ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.

(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин.

(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденец е и лице без гражданство - лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Членове на семейство на чужденец са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:

1. съпруг/съпруга;

2. деца на чужденеца и на неговия съпруг/съпруга, включително осиновените, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак;

3. деца, включително осиновените, на чужденеца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка;

4. деца, включително осиновените, на съпруга/съпругата, които не са навършили 18-годишна възраст и не са сключили брак, когато той притежава родителските права и децата се намират на негова издръжка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) За членове на семейството се смятат и навършилите 18-годишна възраст деца на чужденеца или на неговия съпруг/съпруга, несключили брак, когато сериозни здравословни причини налагат полагането на лични грижи за тях или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка.

(5) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Когато чужденецът вече има съпруг/съпруга, живеещ с него на територията на Република България, не се разрешава събирането на семейството с друг съпруг/съпруга.

(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Членове на семейството на български гражданин по смисъла на този закон са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са:

1. съпруг;

2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;

3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т. 1, които са навършили двадесет и една години, но нямат собствени доходи поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;

4. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) възходящи на българския гражданин или на лицето по т. 1;

5. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.

Чл. 3. (1) Чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 4. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците, които се намират на територия под суверенитета на Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото специален закон, международен договор или нормите на международното обичайно право не предвиждат друго.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Условията и редът за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България се определят със специален закон.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 06.06.2018 г.) Непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването им.

Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) (1) Право на пребиваване на деца чужденци до 18-годишна възраст се предоставя след общо съгласие на родителите. Когато не е налице общо съгласие на родителите, спорът между тях се решава от районния съд по местопребиваване на детето.

(2) Производството пред съда по ал. 1 започва по заявление на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.

(3) В случаите по ал. 2 при всяко производство съдът уведомява дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваване на детето, като за уведомлението се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Дирекция "Социално подпомагане" предоставя становище на съда, което съдържа: преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

(5) Съдът постановява решение, с което замества липсващото съгласие на единия от родителите, или оставя искането без уважение. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) При започнало производство по предоставяне право на пребиваване същото се спира до окончателното произнасяне на съда по заявлението по ал. 2.

(7) След получаване на окончателното решение на съда дирекция "Миграция", отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на МВР взимат решение за предоставяне право на пребиваване, като проверяват служебно и другите документи и обстоятелства, свързани с правния статут на детето.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

(4) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Не се изисква виза, разрешение за работа или друго разрешение, освен разрешение тип "Синя карта на ЕС", когато чужденец, притежаващ валидно разрешение тип "Синя карта на ЕС", издадено от държава - членка на Европейския съюз, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, влезе и пребивава в Република България.

(5) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) След приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, може да влезе на територията на Република България с паспорт, както и с виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.

(2) Виза не се изисква, когато чужденец - член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена във:

1. Република България, ако основанията за издаването ѝ не са отпаднали;

2. друга държава - членка на Европейския съюз, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органите за граничен контрол не допускат влизане на територията на Република България на лице, което се позовава на качеството си на член на семейството на български гражданин, но не е удостоверило в разумен срок това с документ по ал. 2 или с друг надлежен документ. Отказът се мотивира и подлежи на обжалване по реда на чл. 46.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата е разрешение за влизане и пребиваване или летищен транзит.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(2) Видовете визи са:

1. за летищен транзит (виза вид "A");

2. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "C");

4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза се издава чрез персонализиране на визов стикер по образец на Европейския съюз.

(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.

Чл. 9в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визовият стикер се полага в редовен паспорт или в заместващ го редовен документ за пътуване, признат от Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Когато чужденецът притежава паспорт или заместващ го документ за пътуване, който не е признат от Република България, визовият стикер може да бъде положен върху бланка за поставяне на виза по единен образец на Европейския съюз, която е утвърдена с акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България. Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт на Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Условията и редът за отпечатване, съхраняване, полагане, анулиране, бракуване и унищожаване на визовите стикери и на бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 9г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Оправомощените от ръководителя на съответната структура длъжностни лица в Министерството на външните работи, в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина и в органите за граничен контрол могат да вземат решения за издаване, за отказ за издаване, за анулиране и отмяна на визи, а в службите за административен контрол на чужденците - за анулиране и отмяна на визи, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(2) При спазване на реда, установен в Закона за международните договори на Република България, могат да бъдат сключвани двустранни и многостранни договори за представителство за приемане и обработка на заявления за издаване на визи и за обмен на лични данни във връзка с това.

(3) Министърът на външните работи или оправомощено от него длъжностно лице може да сключи договор за сътрудничество с външен изпълнител за представителство за приемане и обработка на заявления за издаване на визи и обработка на лични данни при спазване на разпоредбите за защита на личните данни, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(4) Дипломатическите и консулските представителства могат да сътрудничат с търговски посредници въз основа на акредитация, която се предоставя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1, за приемане и обработка на заявления за издаване на визи, с изключение на събиране на биометрични данни.

Чл. 9д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) По изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или по хуманитарни причини, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат да издават еднократни визи за краткосрочно пребиваване с валидност и разрешен срок на пребиваване до 15 дни. За издадените визи се уведомява незабавно Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 9е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Условията и редът за издаване, отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 9ж. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г. (*)) За издаване на виза кандидатът подава попълнено и подписано заявление по образец, към което прилага документи, доказващи целта на пътуването. Заявлението за виза може да бъде подадено и по електронен път чрез електронно попълнено заявление по образец, подписано с квалифициран електронен подпис. Образците на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Сроковете за подаване на заявленията за издаване на визи се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При подаване на заявлението за издаване на виза се събират и обработват лични данни, включително биометрични данни. Редът за събиране на данните се определя с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на визи за летищен транзит и за краткосрочно пребиваване се освобождават следните кандидати:

1. деца на възраст под 12 години;

2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; ако е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; ако снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при следващото заявление;

3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) държавните или правителствените ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации;

4. кралски особи и други високопоставени членове на кралското семейство, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.

(5) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) От изискването за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на визи за дългосрочно пребиваване се освобождават:

1. деца на възраст до 12 години;

2. лица, при които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно; когато е възможно снемането на пръстови отпечатъци от по-малко от 10 пръста, се снема съответният брой пръстови отпечатъци; когато снемането е временно невъзможно, от кандидата се изисква да даде пръстови отпечатъци при подаване на следващо заявление;

3. лица, назначени за ръководители на дипломатически или консулски представителства, акредитирани за Република България, или за ръководители на представителства на международни организации на територията на страната - когато това е предвидено в международен договор или при условията на взаимност;

4. членове на дипломатическия персонал на дипломатическите представителства и на консулския персонал на консулските представителства, акредитирани за Република България - когато това е предвидено в международен договор или при условията на взаимност;

5. членове на персонала на представителства на международни организации на територията на страната, когато се ползват с дипломатически имунитет по силата на международен договор.

(6) (Предишна ал. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Освен от компетентните органи за издаване на визи данните от визовата информационна система могат да бъдат използвани за целите на граничния контрол, изпълнението на задачите на централното и национално звено по Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), административния контрол на чужденците, предоставянето на убежище, както и от оправомощените компетентни национални органи на Република България или на друга държава - членка на Европейския съюз, за предотвратяването, разкриването и разследването на терористични действия и престъпления, определени в чл. 36, ал. 1 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Редът за достъп до данните се определя с акт на Министерския съвет.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Правилата за работа с визовата информационна система се определят с инструкция на министъра на външните работи.

Чл. 9з. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Когато кандидатът за виза не е представил редовен паспорт или заместващ го редовен документ за пътуване, или е отказал да му бъдат събрани биометрични данни, или визовата такса не е платена, заявлението за издаване на виза е недопустимо.

(2) В случаите по ал. 1 дипломатическото или консулското представителство незабавно връща заявлението, платената визова такса и приложените към заявлението документи и унищожава събраните биометрични данни.

(3) Преди да вземат решение по заявление за издаване на виза оправомощените длъжностни лица имат право да изискват от кандидатите за визи допълнителни данни и документи, с които те да обосноват достоверно заявената цел на пътуване, като са длъжни да извършват необходимите проверки на заявените данни.

(4) По изключение, когато изискванията по ал. 1 не са изпълнени, заявлението може да бъде прието за допустимо, когато са налице причини от хуманитарен характер или това се налага от държавния интерес.

(5) Приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза.

Чл. 9и. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Разрешение за пътуване се издава в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/ 2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ, L 236/1 от 19 септември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1240".

(2) Разрешение за пътуване се издава на:

1. чужденци, посочени в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (ОВ, L 303/39 от 28 ноември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1806", които са освободени от изискването за виза при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;

2. чужденци, които Република България е освободила от изискването за виза съгласно чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1806 при планиран престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период;

3. чужденци - членове на семейството на български гражданин, които са освободени от изискването за виза и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.

(3) Разрешение за пътуване не се издава на чужденци, определени в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240.

Чл. 9к. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Когато Република България е определена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1240 за компетентна държава членка по обработване на заявлението за издаване на разрешението за пътуване, разглеждането на заявлението се извършва от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи.

(2) Директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" или оправомощени от него длъжностни лица вземат решения за издаване, отказ, отмяна или отнемане на разрешението за пътуване при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2018/1240.

(3) В съответствие с чл. 25а, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240 за целите на разглеждане на заявлението за издаване на разрешение за пътуване директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" или оправомощени от него длъжностни лица могат да получават от Централното бюро за съдимост електронна справка за съдимост на чужденци за престъпленията, посочени в приложението към чл. 17, параграф 4, буква "а" от регламента.

(4) Отказът, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване се постановяват в стандартен формуляр, приет от Европейската комисия, и могат да се обжалват пред Административния съд - София-град, при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Разрешение за пътуване с ограничена териториална валидност може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или изпълнението на международни задължения, ако заявлението за издаването му е прието за допустимо, но все още не е приключила процедурата по обработването му съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) 2018/1240, или са налице основания за отказ, отмяна или отнемане на разрешението.

(6) Издадените разрешения по ал. 5 са валидни на територията на Република България или териториите на други държави членки при постигнато съгласие за това в съответствие с чл. 44 от Регламент (ЕС) 2018/1240.

Чл. 9л. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Освен на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", достъп до информационната система ETIAS се предоставя на:

1. органите за граничен контрол при извършване на гранични проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове съгласно чл. 47 и 48 от Регламент (ЕС) 2018/1240;

2. дирекция "Миграция" и на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи - за справка или проверка съгласно чл. 49 от Регламент (ЕС) 2018/1240 дали са изпълнени условията за влизане и пребиваване или при необходимост от предоставяне на данни на трета държава за целите на връщането съгласно чл. 65, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1240.

(2) Достъп до информационната система ETIAS чрез дирекция "Международно оперативно сътрудничество" във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:

1. Главна дирекция "Национална полиция";

2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";

3. Главна дирекция "Гранична полиция";

4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

5. Държавна агенция "Национална сигурност";

6. Агенция "Митници";

7. Служба "Военна полиция";

8. органите на съдебната власт.

(3) Достъпът до информационната система ETIAS се предоставя от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при условията и по реда на чл. 51 и 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 2 служители в писмена или електронна форма.

(4) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, дирекция "Международно оперативно сътрудничество" обработва искането незабавно, като проверката на условията по чл. 52 от Регламент (ЕС) 2018/1240 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.

(5) Органите по ал. 1 и 2 приемат и прилагат вътрешни правила за ефективен контрол върху оправомощените лица с право на достъп до информационната система ETIAS.

(6) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Главна дирекция "Гранична полиция" и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи поддържат съгласно изискванията на чл. 69, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2018/1240 регистри на служителите, надлежно оправомощени да въвеждат и извличат данни от информационната система ETIAS.

(7) Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" регистрира съгласно изискванията на чл. 70 от Регламент (ЕС) 2018/1240 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до информационната система ETIAS.

Чл. 9м. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) При влизане в и излизане от Република България органите за граничен контрол въвеждат в Системата за влизане и излизане (СВИ) съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г. за създаване на Система за влизане/излизане (СВИ) с цел регистриране на данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите членки, за определяне на условията за достъп до СВИ за целите на правоприлагането и за изменение на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕС) № 1077/2011 (ОВ, L 327/20 от 9 декември 2017 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2017/2226", данни за чужденци, които:

1. са допуснати за краткосрочно пребиваване на територията на държавите членки и които подлежат на гранични проверки в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77/1 от 23 март 2016 г.);

2. са членове на семейството на български гражданин и не притежават карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз или разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002, даващо право на пребиваване на територията на страната.

(2) В СВИ се въвеждат данни и за чужденци, чието влизане е отказано в съответствие с чл. 14 от Кодекса на шенгенските граници.

