ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯ ОТ 1950 Г.
Обн. ДВ. бр.266 от 11 Ноември 1950г.
Чл. 1. Амнистират се следните престъпления по чл. 155а от Наказателния закон, извършени до влизането на този закон в сила:
а) излизане през границите на страната без разрешение от надлежните власти или макар и с разрешение, но не през определените за това гранични места;
б) излизане от страната на български граждани с групов паспорт и незавръщане с групата без уважителни причини:
в) незавръщане в страната в двумесечен срок от поканата на български гражданин, който е излязъл с разрешение на надлежните власти, както и
г) напускане страната без паспорт до 10 април 1948 г. (чл. 56 от отменения Закон за паспортите, пограничните билети и милиционерската контрола над чужденците).
От тази амнистия се ползуват само лицата, които са се завърнали или ще се завърнат доброволно в страната най-късно до изтичането на 6 месеца от влизането на този закон в сила, без да се укриват от властта, и които не са извършили измяна, предателство или шпионство (глави I и II от Наказателния закон).
Чл. 2. Лицата, които се ползуват от амнистията по чл. 1, се амнистират и за престъпленията: подбуждане, улесняване, подпомагане и укриване на извършители на горните деяния, а така също и за приготовление и опит към същите, ако тези деяния са извършени преди деянията по чл. 1.
Чл. 3. Не се ползуват от амнистията по предходните членове военните лица и приравнените към тях.
