ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ
ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУМЪНИЯ
Обн. ДВ. бр.98 от 7 Ноември 1995г., отм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2021г.
Прекратено действие със Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите - членки на Европейския съюз - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2021 г., в сила от 13.12.2020 г.
Преамбюл
Правителството на Република България и правителството на Румъния, наричани по-долу "договарящи се страни",
в желанието си да развиват икономическото сътрудничество между двете държави,
ангажирани с насърчаването и създаването на благоприятни условия за инвестиции на инвеститори от едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, основаващи се на равенството и взаимната изгода,
признавайки, че взаимното насърчаване и защита на инвестициите в съответствие с настоящия договор стимулира инициативите в тази област,
се договориха за следното:
Член 1
За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложения и по-специално:
а) движимо и недвижимо имущество и всякакви други вещни права, като ипотеки, залози и др. върху собствеността;
б) дялове, акции или други ценни книжа, материализиращи участие в дружества;
в) права на вземания, както и всякакви други права, имащи икономическа стойност;
г) права в областта на интелектуалната собственост, като авторски права, патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и търговски наименования, технически процеси, ноу-хау и гуд уил;
д) стопански концесии, предоставени по силата на закон, на договор или на административен акт на компетентен държавен орган и по-специално за проучване, преработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Инвестициите трябва да бъдат направени в съответствие със законодателството на територията на съответната договаряща се страна.
Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на съответната договаряща се страна.
2. Понятието "приходи" означава всички суми, получени от инвестициите, като печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи.
3. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка договаряща се страна:
а) физически лица, които са граждани на Република България или на Румъния съобразно съответното им национално законодателство;
б) всякаква компания, фирма, сдружение, организация или асоциация, която е или не е юридическо лице, регистрирана или учредена в съответствие със законите на Република България или на Румъния, със седалище на съответната им територия.
4. Понятието "територия" означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Румъния, от друга страна, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която държавата на съответната договаряща се страна упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.
Член 2
1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестициите на инвеститори от другата договаряща се страна и ще допуска такива инвестиции съобразно своите закони и разпоредби и ще им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своя територия на инвеститори от другата договаряща се страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, и на членовете на техните семейства, формиращи част от тяхното домакинство.
Член 3
1. На инвестициите, направени от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, ще се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестиции, направени от инвеститори на която и да е трета държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 от този член няма да се прилагат към каквато и да е привилегия, предоставена на инвеститори на трета държава от другата договаряща се страна, основаваща се на:
а) съществуващи или бъдещи митнически съюзи, зони за свободна търговия, икономически общности или подобни международни институции, или
б) споразумения, свързани с данъчното облагане.
3. Ако разпоредбите на закона на едната или другата договаряща се страна или задълженията по съществуващи или бъдещи международни договори между договарящите се страни в допълнение към този договор съдържат правила, били те общи или специални, даващи право на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, такива правила, доколкото са по-благоприятни, ще преобладават над този договор.
Член 4
На инвеститори на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, ще се предоставя третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставяно на инвеститори на която и да е трета държава, по отношение на мерките, приети от втората договаряща се страна във връзка с такива загуби. Евентуалните плащания ще бъдат свободно преводими.
Член 5
1. Инвестициите на инвеститори на едната договаряща се страна не могат да бъдат подложени на отчуждаване, национализация или на други мерки, чиито последствия са равносилни на отчуждаване или национализация на територията на другата договаряща се страна, освен в обществен интерес, по силата на закона, на недискриминационна основа и срещу незабавно обезщетение.
2. Обезщетението ще възлиза на стойността на засегнатата инвестиция непосредствено преди датата на отчуждаване, ще бъде изплатено без забава и ще обхваща годишна лихва, равняваща се на дванадесетмесечен Либор, котиран за валутата, в която инвестициите са били направени, до времето на плащането. Плащането на това обезщетение ще бъде ефективно осъществимо и свободно преводимо.
