НАРЕДБА № 26 ОТ 10 НОЕМВРИ 1999 Г. ЗА ПРОФИЛА НА ДИСПАНСЕРИТЕ И ВИДОВЕТЕ ДЕЙНОСТИ, КОИТО ТЕ ИЗВЪРШВАТ

Чл. 5. Диспансерът за онкологични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болни със злокачествени заболявания и преканцерози.

Чл. 6. (1) Методичното ръководство на диспансерите за онкологични заболявания се осъществява от Националния онкологичен център.

(2) Диспансерът за онкологични заболявания организира, ръководи и контролира всички дейности на онкологичната помощ на територията, определена му от националната здравна карта.

(3) Диспансерът за онкологични заболявания е лечебно заведение в обслужвания район, което осъществява комплексно лечение на злокачествените новообразувания.

Чл. 7. (1) Диспансерът за онкологични заболявания:

1. организира, провежда, контролира и оценява качеството на дейността по първичната и вторичната профилактика на злокачествените новообразувания в своя район;

2. извършва амбулаторно-консултативна и диагностична дейност в разкритите кабинети по профили и звена и/или методично подпомага осигуряването на такава в общопрофилната и специализираната здравна мрежа в района и страната;

3. организира, провежда, контролира и отчита дейностите по ранната диагностика на злокачествените новообразувания;

4. извършва целия обем лечебна и консултативна дейност на болните със злокачествени новообразувания, доброкачествени тумори и преканцерози в своя район;

5. (отм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.)

6. извършва дейности, осигуряващи рехабилитация, подобряване качеството на живот и борба с болката на болните със злокачествени новообразувания;

7. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на онкологично болните.

(2) Масовите профилактични прегледи се организират и провеждат въз основа на разработени национална и регионални скринингови програми.

Чл. 8. (1) Диспансерно наблюдение се провежда на всеки заболял от злокачествено новообразувание с настоящ адрес в обслужвания район на диспансера, както и на лекуваните болни в други диспансери или в други лечебни заведения.

(2) Лицата с доброкачествени новообразувания, преканцерози и карцином in situ се обособяват в отделна група и се проследяват до една година след проведеното лечение.

(3) Диспансерното наблюдение се осъществява от съответния специалист по профила на заболяването.

(4) Активното наблюдение на болните е в полза на пациента и продължава до края на живота му.

Чл. 9. Диспансерът за онкологични заболявания съвместно с държавни и неправителствени организации провежда здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори, здравословния начин на живот, профилактиката, ранното откриване и лечение на злокачествените новообразувания.

Чл. 10. (1) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания активно издирва, диагностицира, лекува и периодично наблюдава болните с туберкулоза и хронични неспецифични белодробни заболявания.

(2) Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на туберкулозата и животозастрашаващите неспецифични белодробни заболявания.

Чл. 11. Диспансерът за пневмо-фтизиатрични заболявания:

1. организира и контролира съвместно с ХЕИ провеждането на имуно- и химиопрофилактика на туберкулозата на застрашените контингенти в обслужвания район;

2. осигурява своевременно откриване на белодробната туберкулоза и хроничните неспецифични белодробни болести;

3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните от туберкулоза, от изострени хронични неспецифични белодробни болести, от усложнени остри пневмонии - протрахирано протичащи, абсцедирали, развитие на плеврален излив, остър белодробен абсцес и плеврален излив;

4. осигурява активно наблюдение върху динамиката на заболяванията и предприема своевременно мерки за предпазване от обостряне (тласък);

5. провежда оздравителни мерки в туберкулозните огнища и обработва контактните съвместно с ХЕИ;

6. регистрира подлежащите на диспансеризация лица и предоставя изготвената медико-статистическа информация на съответните органи съгласно действащата нормативна уредба;

7. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за туберкулоза и неспецифични белодробни болести в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни действия;

8. провежда широка и актуална здравно-просветна дейност в обслужвания от диспансера район;

9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с пневмо-фтизиатрични заболявания.

Чл. 12. (1) Диспансерът за психични заболявания издирва, диагностицира, лекува, периодично наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с психични заболявания.

(2) Диспансерът за психични заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните психични заболявания.

Чл. 13. Диспансерът за психични заболявания:

1. активно издирва лицата с показания за диспансеризация в сътрудничество със здравни, социални, образователни служби, както и служби на обществения ред, с работодатели, граждани и други лица;

2. диагностицира лицата с показания за диспансеризация, като провежда клинично интервю и други видове оценка на случая, изготвя формулировка по случая и индивидуален план за лечение и грижи;

3. лекува лицата с показания за диспансеризация, като осъществява следните дейности:

а) водене на случая;

б) противорецидивно и поддържащо лечение;

в) психосоциална рехабилитация;

г) експертна оценка;

4. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностика, лечение и рехабилитация на болните с остри и хронични психични заболявания;

5. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболяванията, посочени в приложението;

6. периодично изготвя анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;

7. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите психиатрични кабинети към общопрофилните болници;

8. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение;

9. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.

Чл. 14. При лицата, подлежащи на диспансеризация, чието поведение представлява опасност, се прави експертна оценка за размера на риска:

1. за лицата от страна на околните;

2. за околните от страна на лицата;

3. за лицата от поведението им.

Чл. 15. (1) При лицата с висок риск от поведение, което представлява опасност за тях или околните, се провежда наблюдение и се предприемат стъпки за предотвратяване на опасността.

(2) При необходимост от обслужване по задължителен ред с оглед осъществяване на пълноценно наблюдение се предприемат стъпки по съответния ред.

Чл. 16. (1) Диспансерът за кожно-венерически заболявания активно издирва, диагностицира, лекува, активно наблюдава и осъществява рехабилитация на болни с кожни и венерически заболявания.

(2) Диспансерът за кожно-венерически заболявания е основна структурна и функционална единица, осъществяваща контрола на острите и хроничните кожно-венерически заболявания.

Чл. 17. Диспансерът за кожно-венерически заболявания:

1. организира и контролира съвместно с ХЕИ диагностиката, лечението и профилактиката на болестите, предавани по полов път;

2. осигурява своевременно откриване и лечение на болните от венерически заболявания;

3. осъществява в извънболнична и болнична обстановка диагностиката, лечението и рехабилитацията на болните с остри и хронични дерматози;

4. осигурява активно наблюдение (диспансеризация) на болните със заболявания, посочени в приложението;

5. периодично изготвя анализ на епидемиологичните показатели за болестите, предавани по полов път, в обслужвания район и оценява качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;

6. организира и провежда организационно-методична помощ и контролна дейност на разкритите дермато-венерологични кабинети към лечебните заведения;

7. провежда съвместно с държавни и неправителствени организации здравнопросветна дейност сред населението по въпросите на рисковите фактори и здравословния начин на живот и поведение;

8. извършва трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с кожно-венерически заболявания.