(3) В СВИ не се регистрират данни за чужденци, определени в чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(4) Освен на компетентните органи за граничен контрол, достъп до СВИ с цел въвеждане, промяна, заличаване и справка с данни се предоставя на:

1. оправомощени със заповед на министъра на външните работи консулски служители в задграничните представителства, компетентни за издаване, анулиране и отмяна на визи;

2. оправомощени със заповед на министъра на външните работи служители на Националния визов център към дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи;

3. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Миграция" служители на дирекция "Миграция" и оправомощени със заповед на директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи служители на звената "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

4. оправомощени със заповед на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" служители;

5. оправомощени със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" служители, които изпълняват функции съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(5) На служителите по ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 се предоставя достъп за търсене в СВИ с цел издаване, удължаване, анулиране или отмяна на визи пряко чрез СВИ по данните, определени в чл. 24 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(6) На служителите по ал. 4, т. 3, които са оправомощени да извършват проверки на територията на страната относно спазване на условията за влизане и пребиваване, се предоставя достъп до данните по чл. 26 и 27 от Регламент (ЕС) 2017/2226 от автоматизирано работно място за връзка със СВИ с цел проверка или установяване на самоличността на чужденец и/или проверка дали са спазени условията за влизане и пребиваване.

(7) Служителите по ал. 4, т. 4 могат да правят справки с данните в СВИ в режим само за четене за целите на издаването, отказа, отмяната или отнемането на разрешението за пътуване.

(8) Органите по ал. 4 създават и поддържат съгласно изискванията на чл. 46, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2017/2226 регистри на служителите, които са надлежно оправомощени да обработват данни в СВИ.

Чл. 9н. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) (1) Достъп до данни в СВИ чрез централните звена за достъп във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични и други тежки престъпления, определени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, се предоставя на:

1. Главна дирекция "Национална полиция";

2. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност";

3. Главна дирекция "Гранична полиция";

4. областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

5. дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в Министерството на вътрешните работи;

6. Държавна агенция "Национална сигурност";

7. Агенция "Митници";

8. Служба "Военна полиция";

9. органите на съдебната власт.

(2) Достъпът до данните се предоставя от централните звена за достъп при условията и по реда на чл. 31 и 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 въз основа на мотивирано искане на оправомощени от ръководителите на структури по ал. 1 служители в писмена или електронна форма.

(3) При спешни случаи, когато е необходимо да се предотврати непосредствена опасност за живота на лице, свързана с терористично или друго тежко престъпление, централните звена за достъп обработват искането незабавно, като проверката на условията по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2017/2226 се извършва в 7-дневен срок след постъпване на искането.

(4) Централните звена за достъп регистрират съгласно изискванията на чл. 59 от Регламент (ЕС) 2017/2226 всички операции по обработване на данните, получени въз основа на направените искания за достъп до СВИ.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато:

1. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;

1а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;

2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;

3. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. е бил експулсиран от Република България преди не по-малко от 10 години и не е възстановил в 6-месечен срок от експулсирането изразходваните за това от държавата средства;

6. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, освен ако не е реабилитиран;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;

8. може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на Министерството на здравеопазването или на Световната здравна организация представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;

9. няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;

10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) има данни, че през последните 5 години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Република България;

11. при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;

12. няма визи или билети за следващите по маршрута страни;

13. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) на лицето е наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната;

14. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1;

15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

16. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) кандидатства за виза с нередовен паспорт или заместващ го документ за пътуване;

17. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит;

18. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) вече е пребивавал на територията на Република България 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на национална виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;

18а. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) вече е пребивавал на територията на Европейския съюз 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на шенгенска виза, установено чрез проверка в СВИ;

19. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) е лице, за което е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за отказ за влизане и пребиваване;

20. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;

21. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;

22. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;

23. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни;

24. (нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване;

25. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, освен ако не е допуснато доброволно завръщане;

26. (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) е осъждан в държавата, чийто гражданин е, или в държавата на обичайното му пребиваване за умишлено престъпление от общ характер и съгласно българското законодателство за същия вид престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода минимум една година, освен ако не е реабилитиран;

27. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) с правен акт на Съвета на Европейския съюз е наложена ограничителна мярка с цел недопускане на влизане и транзитно преминаване през територията на държавите членки, включително мярка за изпълнение на забрана за пътуване, наложена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;

28. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г.(*)) отказва да предостави биометрични данни, ако такива се изискват за създаване на лично досие в СВИ или за извършване на граничните проверки, освен когато е освободен от това изискване съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случаите по ал. 1 може да бъде издадена виза или разрешено влизането на територията на Република България по причини от хуманитарен характер или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни задължения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно тяхната законосъобразност.

(2) При вземане на решение за отказ за издаване на виза оправомощените длъжностни лица са длъжни да уведомят писмено кандидата за виза за правното основание и за мотивите за решението.

(3) Мотивите за отказите за издаване на визи по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за летищен транзит може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да пристигне с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.

(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който има намерение да премине транзит през територията на Република България или да пребивава краткосрочно на нейна територия за срок до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване дава право на притежателя да влезе на територията на Република България и да я напусне в срок до 48 часа на път от една държава за друга държава, освен ако разпоредби на международен договор или на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България, не предвиждат друго.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до 5 години и да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена за многократно влизане и със срок на валидност до 5 години, когато чужденецът:

1. притежава валиден пътен документ, който му дава право да влезе на територията на Република България, издаден е в рамките на последните 10 години и е със срок на валидност най-малко три месеца след планираната дата на отпътуване от територията на Република България, освен при извънредни обстоятелства или хуманитарни причини;

2. е обосновал целта и условията на планирания престой и това, че разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планирания престой на територията на Република България, така и за завръщането си в страната на произход или за транзита към трета страна, в която е гарантирано неговото приемане, или че е в състояние законно да придобие тези средства.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Краткосрочните многократни визи може да бъдат издадени за следните срокове на валидност, освен ако валидността на визата не превишава валидността на документа за пътуване:

1. до една година, при условие че чужденецът е получил и по законен начин е използвал три визи в рамките на последните две години;

2. до две години, при условие че през последните две години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до една година;

3. до 5 години, при условие че през последните три години чужденецът е получил и правомерно е използвал предходна многократна виза със срок на валидност до две години; визите за летищен транзит не се вземат предвид при издаването на визи за многократно влизане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Многократната виза със срок на валидност до 5 години може да бъде издадена и на чужденци, които обосноват намерението си за редовно пътуване, при условие че докажат своята добросъвестност и надеждност и правомерното използване на предишни визи, своето икономическо положение в държавата на произход и действителното си намерение да напуснат територията на Република България преди изтичането на визата, за която кандидатстват.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Независимо от декларираните със заявлението за издаване на виза данни, въз основа на резултатите от извършени проверки и оценката на риска оправомощените длъжностни лица имат право да определят по-кратки срокове на валидност на визата и на продължителност на разрешеното пребиваване.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) Виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена и на чужденец, който желае да извършва сезонна работа при условията на чл. 24л.

(2) В случаите по ал. 1 на визовия стикер се отбелязва, че е издаден за целите на сезонна работа.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни може да бъде издадена на чужденец, който желае да получи разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България на едно от основанията, посочени в този закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена, когато това е предвидено в наредбата по чл. 9е, ал. 1.

(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Визата за дългосрочно пребиваване по ал. 1 се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от службите за административен контрол на чужденците, а при издаване на карта по чл. 23а - от Министерството на външните работи.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл. 10, ал. 1 или при неизпълнение на изискванията на чл. 19.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) На чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Отказите за влизане в страната могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по реда, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията ѝ само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.

(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.

(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.

(4) Чужденец, който притежава повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да обработват биометрични данни с цел проверка на заявената самоличност на чужденеца или установяване на действителната му самоличност. Органите за граничен контрол могат да обработват биометрични данни за лица, чието влизане или отказ за влизане съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226 подлежат на регистрация в СВИ, с цел създаване на лично досие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) При влизане и при напускане на територията на Република България органите за граничен контрол полагат печат в паспорта или в заместващия го документ за пътуване на чужденеца съгласно Приложение IV от Кодекса на шенгенските граници.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират в Министерството на външните работи при условия и по ред, определени в международен договор, в закон или в акт на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България, не попълват адресни карти.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват;

2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;

3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) медицинска застраховка и други застраховки, когато такива се изискват;

4. покана по образец, когато такава се изисква;

5. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) други документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми и покриваните застрахователни рискове по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал. 1, т. 5 се определят с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:

1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя;

2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България;

3. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) наличието на валидно разрешение за пътуване, когато такова се изисква; проверката се извършва чрез защитен достъп до портала за превозвачи съгласно чл. 45 от Регламент (ЕС) 2018/1240;

4. (нова - ДВ, бр. 67 от 2023 г. (*)) дали гражданите на трети страни, притежаващи еднократна или двукратна входна виза за краткосрочно пребиваване съгласно чл. 2, параграф 2, буква "а" от Визовия кодекс, вече са използвали броя на влизанията, разрешени от визата; проверката се извършва чрез уеб услугата, посочена в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) В случаите, когато на чужденец е отказано влизането в Република България превозвачът, превозил чужденеца, е длъжен по искане на органите за граничен контрол за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран, в държавата, издала документа за пътуване, с който чужденецът е пристигнал, или в друга държава, в която ще бъде допуснат да влезе. В случай че връщането не може да се осъществи незабавно, разходите по престоя на чужденеца са за сметка на превозвача.

(3) Превозвачът е длъжен да върне за своя сметка по реда на ал. 2 и чужденец, който преминава транзитно през Република България и последващият превозвач откаже да го превози до държавата - крайна цел на пътуването.

(4) Разпоредбите на ал. 2 и 3 се прилагат съответно и по отношение на обратно върнат в Република България чужденец, който е преминал транзитно през страната.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2016 г.)

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При необходимост и по реда на Закона за международните договори на Република България могат да бъдат сключвани споразумения с компетентните власти на други държави за изпращане и приемане на специалисти в областта на сигурността на документите за пътуване и за извършване на проверки на летища на териториите на договарящите страни на документите за пътуване на пътниците от международни полети.

Чл. 20в. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да провеждат интервю с влезлите на територията на Република България чужденци с цел осъществяване на контролна дейност.

(2) За интервюто се изготвя протокол.

(3) Интервю може да се провежда и от други органи по ред, предвиден в закон.

Чл. 21. (1) Чужденец, който с превозно средство влиза, пребивава или транзитно преминава през страната по суша, по въздух или по вода, трябва да притежава:

1. разрешение за преминаване на превозното средство, когато такова се изисква съгласно българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

2. документи, установяващи регистрацията на превозното средство;

3. документи, установяващи собствеността на превозното средство, ако това не е установено в документите по т. 2;

4. задължителна застраховка;

5. документи за правоуправление.

(2) Не се допуска влизане в страната на превозно средство, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 1, 4 и 5.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите за граничен контрол задържат превозното средство и документите, ако не са налице основанията по ал. 1, т. 2 и 3, за което се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на чужденеца. Протоколът и документите се изпращат на митническите органи по компетентност.

(4) Чужденец, притежаващ редовни документи за влизане в страната, но непритежаващ такива за превозното средство по ал. 1, се допуска да влезе в страната.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за поддържане и актуализиране на информационния масив по ал. 1 се определят от министъра на вътрешните работи, от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и от министъра на външните работи.

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

(2) Редът за предоставяне на статут на лице без гражданство се определя с този закон и с правилника за прилагането му.

Чл. 21в. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Производството за предоставяне на статут на лице без гражданство започва с писмено заявление, подадено лично в дирекция "Миграция" или в сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

(2) Заявлението на малолетно лице се подава от неговите родители или настойници. Заявлението се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(3) Заявлението на непълнолетно лице се подава в присъствието на неговите родители или попечители, които изразяват съгласието си чрез полагане на подпис в заявлението. Съгласието може да бъде изразено само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(4) При отсъствие на родител, настойник или попечител заявлението се подава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(5) Заявлението на непридружени малолетни и непълнолетни лица може да бъде подадено и чрез представител на неправителствена организация, осъществяваща дейност за защита правата на уязвимите групи, или от друго лице, определено за негов представител съгласно закон.

(6) При подаване на заявлението кандидатът се уведомява за правата и задълженията му във връзка с производството по тази глава, както и за последствията от неспазване на задълженията му.

(7) В хода на производството кандидатът е длъжен да съдейства, като изложи добросъвестно положението си и представи всички доказателства, относими към разглеждането на заявлението му, с които разполага или за които има основания да се предполага, че са му налични.

Чл. 21г. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) След установяване на всички относими факти и обстоятелства директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение, с което предоставя или отказва статут на лице без гражданство в Република България.

(2) Решението по ал. 1 се взема след провеждане на интервю с кандидата за получаване на статут на лице без гражданство по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Решението по ал. 1 се издава в срок до 6 месеца от подаване на заявлението, като в случаите на правна или фактическа сложност срокът може да бъде продължен с още два месеца.

Чл. 21д. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство, когато се установи, че кандидатът:

1. попада в обхвата на чл. 1, т. 2 на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 11 от 2012 г.) (ДВ, бр. 60 от 2012 г.);

2. не е декларирал гражданството си с цел получаване статут на лице без гражданство;

3. е влязъл в страната или е направил опит да премине през нея не през установените за това места или чрез използване на неистински или преправени документи и не отговаря на изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство;

4. пребивава незаконно на територията на Република България към датата на подаване на заявлението и не отговаря на изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство;

5. (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) притежава валиден документ за самоличност или е притежавал документ за самоличност, който е могъл да бъде подновен, но не е подновяван;

6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) има наложени принудителни административни мерки по чл. 41, т. 2, 3 и 5, чл. 42 или чл. 42з;

7. (нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) когато е налице едно от основанията по чл. 10.