Член 6
1. Всяка договаряща се страна ще предоставя на инвеститорите от другата договаряща се страна след изпълнение на всички данъчни задължения свободния трансфер на:
а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) приходи от инвестицията;
в) приходи, получени от пълната или частична продажба или ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за плащане на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми, изплащане на патентни и лицензионни такси, плащане на други разходи;
д) обезщетението, платимо в съответствие с чл. 5;
е) възнаграждението, получено от граждани на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия, съобразно нейното законодателство.
2. Преводите, посочени в ал. 1, ще се извършват без забава по пазарния обменен курс, действащ на датата на превода на територията на договарящата се страна, където е била направена инвестицията.
3. В съответствие с законовите разпоредби на всяка една от договарящите се страни всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани по начин, не по-малко благоприятен от този, предоставен на преводи на инвестиции, направени от инвеститор на която и да е трета държава.
Член 7
Договаряща се страна, която по силата на гаранция за нетърговски рискове, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща се страна, е извършила плащане на един от своите инвеститори, ще бъде оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и исковете, а също така да поеме задълженията на така упоменатия инвеститор. Суброгирането в правата и задълженията на обезпечения инвеститор допълнително ще се разпростира и до правото на превода, посочен в чл. 5. Платилата договаряща се страна няма да придобива права или задължения, по-големи от тези на обезпечения инвеститор.
Член 8
1. Спорове между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се уреждат, доколкото е възможно, чрез преговори между договарящите се страни.
2. Ако договарящите се страни не се споразумеят в течение на шест месеца след започване на преговорите, по искане на която и да е договаряща се страна спорът ще бъде отнесен пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставян за всеки отделен случай по следния начин:
В тримесечен срок след получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна ще посочи един член на съда. Тези двама членове ще определят гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи се страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в двумесечен срок от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в сроковете, определени в ал. 3 на този член, необходимите назначения не са били извършени, всяка договаряща се страна може при липса на друго споразумение да покани председателя на Международния съд да извърши необходимите назначения. Ако председателят е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин от изпълнение на упоменатата функция, заместник-председателят ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако заместник-председателят е гражданин на някоя от договарящите се страни или ако той също е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на никоя от договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде задължително и окончателно за двете договарящи се страни. Съдът определя своя собствена процедура.
6. Всяка договаряща се страна ще поема разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражните процедури. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.
Член 9
1. Всеки спор, който възниква между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна във връзка с инвестиция на територията на тази друга договаряща се страна, ще се урежда чрез преговори между страните по спора.
2. Ако спорът между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна продължи да съществува след период от шест месеца, спорът може да бъде отнесен за уреждане пред компетентния съд на договарящата се страна, където е била направена инвестицията.
3. Инвеститорът може вместо процедурата, предвидена в ал. 2 на този член, да избере да отнесе споровете във връзка с чл. 4 и 6 пред арбитражен съд "ад хок", съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL) или пред Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID), в случай че и двете договарящи се страни са страни по Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г.
Член 10
Всяка договаряща се страна може да предложи на другата договаряща се страна да започнат консултации по всички въпроси, отнасящи се до прилагането и тълкуването на този договор. Другата договаряща се страна ще предприеме необходимите мерки за провеждането на тези консултации.
Член 11
Този договор ще се прилага и за инвестиции на територията на едната договаряща се страна, направени съобразно нейните закони и разпоредби от инвеститори от другата договаряща се страна до влизането в сила на този договор. Този договор обаче няма да се прилага за спорове, отнасящи се до инвестиции, направени преди влизането му в сила.
Член 12
1. Този договор подлежи на ратифициране и ще влезе в сила в деня на размяна на ратификационните документи.
2. Този договор ще бъде в сила за период от петнадесет години. Той автоматично остава в сила за всеки следващ период от пет години, освен ако която и да е от договарящите се страни не уведоми писмено най-малко шест месеца преди изтичането му другата договаряща се страна за решението си да прекрати неговото действие.
3. По отношение на инвестиции, направени преди датата, на която уведомлението за прекратяване на този договор е получено от другата договаряща се страна, разпоредбите на чл. от 1 до 11 ще останат в сила за по-нататъшен период от петнадесет години от тази дата.
Съставен в Букурещ на 1 юни 1994 г. в два оригинални екземпляра на български, румънски и английски езици, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването ще преобладава английският текст.