ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 ..
ДОГОВОР МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
(Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.)
Обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г.
(*) Попр. относно влизането в сила - ДВ, бр. 17 от 2014 г.
Преамбюл
Държавният съвет на Народна република България и Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики,
ръководени от желанието да развиват и за в бъдеще приятелски отношения в съответствие с Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, подписан в София на 12 май 1967 г.,
вземайки под внимание, че договорът между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване на взаимна правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела от 12 декември 1957 г. се нуждае от обновяване,
решиха да сключат този договор и за тази цел назначиха свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България Светла Даскалова - министър на правосъдието на Народна република България,
Президиумът на Върховния съвет на Съюза на съветските социалистически републики В. И. Теребилов - министър на правосъдието на Съюза на съветските социалистически републики,
които, след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха за следното:
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Правна защита
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползуват на територията на другата договаряща страна по отношение на своите лични и имуществени права със същата правна защита, както и гражданите на тази договаряща страна.
2. Гражданите на едната договаряща страна имат право свободно и безпрепятствено да се отнасят до съдилищата, прокуратурата, нотариалните органи (наричани по-нататък "органи на правосъдието") и други органи на другата договаряща страна, в компетентността на които спадат гражданските, семейните и наказателните дела, могат да се явяват пред тях, да подават молби и да предявяват искове при същите условия, както и гражданите на тази договаряща страна.
3. Разпоредбите на този договор се прилагат съответно и за юридическите лица на договарящата страна.
Член 2
Правна помощ
1. Органите на правосъдието на двете договарящи страни си оказват правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
2. Органите на правосъдието оказват правна помощ и на другите органи, в компетентността на които спадат делата, посочени в ал. 1.
Член 3
Ред за установяване на връзки
При оказване на правна помощ органите на правосъдието влизат във връзка помежду си чрез своите централни органи, ако в този договор не е предвиден друг ред.
Член 4
Обем на правната помощ
Договарящите страни оказват една на друга правна помощ чрез изпълнение на поръчки за извършване на отделни процесуални действия, като връчване на книжа, извършване на обиски, изземване и предаване на веществени доказателства, извършване на експертиза, разпит на обвиняеми, свидетели, експерти, разпит на страни и други лица, съдебен оглед, както и по изпълнение на решения, предаване на лица, извършили престъпления, и др.
Член 5
Форма на поръчката за оказване на правна помощ
1. Поръчката за оказване на правна помощ трябва да съдържа следните реквизити:
а) наименование на молещия орган на правосъдието или на други органи, в компетенцията на които спадат гражданските, семейните и наказателните дела (наричани по-нататък "органи");
б) наименование на замоления орган;
в) наименование на делото, по което се иска правна помощ;
г) имената на страните, обвиняемите, подсъдимите и осъдените, а също и на лицата, по отношение на които се извършват нотариални действия, тяхното гражданство, занятие и постоянно местожителство или местопребиваване;
д) имената и адресите на техните представители;
е) съдържание на поръчката, а по наказателни дела - и описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и неговата правна квалификация.
2. Поръчката за оказване на правна помощ трябва да има подпис и печат.
3. При оказване на правна помощ договарящите страни се ползуват от формуляри на български и руски език, образците на които си съобщават взаимно.
Член 6
Ред на изпълнение на поръчките за оказване на правна помощ
1. При изпълнение на поръчки за правна помощ замоленият орган прилага законодателството на своята държава. Обаче по искане на молещия орган той може да приложи процесуални норми на договарящата страна, от органа на която изхожда поръчката, доколкото те не противоречат на законодателството на неговата държава.
2. Ако замоленият орган не е компетентен да изпълни поръчката, той препраща молбата до компетентния орган.
3. Ако поръчката не може да бъде изпълнена на посочения в нея адрес, замоленият орган взема в съответствие със своето законодателство необходимите мерки за установяване на адреса.
4. По молба на молещия орган замоленият орган съобщава своевременно на молещия орган и на заинтересуваните страни за времето и мястото на изпълнението на поръчките.
5. Ако поръчката не е могла да бъде изпълнена, съдебните книжа се връщат на молещия орган, като едновременно се съобщават обстоятелствата, които са попречили на изпълнението.
Член 7
Неприкосновеност на свидетелите и експертите
1. Спрямо свидетел или експерт, който по призовка, връчена му от замоления орган на правосъдието, се яви пред молещия орган на правосъдието, независимо от неговото гражданство не може на територията на молещата договаряща страна да се възбуди наказателно преследване, да се извърши задържане или да се наложи наказание за престъпление, извършено преди преминаване на нейните държавни граници.
2. Свидетелят или експертът губи тази гаранция, ако не напусне, макар и да има възможност за това, територията на молещата договаряща страна в срок от една седмица от деня, в който молещият орган на правосъдието му съобщи, че не е необходимо по-нататъшното му присъствие. В този срок не се включва времето, през което свидетелят или експертът по независещи от него причини не е могъл да напусне територията на молещата договаряща страна.
Член 8
Връчване на книжа
1. Замоленият орган на правосъдието извършва връчването в съответствие с установения ред за връчването на книжа в неговата държава, ако книжата са изготвени на неговия език или към тях е приложен заверен превод, в противен случай предава книжата на получателя, ако той е съгласен доброволно да ги приеме.
