НАРЕДБА № 2 ОТ 18 МАЙ 2000 Г. ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Приложение № 1 към чл. 4, т. 1

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Културно-образователна област:

Български език и литература

Учебни предмети:

български език и литература

Обща характеристика на културно-образователната област

Български език и литература

I. Място и роля на културно-образователната област "Български език и литература" в системата на общообразователната подготовка

Изучаването на български език и литература в средното училище цели постигане на определено равнище на комуникативна компетентност чрез:

1. Овладяване на знания, умения и отношения, формиращи езиковата компетентност, а именно:

- овладяване книжовната норма на българския език (ЗНП, ДВ, бр. 36 от 1998 г.);

- овладяване употребата на езиковите средства в различни комуникативни ситуации;

- овладяване на умения за изграждане и възприемане на текстове, функциониращи в комуникативната практика.

2. Овладяване на знания, умения и отношения, формиращи литературната компетентност, а именно:

- овладяване принципите на строеж и функциониране на художествената творба;

- овладяване на основните инструменти за общуване с художествената творба;

- овладяване на основните моменти в историческото развитие на художествения процес.

Чрез изучаването на български език и литература в училище се цели постигането на определено равнище на социокултурна компетентност, а именно:

- придобиване на общи хуманитарни ценности, формиращи обществено отговорна личност;

- изграждане на ясно съзнание за национална идентичност, доколкото българският език и литература са едни от най-важните средства, чрез които тази национална идентичност се е създала, утвърдила се е и продължава да се утвърждава.

II. Специфика на предметите от областта, връзки и зависимости между тях

Културно-образователната област "Български език и литература" се състои само от един общ предмет, при който двете части намират различен баланс в отделните етапи на образователния процес.

В периода първи и втори клас преобладава изучаването на знания и умения от българския език - начално ограмотяване, обучение по четене, овладяване основите на писмената и устната реч и др.

Специфичното образование по литература започва в трети клас, като някои от изискваните компетентности са общи и за двете части на предмета, например началното овладяване на системата от писмени работи в училище.

В етапа на основното образование обучението по български език и литература се провежда паралелно, като по български език трябва да приключи в общи линии овладяването на езиковата норма. Придобиват се знания за системата и структурата на българския език с цел разширяване на обема от езикови ресурси в речта на ученика. Изграждат се умения за създаване и възприемане на текстове, най-често използвани в речевата практика, съобразно стилово-жанровите им особености.

В обучението по литература се цели овладяването на два блока компетентности. Първият е свързан с проблематизирането и специфицирането на основни въпроси от хуманитарната ценностна система: ценностите на родовия свят, националната идентичност, етническото самосъзнание и общочовешкия морал. Тук се формират по-задълбочено и някои основни принципи на понятийния апарат на литературната терминология. Вторият блок е насочен преди всичко към овладяване на възловите моменти от развитието на българската литература, тъй като е вероятно част от учениците да не продължат в по-горна образователна степен, но трябва да познават най-важните постижения на националния литературен процес.

В средната образователна степен проблематиката на българския език е насочена към овладяване на стиловата типология на текстовете, функциониращи в основните социални комуникативни сфери; към овладяване на езикови средства с оглед на модалността в тяхната употреба с цел разширяване на възможностите за избор при създаване на собствен текст и за пълноценно разчитане на чужд текст.

Литературното образование в тази степен поставя акцент върху проследяване на основните етапи в развитието на човешката култура (преди всичко на европейската), като развитието на българската литература се вмества в общия европейски културен контекст. Така учениците осъзнават органичността на нашето литературно развитие и принадлежността му към един общ културен ареал и се преодолява изкуственото разграничение на българска и чужда литература.

Основният принцип за разпределение на учебното съдържание в етапите и степените на средното образование е:

поставяне на базовите проблеми и осъзнаването им от учениците (I-IV кл.);

разширяване и специфициране на проблематиката и работа върху разширяване и задълбочаване на компетентностите (V -VIII кл.);

историзиране на проблематиката в съответствие с влиянията, които оказва развитието на обществения и културния процес върху спецификата на хуманитарните проблеми, върху строежа и функциите на художествените творби и върху осъзнаването на литературните явления (IX -XII кл.).