Чл. 21е. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството, когато:

1. кандидатът почине;

2. кандидатът оттегли в писмена форма заявлението си;

3. кандидатът не се яви на интервю и не представи доказателства, от които е видно, че има уважителни причини за това;

4. се установи с официален документ, че данните, фактите или документите, въз основа на които се иска статут на лице без гражданство, са неверни;

5. кандидатът не представи в указания срок допълнително изискани данни или документи, необходими за производството по предоставяне на статут на лице без гражданство, и не посочи уважителни причини за това.

Чл. 21ж. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Решението за отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство и за прекратяване на производството се издава и подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 21з. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Производството по предоставяне на статут на лице без гражданство се спира, когато се установи, че кандидатът е подал и молба за международна закрила.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Производството се спира до окончателното произнасяне по молбата за международна закрила с влязло в сила решение.

(3) При наличие на влязло в сила решение за отказ, отнемане или прекратяване на статут на бежанец или хуманитарен статут или за прекратяване на производството за международна закрила производството за предоставяне на статут на лице без гражданство може да бъде възобновено след подаване на писмено заявление за това от кандидата.

Чл. 21и. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) На лице с предоставен статут на лице без гражданство в Република България и издадено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България се издава документ за самоличност "удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство" със срок на валидност не по-малко от три месеца и не повече от две години.

(2) В документа по ал. 1 се отбелязва, че е издаден съгласно изискванията на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. На заглавната страница се съдържа и обозначението "Конвенция от 28 септември 1954 г.".

(3) Документът по ал. 1 може да бъде издаден и на лице с предоставен статут на лице без гражданство от друга държава, ако има издадено разрешение за пребиваване на постоянно или дългосрочно пребиваващ в Република България чужденец и поради непреодолими причини, доказани по ред, предвиден с правилника за прилагане на закона, не може да поднови документа си за пътуване от държавата, която първоначално го е издала.

(4) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г., в сила от 24.10.2019 г.) На лице с предоставен статут на лице без гражданство в Република България, което не отговаря на условията за разрешаване на постоянно или дългосрочно пребиваване на територията на Република България, може да бъде разрешено продължително пребиваване със срок до една година по ред, предвиден в правилника за прилагане на закона.

Чл. 21к. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Статут на лице без гражданство в Република България може да се отнеме от директора на дирекция "Миграция" или от оправомощено от него длъжностно лице, когато се установи с писмени доказателства, че данните, въз основа на които е предоставен статутът, са неверни.

(2) Решението, с което се отнема статут на лице без гражданство, се издава и подлежи на обжалване при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 22. (1) Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим;

3. (нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република България;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) разрешение на службите за административен контрол на чужденците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Разрешението по ал. 1, т. 4 се издава след писмено становище от Държавна агенция "Национална сигурност", което има задължителен характер за дирекция "Миграция" и за отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Чужденците пребивават в Република България:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;

2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;

3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;

4. постоянно - с разрешен неопределен срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Сроковете по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагане на закона.

(6) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) За получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Директорите на дирекция "Миграция", на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България, освен ако в този закон е предвидено друго.

Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) След регистрация при условия и по ред, определени в закон или в акт на Министерския съвет, Министерството на външните работи издава на чужденците, които са членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация, акредитирана в Република България, и на членовете на техните семейства:

1. карта на член на дипломатическия персонал на дипломатическо представителство или на представителство на международна организация, акредитирана в Република България ("дипломатическа карта");

2. карта на консулско длъжностно лице в консулско представителство ("консулска карта");

3. карта на член на административно-технически персонал на дипломатическо или на консулско представителство, или на представителство на международна организация, акредитирана в Република България ("карта на административно-технически персонал");

4. карта на член на обслужващия персонал на дипломатическо или на консулско представителство, или на представителство на международна организация, акредитирана в Република България ("карта на обслужващ персонал").

(2) След регистрация Министерството на външните работи издава карти на членовете на семействата на лицата по ал. 1 от същия вид, както на титуляря.

(3) Членове на семействата на лицата по ал. 1, освен ако друго не е предвидено в двустранен или многостранен международен договор, са лицата, които живеят с титуляря в едно домакинство и са:

1. съпруга/съпруг или регистриран партньор, с когото лицето живее на съпружески начала;

2. низходящи, включително само на лицето по т. 1, които не са навършили 21-годишна възраст, не са встъпили в брак и не упражняват доходоносна дейност;

3. низходящи от 21- до 26-годишна възраст, включително само на лицето по т. 1, които не са встъпили в брак и са записани редовна форма на обучение в българско висше учебно заведение;

4. низходящи над 21-годишна възраст, включително само на лицето по т. 1, които нямат собствени доходи, обективно не са в състояние да осигуряват сами издръжката си и сериозни здравословни причини налагат титулярят да полага лично грижи за тях;

5. възходящи на титуляря или на лицето по т. 1, които са на издръжка и сериозни здравословни причини налагат титулярят да полага лично грижи за тях - при условията на взаимност.

(4) Министерството на външните работи уведомява Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Държавна агенция "Национална сигурност" за извършените регистрации.

(5) Министерството на външните работи води електронен регистър на регистрациите и издадените карти, който съдържа:

1. имената, длъжността и гражданството на лицето, на което е издаден документът;

2. вида и номера на издадения документ;

3. датата на издаване и срока на валидност.

(6) Картите по ал. 1 се издават с валидност за срока на акредитацията, но не повече от 5 години, и удостоверяват предоставените имунитети и привилегии по смисъла на международното право, както и правото на многократно влизане и на пребиваване на територията на страната, ако друго не е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България или не следва от условията на взаимност.

(7) Картите по ал. 1 се връщат при изтичане на срока на акредитацията, при смърт или при обявяване на лицето за нежелано.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) желаят да извършват работа като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно;

3. (отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

4. са чуждестранни специалисти, пребиваващи в страната по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване;

6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано, след проверка и оценка на представени документи относно икономическата активност и данъчната изрядност на чуждестранното дружество за период от две години преди регистрацията на представителството, както и на документи относно неговите планирани дейности, от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България; разрешение за продължително пребиваване могат да получат не повече от трима представители за всяко чуждестранно търговско дружество; Българската търговско-промишлена палата своевременно уведомява дирекция "Миграция" при промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството;

7. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са финансово осигурени родители на български гражданин или на чужденец, който притежава разрешение за постоянно пребиваване, когато документите, удостоверяващи семейните връзки, които произхождат от чужбина, са признати или допуснати за изпълнение и са регистрирани по реда на българското законодателство;

8. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение, разполагат с достатъчно финансови средства за лечение и издръжка, за да не бъдат в тежест на социално-осигурителните системи, и здравословното им състояние налага за тях да бъдат полагани непрекъснати грижи от квалифициран медицински персонал;

9. са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;

10. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) са получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;

11. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г., в сила от 06.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

12. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.)

13. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, както и на чужденец, получил международна закрила - когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство;

14. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са други членове на домакинството на чужденец по чл. 23а, ал. 3 или негови частни домашни помощници;

15. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

16. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", или са получили положително становище от дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията - в качеството им на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

17. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора - по реда на чл. 24н;

18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) са членове на семейството на български гражданин и произхождащите от чужбина документи, които удостоверяват семейните връзки и правото на издръжка, са признати и регистрирани или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство;

19. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) са вложили сума не по-малка от 600 000 лв. - за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто;

20. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа;

21. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) желаят да извършват доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Закона за младежта - по реда на чл. 24о;

22. (нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г., в сила от 24.10.2019 г.) са членове на семейството на чужденец с предоставено убежище, временна закрила или хуманитарен статут - когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При подаване на заявление за издаване на първоначално разрешение за пребиваване се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза по чл. 15, ал. 1, а навършилите 18-годишна възраст чужденци, с изключение на лицата, които притежават статут на лица без гражданство в Република България, представят и документи за съдимост или за криминална или за полицейска регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на гражданството, на държавата на произход или на обичайното пребиваване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Заявлението за издаване на разрешение за продължително пребиваване се разглежда в срок до 14 дни от подаването му при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде удължен с още един месец. Чужденецът се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14-дневен срок от получаване на писмото. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява, като заявлението не подлежи на повторно разглеждане.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При подаване на заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване лицата по ал. 1, т. 17, родените на територията на Република България низходящи на лицата по чл. 23а, ал. 1 и на чужденците, които притежават разрешение за продължително, за дългосрочно или за постоянно пребиваване, както и член на семейство на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, се освобождават от задълженията по ал. 2, както и да притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При прекратяване на брак поради развод или смърт службите за административен контрол на чужденците могат да издадат еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който е получил разрешение за продължително или дългосрочно пребиваване на основание на ал. 1, т. 13 и 18, когато семейството е пребивавало непрекъснато и на законно основание на територията на Република България в продължение на най-малко две години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 може да бъде издадено еднократно самостоятелно разрешение за продължително пребиваване по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(8) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Приетото заявление за издаване на разрешение за пребиваване не поражда задължение за издаване на разрешение за продължително пребиваване. Отказва се издаване на разрешение за продължително пребиваване в случаите, в които основанието, което е посочено в заявлението, е различно от основанието за издаване на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1.

(9) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При смърт на българския гражданин правото на продължително пребиваване на членовете на семейството му, разрешено по реда на чл. 24м, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството.

(10) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При смърт на българския гражданин правото на продължително пребиваване, разрешено по реда на чл. 24м на член на семейството, който упражнява родителските права, и на неговите деца не се засяга, при условие че децата са записани в училище от системата на предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.

(11) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Член на семейството на български гражданин с предоставено право по реда на чл. 24м запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака, ако отговаря на условията да е работник или самостоятелно заето лице в Република България и да притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и на тези на членовете на семейството си, без да са в тежест на системата за социално подпомагане, и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:

1. бракът е продължил най-малко три години, от които една година в Република България;

2. упражнява родителските права по силата на съдебно решение;

3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяването на брака, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;

4. има право на посещаване на ненавършило пълнолетие дете по силата на съдебно решение, при условие че в съдебното решение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.

(12) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Лицата по ал. 9 - 11 следва да докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка.

(13) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, като този срок не се смята за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на когото разрешеното продължително пребиваване изтича по време на обявено извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 до 9 месеца след отмяната на извънредното положение.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване могат да получат чужденци, които искат да извършват дейност на свободна практика и отговарят на условията за получаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2) За издаването на документите по ал. 1 се представят пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:

1. заявление по образец;

2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.

(3) Не се издава виза за дългосрочно пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и т. 16 - 20.

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключен договор за разработване на научноизследователски проект с научноизследователска организация със седалище в Република България, включена в регистъра по чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Разрешението по ал. 1 се издава за срок не по-кратък от една година. Когато срокът на договора за разработване на научноизследователски проект е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. договор, сключен с научноизследователската организация в Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Преди издаване на разрешението по ал. 1 дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършват проверка относно вписването на научноизследователската организация в регистъра по чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението по ал. 1 се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението, за което заявителят се уведомява писмено.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 1 на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на разрешението за пребиваване на научния работник, ако отговарят на условията по чл. 24, ал. 2.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава - членка на Европейския съюз, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до 180 дни в рамките на всеки период от 360 дни на основание на договор, сключен с научноизследователска организация в първата държава членка.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 7 приемащата научноизследователска организация в първата държава членка уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното провеждане на част от научното изследване на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 7 компетентните органи на първата държава членка уведомяват Република България за планирания престой и представят следните документи:

1. валидно разрешение за пребиваване;

2. редовен паспорт или заместващ го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка;

5. свидетелство за съдимост.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Планираният престой по ал. 7 може да се осъществи след изтичането на срока за възражение от страна на дирекция "Миграция" пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от получаване на комплектуваното уведомление.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) За членовете на семейството на чужденец, приет като научен работник в Република България по ал. 7, които желаят да го придружават на територията на Република България, се предоставят документите по ал. 9, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане, заедно с уведомлението по ал. 8.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение по ал. 1 може да получи и чужденец, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка, и който възнамерява да проведе част от научното си изследване в научноизследователска организация на територията на Република България за срок, по-дълъг от 180 дни, но не повече от две години. За решението си Република България уведомява първата държава членка.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по ал. 12 чужденецът прилага документите по ал. 3, с изключение на визата по чл. 15, ал. 1.

(14) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи уведомяват незабавно дирекция "Миграция" и чужденеца за предоставеното разрешение за продължително пребиваване по ал. 12. Дирекция "Миграция" уведомява чужденеца и първата държава членка в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 12.

(15) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семейството на научен работник по ал. 12, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка - за срока до изтичане на разрешението за пребиваване на научния работник на територията на Република България. За получаване на разрешението чужденецът подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по ал. 3, т. 1 - 5, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане.