2. В поръчката за връчване трябва да бъдат посочени точният адрес на получателя и наименованието на книжата, които се връчват.
3. Ако връчването на книжата не може да бъде изпълнено на посочения адрес, замоленият орган взема необходимите мерки за установяване на точния адрес; ако адресът не може да бъде установен, замоленият орган уведомява за това молещия орган и му връща подлежащите на връчване книжа.
Член 9
Потвърждение за връчване на книжа
Потвърждаването за връчване на книжа се оформя в съответствие с правилата за връчване на книжа, действуващи на територията на замолената договаряща страна. В потвърждението трябва да се посочат мястото и датата на връчването, както и на кого са връчени книжата.
Член 10
Връчване на книжа на собствени граждани
1. Договарящите страни имат право да връчват документи на собствените си граждани чрез дипломатическите или консулските си представители.
2. При такова връчване не могат да бъдат прилагани принудителни мерки.
Член 11
Разноски, свързани с оказване на правна помощ
1. Замолената договаряща страна няма да изисква плащането на разноски за оказване на правна помощ. Договарящите страни сами поемат всички разноски, възникнали при оказване на правна помощ на територията им.
2. Замоленият орган на правосъдието уведомява молещия орган на правосъдието за размера на разноските. Ако молещият орган събере тези разноски от лицето, което е задължено да ги плати, събраната сума остава в полза на договарящата страна, чийто орган е събрал сумата.
Член 12
Валидност на документи
1. Документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действуващи в съответната договаряща страна.
2. Документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна.
Изпращане на документи за гражданско състояние
и други документи
Член 13
1. Органите по гражданското състояние на едната договаряща страна по молба на другата договаряща страна изпращат без превод и безплатно чрез висшестоящия орган по гражданското състояние извлечение от книгите за регистрация на актове по гражданското състояние (регистрите по гражданското състояние) за служебно ползуване. Тези документи се изпращат направо на молещите органи.
2. Молбите на гражданите на едната договаряща страна за издаване на удостоверения по гражданското състояние от органите по гражданското състояние на другата договаряща страна могат да се изпращат непосредствено до компетентния орган по гражданското състояние. Този орган издава документ съгласно законодателството на своята държава и го изпраща без превод и безплатно чрез висшестоящия орган по гражданското състояние до компетентния по местожителството на заявителя орган по гражданското състояние. Същият орган предава документа на заявителя срещу заплащане на направените разноски в размер, определен съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия живее молителят. Събраните разноски остават за сметка на договарящата страна, органът на която ги е събрал.
Ако молбата не е могла да бъде изпълнена, замоленият орган съобщава на компетентния орган по гражданското състояние по местожителството на молителя за обстоятелства, които са попречили за изпълнението.
Член 14
1. Искания на граждани на една от договарящите страни за издаване и изпращане на документи за образование, трудов стаж или други документи, отнасящи се до личните или имуществените права и интереси на тези граждани, се отправят по дипломатически път до органите на другата договаряща страна.
2. Посочените документи се препращат на другата договаряща страна по дипломатически път без превод и безплатно.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не засягат реда на издаване и изпращане на документи, установени от други споразумения между договарящите страни.
Член 15
Информация по законодателството
Министерството на правосъдието и Главната прокуратура на Народна република България от една страна, и Министерството на правосъдието и Прокуратурата на Съюза на съветските социалистически републики, от друга, по молба се информират взаимно за действуващото или действувалото в тяхната държава законодателство.
Член 16
Език
Органите на договарящите страни при оказване на правна помощ се ползуват от български или руски език.
Глава втора.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ И СЕМЕЙНИ ДЕЛА, ЛИЧЕН СТАТУТ И СЕМЕЙНО ПРАВО
Член 17
Дееспособност
1. Дееспособността на лицето се определя от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е то.
2. При сключване на сделки за задоволяване на всекидневни нужди дееспособността на лицата се определя от законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия се сключва сделката.
Член 18
Обявяване на отсъствуващи и починали лица
и установяване на смърт
1. По дела за обявяване на лице за отсъствуващо, починало или установяване на смърт са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е било лицето по време, когато то според последни данни е било живо.
2. Органите на правосъдието на едната договаряща страна могат да признаят гражданин на другата договаряща страна за отсъствуващ или умрял, както и да установят факта на неговата смърт по молба на лице, живеещо на нейна територия, правата и интересите на което се основават на законодателството на тази страна.
3. В случаите, посочени в ал. 1 и 2, органите на договарящите страни прилагат законодателството на своята държава.
Лишаване от дееспособност
Член 19
При лишаване от дееспособност се прилага законодателството и са компетентни органите на правосъдието на тази договаряща страна, чийто гражданин е лицето, което следва да бъде признато за недееспособно.
Член 20
1. Ако органът на правосъдието на едната договаряща страна намери, че има основание за лишаване от дееспособност на гражданин на другата договаряща страна, имащ местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща страна, той уведомява за това органа на правосъдието на другата договаряща страна.