III. Теми, понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер

Понятия и проблеми с интегрален характер:

комуникация, изказване, текст, комуникативна структура на изказването, аргументация, знак и смисъл, многозначност, тропи, редактиране, терминология.

Понятия и проблеми с междудисциплинарен характер:

добро-зло, хуманитарна ценностна система, култура и общество, социокултурна ситуация, отговорност и търпимост, престъпление и наказание, разум и свобода, хуманизъм.

Приложение № 2 към чл. 4, т. 2

(Изм. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.)

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Културно-образователна област: Чужди езици

Учебни предмети: английски език, испански език, италиански език, немски език, руски език, френски език

Обща характеристика на културно-образователната област

Културно-образователната област "Чужди езици" има за цел да подготви учениците за общуване с хора, принадлежащи към други културни и езикови общности, в ситуации, надхвърлящи рамките на родноезиковата среда; да ги научи да търсят, откриват и разбират информация от източници на чужд език; да повиши тяхната езикова култура; да изгради у тях умения за по-нататъшно самостоятелно изучаване и усъвършенстване на владеенето на чужди езици.

Тези най-общи цели на обучението по чужди езици се конкретизират в изграждането и развитието на комуникативната компетентност на учениците, на тяхната способност да възприемат устна и писмена реч и да създават устни и писмени изказвания.

1. Същност на държавните образователни изисквания

Държавните образователни изисквания определят равнището на владеене на езика, което учениците трябва да имат в резултат на обучението при завършване на определена образователна степен или етап.

Държавните образователни изисквания осигуряват обществено необходимите резултати от чуждоезиковата подготовка в средното училище и я привеждат в съответствие с подготовката по чужд език в другите европейски страни като предпоставка за международно признаване на получената в българското училище езикова квалификация.

2. Характеристика на държавните образователни изисквания

а) измеримост - държавните образователни изисквания са важно условие и основа за разработване на системата за оценяване. Затова те са формулирани така, че заложените в тях конкретни умения да могат да се наблюдават, измерват и оценяват. В този смисъл основни аспекти на процеса на обучение и възпитание, като стратегии за учене, автономност на ученика, изграждане на отношения, приобщаване към общочовешки и културни ценности, поведенчески модели, междукултурно общуване, не са обект на външно оценяване;

б) постижимост - държавните образователни изисквания отразяват минималното за съответната образователна степен равнище на владеене на чужд език, т.е. трябва да бъдат постижими за около 80% от учениците. Ученици, които в зависимост от способностите си или от условията на обучение (ЗИП, СИП, извънучилищни форми) надвишават минимума от знания и умения, могат да постигнат следващото равнище. Например за средната степен на образование са предвидени 3 равнища на владеене на езика (средно, напреднало, висше);

в) интегралност и интердисциплинарни връзки.

Културно-образователната област "Чужди езици" се развива във взаимодействие с културно-образователната област "Български език и литература". Интеграцията се осъществява на няколко равнища:

- общи цели на езиковата подготовка, а именно изграждане на комуникативна компетентност у учениците, позволяваща им пълноценно да общуват в различни ситуации на реалния живот в зависимост от техните познавателни, културни и бъдещи професионални потребности;

- комуникативният подход като общ подход при подбора и структурирането на учебното съдържание, съответстващ на функционалната същност на езика и потребностите на обществената практика;

- овладяване на чуждия език в процес на преосмисляне, обогатяване и усъвършенстване на знанията и уменията по български език, като се изгражда една обща комуникативна компетентност;

- междукултурни взаимодействия по отношение на речево поведение, речев етикет, литературно и фолклорно наследство.

Чуждият език като учебен предмет предвижда използването на знания, категории и понятия, формирани в рамките на други учебни предмети, предимно от културно-образователната област "Обществени науки и гражданско образование" (история, цивилизация и география).

Чуждият език се използва като средство за обучение при изучаване на различни предмети в рамките на билингвалното обучение в профилираните гимназии и СОУ с интензивно изучаване на чужд език, като по този начин ученикът усъвършенства способността си да общува в определени учебни и професионални сфери.

