НАРЕДБА № 16 ОТ 21 АВГУСТ 1996 Г. ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БОЛНИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ В ДЪРЖАВНИТЕ БОЛНИЧНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се урежда организацията на болничната помощ, оказвана на гражданите на Република България в държавните болнични заведения към Министерството на здравеопазването, общините и висшите медицински училища.

Чл. 2. Болничната помощ се оказва на лица, на които здравните проблеми не могат да се решат в звената от системата на извънболничната помощ.

Чл. 3. (1) Болницата е здравно заведение, в което лекари (стоматолози) с помощта на други специалисти и помощен персонал диагностират, лекуват и рехабилитират заболявания, телесни увреждания или облекчават страдания на болни чрез използване на утвърдени от медицинската наука методи.

(2) В болницата се полагат грижи за болни, съответстващи на съвременните стандарти.

(3) Оказаната медицинска помощ в болницата не се заплаща съгласно чл. 1, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г. и бр. 54 от 1996 г.).

Чл. 4. Управлението на болниците се осъществява съгласно Наредбата за управление на държавните здравни заведения, приета с Постановление № 143 на Министерския съвет съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 71 от 1995 г.).

Чл. 5. (1) В болницата освен лечебно-консултативна комисия по чл. 7 от Наредбата за управление на държавните здравни заведения се създава и комисия по профилактика на вътреболничните инфекции.

(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя от директора на болницата съгласувано с медицинския съвет.

(3) Комисията по ал. 1 подпомага медицинските специалисти и осъществява контрол върху практическата им работа, свързана с профилактиката на вътреболничните инфекции.

Чл. 6. Директорът на болницата съгласувано с медицинския съвет, консултативно-лечебната комисия и комисията по профилактика на вътреболничните инфекции определя и осигурява провеждането на политиката за използване на лекарствени, дезинфекционни, консумативни и други видове медицински средства и апаратура.

Чл. 7. В зависимост от основната медицинска специалност, на която отговаря профилът на влизащите в състава им отделения (клиники), болницата може да бъде:

1. многопрофилна - в която има разкрити най-малко две отделения от различни основни медицински специалности;

2. специализирана - в която разкритите отделения съответстват на:

а) една от основните медицински специалности;

б) една или повече профилни специалности, производни на някоя от основните медицински специалности;

в) повече от една профилни специалности, производни на различни основни медицински специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания на една и съща органна система или са от една и съща нозологична група.

Чл. 8. (1) В болницата се лекуват лица:

1. с остри, хронични заболявания и травматични увреждания;

2. нуждаещи се от оперативно лечение;

3. в процес на оздравяване и продължително възстановяване на здравето;

4. с нелечими заболявания, изискващи грижи и поддържане на добро соматично и психично състояние;

5. нуждаещи се от функционална и моторна рехабилитация.

(2) В болницата се оказва и родилна помощ.

Чл. 9. (1) В зависимост от територията, която обхваща, и обема на медицинска дейност, която извършва, болницата е:

1. общинска - когато обслужва освен населението на територията на общината, на която е разположена, и нуждаещи се лица от болнична помощ от други съседни общини;

2. районна - когато обслужва населението на определен район, който обхваща освен територията на общината, на която се намира, и нуждаещите се лица от болнична помощ от територията, обслужвана от общинските болници в района;

3. национална - когато обслужва освен населението на територията, на която е разположена, и нуждаещи се лица от болнична помощ от цялата страна.

(2) Видът на болницата по ал. 1 и чл. 7, както и районите на обслужване се определят от министъра на здравеопазването по предложение на директорите на районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и ректорите на висшите медицински училища.

Чл. 10. (1) Болницата се състои от следните функционално обединени звена:

1. болнични отделения;

2. параклинични отделения, лаборатории и кабинети;

3. административно-стопански служби и спомагателни звена.

(2) Към болницата могат да се разкриват:

1. структури за оказване на извънболнична - първична и специализирана, медицинска помощ;

2. за провеждане на трудово лечение - спомагателни стопанства и трудово-лечебни работилници.

(3) В националните болници могат да се създават структури по т. 1 на ал. 2 само за специализирана извънболнична медицинска помощ.

Чл. 11. (1) Болничното отделение е основно структурно звено, което осъществява дейностите по чл. 2.

(2) Болнично отделение, разкрито в болница към висше медицинско училище или в национален център, в което се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на висши медицински специалисти, се нарича клиника.

