НАРЕДБА № 11 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с допустима максимална маса до 3,5 т с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

(3) Разрешителните са лични и не се преотстъпват.

(4) Не се допуска заличаване или корекции върху разрешителните или върху "резервацията на разрешителни" без заверка от компетентните органи.

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача;

3. товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;

5. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата, както и по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.

7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При извършване на международен превоз на товари с многостранно разрешително по чл. 32, ал. 1 освен документите по ал. 1 в превозното средство трябва да се намират следните документи:

1. разрешителното и бордовият дневник към него;

2. сертификат за съответствие с изискванията за екологичност и безопасност за всяко моторно превозно средство;

3. сертификат за съответствие с изискванията за безопасност за ремарке или полуремарке за всяко превозно средство;

4. сертификат за техническа изправност за моторното превозно средство и за ремаркето или полуремаркето за всяко превозно средство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Сертификатите по ал. 2, т. 2 - 4 трябва да са на един от четирите езика: официалния език на страната, в която са регистрирани моторното превозно средство, съответно ремаркето или полуремаркето, на френски, на английски или на немски език, придружени от превод на поне два от останалите посочени езици.

Чл. 20. (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец (приложение № 13).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва по електронен път от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и се удостоверява с "резервация на разрешителни" (приложение № 14).

(3) Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При подаването на заявката по ал. 1 служителят от бюрото за обслужване на превозвачи сверява приложените към нея документи с оригиналите им - когато са представени техни копия.

Чл. 21. Резервираните разрешителни се получават в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на резервираните разрешителни водачът на МПС на лицето по чл. 2, ал. 1 представя: оригинална валидна резервация на разрешителни, подписани и подпечатани от него; заверено копие на лиценза на Общността за извършване на международен превоз на товари; оформени други транспортни и митнически документи.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Служителят от ГКПП проверява представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, наличието на превозното средство, завереното копие на лиценза на Общността и сверява данните от резервацията на разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което обработва "резервацията на разрешителни" и предоставя разрешителните на водача на МПС.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Получените разрешителни по реда на раздели III и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителни за международни превози на товари на лица по чл. 2, ал. 1 без предварително резервиране се предоставят от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията само в следните случаи:

1. при превози на товари между трети страни, без да се преминава през територията на Република България по сключени договори с търговски или спедиторски фирми;

2. при изтекъл срок на разрешителните, с които лицето е започнало превоза;

3. при пренасочване на превозното средство, след като то е напуснало страната с разрешителни, получени по реда на раздел III;

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) в други случаи, извън посочените в т. 1 - 3, от комисия, определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 1 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" по образец по приложение № 15а с приложен към него договор (заявка) за превоз, преведен на български език, заверен с печат на превозвача.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 2 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявлението по чл. 27 до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", към което прилагат извлечение от направените резервации.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите по чл. 26, т. 3 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявлението по чл. 27 до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", в което се обосновава искането за допълнителен брой разрешителни. Към заявлението се прилагат копие от заявка, доказваща пренасочването на превозното средство, резервационните талони за разрешителните, с които е излязло превозното средство, или извлечение за направените резервации по лиценза на Общността.

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе (ЕКМТ/СЕМТ), предоставени от Международния транспортен форум, се разпределят и използват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разпределение на разрешителни по ал. 1, подава в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец и в срок, указани в заповедта по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 участват в разпределението на разрешителните по ал. 1 с регистрирани само в Република България превозни средства, които самостоятелно или включени в състав от пътни превозни средства - автомобил с ремарке или влекач с полуремарке, са с товароносимост над 20 т или полезен закрит обем не по-малко от 80 м3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Не се допуска до участие в разпределението на разрешителните по ал. 1 превозвач, който:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2012 г., в сила от 06.11.2012 г.) е с отнето разрешително през последните две години за нарушенията по ал. 12;

2. е използвал неистинско или издадено на друг превозвач еднократно разрешително;

3. е преотстъпвал еднократно разрешително на друг превозвач.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително може да бъде използвано само за едно превозно средство по едно и също време. То следва да бъде на борда на автомобила от пункта на натоварване до пункта на разтоварване за превоз на товари или за целия празен пробег, който предхожда или следва превоз на товар.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително не може да бъде използвано за превоз на товари до страни, които не са включени в многостранната квота и не са отбелязани в разрешителното.

