ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 4. (1) Областта се състои от една или повече съседни общини.

(2) Територия на областта е територията на включените в нея общини.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1999 г.) Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център.

Чл. 5. При създаването на области се отчита:

1. физико-географската обособеност на територията;

2. наличието на град - традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места на областта.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) (1) Територията на Република България се разделя на 28 области.

(2) Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Чл. 7. (1) Общината се състои от едно или повече съседни населени места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Територия на общината е територията на включените в нея населени места.

(3) Наименование на общината е наименованието на населеното място -неин административен център.

Чл. 8. (1) Условията за създаване на нова община са:

1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) наличие на население над 6000 души общо в населените места, които ще бъдат включени в общината;

2. наличие на населено място - традиционен обединяващ център с изградена социална и техническа инфраструктура, осигуряваща обслужването на населението;

3. включване на всички съседни населени места, за които не съществуват условия за създаване на отделна община или които не могат да се присъединят към друга съседна община;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) максимална пътнотранспортна отдалеченост на населените места от центъра на общината не повече от 40 км;

5. (нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община с приходи по смисъла на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните финанси в размер не по-малко от половината от средното им равнище за страната по данни от последния годишен отчет за изпълнението на бюджетите на общините.

(2) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Условията на ал. 1 важат и за общината, от която се отделят населените места.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) В случаите, когато географски, стопански, комуникационни, исторически и други причини правят невъзможно изпълнението на някои от условията по ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община по реда на чл. 9.

Чл. 9. (1) Редът за създаване на община е:

1. искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Искането се придружава със становища на кметовете на населените места за наличие на условията по чл. 8, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) общинският съвет в едномесечен срок установява наличието на условията по чл. 8 и се произнася с мотивирано решение, което изпраща на областния управител;

3. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) областният управител в едномесечен срок проверява законосъобразността на искането и ако са спазени изискванията на закона, предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на общ референдум в населените места, които следва да формират новата община, в съответствие с изискванията на чл. 7 и 8;

4. референдумът се провежда при условия и по ред, определени със закон;

5. при положителен вот на избирателите областният управител в двуседмичен срок внася писмен доклад в Министерския съвет;

6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министерският съвет приема решение след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството;

7. решението на Министерския съвет за създаване на нова община се изпраща на президента на Република България за утвърждаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Инициатива за създаване на нова община имат съответният общински съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 3, 4, 5, 6 и 7, областният управител или Министерският съвет при спазване на процедурата по ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1998 г.) В случаите, когато резултатите от референдума по ал. 1, т. 4 в едно или повече населени места правят невъзможно образуването на новата община, поради неспазване на изискването на чл. 7, ал. 1 или някои от условията на чл. 8, ал. 1, Министерският съвет може да вземе решение за нейното създаване, като включи и тези населени места в нейните граници при следните условия:

1. за създаване на новата община са гласували положително повече от половината избиратели от всички населени места, в които референдумът е проведен;

2. положително становище на областния управител в доклада по ал. 1, т. 5;

3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) положително становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството по ал. 1, т. 6

Чл. 10. (1) В столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони.

(2) Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет.

Чл. 11. (1) Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града.

(2) Наименованието на района се определя с акта за създаването.

Чл. 12. Условията за създаване на райони в големите градове са:

1. наличие на население над 25 000 души в съответния район;

2. възможност за райониране на територията на съответните градове съобразно действащите им общи градоустройствени планове и в съответствие с трайни природо-географски или инфраструктурни делители;

3. наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.

Чл. 13. (1) Редът за създаване на район е:

1. общинският съвет по предложение на кмета на общината обсъжда проект за деление на града на райони и приема решение;

2. решението по т. 1 се изпраща за обнародване в "Държавен вестник" чрез областния управител, който се произнася по законосъобразността му в 14-дневен срок от датата на получаването му;

3. решението по т. 1 влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

(2) Териториалното деление на столичната община и на градовете с население над 300 000 души се извършва със закон.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2021 г., в сила от 01.05.2021 г.) Кметство е населено място с население над 100 души с постоянен адрес.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Територия на кметството е територията на населеното място.