3. Характеристика на равнищата на владеене на чужд език

Държавните образователни изисквания по чужди езици определят скала на владеене на езика, която до голяма степен е съобразена с първите пет равнища на Общата европейска рамка. Постигането на шестото равнище, доближаващо се до владеенето на езика от представител на съответната култура, не е цел на обучението в българското средно училище. Държавните образователни равнища съгласуват спецификата на владеенето на чужд език с възможностите за реалното им покриване в границите на учебния план на МОН.

Според последователността в предложената скала за всеки етап в основната и гимназиалната степен на образование и за различните форми на обучение може да се определи равнище, съответстващо приблизително на равнища I-V от Общата европейска рамка.

4. Съответствие на равнищата на владеене на чужд език в гимназиалния етап и формите на обучение

Тези равнища са обвързани с приблизителен хорариум. Всяко едно от тях предполага около 200-250 учебни часа и надгражда предходното. Това позволява отделните училища да приравняват прилаганата форма на обучение към съответното равнище.

Приложение № 3 към чл. 4, т. 3

(Изм. - ДВ, бр. 46 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2006 г.) (*)

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Културно-образователна област: Математика, информатика и информационни технологии

Учебни предмети: математика, информатика, информационни технологии

Обща характеристика на културно-образователната област

1. Място и роля на културно-образователната област в системата на общообразователната подготовка

Предметите на областта поставят основите на методология, която намира приложение във всички области на общообразователната подготовка. Чрез обучението по тези предмети учениците се подготвят да боравят с информация.

Математическата наука се занимава с изследване на количествените характеристики на обектите и явленията от реалния свят. Тя предоставя адекватни математически модели за решаване на задачите, свързани с тези количествени характеристики, посредством добре специфицирани процедури (алгоритми). Натрупванията от такива характеристики (информация) са толкова големи, че съхраняването им във формализиран вид (данни) и използването им е невъзможно без помощта на технически средства (компютърни системи). Процедурите за обработка на данни са толкова сложни, че прилагането им е възможно само с помощта на компютърни програми.

2. Специфика на предметите в областта, връзка и зависимости между тях

Математиката е наука за количествените отношения и пространствените форми на реалния свят. Изучаването на основните й области: аритметика, алгебра, геометрия, логика, вероятности и статистика, анализ, позволява на учениците да развият умения да мислят и подреждат правилно мислите си, да излагат логически аргументи и да правят верни изводи. Математическите знания и умения са важни за всички други предмети, изучавани в училище, помагат на учениците по-добре да разбират съвременното информационно общество и да се адаптират към него.

Обект на информатиката са методите и средствата за натрупване, съхраняване, обработка и пренасяне на данни. Тя се занимава със: алгоритмичните процедури за решаване на задачи, тяхното специфициране с помощта на формални езици за програмиране, както и с принципите на построяване и функциониране на компютъра и системното програмно осигуряване. Информатиката изгражда компютърни варианти на математическите модели на обектите и явленията.

Чрез информационните технологии се създават достъпни за масово използване методи и средства за представяне, анализ, интерпретиране и пренасяне на данни.

Трите предмета взаимно се допълват и са в тясно взаимодействие. Поотделно и заедно те са в основата на описанието, структурирането и анализирането на данни от различни области (вж. фигурата).

3. Елементи на учебното съдържание с интегрален и междудисциплинарен характер

3.1. понятия:

- множество, операция, структура, мярка и измерване, число, стойност, величина, релация, данна, знак, представяне, алгоритъм - за всички предмети;

- функция, уравнение, вектор, таблица - за природните науки;

3.2. познавателни методи:

- анализ, синтез, сравнение, обобщение, индукция, дедукция, аналогия, абстрахиране, конкретизация, специализация - за всички предмети;

3.3. технологични подходи:

- моделиране, структуриране, анализиране, интерпретиране, прогнозиране, решаване на проблеми, алгоритмизиране - за всички предмети;

- редактиране - за езиково обучение, музика, рисуване;

3.4. теми:

- теоретико-множествен подход, функционален подход, алгоритми, текстообработка, таблици, бази от данни, графика, компютърна презентация, компютърна комуникация - за всички предмети;

3.5. проблеми:

- правни, етични, социални, здравни-обществени науки, гражданско образование.