2. Ако органът на правосъдието на договарящата страна, уведомен съгласно предходната алинея, съобщи, че по-нататъшните действия могат да се осъществят от органа на правосъдието по местожителството или местопребиваването на това лице или не се произнесе в срок от три месеца, органът на правосъдието по местожителството или местопребиваването на лицето може да води производството за лишаване от дееспособност на това лице съгласно законодателството на своята държава, ако основанието за лишаване от дееспособност се предвижда и от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е посоченото лице. Решението за лишаване от дееспособност се изпраща на съответния орган на другата договаряща страна.
3. В случаи, които не търпят отлагане, органът на правосъдието по местожителството или местопребиваването на лицето, гражданин на другата договаряща страна, подлежащо на лишаване от дееспособност, може да издаде разпореждания, които са необходими за защита на това лице или на неговото имущество. Препис от решението по тези разпореждания се изпраща на компетентния орган на другата договаряща страна. Ако от този орган бъде постановено друго, разпорежданията се отменяват.
Член 21
Разпоредбите на чл. 19 и 20, ал. 1 и 2 се прилагат съответно при ограничаване на недееспособността, а така също при признаване недееспособното или ограниченото дееспособно лице за дееспособно.
Член 22
Форма за сключване на брак
Формата за сключване на брак се определя от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се сключва бракът.
Член 23
Лични и имуществени правоотношения между съпрузи
1. Личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно местожителство.
2. Ако един от съпрузите има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата договаряща страна, но са граждани на една от договарящите страни, техните лични и имуществени правоотношения се определят от законодателството на тази договаряща страна, чиито граждани са те.
3. Ако един от съпрузите е гражданин на едната договаряща страна, а другият - на другата договаряща страна и единият от тях има местожителство на територията на едната, а другият - на територията на другата договаряща страна, техните лични и имуществени правоотношения се определят от законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия те са имали последно съвместно местожителство.
4. При решаване на въпросите по личните и имуществените правоотношения между съпрузите са компетентни органите на правосъдието на тази договаряща страна, чието законодателство следва да се приложи съгласно ал. 1, 2 и 3.
Член 24
Развод
1. По делата за развод компетентни са органите на тази договаряща страна, чиито граждани са съпрузите при подаване на молбата за развод. Ако съпрузите имат местожителство на територията на другата договаряща страна, компетентни са и органите на тази договаряща страна. Ако единият от съпрузите има местожителство на територията на една от договарящите страни, а другият - на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите на двете договарящи страни. Условията за развод се определят от законодателството на договарящата страна, чиито граждани са съпрузите.
2. Когато в момента на предявяване на иска за развод един от съпрузите е гражданин на една от договарящите страни, а другият е гражданин на другата договаряща страна и двамата имат местожителство на територията на някоя от договарящите страни или ако единият има местожителство на територията на една от договарящите страни, а другият - на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите на двете договарящи страни. Органът, който разглежда молбата за развод, прилага законодателството на своята държава.
Член 25
Правоотношения между родители и деца
1. Правоотношенията между родители и деца се определят по законодателството на договарящата страна, на чиято територия те имат съвместно местожителство.
2. Ако местожителството на родителите или на един от тях се намира на територията на едната договаряща страна, а местожителството на детето - на територията на другата договаряща страна, правоотношенията между тях се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
3. Делата за оспорване и установяване на бащинство или майчинство и за установяване раждане на дете от даден брак се решават в съответствие със законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето по време на раждането.
4. Правоотношенията между дете, което се е родило от лица, които не се намират в брак, и неговата майка или баща се определят по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е детето.
5. Ако детето е гражданин на едната договаряща страна, а живее на територията на другата договаряща страна и законодателството на тази страна е по-благоприятно за детето, прилага се законодателството на тази договаряща страна.
6. Компетентни за издаване на решения по правоотношения, указани в ал. 1, 2, 3, 4 и 5, са органите на договарящата страна, чийто гражданин е детето или на територията, в която детето има местожителство или местопребиваване.
Член 26
Осиновяване
1. Относно осиновяването се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят в момента на осиновяването.
2. Ако по законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е осиновеният, се изисква неговото съгласие или съгласието на законните му представители, както и разрешение на компетентния орган, необходимо е да се получи такова съгласие или разрешение.
3. Ако детето се осиновява от съпрузи, единият от които е гражданин на едната, а другият - гражданин на другата договаряща страна, прилага се законодателството на двете договарящи страни.
4. По делата за осиновяване са компетентни органите на договарящата страна, чийто гражданин е осиновителят. В случаите по ал. 3 компетентни са органите на договарящата страна, на чиято територия съпрузите имат или са имали съвместно местожителство или местопребиваване.
5. Разпоредбите на ал. 1, 2, 3 и 4 се прилагат съответно и относно отменяването на осиновяването.
Настойничество и попечителство
Член 27
1. Настойничеството и попечителството над граждани на договарящите страни се учредява от органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство.
2. Условията за учредяване на настойничество и попечителство и за тяхното отменяване се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, за което е необходимо учредяване на настойничество или попечителство.
3. Правоотношенията между настойник или попечител и лицето, което се намира под настойничество или попечителство, се уреждат от законодателството на договарящата страна, чийто орган е назначил настойника или попечителя.