Чл. 12. (1) Разкриването, обединяването и закриването на болничните отделения и звената по чл. 10 се извършва от директора на болницата съгласувано със съответния общински съвет и районен център по здравеопазване за общинските и районните болници, с Министерството на здравеопазването за болниците на негово подчинение и с ректорите на висшите медицински училища за болниците към тях.

(2) При съгласуването по ал. 1 директорът на болницата изпраща на съответния орган и становището на медицинския съвет на болницата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 114 от 1997 г.) Болнично отделение може да се разкрие само по една основна и произтичащите от нея профилни специалности, като броят на леглата в него не може да е по-малък от 10 с изключение на отделенията по анестезиология, реанимация и интензивно лечение и по хемодиализа.

Чл. 13. (1) В болниците могат да се разкриват отделения, които да приемат и лекуват болни на дневен стационар.

(2) Легла за лечение на болни на дневен стационар могат да се разкриват във всяко болнично отделение в рамките на съществуващите легла в отделението.

(3) Редът и начинът на организиране на лечение на болни на дневен стационар се определят от директора на съответната болница по предложение на съответния завеждащ отделение.

Чл. 14. Броят, видовете на болничните легла и персоналът в болниците се определят съгласно изискванията на Наредба № 2 от 1995 г. за реда за определяне броя и разпределението на болничните легла и длъжностите за медицински и стоматологичен персонал в здравните заведения (ДВ, бр. 8 от 1995 г.).

Чл. 15. (1) Звената по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 се ръководят от завеждащ, който е лекар (стоматолог) с призната специалност, или от хабилитирано лице по специалността, съответстваща на профила на звеното.

(2) Завеждащият клиника е лекар (стоматолог) - хабилитирано лице по специалността, съответстваща на профила на клиниката.

(3) Завеждащият отделението (клиниката) се подпомага, а в негово отсъствие се замества от старшия лекар на отделението (главния административен асистент в клиниката).

(4) В случаите, когато в една болница има разкрито повече от едно отделение от една основна специалност, директорът на болницата след становище на медицинския съвет определя ежегодно със заповед един от завеждащите отделения, който да координира организацията и медицинските дейности в тези отделения.

(5) Старшата медицинска сестра (акушерка) на отделението координира и контролира дейността на полувисшите (средните) медицински специалисти и другия обслужващ персонал.

Чл. 16. (1) Директорът на здравното заведение урежда в правилника за вътрешния трудов ред организацията на труда и разпределението на работното време на висшия, полувисшия (средния) и друг персонал.

(2) Персоналът в отделението работи по месечен график, който осигурява достатъчен брой специалисти във всички работни смени на денонощието и дни от седмицата за провеждане на непрекъснат диагностично-лечебен и рехабилитационен процес.

(3) Графиците на персонала се изготвят от завеждащия отделението (клиниката), подпомогнат от старшия лекар (главния административен асистент) и старшата медицинска сестра (акушерка) и се утвърждават от директора на болницата.

Чл. 17. (1) Завеждащият отделението (клиниката) осигурява:

1. своевременно назначаване и провеждане на диагностични изследвания, на лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, които съответстват на съвременното равнище на медицинските знания и на добрата медицинска практика;

2. управление на диагностичните, лечебните, икономическите и спомагателните дейности в отделението, което включва:

а) участие в диагностичния, лечебния и рехабилитационния процес при постъпването на болен в отделението, провеждането на ежеседмични главни визитации и консилиуми;

б) своевременно получаване на необходимата медицинска и икономическа информация от лекарите в отделението, старшата медицинска сестра и болничната счетоводна служба;

в) периодични контакти с директора на болницата и участие в заседания на медицинския съвет;

г) консултация на болни с влошено и непроменящо се състояние и на тези, които се изписват;

3. съгласувано с директора на болницата определяне на видовете дейности, които могат да извършват болните в трудово-лечебните стопанства и работилници;

4. провеждане на колегиуми, клинико-рентгенологични и патологоанатомични срещи и конференции;

5. контрол върху изпълнение на правата и задълженията на лекарите, полувисшите (средните) медицински специалисти и помощния персонал в отделението;

6. установяване на надеждни връзки между отделението и другите отделения, диагностични и спомагателни служби в болницата;

7. организацията и провеждането на следдипломното обучение на лекарите и на полувисшия (средния) медицински персонал;

8. контрол върху дейностите, по които се формират възнагражденията на лекарите за постигнатите резултати, и представяне на съответен отчет пред директора на болницата;

9. отчитане на цялостната дейност на отделението, като представя отчета ежегодно до 30 януари на директора на болницата.