(2) Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.)

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.)

Чл. 18. (1) Територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

(2) Наименованието на населеното място се определя с указ на президента на Република България.

Чл. 19. (1) Нови населени места се създават в землищата на съществуващи населени места.

(2) Условията за създаване на ново населено място са:

1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) трайно заселване на население в съществуващо селищно образувание в определена с устройствен план територия или възникнала потребност от заселване в нея;

2. (отм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) наличие на постоянно живеещо население и на изградена социална инфраструктура.

Чл. 20. Редът за създаване на ново населено място е:

1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите или от кмета на общината до общинския съвет, за създаване на ново населено място;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) общинският съвет в двумесечен срок обсъжда направеното искане и изпраща своето решение на областния управител; Областният управител в едномесечен срок внася в Министерския съвет мотивирано предложение за създаване на ново населено място.

3. решението на Министерския съвет за създаване на ново населено място и указът на президента на Република България за определяне на наименованието му се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 21. (1) Възстановяване на заличени населени места се допуска при следните условия:

1. причините, поради които са заличени, са отпаднали;

2. ограничената в строителни граници територия и изградените сградни фондове и съоръжения са запазени;

3. трайно живеят повече от 50 души.

(2) Възстановяването на населени места се извършва по реда на чл. 20, като искането се подписва най-малко от 25 души.

Чл. 22. (1) Територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище.

(2) Наименованието на селищното образувание се определя с акта за неговото образуване.

Чл. 23. Селищните образувания са с национално и местно значение. Министерският съвет определя селищните образувания с национално значение.

Чл. 24. Условията за създаване на ново селищно образувание са:

1. необходимост от задоволяване на възникнали курортни или промишлени нужди с местно или национално значение;

2. наличие на устройствен план или определени строителни граници на селищното образувание.

Чл. 25. Редът за създаване на ново селищно образувание е:

1. за селищните образувания с местно значение - с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината;

2. за селищните образувания с национално значение - с решение на Министерския съвет след съгласуване със съответния общински съвет;

3. решенията по т. 1 и 2 влизат в сила след обнародването им в "Държавен вестник".

Чл. 26. (1) Промяна на границите на областта може да се извършва само по границите на съществуващи общини. Промяната се утвърждава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(2) Промяна на административния център и на наименованието на областта се утвърждава с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

Чл. 27. (1) Промяна, водеща до закриването на община поради разделяне, се извършва при спазване на условията по чл. 8 за всяка една от новосъздаваните общини и по реда на чл. 9 за тяхното създаване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Министерският съвет може да вземе решение за разделяне на съществуваща община на две или повече общини след провеждане на процедурата по чл. 9, ал. 2 на територията на поне една от бъдещите общини, когато са налице условията на чл. 8.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) При промяна, водеща до закриване на община поради сливане, предвидените процедури в чл. 9, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 се извършват поотделно за всяка засегната община.

(4) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Инициатива за извършване на промени по ал. 1, 2 и 3 имат населението, изразена чрез подписка, общинските съвети и Министерският съвет, при спазване на процедурите, предвидени в чл. 9 или чл. 28.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г., предишен текст на чл. 28 - ДВ, бр. 57 от 2000 г.) Промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която има обща граница, се извършва след провеждане на местен референдум по следния ред:

1. искане за провеждане на референдум за отделяне на населеното място от съответната община и присъединяването му към съседна община, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място до съответния общински съвет; искането се придружава с аргументирано становище на кмета на населеното място, което се изпраща на заинтересуваните общински съвети;

2. общинските съвети в едномесечен срок се произнасят задължително с мотивирано решение относно исканата промяна и го изпращат на областния управител;