(16) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се допуска едновременното уведомяване по ал. 8 и подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 12. Заявлението по ал. 12 може да се подаде, когато краткосрочната мобилност е започнала, не по-късно от 30 дни преди изтичането на срока ѝ.

(17) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Когато научният работник или членовете на неговото семейство не отговарят или са престанали да отговарят на условията за издаване на разрешение за пребиваване по ал. 1, 6, 12 или 15, дирекция "Миграция" уведомява първата държава членка, разрешила пребиваването, с цел тяхното обратно приемане на нейна територия без забавяне и формалности. Това се отнася и за случаите, когато изтече срокът на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка, или то бъде отнето по време на пребиваването в Република България.

(18) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца може да получи и чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 или 12, който в срок до 7 работни дни след приключване на научноизследователски проект е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта, за което дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи следи служебно. Заявлението за получаване на разрешение за продължително пребиваване е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и се подава най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване.

(19) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 6, 12 и 15 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1030/2002". В случаите по ал. 1 в полето "тип разрешение" се отбелязва "научен работник". В случаите по ал. 12 разрешенията се издават със срок на валидност до две години, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "научен работник - мобилност".

Чл. 24в. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България.

(2) Заявление за получаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. удостоверение за приемането му за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът ще се обучава през съответната година;

7. доказателство за платена такса за записване във висшето училище, което се представя след влизане на лицето на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1.

(3) Разрешение по ал. 1, без да притежават виза по чл. 15, ал. 1, могат да получат чужденците от български произход, които са приети като студенти в редовна форма на обучение във висше училище в Република България и представят документ за български произход. Към заявлението освен документите по ал. 2 чужденецът прилага и удостоверение за раждане или удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане. Удостоверението за български произход се прилага, когато е невъзможно дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да приложат служебна справка от информационна система на Държавната агенция за българите в чужбина относно българския произход на чужденеца.

(4) Разрешение за продължително пребиваване за срока на обучението, но за не повече от две години, могат да получат чужденците-студенти, които ще провеждат част от обучението си на територията на Република България, притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, и са обхванати от програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или от споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, и имат право на влизане и престой с цел провеждане на част от обучението си във висше училище от една или няколко втори държави членки.

(5) Чужденецът-студент подава заявление за получаване на разрешение по ал. 4 по електронен път на адреса на дирекция "Миграция" или на националната точка за контакт по въпросите на мобилността, след като е бил приет в първата държава членка и веднага след като е узнал за планираната мобилност към Република България. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага следните документи, придружени от превод на български език:

1. документ, удостоверяващ, че чужденецът провежда част от обучението си в Република България в рамките на програма на Съюза или многостранна програма, предвиждаща обучение в повече от една държава членка, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско, освен когато в рамките на своя курс на обучение чужденецът-студент е задължен да провежда част от занятията във висше училище, намиращо се на територията на друга държава членка;

2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България, както и планираната продължителност и датите на мобилността;

3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава - членка на Европейския съюз, в която чужденецът е приет като студент за целия период на мобилността;

4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква;

5. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

6. доказателства за осигурено жилище;

7. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висшето училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

8. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

9. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

(6) Заявлението по ал. 5 се разглежда в срок от 30 дни след неговото получаване. Дирекция "Миграция" може да поиска от компетентните органи на първата държава членка необходимите сведения относно престоя на чужденеца на нейната територия. Когато не е изпълнено едно от условията по ал. 5 или не е представен един от изискуемите документи, дирекция "Миграция" може да направи в 30-дневния срок възражение срещу мобилността на студента към територията на Република България. Възражението е в писмена форма и се изпраща незабавно до студента и до компетентните органи на първата държава членка. В последния случай студентът не се допуска на територията на Република България.

(7) В срок до 14 дни след влизането си на територията на Република България чужденецът по ал. 5 трябва да се яви в дирекция "Миграция" и да представи документ за платена държавна такса за издаване на разрешение за продължително пребиваване и копие на редовен паспорт или заместващ го документ.

(8) Разрешение по ал. 1 с цел провеждане на част от обучението си във висше училище на територията на Република България може да получи чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и не е обхванат от програма или от споразумение по ал. 4, след подаване на заявление по реда на ал. 2.

(9) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са ученици, приети за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за ученически обмен.

(10) Заявление за получаване на разрешение по ал. 9 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. удостоверение за прием на територията на страната за обучение в средната степен на образование;

3. доказателства за участие в програма за ученически обмен;

4. документи, издадени от организацията за ученически обмен, гарантиращи покриване на разходите му за издръжка, обучение, здраве и завръщане;

5. документи, удостоверяващи приема на ученика за целия срок на пребиваването му от семейство, отговарящо на определените условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен, в която участва, или в специален комплекс за настаняване в рамките на учебното заведение;

6. нотариално заверена декларация за съгласие на родителите или настойниците, или попечителите.

(11) Разрешение за продължително пребиваване за срока на стажа, но за не повече от една година могат да получат чужденците, които са стажанти по чл. 38а от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и притежават виза по чл. 15, ал. 1.

(12) Заявление за получаване на разрешение по ал. 11 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Заявлението е по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване, освен когато при записване във висше училище чужденецът се ползва от здравно осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението;

6. копие от трудов договор, който съдържа данни за продължителността на стажа, място и условия на провеждане на стажа;

7. удостоверение за програма за стаж;

8. удостоверение, че е преминал или ще премине езиково обучение за придобиване на необходимите знания за целите на стажа;

9. документ, удостоверяващ получена степен на висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или че е записал образователен курс, водещ до придобиване на степен за висше образование.

(13) След приключване на обучението си като студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България, може да получи разрешение за продължително пребиваване за срок до 9 месеца след подаване на заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване, към което прилага документите по ал. 2, т. 1 - 3 и документ от висшето училище за приключване на обучението си. Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи проверява служебно дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключване на обучението си във висшето училище е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта. Разрешението се издава в срок до 30 дни от подаване на заявлението.

(14) В случаите по ал. 1, 3, 4, 8, 9 и 11 срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ на чужденеца обхваща най-малко искания срок на пребиваване.

(15) Министерството на образованието и науката предоставя по служебен път на дирекция "Миграция" удостоверение за приемане на чужденец за обучение в Република България.

(16) Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13, се подават не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявленията, с изключение на тези по ал. 5 и 13, се разглеждат и решават в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(17) Дирекция "Миграция" и отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 7 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(18) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1, 3, 4, 8, 9, 11 и 13 се издават документи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. В разрешенията по ал. 1, 3, 4 и 8 в полето "тип разрешение" се отбелязва "студент", в разрешенията по ал. 9 в полето "тип разрешение" се отбелязва "ученик", а в разрешенията по ал. 11 в полето "тип разрешение" се отбелязва "стажант".

(19) За решенията, взети въз основа на заявленията за пребиваване по реда на този член, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24г. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Статут на дългосрочно пребиваване се предоставя на чужденец, който е пребивавал законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на 5 години преди подаване на заявлението за разрешаване на дългосрочно пребиваване. След придобиването му статутът на дългосрочно пребиваване е постоянен, доколкото не са възникнали основания за отнемането му по чл. 40.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Периодите на пребиваване на лицата по чл. 23а и на лицата, пребиваващи изключително на основание от временно естество като работещи по програми au pair, сезонни работници, доставчици на презгранични услуги, работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено, не се отчитат при изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1.

(3) При изчисляване на периода на пребиваване по ал. 1 се отчита само половината от времето на пребиваване на чужденците като студенти, ученици или стажанти на основание чл. 24в.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Статут на дългосрочно пребиваване може да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление за предоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.

(6) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.

(8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Периодите на отсъствие от територията на Република България не прекъсват периода, посочен в ал. 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под 6 последователни месеца и не надхвърлят общо 10 месеца за 5-годишния период.

(9) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) За предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване чужденецът трябва да представи доказателства, че разполага за себе си и за членовете на своето семейство с достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната работна заплата и минималната пенсия, както и че притежава задължителна здравна осигуровка или застраховка за срока на пребиваване съгласно законодателството на Република България.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Компетентният орган на Министерството на вътрешните работи взема решение по заявлението за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ в срок до два месеца от депозирането му. При правна и фактическа сложност и при необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде продължен с два месеца.

(11) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) При предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ на чужденеца се предоставя информация за правата и задълженията, произтичащи от този статут.

(12) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Редът за разглеждане на заявлението се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 24д. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) На чужденец, получил статут на дългосрочно пребиваващ, се издава разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз. Това разрешение е със срок на валидност 5 години, като при изтичането му се подновява след представяне на заявление. Изтичането на срока на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз не е основание за отнемане или загуба на този статут.

(2) Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз се издава въз основа на лично подадено заявление. Разрешението се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. В полето "тип разрешение" се отбелязва "дългосрочно пребиваващ в ЕС".

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето "забележка" се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочва датата на предоставянето ѝ.

Чл. 24е. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) Членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия чужденец могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок една година с възможност за подновяване, без да се надхвърля разрешеният срок на пребиваване на титуляря.

(2) За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството следва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.

(3) (Относно изречение второ в сила от 01.06.2011 г.) След 5-годишно пребиваване на територията на Република България и при условие, че съпругът/съпругата и навършилите пълнолетие деца на пребиваващ в страната чужденец не са получили разрешение за пребиваване по причини, различни от събиране на семейството, имат право да получат самостоятелно разрешение за дългосрочно пребиваване, независимо от това на титуляря, ако са налице основанията по чл. 24г. При изчисляване периода на пребиваване на членовете на семейството на притежател на синя карта на ЕС пребиваването в различни държави членки може да се натрупва съгласно условията на чл. 33м, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) При прекратяване на брака децата на дългосрочно пребиваващия и другият родител имат право на самостоятелно разрешение за продължително пребиваване, ако отговарят на условията по чл. 24, ал. 2 и когато децата са записани в училище от системата на предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на учебната година или до приключване на курса на обучение.

(5) Редът за издаване на разрешението по ал. 1 - 4 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 24ж. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) В случаите по чл. 40, ал. 1, т. 6, 9 и 11 може да бъде възстановено правото на дългосрочно пребиваване в Република България по опростена процедура, регламентирана с правилника за прилагане на закона.

(2) Процедурата по ал. 1 се прилага спрямо лицата по чл. 40, ал. 1, т. 9, които са пребивавали във втората държава членка с цел обучение.

Чл. 24з. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и незаконно пребиваващи чужденци, които са участници във висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс - до приключване на производството.

(2) Срокът на разрешеното пребиваване по ал. 1 не се отчита при изчисляване срока на пребиваване за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване.

Чл. 24и. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от три години, а когато срокът на трудовия договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.

(3) Не се изисква чужденецът с разрешено право на пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България и при последващо кандидатстване за разрешение по ал. 1.

(4) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване, срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му. При подаването на заявлението на заявителя се предоставя информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(5) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат:

1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;

2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:

а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец - работник;

б) представя копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет;

в) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;

5. документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на чужденеца, легализирани по съответния ред, придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

6. справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;

7. справка-декларация, подписана от работодателя за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение в предходните 12 месеца, посочени по месеци:

а) български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, включително с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, и членовете на техните семейства;

б) чужденци с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците и на членовете на техните семейства;

в) чужденци, за които е предвидена заетост съгласно международен договор, по който Република България е страна;

г) чужденци, които са членове на семейство на български граждани;

д) чужденци, които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;

8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

9. заверено от работодателя копие на сключен срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - чужденец, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

10. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

11. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване - в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване;

12. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност.

(6) Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж за заеманата длъжност. Изискването за представяне на документи по ал. 5, т. 5 и 7 не се прилага за:

1. чужденци, чиято заетост произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;

3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност - след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;

4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.

(7) Когато за упражняването на професията и дейността се изисква призната от български орган правоспособност, издадено разрешение или лиценз, към заявлението по ал. 4 се прилагат:

1. документ, издаден на основание чл. 213, ал. 4, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование - за преподавателите в училища;

2. лиценз, издаден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор - за хазартна дейност;

3. удостоверение от съответната спортна федерация и национална спортна организация, че чужденецът има статут на професионален състезател съгласно изискванията на международната федерация по съответния вид спорт, притежава особени лични качества и висока степен на професионални умения и са налице основанията да бъде картотекиран в съответната спортна федерация или спортен клуб - за спортисти и треньори;

4. копие от спортната лицензия, издадена от министъра на младежта и спорта, или удостоверение от съответната лицензирана спортна федерация или национална спортна организация - за спортисти и треньори;

5. документ, издаден от Министерството на културата, за наличие на интерес от наемането на чужденци - за артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права.

(8) Когато заявлението по ал. 4 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция" и на териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност". Не по-късно от три дни след неговото подаване заявлението с документите се изпращат и в оригинал. В срока по изречение второ отдел/сектор/група "Миграция" извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща заедно със заявлението.