(2) Лекарите в отделението осигуряват:

1. системно наблюдение, лечение и рехабилитация на болните и регистриране на състоянието им и промените, настъпили в него през целия им престой;

2. периодично обсъждане със завеждащия отделение развитието на заболяванията на болните и на резултатите от провеждания диагностичен, лечебен и рехабилитационен процес;

3. консултации със завеждащия и лекари от отделението, а при необходимост и по указания на завеждащия отделението (клиниката) - и със специалисти от други отделения и здравни заведения;

4. незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния;

5. системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения от полувисшите и средните медицински специалисти;

6. определяне на режима, потребността и възможностите за участие на болните в трудовото лечение, както и на продължителността му;

7. организиране и провеждане на групова или индивидуална здравна просвета с болните по конкретното заболяване и по социалнозначимите заболявания;

8. точно и своевременно попълване и ползване на медицинската документация.

Чл. 18. Главната медицинска сестра осъществява:

1. координация и контрол върху дейността на полувисшия (средния) и помощния персонал в болницата;

2. контрол върху организацията на работа на полувисшия (средния) и помощния персонал по изпълнение на трудовите им задължения във всички звена на болницата;

3. контрол върху дейността на старшите медицински сестри (акушерки);

4. контрол върху дейността на полувисшия (средния) медицински и помощния персонал, свързана с грижите за болните и провеждане на диагностично-лечебния процес;

5. координация и контрол върху обучението на полувисшия (средния) и помощния персонал в болницата;

6. контрол върху дейността на полувисшия (средния) медицински персонал, свързана със заявките, получаването, съхранението и предоставянето на храната и лекарствените средства, предписани на болните, и върху изразходването на дезинфекционните, миещите средства и перилните препарати;

7. контрол върху спазването на противоепидемичния режим и болничната хигиена в болницата;

8. контрол върху ритмичното снабдяване на звената в болницата с консумативи и лекарствени средства.

Чл. 19. Старшата медицинска сестра (акушерка) на отделението осигурява:

1. разпределение и организация на работата на полувисшия (средния) и помощния персонал при провеждане на общите грижи за болните и при своевременното и точно изпълнение на лекарските предписания;

2. контрол върху спазването на противоепидемичния режим и болничната хигиена;

3. приемственост на грижите за болните и организиране на работата на полувисшия (средния) и помощния персонал в нейно отсъствие;

4. взаимоотношения на сътрудничество в дейността между полувисшия (средния) и помощния персонал в отделението (клиниката);

5. обучение на полувисшия (средния) медицински и помощния персонал и адаптация на новопостъпилите на работа и на стажантите;

6. предоставяне на информация на завеждащия отделението (клиниката), лекуващия лекар и на главната медицинска сестра (акушерка) за състоянието на грижите за болните;

7. контрол върху дейността на полувисшите (средните) медицински специалисти при заявката, получаването, съхранението и предоставянето на лекарствени средства, предписани на болните, и върху требването, получаването и раздаването на храната на болните;

8. контрол върху съхранението и изправността на медицинския инвентар и апаратура в отделението.

Чл. 20. Специалистите с полувисше (средно) медицинско образование осъществяват:

1. своевременно и точно изпълнение на лекарските предписания;

2. системно наблюдение на болните и незабавно информиране на лекуващия или дежурния лекар при влошаване на състоянието им;

3. наблюдение и грижи за хигиената, диетичното хранене, както и за храненето на тежко болните;

4. своевременни и качествени общи и специализирани грижи за болните, съответстващи на съвременните стандарти в сестринското дело;

5. посрещане и ориентиране на болния в отделението;

6. психологическа поддръжка и помощ на болния;

7. системен контрол върху хигиенното състояние, спазването на противоепидемичния и общия режим и вътрешния ред в отделението от страна на помощния персонал, болните и техните близки;

8. организиране и контролиране на дейността на помощния персонал (санитарите);

9. обучение на помощния персонал и стажантите.

Чл. 21. Помощният персонал (санитарите) осигурява:

1. редовно почистване, проветряване и качествена дезинфекция на болничните стаи, другите помещения и пространства в отделението и на намиращата се в тях болнична мебел;

2. оказване помощ на медицинските сестри (акушерките) при провежданите от тях общи и специализирани грижи за болните и при изпълнение на предписания, свързани с личната хигиена на болните;

3. придружаване, извозване или пренасяне на болни в присъствие на полувисш (среден) медицински специалист;

4. оказване помощ на старшата медицинска сестра (акушерка) при получаването и транспортирането на болнични материали и консумативи;

5. оказване на помощ на болни, загубили временно или постоянно физическата си самостоятелност;

6. изпълнение на куриерски функции.

Чл. 22. (1) (Предишен текст на чл. 22 - ДВ, бр. 114 от 1997 г.) Болните се насочват за приемане в болница с медицинско направление (бл. МЗ № 119), издадено от медицински специалисти, работещи в същото и в други здравни заведения, както и от медицински специалисти, упражняващи частна медицинска практика.

(2) (Нова - ДВ, бр. 114 от 1997 г.) Болните се превеждат от една болница в друга с епикриза (бл. МЗ № 101), която се изготвя от лекуващия лекар и се подписва от завеждащ отделението.

Чл. 23. Приемането на болните се извършва от лекар, който попълва история на заболяването (раждането) и при необходимост извършва спешни или неотложни животоспасяващи дейности.

Чл. 24. Националната болница приема болни от територията, която обслужва, и болни, нуждаещи се от болнична помощ, насочени от районните, другите национални болници и специализираните здравни заведения.

Чл. 25. Районната болница приема болни от територията, която обслужва, както и такива, нуждаещи се от болнична помощ, насочени от общинските болници и специализираните здравни заведения в съответния район, и насочва болните към националните болници.

Чл. 26. (1) Общинската болница приема болни от територията, която обслужва, и насочва такива, нуждаещи се от болнична помощ, към съответната районна болница и специализираните здравни заведения в дадения район.

(2) В случаите, когато в съответната районна болница или специализирано здравно заведение няма отделение по профила на заболяването, общинската болница може да насочи болния, нуждаещ се от болнична помощ, директно към съответната национална болница.

Чл. 27. (1) (Отм. - ДВ, бр. 114 от 1997 г.)

(2) Болните, чието състояние заплашва живота им, се приемат незабавно в болницата независимо от района, в който живеят, включително и в случаите, когато сами са потърсили болнична помощ.

Чл. 28. Болните, чието състояние не налага незабавно болнично лечение, се планират за хоспитализация в срок, съобразен със състоянието им.

Чл. 29. Отказ от хоспитализация на болни, насочени с медицинско направление, се допуска само ако болните нямат показания за болнично лечение, което се вписва в медицинската документация, и лекарят, направил отказа, се подписва и вписва мотивите за отказа. За отказа се уведомява писмено лекарят, издал медицинското направление (бл. МЗ № 119).

Чл. 30. Държавните болнични заведения не могат да търсят заплащане от други държавни здравни заведения за оказаната диагностична, лечебна и медицинска помощ на болни от други райони.

Чл. 31. (1) Болните, приети в болницата, имат право:

1. да бъдат информирани за характера на заболяването, за провежданите изследвания, лечение и рехабилитация;

2. да приемат или отхвърлят предложеното им лечение и грижи освен в случаите, когато са на задължително лечение по чл. 36 от Закона за народното здраве;

3. да бъдат изследвани и лекувани чрез прилагане на подходящи методи и средства, разрешени в страната;

4. да получават грижи, оказвани им с необходимото внимание и уважение;

5. да им бъде осигурено пазене в тайна на фактите за здравословното им състояние освен в случаи, предвидени със закон;

6. на съдействие за поддържане на контакт със семейството, роднините и близките по време на болничния престой;

7. на осигуряване на възможност за осъществяване на религиозните им убеждения, ако изявят желание за това;

8. да бъдат запознати с режима и с правилника за вътрешния ред на болницата;

9. да участват в различните форми на трудово лечение с тяхно съгласие и срещу заплащане;

10. да правят оплаквания за нарушените им права и да получават обезщетения по съответния законен ред за нанесените им материални и морални щети;

11. да носят свои лични принадлежности;

12. да получават пълно болнично обслужване и зачитане на човешкото достойнство до момента на настъпване на смъртта.

(2) Единият от родителите на болно дете до 14 години има право да бъде придружител в болницата.

(3) По преценка на лекуващия (дежурния) лекар и при наличие на условия за това придружител в болницата може да бъде и близък на тежко болен.

Чл. 32. Болните в болницата са длъжни да:

1. съдействат на лекуващите лекари и на останалия медицински и помощен персонал в отделението за своевременно провеждане на изследванията, лечебните и рехабилитационните процедури и общите грижи;

2. се отнасят с необходимото внимание и уважение към персонала на отделението и болницата;

3. съблюдават правата на другите болни;

4. спазват режима и правилника за вътрешния ред в болницата;

5. обезщетят виновно нанесените от тях материални щети на болницата по съответния законов ред.

Чл. 33. В случаите, когато диагностичните и лечебните възможности на отделението, в което се намира болният, се изчерпят, а състоянието му налага прилагане на други методи и средства за диагностика и лечение, той може да бъде преместен в друго отделение на същата болница или в друго болнично заведение, след като се обясни на него или на неговия законен представител нуждата от преместването.

Чл. 34. Правата и задълженията на малолетните и непълнолетните болни и поставените под настойничество или попечителство се осъществяват от техните родители, настойници и попечители.

Чл. 35. (1) Изписването от болницата става по решение на завеждащия отделението или по желание на лицето с писмена молба.

(2) Болният не може да бъде изписан по негово желание в случаите, когато е на задължително лечение по чл. 36 ЗНЗ.

(3) Болните, чието състояние налага придружаване, се изписват само ако имат близки, които да ги придружат.

Чл. 36. (1) На изписан болен в деня на изписването се издава епикриза в три екземпляра, като единият се предава на него, другият се изпраща на лекаря, който го лекува или наблюдава в извънболнични условия, а третият остава в историята на заболяването (раждането).

(2) Когато изписан болен се нуждае от активно медицинско наблюдение или продължаване на лечението му от съответното здравно заведение за извънболнична помощ, това се записва в епикризата, а здравното заведение незабавно се уведомява.

(3) При изписване на новородени деца, родилки, както и деца до едногодишна възраст болницата уведомява с телеграма или по телефон здравното заведение по местоживеене.

Чл. 37. (1) Смъртта на болния се констатира от лекуващия или дежурния лекар, който не по-късно от един час от момента на смъртта отразява в история на заболяването настъпването й.

(2) Лекуващият (дежурният) лекар уведомява веднага по подходящ начин семейството или други негови близки за смъртта на болния, като вписва това в медицинската документация.

Чл. 38. Лекарят, констатирал смъртта, попълва "Съобщение за смърт" (образец Есграон - ТДС № 3) в два екземпляра, един от които се изпраща служебно на длъжностното лице по гражданско състояние в общината, а другият се предава на близките.

Чл. 39. (1) Труповете на починалите лица престояват в болничната стая или в друга стая на отделението (клиниката) два часа, като се полагат грижи за запазване на външния им вид.

(2) След изтичане на 2 часа от настъпването на смъртта трупът на починалия се изпраща в патологоанатомичното отделение заедно с история на заболяването и епикриза в два екземпляра, единият от които се дава на близките на починалия.

Чл. 40. (1) На трупове на болни, починали в болница, се извършва патологоанатомична аутопсия. Изключение се допуска само с разрешение на директора на болницата въз основа на писмена молба на близките и предложение на завеждащия отделението (клиниката) в случаите, когато окончателната диагноза не подлежи на съмнение и няма въпроси, които да се решават от патологоанатомичната аутопсия.

(2) По искане на лекаря, констатирал смъртта на лица, починали извън здравни заведения, патологоанатомична аутопсия се извършва в болницата, която обслужва територията, на която е настъпила смъртта.

(3) Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, патологоанатомична аутопсия не се извършва.

(4) Трупът се предава на близките от лекар в патологоанатомичното отделение или от дежурния лекар по болница заедно с епикризата по чл. 36, ал. 2 след представяне на акт за смърт, издаден от общината.

Чл. 41. (1) Редът за опазване и предаване на имуществото, останало след смъртта на лицата, се урежда в правилника за вътрешния ред на болницата.

(2) Починалите лица в болницата, които нямат близки, се погребват съгласно реда, посочен в Правилника за погребенията (ДВ, бр. 102 от 1970 г.).

(3) Труповете на лица, починали от остри заразни болести, се подготвят за предаване съгласно изискванията на Наредба № 21 от 1984 г. за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове (гробища) и погребване и пренасяне на покойниците (обн., ДВ, бр. 92 от 1984 г.; изм., бр. 63 от 1993 г.).

Чл. 42. Лекарите водят задължителната за болничната медицинска помощ документация съгласно Списъка на първичната медицинска документация в здравеопазването от 1987 г., утвърден от министъра на здравеопазването и началника на Главно управление на архивите на Министерския съвет, и съставят отчети, изисквани от Националния статистически институт и Националния център по здравна информация.