НАРЕДБА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 5, АЛ. 2 ОТ ЗАКОНА ЗА АМНИСТИЯ И ВРЪЩАНЕ НА ОТНЕТИ ИМУЩЕСТВА

Чл. 1. С тази наредба се определят начинът и редът на обезщетяване на амнистираните по чл. 1, 6 и 7 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (ДВ, бр. 1 от 1991 г.)

Чл. 2. На връщане подлежат недвижими имоти, конфискувани по присъди за извършени престъпления от 17 март 1945 г. до 31 декември 1989 г., както следва:

1. по Закона за защита на народната власт: чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, ал. 4, чл. 10, ал. 1 и 2, чл. 11, 12, 13, ал. 2 и чл. 15;

2. по Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.: чл. 98, ал. 1 - 3, чл. 99, 99а, 99б, 99г, 99д, 100, 101, ал. 4, 6 и 7, чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 103, 103а, 103б, ал. 2, чл. 104, 109, 110, 111, 111а, 111б, 111в, 111г, 111д, ал. 1 - 4, чл. 112, 112а, 112б, 112в, 113, 113а, 114, 115, 116, 117а, 138, 139, 140, 141, 143а, 143б, 144, 145, 154, 155а, 226, т. 3 и 8 - предложения I и II;

3. по Наказателния закон, преобразуван в Наказателен кодекс - в сила от 13 март 1951 г. до 1 май 1968 г.: чл. 70, 71, т. 1, 2 и 4 във връзка с чл. 314-317, 72, 72а, 72в, 73 - 80, 81, 82, 83, 85, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 117, 118, 119, 275 и 276;

4. по Наказателния кодекс - в сила от 1 май 1968 г.: чл. 101, 111, 112, 112а, 113, 131, т. 1 и 2 за лека телесна повреда, 144, 148, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 166, 273, 279, 280, 281, 300, 313а, ал. 3, чл. 321, 324, ал. 2 и 3, чл. 325, ал. 1 и 2, чл. 361, 362 и 363.

Чл. 3. (1) Конфискуваните и отнетите недвижими имоти се връщат на лицата, от които са конфискувани или отнети, или на техните наследници по закон, ако до влизането в сила на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества се намират в собственост на държавата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) В собственост на държавата се намират конфискуваните и отнетите недвижими имоти, които до влизане в сила на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества се управляват и стопанисват от общините, министерствата, ведомствата и други държавни учреждения и организации, от държавни и общински фирми, от смесени фирми с държавно или общинско участие най-малко 51 на сто и от други държавни юридически лица или които са отдадени от тях под наем, в аренда или върху които е учредено право на ползване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1992 г.) Конфискуваните и отнетите земеделски имоти се счита, че се намират в собственост на държавата и подлежат на връщане по ред и в размер, не по-голям от земята, която може да се притежава по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, независимо дали са налице и дали е променен техния характер. Когато правоимащите са чужди граждани, те са длъжни в тригодишен срок да прехвърлят собствеността върху върнатите земеделски имоти на лицата по чл. 3, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Министерствата, ведомствата и другите държавни учреждения и организации, държавните и общинските фирми, смесените фирми с държавно или общинско участие най-малко 51 на сто и другите държавни юридически лица, на които са предоставени конфискувани или отнети недвижими имоти по чл. 3, ал. 2, са длъжни в двумесечен срок след уведомяването да предадат тези имоти на общината за връщане на правоимащите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Ако имотите са придобити възмездно, общината възстановява заплатената сума с предаването на имота, намалена с овехтяването и нанесените вреди и увеличена със стойността на извършените подобрения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Когато конфискуваните или отнетите недвижими имоти са предоставени безвъзмездно, общината възстановява само сумата, с която се е увеличила тяхната стойност вследствие направените подобрения, намалена с настъпилото овехтяване и нанесените вреди.

Чл. 5. Когато конфискуваните или отнети недвижими имоти не се намират в собственост на държавата или когато са унищожени, разрушени или преустроени, правоимащите се обезщетяват с друг недвижим имот или с пари.