Приложение № 4 към чл. 4, т. 4

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Културно-образователна област: Обществени науки и гражданско образование

Учебни предмети: роден край, човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, предметен цикъл "Философия" (психология и логика, етика и право, философия), свят и личност

Обща характеристика на културно-образователната област

Обществени науки и гражданско

образование

1. Място и роля на културно-образователната област в системата на общообразователната подготовка

Областта "Обществени науки и гражданско образование" интегрира учебни предмети, които имат водеща роля в развитието на социалната култура на учениците и в реализиране на гражданската мисия на образованието. Чрез усвояване на най-значимите постижения на социалното познание (история, география, икономика, етика, право, философия) учениците се подготвят за по-добро ориентиране, адаптиране и реализиране в съвременното демократично общество; развиват уменията си за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация.

2. Специфика на предметите от областта, връзка и зависимости между тях

Подготовката на учениците в област "Обществени науки и гражданско образование" в начален етап се осъществява чрез интегрални учебни предмети: роден край в I кл., околен свят във II кл. (околен свят осигурява и базисна подготовка в област "Природни науки и екология"), човекът и обществото в III и в IV кл.

В прогимназиалния етап на основната степен подготовката на учениците се осъществява чрез учебните предмети история и цивилизация и география и икономика.

Подготовката в гимназиалния етап се осъществява чрез учебните предмети история и цивилизация, география и икономика, предметите от цикъл "Философия" (психология и логика в IХ кл., етика и право в Х кл. и философия в ХI кл.) и свят и личност.

Учебният предмет човекът и обществото има интегрален характер. С този предмет завършва задължителната подготовка на учениците в началния етап на основната степен. Той изгражда началните познания на учениците за човешките взаимоотношения, за устройството на обществото и за организацията на съвременната българска държавност. С него се поставят основите на учебните предмети история и цивилизация и география и икономика.

Стандартите за учебно съдържание по предмета човекът и обществото описват резултатите от обучението по "Обществени науки и гражданско образование", получени чрез изучаването на предметите роден край, околен свят, човекът и обществото.

Учебният предмет история и цивилизация съдейства за изграждането на гражданска идентичност на човека и обществото. Знанията за миналото, за историческото развитие изграждат взаимосвързаните полета на националната памет и на цивилизационното наследство. Обучението по история е съсредоточено върху разбирането на съвременния свят, в който живеят учениците. Познаването на миналото се възприема като предпоставка за осмисляне на настоящето и бъдещето.

Историческата образованост създава рационалната и емоционалната база за гражданска интегрираност, изграждана чрез познаването на разностранните и всеобхватни мрежи на социалната комуникация. Посредством овладяване на историческите знания и умения за критична ориентация в разнообразните източници на историческа информация се постига разбиране за приемственост между последователно сменящите се типове цивилизации. Връзките и зависимостите между променящите се тенденции в политическото, икономическото и културното развитие разкриват процесите на формиране на различните видове институции, на системата от обществени и индивидуални ценности.

Учебният предмет география и икономика подготвя учениците да се ориентират в пространствените измерения на най-важните проблеми на съвременността. Учениците изучават делението на земната повърхност на региони и влиянието на географския фактор за тяхното образуване и развитие; запознават се със значението на природните и социалните ресурси за развитието на икономиката; разглеждат териториалните системи, формирани в резултат от взаимодействието на човека и обществото с природата; изучават географската основа на проблемите и конфликтите на съвременния свят - в глобален, регионален, национален и локален обхват. Учебният предмет запознава учениците с географските предпоставки на евроинтеграцията и превръщането на България в част от европейското икономическо, политическо и културно пространство.

Предметите от цикъл "Философия" целят да ориентират ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света и съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Обучението по психология и логика създава условия за личностно самопознание, помага на учениците да развият умения за общуване и съвместен живот, за критическо и творческо мислене. Обучението по етика и право е насочено към нравственото самоопределяне на учениците, към развитие на умението за автономен и отговорен морален избор. То изгражда и основите на тяхната гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално участие в гражданския живот. Обучението по философия създава условия за осмисляне и определяне на светогледни нагласи, на универсалността на човека и света. Чрез изследване на алтернативни подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират мястото си в съвременния динамичен свят.