(9) Дирекция "Миграция" извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 5 - 7, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(10) Когато в срока по ал. 9 документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(11) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията, по които производството не е прекратено съгласно ал. 10, заедно с приложените документи, в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 5, т. 5 се изпращат и в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Заявленията и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 14 дни изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 15 - в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(12) В срок до 15 дни от постъпването на преписката по ал. 11 Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда, като при нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява дирекция "Миграция" и този срок спира да тече до получаване на документите или до отстраняване на нередовностите. Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за необходимостта от предоставяне на допълнителни документи или от отстраняване на нередовности и определя 7-дневен срок за това.

(13) Когато в 7-дневен срок допълнителните документи не бъдат предоставени или нередовностите не бъдат отстранени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(14) Когато заявлението по ал. 4 е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 11 и 12, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(15) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 14, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 14 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция" и Държавна агенция "Национална сигурност".

(16) В 14-дневен срок от влизането на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 чужденецът се явява лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта си с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(17) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" в срок до три дни от представянето на документите по ал. 16. След издаване на разрешението се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "единно разрешение за пребиваване и работа".

(18) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" не може да бъде по-дълга от два месеца, като при фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължен с два месеца. В рамките на процедурата заявителят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление по ал. 4, което е основание за прекратяване на производството.

(19) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, настъпила в хода на процедурата за кандидатстване и за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.

(20) За решенията, взети въз основа на заявлението, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24к. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава на чужденец, който отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежава виза по чл. 15, ал. 1.

(2) При кандидатстване за разрешението по ал. 1 чужденецът трябва да пребивава извън територията на Република България.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Разрешението може да бъде удължено еднократно в рамките на периода от 9 месеца при продължаване на трудовия договор при същия работодател или при смяна на работодателя.

(4) Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване или подновяване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1 и не е изтекъл максималният срок по ал. 3.

(5) Разрешението по ал. 1 се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.

(6) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонни работници, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(7) За издаване на разрешението по ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице подава писмено заявление в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.

(8) Заявлението по ал. 7 се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; паспортът или заместващият го документ трябва да са издадени през последните 10 години и срокът им на валидност да обхваща най-малко срока на валидност на разрешението по ал. 1;

2. декларация от работодателя, че на чужденеца е осигурено подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичането на срока на договора или други доказателства за осигурено жилище;

3. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.)

4. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на получаване на документа за пребиваване на чужденеца, и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

6. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

7. документ, от който е видно, че работодателят упражнява дейност в икономическите сектори, включени в Списъка на икономическите сектори по чл. 25 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;

8. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими;

9. (нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1.

(9) Когато заявлението по ал. 7 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция" и на териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", като заявлението с приложените документи се изпращат в тридневен срок и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.

(10) Дирекция "Миграция" извършва проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по ал. 8, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(11) Когато в срока по ал. 10 документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 7, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 8, т. 3 се изпращат и в оригинал. При кандидатстване за продължаване на сезонната заетост към заявлението се прилага и справка за разрешеното право на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението и приложените документи се изпращат по електронен път и на Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 14 дни от постъпването им изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 17 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(13) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща или упълномощени от него длъжностни лица изпращат по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта. В случаите по ал. 5 този срок е 5-дневен.

(14) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 7-дневен срок по електронен път дирекция "Миграция". Срокът по ал. 13 спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.

(15) Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 14 и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в срока по изречение първо нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(16) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 13, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(17) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 16, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението по ал. 16 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция".

(18) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(19) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в срок до три дни от представянето на документите по ал. 18.

(20) След издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава документ от дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "сезонен работник". При смяна на работодател и след представяне на становище от Агенцията по заетостта при спазване на условията, предвидени в ал. 7 - 15, се издава ново разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник и документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 със срок на валидност до срока на първоначално издаденото.

(21) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

(22) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не може да бъде по-дълга от два месеца.

(23) До приключване на производството работодателят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление, което е основание за прекратяване на производството.

(24) Когато заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на чужденеца обезщетение съгласно българското законодателство.

(25) За решенията, взети въз основа на заявлението по ал. 7, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(26) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) След изтичане на разрешения максимален период на пребиваване чужденецът може да продължи да пребивава на територията на Република България, ако му е издадено разрешение за пребиваване в Република България, различно от това по ал. 1, чл. 24и, чл. 33к и чл. 33п, без да е необходимо да напуска територията на страната.

Чл. 24л. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За извършване на сезонна работа за срок до 90 дни без прекъсване чужденецът трябва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване за целите на сезонна работа, когато такава се изисква, и заетостта да е регистрирана от органите на Министерството на труда и социалната политика по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за неговото прилагане.

(2) Регистрацията на заетостта по ал. 1 се извършва и когато чужденецът е освободен от изискването за виза в съответствие с Приложение II от Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Чужденецът може да продължи да работи при същия работодател или да го смени за срока на действие на новия трудов договор, но за не повече от 180 дни последователно в рамките на всеки 12 месеца от първоначалната регистрация, без да се налага да напуска територията на страната, както и да притежава виза по чл. 15, ал. 1. Чужденецът подава заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона в дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи 30 дни преди изтичане на законното му пребиваване на територията на страната, към което прилага документите по чл. 24к, ал. 8.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършват проверка на постъпилите документи, като при липса на документ, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи по чл. 24к, ал. 8, заявителят се уведомява по електронен път за тези обстоятелства и се определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато в срока по ал. 4 документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица прекратяват производството по издаване на разрешение по ал. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) За издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в случаите по ал. 3 дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" към областните дирекции на Министерството на вътрешните работи изпращат по електронен път заявлението с приложените документи на Агенцията по заетостта и на Държавна агенция "Национална сигурност", която в срок до 14 дни от постъпването им изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта или упълномощени от него длъжностни лица изпращат по електронен път на дирекция "Миграция" или на отдел/сектори и групи "Миграция" към областните дирекции на Министерството на вътрешните работи писмено становище относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.

(8) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) При констатирана нередовност в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 5-дневен срок по електронен път дирекция "Миграция". Срокът по ал. 7 спира да тече до отстраняване на нередовността или до предоставяне на необходимите документи.

(9) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" към областните дирекции на Министерството на вътрешните работи уведомяват по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 8 и определят 7-дневен срок за отстраняване на нередовността или за предоставяне на необходимите документи. Когато в срока по изречение първо нередовността не бъде отстранена или не бъдат предоставени необходимите документи, директорът на дирекция "Миграция" или директорът на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица прекратяват производството по предоставяне на пребиваване.

(10) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Директорът на дирекция "Миграция" или директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник в срок до три дни от представянето на становището от Агенцията по заетостта.

(11) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник се издава документ от дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "сезонен работник".

(12) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

(13) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Процедурата по предоставяне на продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник не може да бъде по-дълга от 30 дни.

(14) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) До приключване на производството работодателят или упълномощено от него лице може да се откаже от подаденото заявление, което е основание за прекратяване на производството.

(15) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) За решенията, взети въз основа на заявлението по ал. 3, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24м. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) Член на семейството на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, или до областните дирекции на МВР за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава в срок до три месеца от датата на влизането на лицето в Република България, като към него се прилагат:

1. валиден паспорт;

2. документи за наличието на родствени връзки;

3. документ за платена държавна такса;

4. документи за законното пребиваване в другата държава членка;

5. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи от българския гражданин, в случаите, когато е приложимо.

(3) Картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението и е с валидност 5 години.

(4) При липса на някой от документите по ал. 2 на лицето се определя 14-дневен срок от съобщаването за представянето му, до изтичането на който срокът по ал. 3 спира да тече. В случай че исканите документи не се представят в определения срок, административният орган предприема действия за прекратяване на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24н. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 17 разрешението за продължително пребиваване се издава въз основа на акта по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора.

(2) За срока на престоя си в страната чужденците, получили разрешение по ал. 1, се ползват с правата на лицата с разрешено постоянно пребиваване с изключение на правото по чл. 35, ал. 2.

(3) Разрешение по ал. 1 не се издава на лица, които не притежават документи за самоличност и отказват съдействие за идентификация на самоличността им.

Чл. 24о. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21 разрешението за продължително пребиваване се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "доброволец".

(2) Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 е съобразен със срока на споразумението с приемащата организация, но не повече от една година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Дирекция "Миграция", отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на вътрешните работи или съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи уведомява заявителя писмено за разрешението по ал. 1 не по-късно от 14 дни от датата на подаването му.

(4) Разрешението по ал. 1 се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(5) В случаите по ал. 1 срокът на валидност на паспорта или на заместващия го документ на чужденеца следва да обхваща най-малко искания срок на пребиваване.

Чл. 24п. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1, имат издадено от Министерството на иновациите и растежа удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза", и след издаване на визата за дългосрочно пребиваване са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество, и които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, чийто предмет на дейност е заявеният при издаване на удостоверението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Министерството на иновациите и растежа незабавно уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, което е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване.

(3) Условията и редът за издаване, удължаване и отнемане на удостоверението за високотехнологичен и/или иновативен проект се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:

1. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) от български произход;

2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2013 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец и пребивавали законно и непрекъснато за срок 5 години на територията на страната, като при брак с чужденец с разрешено постоянно пребиваване по т. 6, 7 или 8 изискванията за пребиваване в страната не се прилагат;

3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;

4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната;

5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г.) които са пребивавали законно и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца, като в случаите по чл. 24в се отчита само половината от времето на пребиваване;

6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) извършили инвестиция или увеличили инвестицията си чрез придобиване на:

а) акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от 2 000 000 лв.;

б) права по концесионни договори на територията на Република България със стойност на договора не по-малка от 1 000 000 лв.;

в) дялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лв. в колективни инвестиционни схеми с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:

аа) нетната стойност на активите на всяка колективна инвестиционна схема е на стойност не по-малка от 5 000 000 лв.;

бб) колективната инвестиционна схема е получила лиценз или разрешение от Комисията за финансов надзор;

вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в акции и/или облигации по буква "а";

г) дялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лв. в алтернативни инвестиционни фондове, установени в Република България, управлявани от лица, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, с произход от Република България, извършващи дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и при условие, че:

аа) активите на всеки фонд са на стойност не по-малка от 3 000 000 лв.;

бб) алтернативните инвестиционни фондове и лицата, които управляват алтернативни инвестиционни фондове, са лицензирани или са регистрирани от Комисията за финансов надзор;

вв) инвестиционната им стратегия е насочена основно в инвестиции в български активи и инвестират единствено в дялове, акции и облигации на български дружества, включително акционерни дружества със специална инвестиционна цел;

7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., нова - ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) инвестирали в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на сума не по-малка от 2 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на иновациите и растежа;

8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;

9. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;

10. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;

11. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години;

12. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават и не са напускали територията на Република България или са родени на територията на Република България и не са признати за граждани на бившите съветски републики; за тази категория лица не се прилага изискването на чл. 15, ал. 1;

13. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) които извършват дейност и са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа в съответствие с чл. 25в;

14. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца, родени и изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа като мярка за закрила;

15. (нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) малолетни и непълнолетни деца, изоставени от родител/и - чужд/и гражданин/ни, на територията на Република България, които са настанени в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа като мярка за закрила;

16. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) извършили инвестиция в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 500 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 500 000 лв. и са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на иновациите и растежа; Министерството на иновациите и растежа издава удостоверението след мотивиране от страна на българското търговско дружество на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията;

17. (нова - ДВ, бр. 108 от 2013 г.) получили разрешение за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 19 и 20 и поддържали вложението в продължение на 5 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Редът за установяване на обстоятелствата и условията по ал. 1, както и условията и редът за извършване на проверката и оценката по ал. 7 и на предварителното одобрение за извършване на инвестиции, се определят с правилника за прилагане на закона. Обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се установяват от Българската агенция за инвестиции. Инвестициите по ал. 1, т. 6, букви "а", "в" и "г", както и тяхното поддържане, се удостоверяват от централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Централният депозитар на ценни книжа предоставя информацията на Българската агенция за инвестиции.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Заявление за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване се подава лично в дирекция "Миграция" или сектор/група "Миграция" при съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него лице взема решение по заявлението в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още два месеца. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г.) В случаите на ал. 1, т. 13 и 16, за целите на оценката при издаването на удостоверението от Министерството на иновациите и растежа могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, справките от Националната агенция за приходите, общините, и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събрани служебно.

(5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) На малолетните деца, родени на територията на Република България, кандидатстващи за получаване право на продължително и постоянно пребиваване, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Разрешение за постоянно пребиваване не могат да получат чужденците, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 28а, освен когато на чужденци, навършили 18-годишна възраст, е предоставено разрешение за продължително пребиваване по хуманитарни причини.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Чужденец, който кандидатства за предоставяне на разрешение за постоянно пребиваване по ал. 1, т. 6, извършва инвестиция след проверка и оценка от Българската агенция за инвестиции на представените от него документи:

1. които идентифицират лицето по безспорен начин;

2. за налични средства в размер, не по-малък от минималния праг за съответната инвестиция;

3. които показват ясен произход на средствата за инвестицията;

4. които показват дали чужденецът е видна политическа личност съгласно чл. 36 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

5. за трудова, професионална и инвестиционна дейност;

6. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.

(8) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Чужденецът предоставя при необходимост и други документи и информация, изискани от Българската агенция за инвестиции.

(9) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" при поискване предоставят на Българската агенция за инвестиции становище въз основа на информацията по чл. 10 съгласно тяхната компетентност.

(10) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Предварителното одобрение за извършване на инвестиции, издадено от Българската агенция за инвестиции въз основа на проверката и оценката по ал. 7, не е основание за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 или за предоставяне право на пребиваване.

(11) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Инвестициите по ал. 1, т. 6, 8 и 16 трябва да бъдат поддържани над изискуемия в закона минимален размер за срок от 5 години от датата на предоставяне на право на постоянно пребиваване. Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България декларират незабавно пред Българската агенция за инвестиции, съответно Министерството на иновациите и растежа, всяка промяна на обстоятелствата по извършените от тях инвестиции и предоставят доказателства за това.

(12) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Придобитите права и активи в резултат от инвестициите по ал. 1, т. 6 и 8 не може да се използват за обезпечение на кредити към кредитни и финансови институции за срока по ал. 11.

(13) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Последващият контрол на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 8 и 17 се извършва от Българската агенция за инвестиции, а по ал. 1, т. 7, 13 и 16 - от Министерството на иновациите и растежа.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта или е налице държавен интерес.

Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.)

Чл. 25в. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) (1) Разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 може да получи чужденец, който извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите.

(2) В българското търговско дружество с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите, чужденецът по ал. 1 трябва да е:

1. съдружник или акционер с поименни акции, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството;

2. представляващ дружеството или прокурист, вписан в търговския регистър, или

3. нает по трудов договор за изпълнението на ключова и/или контролна функция в научноизследователската, производствената, маркетинговата или друга основна дейност на предприятието или друга дейност, необходима за целите на инвестицията.

(3) Не по-късно от третата година от датата на започване на работата по инвестиционния проект компетентният орган на търговското дружество по ал. 2 удостоверява, че е достигнат минималният праг за издаване на сертификат за инвестиция клас Б по реда на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на извършените и въведени в експлоатация инвестиции и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала.

(4) Общият брой на лицата по ал. 2, които могат да получат разрешение за пребиваване в страната на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с изпълнението и поддържането на един инвестиционен проект, е:

1. до изпълнение на изискването по ал. 3 - до три лица;

2. след изпълнение изискването по ал. 3, през периода на поддържане на инвестицията и работните места - до 8 лица.

(5) За българското търговско дружество и за лицето по ал. 2 се прилагат изискванията на чл. 13 от Закона за насърчаване на инвестициите.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) Министерството на иновациите и растежа издава удостоверение за изпълнението на изискванията по ал. 2 - 5, което да послужи пред службите за административен контрол на чужденците. Удостоверението се издава след мотивиране от българското търговско дружество по ал. 2 на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията и след поемане на задължение от дружеството за незабавно информиране на Министерството на иновациите и растежа в случай на прекратяване на отношенията с физическото лице.

Чл. 25г. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) Член на семейството на български гражданин, на когото е разрешено продължително пребиваване по реда на чл. 24м, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с българския гражданин или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 24, ал. 9, 10 и 11.

(2) За издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която да удостовери правото му на постоянно пребиваване, лицето по ал. 1 подава заявление до дирекция "Миграция" - МВР, или до областните дирекции на МВР два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.

(3) Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която удостоверява правото му на постоянно пребиваване, се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

Чл. 25д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2019 г.) Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и техните зависими лица пребивават в Република България, без да са налице изискванията на този закон. Периодът на пребиваването може да бъде по-дълъг от една година.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23 и 26.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Преценката за отказ на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:

1. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че съпрузите или осиновеният и осиновителят не живеят заедно;

2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;

3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;

4. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или осиновения (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;

5. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че съпрузите или осиновеният и осиновителят не говорят на език, разбираем и от двамата;

6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;

7. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) наличието на предишни бракове или осиновявания, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците;

8. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че бракът е сключен или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за пребиваване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.

(6) (*) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 разрешение за пребиваване може да бъде издадено по причини от хуманитарен характер или свързани с изпълнението на международни задължения след консултиране с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Появата на заболявания след първоначалното издаване на разрешение за пребиваване съгласно глава трета "а" на чужденец и на членовете на неговото семейство, както и след издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството на чужденец на основание събиране на семейството, не може да бъде основание за отказ за продължаване срока на пребиваване.

(8) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Отказът за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване не може да се основава на обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 8. При преценка на отказ за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване се отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца в Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, съществуващи връзки в страната или липсата на връзки с държавата по произход.

(9) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато предоставеното разрешение или представените документи са получени с измама или са неистински или подправени.

(10) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Отказва се продължаване на срока на пребиваване, когато чужденецът пребивава на територията на Република България за цели, различни от тези, за които е било разрешено пребиваването му - в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 21, чл. 24б, 24в и 24п, с изключение на чл. 24б, ал. 18 и чл. 24в, ал. 13.

(11) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Отказът за издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(12) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Мотивите за отказите за издаване на разрешения за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 3, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на Република България или националната сигурност, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г.)

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) (1) При разглеждане на заявление за издаване на разрешение за пребиваване или за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец, по отношение на когото друга държава членка е въвела в Шенгенската информационна система (ШИС) сигнал за връщане или сигнал за отказ за влизане и пребиваване, службите за административен контрол на чужденците провеждат предварителни консултации със съответната държава членка съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) 2018/1860 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за използването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави (ОВ, L 312/1 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1860", и чл. 27 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ОВ, L 312/14 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1861".

(2) За резултата от проведените предварителни консултации по ал. 1 се информират държавните органи, участващи в процедурите по разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за пребиваване, за продължаване на срока на пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване на чужденец.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) (1) Срокът на валидност на виза за краткосрочно пребиваване и на разрешения с нея срок на пребиваване може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер, при извънредни обстоятелства или при наличие на държавен интерес чрез полагане на персонализиран визов стикер и печат на издаващия орган в паспорта или заместващия го документ за пътуване по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(2) Срокът на пребиваване на лица, влезли в страната при условията на безвизов режим, може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по хуманитарни причини, свързани с извънредни обстоятелства, или при наличие на държавен интерес по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Срокът на пребиваване на лице по чл. 23а може да бъде продължен от Министерството на външните работи без спазване на ограниченията по ал. 1 и 2 по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Държавните и общинските органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците и Държавна агенция "Национална сигурност".

Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно или дългосрочно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 3 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Лицата, извършващи хотелиерство, при настаняване на чужденец го регистрират в регистъра по чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма, в който вписват пълния брой имена на чужденеца, посочени в паспорта или заместващия го документ за пътуване, датата и годината на раждане, гражданството, номера на паспорта или на заместващия го документ за пътуване, както и периода на пребиваването му в туристическия обект.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Пребиваването в Република България на лицата по чл. 18, ал. 2 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г., в сила от 24.10.2019 г.) (1) На непридружени деца чужденци, както и на чужденци, ненавършили 18-годишна възраст, които са влезли на територията на Република България с придружител, но са били изоставени от него, които не са поискали закрила по Закона за убежището и бежанците или по чиито молби има влезли в сила решения за отказ от международна закрила, може да им бъде разрешено единствено продължително пребиваване на територията на Република България до навършване на пълнолетие. Разрешението се издава по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) След навършване на 18-годишна възраст на чужденците по ал. 1 може да бъде разрешено продължително пребиваване при наличие на хуманитарни причини.

(3) Дирекция "Социално подпомагане" по местопребиваването на чужденците по ал. 1 определя и провежда конкретни мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето след извършена преценка за най-добрия интерес на детето, а Държавната агенция за закрила на детето координира, наблюдава и контролира изпълнението на определените мерки за закрила относно спазване на неговите права до окончателното решаване на въпроса за пребиваването му в Република България, но не и след навършването на 18-годишна възраст.

(4) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице разрешава продължителното пребиваване на чужденците по ал. 1 и 2 след извършена преценка на възможността за връщането им на член на техните семейства, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата им на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение. Преценката се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(5) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава отказ за разрешаване на продължително пребиваване на чужденците по ал. 1 и 2, когато се установи, че те могат да бъдат върнати. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Не се допуска събиране на семейство на чужденец, получил право на пребиваване по ал. 1 и 2.

Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденците, които пребивават продължително, дългосрочно и постоянно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците, които пребивават продължително, дългосрочно и постоянно в Република България, удостоверяват правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Паспортът или заместващият го документ за пътуване на чужденеца следва да е валиден не по-малко от три месеца считано от датата на подаване на заявлението за издаване на разрешение за пребиваване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Редът за издаване на разрешението за пребиваване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденец, чийто паспорт или заместващ го документ за пътуване е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.

Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:

1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;

2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;

3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;

4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, връщане или екстрадиране от страната;

5. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)

6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.

(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 32. Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице.

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.)

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България:

1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;

2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение;

3. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) с друга цел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Разрешение за продължително пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:

1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;

2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;

3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение;

4. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) документи относно обстоятелствата по чл. 24, ал. 2.

Чл. 33б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В срок до три месеца от влизането му на територията на Република България чужденецът по чл. 33а, ал. 1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Заявлението се изпраща по служебен път на дирекция "Миграция" - МВР, която го разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.

(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да бъде удължен с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.

(4) Редът за разглеждане на заявлението се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 33в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Разрешението за продължително пребиваване се издава за срок от една година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Разрешението се подновява по заявление на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичането на срока му.

Чл. 33г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата - членка на Европейския съюз, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:

1. редовен документ за задгранично пътуване;

2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) документите по чл. 24, ал. 2 с изключение на документите за осигурено жилище;

3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава - членка на Европейския съюз;

4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава - членка на Европейския съюз.

(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.

(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1, по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.

Чл. 33д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Дирекция "Миграция" - МВР, уведомява другата държава - членка на Европейския съюз, за предоставеното право на продължително пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.

Чл. 33е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.)

Чл. 33ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Когато са налице основанията за отказ или отнемане на разрешение за продължително пребиваване, органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство в държавата - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.

(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г.) Република България незабавно и без формалности приема обратно чужденец, на когото е издала разрешение за дългосрочно пребиваване, и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз, е отнето или отказано правото на пребиваване.

Чл. 33з. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред, органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да ги експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.

(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за изпълнението на решението за експулсиране.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се смята, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При налагане на експулсиране на чужденец, получил разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиващ на основание предоставена международна закрила в друга държава - членка на Европейския съюз, компетентният орган по чл. 44, ал. 1 чрез органите на Държавната агенция за бежанците отправя запитване до тази държава членка за потвърждаване наличието на предоставена международна закрила.

(6) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставена международна закрила от Република България в едномесечен срок от постъпване на запитването.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При потвърждаване наличието на международна закрила чужденецът по ал. 5 и членовете на неговото семейство се връщат незабавно в държавата членка, предоставила международната закрила.

(8) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Чужденец, чието присъствие в страната представлява сериозна заплаха за националната сигурност или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред, може да бъде експулсиран в държава, различна от държавата членка, предоставила международна закрила, при спазване изискването на чл. 44а, ал. 1.

(9) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Република България незабавно приема обратно чужденец, на когото е предоставила международна закрила, както и членовете на неговото семейство, когато от друга държава - членка на Европейския съюз, е прието решение за експулсиране.

Чл. 33и. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) (1) На чужденеца, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България като втора държава членка, който придобие право на дългосрочно пребиваване при условията на чл. 24г, може да бъде издадено разрешение за дългосрочно пребиваване въз основа на постъпило заявление.

(2) Службите за административен контрол на чужденците уведомяват първата държава членка за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз на чужденец с предоставена международна закрила в първата държава членка, в полето "забележка" се отбелязва международната закрила, предоставена от съответната държава - членка на Европейския съюз, и се посочва датата на предоставянето ѝ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Отбелязването по ал. 3 се извършва от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи след консултации, проведени от Държавната агенция за бежанците с първата държава членка, при които е потвърдено, че предоставената международна закрила не е отнета с влязло в сила решение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) При запитване от друга държава членка Държавната агенция за бежанците предоставя информация за наличието или липсата на предоставена международна закрила от Република България като първа държава членка в едномесечен срок от постъпване на запитването.

(6) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) При предоставяне на международна закрила от Република България, преди на чужденеца да е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците уведомява държавата членка, която е издала такова разрешение, за извършване на отбелязване в съответствие с чл. 24д, ал. 3.

(7) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) При прехвърляне на отговорността за международна закрила към Република България по отношение на чужденец, на когото е издадено разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, отбелязването по ал. 3 се изменя съгласно чл. 24д, ал. 3 в срок до три месеца от издаването на български документ за самоличност съгласно Закона за българските лични документи.

(8) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 01.05.2013 г.) Промяна в полето "забележка" на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз, издадено от компетентните структури на Министерството на вътрешните работи, се извършва въз основа на уведомление от държава членка, че тя е поела отговорността за международна закрила на чужденеца и преди да е издала такова разрешение. Измененото разрешение се издава в срок до три месеца от получаване на уведомлението.