Чл. 6. Ако недвижимите имоти са предоставени на смесена фирма с държавно или общинско участие под 51 на сто, правоимащите се обезщетяват по техен избор с друг недвижим имот или с пари.

Чл. 7. (1) Конфискуваните или отнети недвижими имоти, които не са завзети от държавата и се намират във владение на правоимащото лице или на членовете на неговото семейство, остават във владение на тези лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Когато имотите по ал. 1 се намират във владение на трети лица без правно основание, те се изземват от държавата по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост, съответно чл. 80 от Закона за държавната собственост и се предават на правоимащите.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1992 г.) (1) Ако държавата е заплатила задължения на осъденото или лишеното от българско гражданство лице, възникнали до възбуждането на наказателното преследване или до лишаването от българско гражданство, конфискуваният или отнетият недвижим имот се връща, след като правоимащият възстанови на държавата заплатената сума.

(2) Когато в случаите по ал. 1 имотът е унищожен, разрушен или преустроен, обезщетението възлиза на непокритата сума, след като се извърши прихващане със заплатените от държавата задължения на осъденото или лишеното от българско гражданство лице.

Чл. 9. Конфискуваните или отнети недвижими имоти се считат унищожени, ако към момента на предявяване на искането за тяхното връщане:

1. са били отредени за мероприятия на държавата, на кооперациите и обществените организации по влезли в сила застроителни или регулационни планове и са предприети действия за реализиране на мероприятието - проучване и проектиране, отстъпено с право на строеж или е издадено разрешение за строеж;

2. попадат в терени, представляващи плажове, язовири, дерета, реки, езера, резервати, паркове, линейни обекти (пътища, жп линии, електропроводи и др.), санитарноохранителни зони "А" на източници за питейно водоснабдяване, сметища, други защитени природни територии с национално и международно природоохранително значение, включително и в терените, под и върху които се намират археологически обекти или паметници на културата.

Чл. 10. (1) Считат се за разрушени и не се дължи обезщетение за конфискуваните или отнетите сгради, които са премахнати:

1. когато поради естествена износеност или други обстоятелства след влизане в сила на присъдата са станали негодни за по-нататъшно използване, застрашени са били от самосрутване или са били вредни в санитарно-хигиенно отношение и не са могли да се поправят, заздравят и хигиенизират;

2. като значително остарели, паянтови и полумасивни сгради, които с вида си са загрозявали градове, промишлени центрове, курортни места и курортни части от населени места, населени места с историческо, етнографско и архитектурно значение, улици и площади в централни части на селата, републикански пътища, железопътни линии, гари, летища, места за отдих и обекти на туризма или са затруднявали безопасното движение;

3. като незаконни строежи, както и тези, за които при отчуждаване не се дължи обезщетение.

(2) В случаите, посочени в ал. 1, се дължи обезщетение само за правото на собственост върху мястото или за правото на строеж.

Чл. 11. Конфискуваните или отнети недвижими имоти се считат за преустроени, когато към момента на предявяване на искането за тяхното връщане:

1. е отстъпено право на строеж върху тях;

2. в резултат на преустройство, надстрояване или пристрояване съществено са променени конструкцията, обемът площта или предназначението на имота или стойността на извършеното преустройство, надстроената или преустроената част е по-висока от стойността на конфискувания или отнетия имот.

Чл. 12. (1) Когато след влизане в сила на присъдата или след лишаването от българско гражданство конфискуваните или отнети недвижими имоти са били продадени или върху тях е отстъпено право на строеж, на лицата от които са били конфискувани или отнети, или на техните съпрузи се връща платената сума.

(2) Правоимащите лица или техните съпрузи, които след конфискацията или отнемането на недвижимия имот са придобили от държавата друго жилище или право на строеж за построяване на жилище или вила, дължат на държавата при връщане на конфискувания или отнетия имот или при обезщетяване за същия имот разликата между цената, по която тя продава или отстъпва право на строеж върху имоти от същия вид към момента на връщането, и заплатената от тях цена на придобития държавен имот.

