ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯ И ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТИ ИМУЩЕСТВА

Чл. 1. Амнистират се, като се заличава престъпният им характер, следните престъпления:

1. по Закона за защита на народната власт: чл. 2, 3 и чл. 10, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) по Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.: чл. 98, ал. 3, чл. 99, 102, ал. 1, 109, 110, 111, 111а, 111б, 111в, 111г, 111д, ал. 1, 112, 112а, 112б, 114, 115, 116 и 117а и чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г.;

3. по Наказателния закон, преобразуван в Наказателен кодекс, в сила от 13 март 1951 г.: чл. 71, т. 1 и 2, чл. 73 - 80, 82, 83, 85, 87, 90, 92, 93, 95 и 96.

Чл. 2. Амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, осъдените лица по следните деяния:

1. по Закона за защита на народната власт: чл. 9, ал. 1 - 3 и 5;

2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) по Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.: чл. 101, ал. 1 - 3 и 5 и чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г.;

3. по Наказателния кодекс в сила от 1 май 1968 г.: чл. 95, 98, 100, 101, 103, 104, 105, 107, 108, 109, 110,269, 270, 272, 279, 320 и 386.

Чл. 3. Деянията се амнистират, ако са извършени през времето от 17 март 1945 г. до 31 декември 1989 г.

Чл. 4. Несъбраните глоби не се събират, а изпълнителните дела за събиране на глоби се прекратяват.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.) (1) Конфискуваните недвижими имоти по чл. 1 и по чл. 2 се връщат на лицата, от които са конфискувани, или на техните наследници по закон, ако до влизане на този закон в сила се намират в собственост на държавата или на държавна или на общинска фирма, в която държавата има най-малко 51 на сто участие.

(2) Когато не са налице условията по предходната алинея или имотите са унищожени, разрушени или преустроени, осъдените лица се обезщетяват с друг равностоен недвижим имот или с пари по ред и начин, определен от Министерския съвет.

Чл. 6. (Попр. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) Разпоредбите на чл. 4 и 5 се прилагат и по отношение на деянията, амнистирани с чл. 1, т. 1 и 2, букви "а", "б" и "в", т. 3, букви "а", "б" и "в" от Закона за амнистия (ДВ, бр. 71 от 1964 г.), по Закона за амнистия (ДВ, бр. 87 от 1974 г.), по чл. 2 от Закона за амнистия (ДВ, бр. 54 от 1981 г.), по чл. 2 от Закона за амнистия (ДВ, бр. 43 от 1984 г.), по Закона за амнистия (ДВ, бр. 37 от 1989 г.), по Закона за амнистия (ДВ, бр. 91 от 1989 г.), по чл. 1 от Закона за амнистия и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания (ДВ, бр. 6 от 1990 г.) и по Закона за амнистия (ДВ, бр. 99 от 1989 г.) с изключение на престъпленията по чл. 180 от Наказателния кодекс.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Имуществото, отнето или конфискувано до 22 май 1989 г. по Закона за българското гражданство, се връща на лицата, лишени от българско гражданство, или на техните наследници при условията на чл. 5.

Чл. 8. (1) Исканията на осъдените лица или на техните наследници за връщане на конфискувани недвижими имоти или за обезщетяване се предявяват в двегодишен срок от влизането на този закон в сила пред общинския народен съвет по местонахождението на конфискувания имот.

(2) Когато предявеното искане не бъде удовлетворено в 6-месечен срок, заинтересуваните могат да предявят правата си по съдебен ред срещу общинския народен съвет и Министерството на финансите.

(3) В производството пред съда обстоятелствата по осъждането, изпълнението на конфискацията, видът и стойността на конфискуваните имоти могат да се установяват с всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, при условие, че делата или съответните писмени доказателства са изгубени или унищожени.

(4) Производството по делата се освобождава от държавни такси.

(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Исканията за връщане на конфискувани недвижими имоти и обезщетявания по чл. 118 от Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г. се предявяват в едногодишен срок от влизане в сила на тези изменения на закона.