Чл. 33к. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и:

1. притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за всички видове продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип "Синя карта на ЕС", или

2. отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и на които е предоставена международна закрила в Република България или държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на Закона за убежището и бежанците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, но за максимален срок от 24 месеца. Разрешението по изречение първо може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е до 60 дни преди изтичане на пребиваването му. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за разрешение по ал. 1 да е извън територията на Република България. Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено и в дирекция "Миграция", независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Заявлението на картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.

(4) Дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към което се прилагат в зависимост от начина на подаване по ал. 3, на хартиен носител или в електронен формат:

1. копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;

2. (доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. В случаите по ал. 1, т. 2 свидетелството за съдимост се издава от държавата, която е предоставила статут на международна закрила на чужденеца;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. обосновка за достъп до пазара на труда на чужденеца, в която работодателят:

а) посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на чужденец - работник;

б) мотивира отказа си да наеме български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или на лице по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което отговаря на посочените в обявата изисквания;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и/или опит на работника - чужденец, легализирани по съответния ред и придружени със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи превод на български език, съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г.;

6. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление;

7. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", и копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора;

8. документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България по чл. 3 от Закона за признаване на професионални квалификации;

9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване и е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България;

10. други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.

(6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Когато заявлението по ал. 5 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция", придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения постоянен адрес.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" извършва проверка на документите по ал. 5, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 10-дневен срок за предоставяне на документите. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

(8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта и Държавна агенция "Национална сигурност" заявленията по ал. 5, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи в 10-дневен срок от подаване на заявлението. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция "Национална сигурност", която в 10-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 13 - в срок до три дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище относно наличието или липса на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост в срок до 10 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 10 дни уведомява по електронен път дирекция "Миграция". Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок дирекция "Миграция" за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи. Срокът по ал. 9 спира да тече до получаване на изискваните документи.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 10 и определя 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на заявителя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 8 и 9, в което се посочва, че за чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост. Съобщението се изпраща и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) В срок до 20 дни от изпращането на съобщението по ал. 12 чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 в случаите по ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция".

(14) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, чужденецът, влязъл на територията на Република България на едно от основанията по чл. 33к, ал. 1, т. 1, в 7-дневен срок след влизането си се явява лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 5 копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

(15) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до три дни от представянето на документите по ал. 14, когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице.

(16) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.

(17) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При правна и фактическа сложност срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с още 15 дни, за което писмено се уведомява работодателят или чужденецът. При необходимост се изисква да се представят документи и информация в 13-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение по ал. 1 се прекратява.

(18) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) След издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "Синя карта на ЕС". При смяна на работодател се прилагат ал. 26 при смяна на работодател през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост или ал. 27 при смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост.

(19) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" не може да бъде по-дълга от три месеца.

(20) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на прекратяване на заетостта.

(21) Разрешение по ал. 1 не се издава на чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24м, както и на членове на семейството на граждани на Европейския съюз, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(22) За решенията, взети въз основа на заявлението, работодателят и чужденецът се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(23) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) На притежателя на Синя карта на ЕС, издадена въз основа на висока степен на професионални умения по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 1, буква "в" от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "[Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност]".

(24) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) На притежателя на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "Международна закрила, предоставена от [името на държавата членка] на [дата]". При оттегляне на предоставената международна закрила на притежателя на Синя карта на ЕС се издава ново разрешение за пребиваване без вписване на забележката по изречение първо.

(25) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка по служебен ред за наличие на международна закрила на чужденеца, предоставена от друга държава - членка на Европейския съюз, по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 2 към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" и издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС", като при издаване на разрешението се вписва забележката по ал. 24.

(26) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При смяна на работодател съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост, новият работодател или упълномощено от него лице или чужденецът подава заявление за смяна на работодател на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, като към заявлението се прилагат документите по ал. 5, т. 6 - 8. След предоставяне в 7-дневен срок на становище от Агенция по заетостта по обстоятелствата по изречение първо, които са се променили, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на новото разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" в срок до 30 дни от подаване на заявлението.

(27) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) При смяна на работодател след изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си след подаване на уведомление по образец на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия до дирекция "Миграция" от новия работодател.

Чл. 33л. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Притежател на синя карта на ЕС, издадена от друга държава - членка на Европейския съюз, и пребивавал законно на територията на тази държава членка 12 месеца може заедно с членовете на семейството си да пребивава в Република България за целите на висококвалифицираната трудова заетост. Заявлението за издаване на синя карта на ЕС в Република България се подава от работодателя или упълномощено от него лице или от чужденеца не по-късно от един месец след влизане на чужденеца на територията на страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Ако срокът на валидност на синята карта, издадена в първата държава членка, изтече по време на производството по издаване на синя карта на ЕС в Република България, дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи издават разрешение за временно пребиваване на чужденеца, което му дава възможност да продължи законното си пребиваване на територията на Република България, докато се вземе решение по заявлението му от компетентния орган.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чужденецът вече е упражнил правото си на преместване в друга държава членка.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Работодателят в Република България или упълномощено от него лице или чужденецът, притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка на Европейския съюз, подава на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33к, ал. 5 и заверено копие на Синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка. Чужденецът, притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава - членка на Европейския съюз, има право да започне работа в Република България в срок не по-късно от 30 дни след датата на подаване на заявлението, освен ако директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице откаже издаването на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В административното производство по издаване на разрешение за пребиваване тип "Синя карта на ЕС" в случаите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 33к, ал. 4 - 11, ал. 17 - 22.

Чл. 33м. (Нов - ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 01.06.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Притежател на синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави - членки на Европейския съюз, като притежател на синя карта на ЕС, на национално разрешение за пребиваване за висококвалифицирана трудова заетост, на разрешение за изследовател, на разрешение за студент или в качеството на лице, на което е предоставена международна закрила от които последните две години на територията на Република България като притежател на Синя карта на ЕС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Петгодишният период по ал. 1 не се прекъсва от периоди на отсъствие на притежателя на синята карта от територията на държави - членки на Европейския съюз, с цел упражняване на икономическа дейност като заето или самостоятелно заето лице заради извършването на доброволческа дейност или заради обучение в страната му на произход, ако тези периоди са по-кратки от 12 последователни месеца и общата им продължителност не надхвърля 18 месеца в рамките на 5-годишния срок.

(3) На притежателя на синя карта на ЕС, който е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в Република България, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "забележка" се отбелязва "бивш притежател на синя карта на ЕС".

Чл. 33н. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на "Синя карта на ЕС" може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена "Синя карта на ЕС", само на територията на Република България с изключение на случаите по чл. 33ф, ал. 1.

(2) За срока по ал. 1 притежателят на "Синя карта на ЕС" може да смени работодателя си само при условията на чл. 33к.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Когато остане без работа през първите 24 месеца на висококвалифицирана заетост, притежателят на "Синя карта на ЕС" има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта. След изтичане на първите 24 месеца притежателят на Синя карта на ЕС има право в рамките на 6 месеца да търси и започне работа, след като се е регистрирал в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни след прекратяване на трудовото му правоотношение, и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Периодът на безработица не е основание директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице да отнеме "Синя карта на ЕС" или да издаде отказ за продължаване срока на пребиваване на притежателя ѝ, когато периодът на безработица не превишава три съответно 6 последователни месеца или когато не възникне повече от веднъж в периода на валидност на "Синя карта на ЕС".

(5) Правото по ал. 3 може да бъде ползвано еднократно в срока на валидност на "Синя карта на ЕС".

(6) Когато притежателят на "Синя карта на ЕС" не е спазил изискванията на ал. 1, 2 и 5, както и когато е ползвал правата си по ал. 3 и не е започнал работа, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице отнема или отказва подновяването на "Синя карта на ЕС".

Чл. 33о. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2011 г., в сила от 15.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Членовете на семейството на притежател на "Синя карта на ЕС" могат да получат разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на "Синя карта на ЕС", доколкото срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ позволява това. За издаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството трябва да бъдат изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2.

(2) Когато семейството на притежателя на "Синя карта на ЕС" не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство, определена с правилника за прилагане на закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) За издаване на разрешение за продължително пребиваване на членове на семейството на притежателя на "Синя карта на ЕС" чужденецът, притежаващ виза по чл. 15, ал. 1, подава на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

3. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4;

4. доказателства за осигурено жилище;

5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;

6. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване;

7. (нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване.

(4) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за издаване на разрешение по ал. 1.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Заявлението по ал. 3 може да се подаде не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България съобразно издадената виза. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи и информация не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(6) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1. За взетите решения въз основа на заявлението по ал. 3 чужденецът се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Когато притежателят на "Синя карта на ЕС", издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението, им се издава разрешение за временно пребиваване.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) За получаване на разрешение за продължително пребиваване като член на семейството на притежател на "Синя карта на ЕС" в случаите по ал. 7 членът на семейството лично подава на хартиен носител или по електронен път при създаване на технически условия в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на "Синя карта на ЕС" в първата държава - членка на Европейския съюз;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване;

5. доказателство за осигурено жилище.

(9) Заявлението по ал. 8 се подава не по-късно от един месец след влизането на члена на семейството на притежателя на "Синя карта на ЕС" на територията на Република България.

(10) Заявлението по ал. 8 се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване по ал. 8.

(11) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 8. За взетите решения, въз основа на заявлението по ал. 8 членът на семейството на притежателя на "Синя карта на ЕС" се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(12) Членовете на семейството на притежател на "Синя карта на ЕС" могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване при условията на чл. 24е, ал. 4, като чужденецът подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което се прилагат:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

4. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по Закона за здравното осигуряване;

5. документи, удостоверяващи прекратяването на брака, или удостоверение за раждане;

6. удостоверение от училище от системата на професионалното образование и обучение или от висше училище на територията на Република България.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Заявлението по ал. 12 се разглежда и решава в срок до 15 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 13-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 12.

(14) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване по ал. 12. За взетите решения въз основа на заявлението по ал. 12 заявителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33п. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с право на продължително пребиваване могат да получат чужденци, които отговарят на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България на същото основание, в случаите на преиздаване. При първоначално кандидатстване за разрешение чужденецът трябва да пребивава извън територията на Република България. Когато чужденецът има издадено разрешение за пребиваване, чиято валидност изтича по време на процедурата за подновяване, той има право да пребивава на територията на Република България до вземане на решение по заявлението.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от една година, като се подновява при условията на този член. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 може да бъде удължен до максимум три години за ръководители и специалисти и една година за служители-стажанти.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 при прилагане на единна процедура за кандидатстване, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "вътрешнокорпоративен трансфер".

(4) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, когато вече му е издавано разрешение за пребиваване в срок до 30 дни преди изтичане на пребиваването.

(5) Дирекция "Миграция", отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи предоставят информация относно всички документи, необходими за получаване на разрешението, включително за произтичащите от него права и задължения за чужденеца.

(6) Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция и към него се прилагат:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни; срокът на валидност на паспорта или заместващия го документ трябва да покрива най-малко срока на валидност на разрешението за целите на вътрешнокорпоративния трансфер; същият трябва да е издаден през последните 10 години;

2. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. обосновка на искането, в която работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи временното преместване на чужденеца за целите на вътрешнокорпоративния трансфер;

5. документ за завършено висше образование, легализиран и придружен от заверен превод - за длъжността служител-стажант;

6. справка-декларация от работодателя за работещите във фирмата чужденци, наети по трудов договор, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване;

7. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд - при първоначално подаване на заявление;

8. документ, доказващ, че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" превод на български език;

9. документ, съдържащ данни за продължителността на трансфера, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" превод на български език;

10. документи, легализирани съгласно българското законодателство, удостоверяващи, че чужденецът:

а) е работил в същото предприятие или група предприятия не по-малко от 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на подаване на заявлението - за ръководителите и специалистите, и не по-малко от 6 месеца без прекъсване - за служителите-стажанти;

б) притежава необходимите професионален опит и квалификация - за длъжността ръководител и специалист;

в) е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер;

г) ще продължи да работи в предприятието, установено в третата държава, след срока на трансфера;

11. копие от споразумението за обучение, свързано с подготовката на бъдещата позиция на стажанта в рамките на предприятието или групата от предприятия, придружено от описание на програмата за обучение - за служителите-стажанти; в програмата за обучение изрично се посочва, че целта на заетостта на работника - гражданин на трета държава, е професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи, както и продължителността на програмата и условията, при които служителят-стажант ще бъде ръководен по време на програмата;

12. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване и е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.

(7) Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща незабавно по електронен път на дирекция "Миграция" и на териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", след което в тридневен срок се изпращат и в оригинал, придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения адрес.