4. Относно задължението за приемане на настойничество или попечителство се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е настойникът или попечителят.
5. За настойник или попечител на лице, гражданин на едната договаряща страна, може да се назначи гражданин на другата договаряща страна, ако той живее на територията на договарящата страна, където ще се осъществи настойничеството или попечителството.
Член 28
1. Ако е необходимо да се назначи настойник или попечител на гражданин на едната договаряща страна, чието местожителство, местопребиваване или имущество се намира на територията на другата договаряща страна, органите на същата незабавно уведомяват за това компетентните съгласно чл. 27, ал. 1 органи.
2. В неотложни случаи органите на другата договаряща страна могат да вземат съгласно своето законодателство необходимите временни мерки, за което незабавно уведомяват компетентните органи съгласно чл. 27, ал. 1. Тези мерки остават в сила до вземането на друго решение от страна на посочените органи.
Член 29
1. Органите на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, за което е необходимо учредяване на настойничество или попечителство, могат да се обърнат към органите на другата договаряща страна за учредяване на настойничество или попечителство или за вземане на временни мерки, ако лицето има местожителство или местопребиваване на територията на тази договаряща страна. Замолените органи уведомяват молещите органи за учредяването на настойничество или попечителство или за взетите временни мерки.
2. Ако върху лице, което е гражданин на една от договарящите страни, е учредено настойничество или попечителство, а след това лицето се е установило на местожителство на територията на другата договаряща страна, органът, който е учредил настойничеството или попечителството, може да поиска от органа на другата договаряща страна да приеме по-нататъшното осъществяване на настойничеството или попечителството. Настойничеството или попечителството се счита предадено, когато замоленият орган приеме настойничеството или попечителството и уведоми за това молещия орган.
3. Органът, който е поел настойничеството или попечителството, го осъществява в съответствие със законодателството на своята държава. Обаче по отношение на правоспособността и дееспособността се прилага законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е лицето, намиращо се под настойничество или попечителство. Органът, който е поел настойничеството или попечителството, няма право да издава решения по личния статут на лицето, което се намира под настойничество или попечителство.
Член 30
Форми на сделките
1. Формата на сделките се определя от законодателството, което се прилага за самата сделка. Достатъчно е обаче спазването на законодателството по мястото на сключване на сделката.
2. Формата на сделката за недвижими имоти се определя по законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимият имот.
Член 31
Принцип на равенство
Гражданите на едната договаряща страна, живеещи на територията на другата договаряща страна, се ползуват със същите права, както и местните граждани, по отношение способността да съставят и отменяват завещание на имущество, намиращо се на територията на другата договаряща страна, и на права, които трябва да бъдат осъществени там, а така също по отношение на способността да получават по наследство това имущество и тези права. Имуществото и правата преминават към тях при същите условия, които са установени за собствените граждани на договарящата страна, живеещи на нейна територия.
Член 32
Право на наследяване
1. Правото на наследяване върху движимо имущество се урежда от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.
2. Правото на наследяване върху недвижимо имущество се урежда от законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира недвижимото имущество.
Член 33
Получаване на наследство от държавата
Когато съгласно законодателството на договарящите страни наследството се получава от държавата, движимото имущество се предава на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят по време на смъртта му, а недвижимото имущество - на договарящата страна, на чиято територия се намира то.
Член 34
Завещание
1. Способността за съставяне или отмяна на завещание, а така също и правните последици поради недостатъци във волеизявлението се определят от законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил завещателят в момента на волеизявлението.
2. Завещанието на гражданин на договарящата страна се признава по своята форма за действително, ако при съставянето му е било съблюдавано следното:
а) законодателството на страната, на чиято територия завещанието е било съставено, или
б) законодателството на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на съставянето на завещанието или в момента на своята смърт, или законодателството на страната, на чиято територия наследодателят е имал в един от посочените моменти постоянно местожителство или местопребиваване.
3. Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и до отмяната на завещанието.
Член 35
Компетентност
1. По делата за наследяване на движимо имущество освен в случаите по ал. 3 са компетентни органите на правосъдието на договарящата страна, чийто гражданин е бил наследодателят в момента на смъртта си.
2. По делата за наследяване на недвижими имоти са компетентни органите на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия се намират тези имоти.
3. Ако цялото движимо наследствено имущество, останало след смъртта на гражданин на една от договарящите страни, се намира на територията на другата договаряща страна, по молба на наследника и ако с това са съгласни всички наследници, производството по делото за наследство се разглежда пред органа на правосъдието на тази договаряща страна.
4. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат съответно и при спорове, възникнали във връзка с наследяването.
Член 36
Уведомяване за смъртта на наследодателя
1. Ако на територията на една от договарящите страни умре гражданин на другата договаряща страна, съответният орган трябва да уведоми незабавно за това дипломатическото или консулското представителство на тази от договарящите страни, чийто гражданин е починалият, и да съобщи всичко, което му е известно за наследственото имущество, за наследниците, за заветниците, а също така и за наличието на завещание. Това се отнася и за случаите, когато на съответния орган стане известно, че починалият е оставил наследство в трета държава.
2. Ако дипломатическото или консулското представителство получи по-рано сведения за смъртта, то уведомява за това органа на правосъдието, компетентен да вземе мерки за запазване на наследството.
3. Ако при откриването на наследство на територията на една от договарящите страни независимо от гражданството на наследодателя се окаже, че наследниците или заветниците, в полза на които е направено завещание, са граждани на другата договаряща страна и живеят там, органът, където е открито наследството, незабавно уведомява за това дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща страна.
Член 37
Правомощия на дипломатическото и консулското
представителство
1. Дипломатическото или консулското представителство на една от договарящите страни може да представлява своите граждани пред органите на другата договаряща страна по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или по други уважителни причини не са в състоянието своевременно да защищават своите права и интереси.
2. Когато гражданин на една от договарящите страни умре при пътуване или кратковременно пребиваване на територията на другата договаряща страна, вещите и паричните средства, които той е имал при себе си, се предават без каквото и да било производство на дипломатическото или консулското представителство на договарящата страна, чийто гражданин е починалият.
Член 38
Обявяване на завещание
Обявяването на завещание се извършва от органа на договарящата страна, където се намира завещанието. Ако наследодателят е гражданин на другата договаряща страна, на компетентния орган на тази страна се изпраща препис от завещанието и протокол за обявяване на завещанието; по искане се изпраща също така и оригиналът на завещанието, и оригиналът на протокола, ако това е възможно. Препис от завещанието може да бъде изпратен и на друг орган, компетентен да вземе мерки за запазване на наследственото имущество.
Член 39
Мерки за запазване на наследството
1. Органите на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество, останало след смъртта на гражданин на другата договаряща страна, вземат съгласно своето законодателство необходимите мерки за запазването и управлението на имуществото.
2. За мерките, взети съгласно ал. 1, незабавно се уведомява дипломатическото или консулското представителство на другата договаряща страна, което може да вземе участие при осъществяването на тези мерки. По искане на дипломатическото или консулското представителство мерките, взети съгласно ал. 1, трябва да бъдат изменени, отменени или отложени. При поискване от дипломатическото или консулското представителство на него се предават наследственото движимо имущество и документите на умрелия.
3. При искане на органа, компетентен да разгледа наследственото дело, мерките, взети съгласно ал. 1, могат да бъдат отменени.
4. Срокът за приемане на наследството, предвиден по законодателството на договарящите страни, се изчислява от деня на уведомяването на дипломатическото или консулското представителство за смъртта на наследодателя.
Член 40
Предаване на наследство чрез дипломатическото
и консулското представителство
1. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на дипломатическото или консулското представителство на тази договаряща страна.
2. Предаването на наследственото имущество съгласно ал. 1 става:
а) при условие, че са били обезпечени или изплатени всички вземания на кредиторите, които са били предявени в определения срок съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намира наследственото имущество;
б) след като таксите и данъците са били изплатени или обезпечени;
в) след като съответните органи дадат, ако това е необходимо, съгласие за износ на движимото имущество и за превеждане на постъпилите от продажбата суми.
Съдебни разноски
Член 41
Освобождаване от обезпечение за съдебни разноски
От гражданин на една от договарящите страни, който се явява пред съда на другата договаряща страна, не може да се иска обезпечение на съдебните разноски само на това основание, че той е чужденец и няма местожителство, местопребиваване или седалище на територията на страната, пред съда на която се явява.
Процесуални облекчения
Член 42
Гражданите на едната договаряща страна се освобождават от такси и разноски по водене на дела на територията на другата договаряща страна и се ползуват от други облекчения и от безплатна правна помощ при същите условия и в същия обем, както гражданите на тази договаряща страна.
Член 43
1. Документите за личното, семейното и имущественото положение се издават от компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия има своето местожителство или местопребиваване лицето, което желае да се ползува от облекченията по чл. 42.
2. Ако лицето, което желае да се ползува от облекченията по чл. 42, няма местожителство или местопребиваване на територията на договарящите страни, документът може да бъде издаден от дипломатическото или консулското представителство на неговата държава.
3. Органът на правосъдието, който взема решение по искането за ползуване на облекчения съгласно чл. 42, може да поиска допълнителни сведения от органа, който е издал документите.
Член 44
1. Ако гражданин на една от договарящите страни желае да се ползува от облекченията по чл. 42 пред съответните органи на другата договаряща страна, той може да заяви за това пред компетентния орган по своето местожителство или местопребиваване. Този орган препраща молбата и протокола заедно с документите, издадени съгласно чл. 43, на компетентния орган на другата договаряща страна.
2. Едновременно с молбата за ползуване на облекченията по чл. 42 може да бъде подадена и молба за образуване на исково или друго производство.
3. Молбите, посочени в ал. 1 и 2, се подават по формата, установена от законодателството на договарящата страна, в която молителят има своето постоянно местожителство или местопребиваване.
Член 45
Ако гражданин на една от договарящите страни е длъжен да изплати такси и съдебни разноски на органите на другата договаряща страна, на територията на която няма местожителство или местопребиваване, дава му се срок, достатъчен за изплащането на такива такси и съдебни разноски.