(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Бордовият дневник към разрешителното трябва да бъде попълнен от водача преди започването на всяка транспорта операция; записът на транспортните операции трябва да бъде отбелязан в хронологичен ред за всеки превоз на товари от пункта на натоварване до пункта на разтоварване, както и за всеки празен пробег, с посочен граничен пункт; могат да бъдат отбелязани и транзитни гранични пунктове.

(9) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранното разрешително не може да бъде използвано за превози на товари на територията на една и съща държава, включена в многостранната квота.

(10) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранно разрешително, предназначено за извършване на превози с пътно превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-ниска степен, може да бъде използвано от превозвача за превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-висока степен.

(11) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Многостранно разрешително, предназначено за извършване на превози с пътно превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-висока степен, не може да бъде използвано от превозвача за превозно средство, което съответства на техническите норми и нормите за безопасност от по-ниска степен.

(12) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителното се отнема, когато при осъществяването на дейността от превозвача:

1. е използвано неистинско или издадено на друг превозвач разрешително;

2. е използван неистински или с невярно съдържание сертификат:

а) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за "Евро ІІІ сигурен автомобил";

б) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за "Евро ІІІ сигурен автомобил" и всеки следващ;

в) сертификат за съответствие на ремарке/полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил;

г) сертификат за годишен преглед за техническа изправност на превозното средство;

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) е използвано разрешително за превоз на товари за страни, които не са включени в многостранната квота и не са посочени в разрешителното;

4. е преотстъпвано разрешителното на друг превозвач;

5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) разрешителното е използвано неефективно, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар на територията на страни, които са включени в многостранната квота, определян ежегодно в заповедта по ал. 1;

6. бордовият дневник е попълван с неверни данни за съответния превоз;

7. са извършвани превози на територията на една и съща държава (каботажни превози);

8. е използвано разрешителното с превозно средство, което не отговаря на нормите и изискванията, посочени в издадения му сертификат;

9. не е предоставяна всеки месец от годината изискуемата справка-отчет съгласно заповедта по ал. 1;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) отнемането на многостранните разрешителни се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията образец.

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация":

1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 17);

2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. договор, заверен от заклет преводач, за съвместно обслужване на линията с превозвач - партньор на реципрочна основа от държавата, явяваща се крайна спирка на маршрута, в случаите, когато това се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разписание с посочени автогари за спиране на автобусите, като за начална спирка и спирки (максимално шест) по маршрута на автобусната линия могат да се посочват само областни центрове;

5. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

6. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще ползва превозвачът;

7. график за работата на екипажите, изготвен в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТR);

8. тарифа за превоз по линията;

9. схема на маршрута;

10. (нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да предвиди участието на подизпълнители при изпълнението на автобусната линия, ако това е предвидено в двустранните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът получава пълния комплект разрешителни за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването им, ако броят на собствените му автобуси за една линия е минимум два, а за повече от една линия - минимум 50 % от необходимите за обслужване на линиите автобуси. При получаване на разрешителните лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелството за регистрация на автобусите; за превозните средства, които се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя заверено копие на договора за наем или за лизинг. Когато пълният комплект разрешителни не е получен от превозвача в посочения срок процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 38. (1) Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато маршрутът в заявлението по ал. 1 изцяло покрива линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, или съвпада с нея в три и повече спирки (или две и повече спирки и началната спирка) на територията на Република България, както и когато посочените в заявлението дни на обслужване съвпадат с тези на линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разглежда заявлението, като сравнява часовете на тръгване на линията от заявлението на територията на Република България с тези на линията в експлоатация и/или линията, за която е открита процедура за съгласуване. В случай, че се установи съвпадане на часовете, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" дава указание на кандидатстващия превозвач за промяна на часовете на тръгване от територията на Република България, като разликата в часовете на тръгване за съседни държави да е най-малко два часа, а за всички останали държави - най-малко осем часа.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Чл. 39. (1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок от тридесет дни.