(8) Дирекция "Миграция" извършва проверка на документите по ал. 6, като при липса на документ, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи, уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за предоставяне на документите. Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(9) Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на Агенцията по заетостта заявленията по ал. 6, по които производството не е прекратено, и приложените към тях документи, в 14-дневен срок от подаване на заявлението, като документите по ал. 6, т. 5, 8, 9 и 10 се изпращат в оригинал. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване. Дирекция "Миграция" изпраща по електронен път заявлението с всички документи на Държавна агенция "Национална сигурност", която в 14-дневен срок изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", когато лицето е на територията на страната, а в случаите по ал. 14 - в срок до 10 дни след даване на становище по заявлението за виза по чл. 15, ал. 1.

(10) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция "Миграция" писмено становище относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда за целите на вътрешнокорпоративния трансфер в срок до 14 дни от получаване на заявлението в Агенцията по заетостта.

(11) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 7 дни уведомява по електронен път дирекция "Миграция". Срокът по ал. 10 спира да тече до получаване на изискваните документи.

(12) Дирекция "Миграция" уведомява по електронен път заявителя за обстоятелствата по ал. 11 и определя 7-дневен срок за отстраняването на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и уведомява Агенцията по заетостта.

(13) Когато заявлението по ал. 6 е подадено от работодател или упълномощено от него лице, дирекция "Миграция" изпраща по електронен път на работодателя съобщение в тридневен срок от постъпването на положителни становища по ал. 9 и 10, в което се посочва, че за чужденеца е налице основание за разрешаване на продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Дирекция "Миграция" изпраща съобщението и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи.

(14) Работодателят уведомява чужденеца за съобщението по ал. 13, като в срок до 20 дни от изпращането на съобщението по ал. 13 до работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1. В случаите на отказ за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи уведомява дирекция "Миграция".

(15) Когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице, чужденецът, влязъл на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1, в 7-дневен срок след влизането си се явява лично в дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението по ал. 6 копие от паспорта си, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция "Миграция". Когато в определения срок документите не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(16) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в срок до три дни от представянето на документите по ал. 15, когато заявлението е подадено от работодателя или упълномощено от него лице.

(17) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в срок до 60 дни от подаване на заявлението, когато чужденецът е с разрешено право на продължително пребиваване на територията на Република България.

(18) При правна и фактическа сложност срокът за разглеждане на заявлението може да бъде удължен с още един месец, за което писмено се уведомява работодателят или чужденецът. При необходимост се изисква да се представят документи и информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение по ал. 1 се прекратява.

(19) Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не може да бъде по-дълга от три месеца.

(20) Работодателят уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна, която засяга критериите за приемане, настъпила в хода на процедурата за кандидатстване, и за прекратяване на трансфера с чужденеца в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.

(21) Разрешение по ал. 1 не се издава на чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 24б, 24в или 24м, както и на членове на семейството на граждани на Европейския съюз, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(22) За решенията, взети въз основа на заявлението, заявителят се уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33р. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 за срока на пребиваване на титуляря, ако отговарят на условията на чл. 24, ал. 2 и след положително решение за събиране на семейство на чужденец.

(2) За издаване на разрешение за продължително пребиваване на членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, членът на семейството лично подава в дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

3. доказателство за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване;

5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната за срока на пребиваване.

(3) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 дирекция "Миграция" или отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението по ал. 2.

(4) Разрешението по ал. 1 се издава със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на разрешението за вътрешнокорпоративния трансфер, доколкото срокът на валидност на националните паспорти или заместващите ги документи покрива искания срок на пребиваване.

(5) Заявлението по ал. 2 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на члена на семейството на територията на Република България. То се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация този срок може да бъде удължен с един месец, за което членът на семейството се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато в определения срок допълнителните документи или информация не бъдат представени, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.

(6) Директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава или отказва издаването на разрешение за продължително пребиваване на член на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. За взетите решения въз основа на заявлението по ал. 2 заявителят се уведомява писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33с. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

(2) В случаите по ал. 1 приемащото предприятие в първата държава членка веднага след приемането на лицето уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното преместване по вътрешнокорпоративен трансфер в предприятие на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.

(3) В случаите по ал. 1 компетентните органи на първата държава членка уведомяват Република България за планирания престой, неговата продължителност и начална и крайна дата и представят следните документи:

1. валидно разрешение за пребиваване;

2. редовен паспорт или заместващ го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка;

5. трудов договор;

6. документ, доказващ че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи превод на български език;

7. документ, легализиран съгласно българското законодателство, удостоверяващ, че чужденецът притежава необходимите професионален опит и квалификация за заемане на съответната длъжност;

8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.

(4) Планираният престой по ал. 1 може да се осъществи след изтичането на срока за възражение от страна на дирекция "Миграция" пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 20 дни от получаване на комплектуваното уведомление.

(5) Възражението по ал. 4 може да бъде направено, когато не са спазени условията по ал. 3, т. 5, 6, 7 или 8, представените документи са били придобити чрез измама или са преправени, както и когато е достигната максималната продължителност на вътрешнокорпоративен трансфер по ал. 1 или по чл. 33п, ал. 2.

(6) В случай на възражение по ал. 4 дирекция "Миграция" уведомява компетентните органи на първата държава членка и приемащото предприятие в първата държава членка. Когато мобилността не е започнала, лицето няма право да работи в Република България като част от вътрешнокорпоративен трансфер. Когато мобилността е започнала, директорът на дирекция "Миграция" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията на Република България, в случай че:

а) дирекция "Миграция" не е била уведомена за планирания престой по ал. 2;

б) дирекция "Миграция" е направила възражение срещу мобилността съгласно ал. 5;

в) дирекция "Миграция" е отказала дългосрочна мобилност по чл. 33т, ал. 1;

г) издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

д) са отпаднали основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;

е) изтече срокът на издаденото от първата държава членка разрешение за пребиваване или първата държава членка го е отнела по време на мобилността в Република България.

(7) В случаите на издадена заповед по ал. 6 дирекция "Миграция" изпраща искане до първата държава членка за приемане на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и когато е приложимо - на членовете на неговото семейство.

(8) Когато до Република България като първа държава членка, издала разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е отправено искане от втора държава членка, която е разгледала молба за краткосрочна или дългосрочна мобилност на чужденеца, Република България позволява незабавно и без формалности повторно влизане на чужденеца на територията на страната и когато е приложимо - на членовете на неговото семейство, в един от следните случаи:

1. втората държава членка не е била уведомена за планирания престой;

2. втората държава членка е направила възражение срещу мобилността;

3. втората държава членка е отказала дългосрочна мобилност;

4. издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

5. отпаднали са основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;

6. изтече срокът на издаденото от Република България разрешение за пребиваване или Република България го е отнела по време на мобилността във втората държава членка.

Чл. 33т. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето "забележка" се отбелязва "mobile ICT - мобилност при ВКТ".

(3) Дирекция "Миграция" информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.

(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(5) Приемащото предприятие информира дирекция "Миграция" за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.

(6) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, подава лично в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33п, ал. 6, както и копие на разрешението за пребиваване, издадено от първата държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. В тези случаи не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.

(7) В административното производство за получаване право на пребиваване в случаите по ал. 1 се прилага чл. 33п, ал. 5 - 12, 17 - 20 и 22.

(8) До вземането на решение по подадено заявление лицето по ал. 1 има право да работи на територията на Република България, при условие че срокът по чл. 33с, ал. 1 и срокът на валидността на издаденото от първата държава членка разрешение не са изтекли, както и когато заявлението е комплектувано в цялост.

(9) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, с разрешен престой, по-кратък от 90 дни, може да подаде заявление за разрешение за пребиваване за повече от 90 дни на територията на Република България най-малко 20 дни преди края на първоначално разрешения престой. Заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност.

Чл. 33у. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) (1) Притежателят на Синя карта на ЕС може да изпълнява трудовите си задължения в режим на работа от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор на чужденеца или в допълнително споразумение към него при условията и по реда, определени с Кодекса на труда.

(2) При преминаване към работа от разстояние работодателят или упълномощено от него лице уведомява незабавно дирекция "Миграция".

(3) В случай на преминаване в режим на работа от разстояние в друго населено място, различно от посоченото в разрешението за пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът следва да промени адресната си регистрация при условия и по ред, определени със Закона за гражданската регистрация.

Чл. 33ф. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) (1) Притежателят на Синя карта на ЕС, издадена от Република България, може да влезе и пребивава в държава - членка на Европейския съюз, за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа.

(2) Притежателят на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава - членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава на територията на България с цел извършване на конкретна служебна дейност за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Ако извършването на служебната дейност е планирано за или надвиши 90 дни в рамките на 180 дни, притежателят на Синя карта на ЕС следва да подаде заявление за издаване на Синя карта на ЕС в България, ако от издаването на картата му от първата държава членка са изминали най-малко 12 месеца, или незабавно да преустанови трудовата си дейност на територията на страната.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.

Чл. 35. (1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като уведоми за това службите за административен контрол на чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.

(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Чужденец, който има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.

(4) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) В случай че срокът на валидност на разрешението за продължително пребиваване е изтекъл преди завръщане в страната, чужденецът може да влезе на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1, която се издава при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9е, ал. 1.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на паспорти и заместващи ги документи за пътуване, които им дават право да напускат страната.

Чл. 37. Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.

Чл. 38. Чужденец, който с превозно средство напуска Република България по суша, по въздух и по вода, трябва да притежава документите по чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3, както и разрешение за износ на превозното средство, ако това е необходимо.

Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 54. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) В Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, съдържащ данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци.

(2) С цел изпълнение на законово установените функции на службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи се обработват данни относно:

1. визовия контрол на чужди граждани;

2. граничния контрол за преминаванията на чужди граждани;

3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) чужденците, търсещи или получили закрила на територията на Република България;

4. адресната регистрация на краткосрочно пребиваващи чужденци;

5. наложените административни наказания и мерки за административна принуда на чужденци;

6. придобиването, загубването и възстановяването на българското гражданство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Службите за административен контрол на чужденците са длъжни своевременно да предоставят на дирекция "Миграция" цялата информация по ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи обработват следните данни:

1. имена на кирилица и на латиница, дата на раждане, място на раждане, пол, гражданство;

2. единен граждански номер и/или личен номер на чужденец;

3. постоянен адрес в Република България;

4. настоящ адрес в Република България;

5. документ за задгранично пътуване (вид, серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);

6. цел на пребиваването в Република България;

7. виза (вид, номер, дата и място на издаване, валидност и срок на пребиваване);

8. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;

9. молби за разрешаване на дългосрочно пребиваване (номер, дата, решение);

10. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) решения за получаване на закрила на територията на Република България (дата и номер);

11. срок на пребиваване в Република България;

12. семейно положение;

13. съпруг (съпруга);

14. деца до 18-годишна възраст;

15. постоянен адрес в страната, чийто гражданин е лицето;

16. указ на Президента на Република България за промяна на гражданството;

17. влизания и излизания във и от Република България;

18. домакин;

19. туристически ваучери;

20. професия и месторабота;

21. наложени мерки за административна принуда;

22. служебни данни;

23. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) биометрични данни - снимки и 10 пръстови отпечатъка;

24. (предишна т. 23 - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) други данни, посочени в закон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" ползва информацията от регистъра по ал. 1 за изпълнение на законовите ѝ функции по ред, определен в съвместна наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

Чл. 55. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Данните от Единния регистър за чужденци се предоставят на:

1. държавни органи и организации на основата на закон или акт на съдебната власт;

2. български граждани и чужденци - само ако данните се отнасят за тях;

3. български и чуждестранни юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт;

4. служби на други държави - в съответствие с международните договори, по които Република България е страна;

5. ЕСГРАОН.

(2) Българските граждани и чужденците имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, отнасящи се до трети лица, само въз основа на закон или с акт на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци може да се обжалва по реда на чл. 46.

Чл. 56. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерството на външните работи осъществяват информационен обмен за налагане на ограничения за влизане в Република България и за съгласуване на заявления за издаване на визи на чужденци.

Чл. 57. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с Министерството на труда и социалната политика и с Държавна агенция "Национална сигурност" във връзка с издаването на разрешения за работа на чужденци и с издаването на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Чл. 58. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавната агенция за бежанците във връзка с издаването на български лични документи на чужденците, търсещи или получили закрила, и за провеждане на производство за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците.

Чл. 59. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват обмен на данни с органите на съдебната власт във връзка с изпълнението на функциите си по налагане и отмяна на принудителни административни мерки.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" осъществяват взаимодействие с Министерството на правосъдието по отношение на чужденци, които са освободени от местата за лишаване от свобода, и на лица, кандидатстващи за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство.

Чл. 60. (1) (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишен текст на чл. 60 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с издаването на български документи за самоличност, разрешения за пребиваване и с административното обслужване на дългосрочно или постоянно пребиваващи чужденци.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява взаимодействие и обмен на данни с ЕСГРАОН и с общинските администрации във връзка с административното обслужване на дългосрочно или постоянно пребиваващи чужденци.

Чл. 61. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г.) Министерството на външните работи поддържа регистър, съдържащ данните по чл. 54, ал. 4, както и данни за подадени от чужденци заявления за издаване на визи и ограничения, наложени по реда на чл. 21а от министъра на външните работи.