Признаване и изпълнение на решения
Член 46
Влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското състояние и органите на настойничеството и попечителството на една от договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща страна, без да се извършва производство, ако органите на тази договаряща страна не са издали по това дело влязло в сила решение или ако съгласно този договор въпросът не е от изключителна компетентност на органите на тази договаряща страна.
Член 47
Договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила:
а) решения на органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер, постановени по правоотношения, възникнали след влизане в сила на Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване на правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела от 12 декември 1957 г.;
б) присъди по дела в частта им за обезщетение на вреди, причинени от престъпление.
Член 48
1. Решението за допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението.
2. Молбата за допускане на изпълнение на решението се подава до съда, който е разгледал делото като първа инстанция. Този съд препраща молбата до съда, който е компетентен да издаде решение по дадената молба.
3. Изискванията, на които трябва да отговаря молбата, се определят от законодателството на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде извършено изпълнението.
Член 49
Към молбата за допускане на изпълнението се прилагат:
а) заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение;
б) документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствувалия в делото ответник или на неговия пълномощник;
в) заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.
Член 50
1. По производството за признаване и допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се извършват тези действия. Материалната и местната подсъдност по тези въпроси се определят съгласно законодателството на тази договаряща страна.
2. Ако върху територията на договарящата страна, чийто съд е издал решението, изпълнението е било спряно съгласно законодателството на тази страна, спира се производството за допускане на изпълнението, а ако решението за допускане изпълнението е вече издадено, спира се изпълнението на решението.
3. Ако при допускане на изпълнението на решение у съда възникнат съмнения, той може да поиска от молителя обяснения, както и да разпита длъжника по същността на молбата и в случай на необходимост да поиска разяснение от съда, който е издал решението.
4. Съдът, който е разгледал молбата за допускане на изпълнението, съобщава на Министерството на правосъдието на другата договаряща страна за взетото решение.
Член 51
1. Редът на изпълнение се определя по законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението се привежда в изпълнение.
2. Длъжникът може да прави възражения против изпълнението на решението, ако това е допустимо по законодателството на договарящата страна, чийто съд е постановил решението.
Член 52
Признаване и изпълнение на решение може да се откаже:
а) ако ответникът не е взел участие в делото поради това, че той или неговият пълномощник не е бил своевременно и по надлежния ред призован в съда или пък поради това, че призоваването е било извършено само чрез публично обявление или по начин, отклоняващ се от този договор;
б) ако съдебното решение се намира в противоречие с предшествуващото решение, влязло в сила и произнесено по дело между същите страни, за същия предмет и на същото основание, от съда на договарящата страна, на чиято територия трябва да бъде признато или изпълнено решението;
в) ако съгласно този договор делото попада под изключителната компетентност на органа на правосъдието на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено.
Член 53
Разпоредбите на чл. 46-52 се прилагат и за съдебните спогодби.
Изпълнение на решение
за съдебни разноски
Член 54
1. Ако на граждани, освободени от обезпечение на съдебните разноски съгласно чл. 41, е било възложено на територията на една от договарящите страни да заплатят съдебни разноски, съответният съд на територията на другата договаряща страна при поискване разрешава безплатно събирането на разноските.
2. Освен съдебните разноски се събират и разноските по превода и заверката на посочените в чл. 49 документи.
Член 55
1. Към молбата за допускане на изпълнение се прилага заверен от съда препис от решението за разноските, както и удостоверение, че това решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение.
2. Документите трябва да бъдат снабдени с превод, извършен на езика на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.
3. Съдът, който допуска изпълнението на решението за разноските, проверява само:
а) влязло ли е в сила решението и подлежи ли на изпълнение;
б) снабдени ли са със заверен превод документите, споменати в ал. 1.
4. Решението на съда за допускане на изпълнение може да бъде обжалвано съгласно законодателството на договарящата страна, чийто съд е постановил решението.
Член 56
Ако решението за разноските трябва да бъде изпълнено на територията на другата договаряща страна, молбата за допускане на изпълнението се подава до съда на договарящата страна, който е компетентен да допусне изпълнението на решението, или до съда, който е издал решението за съдебните разноски. В последния случай съдът препраща молбата до компетентния съд на другата договаряща страна заедно с документите, посочени в чл. 55.
Член 57
1. Съдът допуска изпълнението на решението за разноските, без да изслушва страните.
2. Изпълнението на решението за разноските не може да бъде отказано поради това, че лицата, които подават молба, не са внесли предварително разноските по изпълнение на решението.
Разноски по изпълнението на съдебни решения
Член 58
При определяне и събиране на разноските по изпълнението се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се изпълнява решението.
Предаване на вещи и превеждане на парични суми
Член 59
Ако вещи или парични суми, намиращи се на територията на една от договарящите страни, трябва да се предадат или преведат на лице, живеещо на територията на другата договаряща страна, при износа на вещите и превеждането на сумите се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират тези вещи или суми.
Глава трета.
ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Член 60
Задължение за предаване
1. Договарящите страни се задължават при поискване да си предават взаимно лица, намиращи се на техните територии, за привличане към наказателна отговорност или за привеждане в изпълнение на присъди.