Чл. 13. В обезщетение на правоимащия се предоставя равностоен или от същия вид недвижим имот по местонахождението на конфискувания или отнетия недвижим имот. При съгласие на правоимащия може да се предостави в обезщетение и недвижим имот от друг вид в същото населено място.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Когато няма възможност да се извърши обезщетяване на правоимащите с друг недвижим имот, по решение на изпълнителния комитет на общината по местонахождението на конфискувания или отнетия недвижим имот се заплаща парично обезщетение.

Чл. 15. (1) Конфискуваните недвижими имоти и недвижимите имоти, които се дават в обезщетение, се оценяват по едни и същи цени, по които държавата към момента на връщане продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид. По тези цени се оценява и конфискуваният имот в случаите, когато се определя дължимото парично обезщетение.

(2) Разликата между стойностите на конфискувания или отнетия и получения в обезщетение недвижим имот се заплаща от страната, получила по-скъпия имот. Правоимащото лице при връщане на имота дължи на държавата сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направените подобрения, намалена с настъпилото овехтяване и причинените вреди. При определяне на дължимата сума се спазват условията по ал. 1.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Исканията на амнистираните лица или на техните наследници за обезщетяване се предявяват пред общината. Те се подготвят за разглеждане от комисия в състав: председател - председателят на общината или овластено от него лице, и членове: юрисконсултът на общината и специалисти от отделите "Архитектура и благоустройство", "Държавни имоти" и "Финансов". Поканва се да вземе участие и районният прокурор.

Чл. 17. (1) Комисията по чл. 16 в тримесечен срок от влизането в сила на тази наредба инвентаризира всички конфискувани и отнети недвижими имоти.

(2) Въз основа на инвентаризацията комисията:

1. определя кои от конфискуваните или отнетите недвижими имоти се намират в собственост на държавата по смисъла на чл. 3, ал. 2 и кои от тях са унищожени, разрушени и преустроени;

2. зачислява наличните недвижими имоти във фонд "Резервни недвижими имоти";

3. определя министерствата, ведомствата, учрежденията, фирмите и другите юридически лица, които са длъжни да предадат предоставените им за управление и стопанисване или отдадени под наем или в аренда, или за ползване конфискувани или отнети недвижими имоти;

4. разглежда исканията на правоимащите за обезщетяването им с друг равностоен недвижим имот или с пари.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Връщането на конфискуваните или отнетите недвижими имоти става по писмено искане на правоимащото лице въз основа на намиращите се в общината писмени доказателства. При нужда комисията може да изиска от лицето да представи съответни надлежни доказателства за установяване на искането.

(2) Когато с наличните доказателства не може да се установи и конкретизира конфискуваният или отнетият недвижим имот, спорните обстоятелства се установяват по съдебен ред.

Чл. 19. (1) По предявеното искане за обезщетяване се взема решение в шестмесечен срок от датата на предявяването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Решението на общината подлежи на обжалване по съдебен ред по Закона за административното производство.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Връщането на имотите, които се намират в собственост на държавата, се извършва със заповед на съответният областен управител въз основа на направеното предложение от председателя на общината по местонахождение на имота. Заповедта за отписване на имота от актовите книги за държавните имоти се отразява върху акта за държавна собственост, съставен за имота.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Когато правоимащото лице се обезщетява с друг равностоен недвижим имот, прехвърлянето на собствеността става със заповед на председателя на общината по местонахождението на имота, въз основа на която се сключва писмен договор. Върху съставения акт за държавна собственост за конфискувания или отнетия недвижим имот се отразяват заповедта и договорът за дадения в обезщетение друг недвижим имот. Същото отбелязване се прави и върху акта, съставен за държавния имот, даден в обезщетение. Върху акта се отбелязват и документът и размерът на изплатената сума, представляваща разликата в стойността на имотите.

(3) Когато правоимащото лице се обезщетява с пари, върху акта, съставен за конфискувания недвижим имот, се отразяват документът и размерът на изплатената сума.

Чл. 21. (1) Когато амнистираното лице е поискало преглед по реда на надзора или възобновяване на наказателното дело и се постанови оправдателна присъда, с която се признае, че престъпното деяние не е извършено, то се обезщетява при условията и по реда на тази наредба. Това се отнася за деянията по чл. 1 и 6 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества.