Чл. 40. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) След получаване на потвърждение и/или издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията на Република България в толкова екземпляра, колкото е броят на автобусите, необходими за експлоатацията на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал. 1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. Допуска се издаването на допълнителни екземпляри на разрешителното при направено искане от лицето по чл. 2, ал. 1.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Срокът на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, е в зависимост от срока на валидност на издаденото разрешително или от срока, одобрен от държавата, явяваща се крайна спирка по маршрута, но не по-малко от три години. Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до десет дни след получаване на всички разрешителни за линията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него. Не се допуска разкомплектуване. В случаите на разкомплектуване разрешителното се обявява за невалидно, за което се уведомяват компетентните органи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешително не се издава, когато:

1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността по пътищата през последните 12 месеца;

2. когато през последните 12 месеца е отнемано разрешително за автобусна линия, издадено на същия превозвач;

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на друга, сходна линия, за която има сключен един или повече договори за обществена услуга за съответните преки участъци.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно за потребителите място информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.

(7) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" три месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното, валидно за територията на Република България, преди изтичане срока на неговата валидност:

1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;

2. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на чл. 96 от Закона за автомобилните превози, на тази наредба, на разпоредбите на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим през последните 12 месеца;

3. при необслужване на определената автобусна линия.

(9) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Отнемането на разрешителното се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща получения пълен комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като обслужваната автобусна линия се закрива.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява чрез компетентния орган на съответната държава превозвача партньор за отнетото разрешително и дава възможност в тримесечен срок считано от датата на уведомлението да посочи нов партньор при запазване на първоначално утвърдените условия за обслужване на определената линия.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите на непосочване на нов партньор министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице обявява разрешителните за българската територия за невалидни и те се връщат.

Чл. 41. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отказ за издаване на разрешително от компетентните органи на държавата - крайна спирка на маршрута, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 42. Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, придружено с документите по чл. 35, най-малко четири месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да подаде заявление за промяна на линия, която експлоатира, след като е приключила процедурата за промяна на същата линия, открита преди това (ако има такава).

Чл. 44. (1) При извършване на превоз в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. разрешителното за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България;

4. разрешителните, издадени от компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът;

5. списък на пътниците.

6. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

7. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

8. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

(2) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Списъкът на пътниците се попълва на всяка спирка от член на екипажа, където се качват и слизат пътници и се съхранява не по-малко от дванадесет месеца след извършения превоз.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен превоз по автобусна линия, освен лиценз на Общността, се изисква и разрешително (приложение № 26).

Чл. 45б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" или до компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира крайния пункт на линията:

1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 27);

2. копие на лиценза на Общността;

3. разписание с посочени автогари за спиране на автобусите;

4. график за работа на екипажите;

5. цени за превоз по линията;

6. схема на маршрута с обозначени места, на които се качват или слизат пътници;

7. копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на членовете на сдружението - когато е предвидено линията да се изпълнява от сдружение на превозвачи.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 представя към заявлението всякакви допълнителни сведения, които сметне за необходими.

Чл. 45в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

Чл. 45г. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

(2) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок 30 дни. Когато в посочения срок лицето по чл. 2, ал. 1 не приведе в съответствие с изискванията документацията си, процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 45д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) След получаване на потвърждение от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, но не по-късно от 4 месеца от подаването на заявлението за издаване на разрешително, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешителното в толкова екземпляра, колкото са заявени от лицето по чл. 2, ал. 1.

(2) Срокът на валидност на издаденото разрешително е не по-повече от 5 години. По молба на лицето по чл. 2, ал. 1 или по взаимно съгласие на компетентните органи, на чиито територии се качват или слизат пътници, може да се определи и по-малък срок.

(3) Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до 10 дни след получаване на разрешителното за линията.

(4) Лицето по чл. 2, ал. 1 получава разрешителното за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването му, ако докаже че разполага с необходимия брой автобуси за обслужване на всички линии, за които са му издадени разрешителни. При получаване на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелствата за регистрация на автобусите. В случай, че автобусите за извършване на превозите се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя договорите. Когато разрешителното не е получено от лицето по чл. 2, ал. 1 в посочения срок, процедурата се закрива.

(5) Разрешително не се издава, когато:

1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността на движението по пътищата през последните 12 месеца;

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на друга, сходна линия, за която има сключен един или повече договори за обществена услуга за съответните преки участъци.

3. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) въз основа на подробен анализ се установи, че обслужването на линията - предмет на заявлението, е насочено единствено към извършването на превоз на пътници по маршрута на линията на територията на една и съща държава.

(6) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно за потребителите място информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.

(8) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" 3 месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.

Чл. 45е. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително или промяна в обслужването лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 27), към което прилага документите по чл. 45б, най-малко 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното. Заявленията за продължаване на срока на издадените разрешителни за международен превоз по автобусна линия се разглеждат по същата процедура, която се прилага за разглеждане на заявленията за откриване на нова автобусна линия.

Чл. 45ж. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия преди изтичане срока на неговата валидност:

1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;

2. по искане от компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, в която е установен превозвачът;

3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид по чл. 96, ал. 1 от Закона за автомобилните превози или при системни нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, или на правилата, свързани с времето за управление и почивка на водачите;

4. при необслужване на линията.

(2) Отнемането на разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) При отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия лицето по чл. 2, ал. 1 връща разрешителното в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и закрива обслужваната автобусна линия.

Чл. 45з. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отказ за издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия от компетентните органи на някоя от държавите, през чиято територия преминава маршрутът, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 45и. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година или при поискване в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 45й. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на превоз по международна автобусна линия в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. заверено копие на лиценза на Общността;

2. разрешителното за автобусната линия.

3. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

Чл. 45к. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите по този раздел се прилагат и за извършване на превоз по специализирани редовни линии, при условие че те се извършват без договор с възложител.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници с автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, се изисква освен лиценз на Общността и разрешително, издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници до държави - членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите по чл. 52а, 54 и 55а.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за издаване на разрешително за извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец приложение № 21а.

(2) Към заявлението се прилагат следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

2. договор с туроператор за възлагане на превоза;

3. разписание;

4. график за работа на екипажите;

5. схема на маршрута;

6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) данни за автобусите, с които ще се извършва превозът: пътникоместа и регистрационен номер на автобуса;

7. график за преминаване на автобусите през съответните гранични контролно-пропускателни пунктове за всяка от държавите, през чиито територии преминава маршрутът, изготвен по дати и часове;

8. други документи в случаите, когато международните договори и спогодби, по които Република България е страна, го изискват;

9. (нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) договор между български туроператор и чуждестранен туроператор, регистриран на територията на страната, явяваща се краен пункт на превоза, когато такъв се изисква по силата на двустранните договорености.

(3) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Документите по ал. 2, т. 2 - 9 трябва да са придружени от легализиран превод на официалния език на съответната държава или на английски, френски или руски език, в случаите, когато се изисква съгласуване от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Когато за издаване на разрешително се изисква съгласуване с компетентните органи на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута, срокът за подаване на заявлението е 60 дни преди датата на първия планиран превоз, а в останалите случаи - 30 дни.

Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато заявлението за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, отговаря на изискванията на чл. 47 и лицето по чл. 2, ал. 1 не е извършило повторно нарушение от един и същи вид на тази наредба, на националните законодателства, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина или на разпоредбите на разрешителния режим, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отказ от съгласуване на компетентните органи на държавата, която не е членка на Европейския съюз, явяваща се крайна спирка на совалковия превоз, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването на отказа.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава разрешително за совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, след получаване на потвърждение и/или издаване на разрешително от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт на маршрута. Полученото разрешително се изпраща до компетентните органи на държавите, които не са членки на Европейския съюз, през чиито територии транзитно преминава маршрутът на совалковия превоз.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се издава за срока на заявяването и не се преотстъпва.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се отнема преди изтичане на срока, за който е издадено, ако се нарушат условията, въз основа на които е издадено, или са извършени нарушения на наредбата, на националните законодателства, на международните договори, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" получените разрешителни за всяка от държавите по маршрута за обслужване на совалковия превоз.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като совалковият превоз се прекратява.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) В случаите на отнемане на лиценза на Общността по реда на чл. 15 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице с мотивирана писмена заповед отнема всички издадени разрешителни за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, на лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 51. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) разрешителното за превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за частта от маршрута, намираща се на територията на Република България;

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

6. списъкът на предварително съставената група пътници, по образец (приложение № 22);

7. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) договорът за възлагане на превоза или копие от документ, удостоверяващ заплащането на превоза.

8. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 връщат предоставените им разрешителни за извършване на совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в срок до 15 работни дни след приключване на превозите.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността се изисква и пътническа ведомост (приложение № 23), както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости.

Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността, се изисква и контролен документ - пътен формуляр (приложение № 23а).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътни формуляри (приложение № 23б). Книжката с пътни формуляри за случайни превози е поименна и не може да се преотстъпва.

(3) При извършване на случаен превоз от двама или повече превозвачи, когато превозът е възложен от един и същи възложител, пътниците могат да сменят превозното средство по време на превоза на територията на държава - членка на Европейския съюз.

(4) В рамките на международен случаен превоз превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава членка, различна от тази, в която е установен. Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които са били превозени от същия превозвач, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

Чл. 52б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за получаване на разрешително за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец (приложение № 24) най-малко два работни дни преди датата на планираното начало на превоза.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. копие от договора за възлагане на превоза с посочена цел на пътуването;

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

6. други документи в случаите, в които двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, изискват това.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, за който се изисква предварително съгласие от държавата до/от или през чиято територия се извършва превозът, лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление в срок 14 работни дни преди датата на планираното начало на превоза, придружено с документите по ал. 2, както и допълнителна информация в зависимост от международните договори и спогодби, по които Република България е страна, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" изпраща заявление до компетентния орган на съответната държава и след получаване на съгласие разрешава извършването на превоза.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Заявления, които не са придружени с документите по ал. 2 или не са подадени в срок, не се разглеждат.

Чл. 54. (1) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице може да откаже издаването на разрешително или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) Случайните превози на деца и/или ученици, осъществявани от български превозвачи, се извършват само през светлата част на денонощието.

Чл. 55. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до страни, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) пътническа ведомост (приложение № 23);

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

5. договорът или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) разрешително за извършване на случаен превоз на пътници - когато такова се изисква по силата на международни договори и спогодби, по които Република България е страна;

7. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;

8. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.

9. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:

1. заверено копие на лиценза на Общността;

2. пътен формуляр (приложение № 24);

3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици;

4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) - когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.

5. (нова - ДВ, бр. 69 от 2012 г., в сила от 12.12.2012 г., отм. - ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.)

Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 отчитат в срок до пет работни дни след приключване на превоза в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" предоставените им еднократни разрешителни за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) На всеки превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и който притежава лиценз на Общността, се разрешава без дискриминация на базата на националност или място на установяване временно да извършва международни автомобилни превози на пътници срещу заплащане в друга държава членка, по-долу наричана "държава членка домакин", без от него да се изисква да има седалище или друго установяване в държавата, в която извършва превозите. Такива превози по-долу са наричани "каботажни превози".

Чл. 56б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Каботажен превоз е разрешен за следните видове превози:

1. превоз по специализирани редовни линии, при условие че се извършват по договор с възложител;

2. случаен превоз;

3. превоз по автобусни линии, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава членка домакин при извършване на превоза по автобусната линия.

(2) Каботажен превоз не може да се извършва извън рамките на тези международни превози.

Чл. 56в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на каботажни превози, посочени в чл. 56б, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административни актове, които са в сила в приемащата държава членка по отношение на:

а) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) условията, уредени с договора за превоз;

б) масата и размерите на пътните превозни средства; масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за регистрация на превозното средство;

в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;

г) периоди на управление и почивка;

д) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) данък върху добавената стойност за транспортните услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г.) За извършване на каботажните превози, които са част от превозите по чл. 56б, ал. 1, т. 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административните актове, които са в сила в приемащата държава членка, касаещи разрешителните, тръжните процедури, движението по пътищата, редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.

(3) Превозните средства, с които се извършват каботажни превози, трябва да отговарят на техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, с които се извършват международни превози.

Чл. 56г. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При извършване на каботажни превози в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността.

(2) Извършването на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 2 се осъществява с контролен документ - пътен формуляр по образец (приложение № 23а), който трябва да се намира в превозното средство.

(3) При извършване на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 1 за контролен документ служи заверено копие на договора за възлагане на превоза. За тези превози превозвачът попълва пътен формуляр (приложение № 23а) във вид на месечен отчет.

(4) Използваните пътни формуляри по ал. 2 и 3 се предават в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".