ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

Чл. 1. Този закон определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство.

Чл. 2. Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.

Чл. 3. Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 4. Гражданство не може да се установява по съдебен ред.

Чл. 5. Сключването или разтрогването на брака между български гражданин и чужд гражданин или промяната на гражданството на единия от съпрузите по време на брака не променя по право гражданството на другия съпруг.

Чл. 6. Осиновяването не променя гражданството на осиновения.

Чл. 7. (1) Никой не може да бъде лишен от българско гражданство освен в случаите, изрично предвидени в този закон.

(2) Всеки има право на избор на гражданство.

Чл. 26. (1) Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба, ако:

1. не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в Република България, и

2. не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;

3. (нова - ДВ, бр. 41 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2012 г.) преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Гражданството на лицата от български произход може да бъде възстановено при условията на ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 27. Гражданството на лице, лишено от българско гражданство, може да бъде възстановено, ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е загубило своето значение.

Чл. 28. (1) При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14- до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това.

(2) Когато възстановяването се иска само от единия родител, децата могат да придобият българско гражданство при условията на ал. 1 само ако и другият родител е дал съгласието си. Съгласието на родителя не се изисква, когато той е лишен от родителски права.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) (1) Придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва по молба на заинтересуваното лице, подадена лично в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.

(2) За малолетните молбата се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.

(3) При подаването на документите с молителя се провежда интервю. За малолетните интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни те се придружават от родителите или попечителите им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му или да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали молителят има български произход.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Когато с молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 не се представят документите по чл. 15, ал. 2, производството се прекратява.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Консултативният съвет се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище в двумесечен срок от възлагането, като взема предвид дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали за него е налице поне едно от следните обстоятелства:

1. част е от българска общност или българско малцинство в друга държава;

2. произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия;

3. има възходящи, които са носители на българската традиционна фамилна именна система.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина се определят с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Предложение за придобиване на българско гражданство по чл. 16 се прави от министъра, отговарящ за съответната област, в която Република България има интерес от натурализацията на лицето или в която то има особени заслуги. Лицето, което ще придобива българско гражданство, трябва да е дало предварително писмено съгласие за това.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Предложението по ал. 1 се мотивира и в него се посочва конкретният интерес на Република България от натурализацията на лицето или конкретният му принос в съответната област, в която лицето има особени заслуги.

Чл. 31. (1) Предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Ако са налице условията по чл. 22 или 24, министърът на правосъдието може и сам да направи предложение за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Молбата и предложенията по чл. 29, 30 и чл. 31, ал. 1 се отправят до министъра на правосъдието.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.)

(3) Молбата и документите, които се прилагат към нея, трябва да бъдат написани на български език.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) (1) Лицето по чл. 29, ал. 1 е длъжно в едномесечен срок от настъпването на промяната във фактите и обстоятелствата, които са свързани с придобиване на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство или възстановяване на българско гражданство, да уведоми Министерството на правосъдието и да представи документите, доказващи промяната.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 26 от 2022 г.)

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2022 г., в сила от 18.03.2022 г.) При Министерството на правосъдието има Съвет по гражданството, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на иновациите и растежа, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция за българите в чужбина и Държавна агенция за бежанците.

(2) На заседанията на Съвета по гражданството може да присъства представител на Президента на Република България.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2022 г.) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и предложенията или с обстоятелствата по чл. 19, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по ал. 1 да извърши проверка. Срокът за представяне на документите и за извършване на проверката е три месеца, а в случаите по чл. 16 - един месец. В този случай сроковете по чл. 35, ал. 1 спират да текат.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Министърът на правосъдието определя поименния състав на Съвета по гражданството по предложение на ръководителите на съответните ведомства по ал. 1 и издава правилник за дейността му.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) (1) Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) дванадесет месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация;

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация;

3. шест месеца - по молбите за възстановяване на българско гражданство;

4. шест месеца - по молбите за освобождаване от българско гражданство;

5. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г., отм. - ДВ, бр. 26 от 2022 г.)

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) три месеца - по предложенията за придобиване на българско гражданство по чл. 16, както и за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство;

7. (нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) един месец - по предложенията за отмяна на натурализацията или за лишаване от българско гражданство, когато данните и фактите по чл. 22, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят до участие на лицето в тероризъм или влязлата в сила присъда е за престъпления по чл. 108а, ал. 1 - 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и по чл. 110, ал. 2 от Наказателния кодекс.

(2) Сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите.

(3) Становищата на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" постъпват в Министерството на правосъдието:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) по ал. 1, т. 1 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност";

2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) по ал. 1, т. 2 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност";

3. по ал. 1, т. 3 - в срок не по-късно от четири месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност";

4. (нова - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) по ал. 1, т. 5 - в срок не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност";

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 16 от 2013 г.) по ал. 1, т. 6 - в срок не по-късно от два месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно един месец преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност";

6. (нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) по ал. 1, т. 7 - не по-късно от 20 дни преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно 10 дни преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност".

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" представят актуализирани становища в Министерството на правосъдието най-късно в деня на заседанието на Съвета по гражданството, когато след изразяване на първоначалните им писмени становища е настъпила промяна във фактите и обстоятелствата.

(5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение, което е окончателно.

Чл. 36. Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) За промените в гражданството на лицата Министерството на правосъдието издава удостоверение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) След получаване на указа по чл. 36 Министерството на правосъдието уведомява:

1. (нова - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) общините или кметствата, където се съхранява актът за раждане на лицето - за вписване на промените в гражданството в регистъра за гражданско състояние;

2. (предишна т. 1, изм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) общините или кметствата, където е постоянният адрес на лицето - за вписване на промените в гражданството в регистъра на населението;

3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи - за издаване или изземване на български лични документи.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) В Министерството на правосъдието се водят:

1. дневник за молбите и предложенията за придобиване на българско гражданство, за отмяна на натурализация, за възстановяване, за освобождаване и за лишаване от българско гражданство;

2. регистър на лицата, придобили българско гражданство по натурализация;

3. регистър на лицата, загубили българско гражданство;

4. регистър на лицата с възстановено българско гражданство.

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) Държавната агенция за българите в чужбина създава и води електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установявал български произход. Редът за воденето, съхранението и достъпа до регистъра се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) По заявление на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството. Удостоверението се издава в 30-дневен срок от постъпването на документите в Министерството на правосъдието.

(2) Удостоверението по ал. 1 има срок на валидност 1 година от издаването му.

Чл. 40. (1) Информация за гражданството на лицата могат да искат:

1. лицето, данни за гражданството на което се съхраняват, а след смъртта му - неговите наследници;

2. органите на съдебната власт, министерствата и органите на местното самоуправление и местната администрация в рамките на тяхната компетентност и в случаите, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г.) Министърът на правосъдието осигурява опазването и съхраняването на документите, свързани с гражданството.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., предишен текст на чл. 41 - ДВ, бр. 33 от 2010 г.) Ведомствата, общините и кметствата са длъжни да предоставят на Министерството на правосъдието при поискване данни или становища във връзка с производството по българското гражданство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министерството на правосъдието има право на безплатен достъп до Национална база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Редът, начинът и обхватът на данните, до които се предоставя достъп, се определят със споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието.