НАРЕДБА № 3 ОТ 16 ЮЛИ 1999 Г. ЗА СКЛАДОВИЯ РЕГИСТЪР ПРИ ПУБЛИЧЕН СКЛАД

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда съдържанието, воденето и съхраняването на складовия регистър, който се води при всеки публичен склад.

(2) Влогоприемателят вписва във водения от него складов регистър обстоятелствата само относно сключените договори за влог в публичен склад.

Чл. 2. (1) Складовият регистър е книга, номерирана, прошнурована и заверена в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция.

(2) Заверяването се извършва от определено със заповед на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция длъжностно лице и обхваща подписването и полагането на печат на последната страница на всеки том с отбелязване броя на страниците.

(3) Регистърът се заверява, ако отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 3. Длъжностното лице по чл. 2, ал. 2 има право да проверява воденето на складовия регистър в съответствие с тази наредба и да дава указания за отстраняване на констатираните несъответствия.

Чл. 4. В Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се води нарочна книга, в която се вписват данните по съдебната регистрация на търговеца-влогоприемател, датата на заверяването на складовия регистър и броят на заверените страници.

Чл. 5. (1) Складовият регистър се води в томове и партиди. За всеки договор се заделя отделна партида, състояща се от необходимия брой страници.

(2) Всеки том на регистъра се заверява по реда на чл. 2, ал. 2.

Чл. 6. Номерацията на договорите е годишна. Номерът на всеки договор е дробно число, в което в числител е поредният номер в складовия регистър, а в знаменател-годината на вписването.

Чл. 7. За влогодателите се води азбучен указател, в който срещу тяхното име или фирма се отбелязва номерът на договора в складовия регистър.

Чл. 8. (1) Складовият регистър и азбучният указател се водят от влогоприемателя или от упълномощено от него лице.

(2) Воденето на регистъра обхваща:

1. вписване на данни в складовия регистър при условията на тази наредба;

2. предоставяне на справки и издаване на документи относно вписаните в регистъра данни;

3. съхраняване на складовия регистър и азбучника за влогодателите.

Чл. 9. (1) Влогоприемателят вписва в складовия регистър договорите за влог в публичен склад незабавно след тяхното сключване.

(2) В складовия регистър се вписват и обстоятелствата, които се отнасят само за договорите за влог на зърно съгласно чл. 17, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ДВ, бр. 93 от 1998 г.).

(3) В складовия регистър се вписват данните относно издаден складов запис, първото джиро и предявяването на заложния запис, както и обстоятелствата относно изпълнението на договора.

(4) Складовите регистри се оформят по образец съгласно приложението.

Чл. 10. (1) Ако вписаните данни претърпят промяна, това се отбелязва в регистъра.

(2) Влогодателят е длъжен да уведоми влогоприемателя за измененията на вписаните данни, за да бъдат отбелязани в регистъра.

Чл. 11. В складовия регистър не се допускат изтривания и зачерквания. Когато се налагат поправки или добавки, лицето, което вписва данните, прави изрична бележка за това, като поставя дата и се подписва.

Чл. 12. Складовият запис се издава по искане на влогодателя съгласно данните по складовия регистър. Издаването на записа се вписва незабавно от влогоприемателя по съответната партида на регистъра.

Чл. 13. (1) По искане на влогодателя или на легитимирания с непрекъснатия ред на джирата държател в замяна на общия складов запис се издават складови записи за отделни части от стоката.

(2) При издаване на складови записи за отделни части от стоката в складовия регистър се отбелязва връщането на общия складов запис и издаването на складови записи за отделните части от стоката.

(3) Сборът на количествата от стоката по издадените записи за отделни части от нея е равен на количеството по общия складов запис.

Чл. 14. (1) Първият джиратар по заложния запис е длъжен да поиска в складовия регистър и в стоковия запис да бъдат вписани размерът на обезпечения заем, лихвата, падежът, както и името и адресът на кредитора, който е предоставил заема.

(2) Когато вписването по ал. 1 не е направено, то се прави по искане на последващ легитимиран с непрекъснат ред на джирата джиратар.

(3) Вписването в складовия регистър се отбелязва върху заложния запис.

Чл. 15. (1) При издаване на дубликат на складов запис се отбелязва представената гаранция.

(2) Връщането на гаранцията се отбелязва в регистъра, като се посочват номерът на съдебното решение, номерът на делото и съдът, който е обезсилил унищожения или изгубения складов запис.

Чл. 16. (1) Когато не е издаден складов запис, приетата на влог стока се предава на влогодателя изцяло или на части срещу подпис в складовия регистър.

(2) Когато за приетата на влог стока е издаден складов запис, тя се предава на легитимираното лице при условията на чл. 582 от Търговския закон.

Чл. 17. Всяко лице има право при поискване незабавно да получи справка или документ за вписаните в регистъра данни.

Чл. 18. (1) Влогоприемателят е длъжен да създаде условия за съхраняването на складовия регистър по подходящ начин, така че да бъде осигурено запазването на неговата цялост и достоверността на съдържащите се в него данни.

(2) Томовете на складовия регистър се съхраняват от влогоприемателя пет години след изпълнението или прекратяването на вписаните в тях договори.

Чл. 19. Складовият регистър, воден в съответствие с тази наредба, може да се приеме като доказателство за вписаните в него обстоятелства по сключените договори.

Чл. 20. Влогоприемателят отговаря за вредите, произтичащи от неизпълнението на задължението за водене и съхраняване на складовия регистър в съответствие с тази наредба, както и за вредите, произтичащи от неизпълнението на дадените по чл. 3 указания.