2. Предаването се допуска за деяния, които съгласно законодателството на двете договарящи страни са престъпления и за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година или друго по-тежко наказание (наричани по-нататък "престъпления, за които се допуска предаване"). По влезли в сила присъди предаването се допуска, когато виновните лица са осъдени за такива престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание.
Член 61
Отказване на предаване
Предаване не се допуска, ако:
а) престъплението е извършено от гражданин на замолената договаряща страна;
б) престъплението е извършено на територията на замолената договаряща страна;
в) съгласно законодателството на замолената договаряща страна не може да бъде възбудено наказателно преследване или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение поради изтичане на давностен срок или на друго основание;
г) по отношение на лица, предаването на които се иска, на територията на замолената договаряща страна за същото престъпление е издадена влязла в сила присъда или е прекратено производството по делото;
д) престъплението съгласно законодателството на двете договарящи страни се преследва по реда на частното обвинение.
Член 62
Задължение за възбуждане на наказателно преследване
1. Всяка от договарящите страни по искане на другата договаряща страна се задължава да възбужда съгласно своето законодателство наказателно преследване срещу свой гражданин, който е заподозрян в извършване на територията на другата договаряща страна на престъпление, за което се допуска предаване.
2. Към искането се прилага справка, съдържаща сведения за престъплението, и всички налични доказателства по престъплението. Договарящата страна, където е възбудено наказателното преследване, може да поиска допълнителни доказателства.
3. Договарящата страна, на територията на която е възбудено наказателното преследване, съобщава на другата договаряща страна за резултата, а в случай че бъде постановена влязла в сила присъда, изпраща се препис от нея.
Член 63
Ред за установяване на връзки
По въпросите, свързани с предаването и възбуждането на наказателно преследване, влизат във връзки взаимно Главната прокуратура или Министерството на правосъдието на Народна република България и Прокуратурата или Министерството на правосъдието на Съюза на съветските социалистически републики.
Член 64
Искане за предаване
1. Искането за предаване трябва да съдържа името на лицето, чието предаване се иска, гражданството му, сведения за местожителството или местопребиваването му, данни за състава на престъплението и щетите, причинени от това престъпление.
2. Към искането за предаване се прилагат:
а) в случай на искане за наказателно преследване - заверен препис от постановлението за привличане в качеството на обвиняем и за задържането под стража с описание на фактическите обстоятелства на извършеното престъпление и правната квалификация, а в случай на искане за предаване за привеждане в изпълнение на присъда - заверен препис от влязлата в сила присъда;
б) текстът на закона на молещата договаряща страна, по който се квалифицира престъплението;
в) описание на външността на лицето, предаването на което се иска и по възможност отпечатъци на пръстите и снимката му.
3. Ако осъденият е изтърпял част от наказанието, необходимо е да се посочат данни за това.
Член 65
Задържане под стража за предаване
След получаването на искането замолената договаряща страна взема незабавни мерки за задържането на лицето под стража, предаването на което се иска, с изключение на случаите, когато съгласно този договор предаването не може да се извърши.
Член 66
Допълнителни сведения
1. Ако искането за предаване на лицето не съдържа всички необходими данни, договарящата страна може да поиска допълнителни сведения, за което определя срок до два месеца. Този срок може да бъде продължен при наличността на уважителни причини.
2. Ако в определения или продължен срок исканите сведения не бъдат получени, компетентният орган на замолената договаряща страна може да прекрати производството за предаване и да освободи задържаното лице.
Член 67
Задържане под стража до получаване искане за предаване
1. В случай, който не търпи отлагане, замолената договаряща страна по искане на молещата договаряща страна може да задържи под стража исканото лице преди получаване на молбата за предаването му съгласно чл. 64. Молбата трябва да съдържа посочване на постановлението за задържане под стража или на присъдата, която е влязла в сила, и указание, че искането за предаване ще бъде представено незабавно. Искането може да бъде отправено по поща, телефон, телеграф, радио и телекс.
2. Компетентните органи на всяка договаряща страна могат и без такова искане временно да задържат под стража лице, пребиваващо на нейна територия, ако имат сведения, че това лице е извършило на територията на другата договаряща страна престъпление, за което се допуска предаване.
3. За задържането съгласно ал. 1 и 2 трябва незабавно да се уведоми другата договаряща страна.
Член 68
Освобождаване на временно задържано под стража лице
Лице, задържано под стража съгласно чл. 67, трябва да бъде освободено, ако в течение на 30 дни от отправянето на съобщението за задържане не постъпи от другата договаряща страна искане за предаване. За освобождаване на лицето се уведомява другата договаряща страна.
Член 69
Отлагане на предаването
Ако лицето, предаването на което се иска, е привлечено към наказателна отговорност или изтърпява наказание за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, предаването може да бъде отложено до завършване на наказателното преследване, изтърпяване на наказанието или предсрочно освобождаване.
Член 70
Временно предаване
1. Ако отлагането на предаването, предвидено в чл. 69, може да доведе до изтичане на срока за давност на наказателното преследване или да причини сериозни затруднения за разследването на престъплението, лицето, предаването на което се иска, по обосновано искане може да бъде временно предадено.