3. областният управител в двуседмичен срок проверява законосъобразността на искането и на решенията на общинските съвети;

4. при положително решение на общинския съвет на приемащата община областният управител в двуседмичен срок предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното населено място;

5. референдумът се произвежда при условия и ред, определени със закон;

6. при положителен вот на избирателите областният управител в едномесечен срок внася писмен доклад в Министерския съвет относно исканата промяна;

7. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да утвърди исканата промяна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2000 г. , изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) В случаи, свързани с осигуряването на по-благоприятна среда за задоволяване на ежедневни потребности на населението от здравни, социални, културни, търговски, транспортни, финансови, съдебни и други услуги, едно или няколко населени места могат да се отделят от една община и да се присъединят към друга съседна община, намираща се на територията на друга област, след решение на Министерския съвет, прието по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и областните управители на двете области при спазване процедурата по ал. 1.

Чл. 29. Промяна на административния център и на наименование на община се извършват при наличие на условията на чл. 8, ал. 1, т. 2 по следния ред:

1. (изм. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) общинският съвет на основата на положителен вот от произведен общ референдум на територията на общината в едномесечен срок изпраща чрез областния управител до Министерския съвет предложение за промяна;

2. Министерският съвет приема решение, с което предлага на президента на Република България да утвърди промяната.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 02.12.2011 г.) Промяна, свързана със закриване на райони, както и промяна на границите им, се извършва при условията и по реда за тяхното създаване.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2011 г., в сила от 02.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Населено място - кметство, което към деня на обнародването на указа на президента на републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове не отговаря на изискването на чл. 14, загубва статута си на кметство.

Чл. 32. (1) Промяна, водеща до закриване на населено място и селищно образувание, се извършва по реда на чл. 20 или 25 при отпадане на условията по чл. 19, ал. 2, т. 1 или чл. 24, т. 1.

(2) Промяна, свързана с отделянето на части от населено място и обособяването им в ново населено място, се извършва при условията и по реда за създаване на ново населено място.

(3) Промяна, свързана с отделянето на части от населено място и присъединяването им към друго населено място, се извършва по реда на чл. 20.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Промяна, свързана с присъединяването на едно населено място към друго, се извършва по реда на чл. 20. Ако населеното място, което се присъединява към друго населено място, е едновременно и кметство, то след приключване на процедурата по чл. 20 общинският съвет взема решение за закриване на кметството. Решението се обнародва в "Държавен вестник" чрез областния управител.

(5) (Нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Промяна, свързана със закриване на населено място поради строителство на големи стопански обекти (язовири, летищни комплекси, промишлени комплекси и др.), се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет. В случаите на остатъчни части от землища на заличени населени места след одобряване на регулационния план на обекта съответният общински съвет приема мотивирано решение за присъединяване на тези части към съседните им землища.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г.) За обявяване на село за град е необходимо населеното място да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места - не по-малко от 1000 души.

(2) Редът за извършване на промяната е:

1. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2005 г.) по предложение на кмета на кметството или на кмета на общината общинският съвет в двумесечен срок приема решение за извършване на промяната и го изпраща на областния управител;

2. областният управител в двуседмичен срок изпраща решението на общинския съвет заедно със свое становище в Министерския съвет;

3. решението на Министерския съвет за промяна влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 34. (Обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 1996 г. - ДВ, бр. 51 от 1996 г., нов - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Промяна на наименованието на населеното място се извършва с указ на президента на Република България.

Чл. 35. (1) (Обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 1996 г. - ДВ, бр. 51 от 1996 г., нова - ДВ, бр. 154 от 1998 г.) Промяна на наименованието на селищно образувание с национално значение се извършва с указ на президента на Република България.

(2) Промяна на наименование на селищно образувание с местно значение се извършва с решение на общинския съвет, като решението влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник".

(3) Селищно образувание може да получи статут на населено място при условията на чл. 19 и по реда на чл. 20.