Свят и личност е интегративен учебен предмет, който е включен в задължителната подготовка на учениците в културно-образователната област "Обществени науки и гражданско образование" и има подчертано практическа насоченост, тъй като подготвя учениците за участие в обществения живот, за лична и професионална реализация, отговарящи на демократичните принципи и ценности в съвременния свят.

3. Понятия и проблеми с интегрален и междудисциплинарен характер

Човек, природа, общество, свят, наука, изкуство, религия, творчество, демокрация, гражданско общество, права на човека, познание, критическо мислене, социално участие, отношение човек-свят, народност, нация, национализъм, история, народ, държава, власт, управление, свобода, икономика, цивилизация, конфликт, устойчиво развитие, глобални проблеми, интеграция, демографски процес.

4. Гражданското образование - интердисциплинарен елемент на задължителната общообразователна подготовка в училище

4.1. Същност, цели и основни принципи

Гражданското образование е важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по предметите от задължителната общообразователна подготовка. То е в основата на личностното развитие и подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество.

Водеща роля за осъществяване на гражданското образование в училище (I-ХII кл.) имат предметите от културно-образователна област "Обществени науки и гражданско образование": роден край, човекът и обществото, история и цивилизация, география и икономика, философия (психология и логика, етика и право, философия), свят и личност.

Предметите от останалите културно-образователни области имат съществено значение за гражданското образование чрез прилагането на неговите основни принципи (плурализъм и толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните неотменими права на човека, практическа насоченост, личностно отношение, аргументираност и убеденост, творческо и критическо мислене, достъпност до основните постижения на световната култура, интердисциплинарност) и чрез възможностите на учебното съдържание на съответните предмети.

Главна цел:

гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който:

е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите;

познава и отстоява своите права, свободи и отговорности;

съзнава духовното си единство с българския народ и с европейските народи;

има осъзнати отношения с държавата и обществото;

владее механизми за конструктивно социално участие и промяна.

Конкретни цели:

придобиване на знания за жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.), изграждане на граждански нагласи и умения;

усвояване на общочовешките ценности и на законите на демократичната държава;

запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзни институции (българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското общество;

ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят и създаване на отговорно поведение за участие в обществения живот.

4.2. Специфика на държавните образователни изисквания за учебно съдържание по гражданско образование

Държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание по гражданско образование описват най-важните знания, умения и отношения, които учениците могат и трябва да имат в резултат на обучението си в рамките на задължителната общообразователна подготовка при завършване на образователна степен или етап.

Стандартите за учебно съдържание по гражданско образование са основа и ориентир за:

осъществяване на гражданско образование в обучението по учебните предмети от задължителната подготовка;

доразвиване и разширяване на гражданското образование в часовете за задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и извънучилищна дейност;

определяне на съдържанието на зрелостния изпит по обществени науки и гражданско образование;

планиране и осъществяване на необходимата подготовка и допълнителна квалификация на учителите;

осъществяване на по-ефективно взаимодействие и сътрудничество на национално и международно равнище между МОН, ИО на МОН, училища, други държавни, правителствени и неправителствени организации в сферата на гражданското образование.

Приложение № 5 към чл. 4, т. 5

ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Kултурно-образователна област: Природни науки и екология

Учебни предмети: околен свят, човекът и природата, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда

Обща характеристика на културно-образователната област

1. Място и роля на културно-образователната област в системата на общообразователната подготовка

Културно-образователната област "Природни науки и екология" осигурява формирането на система от знания, умения и включените в тях отношения, свързани с природата. По този начин в съзнанието на учениците се формира представа за целостта на природата и същевременно за нейното многообразие. Значителна част от културно-образователната област е свързана и с формирането на знания, умения и особено отношения, свързани с екология, опазване на околната среда, опазване на здравето, толерантност към всичко живо, които са задължителна част от образованието на съвременния човек. Така областта допринася за осигуряването на пълноценно развитие на учениците и подготовка за бъдещия им живот и професионална реализация.