(2) На амнистираните лица по чл. 2 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества, включително и когато са поискали преглед по реда на надзора или възобновяване на наказателното дело и се постанови оправдателна присъда, конфискуваните недвижими имоти се връщат при условията на чл. 151 от Закона за изпълнение на наказанията.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Когато предоставените възмездно на министерствата, общините, ведомствата, други държавни учреждения и организации, на държавните и общинските фирми, на смесените фирми и другите държавни юридически лица конфискувани или отнети недвижими имоти не подлежат на връщане и правоимащото лице се обезщетява с друг имот или с пари, на държавата се възстановява разликата в цената, по която тя продава или отстъпва право на строеж на граждани върху държавни недвижими имоти от същия вид, и платената сума.

(2) Ако имотите по ал. 1 са предоставени безвъзмездно, заплаща се цялата им стойност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Постъпилите суми се внасят в паричния фонд "Връщане на отнети имущества" към общините.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Създава се паричен фонд "Връщане на отнети имущества" към общините. Средствата по фонда се набират от:

1. постъпилите суми по чл. 12, ал. 2, чл. 15, ал. 2 и чл. 22;

2. постъпилите суми по партида 1 на фонд "Жилищно строителство" при общините от продадените или отстъпените с право на строеж или надстрояване конфискувани или отнети недвижими имоти и от предадените срещу заплащане за управление и стопанисване или с право на ползване, под наем или в аренда конфискувани или отнети недвижими имоти;

3. преведените в държавния бюджет суми от ликвидираните конфискувани и отнети движими вещи съгласно чл. 71, ал. 6 от Наредбата за държавните имоти;

4. други източници, определени от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите.

Чл. 24. Средствата по фонда се разходват за:

1. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) придобиване от общините чрез изкупуване от граждани и юридически лица на недвижими имоти, необходими за обезщетяване на правоимащите;

2. изплащане стойността на жилища, заделяни от оборотния жилищен фонд или останали непродадени по чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство за предоставяне в обезщетение на правоимащите;

3. финансиране изграждането на нови жилища, необходими за обезщетяване на правоимащите;

4. изплащане на дължимите суми по чл. 2, ал. 2 и 3, чл. 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 14 и чл. 15, ал. 2.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) Министерствата, ведомствата, обществените организации, фирмите и другите юридически лица вместо заплащане стойността на правото на строеж върху държавна земя предоставят на общината жилища до размер на неговата стойност за обезщетяване на правоимащите лица. Разликата в цените на отстъпеното право на строеж и предоставените жилища се изплаща от фонд "Жилищно строителство" на общината.

(2) Предоставените новопостроени жилища се включват във фонд "Резервни недвижими имоти".

Чл. 26. (1) Създава се фонд "Резервни недвижими имоти". Фондът се образува от:

1. конфискуваните недвижими имоти, които се намират в собственост на държавата към момента на влизане в сила на Закона за амнистия и връщане на отнети имущества;

2. недвижимите имоти, придобити със средствата на фонда по чл. 23;

3. заделените новопостроени жилища от министерства, ведомства, обществени организации, фирми и други юридически лица срещу отстъпването им право на строеж върху държавна земя за построяване на жилищата по чл. 25, ал. 1;

4. недвижимите имоти, придобити от държавата на основание чл. 6 и 100 от Закона за собствеността и чл. 11 от Закона за наследството;

5. част от жилищата от оборотния фонд, освободени от наематели - обезщетени собственици и други лица, поради придобиване на друго жилище;

6. запазени жилищни сгради, придобити от държавата чрез отчуждаване, които се ползват за нежилищни нужди;

7. част от държавните незастроени парцели, предназначени за индивидуално жилищно и вилно строителство.

(2) До изтичането на двегодишния срок по чл. 8 от Закона за амнистия и връщане на отнети имущества имотите по фонд "Резервни недвижими имоти" не могат да се продават и върху тях не може да се отстъпва право на строеж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2000 г.) След изтичането на срока по ал. 2 част от имотите, които са повече от направените искания за имотно обезщетение, могат да бъдат изключени от фонда по чл. 26 по решение на изпълнителния комитет на общината.