2. Временно предаденото лице трябва да бъде незабавно върнато след извършване на процесуалните действия по наказателното дело, за което то е било предадено.
Член 71
Колизия за искания за предаване
Ако постъпят искания от няколко държави за предаване на едно и също лице, замолената договаряща страна решава кое от тези искания трябва да бъде удовлетворено.
Член 72
Предели на наказателното преследване на предаденото лице
1. Без съгласието на замолената договаряща страна предаденото лице не може да бъде привлечено към наказателна отговорност или подложено на наказание за извършено преди предаването престъпление, за което то не е било предадено.
2. Лицето не може също така да бъде предадено на трета държава без съгласието на замолената договаряща страна.
3. Не е необходимо съгласието на замолената договаряща страна, ако:
а) предаденото лице в срок от един месец след завършване на наказателното преследване или изтърпяване на наказанието или предсрочното освобождаване не напусне, макар и да има възможност за това, територията на молещата договаряща страна. В този срок не се включва времето, през което предаденото лице по независещи от него причини не е могло да напусне територията на молещата договаряща страна;
б) предаденото лице е напуснало територията на молещата договаряща страна и отново се завърне на нейната територия.
Член 73
Предаване
1. Замолената договаряща страна уведомява молещата договаряща страна за мястото и времето на предаването.
2. Ако молещата договаряща страна не приеме лицето, подлежащо на предаване, в течение на 15 дни след определената дата за предаване, то може да бъде освободено от под стража. По споразумение на двете договарящи страни този срок може да се продължи, но не повече с още 15 дни.
Член 74
Повторно предаване
Ако предаденото лице се отклони от наказателното преследване или от изтърпяване на наказанието и се върне на територията на замолената договаряща страна, по ново искане на молещата договаряща страна това лице трябва да бъде повторно предадено и без представяне на данните и материалите, посочени в чл. 64.
Член 75
Уведомяване за резултатите от наказателното преследване
Договарящите страни си съобщават една на друга резултатите от наказателното преследване срещу предаденото лице. Ако по отношение на това лице е била издадена влязла в сила присъда, изпраща се препис от нея.
Член 76
Транзитиране
1. Договарящата страна по искане на другата договаряща страна разрешава транзитирането през своята територия на лицата, които трета страна предава на тази договаряща страна. Договарящите страни не са задължени да разрешават транзитиране, ако съгласно разпоредбите на този договор не се допуска предаване.
2. Искането за разрешаване на такова транзитиране се оформя и отправя по същия ред, както и искането за предаване.
Член 77
Разноски по предаването и транзитирането
Разноските, свързани с предаването, се поемат от договарящата страна, на територията на която са възникнали, а разноските, свързани с транзитирането - от молещата договаряща страна.
Член 78
Предаване на задържано лице за разпит като свидетел
Ако във връзка с наказателно преследване, започнато на територията на една от договарящите страни, е необходимо да се разпита лично като свидетел лице, задържано на територията на другата договаряща страна, тази страна може по искане да предаде временно лицето на молещата договаряща страна. Молещата договаряща страна държи лицето под стража и след разпита му незабавно го връща на замолената договаряща страна.
Член 79
Предаване на предмети, свързани с престъплението
1. Договарящите страни се задължават да си предават взаимно при поискване:
а) предмети, които са били придобити чрез престъпление, което изисква предаване, или пък стойността им;
б) предмети, които могат да имат значение като доказателство по наказателно дело; тези предмети се предават и в случай че предаването на престъпника не може да бъде извършено поради смърт, бягство или по други причини.
2. Ако предметите, за които има искане за предаване, са необходими на замолената договаряща страна като доказателство по наказателно дело, предаването им може да бъде отложено до приключване на производството по делото.
3. Правата на трети лица върху предмети, предадени на молещата договаряща страна, се запазват. След свършване на производството по делото тези вещи трябва да бъдат върнати безвъзмездно на договарящата страна, която ги е предала.
Член 80
Уведомяване за осъдителни присъди
1. Договарящите страни се уведомяват взаимно при поискване за влезлите в сила осъдителни присъди, постановени от съдилищата на една от договарящите страни срещу граждани на другата договаряща страна.
2. По искане договарящите страни се уведомяват взаимно за осъдителни присъди на лица, които по-рано са живели на територията на замолената договаряща страна, ако тези лица се привличат към наказателна отговорност на територията на молещата договаряща страна.
3. По искане договарящите страни си предават по възможност и отпечатъци от пръсти на лицата, споменати в ал. 1 и 2.
Глава четвърта.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 81
Този договор подлежи на ратификация.
Член 82
1. Този договор ще влезе в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи.
2. Договорът ще действува занапред до изтичане на 1 година от деня, в който една от договарящите страни съобщи на другата договаряща страна, че желае неговото действие да се прекрати.
Член 83
От деня на влизане в сила на този договор престава да действува Договорът между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за оказване на правна помощ по граждански, семейно-брачни и наказателни дела от 12 декември 1957 г.
Съставен в Москва на 19 февруари 1975 г. в два екземпляра, всеки един на български и руски език, като и двата текста имат еднаква сила.