В различните класове и образователни степени ученикът усвоява знания и умения и свързаните с тях отношения за:

- описание, разпознаване и групиране на организми, материали, вещества, природни явления и процеси, като постепенно овладява необходимата терминология;

- проследяване взаимодействието, изменението и развитието на природните обекти;

- използване на първични (наблюдение, опити) и вторични (схеми, графики, модели и др.) източници на информация за обекти, процеси и явления в живата и неживата природа;

- практическа работа с уреди, апарати, вещества, смеси и природни обекти;

- установяване и анализиране (според възрастовите възможности) на вътрешни връзки между процесите в природата;

- прилагане на усвоените закономерности при решаване на конкретни практически задачи;

- използване на изследователски подход при решаване на проблеми от различни области на живота;

- формиране на екологична култура и стремеж към опазване на околната среда;

- ориентация към по-високи лични постижения в усвояването на знания за природата, готовност за споделяне на придобитите знания и умения.

2. Специфика на предметите от областта, връзка и зависимости между тях

Околен свят и човекът и природата (II-VI кл.). Това са интегрални по своя характер учебни предмети от основната образователна степен, чрез които се изграждат основни представи за обектите и явленията в живата и в неживата природа, за човека и неговото здраве. Усвоените знания и умения са база за по-нататъшното изучаване на учебните предмети от областта.

Биология и здравно образование (VII-ХII кл.). Учебният предмет включва знания за устройството, процесите, йерархичната организация на живите системи и тяхната еволюция. Осигурява изграждането на умения за ориентация в многообразието на организмовия свят, за приложение на знанията за живота, правила за здравословен начин на живот и норми на поведение в природната среда. Използват се знания и умения, изградени при обучението по физика, химия, география и информатика.

Физика и астрономия (VII-ХII кл.). Физиката изучава най-общите закономерности в природата. Учениците получават знания за физичните явления, за връзката между тях и за приложенията на физичните процеси и закономерности в бита, технологиите, биологията и екологията. Изграждат се умения за практическо прилагане на физичните знания. Астрономията и физиката имат и мирогледно значение - изграждат цялостна представа за Вселената и единството на материалния свят. Основни научни методи са наблюдението и опитът. Активно се използват знания и умения, придобити при обучението по математика, информатика, химия и биология.

Химия и опазване на околната среда (VII - ХII кл.). Предметът изучава свойствата и превръщането на веществата, тяхното разпространение, получаване и влияние върху околната среда. Важна част е изграждането на практически умения при боравене с вещества. При изучаване на веществата широко се използват техни физични характеристики и закономерности. От друга страна, при изучаване приложението на веществата се обръща внимание върху тяхното значение за живите организми. По този начин се запазва връзката и единството между отделните предмети в културно-образователната област. Тази връзка се използва особено при разглеждане на въпросите, свързани с опазване на околната среда, тема, в която биологията и физиката имат измеримо с химията значение. Предметът химия и опазване на околната среда позволява на учениците да получат знания за сложността и изменчивостта на веществата, за методите за изследване и основните закономерности, на които се подчиняват тези изменения.

3. Елементи на учебно съдържание (теми, понятия, проблеми) с интрегрален и междудисциплинарен характер:

3.1. понятия - атоми, молекули, вещества, материя, енергия, движение и взаимодействие, величини и измерителни единици от SI, моделиране; системи, организми, Земя, Слънчева система, Вселена;

3.2. теми - прости математични модели и приложението им; обработка на опитни резултати и интерпретирането им; приложение на компютри в учебния процес, работа с обекти, материали и апарати; периодична система, топлинни процеси; химични и физични процеси в живите организми; вещества и материали във физиката, биологията, химията, бита и технологиите; фактори на среда и условия на живот; кръговрати на веществата в природата; природни ресурси и зони;

3.3. проблеми-проблеми, свързани с екология, опазване на околната среда и здравето на хората; необходимост от енергия; зависимост на човека от природата; роля на човека в природата; устойчиво развитие, природа и изкуство.