допълнително възнаграждение за служители, които са показали по-високо от средното ниво на изпълнение на служебните задължения;

2. допълнително възнаграждение за служители, активно ангажирани с предложения, разработване и внедряване на подобрения, водещи до ефикасност и ефективност в работата на администрацията;

Чл. 22. (1) Служителите, на които е наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда, получават допълнително материално стимулиране в намален размер за тримесечието, през което им е връчена заповедта за дисциплинарно наказание, както следва:

1. за "забележка" - 15 на сто;

2. за "предупреждение за уволнение" - 50 на сто;

3. при "уволнение" - 100 на сто.

(2) Неизплатените средства по предходната алинея се отнасят във фонда на главния данъчен директор.

(3) При отмяна на дисциплинарното наказание от работодателя или по съдебен ред, на служителите по ал. 1 се изплаща остатъка до пълния размер на материалното

стимулиране, което е било намалено за съответното тримесечие. Тази сума се изплаща от фонда на главния данъчен директор.

Чл. 23. Размерът на средствата по чл. 249, ал. 2, т. 3 от Данъчния процесуален кодекс се определя със заповед на министъра на финансите за всяко тримесечие, като максималния размер е до 5 на сто от средствата по чл. 249, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 24. (1) Средствата по чл. 23 се разпределят тримесечно от министъра на финансите, по предложение на заместник-министрите и главния секретар, за следните категории служители в Министерство на финансите:

1. членовете на политическия кабинет, на директорите на дирекции и на служителите от Инспектората;

2. служителите в дирекции;

3. служителите, назначени по реда на Постановление на Министерски съвет № 66 от 28.03.1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетната сфера /Обн. ДВ., бр. 29 от 1996 г./.

(2) Определеният размер на средствата за добавки към основната заплата на служителите в дирекциите на Министерство на финансите се разпределя за всяка една дирекция, както следва:

1. конкретният размер на средствата се изчислява като сумата от средствата за основна работна заплата на служителите от дирекцията (с изключение на директора) за текущото тримесечие се раздели на общата сума на начислените за тримесечието средства за основна работна заплата на служителите във всички дирекции (с изключение на директорите) и полученият резултат се умножи по коефициент, съответстващ на оценката за изпълнение на съответната дирекция и по сумата, определена за разпределение по ал. 1, т. 2;

2. определеният по т. 1 размер на добавките за съответната дирекция може да бъде увеличен или съответно намален от министъра на финансите, в зависимост от трудовото изпълнение и постигнатите резултати на дирекцията;

3. за изчисляването на размера на средствата за добавки към основните заплати на всяка дирекция отговарят директорът на дирекция "Финансово-стопански дейности и административно-правно обслужване" и главният счетоводител.

(3) Разликата между средствата по чл. 23 и разпределените средства по чл. 24, ал. 1 формира резерв, който се разпределя по решение на министъра на финансите.

Чл. 25. Индивидуалният размер на добавката към основната заплата на членовете на политическия кабинет, на директорите на дирекции и на служителите от Инспектората се определя, както следва:

1. за заместник-министрите и главния секретар - от министъра на финансите;

2. за останалите служители в политическия кабинет - от министъра на финансите по предложение на заместник-министрите;

3. за директорите на дирекции - от министъра на финансите по предложение на ресорния заместник-министър, съвместно с главния секретар.

Чл. 26. При определяне размера на добавките по чл. 25 се отчита следното:

а/ за лицата, за които не се прилага Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация /Обн. ДВ., бр. 54 от 2002 г./ - постигнатите резултати, обема на извършената работа и демонстрираните (показаните) компетентности;

б/ за лицата, за които се прилага Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 105 от 2002 г. - в зависимост от заеманата длъжност и междинна обща оценка на изпълнението по петстепенната скала (на база попълнен формуляр по образец - Приложение № 1 и Приложение № 2 към тази наредба), като получилите междинна обща оценка на изпълнението 5 "Неприемливо изпълнение" и обща оценка 4 "Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение", нямат право на добавка към основното месечно възнаграждение.

Чл. 27. (1) Окончателният размер на добавките към основната заплата на членовете на политическия кабинет, на директорите на дирекции и на служителите от Инспектората се утвърждава от министъра на финансите.

(2) В случай, че се формира разлика между утвърдения размер на средствата по ал. 1 и средствата, определени по реда на чл. 24, ал. 1, същата се отнася в резерва по чл. 24, ал. 3 и се разпределя по решение на министъра на финансите.

Чл. 28. Индивидуалният размер на добавката към основната заплата на служителите в дирекции се определя, както следва:

1. за служителите в сектори - от директора на дирекцията по предложение на началника на сектора, съгласувано с началника на отдела, ако секторът е в състава на отдел;

2. за служителите в отдели - от директора на дирекцията по предложение на началника на отдела;

3. за служителите, непосредствено подчинени на директора - от директора на дирекцията;

4. за началниците на сектори - от директора на дирекцията или от директора на дирекцията по предложение на началника на отдела, ако секторът е в състава на отдел;

5. за началниците на отдели - от директора на дирекцията.

Чл. 29. (1) При определяне размера на добавките по чл. 29 се отчитат средствата за основна заплата за текущото тримесечие и междинна (за първите три тримесечия от годината - до 15 април за първо тримесечие, до 15 юли за второ тримесечие и до 15 октомври за трето тримесечие) или крайна (за четвърто тримесечие) обща оценка на изпълнението по показателите, определени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация.

(2) Междинната обща оценка на изпълнението се определя на база попълнени формуляри по образец - Приложение № 1 (за началниците на отдели и сектори), Приложение № 2 (за служителите на експертни длъжности с изпълнителски функции) и Приложение № 3 (за служителите на технически длъжности) към тази наредба, а крайната обща оценка на изпълнението се определя по реда на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация.

(3) Изчисляването на размера на добавките за отделните служители се извършва по следния ред:

1. директорът на дирекцията разпределя цялата сума, определена за дирекцията по реда на чл. 24, ал. 2 по отдели или сектори (ако в дирекцията няма отдели), като отчита относителния дял на начислените през текущото тримесечие средства за основни заплати на служителите в отдела (сектора) от общата сума на начислените средства за основни заплати на всички служители в дирекцията;

2. при разпределението на средствата по чл. 29, ал. 3, т. 1, директорът на дирекцията може да определи отделна сума за добавки към основната заплата за началниците на отдели и на сектори от дирекцията, като в този случай в средствата за добавки към основната заплата на служителите от отделите (секторите) не се включват сумите за началниците на отдели (сектори);

3. за всеки служител в отдела (сектора) се определя коефициент за разпределение, който се изчислява като се умножи коефициента, съответстващ на общата оценка на изпълнението по сумата на средствата за основна заплата на служителя през тримесечието;

4. коефициентите за обща оценка на изпълнението са:

а) оценка 1 "Изключително изпълнение" - 12;

б) оценка 2 "Изпълнението е над изискванията" - 8;

в) оценка 3 "Изпълнението отговаря на изискванията" - 5;

г) оценка 4 "Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение"- 0;

д) оценка 5 "Неприемливо изпълнение" - 0.

5. Стойността на единица коефициент за разпределение се изчислява като сумата, определена за отдела (сектора, за началниците на отдели и сектори) по реда на чл. 29, ал. 3, т. 1 и т. 2 се раздели на сумата от коефициентите за разпределение на всички служители в отдела (сектора, на началниците на отдели и сектори);

6. Размерът на добавката за всеки служител се изчислява като се умножи индивидуалния коефициент за разпределение по стойността на единица коефициент, изчислена по начина, определен в т. 5, като получилите междинна обща оценка на изпълнението 5 "Неприемливо изпълнение" и обща оценка 4 "Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение", нямат право на добавка към основното месечно възнаграждение;

7. Изчисленията по тази алинея се извършват от отдел "Човешки ресурси" въз основа на предадените попълнени и подписани формуляри за междинна обща оценка на изпълнението, както и на сумите, определени от директорите на дирекции по реда на т. 1 и т. 2.

Чл. 30. (1) Окончателният размер на добавките към основните заплати на служителите в дирекции се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директорите на дирекции.

(2) В случай, че се формира разлика между утвърдения размер на средствата по ал. 1 и средствата, определени по реда на чл. 24, ал. 2, същата се отнася в резерва по чл. 24, ал. 3 и се разпределя по решение на министъра на финансите.

Чл. 31. Индивидуалният размер на добавката към основната заплата на служителите, назначени по реда на ПМС № 66 от 1996 г. се определя както следва:

1. за служителите в сектори - от директора на дирекцията по предложение на началника на сектора, съгласувано с началника на отдела, ако секторът е в състава на отдел;

2. за служителите в отдели - от директора на дирекцията по предложение на началника на отдела;

3. за служителите, непосредствено подчинени на директора - от директора на дирекцията.

Чл. 32. Окончателният размер на добавките е до размера, определен от министъра на финансите и се утвърждава от главния секретар по предложение на директорите на дирекции, в състава на които има служители, назначени по реда на ПМС № 66 от 1996 г.

Чл. 33. (1) Министърът на финансите, по своя инициатива или по предложение на заместник-министрите, на главния секретар, или на директорите на дирекции, може да разреши изплащането на целеви добавки на всеки един служител в Министерството, за особено значими за Министерство на финансите постижения и резултати.

(2) Средствата за целеви добавки по ал. 1 се осигуряват от резерва, формиран по чл. 24, ал. 3.

(3) Определянето на размера и изплащането на целевите добавки се извършва въз основа на заповед на министъра на финансите.

Чл. 34. (1) Добавките, определени по реда на чл. 27, чл. 30 и чл. 32 се изплащат в срок от 1 месец след изтичане на съответното тримесечие.

(2) Целевите добавки, определени по реда на чл. 33, се изплащат в срок от 15 дни от деня на издаване на заповедта на министъра на финансите.

(3) Сроковете за осигуряване на необходимата информация за изчисляване на добавките по тази наредба и отговорните длъжностни лица се определят от главния секретар.

Чл. 35. Неразпределените за съответната календарна година средства по чл. 24, ал. 3 могат да бъдат разпределени от министъра на финансите до края на месец декември, по реда на тази наредба.